Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Бъдете празни.  (Прочетена 701 пъти)
Black_Rose
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 1

« -: Януари 26, 2012, 20:20:11 »

Преди да постна материала искам да отбележа, че тази статия ме докосна истински, както наистина рядко се случва.. Пускам я с надежда повече хора да открият себе си вътре - така както аз, така че ще помоля, ако е възможно да не се трие или мести. Благодаря! Усмивчица

С мъка в сърцето ще започна тези редове, което е най-подходящото чувство, за да твориш изкуство. Когато страдаш, когато те боли, когато усещаш, че не можеш да направиш нещо, което искаш може би повече от всичко друго на този свят, тогава именно това тотално и всепоглъщащо те безсилие те окрилява и ти дава достъп до нещо още по-красиво и по-ценно – към творческата ти същност. Най-чистите енергийни нива се отварят и ти докосваш себе си такъв, какъвто си. Не преследващ просветление, не искащ супер-сили, не търсещ съзнанието си, незаинтересован от развитието си, а като едно обикновено човешко същество, с човешки симпатии и любови, обич, състрадание, желания, копнежи, нежност, докосване, общуване. Всички най-простички, най-прозаични, но пък безкрайно красиви и приятни неща, превръщащи иначе самотният и тъп живот в една невероятна приказка от чувства и сетива, от личности и преживявания, от щастие и тъга...


Май е истина, че човек в един момент става добър в нещо, което всъщност не му харесва и не обича. Не, че го мразиш, но просто виждаш ден след ден, че това не си ти. Просто не си ти и по този начин, ставайки по-добър в нещото, сякаш се отдалечаваш повече от себе си! Разбирате ли къде е истинското страдание? Онова страдание, че си на крачка от простичкото, обикновено желание, а едновременно се оказва, че вече си стигнал една стъпка по-далеч и знаеш, че връщане назад няма. Вече можеш да видиш дори как да осъществиш нещо прекрасно, нещо малко, но пък друга, по-голяма възможност се е родила и те вика. И ти, както винаги, не можеш да й устоиш. Трябва да я грабнеш, да тръгнеш след нея, пак във вечен бяг. Пак във вечно неудовлетворение. Пак във вечен кръговрат от осъзнавания, тласкащи те все по-далеч и по-далеч от онова, което може би единствено някога си желал. Може би онова, което е щяло да те направи щастлив, в хармония със себе си, макар и най-обикновен. Може би най-високото ниво, което ти ще пропуснеш, защото си се устремил към Великото.

Струва ми се, че човек, когато вече е достатъчно съзнателен, за да разбира взаимовръзките, е прекалено късно. Изборите сами са се направили и подредили. Ставаме свидетели на инерция, която не може да бъде спряна. И виждаме хората около нас; тези, които обичаме; тези, които отчаяно желаем да докоснем, да целунем, да прегърнем, да опознаем; тези, които са в мечтите ни; виждаме ги как остават на гарата, а ние отпътуваме с бързия влак за далечни земи. Дели ни цяло купе, дели ни дебело стъкло, делят ни тонове желязо и технология... дели ни духовна бариера. И ние преглъщаме, устните ни са изсъхнали, леко сме се изпотили, челото ни пулсира от силата на вниманието и осъзнаването ни. Няма никога да ги докоснем. Няма никога да ги целунем. Никога не ще опознаем тези прекрасни хора. Бихме искали да живеем с тях, да се смеем с тях, да ги обичаме! Но вече сме заминали, вече тръгваме. Не е останало време. Иска ни се да имахме времето и възможността. О, толкова ни се иска това! Иска ни се да имаме безброй възможности да осъществим целите си, така че да не е от значение още една пропусната възможност. Но знаем, че шансът идва само сега, само в този миг, само тук. Ако помислим, дори за миг ако си помислим, че ще има друг, завинаги ще пропаднем в онази ужасна, плътна, сива мъгла на ежедневния живот. Онова, което със сигурност ще ни убие. Онова, което убива хората, които обичаме. Ние искаме да им кажем, да им изкрещим през прозореца: „Хей, качвай се с мен! Виждам, че не си щастлива по този начин. Качи се и ще променим всичко!“... Отваряме устни, искаме да започнем да говорим, но нищо не излиза от нас. Гласните ни струни се напрягат до краен предел, но излиза само леко хриптене и покашляне. Няма начин – те също са избрали отдавна за себе си какво да направят. Трябва да ги оставим там. Това е страданието, което никога няма да намери покой в душите ни. И което по ирония ще ни дари нещичко в замяна... ще ни покаже невероятни неща. А колко странно е, че ние вече не ги искаме! Нито едно от тях! Колко човешко, не мислите ли?

Но не за тези мои дребни, безсмислени терзания е темата днес. Тя е далеч по-готина и „духовна“. Смешно ми е дори да отворя дума за това. Толкова е безлично, толкова е сухо и лишено от живот. Но ще опитам, ще опитам за пореден път да си отворя устата, макар да знам, че ще излезе само поредното хриптене и покашляне. Мисля, че истинското щастие се крие в доброволно приетото страдание. Ха-ха, какви ги говоря?! Вече полудявам. Няма никакво съмнение!

По същество!

Днес ще анализираме идея. Идеята за празнотата. Сигурно всички имаме визия за нея, какво представлява тя, но може би никога не си даваме реална сметка колко съвършени трябва да сме, за да реализираме в своя живот празнота. Това е трудно и е предизвикателство, което ни крещи да го приемем. Ето защо аз ще започна да пиша с истинско нежелание, защото моето мнение е, че ако някой, някъде, някога на този свят се заинтересува от такова нещо, той просто ще го направи в живота си. Няма да има нужда да чете безсмислена статия или дори оригинален трактат от Изток по темата. Този човек или ще намери учител да му покаже за какво става въпрос директно или самичък, воден от искреното си сърдечно чувство ще стигне до тази чистота на възприятието си. Това е! Наистина е само това и нищо друго. Четенето е едно малко социално удоволствие за убиване на време. Така мисля. Никога няма да съм съгласен, че текстовете в който и да било сайт (дори в този тук) са кой знае колко важни. Отдавна съм споменавал на много места, че абсолютно всичко в този свят има една ценност и тя е, че то (всичкото) може да послужи като мост между двама души, за да общуват! За да комуникират! За да се обичат! За да практикуват! За да се учат един от друг! За да... за да! Нали? Сега вече знаете какво мисля и всичко останало, което казвам, имайте предвид, че се пресява през този мой вътрешен контекст, background. Hell yeah!!!

Сега да пристъпим към идеята за празнотата. Тя е максимално полезна идея, защото ако си празен, ти можеш всичко. Не ви ебавам. Невъзможно е да постигнем празнотата, но ако я постигнем, ще можем всичко!

Има грешка по отношение на горния термин. Тук не става дума да си тъп или да си темерут, или да си някакъв вид гъзарче. Да си тъп/глупав значи да си пълен догоре с тъпотии и глупости. Да си темерут значи да си пълен с едно вътрешно усещане, че светът не заслужава вниманието ти или нещо от сорта. Да си гъзарче, това пък означава да преливаш от гъзарийки, без които не можеш да изтраеш и три секунди. Във всички случаи говорим за пълна неадекватност, пълнота от неадекватност. Догоре!

Празнотата, от друга страна, е нещо прекрасно, защото е вътрешен стремеж в човек да остане празен във всяка ситуация, в която се намира. То не е да не излезе емоция от теб. Не е да не излезе чувство от теб. Не е да не кажеш нищо. Не е и да кажеш нещо. А по-скоро така да се влееш в своя живот, от мига на събуждането си до мига на заспиването си, че през цялото време да си работил с нещо, което си е било там, заварил си го, а после си го оставил и това е. И всъщност се получава така, че ти си останал празен за глупостите в себе си (и в другите!), за неадекватностите си, за страховете си, за нещата в теб, които постоянно те блокират и те карат да спреш и да не направиш онова, което действително желаеш. Именно по отношение на всичките тези механизми във всеки един момент трябва да се стремим да оставаме празни, за да реализираме празнотата на най-високо ниво. Ето сега вече прозвучах като мъдрец!

Реално става дума за нещо естествено, за което обаче лекичко сме позабравили, защото сме подложени на най-различни методи на „зомбация“, за които в този китен сайт вие, драги читатели, можете доволно добре да се информирате. А аз дали също не се информирам, а? Естествено! Чак напоследък ме е хванала една алергия от подобни материали и имам нужда от почивка. Задръстих се! И от езотерика се задръстих! Последната книга, която си купих, се казва „Последната амазонка“ и е романче с псевдо-исторически сюжет, смесващ реални факти и фикция. И се почувствах толкова добре! Полезно е понякога да си правим почивки от дивото препускане през морето от конспиративна и езотерична информация, в която плуваме. Подсказвам ви, това е море от лайна! Нали знаете поговорката, че три лайна в кацата с меда развалят целия мед. Ами, изненада, този принцип е приложен успешно и затова всички сега сме много интелигентни (но не и съзнателни) по духовните въпроси, но никой нищо не прави с живота си и само навеждаме главици и бачкаме като роби за кинти и нищо не се случва. Това е елементарната картинка.

Да се върнем към темата отново. Празнотата е най-великолепното нещо, което човек може да се опита да интегрира в живота си. Тя обаче трябва буквално да си пробива път през морето от лайна, боклук и хиляди вредни навици, които сме придобили. Така че дори и нея сигурно никога няма да я достигнем реално без някой да ни я покаже и да ни тренира неуморно ден след ден. Така че и това е загубена кауза, затова изобщо няма да пиша по-надолу. Вече ви казах главното, ако сте гений, ще можете да го проумеете и да започнете още в този миг да култивирате празнота или дори по-възможният вариант е да осъзнаете, че досега, в живота си, само това сте правили.

Реално празнотата винаги е съществувала в нас. Всеки човек има кратки или по-дълги моменти на празнота и в тях той е красив. В тях се усеща силата на духа, живота, съзнанието. Така че работата реално е да открием и ясно да осъзнаем нещо, което вече е в нас! То си е в нас и сега, и вчера е било, и утре ще си е. Може да помедитирате над въпроса и да вземе лека по лека да почва да ви просветва, не съм сигурен. Добра идея е като начало. Ще ви кажа даже как да го сторите. И аз го правя всеки ден, кажи-речи, така че не можете да ме обвините, че ви предлагам нещо, което не е изпробвано. Сядате си в креслото (като пичове!) нагласяте си часовника да звънне след 1 час или след 2 часа и затваряте очички, опитвайки се да започнете да мислите. Точно така, няма нужда да сте тихи. Ще започнете да мислите за каквото ви се ще. Все е тая. Аз обикновено мисля за жени и си е ми е супер. Така, както си седите, в даден момент ще вземе да ви харесва да мислите! Че даже и да си въобразявате разни неща! Така ще се оплетете накрая, че ще ви стане лошо и – познайте какво – ще решите, че е по-добре да спрете с глупостите и да хванете нещата в свои ръце. Веднага спирате хаоса в тиквите си, а след това, ако желаете, можете осъзнато да поемете чрез нишката на мисълта (прилича на нишката на живота, която свързва астралното тяло с физическото, да... Абе, вие добре ли сте? Откъде да знам на какво прилича, това е само израз!) по някаква тема и да видите докъде ще ви отведе. Мисълта ми е, че чрез този цялостен процес се завръщате към корените си. Вие започвате да правите и да се учите наново на нещо, което отдавна сте забравили или сте смятали за скучно. Нека не се лъжем, никой не иска да седне за един час и просто да помисли. Всеки би предпочел да си пусне компютъра, да щракне на някой телевизионен канал по телевизията или да излезне с приятелите си, с които си говори едно и също от 10 години насам. Е, дори само поради последно изброените причини би трябвало да ме послушате и с кеф да се отдадете на собствената си компания в чист вид.

Номерът е в цялата каша да усетим нещо. Да почувстваме вече съществуващо явление в нас. Или по-скоро да му дадем възможност да ни се покаже. Разбира се, че ще е чист късмет, ако успеем! Много ясно! Вие сериозно ли си мислите, че каквото и да било в областта на духовната практика става, защото вие сте си го поискали? Това да ни ви е шибаната квартална бакалия, от която се запасявате със салами и туршия за зимата? Тук става дума за сваляне на жена, а не за купуване на картофи от Женския пазар! Никога не знаеш дали изобщо ще ти обърне някакво внимание. Ясно е, че това, което правиш към нея, винаги си е вид малка лудост, но ако тя хареса тази лудост, ще дойде при теб и ще си общувате! Това е положението... Това е духовната практика. Тя е безполезна и безсмислена, тя е налудничавост. Но ние я прилагаме, именно защото се нуждаем от капчица лудост, за да привлечем нещо към себе си и да го опознаем. Ние изобщо не сме сигурни какво ще се получи и мога да ви уверя, че дълго нищо няма да се получава (защото Духът не е лесен, както и истинските жени...), но един ден, наглед по чист късмет и на шанс, парашутът ни ще се отвори и нещо ще ни стане ясно. Нещо, което през цялото време е било там. И после общуването ще е лесно, сякаш цял живот сме го правили. Точно както, когато една жена се отвори към нас. О, Боже, прекалявам с тази асоциация и изпадам в забранени мечти (коварна усмивка пропълзява по устните ми...).

Еми, това е, приятели! Казах ви най-важното. Акцентът, нюансът, вкусът... сокът... Остава вие да си направите фреш и да си го изпиете с кеф в своя си личен живот! Пожелавам ви парашутът ви винаги да се отваря достатъчно метри над земята, така че никога да не се размажете!

Източник: http://www.dzenx.com/index.php?topic=203.msg1236;topicseen#msg1236
Активен
zigzagy77
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 31

« Отговор #1 -: Януари 27, 2012, 12:20:48 »

Малко ако ми позволите!!! да кажа на всички вас които четете това да помислите добре ,защото знайте че следвайки стъпките на друг може да оплескате сами себе си.Иначе по горе написаното също е добро но да не се следва точните стъпки а само принципа защото при всеки е различно развитието.Но ще ви кажа какво съм разбрал анализирайки кое е точното на методите или основата която е достъпна за малкия Аз,ума който се опитва да се наложи за да не можем да сме празни та дори да докоснем празнотата.Ето и един малък трик който е естествен при всички хора.Блеенето,мисля че това е българската дума за медитация, на всички се е случвало, и по често през пролетта,лятото.Когато се стопли и дойде пролетта и ви лъхне онзи приятен бриз на природа тогава никой не мисли а просто медитира всички го можем дори и през есента и зимата, а слънцето мноого помага за този процес.Ако все пак мислете трескаво има друг трик, усетете онзи който гледа през вашите очи,слуша през вашите уши,който казва нещо и е по средата някъде в главата по скоро не в материята на главата а някъде там между главата и тила но не в тялото в неговата плът.Просто се заслушайте в неговата тишина.И ще разберете когато чуете или по скоро усетите тишината като тишина,тогава ще разберете.Няма да ви казвам какво е усещането защото всеки разбирайки какво последва от това ще си сложи преграда!
Активен
sharga
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 148

« Отговор #2 -: Септември 07, 2012, 21:36:59 »

ведмъж ми казаха че съм празен и се люшкам като люлка, това беше точно след като бях няколко дни в Рила и там вятъра така ме беше издухал че в мен не беше останало нищо :О
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright