Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Обидата  (Прочетена 748 пъти)
Бунтарката
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 179

  • Град: София
  • « -: Ноември 10, 2009, 18:22:02 »

    4 ПРИНЦИПА, ЗАВЕЩАНИ НИ ОТ ТОЛТЕКИТЕ


    - Бъди безгрешна в словото си - следи за думите си;

    - Не приемай нищо лично;

    - Не предполагай, а питай;

    - Винаги прави най-доброто, на което си способна!

    Колко много хора имат един сериозен проблем: Обидата.
    Обиждат се на всичко и всички. И най-смешното е, че те дълбоко приживяват тази обида, а другият човек, този който ги е" обидил", най-често си няма и най-малка представа какво става и защо е всичко това! Той просто е постъпил, както е счел за правилно според своите критерии за правилност. (Друг е въпросът дали са негови и как си ги е създал, но това е друга тема). Т.е., става нарушение на втория, третия и четвъртия принцип едновременно. А много често и на всичките.

    Продължавам да се изненадвам, когато умни и интелигентни хора избират най-ниско вибрационно решение - обидата, като реакция на нечия дума или постъпка.

    ... Даден е приоритет на ума и интелекта, те са овластени да вземат решенията!

    Умът и интелектът са средства, с които ние мислим и когато оставим те да вземат решения, обидата става доста естествен избор - засегната е логиката! С други думи -  отново слуга на Егото! Другият вариант - разговор по горещата тема с този, който ни е "обидил", изисква наличието на други неща, на чувства, които не са подвластни на логиката, а на сърцето ни, като търпение, приемане и търпимост към различията, смирение и любов. Което пък ни прави домакини на Бога. Е, определено е по-лесно да се обидим, макар че цената, която плащаме по-късно с вътрешния си дискомфорт, а после и с множеството болести, е хилядократно по-висока.

    Да, наистина никой не може да ни разтрои без наше съгласие!

    Как въобще някой би могъл да ме обиди?

    Как е възможно?

    Та нали само аз избирам как да гледам и как да реагирам на постъпките на другите хора? Каквото и да казва или прави някой друг, само и единствено аз избирам как да гледам и как да реагирам на това. Има различни варианти на реакция.

    Мога да си тръгна с усмивка, мога да не обърна внимание, мога просто да благословя, но мога и да попитам защо постъпва другия така, нали? Но колкото и странно, хората все още избират да се обиждат и не стига това но и наистина вярват, че те също така са в състояние да обидят някого!


    Из книгата "Седмата посока" на Жанет Орфану, с хиляди благодарности към нея.


    Аз избирам да съм домакин на Бога, а не слуга на Егото си, а вие?

    « Последна редакция: Ноември 11, 2009, 05:31:50 от delfin » Активен

    Внимавай какво си пожелаваш!
    Еlsha
    Диди
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 525


    « Отговор #1 -: Ноември 10, 2009, 22:05:25 »

    Един ученик бил скоро дошъл от друга школа и често хвалел своя Учител. Веднъж той направил това пред сегашният си Учител.
    — Моят Учител заставаше на единия бряг на реката с четка за писане в ръка, а ученикът му заставаше с лист хартия на другия бряг. Така той можеше да изписва от разстояние йероглифи върху листа. Вие можете ли Учителю да извършите такова голямо чудо?
    — Не — казал Учителят. — Аз умея да правя само малки чудеса. Когато съм гладен — ям, когато съм жаден — пия, а когато съм обиден — прощавам.
    Активен

    Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
    summerwine
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 51


  • Град: София
  • « Отговор #2 -: Ноември 25, 2009, 03:04:25 »

    Прощавам, но не забравям!!!
    ... съжалявам, но не съм го НАДраснала!
    Прошката е хубаво нещо... Но не знам какво общо има с егото!
    Егото..., то е част от мен! Мога да го развивам,да работя с него, но не и да го преодолея! Поне аз така разбирам нещата! А да съм домакин, м... не! Аз съм домакин на себе си! На душата си! На егото си! Нима Бог не ме е създал такава?! Хммм
    « Последна редакция: Декември 14, 2009, 15:04:27 от delfin » Активен

    ПРЕДАЙ НАТАТЪК
    Еlsha
    Диди
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 525


    « Отговор #3 -: Ноември 25, 2009, 03:44:55 »

    Да простиш означава да разбереш, не да търпиш. Прошката идва когато съумеем да разберем мотивите на другият, но това не значи, че трябва да търпим неуважение спрямо себе си. Нищо не пречи да теглим чертата, когато се обидим и въпреки всичко в мисълта ни да разбираме кой, какво и защо, кое е направил... Това може само да означава, че освобождаваме себе си и другият...

    Щом още помниш и негодуваш значи не си разбрала ситуацията и не си свободна и не си простила и възприемаш прошката като нещо, с което да се примириш! Не се примирявай, спори, бори се, отстоявай себе си и запазвай самоуважението си и прощавай като анализираш действията на хората в съзнанието си,  за да си обясниш защо се получава така и продължавай нататък без тези хора, а случката с тях да е просто урок, който да развива познанията ти за хората и живота.
    « Последна редакция: Декември 14, 2009, 15:05:38 от delfin » Активен

    Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright