Духовно развитие

          

Страници:  1 [2]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Поезия с езотерична насоченост  (Прочетена 1884 пъти)
meander
Каквото дадеш това ти се връща.
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 381


« Отговор #15 -: Януари 07, 2012, 15:34:27 »

Здравей Мими
Не съм любител на стихотворните форми,но написаното от тебе(предполагам) ме докосна някаде.
Живи и здрави.
Активен

Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
Мухата влиза само в отворена уста!!!
sarabia
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #16 -: Януари 07, 2012, 16:09:41 »

    Човек колкото и добре да живее, не се наживява.

    Толкова много видях, а толкова много остава.

    Още ми се пътува, въпреки че пътувах.

    Още ми се лудува, въпреки че лудувах.

    Още ми се дава, въпреки че много дадох.

    Даже още ми се страда, въпреки че страдах.

    Сега наближавам четирийсет, но като мен мислят и старите.

    Хем ми казват: " Колко много имаш да видиш!"

    Хем надничат през дуварите на годините и на болежките.

    Оттам душите им крещят “Дай ни, боже, още път!

    Не ни достигат даже грешките, въпреки че грешихме.

    Не ни достига любовта, въпреки че любихме."

    Приемам, все някога ще дойде денят – мъртво тяло, вечна душа.

    Но отказвам да приема – живо тяло с мъртва душа.

    Още ми се пътува, въпреки че пътувах.

    Още ми се лудува, въпреки че лудувах.

    Още ми се дава, въпреки че много дадох.

    Даже още ми се страда, въпреки че страдах.

    Човек колкото и добре да живее, не се наживява.

    Толкова много видях, а толкова много остава.

     Мадлен Алгафари
    « Последна редакция: Януари 07, 2012, 16:20:14 от sarabia » Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #17 -: Януари 07, 2012, 16:11:44 »

    Искам тая мъдрост да ти кажа:
    Не нарочно. Просто ей така.
    Запомни я, че е много важна:
    Калинката пусни на свобода!

    Притчата за мравката я знаеш,
    път и сторва, който е Човек.
    А калинката? Тя бъдеще чертае.
    На добрия сочи пътя лек...

    А на онзи, който в шепи здраво
    стиска беззащитната душа,
    тя мълчи. Повярвай ми, със право.
    Той отнема чужда свобода.

    Затова калинка щом притихне
    уморена върху твоята ръка,
    разтвори си пръстите да литне
    и пусни я ти, на свобода.

    Нея също вкъщи я очакват.
    И калинката си има собствен дом.
    Добрината знам, че е прекрасна,
    ако се извършва мълчешком...

    Валентин Йорданов
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #18 -: Януари 07, 2012, 16:13:02 »

    Има нещо, което
    ще гадая до гроба -
    как човекът превръща
    любовта си във злоба?

    Как настава в сърцето
    тази тъжна промяна -
    вместо песен на славей,
    тъмен крясък на врана?

    Как щастливата глътка
    до отровата стига?
    Как прегръдката нежна
    става тежка верига?

    Има нещо в простора
    непонятно за мене...
    Обаснете ми, хора,
    от любов озлобени -

    как сърцето обича
    само няколко мига?...
    Злоба има за всички.
    Любовта не достига.

    Георги Константинов
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #19 -: Януари 07, 2012, 16:14:43 »

    Пътят ми е тъй велик,
    пътят ми е тъй върховен.
    Но е някак си безлик,
    затова е той чаровен!
     
    Пътят ми е тъй прекрасен
    и е толкова естествен.
    Ала е напълно празен.
    Затова е и веществен!
     
    Пътят ми е тъй отворен -
    към пътеки и разклони.
    Но пък води непокорен
    до вселенските покои.
     
    Пътят ми е много беден,
    не е гиздав, не е златен.
    Той е винаги последен,
    затова е всеобхватен.
     
    Пътят ми е мек и нежен,
    но е мощен и се лее.
    Липсва опитът успешен
    бурята да го отвее.
     
    Често пътя изтървавам,
    но отново го намирам.
    И тогава продължавам
    естеството да съзирам.
     
    Кротко следвам своя път.
    Той дари ме със покоя.
    Май намерих своя кът!
    Ти намерил ли си своя?


    Плазмодий Давидов
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #20 -: Януари 07, 2012, 16:16:56 »

    СИЛНИТЕ

    Силните плачат сами.
    Не ръкомахат. Не викат.
    В гръб не забиват ками.
    И не се кланят на никого.
    Те овладяват света,
    без да си губят душата.
    Ала вървят и вървят
    само напред и нататък!
    Въпреки вечния страх.
    Въпреки всяка измама.
    Никой не може без тях.
    Рамо за силните няма.
    Те знаят как да простят,
    как на доброто да служат.
    Те не поглеждат назад.
    И не говорят ненужно.
    Те са внезапни искри
    от небесата дарени.
    Тяхната воля твори
    нови, незнайни вселени.
    Въпреки цялата мъст
    и доживотната завист,
    още влекат своя кръст
    и до безкрай се раздават.
    Мъката не ги ломи,
    прави ги по-всемогъщи.
    Силните плачат сами.
    Но времената обръщат.

     Веселина Атанасова
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    mimi k.
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2

    « Отговор #21 -: Януари 07, 2012, 23:01:22 »

    Здравей Мими
    Не съм любител на стихотворните форми,но написаното от тебе(предполагам) ме докосна някаде.
    Живи и здрави.[img]

    Благодаря, че ви харесва- радвам се, когато се усети вибрацията чрез словото - бъдете щастлив!!!
    Поздрави!!!
    Активен
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #22 -: Януари 21, 2012, 20:10:50 »


    Въпреки

    Докъде, искаш Господи да порасна?

    Да обичам въпреки-успях!

    Егоизмът ми съвсем угасна. Доста болки изтърпях!

    Да прощавам въпреки научих. Да живея въпреки-можах!

    Не един шамар от враг получих. Грешки колко осъзнах!

    Да работя въпреки се мъчих. И да вярвам въпреки-не спрях!

    Въпреки страха си се отключих и напук на прашките-летях!

    Въпреки, че скръб ме дави-смея се и през сълзи!

    Но кажи ми, Боже, как се прави, въпреки да не боли?

    Мадлен Алгафари
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #23 -: Януари 25, 2012, 21:54:27 »

    Обич никога не стига -Мадлен Алгафари


    Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение,
    изпитвал ли си някога за миг съмнение,
    че поговорките наистина са прави,
    че Господ бави, но не може да забрави?
    Че който зло желае, страда.
    А не остава без награда
    доброто, сторено без корист,
    и че човешката ни орис
    е да се борим за доброто
    и за човечността, защото
    обиди, завист, интригантство,
    лъжи, кавги, пиянство
    тъй заразили са всемира,
    че днес и вярата умира.


    Без нея (тъжна констатация!) -
    и цялата “цивилизация”,
    уви поставена в кавички.
    (Но не от всички! Не от всички!)
    Убиваме цивилизовано
    и лъжем все по-образовано,
    и с хитрости най-съвършени
    прескачаме норми свещени.

    Копаем на другия гроба,
    а там ни очаква прокоба.
    Защото Бог е заместен с Власт.
    Или още по-страшно – от Аз.
    И тъй си живеем умиращи
    с тук-там мъдреци протестиращи -
    идеалисти наивни наричани,
    осмивани или отричани,
    проводници на Любовта -
    спасителката на света.

    Ти, ако все още четеш това стихотворение.
    си от последните и без съмнение
    ще разтопиш на ближния сърцето,
    макар метално кат’ монета!
    Ще продължиш любов да сееш!
    С омраза не се живее
    и само гибел се постига!
    А обич никога не стига!

    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #24 -: Януари 29, 2012, 18:03:54 »

    Не всяко "Браво!"е достойно.

    Не всяко "Долу!" е позор.

    Не всеки химн — заупокоен.

    И не хвалебствен — всеки хор.

    Не всички лаври са победа. ...

    Не всяка загуба е крах.

    Не всяка истина — последна.

    Не всяка грешка — смъртен грях.

    Не всяка прошка е пощада.

    И не надгробен — всеки кръст.

    Най-истински когато пада

    човек доказва своя ръст.


    Надежда Захариева
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #25 -: Февруари 11, 2012, 20:53:23 »


    От преливащо сърце
     
    Разхождах се. Намерих малка птичка.
    Наведох се и взех я в свойта шепа.
    Тя беше със прекършени крила
    и жертва на чудовищност нелепа.
     
    Погалих я – тя само потрепери.
    Целунах я – тя само ме погледна.
    Попитах я – кажи, защо трепериш,
    защо ме гледаш тъжно, птичко бедна?
     
    Обикнах тази тъжна непозната,
    реших да излекувам тази рана.
    И тя разбра, и тя повярва в мен,
    и в шепата ми сви се замълчана.
     
    Тя цялата е болка, а мълчи.
    Не казва “ох”, не плаче, не нарежда,
    но болката е в нейните очи,
    а в моите е нейната надежда.
     
    Тя беше толкоз малка тиха птичка,
    а носеше в сърцето толкоз болка.
    Кажи, къде побра това, любима?
    И колко още можеш, мила, колко?
     
    Отроних две сълзи заради нея.
    Обичах я , за нея се вълнувах.
    А тя отвори човка и запя.
    За първи път такова нещо чувах.
     
    Разтърси ме вълшебната ù песен.
    Кажи ми, как роди една мечта.
    А тя отвърна само със очи –
    “Страданието ражда красота...”.

    Георги Белев
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #26 -: Февруари 11, 2012, 20:55:42 »

    Заслушай се
    някога
    в песента на тополите -
    гордите, мощни тополи!
    За мъката им,
    за скръбта,
    че не могат
    да се наведат.
    Така е и с хората.
    Някои хора.
    Ще паднат.
    Умрат.
    Но не могат
    да се наведат.
    Колко е страшна
    песента на тополите!
     


    Иван Бързаков
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #27 -: Февруари 11, 2012, 20:57:46 »

    Някога мъдрец бе казал
    да не търсим красотата!
    Той на хората подсказал,
    че по-важна е храната!!
     
    А сърцето да е празно
    и от грях да се въздържа!
    Всичко да му е наясно,
    статиката да поддържа!
     
    Аз опитах и не стана -
    нещо вътре ми влияе!
    Моето сърце въстана,
    а причината една е:
     
    Беше пълно с нещо чисто,
    нещо нежно и красиво!
    То сравняваше се с нищо!!
    Туй поддържаше го живо!
     
    А какво е, аз не зная!
    Всички мисли ми пленява!!
    Мога само да призная
    че ума ми разтопява!
     
    То е нещо уникално!
    То е просто феномен!
    То е нещо специално!
    То е огънят във мен:
     
    Огън, който не престава,
    огън с хубаво лице!
    Той не ще се потушава,
    щото казва се Сърце!!
     
     
    Плазмодии Давидов
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #28 -: Февруари 11, 2012, 21:00:22 »

    Не е важно как.
    Не е важно дали.
    Не е важно защо.
    Не е важно, нали?!

    Не е важно кога.
    Не е важно къде.
    Не е важно с кого.
    Не е важно въобще.

    Как не е важно?
    Дали не е важно?
    Защо не е важно?
    Кога не е важно?
    Къде не е важно?
    С кого не е важно?

    Нали не е важно?!
    Не е.
    Въобще -
    много важно!

    Дарена
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    sarabia
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 174


  • Град: Варна
  • « Отговор #29 -: Юли 01, 2012, 20:17:11 »

    ВСИЧКО Е НАПРАВЕНО ЗА ДОБРО

    Когато е лишен от желания,
    човек може да съзре тайното.
    Когато е изпълнен с желания,
    човек може да съзре проявеното.
    И първото, и второто,
    избликват от един и същи източник,
    но се различават по име;
    това се проявява като тъмнина.
    Тъмнина сред тъмнина.
    Портата към всички тайни.


    Под небето всеки вижда красотата като красота,
    само защото има грозота.
    Всеки познава доброто като добро,
    само защото има зло.

    Ето защо, да имаш и да нямаш възникват заедно.
    Трудно и лесно се допълват.
    Дълго и късо контрастират помежду си;
    Високо и ниско зависят едно от друго;
    Глас и звук са в хармония;
    Задното следва предното.

    Ето защо мъдрецът не прави нищо,
    а само учи на мълчание.
    Десетте хиляди неща се въздигат
    и падат безспирно,
    Създаваш, но не притежаваш,
    Работиш, но без възнаграждение.
    Свършената работа се забравя.
    Затова остава вечна.

    Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
    Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
    Щом не виждаш примамливи неща,
    сърцето ти не се обърква.

    Ето защо мъдрите управляват,
    като изпразват (от емоции) сърцата си
    и тъпчат (с Ки) корема си (хара),
    като отслабват амбициите си,
    и укрепват костите си.

    Ако на хората липсва знание и желание,
    тогава умните няма да се месят.
    Ако нищо не се прави,
    всичко ще е наред.

    Дао е празен съд;
    използват го, но никога не го напълват.
    О, бездънен извор на десетте хиляди неща!
    Острото направи тъпо,
    Развържи възела,
    Смекчи блясъка.
    Смеси се с прахта.
    О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
    Не зная от кое време идва.
    То е праотец на императорите.

    Небето и земята са безжалостни;
    За тях десетте хиляди неща са като чучела.
    Мъдрите са безжалостни;
    За тях хората са като чучела.

    Пространството между небето и земята
    е като мях.
    Изгледът се променя, но не и формата;
    Колкото повече се движи,
    толкова повече ражда.
    Многото думи важат по-малко.
    Придържай се здраво към центъра

    Духът на долината нивга не умира;
    Той е жената, първоначалната майка.
    Портата е коренът на небето и земята –
    прилича на едва различим воал.
    Влез; той никога не ще падне.

    Небето и земята са вечни.
    Защо са вечни?
    Те са неродени,
    затова и вечно живи.
    Мъдрецът върви след всички,
    и така е пред всички.
    Той е свързан с един, и така с всички.
    Като действува без своето его,
    той постига пълнота.

    Най-висшето добро е като вода.
    Водата дава живот на десетки хиляди неща
    и не пресъхва.
    Тя извира и от местата,
    които хората отхвърлят
    и е също като Дао.

    В мястото където пребиваваш
    дръж се здраво за земята.
    В медитацията влизай навътре във сърцето.
    В поведението си към другите бъди мил и учтив.
    В думите бъди искрен.
    В управлението – справедлив.
    В бизнеса – компетентен.
    В действието – съблюдавай времето.
    Няма борба: Няма вина.

    По-добре спри, преди да напълниш,
    отколкото да препълниш.
    Направиш ли острието твърде остро,
    то скоро ще стане тъпо.
    Струпай куп злато и нефрит,
    и никой не ще го опази.
    Стреми се към богатства и звания,
    и ще те сполети беда.
    Щом свършиш работата, се оттегли.
    Това е небесния Път.

    Като носиш тяло и душа
    и прегръщаш единствения,
    можеш ли да избегнеш раздялата?
    Като присъстваш докрай и ставаш гъвкав,
    можеш ли да бъдеш като новородено?
    Като измиеш и изчистиш първичното зрение,
    можеш ли да си неопетнен?
    Като обичаш всички и управляваш страната,
    можеш ли да си без способности?
    Като отваряш и затваряш небесните врати,
    можеш ли да играеш женската роля?
    Като разбираш и откликваш на всички неща,
    можеш ли да не правиш нищо?
    Да раждаш и да отхранваш,
    да носиш, ала да не притежаваш,
    да работиш, без да получаваш похвали,
    да водиш, но без да господствуваш,
    ето това е Изначалната Добродетел.

    Лао Дзъ- ДАО
    Активен

    Не се опитвай да ме опознаеш,аз нямам име,нито форма.
    Мислиш ли,че много знаеш сам поставил си си норма.
    В мен ти виждаш своя лик,тъй както си въобразяваш.
    Дори да сменям моя ник,пак сам със себе си оставаш.
    Страници:  1 [2]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Тема за поезия
    Изкуство
    Herowar 0 783 Последна<br />публикация Август 20, 2011, 02:18:06
    от Herowar
    Поезия...
    Изкуство
    SourceOfLight 1 770 Последна<br />публикация Септември 16, 2011, 18:35:09
    от SourceOfLight

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright