Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Мисли и откровения на един човек  (Прочетена 1187 пъти)
Blue Rose
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 8


  • Град: Плевен
  • Обичам ви!

    Rositsa Ioncheva
    « -: Януари 23, 2012, 01:15:40 »

    Здравейте!

    Отново ще си позволя да публикувам нещо, което не е мое - пак на един близък човек, който желае да сподели вижданията си.

    "Днес е 11. 03. 2011. г. Надявам се, да е добро начало за осъществяване на намерението ми за споделяне с читателя на личните ми духовни търсения и прозрения.
    Събуждам се рано сутрин. И днес беше така. Мислено се прекланям пред величието на Природата и нейния Създател. Често се отдавам на духовни занимания и тогава много ясно разбирам колко значими са думите “Слава на Отца и Сина и Светия Дух”. Божествената любов е огромно, съществено благо за нас хората, но е необходимо да имаме усет и добри сърца, за да може да я разберем. И за това мечтая хората така да учат, наблюдават и се развиват, че да и отдават първостепенно значение. Да почитат мъдростта в Природата и да се стремят да я разбират.
    Думите едва ли могат да обхванат разнообразието, величието на съществуването, но то е факт.
    Нека се трудим, наблюдаваме, мислим и още повече осъзнаваме всичко заобикалящо ни, случващо се с нас и около нас.
    Според разбиранията ми за човешкия прогрес значение имат търсенията и вярата в Доброто. Много от нас знаят, че за Бог има думи, като Създател, Творец, Светлина, Добро, Отец. Бог е Създател, Отец и обича хората. Трябва ние да вярваме в Него и да го обичаме.
    Въпреки, че израстнах по времето на социализма, че създадохме дом и семейство в такива времена, успях, въпреки срещнатите трудности да устоя, да запазя вярата, която по едно свое вътрешно убеждение имах и не приех предложенията да стана член на бившата БКП.
    Работих доста усилено и физически и умствено. Физическата ми дейност беше в различни направления. Във всичко, което хората работеха на село, се включвах и помагах, дори настоявах и съпругът и децата ни да взимат участие.
    Тъй като през един дълъг период- от 1970 до 1993 г. основно се занимавах с учителска и възпитателска дейност, почти всекидневно четях. Освен това често пишех и чертаех. Всичко това създаде в мен желание и нагласа за по- задълбочено усвояване на опит и знания. Търсех необходимите материали по различни теми от общественото развитие в книгите. Те ми станаха много ценен съветник и помощник.
    Преподавах технически предмети и тъй като бяха разнообразни, успях да открия връзката и взаимозависимостта между тях. С учениците изучавахме металообработване, машинознание и устройство на автомобила, износване, ремонт и възстановяване на частите, машинно чертане, автомонтьорство, електротехника и други.
    Например, да се спрем на една бронзова или стоманена втулка. По металознание се изучава материала, неговото получаване, състав- има връзка с химия, с физика. По устройство и ремонт- къде се поставя, за какво служи, как да бъде възстановена след износване- има връзка с допуски и сглобки. На какви размери трябва да отговаря за качествената работа на двигателя. Връзката с техническото чертане е да може да бъде правилно начертана, оразмерена и означени и другите технически изисквания.
    За малко се отклоних в областта на техниката, но интересите ми са в различни области на човешкото познание. И всеки би се убедил в това, ако има възможност да прочете направените от мен записки в работни тетрадки, които са няколко десетки.
    Като дете в обучението си до 8 клас с лекота се справях с изискванията по отделните предмети и дори по някои, като математика, помагах на съучениците си. Не искам на това да се гледа като изтъкване, или самохвалство, а да се подходи с разбиране, защото е факт. Дипломите от основното образование са отлични. И понеже говоря за дипломи, искам да спомена, че и децата ни- Сергей, Галя и Росица завършиха с отличие, не само основното, но и средното си образование. Моето средно образование, съобразено с напътствията на класната ръководителка, бе технически ориентирано. Вероятно е разбирала прогресивното в техниката, но селскостопанската техника е доста трудна за усвояване от нежния пол.
    Ето защо с момичето от родното ми село, с отличните дипломи с които отидохме, се наложи да полагаме много усилия, за да се справяме с учебния материал. Доста често ставахме в 4,30 ч. Събуждаше ни хазяйката, която отиваше на работа 1 смяна в бившето предприятие “Пионер” в гр. Бяла Слатина. Завършихме техникума през 1966г. с много добър успех и с дипломи за средно- специално образование по механизация на селското стопанство.
      В началото на 1967 г. започнах работа като нередовна учителка в с. Овча могила в тамошния техникум. Пребиваването ми в това училище и селище беше успешно, приятно и реших да кандидатствам в Института за учители- специалисти в гр. Ямбол- филиал на Института в Сливен.
    Подадох необходимите документи. За приемния изпит пътувах сама от Плевен до Стара Загора и оттам до Ямбол. Спомням си, че през нощта бях на гарата и четях за приемния изпит. Приеха ме и няколко учебни години живях в онзи край. Много и различни спомени идват в съзнанието ми сега, когато пиша за обучението си в Института, за колеги и колежки, за преподавателите, за съквартирантките си, за изпити и т.н., но няма да се впускам в подробности.
    Дипломирах се през 1970 г. И вече имах учителска правоспособност. Много пъти след това ходих в отдел “Народна просвета” в гр. Плевен, за да се интересувам за учителско място.
    Едва в началото на вече започналата учебна година ме назначиха в училище по автотранспорт в гр. Левски.
                Инспекторът в отдела беше възрастен човек и все увърташе, вероятно беше свикнал да назначава “нечии” хора, т.е.- привилегировани.
                При едно от посещенията си, открито изказах мнението си по този въпрос. При него беше един по- млад мъж- по- късно разбрах, че е методиста и вероятно той се е намесил. Така започнах по нататъшната си работа и дейност в сферата на образованието. Благодарна съм на дядо си от село. На него съм кръстена, той ме поучаваше, че ако искам нещо, трябва да се интересувам, а не да съм у дома си.
    Мисля, че за онова време е имал право, тъй като и впоследствие съм си припомняла неговия съвет.
    В училището в гр. Левски се запознах с хора от града и околностите му. Усвоявах нови неща. Стараех се за уроците, за другите задължения и изисквания. В почивните дни ходех в родното си село и помагах на родителите си.
    Четях художествена литература, плетях и бродирах в свободното си време.
    Стремях се това, което правя да е полезно и приятно и за мен и за другите.
    Срещах и трудности, но търсех начини да се справям. Установих, че ми е приятно да се трудя, да се уча.
    Бях на курс по машинно чертане в столицата. На следващата година преподавах по този предмет и внесох много нови неща за учениците. Разбрах, че те с желание работят по поставените им от мен задачи.
    Спомням си за онова време и съм признателна, че съм имала тези часове на реализация по обучение и възпитание. Понякога отивах в класната стая в извънучебно време и чертаех на черната дъска даден чертеж, за да съм сигурна, че ще се справя на следващия ден в учебния час.
    Обичах работата си, въпреки срещаните затруднения. Отнасях се с уважение с хората, с които контактувах и мисля, че това беше взаимно.
    Минаха много години от онова време. Впоследствие работих в училища в Плевен и други селища в областта. Срещах нови порядки, нови изисквания, включвах се в летни лагери и бригади като ръководител и това допринесе за по- задълбочено опознаване на действителността, в която живеем, за сравнения и изводи, за изграждане на собствените ми убеждения и възгледи.
    Посетила съм по- голяма част от училищата на територията на Плевен, както и много производствени предприятия. Бях на работа в бившия ТАТ, в Междуучилищния център по трудово- политехническо обучение. Чрез него имах контакти със следните училища: “Иван Вазов”, “Христо Смирненски”, “Гео Милев”, “Васил Каравасилев”, “Стоян Заимов”, “Анастасия Димитрова”, спортното училище. Това беше много положително за мен в тогавашната организация на учебната работа по усвояване на професионални умения.
    Много голямо разнообразие, много четене, ходене, отговорност, но се справих и сега с достойнство си спомням, че се наех да преподавам учебния предмет “Устройство на автомобила и машинознание”, който се изучаваше от учениците от 10 клас на гимназиите, но към МЦТПО. Беше се отказала една завършила образованието си инженерка и назначиха мен за 1 учебна година, защото така бяха решили в отдел “Народна просвета”
    Използувах в преподавателската си работа шрайбпроектор, каширах и подготвих нови табла по устройство и ремонт на автомобила, правех чертежи на дъската по време на обучението в учебните часове.
    Добих представа за дисциплината на учениците в различните училища. Имаше разлика както в нея, така и в интелектуалните възможности. Опознах някои учители от тези училища. Най- доволна бях от контактите си с учениците от математическата гимназия “Гео Милев”. Бяха много ученолюбиви и интелигентни деца. С малки изключения съм много доволна и от езиковата гимназия.
    И така след частичното споделяне с читателите на текста за мен и училищната ми работа, която е обществена дейност, ще го запозная със случки и събития за времето след 2000 г.
    Първото, което е важно да се знае, е че като учителка и възпитателка, съм работила почти 26 г. Това със сигурност има значение.
    Второто значимо нещо, което е очевидно, са направените от мен записки в многобройни тетрадки, които са каталогизирани.
    Още- аз съм многодетна майка и съм се грижила за отглеждането, възпитанието и обучението на син и две дъщери. Естествено, със съдействието на съпруга ми, баби, дядовци, но тяхната подкрепа беше частична. Детските заведения и училището бяха заведенията, с които обучавахме децата си.
    Впоследствие всеки пое по своя път на развитие и справяне в съответните условия. Когато е необходимо съдействие и помощ, са ги получавали и получават от мен и съпруга ми.
    Интересувам се от културния и обществен живот, от читалищната дейност и други. Към това съм съм насочвала и децата си.
    И ако на читателя му се струва, че го занимавам с лични неща, преминавам към други, които може да му се сторят непонятни и измислени, но не е така. Това са моменти на напрежение, на загадъчност, на неразбиране, но впоследствие се разкриват неща, които се случват у нас, в света, или в близкото ми обкръжение.
    Смятам за себе си, като задължение да представя поне част от личните си преживявания, а това са видения, съновидения, думи, изречения, които достигат до мен по твърде загадъчен начин.
    На 22.02.2011 г. В Интернет в сайта: http://imadrugpat.org/ в къщи, прочетох едно обръщение от Висшия разум на Вселената, под заглавие: До всички жители на Земята във връзка с прехода в ерата на Водолея.
    Още през 2005 г. в книгата на д-р Методи Константинов- “Световна астросоциация” съм чела и записала за трите декана на Водолея.
    За читателя ще отбележа само няколко изречения от различни места на книгата, които са особено значими. Преписала съм около 12 ръкописни страници и те са за мен особено интересни.
    По време на цивилизацията на Водолея ще бъдат овладени вътрешната природа на индивида и силите на злото в него, обществата и нациите ще претърпят същото развитие. Тези предсказания са били направени още по времето на св. Йоан, в неговия “Апокалипсис” чрез символичния образ на окованата змия (легендата за изкусителя и Христос на планината).
    Човекът ще разбере, че дълбоките извори на познанието са в самия него. Той ще черпи и ще се учи направо от оригинала, от живата Природа, без да има нужда от посредници между Божествените принципи и неговата душа.
    Духовният свят ще стане видима реалност за висшите евоюлирали души, които ще бъдат израз на космическото богатство, произхождащо от едно чисто сърце, светъл разум и силна воля.
    Когато четох през 2005 г. от взетата от библиотека “Христо Смирненски” книга, долавях, че част от текста ми влияе много положително, че разбирам какво означава и ето защо преписах и препрочетох много пъти част от неговото съдържание.
    Който се интересува, който се занимава по- задълбочено с умствената работа и има интуиция, предполагам, ще разбере, че това, което се пише, говори за ерата на Водолея е много важно. Но нека се върнем отново към текста- обръщение към хората на Земята, разпространяван чрез Интернет.
       По-нагоре в изложението посочих неговия адрес в мрежата за по-любознателните читатели. Надявам се повече хора в България и света да са го прочели. Тези, които не са, нека го потърсят и се съсредоточат върху съдържанието му.
       Това, което е написано, е много важно и полезно да се знае. Призивът е да достигне информацията до всеки жител на Земята. Тя ни е подадена, за да я приемем, разберем и да се съобразяваме с нея. Мисля, че не всички хора, които са запознати с нея, я разбират, и не я приемат като важен фактор. Други, вероятно не са имали достъп, а малките, които все още не могат да работят с такива дълги текстове, не биха могли да я разберат.
       Има много хора, които са невежи относно развитието на Духовната страна на същността ни. Има я заложена в човека, но много от нас не четат, не мислят. Тоест, не се интересуват от толкова значимо нещо, като работата за духовното ни развитие, а впоследствие и духовно усъвършенстване.
       Според мен е необходимо в населените места да се създадат центрове, организирани така, че да запознават хората с тези промени, които, както се разбира, вече са започнали. Самата аз, от личните си наблюдения, преживявания и дейности, смятам, че трябва, колкото се може по-скоро разясняването на достигналото до по-чувствителните и по-напреднали жители на планетата.
       В обръщението ги наричат контактьори. Би било полезно те да се изслушват, а не да се пренебрегват, защото посланията им са насоки за бъдещето на хората.
       „Човек, ако потърси научни основи на знанието, той ще ги открие точно там – в езотеризма”, сподели Мария Бакалова, детска писателка. Споделям напълно нейното твърдение, защото съм стигнала до същия извод.


    **************

    Следва продължение...
    Активен
    Blue Rose
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 8


  • Град: Плевен
  • Обичам ви!

    Rositsa Ioncheva
    « Отговор #1 -: Януари 23, 2012, 01:19:51 »

    Продължение от предишната публикация:
     
    "...Седемнадесети октомври е. Ден след ден се приближаваме към идващата 2012 година. Напоследък много се говори във връзка с нея – за значението й за бъдещето на Човечеството. Според азиатския календар съществува 12-годишен цикъл, в който всяка една година е под влиянието на определено животно. 2012 според календара, е Годината на Дракона, а 2001 бе Годината на Змията. Доколкото съм запозната, в представите ми тя е свързана с аптеките и символизира мъдростта. В далечното минало е много почитана от траките.
        В края на 2000 г. имах видение и то беше точно изображение на зодиакалния знак на змията – изглеждаше като жива. Когато го наблюдавах за съвсем кратко време, още не знаех, че 2001 година е под този зодиакален знак. Много възприятия имах в духовен план през цялата година, които продължиха и през всяка следваща и забелязах, че конкретната година си има своите различия, отличаващи я с неща, характерни конкретно за нея.
       Мисля, че възприетото от мен трябва да достигне до повече хора.
       В края на 2010 г. подготвих кратки текстове, които публикувахме в блог в Интернет. Те представляват малки  разказчета, в които се загатва за някои съновидения, видения и други мои преживявания. Защо се вълнувам – защото те са не само в личен план, но и в глобален – отнасящи се за събития в България и света. Полученото възприятие се разбира утвърждава след дни или след повече време. Записала съм някои от знаците, но има много, които не съм. В работните ми тетрадки може да се прочете по-подробно за някои от тях.
       Според мен, това, че завоалирано, чрез видения, се показват на даден човек конкретни неща, е важно и то подчертава значимостта на духа и водещата му роля.

    **************

       27 октомври 2011 г. Днес сутринта в съзнанието ми се появиха мисли за знаците, които идват при нас хората и конкретно показани на мен. В това време на дебати, говорения, на предизборни, изборни и следизборни коментари на различни хора, се появи в съзнанието ми формулировка като „закодиран е екс президента”. Бях я забравила, но през тези дни на избори си спомних за нея.
       Времето тече, а също и промените, които стават на различни нива, на различни места и от всякакъв характер, отнасящи се до цялостното обществено развитие.
       Когато в последното тримесечие на 1999 г. в предаване „Хоризонт за Вас” Калин Катев – спортен журналист, зададе въпрос към радиослушателите за това какво ще се случи в България през 2000 г., не бях наясно за какво става на въпрос. Впоследствие, обаче разбрах.
       Някъде около настъпващите коледни празници на 2000 г. имах видението за 2001 г, за което вече споменах.
       Още Рудолф Щайнер е писал, че в края на XX век, поради нарастващите душевни сили на човека, в определен момент ще стане възможно повторение на събитието от Дамаск за някои хора, а после, постепенно броят им ще нараства, докато в далечното бъдеще то ще се превърне в една естествена способност.
       Вероятно въпросът на Калин Катев е бил поставен по такъв повод. Много ме впечатли казаното тогава от него.
       Оттогава измина почти цял 12-годишен цикъл, редуваха се годините, под влияние на определени животни и всяка си имаше своите специфичности. Човек може да ги забележи, ако е разширил своето съзнание. Мога да споделя, че разбирам писаното от Рудолф Щайнер, че духовните влияния, които ръководят човечеството, не винаги действат така, че човек да ги възприема съзнателно, както и че хората трябва да изградят съзнателно отношение към тези духовни сили.
       Петър Дънов също многократно е призовавал за живо християнство, надраснало догмите и приложено във всички сфери на живота. Според него, Христос никога не е напускал Земята и продължава да работи за духовното пробуждане на народите. Всеки може да има достъп до Неговия дух, ако издигне съзнанието си над привидния хаос на всекидневието, посвети се на доброто и съумее да превърне омразата в любов. Споделям техните възгледи, тъй като след като съм чела книги на Рудолф Щайнер, на Николай Константинович Рьорих – мислител, писател, велик художник и на редица други автори – езотерици и не езотерици, разбирам, че съществува често пъти една взаимовръзка. Даден текст от една книга може да бъде разбран по-добре, ако е прочетена и друга и ако любознателният читател е успял да попадне на нея в своите интелектуални търсения.
       При мен много пъти се случваше да имам прозрения при дългогодишната ми работа с книгите. Също така, ние хората сме свързани с други хора и това има съществено значение. Пример за такава връзка ще посоча с книга на А. Габровски и книгите на Николай Рьорих „Отворени двери” и „Седемте Велики тайни на Космоса”. Беше ми направила впечатление книгата на Габровски – на предната й корица имаше изображение на скално късче с интересна форма и цвят. В жилището ни веднъж забелязах камъче, подобно по форма и очертания на това, което бе изобразено на корицата. След като го разгледах, го оставих. След време, занимавайки се с различни дейности вкъщи, отново го видях. Направи ми впечатление, че имаше промяна на цвета. Този, който беше между кафяво и жълто, много мек и приятен, подобен на скалния, беше променен в червено. Тогава не обърнах особено внимание и предположих, че е възможна външна намеса. По-късно започнах да си мисля, че това е възможно да е много важно късче скала, след като бях прочела легенда за него. Тази мисъл ме терзаеше. Мислех, че може би си въобразявам някои неща.
       В предаване „Събеседник по желание”, водено от Кеворк Кеворкян, говориха за Николай Рьорих. Толкова бях впечатлена, че след това ходих да търся негови книги и картини – търсих книгата „Отворени двери”. Взехме я от познат на семейството. По-късно я открих и в бившето читалище „Г. Димитров” в града ни.
       В края на м. Декември 2000 г. и началото на 2001 г. в художествената галерия „Илия Бешков” имаше изложба с картини на великия мислител и художник, а и текстове. В помещенията беше много студено, но въпреки това, няколко пъти посетих изложбата. Преписах си от текстовете. Някои от картините ми правеха особено впечатление и имах във връзка с тях много интересни мисли. При едно от посещенията видях, че на маса бяха поставени книги. Имаше и картички, представляващи репродукции на негови картини. Изложба с оригинални картини на художника в Плевен е имало през 1980 г., а тази беше с копия. Избрах си една книга и картички, а след това реших да си купя още две. Докато ги избирах, чух интересен разговор, който няма да записвам. Възрастна учителка се занимаваше с продажбата. Една от тези книги беше „Седемте Велики тайни на Космоса”. В нея има текст, означен „Дарът на Орион: Легенда за Съкровището на Света”.
       „...В незапомнени времена, от далечна звезда паднал чудесен Камък. На мястото, където той се появил, била основана Шамбала – Твърдината на Света. И до ден днешен, този Камък се пази тук, в кулата на Ригден-Джапо в особено помещение.
       Този пратеник от далечни светове съдържа някакво вещество, което помага да се запазят вибрациите на далечните Светове. Той е знаменателен серафим на Братството – този Камък изпуска лъчи, пронизващи всички океани и планини за благото на хората.
       А по света обикаля парченце от това съкровено чудо. То обикаля като вестител по Земята и разнася големите световни събития. Тази частица от Камъка, наречена „Съкровището на Света”, се появява в ръцете на избрани и служи за обединение на Братството, като запазва магнитната връзка с главния Камък.
       Съкровището на Света обикновено се донася съвсем неочаквано от неизвестни хора. По същия неочакван начин в нужното време Камъкът изчезва, за да се появи пак в определения срок в съвсем друга страна...”
       Допускам, че скалното късче тогава в апартамента ни е донесено от трима поляци, които бяха командировани в гр. Долна Митрополия в Захарния завод. Гостуваха ни един късен следобед. Спомням си, че показваха полски монети. Не бях в стаята при тях през цялото време и затова нямам наблюдения. Предполагам, че е възможно те да са го оставили. Който иска повече информация, може да потърси книгата и да прочете целия текст, означен като „Дарът на Орион”.


    **************

       На 24.10.2004 г. в предаване „Всяка неделя”, водено от Кеворк Кеворкян, гостува Лариса Димитриевна. Говориха продължително за седем томен труд, в който тя изследва притчите за Христос, още мит ли е тайнствената Шамбала, енергия ли е мисълта, за учението на огъня и новото хилядолетие. За великите учители и тайнственото знание, за древни митове и легенди.
       Тя сподели пред Кеворкян, че иска да предаде на други хора това, което е успяла да научи за 30, 40 години.
       Според мен това, което чух, е много актуално.
       Мисли за нашата страна като такава с по-различна енергетика и за хората в България като по-различни.
       Ето защо, синът на Николай Рьорих, Светослав Рьорих, е приет в България и му е оказана чест много по-рано, отколкото в Русия.  
       Когато записах това, си мисля, че така е било определено.
       През август 1979 г. в столицата ни се събраха деца от цял свят за Детската асамблея „Знаме на мира”. Заедно с децата пристигнаха и камбани от много страни и бе издигнат монументът „Знаме на мира”, който да бъде символ на Единство, творчество, красота.
       Пред Кеворкян Л. Димитриевна казва: „България има свише да развее това Знаме на мира.”
       В книгата на Лозанка Йорданова „Камбаните пеят” на издателство Отечество, която е научно-художествена книга, издадена през 1989 год., излязла 10 години след това, четем за вълнуващото събитие.


    **************
    Следва продължение...
    Активен
    Blue Rose
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 8


  • Град: Плевен
  • Обичам ви!

    Rositsa Ioncheva
    « Отговор #2 -: Януари 23, 2012, 01:20:33 »

    Продължение от предишната публикация:
    "На 20 и 21 декември 2000 г. в гр. Плевен се проведе Националният културен форум „Прагът на времето” – в салона на кино „Галактика”.  Беше обявен по радио Плевен конкурс за написване на есе на тема „Прагът на другото време”. Предадох в Отдел Култура на Общината написания от мен текст и присъствах и двата дни на форума.
       Участваха много културни дейци с разработени теми, а художниците Кеазим Исинов и Величко Николов – с картини, които са много интересни и харесвани и търсени от много хора в света.
       Прави ми впечатление, че съм посетила Художествената галерия на 21 декември, а и Форума, е по същото време и мисля, че това съвпадение съвсем не е случайно. И за двете културни дейности не съм била канена, по собствено разбиране и желание съм била там. Това обаче ме обогатяваше с впечатления, вълнения, ангажираше мисленето ми, въображението ми.
    Също по това време в книжарницата в Дом на книгата се появиха книги, които бяха по съдържание много по-различни от излизащите – издание на ЕТ „Анхира”. Купих си две от тях. Бяха преведени от английски език. И на двете четем – Тибетеца чрез Алис Бейли. От едната четох много пъти, а от другата – по-рядко. В тях открих графични изображения с надпис над тях: „Слънчева и планетарна йерархия”. Същото имаше и на последните страници в книгата на Мария Шнитер „Стара Българска литература”. Във връзка с това ще разкажа следното: веднъж правихме баница за Новогодишната трапеза и бях подготвила късмети от алуминиево фолио с различни форми. Едно от тях изчезна още преди да го поставим. По-късно, през пролетните пости, по време на обяд, то се появи съвсем неочаквано, така, както беше изчезнало. Като го разтворих, върху него забелязах знаци, които силно напомняха графиката на Слънчевата и планетарна йерархия.


    **************

       15 декември 2011. Преди 3 дни се върнах от столицата. Там бях няколко дни. Посетих Храм-паметника „Александър Невски”, Природонаучния музей, Археологическия музей, Етнографския музей при БАН, църквата „Св. София”, Музея „Земята и хората”.
       За пръв път бях и в сградата на Народната библиотека „Кирил и Методий”, именувана на пресветите братя-първоучители. Останах доволна, че успях да разгледам учредена в библиотеката пътуваща изложба по повод 150 години от рождението на Рабиндранат Тагор – поет, есеист, драматург, музикант, философ, просветител, хуманист, прорицател, общественик, художник, нобелов лауреат по литература (1861-1941). Идеите и идеалите му вдъхновяват и днес. Видях и негови книги като „Садхана”, „Пътят към съвършенство”, „Светлина и сенки”, „Моето учение”, „Гитанджали”, „Думи с ритъма на вечност”, романа „Гора” и др. Експозицията е в знак на почит към живота и делото на този голям син на Индия.
       В библиотеката, в музеите, в църквите разглеждах всичко много внимателно, четях надписите и дори си направих кратки записки. Отивайки към църквата „Св. София” в знак на почит и преклонение, за малко застанах пред гроба на Иван Вазов.
       Не знаех къде са точно сградите, но с допитване, а и случайно ги откривах. На още две места бях през тези дни: Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и на Панаира на книгата в НДК.
       Отдавна имах желание да посетя факултета и да говоря с някой от преподавателите. Оказа се, че успях да говоря само с Декана. Той беше зает и затова малко разговаряхме. Разгледах сградата и стенописите на втория етаж.
       В НДК се спирах пред щандовете с разнообразни книги. Пред някои заставах по-дълго. При означения „Шамбала” прегледах няколко книги, а от една четох продължително. Видях новите енциклопедии, издание на в. „Труд” и в. „24 часа”, а отзиви за тях прочетох в БАН. И при други щандове се спирах, а от щанда на Издателска къща „Жануа ‘98” си купих една на Учителя Петър Дънов „Проявление”.
       С голямо разнообразие се отличаваше XXX-тият Софийски международен панаир на книгата. Избрах стихосбирка на млада и лъчезарна блългарска авторка. По-продължително се застоях на мястото, където бяха книгите от Република Франция – почетен гост на Панаира. Интересът ми към Франция е породен от книгите на Омраам Микаел Айванхов. Негови книги съм чела от Регионална библиотека „Хр. Смирненски” в гр. Плевен. Една от тях е „Как мисълта се реализира в материята” – прочетох я на 31 юни 2008 г. И други книги от автора са много интересни: „Високият идеал”, „Човешката природа и Божествената природа”. За този автор е съществено, че разпространява учението си изключително в устна форма, но въпреки всичко, това, което е записано, е много важно.
       Извадки от книгата:
       “Космическият разум е дал на човека ум, качества и добродетели, които му позволяват да превъзмогне обикновените инстинкти. Заедно с животинската, той носи и една друга природа, която е длъжен да усъвършенства. Аз, разбира се, не твърдя, че това е лесно и може да стане за един ден.”
       „...Природата на инстинктите е имала време през хилядите години на прераждания да се развива, укрепва, докато разумът, интелектът и мъдростта още са съвсем млади.”
       „Ако вие решите да прилагате правилата на праведния живот, ако желаете да станете отново синове и дъщери на Бога, вашите сърца ще се изпълнят с великодушие, умът ще се просвети, волята ви ще заякне. Така персоналността ви ще става все по-добър инструмент за изразяване на възвишения живот на индивидуалността, докато един ден двете се слеят и образуват едно цяло. Тогава персоналността ще изчезне. От претопените една в друга природи ще се роди едно перфектно същество.”
       Стр. 33 „За постигане това състояние на висше съзнание, трябва често да медитирате върху формулата „Аз съм Той”. Мислете я, шепнете я, говорете я! „Аз съм Той” значи, че Аз не съществува... Съществува само Той. Аз е едно отражение, една сянка. Човек не съществува като отделно съзнание. Той е част от Бога, който единствен има способността да бъде личност. Съществува само Бог, а ние сме Негова проекция. И когато кажем ”Аз съм Той”, ние разбираме, че не съществуваме извън Него. Ние сме свързани с Него, стремим се към Него, докато един ден станем като Него. От хилядолетия историята ни носи предания за същества, които са успели да се отъждествят с Бога и са постигнали мощта, просветлението и екстаза.”
       Стр. 38 „Ако мъдреците и посветените отговаряха за образованието, те биха въвели методи за развитие на висшата природа у хората, на тяхната индивидуалност с нейното великодушие, безкористност, себеотрицание. Сега децата не се възпитават. Задоволяват се само да ги учат, което развива тяхната персоналност. Всеки постъпва така, като че ли е сам на Земята. Как искате при това положение хората да живеят задружно.”
       Стр. 42 „Искате ли да бъдете щастливи, не искайте да бъдете обичани. Обичайте! Обичайте ден и нощ и вашето щастие няма да има край.”
       Стр. 43 „Персоналността никога не може да блести с ярки цветове, освен в моменти на сексуална страст, например, но много бързо след това тя потъмнява, губи цвят. Индивидуалността също гали и целува, но тя ви носи небето, поезията, музиката. И двете могат да ви обичат, но между целувките им има разлика... Когато ви целува персоналността, тя ви изтощава, изсмуква като вендуза, като октопод. От нея вие обеднявате, вие се размагнетизирате. Тя ви отнема всичко, докато от целувката на индивидуалността дните ви се изпълват с радост и богатство. Ето ви едно ново познание: Всички (мъже и жени) трябва да бъдат наясно дали това, което наричат любов, е израз на тяхната персоналност или на тяхната индивидуалност. Индивидуалността иска да ви даде богатствата на своето сърце, на своята душа, за да се чувствате дни наред изпълнени с красота и богатство.”
       Стр. 48 „Висшата природа желае да свети, извира сияе... Тя иска да дава, да помага, да подкрепя... Тя мисли само как да прояви своята щедрост и себеотрицание. Затова тя не пази за себе си това, което притежава, не се дразни, когато някой посегне към богатствата й. Напротив, за нея е щастие да види, че някой, благодарение на нея, се храни, пои, просвещава. И тъй като индивидуалността е също едно единство, в което се манифестират разум, сърце и воля, нейната интелигентност се проявява в това да просвещава, да стопли сърцето и волята, да одухотворява и освобождава всички същества.
       Следователно, основно качество на индивидуалността е да дава – както слънцето.”
       Стр. 49 „Слънцето е пример за себеотдаване. В изгряващото сутрин слънце, в този бликащ извор на щедрост, на себеотдаване, вие можете да видите най-възвишената манифестация на индивидуалността, на Духа, на Божествеността.”
       Стр. 57 „Защо лицето на слънцето е толкова блестящо и сияйно? Защото непрекъснато замисля добри неща. Колкото мислите и чувствата му са по-добри, толкова по-ярки са неговите лъчи. Ето! Мислили сте някога по този начин? Слънцето ни показва как се дава, озарява, одухотворява.”
       Стр. 83 „С нашето съзнание ние сме между персоналността и индивидуалността и носим отговорността за техните прояви. Ако ние повикаме индивидуалността, тя ще дойде. Ако не я повикаме, персоналността е насреща, готова да действа. „Ами ние! Кои сме ние?” – ще попитате. Ние сме екран... Един екран, върху който се прожектират всякакви неща... Грозни или красиви. Светли или тъмни... Сега сте наясно какво ви остава да правите. Повикайте индивидуалността и поемете правилния път.”
       Стр. 85 “Човекът, който приеме в себе си силите на индивидуалността, се превръща в благословия за околните. Човек расте и се развива също като дървото...
       Да видим сега какви съответствия можем да установим между дървото и различните тела на човека. Корените съответстват на физическото тяло, дънерът – на астралното, и клоните на менталното. Тези три тела (физическото, астралното и менталното съставляват низшето триединство на персоналността. Те диктуват постъпките, чувствата и мислите на хората в низшата област на тяхното същество. По-нагоре виждаме листата, които отговарят на каузалното тяло, цветовете – на будическото, и плодовете – на атмическото тяло. Тези три тела съставляват висшето единство на индивидуалността. Благодарение на тях човек може да мисли, чувства и действа във висшите области на своето същество.
       Персоналността и индивидуалността следователно са две триединства. Когато индивидуалността на ученика проникне у него и се наложи над персоналността му, той става едно завършено същество, символ на което е печатът на Соломон. Това е целта на нашата работа. Да привлечем у нас божествената троица, която да подчини низшата троица, да се манифестира чрез нея в изобилие от листа, цветове и плодове.”
       Написаните за читателя текстове-извадки от книгата, са дадени с цел да се вникне в съдържанието им и да бъдат полезни за всеки, който се интересува, да подпомогнат неговото духовно развитие и усъвършенстване.
       Лично аз съм благодарна, че чрез библиотеките и книгите имам достъп до учението на този човек.

    **************

       На 17.01.2012 год. преди вечерните новини по една от кабелните телевизии в Плевен имах удоволствието да проследя излъчен филм за участвали фолклорни групи от села и градове в проведения в Приморско фестивал  през 2010 год. Красотата и разнообразието на облеклата, запазените национални носии за конкретни селища от преди повече от 100 години, изработени с много усет и вкус, избраните багри, песните, танците пленяваха сетивата. Много прелест и топлина излъчваха участниците в единството на това разнообразие. Въпреки че имаше много възрастни мъже и жени, това бяха едни национални бижута. Чрез излъчените интервюта, думите, казани от участниците, пленяваха сърцата на хората.
       Впечатлена и признателна съм, че в днешна България все по-настойчиво и все по-мащабно хората се занимават с народното творчество. Грижат се за запазването му, за разпространението му зад граница, за да радва човешкото око и сърце. Нека се утвърждава Красотата – както външна, така и вътрешна – Красотата на човешките души – Българската душевност – песни, танци, мъдрост, пренасяни през вековете. 

    **************

       С почит и благодарност да възнаградим хората от далечното минало до наши дни, които са съдействали и съдействат за създаване, за запазване и пренасяне на културни придобивки, традиции, знания, опит. Да се учим и възхищаваме на тяхната вяра, устременост, трудолюбие, на стремежа им и старанията да създават и разпространяват красота, естетика. Да уважаваме хората с висок морал и правилна ценностна система, стремящи се да правят добро, да съдействат за утвърждаване на истината и красотата в света. "

    Надявам се не сме ви отегчили прекалено и се надяваме да сме били полезни.

    Обичаме ви!
    Активен
    Щуродино
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 257

    « Отговор #3 -: Януари 23, 2012, 14:49:17 »

    Продължение от предишната публикация:
    "На 20 и 21 декември 2000 г. в гр. Плевен се проведе Националният културен форум „Прагът на времето” – в салона на кино „Галактика”.  Беше обявен по радио Плевен конкурс за написване на есе на тема „Прагът на другото време”. Предадох в Отдел Култура на Общината написания от мен текст и присъствах и двата дни на форума.
       Участваха много културни дейци с разработени теми, а художниците Кеазим Исинов и Величко Николов – с картини, които са много интересни и харесвани и търсени от много хора в света.
       Прави ми впечатление, че съм посетила Художествената галерия на 21 декември, а и Форума, е по същото време и мисля, че това съвпадение съвсем не е случайно. И за двете културни дейности не съм била канена, по собствено разбиране и желание съм била там. Това обаче ме обогатяваше с впечатления, вълнения, ангажираше мисленето ми, въображението ми.
    Също по това време в книжарницата в Дом на книгата се появиха книги, които бяха по съдържание много по-различни от излизащите – издание на ЕТ „Анхира”. Купих си две от тях. Бяха преведени от английски език. И на двете четем – Тибетеца чрез Алис Бейли. От едната четох много пъти, а от другата – по-рядко. В тях открих графични изображения с надпис над тях: „Слънчева и планетарна йерархия”. Същото имаше и на последните страници в книгата на Мария Шнитер „Стара Българска литература”. Във връзка с това ще разкажа следното: веднъж правихме баница за Новогодишната трапеза и бях подготвила късмети от алуминиево фолио с различни форми. Едно от тях изчезна още преди да го поставим. По-късно, през пролетните пости, по време на обяд, то се появи съвсем неочаквано, така, както беше изчезнало. Като го разтворих, върху него забелязах знаци, които силно напомняха графиката на Слънчевата и планетарна йерархия.


    **************

       15 декември 2011. Преди 3 дни се върнах от столицата. Там бях няколко дни. Посетих Храм-паметника „Александър Невски”, Природонаучния музей, Археологическия музей, Етнографския музей при БАН, църквата „Св. София”, Музея „Земята и хората”.
       За пръв път бях и в сградата на Народната библиотека „Кирил и Методий”, именувана на пресветите братя-първоучители. Останах доволна, че успях да разгледам учредена в библиотеката пътуваща изложба по повод 150 години от рождението на Рабиндранат Тагор – поет, есеист, драматург, музикант, философ, просветител, хуманист, прорицател, общественик, художник, нобелов лауреат по литература (1861-1941). Идеите и идеалите му вдъхновяват и днес. Видях и негови книги като „Садхана”, „Пътят към съвършенство”, „Светлина и сенки”, „Моето учение”, „Гитанджали”, „Думи с ритъма на вечност”, романа „Гора” и др. Експозицията е в знак на почит към живота и делото на този голям син на Индия.
       В библиотеката, в музеите, в църквите разглеждах всичко много внимателно, четях надписите и дори си направих кратки записки. Отивайки към църквата „Св. София” в знак на почит и преклонение, за малко застанах пред гроба на Иван Вазов.
       Не знаех къде са точно сградите, но с допитване, а и случайно ги откривах. На още две места бях през тези дни: Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и на Панаира на книгата в НДК.
       Отдавна имах желание да посетя факултета и да говоря с някой от преподавателите. Оказа се, че успях да говоря само с Декана. Той беше зает и затова малко разговаряхме. Разгледах сградата и стенописите на втория етаж.
       В НДК се спирах пред щандовете с разнообразни книги. Пред някои заставах по-дълго. При означения „Шамбала” прегледах няколко книги, а от една четох продължително. Видях новите енциклопедии, издание на в. „Труд” и в. „24 часа”, а отзиви за тях прочетох в БАН. И при други щандове се спирах, а от щанда на Издателска къща „Жануа ‘98” си купих една на Учителя Петър Дънов „Проявление”.
       С голямо разнообразие се отличаваше XXX-тият Софийски международен панаир на книгата. Избрах стихосбирка на млада и лъчезарна блългарска авторка. По-продължително се застоях на мястото, където бяха книгите от Република Франция – почетен гост на Панаира. Интересът ми към Франция е породен от книгите на Омраам Микаел Айванхов. Негови книги съм чела от Регионална библиотека „Хр. Смирненски” в гр. Плевен. Една от тях е „Как мисълта се реализира в материята” – прочетох я на 31 юни 2008 г. И други книги от автора са много интересни: „Високият идеал”, „Човешката природа и Божествената природа”. За този автор е съществено, че разпространява учението си изключително в устна форма, но въпреки всичко, това, което е записано, е много важно.
       Извадки от книгата:
       “Космическият разум е дал на човека ум, качества и добродетели, които му позволяват да превъзмогне обикновените инстинкти. Заедно с животинската, той носи и една друга природа, която е длъжен да усъвършенства. Аз, разбира се, не твърдя, че това е лесно и може да стане за един ден.”
       „...Природата на инстинктите е имала време през хилядите години на прераждания да се развива, укрепва, докато разумът, интелектът и мъдростта още са съвсем млади.”
       „Ако вие решите да прилагате правилата на праведния живот, ако желаете да станете отново синове и дъщери на Бога, вашите сърца ще се изпълнят с великодушие, умът ще се просвети, волята ви ще заякне. Така персоналността ви ще става все по-добър инструмент за изразяване на възвишения живот на индивидуалността, докато един ден двете се слеят и образуват едно цяло. Тогава персоналността ще изчезне. От претопените една в друга природи ще се роди едно перфектно същество.”
       Стр. 33 „За постигане това състояние на висше съзнание, трябва често да медитирате върху формулата „Аз съм Той”. Мислете я, шепнете я, говорете я! „Аз съм Той” значи, че Аз не съществува... Съществува само Той. Аз е едно отражение, една сянка. Човек не съществува като отделно съзнание. Той е част от Бога, който единствен има способността да бъде личност. Съществува само Бог, а ние сме Негова проекция. И когато кажем ”Аз съм Той”, ние разбираме, че не съществуваме извън Него. Ние сме свързани с Него, стремим се към Него, докато един ден станем като Него. От хилядолетия историята ни носи предания за същества, които са успели да се отъждествят с Бога и са постигнали мощта, просветлението и екстаза.”
       Стр. 38 „Ако мъдреците и посветените отговаряха за образованието, те биха въвели методи за развитие на висшата природа у хората, на тяхната индивидуалност с нейното великодушие, безкористност, себеотрицание. Сега децата не се възпитават. Задоволяват се само да ги учат, което развива тяхната персоналност. Всеки постъпва така, като че ли е сам на Земята. Как искате при това положение хората да живеят задружно.”
       Стр. 42 „Искате ли да бъдете щастливи, не искайте да бъдете обичани. Обичайте! Обичайте ден и нощ и вашето щастие няма да има край.”
       Стр. 43 „Персоналността никога не може да блести с ярки цветове, освен в моменти на сексуална страст, например, но много бързо след това тя потъмнява, губи цвят. Индивидуалността също гали и целува, но тя ви носи небето, поезията, музиката. И двете могат да ви обичат, но между целувките им има разлика... Когато ви целува персоналността, тя ви изтощава, изсмуква като вендуза, като октопод. От нея вие обеднявате, вие се размагнетизирате. Тя ви отнема всичко, докато от целувката на индивидуалността дните ви се изпълват с радост и богатство. Ето ви едно ново познание: Всички (мъже и жени) трябва да бъдат наясно дали това, което наричат любов, е израз на тяхната персоналност или на тяхната индивидуалност. Индивидуалността иска да ви даде богатствата на своето сърце, на своята душа, за да се чувствате дни наред изпълнени с красота и богатство.”
       Стр. 48 „Висшата природа желае да свети, извира сияе... Тя иска да дава, да помага, да подкрепя... Тя мисли само как да прояви своята щедрост и себеотрицание. Затова тя не пази за себе си това, което притежава, не се дразни, когато някой посегне към богатствата й. Напротив, за нея е щастие да види, че някой, благодарение на нея, се храни, пои, просвещава. И тъй като индивидуалността е също едно единство, в което се манифестират разум, сърце и воля, нейната интелигентност се проявява в това да просвещава, да стопли сърцето и волята, да одухотворява и освобождава всички същества.
       Следователно, основно качество на индивидуалността е да дава – както слънцето.”
       Стр. 49 „Слънцето е пример за себеотдаване. В изгряващото сутрин слънце, в този бликащ извор на щедрост, на себеотдаване, вие можете да видите най-възвишената манифестация на индивидуалността, на Духа, на Божествеността.”
       Стр. 57 „Защо лицето на слънцето е толкова блестящо и сияйно? Защото непрекъснато замисля добри неща. Колкото мислите и чувствата му са по-добри, толкова по-ярки са неговите лъчи. Ето! Мислили сте някога по този начин? Слънцето ни показва как се дава, озарява, одухотворява.”
       Стр. 83 „С нашето съзнание ние сме между персоналността и индивидуалността и носим отговорността за техните прояви. Ако ние повикаме индивидуалността, тя ще дойде. Ако не я повикаме, персоналността е насреща, готова да действа. „Ами ние! Кои сме ние?” – ще попитате. Ние сме екран... Един екран, върху който се прожектират всякакви неща... Грозни или красиви. Светли или тъмни... Сега сте наясно какво ви остава да правите. Повикайте индивидуалността и поемете правилния път.”
       Стр. 85 “Човекът, който приеме в себе си силите на индивидуалността, се превръща в благословия за околните. Човек расте и се развива също като дървото...
       Да видим сега какви съответствия можем да установим между дървото и различните тела на човека. Корените съответстват на физическото тяло, дънерът – на астралното, и клоните на менталното. Тези три тела (физическото, астралното и менталното съставляват низшето триединство на персоналността. Те диктуват постъпките, чувствата и мислите на хората в низшата област на тяхното същество. По-нагоре виждаме листата, които отговарят на каузалното тяло, цветовете – на будическото, и плодовете – на атмическото тяло. Тези три тела съставляват висшето единство на индивидуалността. Благодарение на тях човек може да мисли, чувства и действа във висшите области на своето същество.
       Персоналността и индивидуалността следователно са две триединства. Когато индивидуалността на ученика проникне у него и се наложи над персоналността му, той става едно завършено същество, символ на което е печатът на Соломон. Това е целта на нашата работа. Да привлечем у нас божествената троица, която да подчини низшата троица, да се манифестира чрез нея в изобилие от листа, цветове и плодове.”
       Написаните за читателя текстове-извадки от книгата, са дадени с цел да се вникне в съдържанието им и да бъдат полезни за всеки, който се интересува, да подпомогнат неговото духовно развитие и усъвършенстване.
       Лично аз съм благодарна, че чрез библиотеките и книгите имам достъп до учението на този човек.

    **************

       На 17.01.2012 год. преди вечерните новини по една от кабелните телевизии в Плевен имах удоволствието да проследя излъчен филм за участвали фолклорни групи от села и градове в проведения в Приморско фестивал  през 2010 год. Красотата и разнообразието на облеклата, запазените национални носии за конкретни селища от преди повече от 100 години, изработени с много усет и вкус, избраните багри, песните, танците пленяваха сетивата. Много прелест и топлина излъчваха участниците в единството на това разнообразие. Въпреки че имаше много възрастни мъже и жени, това бяха едни национални бижута. Чрез излъчените интервюта, думите, казани от участниците, пленяваха сърцата на хората.
       Впечатлена и признателна съм, че в днешна България все по-настойчиво и все по-мащабно хората се занимават с народното творчество. Грижат се за запазването му, за разпространението му зад граница, за да радва човешкото око и сърце. Нека се утвърждава Красотата – както външна, така и вътрешна – Красотата на човешките души – Българската душевност – песни, танци, мъдрост, пренасяни през вековете. 

    **************

       С почит и благодарност да възнаградим хората от далечното минало до наши дни, които са съдействали и съдействат за създаване, за запазване и пренасяне на културни придобивки, традиции, знания, опит. Да се учим и възхищаваме на тяхната вяра, устременост, трудолюбие, на стремежа им и старанията да създават и разпространяват красота, естетика. Да уважаваме хората с висок морал и правилна ценностна система, стремящи се да правят добро, да съдействат за утвърждаване на истината и красотата в света. "

    Надявам се не сме ви отегчили прекалено и се надяваме да сме били полезни.

    Обичаме ви!

    Аз помня асамблеята-много ми харесваше и идеята,за която се бяха събрали там.Май съм пътувала до нея като ученичка
    Активен

    Омръзна ми да се обяснявам-47 годишна
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Откровения на Кармата - Рудолф Щайнер « 1 2 »
    Книги
    Ich 27 2850 Последна<br />публикация Април 09, 2012, 08:57:10
    от Ich
    Как бихте описали цветовете на един незрящ човек?
    Въпроси и отговори
    ... 4 988 Последна<br />публикация Октомври 12, 2011, 14:48:56
    от ИВЕВЕ
    Как на един човек почва да му хлопа дъската :) « 1 2 3 4 5 »
    Въпроси и отговори
    Emil 72 3796 Последна<br />публикация Септември 01, 2012, 01:22:37
    от Странник
    Откровения за живота и още нещо…
    Здрав дух здраво тяло
    Турист 1 1499 Последна<br />публикация Април 15, 2012, 15:21:54
    от Щуродино
    Съновиденията и виденията на един мой близък човек
    Моите сънища
    Blue Rose 0 1100 Последна<br />публикация Януари 23, 2012, 01:05:36
    от Blue Rose

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright