Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: За да устои една семейна връзка, достатъчно ли е, само любовта  (Прочетена 1294 пъти)
sianna
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

  • Град: софия
  • « -: Декември 13, 2011, 02:19:12 »

    Здравейте
      Това е продължението ми на въпроса, който поставих, преди време, в раздела 'Духовни учения" , а той беше :"Ще се превъплати ли Христос, отново в човешко тяло". Зная ,че няма как да знаем това.  Въпрос на вяра е. Всеки избира в какво да вярва. Но ,исках да чуя още гледни точки. Защото изстрадах, всичко свързано с този въпрос и отговор! И една любов, бе потъпкана, заради различните позиции по този въпрос. Ще ви споделя моята история:
    ...Аз и Той. Духовно устремени. И двамата, в духовните си търсения, вървяли по какви ли не "Пътища"; минали през какви ли не "Места". Срещат се . Познаха се - Душа с Душа. Свърза ги любовта. И заедно заживяха.
      Той- най-ревностен последовател на учение дадено от " живия Христос" -преродения отново в плът и кръв.( в което , безусловно вярва ). А, Аз не мога да приема това за истина. Той вярва в това, в което аз не вярвам. За мен е, че с Христовото съзнание - връзката е вътрешна. Той е прекрасен човек, идеалист. Но така убеден, че това е единственото истинско учение , защото от самия Христос е дадено, че към всеки друговерец проявява пренебрежение.
      Аз-моята Вяра не се определя от религия, учение...и не ,че няма истини в тях, но те са части от Истината.  Моята Вяра е, чиста Вяра(ако мога така да се изразя). Не искам да се огранича с каквото и да е. Но се уча от всички-подбирам си нужното. Приемам на другите и религиозната, и духовната насоченост-всеки според степента му на съзнание. Защо трябва да се вкопчваме в някоям религия, д.учение , след като няма абсолютната, цялостната истина в една. И да враждуваме,воюваме- и всичко в името на Бога.
      Въпросът за Вярата застана м/у нас , отделяйки ни все повече...любовта придоби измъчен вид...изстрадах решението си, да се разделим! И всеки по своя Път да продължи.

        След раздялата ни, не след дълго, при мен започнаха да се случват много злощастия- едно след друго с близките ми.
       А, при него -щастливи. Не след дълго-дори се ожени.И тя е последователка на същото учение.

    п.с.не мога да си обясня последното- защо са такива последствията...
    / за другите виждам ясно, а за себе си, не /
     


     
    Активен
    zagorka
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 36

    « Отговор #1 -: Декември 13, 2011, 03:40:25 »

    Разгледай тази тема : http://indigota.com/index.php?topic=1801.15 , мисля че доста неща от написаното може да ти помогнат !
    Активен
    Еlsha
    Диди
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 525


    « Отговор #2 -: Декември 13, 2011, 06:16:02 »

    sianna, когато вярата или каквото и да е друго различие, е причина за раздяла, това не е любов(ако "трябва" да се държиш подобаващо според критериите на някой).Усмивчица Под семейство се разбира двама души, които са заедно в добро и лошо и приемат различията си.
    За да устои едно семейство, всеки от двамата партньори," трябва" да проявяват поне елементарно уважение един към друг и да правят компромиси. Усмивчица Любов е да подхождаш с уважение към разбиранията на партньора(макар и различни от твоите), а не е любов да се обвиняваш, че не си с неговите разбирания, въпреки, че твоите са различни и да "трябва" да показваш любовта си възприемайки неговата гледна точка.Усмивчица Това е подтискане на душата и собствената индивидуалност и както виждам ти си избрала себе си, пред това да задоволяваш нечие Его(не го изкарвам лош човек, а просто някой, който държи на своята си истина и който има нужда от човек, който да му каже, че е прав, а не да му опонира)
    Любов не е да се жертваш в името на нещо и да потъпкваш себе си и ценностите си, като му даваш каквото иска(нали за общото благо).

    И не се тревожи, че той си е намерил друга:) Както казах, той има нужда от човек, който да му каже, че е прав.. в случая жена с неговите вярвания.
    Активен

    Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #3 -: Декември 13, 2011, 07:59:47 »

    Sianna, ще отговоря само на въпроса ти, тъй като останалите неща са твърде лични, за да ги коментирам, без да си поискала това.
    Цитат на: sianna
    След раздялата ни, не след дълго, при мен започнаха да се случват много злощастия- едно след друго с близките ми. А, при него -щастливи. Не след дълго-дори се ожени.И тя е последователка на същото учение.
    п.с.не мога да си обясня последното- защо са такива последствията...
    Сещам се за една притча, в която се разказва за двама монаси. Единя бил много набожен, смирен и търпелив и спазвал всичко стриктно, без да се оплаква. Другия карал "през просото", пиел, задявал жените от селото и пренебрегвал канона.
    Един ден, двамата трябвало да отидат до друг манастир, за... нещо там, да занесат примерно, на игумена.
    Лош късмет връхлетял набожния монах, тъй като той стъпил на криво и счупил единя си крак. Трудно минал, голяма част от пътя, подпирайки се и почивайки през 5 минути. В една от почивките, другия, "разгащения" монах си намерил жълтица в тревата.
    Тогава, набожния погледнал към небесата и запитал Всевишния:
    - ГОсподи, защо така? Това някаква подигравка ли е или изпит от теб, с който трябва да се справя? Защо мен, който вярно ти служих, в продължение на най-хубавите си години, получих тази травма, а този мой брат, където е такава хаймана и никога не е запалил една свещ, да се помоли, го награждаваш с богатство?
    На вечерта, когато заспал, Господ му проговорил в съня.
    - В този ден, сине, там, в планината, на твоя брат му бе отредено да намери, не една, а сандък със златни монети, а за теб бе казано - да се споминеш, вместо което, ти счупи крака си.

    Цитат на: sianna
    п.с.не мога да си обясня последното- защо са такива последствията...
    Не ни е дадено да си ги обясняваме, sianna. Налага се просто да ги изживяваме по най-правилния, според нашите разбирания, начин и да благодарим за тях.
    "Към тези, които ме обичат най-много, ще бъда особено внимателен и ще им отнема всичко".
    Живота, изпълнен с трудности е дар, sianna, а не наказание. Добрия късмет е за тези, за които вселената вижда, че няма да се справят сами и им побутва някое друго жокерче. На силните духом, няма жокерче, даже обратното - вдига ни летвата и ни отнема от силите. На някои маха ръце, крака, разболява ги... а това са най-тежките изпити, може би последното ниво, преди човек да се възнесе за вечен живот, във Безкрайните Ловни Полета.
    Така мисля аз. И за това, радвай се на трудностите и неволите и благодари за тях, защото по този начин, Той ти казва, че си силна духом и ти дава възможност да завършиш "земното си обучение", по ..."бързата процедура".
    Активен
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 284


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #4 -: Декември 13, 2011, 08:34:12 »

    Здравейте
      Това е продължението ми на въпроса, който поставих, преди време, в раздела 'Духовни учения" , а той беше :"Ще се превъплати ли Христос, отново в човешко тяло". Зная ,че няма как да знаем това.  Въпрос на вяра е. Всеки избира в какво да вярва. Но ,исках да чуя още гледни точки. Защото изстрадах, всичко свързано с този въпрос и отговор! И една любов, бе потъпкана, заради различните позиции по този въпрос. Ще ви споделя моята история:
    ...Аз и Той. Духовно устремени. И двамата, в духовните си търсения, вървяли по какви ли не "Пътища"; минали през какви ли не "Места". Срещат се . Познаха се - Душа с Душа. Свърза ги любовта. И заедно заживяха.
      Той- най-ревностен последовател на учение дадено от " живия Христос" -преродения отново в плът и кръв.( в което , безусловно вярва ). А, Аз не мога да приема това за истина. Той вярва в това, в което аз не вярвам. За мен е, че с Христовото съзнание - връзката е вътрешна. Той е прекрасен човек, идеалист. Но така убеден, че това е единственото истинско учение , защото от самия Христос е дадено, че към всеки друговерец проявява пренебрежение.
      Аз-моята Вяра не се определя от религия, учение...и не ,че няма истини в тях, но те са части от Истината.  Моята Вяра е, чиста Вяра(ако мога така да се изразя). Не искам да се огранича с каквото и да е. Но се уча от всички-подбирам си нужното. Приемам на другите и религиозната, и духовната насоченост-всеки според степента му на съзнание. Защо трябва да се вкопчваме в някоям религия, д.учение , след като няма абсолютната, цялостната истина в една. И да враждуваме,воюваме- и всичко в името на Бога.
      Въпросът за Вярата застана м/у нас , отделяйки ни все повече...любовта придоби измъчен вид...изстрадах решението си, да се разделим! И всеки по своя Път да продължи.

        След раздялата ни, не след дълго, при мен започнаха да се случват много злощастия- едно след друго с близките ми.
       А, при него -щастливи. Не след дълго-дори се ожени.И тя е последователка на същото учение.

    п.с.не мога да си обясня последното- защо са такива последствията...
    / за другите виждам ясно, а за себе си, не /
    Привет! Усмивчица
    Че какво толкова пречи на таквиз двама да вървят заедно по Пътя?
    Нищо.
    Всичко отново произлиза от Звяра - онази умствена концептуалност, чрез която се въприема света като множественост, като разделност, като дуалност, като "аз" и "ти", като чисто и нечисто, като праведно и неправедно и т.н..
    Когато у човека всичко стане Едно и той провиди във всичко Едното, както е и описано в много учения и Писания, тогава проблеми няма.

    В мнението се споменава нещо за вяра в "Христовото съзнание". А то е?
    Апостол Яков много точно описва това положение: "Вяра без дела е мъртва."
    http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?sw=%E2%E5%F0%E0+%E4%E5%EB%E0&type=1&tr_search=2
    И ето, мнозина могат да рекат, че видишли вярвали в нещо, но следват ли го!?! Следват ли вярата си? Утвърдени ли са в нея?! Усмивчица
    Ако т.н. "Христово съзнание" е съзнание изпълнено с доброта, с прошка, с разбиране, с... и най-вече с Любов, то какво значение има "другия" в какво вярва и как живее, на какво е последовател!?!
    Не е ли единствено Любовта? Че какво друго има за постигане?
    Никакво значение няма, но тази Любов е трудно постижима. За нея човек бива да освободи място в себе си, а за да освободи място, то бива да изхвърли от ума си, от сърцето си, много погрешни концепции, възгледи. Бива да се раздели с тях.
    Метафорично това е наречена "вехто/старото вино", дето е вкиснало вече. Усмивчица

    Да, смея да твърдя, че тази Любов, ако я има, е напълно достатъчна. Усмивчица

    И тъй, ако немаме тази Любов, ако тя не е навлязла в нас достатъчно, то подобни ситуации са прекрасен индикатор за разпознаване на това, сиреч че чрез тях ние може да видим нашето положение и ниво. Можем да видим къде стоим, до къде сме я докарали. Неприемаме, бунтуваме се, протестираме, желаем нещо, което на нас, като "его", ни утърва и пр..

    Един вярва в едно, а друг в друго - уж е така, но дали пък всички не вярват в едно и също нещо, което просто е придобило различна форма в умовете!?!
    Но и дори някои да е ограничен, според нашата си представа за ограниченост (тесногърдие/заблуденост/заслепеност и пр.), то това, че ние не го разбираме, че не го приемаме, че между нас се получава комфронтация, раздалеченост, че припламват искри и т.н., това говори, че и ние сме още у слепотата и че това, което мислим, че следваме, все още не го разбираме и най-вече не го прилатаме.

    И всичко това написах от личен опит, от т. н. мой живот, щото по този път и други са вървели, пък и аз барабар.
    Ако всичко, което заобикаля човека, всичко външно, ако то също се окаже, че е Бог, но Бог, който се е маскирал, то тогава какво? На кой се противим и кой не приемаме?
    На кой пиша това и кой го чете?
    И тъй... идва момента на дълбокия размисъл, било то и разбирано под името "медитация".
    Но кой да медитира, над какво и за какво? Това също са интересни въпроси.

    Толкова е просто - Любов. Друго няма. Сърце
    « Последна редакция: Декември 13, 2011, 08:43:17 от Pelin » Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    sianna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 63

  • Град: софия
  • « Отговор #5 -: Декември 13, 2011, 11:29:43 »

     От цялото си сърце ви Благодаря, на всички! За сърдечното отношение, към моята история. За прекрасните отговори-във всеки един има истина. Почувствах ви близки. Заслужава си да има такъв форум, щом има такива хора тук.
         Благодаря
    Активен
    meander
    Каквото дадеш това ти се връща.
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 381


    « Отговор #6 -: Декември 13, 2011, 14:23:02 »

    Здравейте.
    Цитат
    За да устои една семейна връзка, достатъчно ли е, само любовта
    Ако това е въпрос,за мене е зададен малко объркано.
    Почвам отзад.При правилен живот на семейството жената почва да излъчва любов,и семейството става свято.
    А за да устои една семейна връзка факторите са много, но най важното е обичта на жената и правилния избор на мъж.Всички жени се стремят към любовта.Любовта е равна на божествеността на мъжа.На земята има жена която е достигнала до нея.Защо е толкова трудно?Ада се представя за място което е в огън.Така е когато има любов,за нея прегради няма и прониква навсякаде.Затова е трудно на всички които могат да го постигнат и им се пречи.Същата е и причината за разбиването на семейства които се разбират и живеят правилно.Това което става сега има връзка с любовта.Пречейки на жената която е достигнала до нея да се радва и да огрява всички с любовта си ,доведоха до нещо които някои определят като апокалипсис.Сега майката земя може и има право да покаже на всички любовта да щерка си.Това което ще усетим е любовта,на някои ще им се стори изгаряща но всеки сам си постила.
    Живи и здрави.
    Активен

    Мечтите ни помагат да намерим посоката,а желанията ни помагат да загубим пътя.
    Когато човек говори истината - не се налага да лъже!
    Мухата влиза само в отворена уста!!!
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright