Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Лъжата Кастанеда  (Прочетена 3688 пъти)
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« -: Февруари 28, 2012, 02:16:06 »

Флоринда Донер

Възможно е през този период писателят да е подсилил структурата на тайното общество, което го заобикаля и пази. На 21 септември 1981г той дава пълномощно на Реджайн Тал, която отсега нататък може законно да го представлява. Преплитат ли се духовното и земното? В очите на младите момичета, които го заобикалят и обичат, Кастанеда често изглежда като баща и съветник. Пати Партин, наречена още Нъри Алегзандър, е негова любимка. Той следи за учението й и я насърчава да запише икономика в УКЛА. Катлин Поулман, наречена още Каръл Тигс, взема свидетелство за правоспособност по акупунктура. Ученичките на нагуала не се задоволяват с приемането на псевдоними или с промяната на самоличността.

Те трябва също да прекъснат всички мостове, да забравят за семейство и приятели: „ We dont need freeeeends” („Не се нуждаем от приятели&rdquoWink, повтаря Карлос, като набляга на провлачеността на английската дума, означаваща приятели. Реджайн Тал, наречена още Флоринда Донър, се налага като главатар на групата. Тази дребна руса жена, чийто тотем е жабата, от 1970 г учи антропология в УКЛА. Тя публикува през 1982 произведение, което привлича вниманието: „Сабоно: посещение в един далечен магически свят, скрит в сърцето на южноамериканската джунгла”. В много отношения този „научен” доклад подражава на Кастанедовия стил.

Флоринда до такава степен се е смесила с индианците, че започнали да я приемат за шаманка. През 1983 г обаче Ребека Би Де Холмс заявява в нашумяла статия в списание American Antropologist, че съществуват смущаващи прилики между произведението на Флоринда Донър и книгата на Еторе Биока: „ Йоноама – разказ за едно бяло момиче, отвлечено от индианците на Амазонка”, която разказва историята на Елена Валера, млада жена, отвлечена от венецуелските индианци. И така написаното от Флоринда Донър се оказва също толково спорно, колкото и творбите на Кастанеда. Ученичката върви по стъпките на учителя. През целия си последващ живот младата жена ще говори лъжи и ще скрие автобиографията си под куп измислици.

Карлос остава близък с Ейми Уолас. Спомняме си че той се запознава с дъщерята на Ървинг Уолас през лятото на 1973г. Оттогава никога не е прекъсвал връзката с нея. Редовно й се обажда и пише, интересува се как е, разказва й за своя живот. През 1983г тя получава странно телефонно обаждане. На отсрещния край на линията е Карлос. Той изглежда напълно отчаян. Ла Горда току – що е починала и той оплаква мъртвата в изблици на невероятна искреност. Ейми Уолас няма никакво основание да се съмнява в съществуването на Ла Горда. Тя е трогната. Значи този мъж е способен на страдение и е уязвим? Тази мъка не може да не ни заинтересува.

Нима Карлос е до такава степен убеден в истинността на своите герои, че чак ги оплаква, когато ги е убил на книга? По отношение на Ейми Уолас Кастанеда проявява очарователна черта на характера. От деня в който я е срещнал, когато тя е била 17 годишна, той знае, че му е предопределена. Отогава проявява невероятна настойчивост. „Сливането” в края на краищата ще стане чак през деветдесетте години. През 1984г. Кастанеда е потърсен от Федерико Фелини. Режисьорът мечтае да пренесе на екрана Учението на дон Хуан. Той се свъързва с Александро Йодоровски и го кани да напише сценария. Фелини се сблъсква обаче с големи трудности. Той не успява дори да установи връзка с Карлос Кастанеда. Заминава за Лос Анджелес и напразно се опитва да си уреди среща. Нагуалът остава недостъпен. Срещата не се осъществява. Карлос не за пръв път е ухажван от филмовите среди. Оливър Стоун например дава на филмовата си къща името „Ixtlan Films”.
 
http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/florinda-doner.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #1 -: Февруари 28, 2012, 02:17:43 »

Учителят

През септември 1971г. Карлос Кастанеда е поканен да преподава в университета в Ървин, малък град в Южна Калифорния. Семинарът, който ще води е на тема: „ Феноменологията на шаманизма”. През този бурен период оспорваният преподавател усилено подготвя докторската си дисертация. Темата й е „Чародейството: описание на света”. Скоро тя ще бъде отпечатана в третата му книга Пътуване към Икстлан. Дванайсет студенти са се записали за семинара в Ървин. В първия ден обаче почти 30 души са се наблъскали в една прекалено малко сграда. Някои са принудени да стоят прави. Но на какво ли не биха били готови само, за да са близо до учителя. В малкото учебно заведение Карлос се отпуска, преобразява се в педагог, а понякоге према образа и на „духовен водач”.

В лекциите му няма нищо традиционно. Той не ги подготвя предварително – задоволява се да споделя собствения си опит. Поетът отново взема надмощие над изследователя – за най – голямо удоволствие на студентите, очаровани от ниския мъж с орлов поглед. Семинарът се оказва неповторимо време. Карлос е непринуден и разкрива същността на мисълта си: „ Преди време смятах, че психотропните дроги играят основна роля. Не и сега. Те чисто и просто са били помощно средство. Дон Хуан ми бе казал, че всичко на което ме е учил, има за цел да бъде спрян светът.” Да се спре светът, т.е. да се излезе от потока на времето, да се премахнат ориентирите за време, за да се проникне в същността на времето. Дрогите позволяват да се набележи една временна картография. Те отварят вратите на възприятието.

Когато обаче тези врати са вече отворени, няма нужда изследователят повече да приема датура, пейот и други субстанции. Кастанеда поучава учениците си да преустановят всякаква своеволна консумация на дрога. Той ги призовава към вътрешно обновление. Нима вратите не могат да бъдат отворени и само със силата на душата? Той продължава често да изтъква „бразилския” си произход, говори за баща си, който бил „виден университетски професор”. Студентите попиват думите му. От 1972г нататък медийните му изяви намаляват. Той вече избира определени журналисти. През пролетта се съгласява да разговаря в кафене Фигаро с една млада журналистка от женското списание Seventeen, Селест Фримън, по това време 24 годишна. Връзката им ще продължи година и половина без да надхвърля рамката на приятелството.

По думите на самата Селест – Карлос става за нея „учител, чичо и приятел”. Писателят постоянно се обгръща с дебела пелена от тайнственост. Ако Селест иска да го види, трябва да му остови съобщение в катедрата по антропология в УКЛА. Няколко дни по – късно той и се обажда от обществен телефон. Връзката им има характер на „посвещаване”. Карлос говори като дон Хуан. Той съветва младата жена. Същевременно обаче я обърква, очарова, екзалтира. Селест Фриман минава за привилегирована. Много са тези, които напразно чукат на вратата на Карлос. Той ще се отдръпне от младата журналистка през 1973г. През този период преустановява публичните си лекции и се съсредоточава върху работата си на преподавател в Ървин.

Семинарът продължава до лятото на 1972г. На него Карлос говори за възможните прилики между учението на дон Хуан и будистките текстове. Накрая завежда групата си в планината на север от Лос Анджелис, за да посетят „място на силата”. Карлос твърди, че дон Хуан е видял това място в свой сън. Той го описва съвсем точно. Намира се недалеч от каньона в Малибу. Сред студентите, които участват в екскурзията са: Роузмари Лий, Ръс Реугер, Джон Уолъс и жена му Рут. Кастанеда води конвоя, който се установява в притихнал пустинен район. Тогава той се впуска в някакъв танц, нещо между бойни изкуства и жестикулиране, който има за цел да „очертае линиите на света”. Студентите с усилие се опитват да повторят движенията.

Небето обаче не се разтваря. Не настъпва слънчево затъмнение. Не се появяват последователи. Всеки се прибира у дома си със смесени чувства. Поведението на Карлос не може да не ни накара да се замислим. Вероятно семинарът в Ървин е повратен момент. От 1971 нататък, той сякаш иска да облече костюма на учител, докато някои от учениците му се превръщат в заслепени последователи. Всъщност в какво се състои учението, преподавано в Ървин? Също както дон Хуан настоява Карлос да следва съветите му буквално, така педагогиката на Кастанеда изисква студентите да възприемат донхуановото кредо. Те трябва да променят всекидневния си начин на живот, така че да могат да доловят необичайните състояния на реалността.

Когато води послушниците си сред природата, Карлос чисто и просто ги прави чувствителни към необичайното. Нали странното не се крие зад уличния ъгъл, нали не всеки може да се превърне в брухо, в курандеро, във воин? Според студентите му в Ървин Карлос притежава свръхестествени дарби и действително принадлежи към категорията магьосници. Джон Уолъс, който впрочем е професор по психология в Ървин, се проявява едновременно като прехластнат последовател и като послушник. Той се запазнава с Карлос през пролетта на 1972г. Писателят ясно му подсказва, че има данни за магьосник. Джон Уолъс разказва по този повод един знаменателен анекдот. Двамата мъже се уговарят да обядват заедно. В часа на срещата обаче Кастанеда не се появява.

Ядосан Уолас, веднага се обръща към асистентката му Роузмари Лий. Тя го успокоява: наложило се е Карлос незабавно да замине за Мексико. Джон Уолъс излиза разведрен от кабинета и се сблъсква…..с Карлос. Не трябва ли да се намира в Мексико? С невъобразима самоувереност Кастанеда отвръща: „Та аз съм в Мексико”. И продължава по пътя си , все едно всичко е наред. Джон Уолъс остава стъписан от този чародейски отговор. И така, Карлос често използва аргумента за въздесъщността си. Способен ли е да бъде едновременно на две различни места? Джон Уолъс иска да му вярва. Маргарет Ръниан многократно намеква, че бившият й съпруг се отличава от обикновение простосмъртни.

Тя споменава необясним случай от 1960г. Маргарет очаква обаждане от Карлос, който се намира в Мексико. Изведнъж чува в кухнята остър трясък, подобен на изстрел . Втурва се да види какво става една кристална купа се е разтрошила на хиляди парчета. Счупването е напълно необяснимо. Купата е била грижливо прибрана в шкафа и никой не я е пипал. На следващия ден Карлос позвънява. Той обяснява, че предишната вечер се е опитал да се свърже с нея. За съжаление линията била заета. И жената прави извода, че в мига в който купата се е саморазпаднала, Карлос Кастанеда е набирал номера й.

Както и да е, писателят очевидно иска да обучи последователи. Можем ли да смятаме, че от 1971г започва да се свормира група, в който вероятно са влизали: Бевърли Мадж Еймс, Маргарет Нието, Катлин Поулман, Мери Джон Баркър, Мериан Симко, Глория Гарвин, Реджайн Тал, Роузмари Лий и Джон Уолас? Носят се разни слухове. Възможно ли е да се създаде приближена група от жени, едновременно чародейки, ученички, сътруднички, съюзнички и любовници? Ейми Уолъс, много по – късно любовница на Карлос, потвърждава съществуването на изключително дискретна група.

Тя смята обаче, че Кастанеда я е създал непосредствено след излизането на Учението на дон Хуан през 1968г. Около Кастанеда кръгът на последователите не престава да нараства. Чираците въодушевено вървят по стъпките на учителя и навлизат в тайните на чародейството. На 3 октомври 1972г Катлин Поулман подава молба за промяна на гражданското си състояние. Тя става Елизабет Остин. По – късно ще приеме самоличността Каръл Тигс. Същата година Бевърли Мадж Еймс приема името Бевърли Еванс. Всеки е готов да заличи собствената си биография за добро или за лошо.

http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/uchitelyat.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #2 -: Февруари 28, 2012, 02:19:19 »

   
Учението на Дон Хуан    

През септември 1967 редакционния съвет на издателството на Калифорнийския университет след едно напрегнато вътрешно разискване взема решение да отпечата ръкописа на Карлос. Клемънт Миан се проявява като разпален адвокат. Той не само защитава научната стойност на труда, но набляга върху търговския му потенциал. Нима една книга, отнасяща се за опита с халюциногенни гъби, няма да привлече хилядите хипита, които в момента се мотаят около университета. Най – сетне на 23 септември 1967г. Карлос подписва своя договор. За него това е изключителен момент. За да отпразнува събитието, той незабавно отива при шивач и си купува нов сив костюм. През ноември заминава за Ню Йорк, а после за Вашингтон. Преди всичко изгаря от желание да види Карлтън Джереми.

Преспективата за скорошното отпечетване на ръкописа го наелектризира. Още повече, че някои професори в Ню Йорк вече се интересуват от него. Не би ли могъл да подготви доктората си в Колумбийския университет, където неговите произведения, които ще стават все по – известни, ще намерят най – добър прием? Книгата влиза в производство. Издателят иска психеделична корица. Първият вариант представлява силует на стар индианец и е вдъхновен от снимки, направени от автора. Карлос категорично го отхвърля. Във втория вариант заглавието е обградено със зелени гущери. Кастанеда обаче търси уважение и отхвърля и този вариант. Накрая книгата излиза със строга корица в бяло и зелено със следното подчертано академично заглавие: „Учението на дон Хуан: пътят на знанието на един индианец от племето яки.”

Така лелеяната рожба се появява на бял свят на 27 юни 1968г. Взривяване на ориентирите. Такава е заявената цел на една ккнига, която е откровено предизвикателство към закономерностите на литературните жанрове. Какво е тя: роман, критично есе, доклад за полево изследване или поетичен манифест? ....”Пълното отсъствие на бележки и забележителната несъстоятелност на анализа разкриват система, която е някъде по средата между сюреалистично видение и шизофреничното бълнуване”, отбелязва Даниъл Си Ноел още в първите страници на своята критична творба „Среща с Кастанеда, отзиви за Донхуановите книги на Карлос Кастанеда” Учението на дон Хуан се явява обикновено есе по антропология.

То непринудено приема вида на дисертация и класически се дели на два големи раздела: Феноменологично описание на срещите с дон Хуан, последвано от структурен анализ. Учението на дон Хуан е най – общо казано хибридно произведение. Но нима замисълът не е порочен още от самото начало? Авторът има претенцията, че представя по обективен начин преминаването в състояние на необикновена реалност. Той обаче не дава никакви доказалтества за съществуването на подобни състояния. Така че читателят може с чиста съвест да си помисли, че Карлос Кастанеда описва халюцинации, предизвикани от дрогата. При тези обстоятелства структурния анализ изглежда донякъде неуместен. Той играе ролята на пледоария в защита на донхуановота виждане.

В тази светлина Учението може да бъде възприето като възхвала на дрогата. По това време младежта настоява за правото си да бъде различна. Калифорния се обявява за епицентър на протестната култура ъндърграунд. В Лос Анджелес концертите на Дорс, Спирит и Лав събират огромни тълпи. Навсякъде в Америка се появяват множество паралелни печатни издания с психеделично оформление. Успоредно с това, кампаниите срещу американската военна намеса във Виетнам постоянно разпалват университетските духове до степен, че започва да се говори за поколенчески бунт, на който явно Калифорния ще даде тон. При тази наелектризирана обстановка Учението на дон Хуан се налага като манифест на хипи поколението. Очевидно книгата дължи успеха си на многобройните чудаци, които безогледно се нахвърлят върху даващите сила растения, препоръчани от дон Хуан.

Много скоро се оказва, че издателството на Калифорнийския университет е направило щастлив удар, тъй като графиката на продажбите расте с шеметна бързина. През лятото Карлос доверява на своя издател Джим Куебек, че вече работи над втора книга. По негов съвет Кастанеда си урежда среща с литературния агент Нед Браун, на когото става най – важният клиент. Фалангата на скептиците все пак остава непреклонна. Нима Университетът се опитва да наложи някаква психеделична мистификация? Кастанеда защитава научността на труда. Той все така има безусловната подкрепа на Клемънт Миан. В началото на учебната година, студентът се връща към учението. За съжаление славата има своето очарование и неудобство. Очаквал ли е Карлос, че някой ден ще дава автографи между две лекции?

Известността променя характера му. Той става подозрителен, дори параноичен. Когато тръгва за Мексико се старее да заличи следите си. Никой друг освен него в никакъв случай не трябва да се доближава до тайнствения дон Хуан. След 6 месеца става ясно, че книгата е на път да бие всички рекорди по продажби. Приемът от страна на академичните среди продължава да е сдържан и контрастира с народното въодушевление. През април 1969г списанието American Antropologist публикува забележителна статия на Едуард Холанд Спайсър. Професор по антропология в университета на Аризона. Спайсър е един от малкото познавачи на племето яки и преценката му е от сериозно значение.

Професорът заявява, че героят дон Хуан не разкрива нито една черта, присъща на племето яки: „Съвършено безпочвено е да се подчертава, както прави заглавието, някаква съществуваща връзка между сюжета на книгата и културните традиции на индианците яки. Самият текст не предоставя никакви данни, които да позволяват да се прави подобна връзка.” Не е ли това измама с търговска цел? Едуард Спайсър подчертава редица смущаващи факти: „Използването на трите растения даващи сила, не отговаря на етнографските познания за индианците яки, а дон Хуан не е описан като човек, който играе някаква роля в живото на това племе. Не е споменат нито един термин на индианците яки, дори във връзка с най характерните схващания за „пътя на знанието” на дон Хуан.”

С други думи, произведението не би могло да бъде представяно по никакъв начин като път на знанието за индианците яки. Със сигурност трябва да го възприемаме като литературен разказ. ...”Литературният талант на Кастанеда успя напълно да ме потопи в нещо, което много приличаше на действително преживяване. С таланта на майстор – романист той използва състоянието на съспензия при разгръщането на образите, както и завладяващо внушение, вместо подробно описание на места и ситуации.” В една полемична творба, излязла през 1993 „ Карлос Кастанеда, академичния опортюнизъм и психеделичното време на шейсетте” Джей Кортни Файкс отбелязва, че Хуан черпи от традициите на племето уикол. За разлика от индианците яки, уиколите използват пейота за религиозни цели.

Антрополог Файкс претендира, че ще прочисти тази научна дисциплина, която Кастанеда и други подобни са замърсили. Той се противопоставя най – вече на психеделичното представяне на индианските религии през 60 години. Той твърди, че дон Хуан е сборен образ и личността му е заимствана от две фигури на племето уикол: Рамон Медина Силва и учителят му дон Хосе Матсува. Карлос обаче е играч. Той поддържа версията си и изобщо не взема под внимание предупредителните светлини. На 26 август 1968г обаче получава писмо, което със сигурност трябва да го е разтревожило. Посланието идва от един от най – големите антрополози в Америка – Робърт Гордън Уосън.

„ Драги господин Кастанеда, Помолиха да ме да напиша отзив за Учението на дон Хуан за Economic Botany. Прочетох книгата и съм впечатлен от литературните и качества и халюцинативните усещания, които сте изпитали....Прав ли съм в заключението си, че никога не сте опитвали от гъбите и дори не сте виждали някакъв вид от тях?” Изречение след изречение обвинителната реч става все по – сурова. Как така Кастанеда е ял гъби в Сонора и Чиуауа, след като те не растат там? Уосън е озадачен и от начините на приемане, които не му се струват традиционни. Най – сетне открито изразява съмнение в съществуването на дон Хуан. Писмото е достатъчно обосновано, конкретно и обвиняващо, за да предизвика незабавна реакция.

На 6 септември 1968 Карлос Кастанеда изпраща на Робърт Гордън Уосън отговор от шест страници, написани на машина. Той изтъква номадския характер на дон Хуан. Признава, че не съществува пряка връзка между учението на дон Хуан и традицията на племето яки. Книгата му изобщо не е трябвало да има подзаглавие: „Пътят на знанието на един индианец от племето яки”. Защо присъства това подвеждащо заглавие? Виновен е издателят и Карлос няма нищо общо с това. Той уточнява, че обучението е било проведено на испански език, но дон Хуан свободно говори езиците на племената яки, юма и мацатеки.

В писмото си Уосън задава въпрос и относно самата личност на Карлос. В желанието си да премахне съмненията, Кастанеда предоставя на профероса някои „биографични” данни, на които не липсва пикантност. Той е роден в Бразилия и е прекарал детството си в Сан Паулу. По – късно е ходил на училище в Аржентина. Истинското му име е Карлос АранЯ. Освен това Кастанеда изпраща на професора множество страници, за които твърди че са от „бележниците със записки”, послужили ли му да пресъздаде срещите с дон Хуан. Карлос обаче никога не успява да убеди специалиста.

http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/uchenieto-na-don-huan.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #3 -: Февруари 28, 2012, 02:23:21 »

   
Успокояване на напрежението    

През 1992г. Кастанеда създава дружеството „Cleardreen Incorporated”, в която официално работят 14 души и чиято задача е да представя чародейските движения, наречени “tensegrite” („успокояване на напрежението&rdquoWink. Той обяснява новото си поведение така: „В края на краищата успях да приема това, което дон Хуан наричаше моя съдба.” Карлос е последния представител на потомството на нагуалите. На него се пада задължението да предаде знанието. По какъв начин обаче? „Преди всичко си зададох ключовия въпрос – какво трябва да направя за чародейските движения, които се най – прагматичната и функционална страна на Донхуановото знание. Реших да подновя уроците по чародейски движения и да науча на тях всеки, който би пожелал това.”

„Успокояване на напрежението” е наименованието на обучението в „чародейски движения”: „Нарекох този нов вид движения “tensegrite”, използвайки архитектурния термин, който означава „строителна конструкция”, при която се използват елементи на опън и на натиск така, че всеки от тях функционира максимално ефикасно и икономично.” Английския термин веднага е депозиран като търговска марка на едно от дружествата, контролирани от Карлос: „ Laugan Productions”. Плодовитият автор и архитет Ричард Бъкминстър Фулър (1895 – 1983) също е използвал този термин, около който създава прочутата теория „ Синергизми, проучвания в геометрията на мисленето). Неговите последователи протестират срещу това присвояване на термина от Кастанеда. Какъв е обаче произхода на думата “tensegrite” в смисъл, който влага Кастанеда?

Знаем, че Карлос и последователите му практикуват бойни изкуства от началото на 70 години. Хауард Лий, който дълго време е учителят на Кастанеда в тази област вероятно е изиграл решаваща роля в създаването на двигателна техника, която очевидно заимства от множество традиции. От 1992г насам Кастанеда се опитва да я наложи с помоща на много реклама. Той нарежда на чародейките да продължат с разяснителните лекции: Флоринда Донър, Тайша Абелар и Каръл Тигс са главните посланички на тази кауза. Създава платени семинари по „успокояване на напрежението”, водени от своеобразна чародейска група: чакмули (chacmools).

Първия от тях се провежда през юни 1993 г в един известен ню ейдж център в Аризона. Взетите юридически мерки са на висотата на новите амбиции. Наред с „Cleardreen” се появяват и изчезват множество други дружества. Едно от тях отговаря за аудиовизуалните авторски права. Става дума за „Laugan Productions Incorporated”, чиито управителки са Мериан Симко (Тайша Абелар), Катлин Поулман, която в момента е заменила псевдонима Каръл Тигс с Мъни АранЯ и Реджайн Тал (Флоринда Донър). Лансирането на успокояване на напрежението съвпада с излизането на нова книга „Изкуството на сънуването”. Кастанеда дотогава е избягвал някои понятия, но сега приема да бъде свързан публично с „шаманизма”.

„За да дам определение на знанието му, по внушение на дон Хуан избягвах използването на антропологическа класификация, тоест на термина „шаманизъм”. Винаги съм го определял с термина, който той използваше за момента: „чародейство”. След зряло разсъждение обаче си дадох сметка, че това название внася по – голяма неяснота в и без това мъглявия феномен, който ми представяше по време на своите уроци.” Карлос предлага на ученицете си да променят възприятието си, за да достигнат до това състояние на внимание, което той чрез антифраза нарича „сънуване”. В този паралелен свят ориентирите изчезват и всичко е възможно. Последователите вече практикуват внимателно разрушаване на всекидневието. Именно този своеобразен начин на възприемане на живота ги прави толкова привлекателни и толкова смущаващи.

Карлос дава думата на дон Хуан, който за пореден път е възкръснал от мъртвите. Сега той обяснява от къде води началото си потомството на нагуалите: „....Древните чародейци са познавали своя апогей преди три хиляди години.” Преди цели три хиляди години? Карлос се усъмнява в една толкова славна генеалогия. И си навлича гнева на индианеца: „Дон Хуан поклати глава от изумление, ако не и от възмущение. „Когато си изправен пред тази невъобразима неизвестност там нейде, каза той, сочейки с пръст около себе си, не си губиш времето с жалки лъжи.” Карлос да лъже? Никога... Както обикновено книгата изобилства с очарователни внушения. Човек трябва да се пази като от чума от „лабиринта на здрача”. Няма нищо по – опасно от полумрака.

По – нататък дон Хуан отбелязва, че „чародейците слагат в ред хаоса”. Това напомня за един масонски девиз: „Ordo ab chao”(„Редът роден от хаоса&rdquoWink. Довчера е цитирал Свети Хуан де ла Крус, Сесар Валехо, Хуан Рамон Химинес. Сега интересът му се насочва към англосаксонците и той настоява Карлос да прочете на висок глас една поема на Дилан Томас. Докато Изкуството на сънуването бележи тържественото му завръщане в светлините на сцената, самият Карлос Кастанеда се впуска в изненадващ ритуал. На 27 септември 1993г той се жени за Флоринда Донър в Лас Вегас. На 29-и празнува на същото място свадбата си Каръл Тигс. Ето го най – официално полигамен. А мъжете? По настояване на Карлос повечето от мъжете последователи са се отказали от всякакъв сексуален живот. Някои обаче продължават да поддържат тайно своята активност.

Писателят приема ролята на съдник на поведението на мъжете, като същевременно се грижи за сексуалното разгръщане на жените. През есента на 1993г организира завръщането си пред публиката със зрелищна лекция. Събитието е изпипано до съвършенство. При Карлос не може да се влезе без покана. Маргарет Ръниан и Карлтън Джереми решават да присъстват. Те получават пропуски чрез Дейвид Кристи, който ръководи издателската къща Millenia Press. Карлос нахълтва обут в джинси и с каубойски ботуши. Маргарет остава много разочарована. Къде са някогашните излети по тялото костюми? Очевидно срамежлимият оратор от 60 години се е променил.

Карлос се впуска в дълга тричасова реч, изпъстрена с „автобиографични” анекдоти, смешни истории, остри коментари и разсъждения. Непрестава да се подиграва на самопровъзгласилите се „гуру”, чиято дейност процъфтява по западното крайбрежие на САЩ. Карлос безспорно се е превърнал в шоумен, който много скоро ще наелектризира огромни аудитории. Това не пречи брътвежите му да звучат твърде смислено и постепенно да посяват съмнението. Този мъж е не само манипулатор. Той е също и поет, мислител, чиито внушения пленяват: „Полунощ без четвърт е „, често повтаря той на приближените си. В края на това забавно и блестящо изложение учителят напуска книжарницата през страничен изход.

Маргарет и Карлтън Джереми се втурват подире му. За да привлече неговото внимание, синът му е принуден да чука по стъклото на колата, която вече потегля. Карлос благоволява да слезе и разговаря известно време с порастналото дете. После приближава към Маргарет и нежно я прегръща. Тя реагира по странен начин. Изважда екземпляр от Изкуството на сънуването и моли Карлос да и напише посвещение. Може да ни се стори странно, че тази жена, която навремето е била толкова близка с него , възприема поведението на почитателка. Карлос отказва автографа: „Ръцете ми са твърде уморени.” После си тръгва. Сцената не е продължила и десет минути.

http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/uspokoyavane-na-naprezhenieto.html
 
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #4 -: Февруари 28, 2012, 02:25:32 »

Спри времето!

Този филм съм го гледала преди 17 години, тогава си мислех, че морето е до колене и съм разбрала всички дълбоки смисли, пластове, дълбини и планини на филма. Тази вечер го гледах отново, разбира се погледа ми върху това филмово творчество е съвсем, съвсем различен. Какво да кажа, ако кажа, че съм го изгледала повърхностно като една холивудска еротика (както преди 17 г.) ще излъжа.

Филма ме разстрои, но това е нормално предвид коренно различния светоглед, който имам и съм изградила през това време. И тъй като тук споделяме доста откровено ще ви споделя, че и аз имах своите Девет седмици и половина. Връзка, която започна в нощта на 1 май 2006г. (макар, че се познавахме от преди - 10 .02.06) виж. Белтейн и завърши на 10 юли 2006.

Точно Девет седмици и половина! От тази връзка се роди сайта SexNature.org, който ние с вас толкова много обичаме. Неговия рожден ден (на сайта) е точно на 10 юли. Моите Девет седмици и половина нямат много общо (а дали?!) с филма Девет седмици и половина, но са също толкова изпълнени с драматизъм, силни емоции и чувства, стигащи дори понякога до ексцесии и от двете страни.

Който ме познава добре знае, че аз не съм никак от кротките и покорни овчици. И така извода от моя опит, а и от филма е: "Не си играйте с лошите момчета!" Която си играе с лошите момчета след това много плаче. Макар, че аз не съжалявам, че поех това предизвикателство и изживях пълноценно своите Девет седмици и половина. Сега нека оставим филма сам да говори за себе си с последния диалог от него и с един хубав клип:

"-Искам да знаеш нещо. Имало е много момичета. Имало е много жени. Но никога не съм се чувствал така преди. Дори когато само те прегръщам се чувствам странно. Нещо, което не съм изпитвал. Никога не съм предполагал, че ще те обикна толкова много.

-Знаеш, че ще свърши, когато единият от нас каже СТОП. Но ти няма да го кажеш. -Чаках прекалено дълго. - Ще изпратя някой да прибере нещата ми.

- Елизабет, Елизабет! Обичам те. Ще се върнеш ли докато изброя до петдесет? Едно..."

 

Спри времето!

И започни да броиш обратно от петдесет до едно.....

http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/spri-vremeto-.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #5 -: Февруари 28, 2012, 02:26:49 »

Смъртта

На 27 април 1998г в три часа сутринта Карлос Кастанеда е обявен за мъртъв от доктор Анджелика Дуенас. Тя го е лекувала в последно време. Още същия ден е кремиран в пълна тайна. Прахът му е предаден на директорката на „Cleardreen” Талиа Бей. Според смъртния акт Кастанеда е починал от метаболична енцефалопатия, предизвикана от бъбречна недостатъчност, дължаща се на чернодробния рак, от който е страдал от десет месеца. С други думи Карлос Кастанеда умира от рак на черния дроб, който се е добавил към диабета. Смъртта на водача за момента се държи в пълна тайна. На 1 юни 1998г в книжарниците се появява, сякаш нищо не се е случило „нова книга” на Кастанеда: „Колелото на времето. Шаманите на дравно Мексико, техните мисли за живота, смъртта, Вселената.” Всъщност става дума за сборник с цитати.

На 19 юни смъртта на Карлос Кастанеда е обявена официално от Карлтън Джереми, който е бил потърсен от нотариус във връзка с деликатен наследствен въпрос. Групата Успокояване на напрежението продължава дейността си , ръководена единствено от Каръл Тигс. Къде са обаче другите чародейки? Флоринда Донър, Тайша Абелар, Талия Бей и Кайли Лъндал изчезват от лицето на земята в деня, в който Карлос умира. Талиа Бей е последната, която е видяна публично. Именно тя прибира праха на писателя, преди да „замине”. Колкото до Нъри Алегзандър, тя сякаш се изпарява през май 1998г. В последните дни на април 1998г телефонните линии на чародейките едновременно спират да работят. Когато ги питат служителите на „Cleardreen” все повтарят, че жените-воини са „заминали на пътешествие”. За какво пътешествие обаче става дума?

През ноември 1998г излиза Активната страна на безкрайността. Малко се читателите, които забелязват двойнствения смисъл на произведението. На пръв поглед става въпрос за овтобиографична творба: „Книгата представя паметни събития в моя живот”, заявява Карлос още на първата страница. Забавните случки обаче служат само за претекст. Целият разказ има за цел да ни отведе на ръба на платото от финала на Сказания за силата. Спомняме си, че дон Хуан бе скочил в бездната, изпълнявайки показен ритуал на смъртта. Кастанеда наново преживява изчезването на своя учител и се отдава на мрачни размисли: „Според дон Хуан шаманското знание имаше за крайна цел да ни подготви за окончателното пътешествие, това, което трябва да направи всеки от нас в края на живота си.” Кастанеда не се задоволява с общи философии.

Той изгражда теорията за края: „Благодарение на своята дисциплинираност и решимост, казваше той, шаманите можеха да запазват и след смъртта си своето индивидуално съзнание и личните си цели. Това, на което нашият съвременен идеализъм дава мъглявото определение „живот след смъртта”, за тях е било съвсем конкретно съществуване, изобилстващо с практически дейности.” Така както през 1973г дон Хуан е скочил в другата реалност, като се е хвърлил от ръба на пропастта, така и физическата смърт на Карлос не означава нищо, тъй като животът на война продължава на по – висше равнище: неговото съществувание сега протича в „активната страна на безкрайността”. В един ключов пасаж писателя се пита: трябва ли да замине сам? „Почувствах без сянка на съмнение, че не трябва да умра сам”.

Дали Кастанеда в последна сметка е сключил с най – преданите си помощници договор за смърт? Възможно ли е Флоринда Донър, Тайша Абелар, Талиа Бей, Кайли Лъндал и Нъри Алегзандър да са го придружили в неговото „окончателно пътешествие”, по един или друг начин да са скочили от някоя скала? В противоположност на всякакво очакване, тайнствения живот на Кастанеда приключва сред гадост и трагедия. В групата езиците се развръзват макар и дискретно. Става ясно, че във вътрешния кръг никой не си е правел илюзии. Окончателното пътешествие съвсем не е било виртуално, нито символично. Наистина е ставало въпрос за заминаване, при това напълно съзнателно. През седмиците, които предшестват смъртта на Карлос, много последователи са се надявали да чуят съдбоносния телефонен звън. Те искали Карлос да ги вземе със себе си.

Заминаването е било доказателството, че са избраниците. Онези, които не са били повикани, горчиво съжалявали и се почувствали пренебрегнати, изоставени и забравени. Ейми Уолас твърди, че е имало опити за самоубийство: „Имаше самоубийства и опити за това, някаква жена в Санта Фе се хвърли в урва, за да се присъедини към нагуала. Уви тялото и бе открито разтрошено. Така и още един член от групата се опита да се замоубие по същия начин.” Каръл Тигс е истинска загадка. Защо тази, която Карлос е наричал жената – нагуал, не е последвала спътничките си? Запитана по този въпрос, тя дава доста изтънчен отговор: „Решението за не-решение ме задържа тук.” Никой и не помисля да се разрови къде са се дянали чародейките.

Според официалната верисия те просто са „зминали”. Защо обаче нито една от тях не е потърсила частта си от наследството? През февруари 2003 г са открити човешки кости в една местност, наречена Panamint Dunes в Долината на смъртта, Калифорния, близо до изоставена мина. Човешките останки са трудни за идентифициране. Те са били оглозгани от животни. Полицията обаче открива необичаен предмет . Става дума за монета от 5 френски франка, в чийто прорез е пъхнато острие от бръснач. Според Ричард Дженингс този предмет е принадлежал на Патриша Лий Партин (Нъри Алегзандър). Колкото до „Cleardreen”, в дружеството поддържат една философска версия. Те цитират следните думи, които били казани от дон Хуан: „В момента на преминаването цялото тяло започва да сияе от знание”. И заключават: „Карлос Кастанеда напусна света по начина, по който го бе направил неговия учител дон Хуан Матус: напълно съзнателно.”
 
http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/smartta.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #6 -: Февруари 28, 2012, 02:28:11 »

Сказания за силата

От всички книги на Кастанеда тази се смята за най – силната, най – лиричната и най – съдържателната. Някои виждат в нея нещо като творчески апотеоз. С тази книга приключва тетралогия. Тя приключва с трогателния разказ за „изчезването” на дон Хуан след един последен урок за смъртта и възкресението. Какво да мислим за този трагичен литературен и философски край? Индианецът наистина ли умира през 1973г? В Колелото на времето Карлос дава следното обяснение: Сказания за силата разказва за моя пълен провал. В момента на събитията, за които се говори в тази книга, аз преживявах безпрецедентна криза....Дон Хуан току – що бе напуснал този свят, оставяйки след себе си четерима самотни ученици.” Разказът се отнася за последния цикъл от обучението, започнал през есента на 1971г., когато Карлос се впуска в преподавателска кариера в Ървин.

Последната част от книгата е посветена изцяло на практиката „напускане на тялото”. Карлос се отдава на едно последно преживяване. След като се съблича гол, той се хвърля от ръба на бездната. По време на полета надолу тялото му се разпада: „После и главата ми изгуби тежест и всичко, което остана от мен, бе някакъв квадратен сантиметър късче, зрънце, подобно на камъче. В него бяха съсредоточени всичките ми чувства: после късчето сякаш се взриви и в един миг се разлетях на хиляди парчета...Аз бях самото съзнание.” Няколко секунди по – късно той отново е на скалата. И пак трябва да скочи, за да „разтвори крилете на възприятието и да докосне едновременно тонала и нагуала”. И така всеки скок го отвежда все по – далече по пътя на нагуала. Карлос се подготвя за последния скок.

Този финален скок ще бъде извършен заедно с дон Хуан и дон Хенаро, който се обръща не само към Карлос, но и към един друг ученик, наречен Паблито. „Може би някой ден той отново ще влезе в очите ви.” Настава и часът за последния скок, който съвпада със здрачаването, „пролуката между световете”: „Дон Хуан и дон Хенаро се отдалечиха и като че ли се стопиха в мрака. Паблито ме държеше над лакътя и ние си казахме сбогом. После някакъв странен порив, някаква сила ме накара да се затичам с него към северния ръб на платото. Усещах как ръката му ме държи, когато скочихме, после бях сам.” Мистичната смърт на Карлос съвпада ли с „реалната” смърт на дон Хуан? „Сам” е запомняща се дума. Карлос не ще може повече да разчита на своя водач. Той ще трябва съвсем сам да си проправя път към нагуала.

Сказания за силата е разказ за възкресението. Старият човек е мъртав. Карлос ще разпери криле и на свой ред ще стане магьосник. Произведението излиза от печат през октомври 1974г. На 27 октомври Елза Фърст публикува в Ню Йорк Таймс рецензия за Сказания за силата под заглавието: „ Дон Хуан е за Карлос Кастанеда това, което Карлос Кастанеда е за нас”. След излизането на Сказания за силата през 1974г. Кастанеда на практика става недостъпен. Следите му най – неочаквано се появяват на 5 май 1974г., когато посещава индийски „мъдрец” ползващ се с голяма популярност в САЩ и пъддържник на автентичната традиция: Свами Муктананда. Пътят на този човек роден в Индия е показателен. Роден през 1908г., Муктананда е „открит” през 1970 г от един американски гуру, Ричард Алпърт или Баба Рам Дас.

Използвайки славата на Рам Дас, Муктананда за кратко време събира тълпа хипита. Движиенито му за медитиране „Сидха йога” бързо пуска корени на територията на САЩ. Много скоро Свами Муктананда ръководи 31 ашрама и места за медитиране разпръснати из целия свят. Този дребен брадат мъж облечен в оранжево, пътува само с частен самолет и в черна лимузина. Сред неговите най – прочути ученици през 70 години фигурират един бъдещ губернатор на Калифорния, известни певци и астронавта Едгар Мичъл. Колкото до координаторката на големия ашрам в Оукланд, Калифорния, Ерика Хъгинс, тя е бивша ръководителка в партията на „Черните пантери”. Свами Муктананда защитава чистотата на традиционата йога.

Според свидетелствата на бившите ученици обаче Муктананда се е възползвал от положението си, за да прелъстява млади момичета, живеещи в неговите ашрами. Младите последователки не смеели да отблъснат този, когото смятали за светец, проповядващ въздържание. Гуруто умира от сърдечен удар през 1982г. И така на 5 май 1974г. – срещата се осъществява благодарение на посредничеството на Кати Спийт и Клаудио Наранхо. Тя става в един ашрам в Пидмонт, Калифорния. Джинендра Джей изпълнява ролята на преводач. Когато четем разказа за срещата, си даваме сметка, че Кастанеда се поставя на равна нога с индийския учител: „През целия си живот дон Хуан е имал само двама ученици – и аз съм единият от тях.

При това те идват при него, чак когато е на преклонна възраст, на 80 години” , заявява той още в началото. Муктананда иска да узнае повече за този духовен учител, който доста напомня за индийски гуру: „Дон Хуан още ли е жив?” Карлос не се поколебава за секунда и „събужда” мъртвеца: „О, да!” Муктананда предлага да се срещне с него. Събеседникът му обаче е уклончив: „Той никога на идва в САЩ. Много обича да пътува, но не напуска Мексико.” Ясно се вижда, че сред вулканичността на 70 години „съдбата” на дон Хуан все още не е решена.

http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/skazaniya-za-silata.html

Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #7 -: Февруари 28, 2012, 02:29:19 »

Семинарът в Анахайм

През 1995г писателят официално осиновява Патриша Лий Партин под името Нъри Алегзандър. Организираните през 1995г семинари в Кълвър Сити и Анахайм бележат решителен етап. Става дума за пищно честване на единственото по рода си публично „разкриване” на Карлос. За да участва всеки трябва да заплати сумата от 1500 долара. На място посетителите могат да купят брошури, бижута, както и фланелки с надписа: „Успокояване на напрежението. Магията е в движението.” Първият семинар в Анахайм се провежда през декември 1995г пред повече от 400 души. В действителност духовното събите, много прилича на рок концерт. Публичното „разкриване” на Кастанеда много скоро предизвиква огромно любопитство. Списание Paris – Match решава да изпрати в Калифорния Мари-Терез дьо Брос, която често отразява паранормалните събития.

Освен това тя е във връзка с две французойки в Калифорния, които участват в групата Софи и Терез. Статията й излиза на 28 март 1996г с крайно критичното заглавие: „Видях да се ражда секта”. Журналистката присъства на един от семинарите в Анхайм. Веднага я смущава полицейската обстановка. Забрана за филмиране, за записване, за правене на снимки, дори за водене на бележки. Входът е по – строго охраняван дори от Форт Нокс и представлява низ от драконовски проверки, които завършват с печат на китката като пропуск. Тя се смесва с тълпата, подобно на съседите си се опитва, доколкото може да повтаря изпълняваните на сцената движения. Изведнъж в залата настъпва раздвижване, появата на учителя е режисирана и многократно репетирана. Рок звезда или гуру?

Френската журналистка на може да повярва на очите си. Тя присъства на дълга цветиста реч, прекъсвана от смях и аплодисменти. Участниците ликуват, докато Мари – Терез дьо Брос хладнокръвно наблюдава екзотичната радост: „ Хората са екзалтирани. Те са кастанедианци на един Кастанеда, станал техния дон Хуан. И на свой ред искат да се втурнат в чародейски пътешествия. Един от участниците ме пита най – сериозно: „Дали в другите светове приемат кредитни карти?” Журналистката е подложена на пряк натиск: „Щом подготвех материала, той трябваше да бъде изпратен на тяхното дружество, за да бъде прочетен и поправен. Можех да го публикувам само с тяхното одобрение, като подписвайки един формуляр се задължавах да не променям нищо, да не зачерквам нито дума и да отстъпя авторските права върху текста на „Cleardreen”. Paris – Match отхвърля тези искания.

Накрая Мари – Терез дьо Брос казва: „Този, който не преставаше да повтаря, че не е гуру, много скоро ми се видя най – завършеният от всички гуру. Непреклонен, фанатизиран, догматичен, нетърпящ никакво възражение, никаква критика.” Журналистката добавя още нещо: „Има и по – лошо. Кастанеда обича да повтаря как дон Хуан и неговите 14 ученика, изгаряни от „огъня от вътре”, скочили през 1973г в една пропаст, за да отлетят със сияйното си тяло, без да оставят никаква следа от себе си на Земята. За Кастанеда постигането на подобна смърт представлява крайната цел на живота.” Възможно ли е Карлос да втълпява на своите близки последователи, че рано или късно ще трябва да скочат на свой ред в бездната? Когато описва в Сказания за силата показния скок в метафизическото простронство, никой не си представя, че един ден той може да нареди извършването на реален скок.

През 90 години множеството колективни самообийства свидетелстват за верските изстъпления в сектите. По времето, когато движението за Успокояване на напрежението е в разцвета си, излиза важен биографичен речник на философите на 20 век. В него Карлос Кастанеда стои редом с Витгенщайн, Ленин, Троцки, Роланд Барт, Жан Бодрияр, Луи Алтюсе, Жан-Франсоа Лиотар, Карл Попър и Лев Толстой. Въпреки отклоненията си той продължава да шества из елисейните полета на културата. Що се отнася до „Cleardreen”, дружеството започва да организира сеанси в Мексико, Испания, Италия, Германия и Аржентина. Във Великобритания дори се появява фондация, която се опитва да наложи практиката. Успехът на мексиканска земя е невероятен.

По същото време Кастанеда общува с един мексикански университетстки преподавател – Хокобо Гринберг. След известно време Гринберг изчезва безледно, съпругата му Тере Гринберг е заподозряна в убийството му. Тя твърди, че е невинна и подържа близки връзки с Флоринда Донър. На 28 май 1997г Марион Партин, баща на Патриша, умира, без тя да го е посетила нито веднъж. По нареждане на Карлос тя не е виждала баща си от 20 години. Карлос вече се представя под образа на медиен мъдрец, който трябва да укротява нарастващото въодушевление на разпалените последователи. През 1997 г групата наброява близо 7000 души.
 
http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/seminarat-v-anahajm.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #8 -: Февруари 28, 2012, 02:32:32 »

Реаниматор на духа

Платените семинари, разбира се, са предназначени за широка публика. Приятел или противник всеки може да участва в тях, при условие, че си плати таксата. Съвсем другояче стоят нещата с „неделната група” и с „вечерните сесии”, които се появяват много скоро като допълнение. В тези всекидневни събития не може да се участва без личната покана от Карлос. В зависимост от настроението си водачът кани, после отстранява. Той изисква абсолютно постоянство. Само едно отсъствие – и посочва вратата. Подборът е изключително елитарен. Постоянно трябва да се доказват „чародейски” качества, за които Карлос е единственият съдник. Това положение много скоро поражда кавги и ревност.

Всички, и мъже и жени са борят да бъдат любимци на учителя. Трудно е да се направи списък на тази вътрешна група, в която се влиза и излиза според настроенията на нагуала. Ако все пак се опитаме да съставим списък на имената, установяваме, че всяко от тях е скрито зад псевдоними. Бъдещите воини са скъсали с близките си, унищожили са личните си спомени, отказали са се от корените си и са приели различни нови имена, които често се наслагват едно върху друго така, че все повече да се заличават следите. За удобство псевдонимите са дадени в скоби. Сред последователите на Кастанеда, които участват редовно в неделната група през 1997г, откриваме:

Катлин Поулман ( Каръл Тигс, Каръл АранЯ, Каролайна Лионора Араня, Елизабет Остин, Мъни Араня, Мъни Алегзандър, Карола Алегзандър). Реджайн Тал (Флоринда Донър, Флоринда Донър-Грау). Мериан Симко (Тайша Абелар, Ана-Мари Картър). Патриша Лий Партин (Нъри Алегзандър). Дий Ан Джо Алвърс (Кайли Лъндал). Алексис Бързински (Рената Мърес, Рени Мърес, Рени Алегзандър, Анджела Панаро). Карен Махони ( Наи Мърес, Клеър Барън). Премахиоти Галвес и Фуентес (Тичо Араня), Брус Уагнър (Лоренцо Дрейк). Трейси Крамър (Джулиъс Ренард). Амалия Маркес (Талиа Бей). Федерико Дженот (Брандън Скот, Филип). Мария Гуадалупе Бланко (Аерин). Фабиана Помпа (Дариън). Умберто Фонтанес (Фабрицио Магалди). Сюзан Арслън (Зая Алегзандър). Рене Галвес и Фуентес (Карола Гарсиа Арслън). Ейми Уолас (Елис Финеган). Пауло Риварола (Майлс Рийд). Нина Блейк (Хейли Алегзандер ва Остен). Маркос Конъл (Лерой Робинсън-Уелби). Стив Левинсън(Грант Воспър). Дарби Ромео (Уилки Мак Ларън). Пол Гътсмътс (Феликс Улф). Мишел Стинсън (Рейли Демарис). Хайко Хипкън (Гавин Алистър). Ричард Дженингс (Кори Донован). Върджиния Лий. Маргарет Нието. Дан Лотън или Франсоа Милер.

Милер открива Кастанеда през 1984г, когато излиза от печат Огънят отвътре: „Прочетох книгата за едно денонощие. По това време бях секретар в съда на Монреал. Усещах, че вехна в сегашния си живот. Започнах постепенно да се откъсвам от обичайния свят. Години по – късно той попада случайно на рекламно приложение, съобщаващо за среща на движенията Успокояване на напрежението. През 1995 участва в семинар, организиран в кварлтал Калвър Сити в Лос Анджелес. Впоследствие постепенно се включва в неделната група: „ Прекъснах всички мостове. Не съм виждал семейството си от 10 години”, казва този търсещ дух, който остава убеден в правотата на Кастанедовото послание.

Кастанеда доста често заявява, че сексуалното въздържание е характерен белег на воина. В общи линии, с изключение на някоя и друга дискретна авантюра, мъжете приемат да играят играта: „Запазих сексуалната си активност”, признава обаче Франсоа Милер. Докато мъжете са приканени да потискат поривите си, то Карлос в никакъв случай не е безраличен към плътските удоволствия. Той умножава завоеванията си и се превръща в ревнив и единствен любовник на жени, които се боричкат за мястото на фаворитка. По време на семинарите първите редове са запазени за кохортата на избраничките. Всеки стол е отбелязан. В зависимост от статута си за деня дадена жена стои по – далеч или по – близо до естрадата. Мястото показва статута.

Болезнени вражди, дива ревност и сплетни изпълват ежедневието на напълно заслепени „чародейки”. Карлос и приближените му водят относително безобиден живот. Ходят на ресторант, посещават кафенета в Уестуд и гледат почти всички филми, които излизат на екрана. Жените посвещават много време на купуването на скъпи дрехи. Подобна баналност може само да ни учиди. Нима групата на Кастанеда не ратува на всекидневното чародейство? Нима „сънуването” и „шаманските практики” не следва да озаряват всеки ден? Въпреки „космическата си сперма” и претенциите, че е свръхчовек, Кастанеда води съвсем обикновен живот. И в това е неговата вечна двойнственост. Този мъж отвращава и очарова едновременно.

Той е едновременно гуру и поет, сянка и светлина: „кагото го следвахме и за миг не се съмнявахме в истинността на това, което говореше”, коментира Франсоа Милер и добавя: „Карлос Кастанеда бе реаниматор на духа.” Освен другите практики, групата се впуска и в театрални прояви. „Театърът на безкрайността”, представя малки комедии, често пъти язвителни, високомерни, обидни, които имат за цел да осмеят слабостите на ученици, прекалено вкопчени в своето его или да ги разобличат. По време на представленията често всички лица се обръщат към Кастанеда. Най – важният зрител ще благоволи ли да се засмее? Ако „гуруто” се развесели, цялата зала се разтърсва от смях. Ако направи недоволна гримаса, актьорът бързо напуска сцената и скрит в някой ьгъл умира от срам. Вероятно повече няма да бъде поканен да участва в театъра.

Карлос вече се е отегчил от Мери Джон Баркър, която от край време живее в къщата в Уестуд. Това е жената, с която започва любовна връзка през 1960г след като окончателно се изнася от апартамента на Маргарет Ръниан. Писателят измисля сложен план за прогонването на Мери Джон Баркър. По негово нареждане Ричард Дженингс се маскира като агент по надвижимите имоти. За да бъде принудена да напусне жената трябва да повярва, че къщата предстои да се продаде. Това хвърля клетата жена в дълбока печал. Къде би могла да отиде, след като всичко е пожертвала заради Кастанеда? Карлос наистина обича да измъчва жените си. Чисто женските сбирки скоро се превръщат в специалитет на дома.

Понякога последователките вкупом се качват на някой от хълмовете на Лос Анджелес. Там те лягат направо на земята и свалят бикините си, така че чародейските ветрове да проникват в тях. Не е рядкост да се видят 10 – 15 жени налягали голи една до друга, в очакване на някой особено енергийно наситен бриз. По време на едно занятие в УКЛА през март 1996г, чиято тема е „Женското енергийно тяло” Флоринда Донър заявява, че навремето дон Хуан я накарал „Да изложи на вятъра половите си органи”. После й показал пениса си, най – големия, какъвто някога е виждала. По нареждане на стария мъдрец тя легнала под слънчевите лъчи – гола и готова за милувките на бриза. После заспала и била събудена от млади мексиканци, които я изнасилвали. По – късно дон Хуан й препоръчал никога да не носи бикини.
 
http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/reanimator-na-duha.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #9 -: Февруари 28, 2012, 02:33:48 »

Олдъс Хъксли

По времето, когато омагьосва обкръжението си с изумителни и променливи разкази, Карлос е измъчван от съмнения. Трябва ли да упорства по пътя си на художник, след кат галериите в Лос Анджелес не желаят да излагат картините му? Освен това трябва ли да се обвърже още повече с Маргарет и дори да създаде семейство? На 26 април 1957 той подава официално молба за американско гражданство. Представя се за артист – художник. Двамата му свидетели за благонадежност са художниците Айвън Кълвър и Антонио Фуентес. Досието му е одобрено на 21 юни 1957г. Той живее вече в мебелиран апартамент, повечето от наемателите са студенти като него. Двамата му най – близки приятели се наричат Байрън Диоур и Брус Беб. Първият е студент по психология с костарикански произход и както изглежда предпочита момчета. Вторият работи в завод, но се готви да стане писател.

Брус Беб е запазил спомена за забавно и крепко приятелство. Карлос не престава да променя миналото си. Често споменава прослувутото си пребиваване в специалните части. Много се гордее с „чичо си” Освалдо Араня, който е на път да стане президент на Бразилия. Твърди, че е остовил в Бразилия съпруга пристрастена към хероина и малката им дъщеря. Карлос е припряна натура, вулкан от енергия. Брус Беб добре си спомня една подробност, всеки ден Кастанеда отделя известно време за медитиране. Освен това се опитва да контролира съня си и често карал Брус да го буди призори. Също така се хвали, че познава някакъв врач, индианец на име Тонто. Твърди също, че е пряк потомък на Фернандо Песоа / най – големият португалски писател и поет на 20 век/.

Твърди, че е по – висше създание и често се отдава във възхвала на лъжата. Истината съществува само за онзи, който иска да вярва в нея. Времето на хипитата още не е настъпило, в средата на 50 години обаче Калифорния е истинска Мека на всякакъв вид ексцентричности. Паранормалното е на мода и лекциите на тази тема стават все повече. Навред никнат пророци, месии и какви ли не гуру. Ако по онова време някой автор е наистина на мода, то това е Джей Бий Рин. Този бълнуващ ботаник се възползва от заобикалящата атмосфера на мистицизъм и издава една след друга просветителски творби. Той се интересува главно от възможностите на човешкия мозък и развива тази тема в книги с гръмки заглавия: Новите граници на мозъка; Новият свят на мозъка.

Именно Рин е автор през 1964 на прочутия израз Extra Sensory Perception / изострено сетивно долавяне/, с който означава свръхсетивното възприятие телепатия. Формулировката добива голяма известност с тайнственото съкращение E.S.P. Карлос Кастанеда се поддава на общата зраза. Той открива Рин и е привлечен от невероятните възможности на човешкия мозък. През 1956 той открива и Дверите на възприятието на Олдъс Хъксли. Години наред това ще е неговата настолна книга. В това сложно и мрачно произведение Хъксли проповядва един вид естествена религия, основаваща се на индивидуалния опит. Той твърди, че научното изследване го е накарало да опита някои видове дрога, които променили системата му от представи. Тръгвайки от тази емпирична констатация, авторът описва едно мистично и синкретично възприятие, което се основава най – вече на християнството, будизма и индуизма.

Карлос е въодушевен от книгите на Олдъс Хъксли, които му се струват много по – любопитни от булевардните произведения на Рин. Хъксли изучава също и пейотовите култове, които са дръска синтеза между християнство и анимизма на туземците. Карлос е толкова впечетлен от Дверите на Възприятието, че рашава да посвети на Хъксли научна разработка за часовете по английски. Той я написва през декември 1957г. Обръща се към една от многобройните си приятелки, Джени Лейвър, да препише на машина ръкописа. Така още през 1957 Олдъс Хъксли е се нарежда в основата на творчеството на Карлос Кастанеда. Връзката с Маргарет сякаш се засилва, тъй като общуването им се превръща както в интелектуално единомислие, така и в любовно приятелство.

По настояване на Карлос през 1958 тя се записва в Лосанджелеския държавен университет. Започва да учи руски, като допълнително посещава курс по история на религиите. На границата на 60 години Карлос проявява безраличие към бийтпоколението и предпочита да чете перуанския поет Сесар Валехо или Свети Хуан де ла Крус. В книгите му ще открием пряка следа от това старо увлечение. Като епиграф в Сказания за силата през 1974 ще се появи дълга поема от Свети Хуан де ле Крус. По – късно, през 1981г Кастанеда ще вмъкне в Дарът на орела текст от Сесар Валехо. През 1958 г обаче Карлос Арана Кастанеда – Араня е застигнат от реалността. Никакъв богат чичо не го издържа. Вижда се принуден да потърси работа.

В Активната страна на безкрайността измисля, разкрасява и увърта, но му се случва и да вмъкне някое зрънце истина. Например споменава за една временна работа: „ Реших да напусна за известно време университета и започнах работа в художествения отдел на предприятие за производство на лепенки. Сприятелих се с директора на художествения отдел, който така да се каже ме взе под крилото си. Той се наричаше Ърнест Липтън. Много го обичах и ценях.” Дали Кастанеда е анонимният автор на няколко прочути лепенки? Във всеки случай през 1958 г е назаначен от компания за детски играчки Mattel. Наема малка къща в Холивуд и както обикновено няма нито радио, нито телевизор, нито телефон. Къщата му е съвсем близо до апартамента на Маргарет Ръниан. Двамата студенти се виждат всеки ден.

Невил Годард редовно събира своите последователи и Маргарет не пропуска нито една поява на учителя. Карлос обаче упорито отказва да я придружава. В началото на 1959 г Маргарет се нанася при Карлос. Ще заживее ли двойката най – сетне нормално? Излишно усилие. Само след месец тя вдига ръце и си събира багажа. Карлос все още се занимава с живопис и скулптура. По – голямата част от времето си обаче посвещава на писането. Получава дипломата си за завършено образование на 19 юни 1959. Прави си труда да съобщи на перуанското си семейство добрата новина. През лятото отново прекъсва всички мостове, сякаш иска окончателно да обърне тази страница. Ето го отново италианец, бразилец, американец, потомък на Освалдо Араня и на Фернандо Песоа. Баща му и близките му няма да го видят повече.
 

http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/oldas-haksli.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #10 -: Февруари 28, 2012, 02:35:02 »

Ново завещание

През 1984г. Кастанеда е смятан за основен кръстник на движението ню ейдж. Той вече обитава любопитен калифорнийски Олимп, населан с ясновидци, месии и всякакъв род фанатици. Никой не помисля обаче да причисли групата му към списъка на сектите. Парадоксалната религиозност в книгите му продължава да го закриля и да му придава литературна аура. Групата на Кастанедовите последователи си остава неформална. Повечето от „чародейците” и „чираците” живеят в къщата в Уестуд. Освен тази къща Кастанеда е притежавал още една, близо до връх Шаста в Каскадните планини, Северна Калифорния. През 1985г. Карлос Кастанеда прави при нотариус в Бевърли Хилс ново завещание, което обезсилва това от 1975г.

Той завещава цялото си имущество поравно на жените, които споделят живота му: Мери Джоун Баркър, Мериан Симко ( Тайша Абелар), Реджайн Тал (Флоринда Донър), и Патриша Лий Партин (Нъри Алегзандър). Двама адвокати Бари Ар Уилк и Джеръм Ар Уорд трябва да следят за точното му изпълнение. Също както през 1975г Кастанеда не вписва в него нито Карлтън Джереми, нито извънбрачната си дъщеря, която живее в Перу: Мария дел Росарио Петерс. По какво се различава завещанието от 1985 от предишното?

В стария вариант упоменатите наследнички са Мери Джоун Баркър, Мериан Симко, Реджайн Тал, и Бевърли Мадж Еймс последната впоследствие изпада в немилост и не се числи към кръга на избраничките. Тя е заместена от Патриша Лий Партин, която заема важно място. Това младо момиче в продължение на години играе ролята на принцеса, фаворитка, чиито желания трябва да се изпълняват. През този период Реджайн Тал повече от всякога заема ръководно положение. От всички ученички на Кастанеда в момента тя е единствената, която издава книги.

Последната и творба: „Сън на чародейка”, която се появява през 1985г е удостоена с предговор от Кастанеда: „Работата на Флоринда Донър има за мен особено значение. В действителност тя е близка до моята, но и се различава от нея. Флоринда Донър е моя сътрудничка....И двамата принадлежим към света на дон Хуан Матус.” Реджайн Тал на драго сърце изпълнява ролята на посланичка. През 1985г тя фигурира сред внимателно подбраните гости на видна калифорнийска личност. Джак Барзаги е бил директор на кабинета на Джери Браун, когато същия е губернатор на Калифорния от страна на демократите. Браун и Барзаги повече или по – малко винаги са закриляли Кастанеда.

В дома на Барзаги Реджайн Тал среща множество видни личности, на които е известна необичайната й връзка с писателя. Тя разговаря доста дълго със Селест Фриман, бивша журналистка, която през далечната 1972 е взела интервю от Кастанеда, била е близка с него цяла година , поради, което се смята за негова симпатизантка. Обяснява на дълго и на широко колко остарял е Кастанеда, после заявява, че е много болен и вече живее в Аризона. Няма никакви данни обаче, че по това време Карлос страда от някакво тежко заболяване. Лъжата на Флоринда най – вероятно има за цел да пресече всякакво желание за среща. Селест Фриман се е опитвала да поднови някогашната си връзка с писателя.

През 1982г тя го среща при същия Джак Барзаги. Карлос обаче побързва да се измъкне. Реджайн Тал се проявява като най – предания помощник на Кастанеда. Тя се оказва сложна личност. Възприемаща ироничния стил, тя е способна на цинизъм и жестокост. Случва й се да вербува бъдещите любовници на своя закрилник. Трябва ли да я възприемаме като Карлос от женски род? Очевидно става дума за обаятелно създание. Знаем, че Флоринда Донър се ползва в групата със забележителна свобода на придвижване. През осемдесетте години тя пътува до Норвегия заедно с Дий Ан Джо Алвърс, чийто псевдоним е Кайли Лъндал. През 1991 тя публикува нова книга: „ Живот в Сънуването”.

Произведението както и преди започва с предговор на Карлос Кастанеда: „ От края на шейсетте години до средата на седемдесетте Флоринда Донър беше заедно с Тайша Абелар, Каръл Тигс и моя милост – ученичка на дон Хуан Матус.” Биографията постоянно се пренаписва. Тя се допълва например с един забавен, непознат епизод. На няколко пъти Флоринда Донър съвсем сериозно твърди, че е срещнала Карлос в Тусон, когато е работел там като готвач в ресторант по нареждане на дон Хуан...При това Кастанеда не се слави нито като голям готвач, нито като гастроном. Той продължава да допуска до себе си само избрани хора. През 1988г многократно се среща с Кармина Форт. Тя публикува през 1991г в Мадрид разказ за тези срещи под заглавие: „ Разговори с Карлос Кастанеда”. Флоринда Донър присъства на всичките разговори.
 
http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/novo-zaveshtanie.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #11 -: Февруари 28, 2012, 02:36:38 »

Неделната група

Рекламирането на чародейските движения и излизането на светло отговарят в последна сметка на две цели: преодоляване на скуката и придобиването на сила. Официално групата на съществува и Флоринда не престава да отрича публично, че има такава. Обществото на последователите обаче непрекъснато нараства, подобно на някаква тайна мрежа. В групата цари строга йерархия. Карлос е единственият, който преценява дали са израстнали тези или онези.

Той се влюбва, разлюбва и отпраща когато му хрумне, като често проявява безмилостност, жестокост, язвителна ироничност. Труден е пътят който води до възприятието. Бъдещият войн ще трябва да търпи постоянни унижения. „Ние сме преди всичко хищници, повтаря сега Кастанеда. Трябва да се премахнат добрите чувства, самосъжалението, претенциозността и опасното милосърдие. Чародеецът стои над доброто и злото. Най – големият ми кошмар е майка Тереза да ми помага”, шегува се Карлос.

В разговор с Конча Лабарта, публикуван в испанското списание Mas Alla, Флоринда Донър, Тайша Абелар и Каръл Тигс настояват, че са се отказали от пътя на сърцето. Важно е да се отхвърли диктатурата на добрите чувства. Любовта? Празно понятие. Погребването на илюзиите е в центъра на Кастанедовата практика. Трите жени наблягат на необходимостта да се разрушат моделите, които водят до хаос, като вечната за загриженост за романтичните любовни връзки, представянето и защитата на Аза във всекидневния живот, закостенелите привички и най – вече невероятната втораченост в самите себе си.” През 1993г. Карлос организира в едно танцово студио вътрешни седмични заседания, известни като „неделната група”. Става дума за група в самата група.

Тази затворена единица включва не повече от 35 души. Кастанеда редовно присъства. Той се впуска в тричасови монолози, прекъсвани от сеанси по „успокояване на напрежението”. Неделната група е първия кръг. Всеки мечтае да бъде поканен в нея. Избраните обаче са малко. Много скоро групата е отровена от ревност и от съперничества. Още повече, че учителят не престава да ухажва своите протежета и непрекъснато сменя фаворитките. Повечето от жените, които са в близкото обкръжение на Карлос са слаби, високи, с къса коса и малки гърди. Карлос следи най – вече за прическата им. Той притежава истински комплет бръснарски принадлежности и лично се заема да оформи косата на любовниците си. Много често подстригването служи като претекст за любовно посещение.

Карлос проявява и голяма взискателност към външния вид. Когато са поканени в дома в Уестуд, последователите трябва да са официално облечени. Човек би си помислил, че ще ходят на свадба. Изискванията за облеклото постоянно се променят. Флоринда често определя новите тенденции и препоръчва едно или друго облекло. Един ден в някакъв рестурант се втурват близо 10 жени облечени в бяло, защото госпожа Донър е решила така. Писателят продължава да се вижда с Ейми Уолас. Той ръководи живота й, обажда и се по няколко пъти на ден. Забранява й да отиде на зъболекар, въпреки че има ужасни болки. Контролира я, докарва я до отчаяние, но същевременно я разсмива, чудесен е и умее да я изслушва. Тя го обича, духът и обаче е бунтарски и тя трудно позволява да бъде командвана.

Когато умира чичо й , тя отива на погребението. Става дума за открит акт на съпротива. Карлос изисква от учениците си да прекъснат всякаква връзка със семействата си и да избягват като чума и холера сватби и погребения. Ейми Уолас обаче упорито отстоява независимостта си. Когато Карлос открива, че е присъствала на погребение изпада в ярост. Въпреки това любовната им връзка не прекъсва. Нещо повече тя приема болезнен развой. Карлос иска да прави любов с Ейми във фамилния дом на семейство Уолас. И много би желал младата жена да му се отдаде в детската си стая. С този ритуал според него ще бъде осветено преминаването й в ранга на чародейка. В края на краищата тя склонява да изпълни искането му, като се възползва от отсъствието на майка си.

Сега Ейми Уолас окончателно се е сближила с този, който смята едновременно за грижовен баща, пламенен любовник и строг гуру. Вратите на дома в Уестуд се отварят за нея. Един предмет в спалнята на Карлос я изненадва. На нощното шкафче тя вижда изкуствен фалос. С учудване открива, че Карлос го използва....за да закачи на него очилата си. В друга стая забелязва библиотека като вавилонската кула, в която са подредени всички издания на книгите на Карлос. В знак на приобщаване към новата реалност Ейми се опитва да заличи собствената си биография, като дори изхвърля двете си котки, които обожава. Тя обаче е силна личност и плодовита писателка.

През 1990 г например публикува завладяващ еротичен роман, който описва света на търговците на перли и се казва: Desire (Желание). Е, само това липсва! Карлос й нарежда незабавно да започне работа като сервитьорка. Тя се подчинява без колебание, като се отказва от удобния си живот. Дъщеря на прочут писател, тя разполага с достатъчно голям капитал, за да не се налага да приготвя закуски в някакъв хотел. Карлос обаче е заповядал. На излизане от работа й се случва да му се обади. Той се държи жестоко и презрително: „Пикая ти отгоре. Ти си едно лайно. При това еврейско! Какво си мислиш, че сме ние двамата: един мексиканец и една еврейка? Израсла си със сребърна лъжица в задника. Не си работила нито ден в живота си. Я ми кажи идват ли еврей в твоя ресторант?

– Да.

– Оставят ли бакшиши?.

– Не. Това е хотел.

– Виждаш ли! От всички най – лоши са еврейте – дори бакшиш не дават!

Ейми Уолас е влюбена. И става зависима. Ако Карлос не й се обади тя се опитва по всякакъв начин да се свърже с него. Когато се срещнат той я обижда, пренебрегва, люби я набързо из разни хотелски стаи. Колкото повече го боготвори, толкова той по – малко я уважава.

http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/nedelnata-grupa.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #12 -: Февруари 28, 2012, 02:37:50 »

Маргарет

Карлос Кастанеда често разправя, че когато емигрирал в САЩ, е влязал там през Ню Йорк. И добавя, че е останал да живее в този град месеци наред. Ние обаче знаем, че е влазъл в страната през Сан Франциско. Първите седмици остоват мъгляви. Нашият герой понякога се хвали, че е служил при елитните командоси на някакви тайнствени специални сили. Участвал в кръвопролитни операции, при които е ранен в корема. Прес 1952 той се установява в Лос Анджелес и среща млада жена на име Лидет Мадуро, която фамилиарно нарича Нанека. По това време Карлос Арана често добавя едно h към фамилното си име. И вече се представя като Карлос Араня. В промяната няма нищо случайно. Става въпрос да се утвърди версията за бразилския му произход. Където и да ходи младият перуанец се представя вече като бразилски гражданин от италиански произход.

Добавянето на h обаче има и още по – конкретно значение. Карлос твърди, че принадлежи към семейството на Освалдо Араня. Не можем и да си представим по – престижен произход. Освалдо Араня е един от най – популярните политически мъже в Бразилия. Няколко месеца преди раждането на Карлос, през 1926 осигурява военната защита на град Итаки, който е застрашен от бунтовници. Ранен в крака, той повежда контрааката също като Емилиано Сапата. Впоследствие се налага като реформатор, което го отвежда до председателското място в Общото събрание на Обединените нации. Освалдо Араня е бил министър, после посланик на Бразилия във Вашингтон. Дори се кандидатира за президентския пост.

През 50 години престижът му в Америка е сравним с този на Нелсън Мандела. Проявявайки невероятна наглост, Карлос без колебание се представя за племеник на Освалдо Араня, подчертавайки близките и привилегировани връзки, които го сближават с политическия мъж. Именно чичо Освалдо го е изпратил в САЩ, за да го откъсне от порочното влияние на „ пушещата опиум китайка”. Карлос Араня е само дребен перуански емигрант, син на търговец в Кахамарка. Той обаче сънува с отворени очи и си измисля семейна история. Ако реалността не му се нрави той я прекроява, както му харесва и се оплита в лабиринт от лъжи. През 1955 младежът с богато въображение се записва в Лосанджелеския държавен университет. Дали и тук ще изтъква прочутото си родство с Освалдо Араня?

Точно обратното, той отново размесва картите и този път се представя под името Карлос Кастанеда, перуански гражданин, роден на 25 декември 1931г. Годината на раждане е измислена. За повечето свои познати обаче той си остава Карлос Араня. Целта на емигрирането му в САЩ е била да се изяви като художник, той обаче се записва в катедрата по журналистика. Посещава и лекции по художествено писане, метод, който позволява да се напише книга, като се следват безпогрешни правила. През декември 1955 Карлос се запознава с красива и интелигентна млада жена с остър ум. Лидет Мадуро е тази, благодарение на която се среща с Маргарет Ръниан. Двете жени са приятелки. Майката на Лидет, Анджела е известна шивачка. Тя е ушила на Лидет и Маргарет рокли за коктейл. Една вечер Лидет отива да предаде дрехата на Маргарет, а Карлос я придружава.

Родена в Чарлстън / Вирджиния/ на 14 ноември 1921 Маргарет Ръниан е на 34 години, докато Карлос е на 29. Тя моментално усеща привличане, но не го показва. Няколко дни по – късно посещава Карлос, за да му даде книга, върху която е надраскала телефонния си номер. Трябва ли да съзираме в този жест дързостта на влюбена жена? Случаят не е съвсем такъв, жестът е продиктуван от религиозните убеждения на Маргарет. По това време тя ратува в полза на един „духовен учител” на име Невил Годард /1905-1972/ . Той се определя като пътуващ проповедник. Този своеобразен претестант, повлиян от будизма, препоръчва всекидневни практики за духовно извисяване като медитиране и позитивна мисъл. Годард установява близка връзка с божественото начало до степен, че си позволява да се обръща на „ти” към Бога.

Маргарет Ръниан иска да предложи на Карлос основното произведение на Невил Годард, което последователите му са длъжни да разпространяват. Книгата се казва Устремяването. Тя вероятно си е въобразявала, че може да вербува Карлос и да го накара да приеме нейното верую. Карлос приема подаръка. Той обаче се интересува много повече от Маргарет, отколкото от бароковия синкретизъм на Годард. Представя се като бразилски скулптор, би искал да направи бюст. Дали жената би се съгласила да позира за него? Обажда й се едва през юни 1956 г. Изминали са шест месеца. Една вечер „случайно” се отбива, за да и покаже някои картини. Напълно съзнателно е донесъл картините в багажника на колата си. Уверява я, че връзката му с Лидет е вече минало. Но лъже.

Любовната история с Маргарет е белязана с печата на „свободната връзка”. Необичайна любов на две зрели създания, които отказват да приемат взаимното си привличане и яростно се вкопчват в своята независимост, колекционирайки странични авантюри. Тази „многопосочна вярност” е съпроводена от обичайната върволица от страдания и кризи на ревност. Маргарет признава, че е очарована от този тайнствен мъж, който постоянно и замайва главата с „прелестни истории”. Двамата излизат често, редовно ги виждат да вечерят заедно. Понякога тя го разпитва за миналото му, за родителите му, за произхода му. Той обаче е уклончив и отново променя своята биография. Сега е роден в Италия на 25 декември 1931 г.

Представя се за незаконен син на 16 годишно момиче, което завършвало училище в Швейцария, коагото срещнало баща му, богат бразилец, който минавал през Европа. Плод на грешна любов, заклеймена от обществения морал, Карлос първоначално е бил под грижите на една леля, набързо изпратена от Американския континент в Италия. Именно там учил изобразително изкуство. Една вечер Карлос разказва на Маргарет, че преди време, когато служел в американската армия в състава на специалните сили, е ранен в корема. Бил изпратен с тайна задача в чужда страна. Една нощ лагерът му е нападнат, когато внезапно се събудил като по чудо избягнал фаталната участ. Лагерът бил освободен в последната минута от американските войски. Така че Карлос е оцелял човек, който се е сблъскал със смъртта.

http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/margaret.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #13 -: Февруари 28, 2012, 02:39:40 »

Клемънт Миан

В УКЛА от есента на 1959 посещава лекции по етнография, водени от Клемънт Миан. Миан е чудесен преподавател. Студентите му го обожават, а лекциите му се ползват с огромна популярност. Именно Клемънт Миан дава на Карлос идеята да отиде в пустинята, за да се запознае с индианските традиции. Сладкодумният професор всяка година сключва със студентите си любопитен договор. Всеки, който успее да се срещне с автентичен индианец и да го интервюира, автоматично получава най – висока оценка. Миан знае, че предизвикателството е голямо. Повечето „туземци” мразят да разговарят с белите. Трудно е да бъдат заговорени, камо ли да бъдат разпитвани за духовния им живот. Клемънт Миан е специалист по шаманизма. В преподаването си набляга на лечителската страна на индианския анимизъм.

Карлос Кастанеда се интересува преди всичко от етноботаниката, която изучава предимно свещените гъби. Той се потапя в изследванията на Робърт Гордън Уосън. Проучва също Уестън Лабар, който публикува през 1959 г една важна творба The Peyote Cult /Пейотовият култ/. Съществува цял един свят между фолклорната измислица на Андриха Паурич и тези истински антрополози, които гледат на изучавания обект по строго научен начин. В групата на Миан има 60 студенти. През пролетта на 1960 само трима от тях успяват да се срещнат с индианци. Един от тях е Карлос. Той проявява изключително умение.

Най – напред се запознава с индианец от племето кауиля в областта Палм Спрингс. После се присламчва към група, която живее в Колорадо. Добър студент той не престава да чука на вратата на Миан, за да му иска съвети и да го осведомява за бързия си и изумителен напредък. За разлика от другите студенти той явно не изпитва никакви трудности да се вмъкне в индианските общности. Дори както изглежда неговите събеседници постоянно го представят на нови свои събратя. Така накрая се запознава с тайнствен информатор, който го осведомява най – вече за свойствата на растението датура. Клемънт Миан проявява изключителен интерес към последователните разкрития на Карлос.

Той никога не поставя под съмнение истиността на твърденията на своя студент: „ Неговият информатор знаеше ужасно много неща неща за растението датура – дрога, използвана от някои калифорнийски племенни групи по време на религиозните им церемонии и която аз и повечето от антрополозите смятахме за изчезнала от 40-50 години”, въодушевено споделя той. Възможно ли е растението датура да продължава да се използва при тайнствените церемонии? Проучването на Карлос предизвиква интереса на изследователите. Дали първенецът на групата обаче казва цялата изтина? Миан отхвърля този аргумент с махване на ръката: „Доколкото знам, цялата тази история с растението дотура не е била публикувана никъде досега...Той очевидно е получил сведения, до каквито антрополизите не са се добрали.”

Кастанеда предава проучването си през пролетте на 1960 и получава най – високата оценка. Пътят му сякаш най – сетне е очертан. Под ръководството на Миан, той въодушевено се ориентира към етноботаниката. В същото време се отдалечава от Маргарет. От януари кавгите зачестяват. Той отсъства с дни. През юли 1960 се настанява обратно в апартамента, който е заемал преди това. В черния фолксваген натрупва книгите си с испаноезична поезия, скулптурите си, биографиите си, накрая слага и пишещата машина. Повече няма да се върне. Запознава се с млада студентка, която работи в библиотеката на УКЛА – Мери Джоун Баркър. Тя става приятелка, а по – късно и любовница на бъдещия писател.

В Джоани няма нищо индианско, тя обаче е прекарала цялото си детство в малкия град Банинг, разположен на границата с резервата Моронго. Малко след срещата им тя го завежда да види мястото. Трийсет години по – късно Карлос Кастанеда ще я представи на последователите си като „първата ученичка на дон Хуан”... Карлос и Маргарет отиват в Мексико през септември 1960 г и узаконяват раздялата си пред представителя на гражданската служба, който ги е бракосъчетал. Мъчителната им връзка обаче не приключва. През есента разпадналата се двойка се запознава с рус атлетичен юначага, който е мормон и се нарича Ейдрийн Геритсън. Това, което се случва остава под въпрос.

В книгата си Магическо пътуване с Карлос Кастанеда Маргарет Ръниан твърди, че се е влюбила в него. Ейдриан Геритсън обаче застъпва друга теза. Карлос Кастанеда го е помолил през 1960 г да направи дете на Маргарет. Договорът бил сключен през есента по време на вечеря в ресторант Индийска звезда в Холивуд, на която присъствали Карлос, Ейдриън и Маргарет. На пръв поглед това твърдение може да се стори съмнително. Защо по дяволите Карлос би искал друг мъж да направи дете вместо него? През 2003 в автобиографичния разказ, за своята връзка с Кастанеда – „Ученичка на чародееца, животът ми с Карлос Кастанеда” Ейми Уолас хвърля нова светлина върху случая, разказвайки, че навремето Карлос си бил направил васектомия. Постъпката му добива смисленост. Във всеки случай тя дава представа за сложните му отношения с Маргарет.

http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/klemant-mian.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #14 -: Февруари 28, 2012, 02:40:58 »

Карлтън Джереми

В Учението на дон Хуан Кастанеда пише, че уроците на дон Хуан започнали в петък, 23 юни 1961 г. Маргарет обаче твърди, че той тръгва да пътува за пустинята в средата на декември 1960г. Можем да си представим как по време на първите срещи Карлос се е хвалел, че е антрополог и се е представял за изследовател. През юни 1961 той става чирак. В Една отделна реалност обяснява метаморфозата: „През 1961, една година след първата ни среща дон Хуан ми откри, че притежава тайно познание за лечебните растения. Заяви, че е брухо, испанска дума, която може да се преведе като магьосник, врач, лечител. От този момент отношенията ни се промениха, аз станах негов чирак.” Клемънт Миан силно го окуражава. Още през 1961 професора предвижда дори академична публикация. В събота 12 август 1961 г.

Маргарет Ръниан ражда малкия Карлтън Джереми, когото много скоро всички наричат Си Джей. В акта за раждане е записано, че двамата родители са Маргарет Ивлин Ръниан, на трийсет и девет години и Карлос АранЯ Кастанеда, на трийсет и пет. И така твърденията на Ейдриън Геритсън явно се потвърждават. Във всеки случай Карлос Кастанеда се явява законен баща на Карлтън Джереми. Студентът вече прекарва почивните дни от седмицата извън Лос Анджелес. Официално той е заедно с дон Хуан. Мери Джоун Баркър остава негова постоянна приятелка. Карлос безспорно е непостоянен баща. Той не живее с Маргарет, но подържа с нея връзка, основана на болката и се грижи за детето само за кратки периоди.

Въпреки това той много го обича, за което свидетелства следния пасаж в Една отделна реалност: „Знаех в какво се състои сложността на моят живот. Ставаше дума за малкото ми моче. Моето най – съкровено желание се състоеше в това да бъде негов баща. Нравеше ми се мисълта да моделирам хараткера му, да го изведа на разходка, да го науча как да живее, но същевременно ненавиждах идеята, че ще трябва да му наложа своя начин на живот.” Учението на дон Хуан има голямо родство и с науката феноменология. То се основава преди всичко на показването, на постепенното разкриване. Карлос Кастанеда посещава лекциите на един последовател на Едмунд Хусерл – Харолд Гарфинкъл.

Гарфинкъл се интересува от „съгласието” около реалността. Когато повече от десет души заявят, че са видели летяща чиния, съществуването и вече не подлежи на никакво съмнение. Дали обаче летящата чиния е прелетяла наистина над квартала? Реалността в случая до голяма степен зависи от колективизма. Когато коментира виденията на Карлос, дон Хуан набляга на едно основно нещо: в случая не става дума за халюцинации. По – правилно е според него да се говори за различни състояния на реалността. Благодарение на Харолд Грифинкъл Карлос открива Едмунд Хусерл и е въодушевен от него. Хусерл е философ, основател на феноменологията.

Открива ли Кастанеда във феноменологията философското потвърждение на учението на дон Хуан? Разсъждението би могло да се обърне – вероятно Донхуановото учение произтича от прочита на Едмунд Хусерл. Харолд Грифинкъл се оказва строг учител. След първото приемане на пейот през август 1961 г., Кастанеда прави писмен анализ на своите видения. Грифинкъл подлага текста на сурова критика: „ Нямам нужда от обяснения. Представи ми най – подробно само грубите факти, такива каквито са били. Много подробности, това е главното.” Не можем да не отбележим и влиянието на автор като Алан Уотс върху творчеството на Кастанеда. Именно Уотс изследва състоянията на различна реалност в своя труд Това и онова публикуван през 1958 г.

През септември 1964 г малкият Карлтън Джереми постъпва в началното училище. Той е записан в Montessori в Санта Моника – известно, но скъпо учебно заведение. Карлос изнемогва за издръжката на детето. Финансовите затруднения скоро стават толкова крещящи, че го принуждават да напусне УКЛА по средата на учебната година. Той продължава да присъства на лекциите на Клемънт Миан като външен слушател. Хипициклонът вече се задава. В тези времена на културно противопоставяне лозунгът е “drop out” /захвърли всичко/. Хипитата трябва да зарежат предишния си живот и да тръгнат на път. През този период на несигурност напусналия факултета студент е обхванат от съмнения.

Не е ли вече на 38 години? Той продължава да се вижда често с Маргарет, а през 1965 се впуска в нова любовна авантюра – колежка на бившата му съпруга. Карлос постоянно е запращан обратно към собствените си провали. Неуспял художник, пропаднал скулптор, писател в зачатък, прекъснал студент....той трупа поражения. Въпреки всичко се вкопчва в спасителния пояс на писането. Нужно му е да облече в плът натрапчивата си идея. На всяка цена трябва да завърши доклада си и да го предаде на Миан. През есента на 1965 е напълно обезкървен.

Вече няма нищо: нито живопистта, нито скулптурата, нито учението. Остават му единствено пустинята и преструвките. През пролетта на 1966 Маргарет нанася съкрушителния удар. Тя решава да напусне Лос Анджелис, като отведе Карлтън Джереми. Намира си работа във Вашингтон и до лятото се пренася. Според собственото й признание тя иска да приключи с една убийствена връзка. Със заминаването на Маргарет адското свличане го запраща направо на дъното на бездната. Но това може и да е знак за възраждане. Карлос най – сетне е сам със себе си в Лос Анджелес. Страницата е девстевно чиста. В живота му са останали единствено тайнствения дон Хуан и няколко жени.
 
http://www.sexnature.org/priroda-na-choveka/lazhatakastaneda/karltan-dzheremi.html
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Страници:  [1] 2   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Децата и лъжата ...
За родителите
zagorka 7 974 Последна<br />публикация Януари 26, 2012, 05:41:02
от mirokiriakov

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright