Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Синдрома Аспегер-синдром на малкия професор.  (Прочетена 1112 пъти)
Ariam
Ariam(Маха Оръга)
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1237


« -: Януари 20, 2012, 02:27:39 »

Аз не намерих в търсачката темата.Дано не се налага да се мести.
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=hCJ5zzAKha8" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=hCJ5zzAKha8</a>

Синдрома на Аспергер носи името на австрийския педиатър на д-р Ханс Аспергер, който го е описал за първи път  още през 1944г.


Терминът „Синдром на Аспергер” е бил въведен едва през 1981г. от Лорна Уинг, тъй като работата на д-р Аспергер е останала неизвестна за дълъг период от време.


Смята се че синдрома на Аспергер е част от аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че речта се появява преди ходенето и засяга предимно момчета, като съотношението е 8:1.
 

Разстройството се характеризира със същите нарушения, каквито се описват и при аутизма – наблюдава се стериотипен модел на поведение и повтаряне на едни и същи дейности.


За разлика от аутизма, при синдрома на Аспергер не се наблюдава изоставане в когнитивното развитие и речевите възможности. Повечето от хората със този симптом са със средно и над средно ниво на интелигентност. Често децата със синдром на Аспергер са много умни и интелектуално развити за възрастта си, изумявайки околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота. Това е и причината състоянието да се нарича още „синдром на малкия професор“.


Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват изключително трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване. Често тези хора не разбират реакциите или чувствата на околните. Затрудняват се да разчетат невербалните сигнали като жестове, изражения на лицето или интонация, избягват директния контакт с очите  което усложнява поддържането на социални взаимоотношения с хора. Въпреки, че имат добре развити езикови умения, те не разбират шегите, метафорите и иронията. Все пак, те имат по-малко затруднения с езика, отколкото хората с аутизъм.


Наблюдават се и значителни разлики между двете състояния – докато хората с аутизъм са затворени, вглъбени в себе си и нежелаещи да комуникират, то тези със синдром на Аспергер често са общителни и търсят вниманието на околните, въпреки комуникационните проблеми
 

 

Хората с Аспергер се отличават със феноменалната способност да запаметяват цифри и факти, но при тях липсва творческо въображение и изпитват трудност да мислят абстрактно.
 

Хората със синдром на Аспергер чест развиват почти маниакален интерес към определени предмети, хобита и колециониране. Запаметяват фасти и информация, като например разписания, години, географски обекти и т.н. Склонни са да говорят с часове, за своите интереси, без да отчитат интереса на околните.
 


Както и при аутизма, децата с този синдром имат забавено моторно развитие – научават се да ходят по-късно, често се спъват и падат, изпитват затруднения да си връзват обувките, да си служат с вилица и лъжица, да карат колело. Въпреки високото си ниво на интелигентност, изпитват затруднения с учебния материал, почеркът им е лош и остава детски, дори и в зряла възраст. Всичко това, обаче не означава че имат интелектуални проблеми, просто разбират света по различен начин.
 

 

Хората със синдрома на Аспергер, не обичат промените, имат своите изградени навици и ритуали и държат на тях. Всяка промяна на обичайните им дневни навици ги прави неспокойни и раздразнителни. Децата със синдрома със синдрома се объркват много лесно, дори при минималнасмяна на обстановката. Е са изключително чувствителни към всякакви стресови натоварвания като силен шум, светлина или много хора.
 


При наличието на един или няколко от тези симптоми, родителите трябва да направят консултация със специалист, който да постави диагнозата на детето. Както всички останали деца, и тези със синдром на Аспергер  имат своя собствена индивидуалност, “типичните” симптоми се проявяват по начин, специфичен за всяко отделно дете, затова и терапията трябва да е индивидуална и съобразена с особеностите на детето, неговата възраст и интереси. При подходяща психотерапия, хората с Аспергер могат да се научат да се справят успешно със социалното общуване и да водят нормален и пълноценен живот.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
професор д-р Хосе Аргуелес 1939 - 2011
Езотерика
kim 0 1586 Последна<br />публикация Март 24, 2011, 17:18:14
от kim

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright