Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Пътят „незнайно за къде” в търсенето на „незнайно какво”  (Прочетена 486 пъти)
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« -: Декември 10, 2011, 01:47:04 »

Пътят „незнайно за къде” в търсенето на „незнайно какво”

    „Господар на пътя е вървящият”
    Днес, както никога преди, много хора чувстват нуждата да променят нещо в живота си, да опознаят себе си неопознатия. И стъпват на духовния Път, без да са съвсем наясно, че това е дълго пътешествие към неизвестното, отказ от шаблоните, търсене на „незнайно какво”. Но се оказва, че четенето на умни книги, инцидентното посещаване на курсове, лекции и семинари, дори общуването с Учители може да е само ментално, информационно разширение, което не води до качествено трансформиране. Някой търси най-добрите в света учители, особени духовни Школи, където се преподават премъдри техники и методики. Непоследователни ли са те при получаването на знания? Други се решават да скъсат старите връзки, да сменят партньорите, да напуснат охолно платената, но омръзнала им работа, за да се захванат с любимото нещо. Това удовлетворение на потребностите и родените от тях по-хармонични състояния имат само косвено отношение към духовната трансформация. Можеш да забогатееш, да се влюбиш и да бъдеш обичан, да създадеш щастливо семейство, да отидеш в друга страна или на край света, а защо не и на Луната, да осъществиш много цели, но къде тук е духовния растеж, ако човек си остава в рамките на предишния вътрешен опит и при новите отношения се опира на старите образци на поведение и реакции? Всички подобни преобразувания са ориентирани към решаването на конкретни задачи във външния свят. Но има и дълбоко заинтересовани за духовното си развитие хора, намерили реалните ключове за вътрешна трансформация за себе си. Защо те спират на средата на пътя към Твореца? Необходима е голяма зрялост и неотклонна устременост, за да се преориентира вниманието от външното към вътрешното в самия му център, за да се открият непознатите Душа и Дух и зад формата да се види същността, да се издигнат от егоистичната към безкористната любов. Какво пречи да преустроиш себе си заради неизвестното?
    И защитник, и източник на страдания
    Не случайно възрастта от 13-15 години се смята за трудна, тъй като подрастващите се отделят от властта на авторитетите, които са ги насочвали и започват да търсят и изграждат самостоятелната линия на живота си. И в това помощник е ЕГОТО. Това е причината то бързо да расте и укрепва в този период. Ние сме свикнали да възприемаме егото като ограничаваща ни отделеност. Но, както и всичко съществуващо, То е сътворено от Бог. Притеснявайки се за оцеляването ни, то не само ни пази чрез страха да не пресичаме улицата на червено или да не ядем съмнителна храна. В началната си форма то носи дълбок позитив – ориентиране към вътрешното, то способства растежа на самостоятелността и независимостта. То формира характера и подпомага устояването в околния свят. То е източник не само на разрушаваща, но и съзидаваща енергия, насочено е към удовлетворяването на инстинктите и получаването на удоволствие. После, когато нараства естествената нужда на човек да заеме мястото си в обществото (образование, професия, работа, заплата, социален статус), егото все повече се насочва към вътрешното, към търсенето на собственото място под Слънцето. То става твърд вътрешен съдия и цензор на постъпките и морала ни, автор на много негативни програми, които управляват живота ни. И ние все повече се отъждествяваме с физическото (тялото) и астрално-менталните форми (мислите и емоциите). А това ни закрива пътя към свободата и щастието, скрива Божественото ни Естество. Как да се устои на тази свръхактивна сила егото – източника на всичките видове страдания, когато то е много хитро и завоалирано и с всички средства отстоява значимостта си, оцеляването си? Ако за приказният герой при постигането на целта е било нужно да преодолее три препятствия, то пътя към Непознатото, към това „незнайно какво” е движение през препятствия, само че не външни, а вътрешни.
    Защо правим това? За да се освободим от всичко лъжливо и привнесено от другите, да достигнем себе си – Истинския. Нужно ни е да видим, как се проявява чувството за собствена значимост и да обуздаем този дракон. Да укротим незамлъкващи ум, който ни отделя като стена от живия Свят и да живеем с вътрешна тишина, в която се чуват Божествените посланици – чувствата. Да се научим да влизаме в тези свои глъбини, където звучи вибрацията ни – нашата защита, сила и опора. Да станем толкова фини, че да различаваме честотите на енергийното пространство, в което сме, за да не им позволяваме да ни управляват и манипулират. И със смирението, на което егото се противопоставя, да чакаме момента, когато в отговор на нашия устрем, Душата ни ще се съгласи да открие удивителния си свят. Да се решат тези задачи е възможно само при много висока осъзнатост. Този вълшебен ключ, който променя философията, възгледите, мисленето, води към преосмислянето и преоценката на ценностите, влиза в други пространства, променя всичко в живота и дава неочаквана посока.
    Така че, какво е ОСЪЗНАТОСТТА? Ние живеем потънали в делата, мислите, емоциите си. А осъзнаването е нещо противоположно. То е по-скоро състояние, при което ние без да губим фокуса си от своя център, да насочим вниманието към нещо конкретно, оставайки извън него, без да се въвличаме, а само да констатираме, какво се случва. Това е поглед отстрани. Това е отдръпване и наблюдаване на случващото се в нас и извън нас. Това е разтъждествяване. Да си съзерцаващ свидетел означава да си осъзнат. Петте ни органа на чувствата и мозъка приемат от тях сигнали – преобразувателите, свързващите звена между външния Свят и съзнанието, което изначално е безкрайно и безгранично. Него не можеш да го подобриш и разшириш. Да се развие може само това, което за разлика от всички други творения, бог е подарил само на човека – венеца на творението си, а именно – осъзнаването. Точно така ние преодоляваме собствените си ограничения и реализираме своя, не познаващ граници, потенциал Да се провери доколко сме осъзнати е лесно. Достатъчно е преди заспиване да си представим, че сме в киносалон и гледаме филм, в който главният герой сме ние. Ако си спомняте целия ден от края към началото като непрекъсната верига събития, значи сте усвоили началното ниво осъзнатост - ако при това можете да възстановите и телесните си усещания и чувства, значи сте истински съзерцаващи. Ако правите това упражнение „Кино” ежедневно, то ефективно ще развие способността да се наблюдава отстрани случващото се, както в собственото вътрешно пространство, така и в обкръжаващото. Когато осъзнаването ни доведе до по-фините сфери, става очевидно, че аз не съм субект и другите не са обекти. Ние сме едно цяло, невероятно, крехко, трепетно, нежно и единият е продължение на другия. Не може безнаказано да нараниш някого. Ударът не просто се връща към автора. Ние го носим в себе си. Това осъзнаване ражда извънредна загриженост, деликатност и човечност, появява се нов поглед към обикновените неща, към взаимовръзките между хората и явленията, към Света. Ние обхващаме все повече страни на Битието и постигаме същността на съзерцаваното.
    Към какво ни насочва осъзнатостта?
    1. СТРЕМЕЖ КЪМ ИСТИНАТА. В началото на Пътя, това означава да си честен със себе си и признаваш слабостите си, без да се страхуваш да си „лошият”. При това е малко да не оправдаваш действията си и поведението на другите, малко е да не се съгласяваш със старата истина, че всеки човек, всяко събитие е наше отражение, огледало, и това, което ние критикуваме в другите е нещото, което не искаме да видим в себе си. Поставената диагноза не лекува. От какви задръжки сме се освободили във връзка с тези случаи? От каква истина, привнесена от другите, сме се отказали? С други думи – какво сме променили в съзнанието? Да се избавим от предишните си ограничения е извличането на опит, това е отсъствието на безсмислени повторения, това са промени, които, както доказаха учените, докосват невронната мрежа на мозъка и той действа по нов начин. Нима това не е усвоена Мъдрост? Само „наученият урок, т.е. внесеното в живота преобразувание, позволява на Духа да ни приведе в следващия клас осъзнатост. И на този нов етап, състоянието ИСТИНА става пребиваване в собственото Естество, постоянна връзка с Душата, която ни води в Живота чрез гласа на чувствата, това е изграждане отношения на основата на Любовта. Това е възраждане Светлината на Твореца в себе си.
    2. ВЯРА. Вярата в това, че всичко в живота ни се случва за нашето благо. Вярата в своя Дух, който за израстването ни организира това, което на ума се струва негативно. Вярата в това, че ако в живота се случва нещо мъчително, значи сме достатъчно пораснали, за да преосмислим това, което преди не ни е било по силите. Какво е то? За намирането на отговора ни помагат два магически въпроса – защо това е приключило, и каква е причината? Разбира се, за това трябва да проникнеш във вътрешната същност, скрита зад външната форма на събитието. И ако не се получава, при желание(!), винаги можеш да намериш тези, които ще помогнат. Тука е и Вярата в избрания Път и това, което те води по него. Вярата в тази истина, която идва от дълбините на сърцето и много се различава от правдата, идваща от ума. Вярата в преобразуващата, поддържаща, издигаща сила на Любовта, когато лице в лице се сблъскваме с трептящи проблеми или с тъмните страни на Душата си. Вярата в тази енергия ни дава опорната точка в трудни минути и не позволява да приписваме на егото си вдъхновяващи открития и озарения. Това е вярата в Бога, който ни е създал по свой образ и подобие и среща стремежа ни да възродим Егото в себе си.
    3. ПРЕБИВАВАНЕ ВЪВ ВИСОКИТЕ ЧЕСТОТИ. Това е приемането на Всичко, Което Е, Такова, Каквото Е и виждане на Творението през това съвършенство. Това е силата от собствената причастност към Великото Цяло. Това е ефирност заради чувството на единство между Дух-Душа-Тяло. Това е изблик на творчество. Това е радост при усещането на себе си като за прекрасно Божествено Същество. Това е удивителен живот в пространството на Любовта. Това е настройка към вътрешната Светлина, към енергията на Твореца.
    4. ЕНТУСИАЗЪМ И ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ, КОЕТО СЕ РАЖДА НА БАЗАТА НА ВИСОКИТЕ ЧЕСТОТИ. Тази енергия разтваря страховете, комплексите, слабостите, носи Свобода и ни доближава до Божествената Светлина вътре в себе си. Това е изпълване със жива сила, убедителност и вместимост на всичко, което правим и говорим. Това е възторг на Съществото ни от самите нас. Той е вплетен във всичко, което става с нас и предопределя възможно най-добрия резултат. Това не е юношеският ентусиазъм, възникнал благодарение на влюбеност или под въздействието на успеха. Това е съзнателно избиране, заради усещането на живота в себе си, възпламеняване на Духа, въодушевяване на Бога в нас. Само високото ниво осъзнатост позволява да бъдете в такива състояния. И стигането до него и поддържането му не е победа над приказни герои. Това е преход към собствените потенциални възможности, които превръщат омагьосаният лебед в прекрасната Царевна, на която „звезда гори на челото”.
    Защо ни е дадена свобода на избора
    Не сте ли се замисляли, че понякога толкова страстно искаме промени, че не ги допускаме? Че прекомерния стремеж към бърза духовна трансформация е съпротивление на егото, което отчаяно избягва прекалено високите му вибрации, защото застрашават съществуването му. Че уж много ни се иска, но се страхуваме болезнено от загубата на обичайното АЗ. Но всичко, което произтича от него, изисква трансформация, за да се разтвори съвсем и не пречи на нашето Естество да засияе. Дали не се стремим да контролираме ситуацията, както сме си свикнали? Тогава, както и преди, ние поставяме себе си над хората, като по този начин скриваме недоверието в себе си. При общуване сме отдалечени? – значи близостта ни плаши. Прокрадва се натиск върху околните и доминиране над тях – обикновено това е начин за самоутвърждаване, скриващ страха да си унижен с подчинение. Стараем се да сме оригинални? – това пък е прикриване на страха да си отхвърлен, защото вътрешно се смятаме за посредствени и безинтересни. Но на нас ни е подарена свободата на избор – да живеем в ограничения и комплекси или да се издигнем над тях. Да си позволите да се отъждествявате с това, което ви вади от равновесието или да сте осъзнаващи и устойчиви.
    Просветеността много ни привлича. Но как може да стане това в земният ни живот на жена/мъж; майка/баща; син/дъщеря, професионалист, приятел, колега и т.н.? Това са роли, които сме изоставили, за да не се чувстваме опустошени, когато загубим работата, пораснат и ни напуснат децата или пък умират скъпи за нас хора. Всичко, което ние правим е само формата, която осъзнато изпълваме със съдържанието си, подобно на ценно отлежало вино, сипано във различни форми - гарафи, чаши, шишета. Съдържанието е неизменно, а проявлението му е неизменно разнообразно.
    Струва ни се, че реализацията ни идва тогава, когато откриваме Твореца в себе си, когато се разкриват свръхспособности. Но тя идва във всеки момент, в който осъзнато се възвръщаме в изначалната си честота, когато всяко действие (мъжкият аспект) изпълваме с Любов (женското начало), когато хармонизираме това, до което се докоснем. Това и придава осъществяване и завършек на всеки миг.
    Така дългият духовен път „незнайно накъде” се оказва пътечка към себе си - Истинния, преминал през всички въплъщения, пребиваващ извън пространството и времето. И се съединява в едно цяло търсенето на „незнайно какво”, самият път, връщането към себе си, Първозданния. Това, което търсим, и което прави нашата просека, насочва ни и ни защитава, осветява Път ни. Ако гласът на Душата е Любовта, то Духът разговаря с нас чрез Осъзнаването. Духът и Душата се възраждат в нас в извънвремевото Божествено Същество, което сме и което временно е в изцяло създадена форма – физическото тяло. А формулата за щастие се оказва много простичка – да се живее на честотата, която ни е подарена от Твореца и да се усещаме Такива, Каквито Сме. Изначално и во веки веков.
    Превод: Анита

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=3848
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
Вивиан
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 26

« Отговор #1 -: Декември 10, 2011, 12:00:53 »

Благодаря за тази статия!
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
ПЪТЯТ НА СТРАННИКА!!! « 1 2 »
Послания
dayana 16 3289 Последна<br />публикация Юли 10, 2010, 20:15:32
от nia.boneva6
Пътят на душите - Д-р Майкъл Нютон « 1 2 3 »
Езотерика
Админ 30 4639 Последна<br />публикация Януари 25, 2010, 17:04:52
от Админ
Вселенски закони - пътят на възпитанието
Послания
MAY 0 2691 Последна<br />публикация Март 11, 2010, 09:19:41
от MAY
Пътят на душата към задгробния живот
Езотерика
Аэ съм 5 6133 Последна<br />публикация Май 15, 2011, 06:31:15
от kaloian1
ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ, БЪЛГАРИ!!! Какво научихме и къде сгрешихме от 1878 до днес?
За България
Аэ съм 0 728 Последна<br />публикация Март 03, 2011, 20:48:47
от Аэ съм

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright