Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Факт е  (Прочетена 1176 пъти)
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #15 -: Март 04, 2012, 15:43:15 »

Следователно всяка една частица е любов, с което лично аз не съм съгласен.
Ами, много зависи от гледната точка, наистина. Ухилен Например, злото може да бъде разглеждано като липса на любов, като тъмнина, или като предпоставка за появата на любов...
Любовта е много относително понятие, аз лично съм за баланса, съдържащ в себе си и любовта, и отчасти злото.

Любовта е чувство, усещане, потребност ако щеш, не се връзва, от моя гледна точка. Намигване
Да, това е така, но освен че е чувство, любовта подтиква към много други неща... И така може да бъде видяна във абсолютно всичко, дори там, където на пръв поглед я няма или не се проявява по правилният начин (което също е много относително).
Затова аз съм по-склонна да вярвам, че Бог е хармонията между любовта и липсата на любов (ако кажа зло, пак ще скочат защитници на тезата, че всичко е розово), т.е. понеже Бог е всичко, значи всичко е съвършен баланс. Усмивчица

Отворих тази тема, защото мислех че ще е полезно да споделяме неща които са факти според нас, за да създадем малко твърда почва от която да се изправяме по лесно...
Ами за мен факти са следните неща (съвсем общо ги споменавам, друг път по-подробно ще пиша какво мисля) -

Светът е контролиран от определени хора, отслужващи определени идеали, които, обаче, са в пълно противоречие с Вселенските закони и въобще стремежът у всекиго да бъде изградена индивидуалност, но и умението за работа в екип. И въпреки че сме допуснали това да се случи, възможността за промяна е в нашите ръце.
Друго нещо, в което вярвам, е, че трябва да знаем кои сме и да се стремим да се развиваме, тъй като другояче не бихме могли да осъзнаем свободата си...
А не сме ли свободни, значи "контролиращите всичко хора" са постигнали целите си, ние сме се предали под натиска на масовите норми и сме станали част от материалистичния ад - част, която бездействайки не само не се бори за промяна, а и работи за този ад.
Трябва да използваме силата на мисълта си осъзнато, за да можем сами да избираме как и върху какво да градим животите си, и в чия полза да ги живеем.
Просто трябва да се абстрахираме от стереотипите, защото са абсолютно ретроградни, ограничаващи личността и убиващи увереността у хората, която и без това е на изчезване.
Активен
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #16 -: Март 05, 2012, 12:57:50 »

Вече описах в общи линии фактите – такива, каквито аз ги виждам и за чиято достоверност нямам абсолютно никакви претенции. Сега малко по-подробно.
За илюминатите няма да пиша, много добре се получи темата на Аэ съм, няма смисъл да преповтарям що-годе същото, особено при все, че надали вече има човек в този форум, който да не е наясно със случващото се, повече или по-малко. По-важно ми се струва как бихме  могли да си спечелим свободата в пълният й смисъл, а не само контролирано допускани заблуди за относителна избирателност.
За да тръгне светът в друга посока, по-положителена и не дотолкова вероломна, не е нужно много. Замислете се, за проблемът с глобалното затопляне, например. Ако всеки използваше толкова електричество, колкото му е необходимо; ако колите бяха сведени до един разумен минимум;  ако природата не се унищожаваше толкова устремено; ако природозащитниците не бяха обект на присмех и подигравки... Може би нямаше да има такива проблеми с околната среда. А може би щеше да е същото – е, и? Ние направихме ли нужното, за да защитим дадената ни от Бог природа? И трябва да си носим последиците, логично. Но всичко това можеше да се избегне и то по съвсем елементарният начин – човек да използва толкова природни ресурси, колкото са му необходими, а не абсурдно повече! Този прост пример е показателен и, според мен, важащ за всеки един аспект от нашия неповторим (слава Богу, за което! ) материализъм. Ако хората се оправяха с парите за които работят, не биха съществували банки. Имало световен глад, недоимък, бедност... дрън-дрън. Тези неща не са се появили е така, за разнообразие, понеже хората са си изключително симпатични, а защото са били предизвикани от същите тези неоправдани хорица, от мен, от вас. Но човек има избор – не всички сомалийци умират от глад, както и не всички американци са милионери. Винаги има начин, за всички.

Според мен, вариантите  за „освобождението” са няколко, но всички са тясно свързани с условното гражданско неподчинение, което пак се споменава в темата за илюминатите. Въпреки всичко, ако човек живее според божиите повели, Вселенските закони, той поне по презумпция е свободен. Тоест, да живее според  възможностите, които сам си е заслужил, и съзнателно да създава предпоставки за нови позитивни неща, за себе си и околните. Не е толкова сложно, нито непосилно – просто въпрос на самосъзнание и обективна преценка, даваща възможност  и да се намали влиянието на външните фактори (медии, стереотипи... цялата пропаганда, знаете).
Като по-малка, без да си имам и понятие от всичките конспиративни истории, винаги съм си мислила колко по-неограничаващ   би бил света, ако енергийната зависимост не съществуваше. По-късно разбрах за откритията на Никола Тесла - за опциите, които те са представлявали, и начинът по който са били експлоатирани впоследствие. Била съм права, безплатна, общодостъпна енергия – възможност за хората да пътуват където искат (всъщност, мисълта именно за това ме водеше до по-нататъшни изводи тогава, просто винаги съм обичала да пътувам), повечето проблеми с околната среда биха били разрешени,  сметките за отопление биха останали в историята, и не само. Ползите биха били неоспорими, а и с това биха отпаднали петролните монополи (колкото по-малко богати, толкова по-малко бедни)... Затова по-добре е тези открития да се използват във военната сфера (какво по-мъдро решение от това да се избиват хора в името на някакъв мир, приет от сивата дипломация?), тихомълком, докато хората се чудят как да си плащат сметките или как да спестят пари да отидат на почивка, евентуално –веднъж на 3-4 или повече години в държави като нашата! 

Факт, според мен, е, че цикличността на всичко се върти около съвършения баланс, олицетворяващ Бог и нашето развитие. Това е може би по-подходящо за темата за доброто и злото, обаче да не препускам из различните теми...  Не ми се струва „грешно” светът да се разглежда като несвързан контраст между сърцето (любовта и всичките добродетели с които Бог ни е дарил) и ума (логиката и ограниченията, присъщи на хората), обаче не ми харесва подобно разбиране, тъй като хармонията ми се вижда мноого по-трудно достижима отколкото някаква си екзалтация, т.е това, което усърдно се пропагандира като любов и щастие. Затова поне за мен е много по-достоверна идеята, че всичко е колкото добро, толкова и лошо, и именно това е балансът, от когото не трябва да бягаме в стремежа си за развитие.

Друг факт, отново според мен, е, че отдаде ли ни се възможност да помогнем някому, трябва да я считаме като помощ за нас, защото е именно това. Помощта, която оказваме днес, ще е защото някога на нас ни е било помогнато и дори никога повече (което си е фантастика) да не се нуждаем от помощ, то все пак е наш жизнен дълг, най-малкото, защото сме в положение да помогнем (това не означава, че неизменно трябва да сме в по-доброто положение).  А когато помагаме не мисля, че трябва да се очаква нещо в замяна – особено благодарност, по-скоро обратното трябва да е (това надали ще се хареса на всичките невинни и позитивни душици, обаче до такъв извод съм стигнала - помагайки привидно на другиго, от егоистична гледна точка, помагаме на себе си).
Като споменах благодарността... Мисля си, че трябва да бъдем благодарни за всеки един момент и особено – за всяка една трудност, тъй като е от нас предизвикана възможност да се каляваме... 




П.С. Знам, че звуча песимистично и черногледо, обаче не съм фен на толкова популярните розови сентенцийки, коя от коя по-мъдра, по-мотивираща, по-съвършена и дори най-голямата житейска истина да бъде поднесена в този стил, не бих погледнала по-позитивно, понеже в живота е колкото добро, толкова и зло. Щом всички акцентират на първото, защо аз да не наблегна на второто? Злото е не по-маловажна от доброто част от света, понеже е това, което ни подтиква да се развиваме. Ако всичко беше добро, не би ли било някаква абсолютна скука? Какъв би бил смисълът, щом няма нищо, което да ни предизвиква, изненадва... или наранява, ако щете.
   
Активен
Страници:  1 [2]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Последните времена са факт
Филми
Amaranth 0 1803 Последна<br />публикация Февруари 09, 2011, 12:07:44
от Amaranth
Регенерация на зъб - невероятно, но факт
Видео клипове
mamagaya 3 1536 Последна<br />публикация Май 24, 2011, 14:57:25
от mamagaya
ЛЕВИТАЦИЯТА Е АБСОЛЮТЕН ФАКТ !!!
Духовни учения
Cohen 7 1882 Последна<br />публикация Юли 26, 2011, 19:37:14
от paparosko

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright