Духовно развитие

          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Просветлението за Истината  (Прочетена 3229 пъти)
Вивиан
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 26

« Отговор #15 -: Февруари 13, 2012, 14:08:16 »

Вивиан напълно те разбирам и аз като теб си навлеках гневан на един много близак за мен човек. Истината обаче е една и е за да се казава иначе какъв е смисъла от нея?
Може би истината трябва да се познае, а не да се казва. Или казано по друг начин всеки сам да я намери за себе си!
Активен
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 280


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #16 -: Февруари 13, 2012, 15:14:10 »

Кунга Тензин
Квинтэссенция устных наставлении, касающихся видения, созерцания и поведения, согласно махамудре:
Цитат
Намо Гуру Прабхакара!

Учителю традиции бругпа, единству всех Прибежищ,
К которому в состоянии нераздельности я непрерывно взываю.
Тебе, желающему установить хорошую связь с учениями,
Я объясню их в нескольких словах от сердца.

То, что ты обрел человеческое тело,
Бесценно для осуществления трех обетов.
Если не займешься практикой совершенных чистых учений,
В течение этой жизни обретя такое тело,
Может быть, в будущем такое не обретешь.
Поэтому в этой жизни практикуй обходы и простирания.

Смерть, враг, свирепые объятия Ямы не упустят времени,
Пока ты думаешь: “Я буду практиковать учение” смерть тебя победит.
Поэтому прямо сейчас оставь зло и делай доброе,
Даже когда просто слышишь о трех скверных состояниях бытия, сердце трепещет.
Что ты будешь делать, если страдание настигнет тебя?

Думая таким образом, избегни зла, как ты избегаешь яда.
Три Драгоценности обладают силой предоставить Прибежище
От состояния неумолимых страданий перерождения,
Поэтому в совершенном союзе призывают их от сердца.

Думай обо всех существах шести состояний бытия о как о своей матери.
На протяжении бесчисленных прошлых жизней они были твоими родителями.
Однако они страдают в этом состоянии перерождения.
Какую бы практику ты ни делал, посвяти ее благу их всех.

Теперь созерцай своего Учителя над головой,
Величественного и украшенного всеми знаками его достоинства.
И ревностно, из глубины сердца, взывай к нему.
Он растворяется затем в свет и сливается с твоим собственным сознанием.

Не меняя это состояние, созерцай ум,
Наблюдай, куда бы он ни двигался,
Внешне, внутренне и когда он не проявлен.
Оставайся в этом состоянии — естественном состоянии ума, ничего не меняя.

Нельзя сказать, что ум существует, так как у него нет субстанции,
И нельзя сказать, что ум не существует, так как все же возникает мысль.
Ум временами спокоен, временами движется,
Наблюдай его внимательно, непрерывно.

Пустая сущность ума — Амитабха, дхармакаевый ум.
Лучезарная, ясная природа ума — Авалокитешвара, самбхогакаевый ум.
Все мысли, возникающие в уме, — Это Падмасамбхава, нирманакаевый ум.

Какая бы мысль (или импульс) ни проявилась в результате пяти ядов,
Если ты узнал ее природу, она — одна из будд пяти генезисов.

Если ум ясен, созерцай суть этой ясности,
Это — махамудра, союз шуньяты и ясности.

Если ум радуется, созерцай суть этого удовольствия,
Это — атийога, союз шуньи и удовольствия.

Если ум пуст, созерцай лицо этой пустоты,
Это — махамадхьямика, союз шуньи и узнавания.

Если ум боится, созерцай суть того, кто боится,
Это — священное учение жод.

Если ты не видишь, чтобы у ума была какая-то субстанция,
Это — праджняпарамита, шунья ума.

Движешься ты или ты в покое, наблюдай ум,
И движение, и покой — истинная практика (ритуального) обхода.

Когда ешь, когда пьешь, наблюдай ум, —
И тогда (это) — подлинная ганачакра.

Ложась спать и во сне — наблюдай ум,
Так сон станет практикой Ясного Света.

Практикуя мантру и созерцая,
Глубокий смысл при этом — наблюдать ум.
Если хочешь победить демонов и разрушить препятствия —
Их побеждаешь, созерцая ум.

В настоящий момент можешь ни о чем не думать,
Но в итоге пребывай в созерцании до самой смерти.
Разговоры и поступки обычных людей,
Деяния, отвлекающие ум, — Не тревожься всем этим.

Такова суть практики глубокого созерцания.
Не забывай ее и развивай ясное присутствие.
Силой этого присутствия управляй собой
И становись так все больше и больше своим собственным учителем.

Подружись с практикой созерцания.
И если ты увеличишь ее длительность,
Ее продолжительность уже не прервется и не будет ограничена периодами.

Если созерцание течет постоянно, как центральное русло реки,
Какой это благоприятный знак!

Има три главни фази на човешкото съществуване, които са известни като "Трите завъртания на колелото на Дхарма", или опростено са наречени - "Всичко е ум; Няма ум; Умът е Сияйност".
Това е описано и в Юдаизма\Христианството, чрез Свещенната Тетраграма - "Йод-Хе-Вав-Хе", което не бива да се чете, кото "Яхве", или "Йехова", а бива да се разбира, като "Аз; Не Аз; Аз & не Аз; Аз", като последното "Аз" не се отнася до човешката сфера на съществуване.
Та именно третата фаза е "билетът"\спасението, което в Дао е известно с образуването\създаването на Елексира на Безсмъртието, след обединеникто на Небето и Земята (да видиш единосъщието на Нирвана и Самсара).

Това означава и "името" "Йехушоа" - първите три букви от тетраграмата (трете фази, като описание и подход по Пътя) + корена на думата "спасение".
"Аз; не Аз; Аз & не Аз; Спасение/Спасява/(е) Спасително"
Цитат
Дуджом Ринпоче казва: „Гледката е оголеното осъзнаване, в което се съдържа всичко - както сетивните възприятия, така и съществуването на явленията, самсара и нирвана. Това осъзнаване има два аспекта:
- „пустота" като абсолютен аспект
- възприятия или привидности – като относителен.
"

Цитат
Третият Печат:
Всички явления са пусти;
Те не притежават присъщо съществуване.
Когато казваме “всички”, това включва всичко, включително Буда, просветлението и пътя. Будистите дефинират като “явление” всичко, което притежава характеристики и е обект, който е възприеман от даден субект. Да считаме, че един обект е нещо външно, е невежество и точно това ни пречи да видим истината за този обект.
Истината за едно явление е наречена “шунята” - пустота, което означава, че явлението не притежава истински съществуваща същност или природа. Когато един заблуден човек или субект види нещо, виденият обект се интерпретира като нещо действително съществуващо. Както можете да видите обаче, съществуването, приписвано от субекта, е погрешно схващане. Такова едно схващане се основава на различните условия, които карат един обект да изглежда истински; това обаче не е начинът, по който обектът действително съществува. То е като да виждаме мираж - там няма истински съществуващ обект, въпреки че изглежда така. С думата “пустота” Буда е искал да каже, че нещата не съществуват истински, така както ние погрешно мислим, а че те всъщност са “пусти” от такова погрешно приписано им съществуване.
Чувстващите същества страдат точно защото вярват в нещо, което всъщност е просто погрешна проекция. Точно като лек за това Буда е преподавал Дхарма. Много просто казано - когато говорим за пустота имаме пред вид, че начинът, по който изглеждат нещата, не е начинът, по който те действително съществуват. Както казах преди, когато говорех за емоциите, може да видите един мираж и да мислите, че това е нещо истинско, но когато доближите, миражът изчезва, колкото и истински да е изглеждал.
Понякога пустотата е наричана “дхармакая” и в различен контекст бихме могли да кажем, че дхармакая е постоянна, непроменяща се, всеобхватна и да използваме всякакви красиви, поетични думи. Това са мистичните изрази, които принадлежат на пътя, но за момента ние все още сме на началния етап – опитваме се да придобием интелектуално разбиране. По пътя ние може да изобразим Буда Ваджрадхара като символ на дхармакая, или пустотата, но от академична гледна точка това дори да си помислим за изобразяване на дхармакая е грешка.
Буда преподавал три различни подхода на три отделни етапа. Те са известни като Трите завъртания на колелото, но могат да бъдат сумирани в една единствена фраза: “Ум; няма ум; умът е сияйност.”
Първото “Ум” се отнася до първия набор от учения и показва, че Буда е преподал, че има един “ум”. Това е било, за да се разсее нихилистичния възглед, че няма божествени сфери, няма адски сфери, няма причина и резултат. След това, когато Буда е казал: “Няма ум”, той е имал предвид, че умът е просто една концепция и че няма такова нещо като истински съществуващ ум. Накрая, когато е казал: “Умът е сияйност”, той е имал пред вид буда-същността, незаблудената, или изначално съществуващата мъдрост.
Великият коментатор Нагарджуна е казал, че целта на първото завъртане е била да се премахне недобродетелта. Откъде идва недобродетелта? Тя идва от това да си или етерналист, или нихилист. Следователно, за да сложи край на недобродетелните действия и мисли, Буда е преподал първото учение. Второто завъртане на Дхарма колелото, когато Буда е говорил за пустотата, е било представено, за да се премахне вкопчването в един “истински съществуващ ‘аз’ ” и в едни “истински съществуващи явления.” Накрая, ученията при третото завъртане били дадени, за да се разсеят всички възгледи, дори и възгледа за липсата на собствена същност. Трите набора учения на Буда нямат за цел да предложат нещо ново, целта им е просто да премахнат объркването.
Като будисти ние практикуваме състрадание, но ако ни липсва разбиране на този трети печат – че всички явления са пусти – нашето състрадание може да се обърне срещу нас. Ако си привързан към целта на състраданието, когато се опитваш да разрешиш даден проблем, може да не забележиш, че идеята ти за решението се основава напълно на твоята собствена лична интерпретация. Така можеш да завършиш като жертва на надеждата и страха, и съответно - на разочарованието. Ти започваш като “добър махаяна практикуващ” и веднъж или два пъти се опитваш да помагаш на чувстващите същества. Ако нямаш обаче разбиране за този трети печат, ще се умориш и ще се откажеш да помагаш на съществата.
Има и друг проблем, който възниква от неразбирането на пустотата. Той сполита леко повърхностните и нестабилни будисти. Някак, в будистките кръгове, ако не приемаш пустотата, не си готин. Затова ние се преструваме, че оценяваме пустотата и се преструваме, че медитираме върху нея. Ако не я разбираме правилно обаче, може да се получи един лош страничен ефект. Може да кажем: “О, всичко е пустота. Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Cветейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят.
Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а съществуват и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят “Сърдечната сутра на Праджняпарамита” – това също е учение за третия печат.
Философиите или религиите могат да кажат: “Нещата са илюзия, светът е мая, илюзия”, но винаги има едно-две неща, които се оставят назад и които се считат за истински съществуващи: Бог, космична енергия, в зависимост от случая. В будизма не е така. Всичко в самсара и нирвана – от главата на Буда до парчето хляб – всичко е пустота. Няма нещо, което да не е включено в окончателната истина.
...
Въпрос: Ако самите ние сме дуалистични, можем ли изобщо някога да разберем пустотата, която е нещо, преминаващо отвъд описанието?
Отговор: Будистите са много хлъзгави. Ти си прав. Никога не може да се говори за абсолютната пустота, но може да се говори за един “образ” на пустотата – нещо, което може да бъде преценено и за което може да се размишлява, така че накрая да достигнеш до истинската пустота. Може да кажете: “А, това е прекалено лесно. Това са пълни глупости.” Но на това будистите ще кажат: “Лошо за теб, в такъв случай, защото това е начинът, по който нещата работят.” Ако имаш нужда да срещнеш някого, когото никога не си срещал преди, аз мога да ти го опиша и да ти покажа негова снимка. Тогава, с помощта на тази снимка, ще можеш да отидеш и да откриеш истинския човек.
От крайна гледна точка пътят е ирационален, но от относителна гледна точка той е много рационален, защото се опира на относителните конвенции на нашия свят. Когато говоря за “пустота”, всичко, което казвам, засяга този “образ” на пустотата. Аз не мога да ви покажа истинската пустота, но мога да ви кажа защо нещата нямат присъщо съществуване.
Въпрос: В будизма има толкова обширна иконография, че човек може да си помисли, че тя е обект на медитация или обект на почит. Но от Вашето учение трябва ли да разбирам, че всичко това е несъществуващо?
Отговор: Когато отидете в някой храм, ще видите много красиви статуи, цветове и символи. Те са важни за пътя. Те всичките принадлежат на онова, което наричаме “образ на мъдростта” или “образ на пустотата.” Когато обаче следваме пътя и прилагаме методите му, е важно да знаем, че самият път в крайна сметка е илюзия. Всъщност, чак тогава ще можем правилно да го оценим.

"Нирвана не се различава по нищо от сансара,
Сансара не се различава по нищо от нирвана."

Нагарджуна, ММК 25.19

п.с. Извинявам се на читатели, модератори и на админа за това, че цитата на е на български език!
« Последна редакция: Февруари 13, 2012, 15:33:32 от Pelin » Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 280


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #17 -: Февруари 13, 2012, 15:48:33 »

Някакъв млад дявол идва тичешком при шефа си. Той целия трепери и казва на стария дявол:
-Трябва веднага да се направи нещо, защото на Земята един човек е намерил истината! А веднъж щом хората познаят истината, какво ще стане с професията ни?
Старецът се засмял:
-Седни да си починеш и недей да се тревожиш.За всичко сме се погрижили. Нашите хора са вече там.
-Но аз оттам идвам-възразил младият.-Не видях и един дявол.
Старецът му рекъл:
-Свещенниците са моите хора. Те вече са наобиколили човека, открил истината. Сега ще станат посредници между човека на истината и масите. Ще издигнат храмове, ще напишат писания, ще интерпретират и изопачат всичко. Ще карат хората да се покланят, да се молят. И в цялата тая гюрлутия истината ще се изгуби. Това е мой стар метод, който винаги е успявал.
Предузнавайки всичко това Бог още в момента на Сътворяването се усмихвал. Той знаел, че ще остави дяволите да си мислят, че са си свършили добре работата, знаейки, че дори и тогава, при тези малки условия, човешкото сърце е способно да се разтваря/разширява за Любовта, кланяйки се/блогоговеейки - от малкото, към голямото и от видимото към невидимото/необозримото.

Нищо не е извън плана Божи, извън предопределението.
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
paparosko
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 100


толерантен

« Отговор #18 -: Февруари 23, 2012, 19:58:41 »

Ето какво казва Джиду Кришнамурти за истината и лъжата:



"...ВЪПРОС: Как с повторението, както вие казвате, истината се превръща в лъжа? Какво всъщност е лъжата? Не е ли дълбок и мъчнодоловим проблем на всички нива на нашето съществуване?

КРИШНАМУРТИ:
Вие всъщност ми задавате два въпроса. Нека разгледаме първия от тях, а той е: „Как като повтаряме една истина", тя се превръща в лъжа? Какво всъщност повтаряме? Можете ли да повторите онова, което се нарича разбиране? Разбирам нещо. Мога ли да го повторя? Мога да го изразя с думи, да го предам с думи на някого, но нали това не е повторение на самото преживяване. Може да искате да го повторите, може да желаете преживяването да се повтори, но то е преминало и не може да се повтори. Това, което може да се повтори. е усещането за него и съответните думи, които дават живот на усещането. Тъй като за нещастие повечето от нас са пропагандисти, ние сме уловени в мрежата от повторението на думи. Живеем от думите и отхвърляме истината.

Да вземем, например, чувството на обич. Можете ли да го повторите? Когато чуете думите: „Обичай ближния си!" те истина ли са за вас? Истина са само ако наистина обичате ближния си. И тази обич не може да бъде повторена. Само думата може да бъде повторена. Въпреки това повечето от нас са щастливи и доволни, когато повтарят думите: „Обичай ближния си! Не бъди алчен!" Така че истината на другия или за дадено действително преживяване, което сте изпитали, не става нещо действително с повторение. Напротив. Повторението пречи на действителното. Простото повторение на дадени думи не е действителност.
Трудното тук е да разберем проблема без да мислим за него от гледна точка на противоположното. Лъжата не е нещо противоположно на истината. Човек може да разбере истинността на нещо казано не в резултат на противоположност или контраст, като лъжа или истина, а като види, че повечето от нас повтарят без да разбират. Например, ние разисквахме проблема за назоваването и неназоваването на дадено чувство. Сигурен съм, че мнозина от вас ще го повторят, смятайки, че това е „истината". Но вие никога няма да повторите дадено преживяване, ако е било непосредствено преживяване. Може да го предадете на някого, но когато е истинско, преживяването и усещанията, свързани с него, са отминали, емоционалното съдържание, вложено в думите, е напълно изчезнало.

Да вземем, например, идеята, че мислителят и мисълта са едно. Може за вас това да е истина, защото сте го изпитали непосредствено. Но нали ако аз го повторя, няма да е истина? -моля ви, истинското не е противоположно на фалшивото. Не би било действително, а само повторение и заради това е без значение. Виждате ли, чрез повторението ние създаваме догми, изграждаме черкви, в които намираме убежище. Думата, а не истината, става „истина". Думата не е същността. За нас същността е думата и затова трябва да бъдем извънредно внимателни и да не повтаряме неща, които наистина не разбираме. Ако разбирате нещо, можете да го предадете другиму, но думите и споменът за него ще са загубили своето емоционално значение. Когато човек разбере това, неговите схващания и неговият речник се променят в обикновените разговори.
Важно е да го разберем, защото търсим истината чрез самопознание, а не сме просто пропагандисти. Като повтаря, човек се хипнотизира от думите или усещанията. Той попада в мрежата на илюзиите. За да се освободим от тях, е наложително да преживяваме нещата непосредствено, а за да ги преживяваме непосредствено, трябва да осъзнаваме себе си в процеса на повторения, на навици, думи или усещания. Това самоосъзнаване ни дава необикновена свобода, така че се получава обновяване, състояние на непрекъснато преживяване, новост.

Вторият въпрос е: „Какво всъщност е лъжата? Защо е лошо да се лъже? Това не е ли дълбок и мъчнодоловим проблем на всички нива на нашето съществуване?"
Какво е лъжата? Не е ли противоречие, противоречие със самия себе си? Човек може да си противоречи съзнателно или несъзнателно. Лъжата може да бъде умишлена или неволна, може да бъде явна или много труднодоловима. Когато противоречието е много голямо, човек или губи равновесие, или отстъпва и започва да се поправя.
За да разберем какво е лъжата и защо лъжем, трябва да навлезем в проблема без да го разглеждаме от гледната точка на неговата противоположност. Можем ли да разгледаме проблема за противоречието в нас без да се опитваме да бъдем противоречиви? Когато разглеждаме този въпрос не идват ли затрудненията ни от това, че с готовност порицаваме лъжата, но за да я разберем, трябва да мислим за нея не от гледна точка на лъжата и истината, а като се запитаме какво е противоречие? Защо противоречим? Защо в самите нас има противоречия? Не се ли опитваме да живеем според някакви критерии или схеми - непрекъснатото се стараем да се приближим до дадена схема, да станем нещо в очите на другите или в нашите собствени очи? Не съществува ли желание да се съобразяваме с дадени норми, а когато не успеем, се получава противоречие.

Защо се съобразяваме със схеми, норми, идеи? Защо? Явно защото искаме да живеем в сигурност, в безопасност, искаме да сме известни, да имаме добро мнение за себе си и т.н. Докато се мъчим да се доберем до нещо, да станем нещо, ще има противоречия. И ще има празнина между фалшивото и истинското. Смятам, че това е важно и че трябва да погледнем на него спокойно. Не че няма разлика между фалшивото и истинското. Но защо има противоречие вътре в нас? Дали не е защото правим опити да бъдем нещо - благородни, добри, благодетелни, творчески, щастливи и т.н. Противоречието е вложено в самото желание да станем нещо, да не бъдем това, което сме. Именно това противоречие е толкова разрушително. Ако човек е способен да постигне пълно отъждествяване с едно или друго нещо, тогава противоречието би секнало. Когато човек се отъждестви напълно с нещо и се самозатвори, получава се противопоставяне, което води да загуба на равновесие - очевидно е.

Защо в самите нас има противоречие? Направил съм нещо и не искам то да стане известно. Намислил съм нещо, което не е на ниво, което ме поставя в положение на противоречие и това не ми харесва. Там, където има опит да се доберем до нещо, се появява страхът, а той предизвиква противоречието. Когато не искаме да бъдем нещо друго, няма страх, няма противоречие, в нас няма съзнателни или несъзнателни лъжи на което и да е ниво - нищо, което трябва да потиснем или да демонстрираме. Тъй като по-голямата част от нашия живот е въпрос на настроения и пози, позираме в зависимост от настроението си, а това е противоречие. Когато настроението изчезне, ние ставаме отново онова, което сме. Важно е това противоречие, а не дали от учтивост ще кажем някаква мила лъжа. Докато съществува противоречието, ще има повърхностно съществуване и поради това повърхностни страхове, които трябва да прикрием, а после безобидни лъжи и, нали разбирате, всичко останало. Нека разгледаме този въпрос не като се питаме какво е лъжата и какво е истината, без такава противопоставяне, а да навлезем в проблема за противоречията в нас. Това е извънредно трудно, защото разчитаме толкова много на усещанията си, защото по-голямата част от нашия живот е противоречива. Разчитаме на спомени, на мнения, страхуваме се от толкова много неща, които искаме да прикрием - всичко това предизвиква противоречия в нас. И ние губим разума си, когато те станат непоносими. Човек иска мир, а всичко, което прави, предизвиква войни не само в семейството, но и извън него. Вместо да разберем какво предизвиква конфликти, ние все повече и повече се стараем да бъдем едно или друго нещо, да бъдем нещо противоположно на това, което сме и по този начин създаваме все по-големи противоречия.

Можем ли да разберем, че в нас има противоречия, не само повърхностни, но и дълбоки психологически противоречия? Преди всичко, съзнава ли човек, че води противоречив живот? Искаме мир, а сме националисти, искаме да няма страдания в обществото, а сме индивидуалисти, ограничени, затворени в себе си. живеем непрекъснато в противоречие. Защо? Не е ли така, защото сме роби на усещанията? Това не трябва да бъде нито отричано, нито приемано. Необходимо е много голямо разбиране за значението на усещанията, които са нашите желания. Искаме толква много неща, които си противоречат. Носим противоречиви маски, надяваме една когато ни е угодно и я хвърляме, когато нещо друго ни е по-полезно или по-приятно. Не създава ли лъжата това състояние на противоречивост? В нейна противоположност ние създаваме „истината". Но истината не е противоположното на лъжата. Истината не е нещо, което има противоположност. Противното съдържа свои собствени противоположности, следователно то не е истината. И за да разберем този проблем в дълбочина, трябва да осъзнаем всички противоречия, сред които живеем. Когато кажа: „Обичам те", се проявяват и ревността, завистта, неспокойствието, страхът, а всички те са противоречия. Тези противоречия трябва да бъдат разбрани, а те могат да бъдат разбрани само ако човек ги съзнава, ако ги съзнава без да ги отхвърля или оправдава, а само ги наблюдава. За да може да гледа на тях пасивно, човек трябва да разбира всички процеси на оправдаването и отхвърлянето.

Не е лесно да се гледа на нещо пасивно, но когато човек разбере това, той започва да разбира всички процеси на начина, по който чувства и мисли. Когато човек осъзнае значението на противоречията в себе си, започва необикновена промяна: тогава вие сте това, което сте, а не нещо, което се опитвате да бъдете. Вече не следвате идеал, не търсите щастие. Вие сте това, което сте, и можете да тръгнете оттам. Тогава няма да има противоречия..."
Активен

Никога не казвай никога!
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« Отговор #19 -: Февруари 29, 2012, 12:50:13 »

Ето една древна история:

Някакъв млад дявол идва тичешком при шефа си. Той целия трепери и казва на стария дявол:
-Трябва веднага да се направи нещо, защото на Земята един човек е намерил истината! А веднъж щом хората познаят истината, какво ще стане с професията ни?
Старецът се засмял:
-Седни да си починеш и недей да се тревожиш.За всичко сме се погрижили. Нашите хора са вече там.
-Но аз оттам идвам-възразил младият.-Не видях и един дявол.
Старецът му рекъл:
-Свещенниците са моите хора. Те вече са наобиколили човека, открил истината. Сега ще станат посредници между човека на истината и масите. Ще издигнат храмове, ще напишат писания, ще интерпретират и изопачат всичко. Ще карат хората да се покланят, да се молят. И в цялата тая гюрлутия истината ще се изгуби. Това е мой стар метод, който винаги е успявал.

Ошо

Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« Отговор #20 -: Февруари 29, 2012, 12:52:00 »

Преди време казах истината за едно нещо на едни познати. Истината такава, каквато аз я виждам през моите очи. Истината, която мен ме е ръководила почти през целия съзнателен живот. Оказа се голяма грешка. Моята истината за тях беше нещо съвсем различно, за тях просто имаше друга истина, друго виждане на нещата. Не приеха това което казах.От тогава отношенията ни много се влошиха, а моята истина вече не действаше дори за самата мен. Може би за това в Библията е казано "И всичко бе словото". Истината не е една за всички, и за това трябва много да внимаваме какво казваме. Нека всички да открием истината за себе си!
Кокото човешки умове, толкова и "истини". затова истината не е на ума и от ума, истината е на сърцето и душата ти. Там Тя е една за всички хора, защото Тя е центърът на всички и на всичко.
Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« Отговор #21 -: Февруари 29, 2012, 12:54:18 »

Така е, колкото си по-осъзнат, толкова повече виждаш нещата които се случват. Но толкова е трудно да живееш осъзнато, особено около теб ако има хора, които не искат и да разберат какво се случва, а търсят причината другаде. Но пътя на истината е трънлив и дълъг. Усмивчица
Разбирането на другите за това "какво се случва" е тяхна отговорност. Ти отговаряш единствено и само за собственото си разбиране на истината такава, каквато Е!
Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« Отговор #22 -: Февруари 29, 2012, 13:42:40 »

Просто имаме грешна идентификация, породена от Егото ни. Егото е индивидуалист, а Себето - Атман е колективно същество.
Такова нещо като колективно същество не съществува. Съществуванието на вярва в колективните колективизации и глобалните глобализации.
Атман е Духът, който е такъв, какъвто е. И само Духът Е, други и друго няма. Така, че и дума не може да става за колективност.
Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« Отговор #23 -: Февруари 29, 2012, 13:44:51 »

Може би истината трябва да се познае, а не да се казва. Или казано по друг начин всеки сам да я намери за себе си!
Но след като я намериш истината, Тя вече решава, не ти! теб те няма.
Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« Отговор #24 -: Февруари 29, 2012, 13:49:21 »

Ето какво казва Джиду Кришнамурти за истината и лъжата:



"...ВЪПРОС: Как с повторението, както вие казвате, истината се превръща в лъжа? Какво всъщност е лъжата? Не е ли дълбок и мъчнодоловим проблем на всички нива на нашето съществуване?

КРИШНАМУРТИ:
Вие всъщност ми задавате два въпроса. Нека разгледаме първия от тях, а той е: „Как като повтаряме една истина", тя се превръща в лъжа? Какво всъщност повтаряме? Можете ли да повторите онова, което се нарича разбиране? Разбирам нещо. Мога ли да го повторя? Мога да го изразя с думи, да го предам с думи на някого, но нали това не е повторение на самото преживяване. Може да искате да го повторите, може да желаете преживяването да се повтори, но то е преминало и не може да се повтори. Това, което може да се повтори. е усещането за него и съответните думи, които дават живот на усещането. Тъй като за нещастие повечето от нас са пропагандисти, ние сме уловени в мрежата от повторението на думи. Живеем от думите и отхвърляме истината.

Да вземем, например, чувството на обич. Можете ли да го повторите? Когато чуете думите: „Обичай ближния си!" те истина ли са за вас? Истина са само ако наистина обичате ближния си. И тази обич не може да бъде повторена. Само думата може да бъде повторена. Въпреки това повечето от нас са щастливи и доволни, когато повтарят думите: „Обичай ближния си! Не бъди алчен!" Така че истината на другия или за дадено действително преживяване, което сте изпитали, не става нещо действително с повторение. Напротив. Повторението пречи на действителното. Простото повторение на дадени думи не е действителност.
Трудното тук е да разберем проблема без да мислим за него от гледна точка на противоположното. Лъжата не е нещо противоположно на истината. Човек може да разбере истинността на нещо казано не в резултат на противоположност или контраст, като лъжа или истина, а като види, че повечето от нас повтарят без да разбират. Например, ние разисквахме проблема за назоваването и неназоваването на дадено чувство. Сигурен съм, че мнозина от вас ще го повторят, смятайки, че това е „истината". Но вие никога няма да повторите дадено преживяване, ако е било непосредствено преживяване. Може да го предадете на някого, но когато е истинско, преживяването и усещанията, свързани с него, са отминали, емоционалното съдържание, вложено в думите, е напълно изчезнало.

Да вземем, например, идеята, че мислителят и мисълта са едно. Може за вас това да е истина, защото сте го изпитали непосредствено. Но нали ако аз го повторя, няма да е истина? -моля ви, истинското не е противоположно на фалшивото. Не би било действително, а само повторение и заради това е без значение. Виждате ли, чрез повторението ние създаваме догми, изграждаме черкви, в които намираме убежище. Думата, а не истината, става „истина". Думата не е същността. За нас същността е думата и затова трябва да бъдем извънредно внимателни и да не повтаряме неща, които наистина не разбираме. Ако разбирате нещо, можете да го предадете другиму, но думите и споменът за него ще са загубили своето емоционално значение. Когато човек разбере това, неговите схващания и неговият речник се променят в обикновените разговори.
Важно е да го разберем, защото търсим истината чрез самопознание, а не сме просто пропагандисти. Като повтаря, човек се хипнотизира от думите или усещанията. Той попада в мрежата на илюзиите. За да се освободим от тях, е наложително да преживяваме нещата непосредствено, а за да ги преживяваме непосредствено, трябва да осъзнаваме себе си в процеса на повторения, на навици, думи или усещания. Това самоосъзнаване ни дава необикновена свобода, така че се получава обновяване, състояние на непрекъснато преживяване, новост.

Вторият въпрос е: „Какво всъщност е лъжата? Защо е лошо да се лъже? Това не е ли дълбок и мъчнодоловим проблем на всички нива на нашето съществуване?"
Какво е лъжата? Не е ли противоречие, противоречие със самия себе си? Човек може да си противоречи съзнателно или несъзнателно. Лъжата може да бъде умишлена или неволна, може да бъде явна или много труднодоловима. Когато противоречието е много голямо, човек или губи равновесие, или отстъпва и започва да се поправя.
За да разберем какво е лъжата и защо лъжем, трябва да навлезем в проблема без да го разглеждаме от гледната точка на неговата противоположност. Можем ли да разгледаме проблема за противоречието в нас без да се опитваме да бъдем противоречиви? Когато разглеждаме този въпрос не идват ли затрудненията ни от това, че с готовност порицаваме лъжата, но за да я разберем, трябва да мислим за нея не от гледна точка на лъжата и истината, а като се запитаме какво е противоречие? Защо противоречим? Защо в самите нас има противоречия? Не се ли опитваме да живеем според някакви критерии или схеми - непрекъснатото се стараем да се приближим до дадена схема, да станем нещо в очите на другите или в нашите собствени очи? Не съществува ли желание да се съобразяваме с дадени норми, а когато не успеем, се получава противоречие.

Защо се съобразяваме със схеми, норми, идеи? Защо? Явно защото искаме да живеем в сигурност, в безопасност, искаме да сме известни, да имаме добро мнение за себе си и т.н. Докато се мъчим да се доберем до нещо, да станем нещо, ще има противоречия. И ще има празнина между фалшивото и истинското. Смятам, че това е важно и че трябва да погледнем на него спокойно. Не че няма разлика между фалшивото и истинското. Но защо има противоречие вътре в нас? Дали не е защото правим опити да бъдем нещо - благородни, добри, благодетелни, творчески, щастливи и т.н. Противоречието е вложено в самото желание да станем нещо, да не бъдем това, което сме. Именно това противоречие е толкова разрушително. Ако човек е способен да постигне пълно отъждествяване с едно или друго нещо, тогава противоречието би секнало. Когато човек се отъждестви напълно с нещо и се самозатвори, получава се противопоставяне, което води да загуба на равновесие - очевидно е.

Защо в самите нас има противоречие? Направил съм нещо и не искам то да стане известно. Намислил съм нещо, което не е на ниво, което ме поставя в положение на противоречие и това не ми харесва. Там, където има опит да се доберем до нещо, се появява страхът, а той предизвиква противоречието. Когато не искаме да бъдем нещо друго, няма страх, няма противоречие, в нас няма съзнателни или несъзнателни лъжи на което и да е ниво - нищо, което трябва да потиснем или да демонстрираме. Тъй като по-голямата част от нашия живот е въпрос на настроения и пози, позираме в зависимост от настроението си, а това е противоречие. Когато настроението изчезне, ние ставаме отново онова, което сме. Важно е това противоречие, а не дали от учтивост ще кажем някаква мила лъжа. Докато съществува противоречието, ще има повърхностно съществуване и поради това повърхностни страхове, които трябва да прикрием, а после безобидни лъжи и, нали разбирате, всичко останало. Нека разгледаме този въпрос не като се питаме какво е лъжата и какво е истината, без такава противопоставяне, а да навлезем в проблема за противоречията в нас. Това е извънредно трудно, защото разчитаме толкова много на усещанията си, защото по-голямата част от нашия живот е противоречива. Разчитаме на спомени, на мнения, страхуваме се от толкова много неща, които искаме да прикрием - всичко това предизвиква противоречия в нас. И ние губим разума си, когато те станат непоносими. Човек иска мир, а всичко, което прави, предизвиква войни не само в семейството, но и извън него. Вместо да разберем какво предизвиква конфликти, ние все повече и повече се стараем да бъдем едно или друго нещо, да бъдем нещо противоположно на това, което сме и по този начин създаваме все по-големи противоречия.

Можем ли да разберем, че в нас има противоречия, не само повърхностни, но и дълбоки психологически противоречия? Преди всичко, съзнава ли човек, че води противоречив живот? Искаме мир, а сме националисти, искаме да няма страдания в обществото, а сме индивидуалисти, ограничени, затворени в себе си. живеем непрекъснато в противоречие. Защо? Не е ли така, защото сме роби на усещанията? Това не трябва да бъде нито отричано, нито приемано. Необходимо е много голямо разбиране за значението на усещанията, които са нашите желания. Искаме толква много неща, които си противоречат. Носим противоречиви маски, надяваме една когато ни е угодно и я хвърляме, когато нещо друго ни е по-полезно или по-приятно. Не създава ли лъжата това състояние на противоречивост? В нейна противоположност ние създаваме „истината". Но истината не е противоположното на лъжата. Истината не е нещо, което има противоположност. Противното съдържа свои собствени противоположности, следователно то не е истината. И за да разберем този проблем в дълбочина, трябва да осъзнаем всички противоречия, сред които живеем. Когато кажа: „Обичам те", се проявяват и ревността, завистта, неспокойствието, страхът, а всички те са противоречия. Тези противоречия трябва да бъдат разбрани, а те могат да бъдат разбрани само ако човек ги съзнава, ако ги съзнава без да ги отхвърля или оправдава, а само ги наблюдава. За да може да гледа на тях пасивно, човек трябва да разбира всички процеси на оправдаването и отхвърлянето.

Не е лесно да се гледа на нещо пасивно, но когато човек разбере това, той започва да разбира всички процеси на начина, по който чувства и мисли. Когато човек осъзнае значението на противоречията в себе си, започва необикновена промяна: тогава вие сте това, което сте, а не нещо, което се опитвате да бъдете. Вече не следвате идеал, не търсите щастие. Вие сте това, което сте, и можете да тръгнете оттам. Тогава няма да има противоречия..."
Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #25 -: Февруари 29, 2012, 13:52:33 »

Но след като я намериш истината, Тя вече решава, не ти! теб те няма.
Коя е тази Тя - истината? Чакай сега, тази истина по дърветата ли расте, откъде се появява и кой я е определил като истина... и то такава истина, която да решава, вместо мен, примерно?
Истината, поне според моето абсолютно немеродавно мнение, е просто истина - нищо повече! Оригиналния вариант на реалността, непречупена през ничия призма - просто същността на нещата. А същността на нещата и въобще реалността от кого се сформират? Не е ли нашите колективни мисли (т.е. индивидуалните на всеки, общо взети)?
Активен
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« Отговор #26 -: Февруари 29, 2012, 14:15:10 »

Но след като я намериш истината, Тя вече решава, не ти! теб те няма.
Коя е тази Тя - истината? Чакай сега, тази истина по дърветата ли расте, откъде се появява и кой я е определил като истина... и то такава истина, която да решава, вместо мен, примерно?
Истината, поне според моето абсолютно немеродавно мнение, е просто истина - нищо повече! Оригиналния вариант на реалността, непречупена през ничия призма - просто същността на нещата. А същността на нещата и въобще реалността от кого се сформират? Не е ли нашите колективни мисли (т.е. индивидуалните на всеки, общо взети)?
Нашите колективни и неколективни мисли си остават мисли - въздух под налягане, като например да си мислиш, че създаваш света, и истинатата, и листата по дърветата.
Истината не е свързана с нашите мисли - и слава Богу!
Истината е това, което Е - независимо какво си мислим, или не си мислим за истината.
Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
paparosko
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 100


толерантен

« Отговор #27 -: Февруари 29, 2012, 23:32:43 »

Нашите колективни и неколективни мисли си остават мисли - въздух под налягане, като например да си мислиш, че създаваш света, и истинатата, и листата по дърветата.

Изникват някои въпроси:

Да си чувала нещо за Законът за привличането?!

Според теб Светът в който живееш къде се намира? В главата ти ли е или някъде там...?!

Ако ти се отнеме възможността да мислиш ще съществува ли Свят за теб?!

Още от древността определени (посветени) хора са разбирали много добре, че светът е ментален и са използвали силата на мисълта.
Днес има предостатъчно литература на тази тема, стига човек да има желание да чете.
Активен

Никога не казвай никога!
Aliya
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 146


WWW
« Отговор #28 -: Март 01, 2012, 10:24:15 »

Изникват някои въпроси:
Да си чувала нещо за Законът за привличането?!
Според теб Светът в който живееш къде се намира? В главата ти ли е или някъде там...?!
Ако ти се отнеме възможността да мислиш ще съществува ли Свят за теб?!
Още от древността определени (посветени) хора са разбирали много добре, че светът е ментален и са използвали силата на мисълта.
Днес има предостатъчно литература на тази тема, стига човек да има желание да чете.
Виждам, че си последовател на Декарт - "мисля, следователно съществувам".
И забравяш, че спокойно можеш да съществуваш и без да мислиш. Още повече, че най-важните жизнени функции на човека не са подвластни на мисленето - и слава Богу! Представи си, че трябваше да дишаш според ума си и неговите мисли - този ум, който постоянно се отплесва в своите си мисли и забравя за това, че ти си тук и сега, а не там, някъде, в надутите шарени умствени балони на мислите си.
Светът ще продължава да съществува и ти ще продължаваш да съществуваш в света и без твоето мислене - когато си влюбен, съществуваш, но не мислиш, нали!? И когато се раждаш - съществуваш, но не мислиш. Така е и когато умираш. Защото ти си същество, а не мислене. Мисленето е функция на твоя инструмент ума ти, която ти помага в ежедневния живот - на пазара, на работата. Но само помощен инструмент. Съществото ти, истинската ти и най-вътрешна същност е далеч отвъд ограниченията на ума ти - биологичен компютър.
И това е, което абсолютно всички просветлени същества от древността до днес, без изключение, ти казват - ти не си ум, не си ментален, ти си Божествен.
Активен

Завръщане към себе си - aliya.blog.bg
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #29 -: Март 01, 2012, 11:17:03 »

Нашите колективни и неколективни мисли си остават мисли - въздух под налягане, като например да си мислиш, че създаваш света, и истинатата, и листата по дърветата.
Истината не е свързана с нашите мисли - и слава Богу!
Истината е това, което Е - независимо какво си мислим, или не си мислим за истината.
И аз пак не разбрах какво е истината.
Още повече - къде сме ние спрямо тази истина? Щом нямаме никакво влияние и сме бита карта относно истината, какъв е смисълът - какво правим въобще?
Ако не ние, то кой създава света, в който живеем? Не ми отговаряй "Бог", понеже като Негови деца ние сме част от Бог!
И света го създаваме точно ние, с мислите, последвани от действията си.

Виждам, че си последовател на Декарт - "мисля, следователно съществувам".
И забравяш, че спокойно можеш да съществуваш и без да мислиш.
Съгласна съм с мнението на paparosko. Усмивчица
Какво съществуване без мисъл? Стига де, това е абсурдно. Да, хипотетично - може и да можем да съществуваме без да мислим, несъзнателно обаче. А смисъл от несъзнателно пребиваване на Земята или където и да е било няма! Ей така, колкото да присъстваш и да можеш да се наречеш жив.
А човек е жив, когато мисли.
Но под "мислене" нямам предвид вкопчване в материалистичните "разумни" неща, а съзнаване. Да си наясно, че твоята мисъл е определяща, не капка в морето.

Представи си, че трябваше да дишаш според ума си и неговите мисли - този ум, който постоянно се отплесва в своите си мисли и забравя за това, че ти си тук и сега, а не там, някъде, в надутите шарени умствени балони на мислите си.
На същия принцип ще кажеш, че забравяме и да ядем, да ходим на училище или работа, да се събуждаме сутрин. Ухилен
Активен
Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Истината
Обща тематика
Icko 6 1067 Последна<br />публикация Юли 23, 2010, 13:31:16
от psyhea
Експеримент с Истината
Духовни учения
Търсач 13 1025 Последна<br />публикация Април 23, 2011, 18:47:45
от Търсач
Трактат за светлината и просветлението
Духовни учения
Paladin60 0 679 Последна<br />публикация Август 23, 2011, 22:56:10
от Paladin60
Според Ошо Исус страда от ментални отклонения. Вие съгласни ли сте с него? « 1 2 3 4 5 »
Въпроси и отговори
Търсач 63 3185 Последна<br />публикация Септември 25, 2011, 14:43:34
от Pelin
Истината за месото « 1 2 3 4 »
Природосъобразно хранене
Sunshine(sun) 45 5212 Последна<br />публикация Юли 07, 2013, 22:23:01
от kapitana

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright