Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Лао Дзъ и Дао  (Прочетена 7384 пъти)
delfin
Гост
« -: Ноември 11, 2009, 21:24:25 »

Дао, което може да се назове,
не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува,
не е постоянно име.

Безименното
е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име
е майка на всички неща.
Ето защо,
който няма страсти,
вижда безпределното;
който има страсти,
вижда пределното.


Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото.

Ето защо
битието и небитието
взаимно се пораждат;
трудното и лесното
взаимно се създават,
дългото и късото
взаимно се сравняват;
високото и ниското
взаимно се склоняват;
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
предишното и следващото
взаимно се редуват.

Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.

Който взема препълнен /съд/,
по-добре е да не го взема.
Който преостря върха,
не може да го запази дълго.
Пълна зала със злато и яспис,
никой не може да опази.
Който се гордее с богатство и почести,
сее семето на своето падение.
Завършиш ли своето дело, /колкото и да е велико/,
оттегли се.
Това е закон
на естественото Дао.

Да раждаш и да отглеждаш,
Да създаваш, но да не присвояваш,
Да действуваш, без да бъдеш самонадеян,
Да управляваш, но да не подчиняваш -
Това се нарича най-дълбоко Дъ.

Ще доведа пустотата /на сърцето/ докрай.
Ще запазя пълно спокойствие.

Нещата се развиват.
Аз виждам техния кръговъртеж.

Всички неща разцъфтяват
и се връщат към своето начало.
Възвръщането към началото
се нарича спокойствие.
Спокойствието
се нарича възвръщане към живота.
Възвръщането към живота
се нарича постоянно.
Знанието на постоянното
се нарича просветеност.

Който не знае постоянното,
постъпва безразсъдно -
неблагополучно.
Който знае постоянното,
е всеобхватен.
Всеобхватният
е справедлив.
Справедливият
става господар.
Господарят
следва Небето.
Небето
следва Дао.
Дао е вечно
/за такъв господар/
до края на живота
няма опасност.

Който се е повдигнал на пръсти,
не може дълго да стои.
Който прави големи крачки,
не може дълго да върви.
Който се уповава само на своите очи
недовижда.
Който се самопредставя,
не блести.
Който се хвали,
не се прославя.
Който напада,
няма успех.
Който се гордее,
не може да е старши.

Въз основа на Дао,
това се нарича остатък от ядене,
ненужно поведение.
Всички се отвращават от него

Който познава хората,
е просветен.
Който познава себе си,
е мъдър.
Който побеждава другите,
е силен.
Който побеждава себе си,
е могъщ.
Който знае достатъчно,
е богат.
Който действува упорито,
е волеви.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който умре,
но не го забравят,
е безсмъртен.

Няма по-голямо нещастие
от незнанието на мяра.
Няма по-голямо престъпление
от стремежа за богатство.

Ето защо,
Който умее да бъде доволен,
винаги е удовлетворен.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Ноември 11, 2009, 21:25:10 »

Действувай чрез бездействието.
Извършвай неизвършеното.
Вкусвай невкусеното.
Голямото е съставено от дребното.
Много се получава от малко.
На ненавистта отговаряй с Дъ.
Преодолявай трудното,
докато е лесно.
Осъществявай голямото,
докато е дребно.
В света трудното дело
започва с лесното,
а голямото - с малкото.
Ето защо мъдрецът
никога не започна велико дело
затова извършва велики дела.
Който лесно обещава,
не заслужава доверие.
Ето защо за мъдреца
всичко изглежда трудно,
затова няма трудности.

Онова, което е спокойно,
лесно се държи.
Онова, което още няма признак,
лесно се планира.
Онова, което е хрускаво,
лесно се разтапя.
Онова, което е ситно,
лесно се разсейва.
Действието започва с онова,
което още не е.
Редът се въвежда,
докато още няма смут.
Голямото дърво
израства от малкото.
Десетоетажната кула
започва от първата тухла.
Изминаването на хилядите Ли
започва от първата стъпка.
Който действува,
няма успех.
Който държи,
губи.
Ето защо
мъдрецът не действува,
затова няма поражение,
не държи,
затова не губи.
Който бърза в работата си
се проваля до самия си успех.
Който е внимателен
в края на работата си,
както в началото й-
успява.
Ето защо мъдрецът
желае нежеланието,
не цени трудно придобитите неща,
учи онова,
което още не се е научило,
върви по онзи път,
по който са минали другите,
поддържа естествеността на нещата
и не се осмелява да действува.

Правдивите думи
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви
Добрият
не е красноречив
Красноречивият
не е добър.
Знаещият
не е всезнаещ.
Всезнаещият не е знаещ.



Избрано от "Дао Дъ Дзин"
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 11, 2009, 21:27:33 »

История за Лао Дзъ и Конфуций



Разказва се, че Конфуций отишъл да види Лао Дзъ. Лао Дзъ бил старец, Конфуций бил по-млад. Лао Дзъ бил почти неизвестен, Конфуций го знаели навсякъде. Царете и императорите често го викали в своите дворци; мъдрите често идвали при него за съветите му. В онези дни той бил най-мъдрият човек в Китай. Ала постепенно той трябва да е почувствал, че неговата мъдрост е полезна за другите, но самият той не е щастлив, не е постигнал нищо. Превърнал се в експерт, вероятно полезен за останалите, но не и за самия себе си.

Затова тайно започнал да търси човек, който да помогне на самия него. Обикновените мъдреци не можели да му помогнат, защото самите те идвали при него за съвет. Прочутите учени не можели да му помогнат; обикновено те идвали, за да питат него за своите проблеми. Все пак трябвало да съществува някъде някой - животът е необозрим. Започнал да търси.

Изпратил своите ученици да търсят човек, който може да му помогне и те се върнали с вестта, че има такъв човек - никой не знаел неговото име - бил известен като стареца. Лао Дзъ означава "стар човек". Това не било неговото име. Никой не знаел името му. Бил толкова неизвестен, че никой не знаел кога е роден, никой не знаел кои са родителите му - кой е баща му или коя е майка му. Бил на деветдесет години, но само някои много редки, изключителни хора го били срещали, хора, които имали други очи, други виждания, за да могат да го разберат. Той бил само за най-необикновените - толкова обикновен човек, но за най-необикновените умове.

Чувайки новината, че един човек, известен като Стареца, съществува, Конфуций заминал да го види. Когато го срещнал, Конфуций почувствал, че пред него е човек със забележително разбиране, със забележителна интелектуална цялостност, с голяма проницателност, гений. Чувствал, че има нещо, но не можел да го разбере. Нещо мистериозно, неуловимо; този мъж не бил обикновен, макар че изглеждал съвсем обикновено. Имало нещо скрито; той носел съкровище.

Конфуций попитал:

- Какво ще кажеш за нравствеността? Какво ще кажеш за формирането на добрия характер? - понеже той бил моралист и считал, че ако се култивира добър характер, това е най-висшето постижение.

Лао Дзъ се засмял гръмко и казал:

- Само ако си безнравствен, възниква проблемът за нравствеността. И ако не притежаваш никакъв характер, само тогава мислиш за характера. Човекът с характер е забравил напълно факта, че съществува нещо подобно на характер. Човекът с морал не знае какво означава думата "морал". Затова не ставай глупак! И не се опитвай да култивираш. Просто бъди естествен.

А той притежавал такава огромна енергия, че Конфуций започнал да трепери. Не можел да го издържи. Избягал. Уплашил се - така, както човек се плаши, когато е на ръба на пропаст. Когато се върнал при своите ученици, които го чакали отвън под едно дърво, те не могли да повярват на очите си. Техният учител посещавал императори, най-великите императори, и никога не го били виждали неспокоен и нервен. А сега треперел, целият бил облян в студена пот. Не могли да повярват на очите си - какво се е случило? Какво направил този човек Лао Дзъ на техния учител? Попитали го, а той казал:

- Почакайте малко. Нека се съвзема. Този човек е опасен.

На своите ученици той казал следното за Лао Дзъ:

- Слушал съм за големи животни, като слоновете, и знам как ходят. Слушал съм за скритите в морските дълбини огромни животни, и знам как плуват. Слушал съм за огромните птици, които прелитат хиляди километри, и знам как летят. Но този човек е дракон. Никой не знае как върви. Никой не знае как живее. Никой не знае как лети. Никога не се приближавайте до него - той е като пропаст. Той е като смъртта.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Ноември 11, 2009, 21:34:36 »

1. Човек се ражда за да постигне дълбокото. Дао е дълбоката основа.

2. Чрез тишината на Дао човек навлиза в собствената си Вечност.

3. Спасението е потапяне в Абсолюта.

4. Когато не работиш с пустота, ти правиш много усилия и се изхабяваш. Когато работиш с пустота, ти се съхраняваш и съграждаш.

5. Дао е съкровището, което трябва да се търси. Извън Дао дсяко съкровище е извор на тревоги.

6. Силата на Дао е в неговата неизреченост.

7. Дао е зад пределите на размишленията.

8. Когато познаеш себе си, Дао става твой път и от твоето сърце започва да извира Древната Светлина.

9. Светът е хубав за онези, които нямат собствени очи, а очите на Дао. Очите на Дао са безпределни.

10. Дао създава блага, но не забогатява, защото е вечно. Ако вечното забогатява, то не е съвършено.

11. Непроявеното е вечният корен, неизменният извор на живота.

12. Дао действа, но не се появява.

13. Когато проникнеш в Дао, ставаш едно с тайната.

14. С Дао се разговаря в мистично мълчание. В това мълчание всичко се постига.

15. Пътят е това, което постепенно изяснява Дао.

16. Всеки, който иска да се приближи до съвършената Мъдрост, трябва да се обърне към своето Дао.

17. В Дао всеки е дълбок според своята същност.

18. Дао е 12 милиарда вида дълбочина и след тази мярка започва неговата необятна безпределност.

19. Когато Дао е в човека, тогава тялото на човека се превръща в свещен космос и тогава Вечността се пренася в човека.

20. Вечността и Мъдростта са много близки. Те са свързани от Дао в един общ път.

21. Твоето отношение към Дао е твоят път.

22. Дао е обозначение на Истината и на естествения път на живота.

23. Всеки, който посвети живота си на Истината, постига Дао.

24. Който няма желания, се одухотворява от Дао.

25. Дао дава на човека нещо повече от себепознание.

26. Светът е възникнал от Прадиханието, което е единно с всичко.

27. Който търси Дао, търси безпределност. Безпределност е името на пътя.

28. Дао вечно се възвръща към самото себе си. Възвръщането е нов разцвет на жизнената сила.

29. Пустотата е безпределната цел на мистичното съзнание. Тази пустота е мистичната утроба на световете и всичко е родено от нея. Тя е началото на всеки завършек.

30. Само пустото сърце обича своя път и само пустото сърце може да го извърви.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Ноември 11, 2009, 21:40:39 »

"Джуан Дзъ ловеше риба в реката Пушуй, а управникът Чу изпратил двама сановници при него с послание, в което се казвало: “Желая да възложа на вас бремето на държавните дела.” Джуан Дзъ, без да изпуска въдицата от ръцете си, дори не обърнал глава, а само отвърнал:

- Чух, че в Чу има свещена костенурка, която е умряла преди 3 хиляди години. Управникът я завил в най-фина коприна, сложил я в сандък и поставил сандъка в храма на предците си. Според вас какво би предпочела костенурката – да бъде мъртва и да се покланят пред костите й, или да бъде жива, дори да й се налага да влачи опашката си в калта?

И двамата сановници отговорили:

- Разбира се, че би предпочела да е жива, дори да й се налага да влачи опашката си в калта.
- Тогава си вървете! – възкликнал Джуан Дзъ – И аз ще влача опашката си в калта!"





"Джуан Дзъ и Хуей Дзъ се разхождали по моста над река Хао. Джуан Дзъ казал: “Колко весело си играят рибките във водата! Това е радостта на рибите!”

- Та ти не си риба, - рекъл Хуей Дзъ – тогава откъде знаеш в какво се състои радостта на рибите?

- Ти не си аз – отговорил Джуан Дзъ – тогава откъде знаеш, че аз не знам в какво се състои радостта на рибите?

- Аз, разбира се, не съм ти и не мога да знам това, което ти знаеш. Но и ти не си риба и затова не можеш за знаеш в какво се състои радостта на рибите – възразил Хуей Дзъ.

Тогава Джуан Дзъ казал: “Дай да се върнем от началото. Ти ме попита “Откъде знаеш в какво се състои радостта на рибите?”. Следователно ти си знаел, че аз знам и затова си ме попитал. А аз узнах това, разхождайки се по моста над река Хао."



"Жената на Джуан Дзъ починала и Хуей Дзъ дошъл, за да я оплаква. Джуан Дзъ седял клекнал и пеел песен, удряйки по някакъв съд.

Хуей Дзъ казал: ”Да не оплакваш покойната, която е живяла с теб до старостта си и е отгледала децата ти – това е прекалено. Но да пееш песни, удряйки по някакъв съд – това не мога да го повярвам!”

- Не си прав. – отвърнал Джуан Дзъ.- Когато тя умря, можех ли отначалото да не се натъжа? Скърбейки, се замислих за това, каква е била в началото, когато още не е била родена. И не само не е била родена, но не е била и тяло. И не само не е била тяло, но не е била дори Дихание. Разбрах, че е била разпръсната в Пустотата на безбрежния хаос. Хаосът се е трансформирал – и тя станала Дихание. Диханието се трансформирало – и тя се превърнала в тяло. Тялото се трансформирало – и тя се родила. Сега се извърши извърши ново превращение и тя умря. Всичко това се редува като четирите годишни сезона. Човекът е погребан в бездната на превращенията, като в покоите на огромна къща. Да плачеш и да нареждаш над него – това означава да не разбираш съдбата. Затова и престанах да плача."



"Джуан Дзъ лежал на смъртно легло и учениците му се готвели да му организират пищно погребение. Джуан Дзъ казал:

- “Небето и Земята ще ми бъдат вътрешен и външен ковчег, слънцето и луната – чифт дискове от нефрит, звездите – диаманти, а цялата съвкупност от неща – посмъртни дарове. Какво може да бъде добавено към това?”

- Но, Учителю, боим се да не ви изядат враните и лешоядите – отговорили учениците.

Джуан Дзъ казал:

- “На земята ще ме изядат враните и лешоядите, а под земята ще стана храна на мравките и червеите. От едните ще вземете, за да дадете на другите. Защо да отдаваме такова предпочитание на мравките и червеите?"
« Последна редакция: Декември 15, 2009, 17:41:16 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Ноември 11, 2009, 21:41:33 »

Пътят ражда нещата,
постигането ги отхранва,
веществеността ги оформя,
вътрешната им мощ ги завършва.

Затова всяко от безбройните неща почита Пътя
и цени Постигането.


Почитта към Пътя,
цененето на Постигането
не стават по заповед, а от само себе си.


Защото
Пътят ги ражда,
Постигането ги отхранва,
отглежда, направлява,
развива ги, прави ги зрели,
усъвършенства ги и закриля.

Раждане – без обсебване,
въздействие – без обвързване,
предвождане – без разпореждане:
такова е тайното Постигане.



Лао Дзъ, Книга за Пътя и Постигането, стих 51
Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Ноември 11, 2009, 21:43:25 »

Има някои много хубави книги написани за Дао! Като "Дао Дъ Дзин", "И-Дзин", "Великия предел", "Портите на Дракона", "Енергийно балансиране чрез Дао" и много други...

Българските учители по У-ШУ препоръчват много "Портите на Дракона", на която авторите са монаси от У-Дан!

Тази книга разказва в дълбочини за Дао и Даоизма, има и информация за даоските бойни изкуства, даоската Йога, медитации...
Активен
delfin
Гост
« Отговор #7 -: Ноември 11, 2009, 21:52:21 »

Лао Дзъ означава Стария Младенец. Нормално е да попитате защо.

Заради начина на живот, заради вътрешната (душевна) чистота, заради начина на мислене и т. н. Косата му е била бяла, независимо от възрастта лицето му е било с детско изражение, вследствие на вътрешната чистота, начина на живот - щастлив, независимо от всичко, което се случва около него.

Да останеш неприкосновен и верен на себе си, а не на това, което ти се е случило - там е ключа на палатката!

Пример:

О, хаос! Няма на света ред.
Всички ликуват като на пиршество
или на пролетен празник.
Единствен аз съм тих и незабележим,
Като неродено дете.
О! Аз плувам! Къде да се спра?
Всички очакват нещо,
само аз нямам нужда от нищо.
Само аз приличам на глупак.
О! Колко е пусто!
Всички са пълни със светлина,
единственно аз съм като сляп.
Всички са любопитни,
само аз съм безразличен.
Плувам в житейското море
и не знам къде да спра.
Всички блестят от способности,
единствен аз съм като глупак нищожен.



Най-голяма глупост от всичко е да се смята, че Конфуций е ученик на Лао Дзъ.

Конфуций е бил "мъдрец" на царска служба при императора и в следствие на това е направил школа
и е имал ученици. Да се учиш на мъдрост няма нищо общо със стремежа ти да бъдеш възможно най-близко до властта.

Погледнете това от този ъгъл и всичко тутакси ще ви се изясни.

А сега да видим кой е Лао Дзъ?

Свързано е с Китайската стена или по точно малко преди построяването й.

В покрайнините на Китай поговорката "Бог високо, цар далеко" работи с пълна сила, вследствие на появяващи се банди от самопровъзгласили се пълководци, които в следствие на глад започват да нападат съседите си - много по-умно и логично, отколкото да нападат свои и да дразнят императора.

Българите не чакали много и бързо се заели да разплачат майките на всички пълководци, пък защо да не разплачат и на императора майка му.

Като се има предвид, че на територията на днешна България 10 000-на българска конница с лекота е обръщала в бяг 50 000-на византийска редовна армия, то представете си, че там в Китай какво е станало, е станало.

За радост обаче китайският император не е бил толкова глупав и е започнал преговори с нашите.

Първо -  им предложил мир.

Второ  - им припомнил числеността на Китай, както и че независимо колко добри воини са, то ако вдигне всичките си войски, българите са обречени, което е била и самата истина.

Трето - помолил ги е за помощ! Тук е най-интересната част!

Каква помощ?

Българите да научат Китай на държавно управление!!!

ПЪРВАТА ДЪРЖАВА В СВЕТА Е БЪЛГАРСКА! Нека това добре да се знае! До тогава всичко е било само царства и империи, управлявани от писмени и устни заповеди на краля и императора.

Та китайският император е поискал една свита от 20-тина души, която да ги научи и да им помогне за държавният тип управление. Един от хората, тръгнали със свитата, е - Лао Дзъ!


Когато Конфуций чул за Лао Дзъ, той не отишъл да го види, защото бил част от институцията, от държавната власт. Очаквал Лао Дзъ да дойде и да му отдаде своите почести.

... но нищо такова не се случило.

Всичко, което правел Лао Дзъ (непоносим за Конфуций чужденец), било приемано от народа в Китай като нещо необичайно, фрапиращо, но подлежащо на всенародно възхищение и почит. Всички говорели само за него и Конфуций се принудил сам да отиде при Лао Дзъ и най-после да го види. Какво са си говорили никой не знае, но по време на разговора Лао Дзъ буквално припадал от смях, та чак започнал да прави кълбета по земята пред изумения поглед на Кунг Цю (истинското име на Конфуций). След като се върнал при учениците си Кунг им казал:

- Не ходете при него! Той е луд!

С течение на времето и възрастта Конфуций, станал почитател на Лао Дзъ, но никога явен почитател, както и никога не се отказал от поста си в двореца.

Днес всички закони работещи във всеки един съд по света, са построени върху конфуцианството, затова и света е тръгнал за никъде.

А Лао Дзъ? Какво е станало с него?

Ами на една преклонна възраст той е напуснал Китай поради упадъка на морала и нравите...

Направо да не повярваш!!!
Тогава, в онези времена, ако Лао Дзъ беше китаец, то главата му много бързо щеше да падне и то не заради това, че си отива, а заради причината, поради която си отива!

Какви ли още "ценни информации" би могла да ни предостави писаната от всички победители наша човешка история?!?!


От Deeply
« Последна редакция: Декември 15, 2009, 17:48:21 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #8 -: Ноември 22, 2009, 21:16:10 »

Даоизмът не е религия, нито е философия.
Даоизмът е "Пътят" на живота. Той е река.
Дао е естественият ред на нещата.
То е сила, която протича във всяко живо същество
и в цялата вселена.
Когато Дао е уравновесено,
тогава е възможно да се открие пълното щастие.


КАКВО Е ДАО?


Какво е даоизмът? Не е лесно да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Понятието «даоизъм» е многомерно и многозначно.

Трябва да се започне с това, че понятието «дао» съвсем не е изключително достояние на даоизма. То принадлежи на цялата китайска мисъл и всеки човек или учен в древен Китай е виждал в него означаване на истината, или по-точно на най-дълбоката истина и на праведния път в живота.

Всички китайски мъдреци са привърженици на дао. Това е станало така, защото в Китай винаги са ценили не отвлечената, логически изведена истина, а жизнената мъдрост, която е резултат от дълъг, понякога безкрайно дълъг жизнен път и изисква вътрешна, често непредаваема убеденост в своята правота. В края на краищата всеки има своя истина, тъй като всеки има свой жизнен път. Всеки може сам за себе си да е даоист – човек на Дао.


Всеки, който е способен да посвети живота си на постигането на вътрешната истина в себе си, който открие в тази истина непреходен, вечно жив завет и разбере колко далече е тази истина от «тъмнината на низките истини на света», той рано или късно ще открие в даоизма жизнено и много дълбоко учение.

Даосът живее с това, което е вечно живо; той живее с най-надеждното – с капитала на духа.

Мъдростта на привържениците на Дао не е нито знание, нито изкуство, а някакво умение – съвършено неумело – да не затъмнява със суетни действия великия покой на битието.

Даоизмът въплъщава самата сърцевина на източната мисъл, винаги изискваща от човека да постигне пълнотата на битието чрез самоотстраняване, да изяви дълбочината на нежеланието, която таи в себе си най-чистото, най-одухотвореното желание. В този смисъл даоизмът не е философия, тъй като не се интересува от определянето на понятията, нито от от логическите доказателства и от другите процедури на чистото умозрение.

Даоизмът не е и религия на трансцедентния Бог, изискващ от поклонниците си вяра и послушание. Той не е и  изкуство или някаква практика в собствения смисъл на думата, тъй като мъдростта на Дао не утвърждава необходимостта да се прави каквото и да било.

По-скоро даоизмът е пътят на цялостното съществуване, в което умозрението и действието, духът и материята, съзнанието и животът се оказват събрани в свободно, безкрайно, «хаотично» единство. Това единство е изцяло парадоксално и затова даоските учители замлъкват, когато от тях се изисква да обяснят своята мъдрост. Или както е казано в Дао Дъ Дзин: «Знаещият не говори, а говорещият не знае».


Даоските мъдреци нищо не доказват и нищо не проповядват. Те дори не учат на някакъв определен «стил на живот». Тяхната цел е да дадат вярната жизнена ориентация, да посочат пътя към съсредоточието на жизнения опит – вечноотсъстващото и вездесъщото.


Според учението на даоизма в действителност съществува само великото Дао – предвечно, безкрайно, немислимо, нямащо образ, вкус и мирис, от никого несътворено, то е «само за себе си стъблото, само за себе си коренът»; то е безпристрастно, всеобхващащо и вместяващо всичко съществуващо, подобно на всеобхватното и бездънно небе. Даосите го наричат «Висш учител», «Небесен прародител», «Майка на света» или дори «Творец на нещата», но те не очакват от този Първопринцип интерес към личната им съдба или към съдбата на цялата Вселена. Защото в света всичко протича «от само себе си»: всеки миг от времето и всяка частица от битието са самодостатъчни.

Последното твърдение означава, че и самото Дао не е всъщност принцип на мирозданието. В даоската литература се казва, че Дао «не може дори себе си да владее. То «вместява, без да владее».

Дао се променя непрекъснато, променя се във всяка секунда, «губи себе си» в света на крайното и преходното. Но нали няма по-постоянно нещо от непостоянството. В своите себепромени, Дао ще пребъде вечно.

От тук и важното място, което заема в даоизма темата за космогенезиса, учението за сътворяването на всичко съществуващо. Според даосите светът е възникнал от първозданния Хаос, когото те наричат също така Единното дихание – чи, Изначалното дихание – юан чи или Великата пустота – тай сюй или още по-точно – пустотата на майчината утроба, зараждаща в себе си всичко съществуващо.

Сътворяването на света е резултат от произволното деление на първичната цялост на Хаоса. Най-напред Хаосът или Единното дихание се разделя на две противоположни начала – мъжкото, светло, активно начало Ян и женското, тъмно, пасивно начало Ин. От двете начала се оформят «четирите образа», съответстващи на четирите посоки на света. Четирите образа са породили «осемте предела» на мирозданието и така натък. Тази схема е записана в най-древната книга «И дзин» - «Книга на промените», съдържаща общия за цялата китайска традиция комплекс от графически символи на световния процес Дао. В основата на символиката на И дзин са осем триграми, представляващи комбинация от два вида черти – непрекъсната – символизираща Янското начало и прекъсната, символизираща Ин – женското начало. Но в китайската традиция съществува и друга схема на космогенезиса: Едно ражда две – Ин и Ян, две раждат три – Небето, човекът и Земята, а три ражда всички десет хиляди неща. Светът според даосите е въплъщение на Единното, той е плод на метаморфозите на Дао.

Темата за превъплъщенията, за творческите метаморфози на битието, е централна за даоската мисъл. За даосите нито формата, нито безформеното са реални. Истинската реалност за даосите е самата метаморфоза. Даосите мислят в категориите не на същностите или на идеите, а на отношенията, на функциите, на влиянията. За тях в света «няма нищо», реални са само връзките между нещата, самата Среща. И Истина може би изобщо няма. Съществува само метафората за истината, безбройните отблясъци на реалността.

Даоската картина на света е безкрайно сложна, тя е истински хаотична плетеница от явления, в която няма нито един привилигирован образ, няма една-единствена вярна идея. «Цялата тъма на нещата е като разгърната мрежа, чието начало не може да се открие» - казва даоският мъдрец Джуан Дзъ.

Впрочем, видимите за нас промени също са отблясъци от истинните трансформации. Метаморфозите на Дао са «неуловимо фини и изчезват преди да ни се яви зримият им образ». Тази чувствителност към съкровените метаморфози на битието поражда у китайските художници любовта към всевъзможни измамни образи, към миниатюрните градини, представляващи точно копие на съществуващия свят, към всичко художествено, заличаващо границата между илюзията и действителността. Оттук и необичайно високият статус на изкуството в китайската традиция, тъй като изкуството, което ни предлага измама в името на великата истина, е най-точното свидетелство за Дао.

Разбира се, даозмът има своя история, обликът и мястото му в китайската история не са неизменни в течението на вековете. Даоската традиция се оформя през V—III век пр. Хр. – време на разцвет на философската мисъл на древен Китай. През този период се появяват двете класически даоски съчинения – Дао дъ Дзин и Джуан Дзъ. Тях можем да четем като философски творби, но даоизмът, както вече знаем, никога не е бил доктрина, не е бил опит за обяснение на света. Заветите на „бащите на даоизма” – Лао Дзъ и Джуан Дзъ са разбираеми само за онзи, който е приел мъдростта на Дао като дело на своя живот, който търси в даоските текстове потвърждение на своя опит и указания за по-нататъшно усъвършенстване. В Китай от дълбока древност са съществували подходи и методи за тренировка на тялото и духа с цел достигане на, както казват даосите, „пълнотата на живота”, на висшата просветленост на съзнанието и в края на краищата на безсмъртието във вечната приемственост на Великия път. Тази практика на личното усъвършенстване, подкрепена с откровенията на родоначалниците на даоизма, с времето оформя сърцевината на даоизма. Тези търсачи на вечния живот в Китай от древността са наричани с думата "сян" – небесни жители, безсмъртни, блажени. Тяхното подвижничество включвало много различни практики: физически и дихателни упражнения, диета, воинска тренировка, приемане на билки и отвари, медитация и дори използване на секса за укрепване на жизнените сили. С времето тези форми на „претворяване” на Дао ставали все по-сложни и изтънчени, обраствали с нови и нови детайли и все по-силно си влияели една на друга. Така в края на краищата се оформил богатият синтез на духовно-телесната практика на късния даоизъм. Ядрото на даоската традиция неизменно си оставали закритите, немногочислени школи, осигуряващи предаването на Дао от учителя на ученика.

Успоредно с това, от първите десетилетия след раждането на Христос, даоизмът съществува и като религиозна структура със свои храмове и свещеници, сложни ритуали и обширен пантеон от божества. В китайското общество даосите са били познати като владеещи всякакъв род магии, предсказания, медицина и знахарство.

Понякога наричат даоизма националната религия на Китай, но това определение не е съвсем вярно. Първо, даоизмът се разпространил и сред други народи, живеещи в съседство с китайците. И второ, даосите не само не са проповядвали своята религия в обществото, но, напротив, старателно са криели своите тайни от непосветените и дори не са позволявали на миряните да присъстват на най-важните молебени. Още повече, че даоизмът винаги е бил разделен на много секти, в които «изкуството на Дао» се е предавало от учителя на ученика тайно от другите хора.

Въпреки всичко, можем да кажем, че даоизмът е фокусът на китайската култура, тъй като той осигурява приемствеността между елитарната мъдрост на Дао и простонародните вярвания, между принципите на вътрешното усъвършенстване и цялостният жизнен стил на китайците.


За всеки, заел се да предаде на своя език древните даоистки текстове, преводът на основните даоски понятия е особено труден. Даоизмът говори не с езика на идеите и същностите, на разсъжденията и доказателствата, а с езика на символичната реалност, на изплъзващите се многосмислови метафори, говорещи ни за онова, което с думи не може да се назове.

Понятието Дао най-често се превежда като път. Терминът "ци" или "чи" се превежда като енергия или дихание, терминът «дзин» - като «семе», а «шен» - се превежда като «дух». Другото важно понятие за даоизмъ – «дъ» означава вътрешно съвършенство, символичната пълнота на свойствата на битието. В този текст ние го превеждаме като «жизнена сила», понякога – като «потенция», в единични случаи – като «добродетел».


Превод: В. Попова
« Последна редакция: Декември 15, 2009, 18:04:43 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #9 -: Ноември 22, 2009, 21:34:10 »

"Дао е неуловимо като вятъра.
Хората интуитивно могат да се досещат за какво говори Лао Дзъ, но не могат да го изразят.
Дао е като мисъл в дълбините на ума ви - вие имате само бегло чувство за какво става дума.
Но все пак, чрез наблюдение и съзерцание представата ви става по-ясна."



"Великото дао се разлива навсякъде,
и наляво, и надясно. [...]
С любов подхранва всички неща,
но не става техен господар."



"Основното при постигането на Дао е покоят. Да се изчерпи смисълът на тази дума е невъзможно. В нея е целият път на нашето усъвършенстване и цялата същност на Вселената. Тя обхваща и Небето, и Земята, и Човека. Хората знаят само да говорят празни приказки за пустотата, те не знаят какво значи да пребиваваш в пустотата, понеже не разбират откъде идва покоят. А покоят се ражда от пустотата. Ако в сърцето си човек няма покой, значи в него все още са живи желанията - в това се крие основната пречка за усъвършенстване. Щом в нас се зароди желание, духът ни се размътва, а енергията в тялото ни се сблъсква с прегради по пътя си. Затова колкото и да се опитваме да постигнем Дао, старанията ни ще останат безполезни. Изкореним ли користните си желания, потопим ли се и телом и духом в покой, то духът ни, дарен ни от Дао, ще се сдобие с автентичен живот. С една дума, най-доброто средство за постигане на съвършенството е покоят. Около нас всичко е в движение, но моето сърце остава неподвижно, а ние дори не знаем как става това. Щом покоят в нас стигне предела си, от само себе си се поражда движение, а на нас ни е ясно, че източникът на всички преображения е в нас самите. По този начин се усвоява тайната на вечния живот. Ти си нашият "вечно жив" ученик - щом си се заел да постигаш Дао, трябва да разбереш тази истина и да я прилагаш в живота си. Тогава ще постигнеш много."


Цитат от книгата на Чън Кайгуо "Портите на дракона"



Активен
delfin
Гост
« Отговор #10 -: Ноември 22, 2009, 21:36:53 »

Дао, което може да се назове,
не е постоянно Дао.
Име, което може да се именува,
не е постоянно име.

Безименното
е начало на Небето и Земята.
Притежаващото име
е майка на всички неща.
Ето защо,
който няма страсти,
вижда безпределното;
който има страсти,
вижда пределното.

Тези двете имат еднакво начало,
но различно име.

И двете се наричат дълбоко.
От една дълбочина към друга по-дълбока –
врата на всяка тайна.



Дао Дъ Дзин - 1 стих



Когато хората узнаха
красотата на красивото,
разбраха грозното.
Когато хората узнаха
добротата на доброто
разбраха злото.

Ето защо
битието и небитието
взаимно се пораждат;
трудното и лесното
взаимно се създават,
дългото и късото
взаимно се сравняват;
високото и ниското
взаимно се склоняват;
гласните и съгласните
взаимно хармонират;
предишното и следващото
взаимно се редуват.

Ето защо мъдрецът
чрез бездействието действува,
чрез безмълвието учи;
нещата се създават
той не подменя тяхното начало;
създава, но не обсебва,
действува, но не е самонадеян;
завършва с успех, но не се хвали.

Именно защото не търси признание,
то не може да му се отнеме.



Дао Дъ Дзин - 2 стих




Ако се уважават "мъдреците",
хората няма да се карат.
Ако не се скъпят редките вещи,
хората няма да крадат.
Ако няма съблазнителни неща,
сърцата на хората няма да се вълнуват.

Ето защо управлението на мъдреца иска:
да са пусти сърцата на хората,
да са пълни стомасите им,
да е слаба волята им,
да е силен гръбнакът им.
Той постоянно се стреми
народът да няма знания и страсти,
а имащите знания
да не смеят да действуват.

/Съгласно с принципа/

Действувай чрез бездействието
и ще има ред..



Дао Дъ Дзин - 3 стих



Небето и Земята
са вечни.
Небето и Земята
са вечни,
Защото не съществуват
за себе си.
Затова и съществуват дълго.

Мъдрият отстъпва
на всички.
И затова се оказва пред всички.
Не се грижи за живота си,
затова и живее.
И защото не мисли за делата си,
те сами се уреждат.


Дао дъ Дзин - 7 стих
Активен
delfin
Гост
« Отговор #11 -: Ноември 22, 2009, 21:40:43 »

Който взема препълнен съд,
по - добре да не го взема.
Който преостря върха,
не може да го запази дълго.

Пълна зала със злато и яспис,
никой не може да опази.
Който се гордее с богатство и почести,
сее семето на своето падение.

Завършиш ли своето дело,
(колкото и да е велико), оттегли се.

Това е закон на естественото Дао.



Дао Дъ Дзин - 9 стих



Съдържанието на великото Дъ
се подчинява само на Дао.
Дао е вещ неясна, мъглява.

О неясно, о мъгляво,
в тебе има образи.
О мъгляво, о неясно,
в тебе има вещи.
О далечно, о бездънно,
в тебе има Ци. Ци са най-конкретни,
съвършено достоверни.

От древността до днес
неговото име не е изчезнало.
Чрез него
знам началото на нещата.

Откъде аз знам
началото на всички неща?
Благодарение на него.



Дао Дъ Дзин - 21 стих



Който е безумно храбър, загива.
Който е разумно храбър, живее.
От тези двете
едното е полезно,
другото - вредно.

Кой знае причината на онова,
което се ненавижда по природа?
Ето защо мъдрецът също се затруднява
/да обясни/.

Небесното Дао
не се бори,
но е способно да побеждава;
не говори,
но е способно да отговаря;
не го канят,
но то само идва;
забавя се,
но е способно да планира /нещата/.
Небесната мрежа е рядка,
но нищо не пропуща.



Дао Дъ Дзин - 73 стих



Активен
delfin
Гост
« Отговор #12 -: Ноември 22, 2009, 21:41:31 »

Пълният текст на ДАО ДЪ ДЗИН


http://www.argumenti.org/stories.php?story=0811304012727
Активен
delfin
Гост
« Отговор #13 -: Ноември 22, 2009, 21:45:04 »

КАКВО Е ДАО?


"Истинското Дао е в самия теб."
Grand Master Wei Ren Feng


Йероглифът дао се превежда като път, подход, метод, функция, учение, абсолют. Счита се за едно от най-сложните понятия на китайската традиция и заедно с това - едно от най-важните. Философът Хан Юй (8-9 в. сл. Хр.) го нарича "празна позиция", която не притежава точно определен смисъл.

Според даоистката традиция всеки обект, процес или явление, в това число Човекът и Вселената, микрокосмосът и макрокосмосът, има свой закон на развитието - път или - Дао. Движението на Дао е постоянно и циклично. Ако човек следва пътя Дао, то ще може да приведе живота си в хармония с Вселената, ще осъзнае и ще върви в крак с промените, които са тъканта на живота. Всичко в живота е единно. Единството на всички неща - на Вселената и човека, на тялото и мисълта, на съзнанието и на съзнаваните събития - това е основната предпоставка на цялата източна мъдрост и философия. Пътят Дао съществува. Остава само да го следваме. Като следва Дао, човек настройва живота си към ритмите на природата, и го хармонизира с промените в обществото. Така е в хармония със себе си и с целия свят. Когато се освободи от вътрешните си съмнения и приема спокойно потокът на събитията, този поток започва да действа чрез самия него. В основата на китайската философия лежат два фундаментални принципа. Те са динамичният принцип за Ин и Ян и за жизнената енергия Ци. Ако ги осъзнаем и ги ползваме, то всички теории на китайската философия и медицина, колкото и мъгляви и объркани да ни се струват, могат да бъдат изучени и прилагани с лекота.

Различните философски школи придават различен смисъл на Понятието и затова е редно неговият смисълда се разглежда в рамките на конкретно учение. Например конфуцианците поставят ударението върху човешкото измерение на понятието и го свързват с изразяването на моралните правила като синовна почтителност, верност, хуманност, братска любов и пр. В основния труд на даоизма "Дао дъ дзин" дао се явява в две измерения:

1. като нещо самотно, отделено от всичко, постоянно, бездействено, пребиваващо в покой и заедно с това пораждащо "отсъствието/небитието", даващо начало на Небето и Земята;

2. като нещо всеобхватно, всепроникващо, подобно на водата и променящо се заедно със света, действащо, пораждащо "наличието/битието" и прародител на "цялата съвкупност на съществуващото".
Активен
delfin
Гост
« Отговор #14 -: Ноември 22, 2009, 21:48:13 »

"Фундаменталният принцип, на който е изградена древната китайска философия е принципът за ин и ян - една от най-старите идеи на планетата. Философията на даоизма се базира изцяло на идеята, че вселената е резултат от взаимодействието на изконните, основни различия, такива като горе и долу, лице и опако, черно и бяло, е к не е, мъжко и женско, положително и отрицателно.

Думата ян на китайски означава южния склон на планината, слънчевата й страна. Думата ин пък означава северния склон, сенчестата страна. Но виждали ли сте някога планина, която има само южен склон, без северен? Ян може да означава също така северния бряг на реката, който получава слънчевите лъчи, а ин - южния бряг, на който пада сянката. И, естествено, символът ин-ян е наполовина черен и наполовина бял. Приличат на две преплетени риби, които се гонят една друга. Те всъщност образуват един по-сложен символ - спирала. Такава форма имат спираловидните мъглявини. Това също е и позата, в която мъжът и жената правят любов -погледнато по същество, всеки се опитва да проникне в другия. Всеки се опитва да достигне „средата" на другия, но винаги има някаква разлика и никой от двамата не може реално да достигне центъра на другия. Те са двете части на едно цяло, като лицето и опакото. Колкото и да си въртя главата, никога няма да успея да зърна тила си. Но на този принцип функционира всичко във вселената. "



Алън Уотс - "Даоизмът"


В съответствие с представите на древните китайци, всичко в човека, в природата и в цялата Вселена се състои от две противоположни, но не антагонистични начала – Ин и Ян, които взаимно се допълват и преливат едно в друго. Те съществуват винаги взаимообвързани и то по такъв начин, че в Ин винаги присъства Ян, а в Ян – Ин, или - "едното не съществува без другото" и "едното преминава в другото".

Ин и Ян са проявления на единната всеобща енергия Ци, която е причина и начало на всички движения и изменения във Вселената.

Изображението на картинката е познато на мнозина – то представлява сечение на кълбо. Във всеки даден момент от времето в него протичат изменения, преливания: намаляване на Ин, увеличаване на Ян; увеличаване на Ин, намаляване на Ян. На рисунката е изобразен само един от множеството моменти при условното сечение на кълбото с плоскост. Сечение, при което Ин и Ян са в равновесие. Това равновесно състояние се нарича Тайдзи или - Великия предел.

Светът е разнообразен, но цялото това разнообразие може условно да се раздели на две части:

- към силата Ян се отнасят твърдото, горещото, светлото, положителното, активното, движещото се;
- към силата Ин се отнасят мекото, студеното, тъмното, отрицателното, инертното, пасивното.

Прието е Ин да се нарича женското начало, а Ян – мъжкото.
Ин – това е нощта, зимата, Луната, Земята, дясното.
Ян – това е денят, лятото, Слънцето, Небето, лявото.

Ин и Ян могат да се сравнят с полюсите на магнита – на колкото и малки частички да делим магнита, във всяка от тях ще има и северен и южен полюс. По същия начин на каквито и части да делим Вселената, във всяка една непременно ще присъстват както силата Ин, така и силата Ян.

Действието на началата Ин и Ян е следното:
- всяко едно от тях се стреми да подтисне другото;
- двете начала са в тясна взаимна връзка и могат да се превръщат едно в друго;
- борбата и взаимните преходи на Ин и Ян е източник на всяко движение, развитие, промяна, преобразуване;
- нарушаването на хармонията и равновесието между Ин и Ян води до нарушаване на всяко движение и развитие.

Ин и Ян са в противоборство и взаимно се ограничават. Ако преобладава едното начало, то възниква недостатък на другото и обратното. Ин се бори отвътре, а Ян противодейства отвън. Двете начала непрестанно си взаимодействат и техният стремеж да се изтласкат едно друго е движеща сила на развитието на предметите и явленията.

Като противоположности Ин и Ян зависят едно от друго и са немислими едно без друго. Ян е отгоре, Ин е отдолу, лявата страна на тялото е Ян, дясната - Ин.

Тъй като всяко начало съдържа в себе си и двете противоположности, то всяко Ян може да бъде разделено на Ян-Ян и Ин-Ян, и всяко Ин може да се раздели на Ин-Ин и Ян-Ин. Разделението на този принцип може да продължава до безкрайност.



Ин и Ян и традиционната китайска медицина
В китайска медицина моделът на Ин и Ян се прилага както към структурите, така и към функциите на човешкия организъм и е основа на физиологията, диагностиката и лечението.

Човекът е част от вселената и поради това във всеки един от нас също се намират двете сили – Ин и Ян. Това се отнася до човека като цяло и за всеки един орган поотделно – във всеки един от тях са налични силите Ин и Ян. При това така наречените “плътни” органи – черният дроб, сърцето, перикардът, белите дробове, бъбреците – се отнасят към Ин, а кухите органи – тънкото и дебелото черво, пикочният мехур, жлъчката, “трите нагревателя” – към Ян. Но това не означава, че тези две групи органи се състоят изцяло само от Ин или – само от Ян. Просто в тях Ци от посочения вид надделява над противоположната Ци.

Вътрешната повърхност на тялото принадлежи на Ин, а външната – на Ян. При жената дясната половина е Ян, а лявата – Ин. При мъжете е обратното.

По отношение на структурите и функциите на организма на човека, Ин характеризира материалните съставки на тялото, а Ян - неговите функции. Така Ин охранява Ян. Ако нещо има свойствата на функции, на енергия, то се отнася към Ян; ако има структура и форма - отнася се към Ин. Така цялата сложна структура на на човешкия организъм и неговите функции китайската медицина класифицира и обяснява на основата на принципа за Ин и Ян. Физиологичните процеси, постоянно протичащи в организма на клетъчно, тъканно и органно ниво, взаимодействието на различните му части, цялата жизнена активност е резултат на борещите се в непрестанно взаимодействие Ин и Ян.

При това двете начала никога не са в покой, те се допълвата и променят едно друго. Когато отстъпва Ян, то се увеличава Ин; ако отстъпва Ин, то се увеличава Ян.


Съгласно учението за Ин и Ян могат да се формулират следните условия, при които възниква заболяване:

- нарушено равновесие и хармонията на взаимодействието на Ин и Ян;

- преобладаване на Ин, което води до появата на синдрома на студа;

- преобладаване на Ян, което води до появата на синдрома на горещината;

- упадък (пустота) на Ин, което води до появата на синдрома на горещината;

- упадък (пустота) на Ян, което води до появата на синдрома на студа;

- силно намаляване на Ин или Ян, при което се казва, че Ян (Ин) причинява вреда на Ин (Ян) и двете начала се намират в състояние на пустота, т.е. - наблюдавасе недостатък на енергията Ци - обикновено това се наблюдава при продължително хронично заболяване.

Така всички симптоми на различните заболявания могат да се разделят на две групи:

- Ян-синдроми и
- Ин-синдроми.

Ин и Ян трябва да са в равновесие и в природата, и в обществото, и в човешкия организъм. В противен случай възникват катаклизми, а в човешкия организъм – заболявания. На планетата там където има излишък на Ян избухват пожари, а където надделява Ин – наводнения.

В човешкото общество материалната част се отнася към Ян, а духовната – към Ин. Ако развитието на материалната част значително изпреварва духовната, обществото е нестабилно, пронизано от противоречия, водещи до войни. В съвременното глобално общество като цяло е наличие на свръхпроизводство на материални блага, но желанията на хората стават все по-големи. Такова общество живее за да удовлетворява все по-нарастващите си материални желания и не е щастливо.
И тъй като материалното се отнася към Ян и Ян е прекалено много, то по естествен път започват да възникват различни духовни течения и практики, обхващащи много страни и различни социални слоеве. На планетата започва да се увеличава Ин.

След казаното дотук е ясно, че една от задачите на цигун е регулирането на Ин и Ян и привеждането им в равновесие.


Цитати:

"Когато силите Ян и Ин са в съгласие, всичко се извършва както подобава."


"Вечният живот, безметежната радост, богатството и знатността, почитта и славата, известното име, любовта, изгодата, удоволствието се отнасят към Ян и отговарят на "началото". Естествената и насилствената смърт, скръбта и страданията, нищетата и унижението, загубите и разорението, разочарованието и нараняването, наказанието и екзекуцията се отнасят към Ин, отговарят на "края". Всичко, което има отношение към Ян, означава "начинание". Всичко, което има отношение към Ин, означава "край".

Из трактата "Гуей Гудзъ", публикуван в "Изкуството на войната. Древни китайски трактати", 2001


"Съществуват стотици, хиляди и стотици хиляди разновидности на инско-янски съотношения, но всички те могат да бъдат сведени до едни и същи единици. Не¬бето покрива, земята съдържа в себе си. Взети заедно, те пораждат цялата космическа материя (вещество). Ако материята не нараства, обикновено казват, че тя е в ински стадий (на еволюция,) - в стадия Тай Ин (Великия Ин). Когато материята започне да нараства, казват, че е в ста¬дия "Ян в Ян", тъй като нейният корен е все още потопен в Ин. По същия начин пролетта започва да поражда, ля¬тото е стадий на растеж; есента е стадий на поглъщане, а зимата - стадий на запазване. При наличие на нарушения (смущения) земята и небето си разменят местата; също¬то важи и за човека - нарушенията (на равновесието) между Ин и Ян могат да бъдат безкрайно много."

Хуанди, Жълтият император, Въпроси за простото.
« Последна редакция: Декември 15, 2009, 18:06:23 от delfin » Активен
Страници:  [1] 2 3   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright