Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Какво да правя с живота си?  (Прочетена 2658 пъти)
sheshia
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2

« -: Ноември 24, 2011, 15:08:12 »

Здравейте, пиша за първи път. Четох из форумите какво представляват децата индиго и мисля, че отговарям на описанието. Единственото което ме отличава е, че никога не съм знаела какво ще правя със живота си. За индиго навсякъде чета, че са родени с мисия и знаят какво да правят в живота.  Още от много малка, знаех, че не зная каква ми е мисията, което много ме притесняваше. Сега съм на 28 и още не зная.
Родителите ми не ме възприемаха за умна, по-скоро изостанала. Аз бих казала, че не са ми обръщали никакво внимание и сега изумявам всички около себе си, след като записах висше и се справям доста добре. Висшето е, за да не ми минава живота без да съм правила нещо смислено. Специалността, която избрах никога не ме е интересувала, защото към нищо нямам специален интерес, но е свързана с логическото мислене, в което съм добра. Не съм материалистка и се чудя каква е тази еуфория да се притежава, хората да се лекуват с шопинг мании, да се перчиш пред останалите, не виждам смисъл.
Дотук не съм се описала достатъчно себе си, за да ми се помогне, но бихте ли ми дали насока, питала съм кой ли не, писала съм, какво да правя с живота си? Как да разбера? Задавам си този въпрос от сигурно 25 години. В живота, следвам течението, но когато срещна любовта, потокът се променя и живея единствено за този нов човек. Преставам да мисля за себе си, защото семейството е по-важно. Сигурно е, заради липсата на любов, която имах като дете. Чувствам, че съм нещо повече от нечия сянка, но как да разбера каква да бъда?
Малко извън темата, необикновени неща свързани с мен: като малка мислех че съм извънземна, чувствах хората за чужди, дори роднините ми. И един инцидент:като малко по-голяма, бях навън, паднах и си ударих главата, вкъщи се съвзех, едновременно с това обядвах! Разбрах после, че не съм припадала. След като се съвзех, в главата ми изникнаха спомени, как се прибирам, гледах се отгоре на 10 метра разстояние, бях хваната за ръка с дядо ми, още си спомням този изглед отгоре. Никой не ми вярва, а аз все още твърдя че е така.
Активен
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« Отговор #1 -: Ноември 24, 2011, 16:32:26 »

Цитат
но как да разбера каква да бъда?
Започни да мечтаеш повече, това ще ти избистри посоката.
Успех!
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
protoplasma
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 24, 2011, 20:14:45 »

Цитат на: sheshia
Здравейте
Здрасти, sheshia.
Цитат на: sheshia
Четох из форумите какво представляват децата индиго и мисля, че отговарям на описанието.
Не дръж на тези неща. Това ей така, като съветче. Намигване
Цитат на: sheshia
Единственото което ме отличава е, че никога не съм знаела какво ще правя със живота си.
Аз също, но пък... с тази разлика, че никога не съм се питал - какво ще правя с живота си. Явно не ни е инсталирана програмата за планиране.
Цитат на: sheshia
За индиго навсякъде чета, че са родени с мисия и знаят какво да правят в живота.
Ами... опитай се да не четеш буквално, твърдения от този род. Всичко живо е родено с мисия, не само индиго. Революционната им същност, обикновено ги прави да изглеждат по-уверени и пробивни, но това често е привидно, а още по-често, ги вкарва в невероятни капани, от които никой не може да ги изкара.
Цитат на: sheshia
Още от много малка, знаех, че не зная каква ми е мисията, което много ме притесняваше. Сега съм на 28 и още не зная.
И в същото време, ако спреш да мислиш, ще видиш, че изпълняваш перфектно мисията си, без да знаеш каква ти е. Не му мисли толкова.
Цитат на: sheshia

Родителите ми не ме възприемаха за умна, по-скоро изостанала.
Познато. 
Цитат на: sheshia
сега изумявам всички около себе си, след като записах висше и се справям доста добре.

Да... колкото и да е странно, хората се изумяват от такива неща.
Цитат на: sheshia
Висшето е, за да не ми минава живота без да съм правила нещо смислено.

Тяхната или твоята гледна точка споделяш тук?  Затъпяване
Цитат на: sheshia
Специалността, която избрах никога не ме е интересувала
Тъжно. Тъжен
Цитат на: sheshia
но е свързана с логическото мислене, в което съм добра.

Жена с добра логическа мисъл?! Изумително! За всичко останало си има Eurocard/Mastercard, нали така?
Цитат на: sheshia
Не съм материалистка и се чудя каква е тази еуфория да се притежава, хората да се лекуват с шопинг мании, да се перчиш пред останалите, не виждам смисъл.
Интересна особа си. Но ще ми е далеч по-интересно, да ми разкажеш за нещата, в които намираш смисъл, а не за тези, в които не намираш. Иначе съм съгласен с теб, що-годе... което си е доста.
Цитат на: sheshia
бихте ли ми дали насока, питала съм кой ли не, писала съм, какво да правя с живота си? Как да разбера? Задавам си този въпрос от сигурно 25 години. В живота, следвам течението
Индианците, поради тази причина са постели и са търсели отговори и знаци от духовете. Е, да, сега си имаме форуми, но все пак мисля, че по-удачния вариант е да се вслушаш в "своите помощници".
Цитат на: sheshia
когато срещна любовта, потокът се променя и живея единствено за този нов човек. Преставам да мисля за себе си, защото семейството е по-важно.
Това ще оставя без коментар, защото рискувам да те обидя... а още е рано за подобни рискове.
Цитат на: sheshia
Чувствам, че съм нещо повече от нечия сянка, но как да разбера каква да бъда?
Играеш ли шах? Помага много.

Цитат на: sheshia
като малка мислех че съм извънземна, чувствах хората за чужди, дори роднините ми.

Малките деца (под 4), както и хората в напреднала възраст (85 и нагоре), са повече духове, отколкото хора. Когато се раждаме, знаем прекрасно кои сме, от къде идваме и какво ни предстои. В дълбока възраст си припомнят някои от тези неща, но вече са доволно изкуфяли, за да не бъдат взимани насериозно. Освен това, осъзнатия човек, рядко изпитва необходимост да говори за нещата, които осъзнава. Не че е егоист. Просто разбира прекрасно, че всеки знае и осъзнава, точно толкова, колкото му е дадено.

Цитат на: sheshia
като малко по-голяма, бях навън, паднах и си ударих главата, вкъщи се съвзех, едновременно с това обядвах! Разбрах после, че не съм припадала. След като се съвзех, в главата ми изникнаха спомени, как се прибирам, гледах се отгоре на 10 метра разстояние, бях хваната за ръка с дядо ми, още си спомням този изглед отгоре. Никой не ми вярва, а аз все още твърдя че е така.
Знаците трябва да се следят внимателно и да се вслушваме в тях.
Активен
sheshia
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 2

« Отговор #3 -: Ноември 25, 2011, 14:22:58 »

Не държа да съм индиго, просто намирам че има и други като мен, необикновени. В живота си положих огромни усилия да се социализирам. Като бях малка единственото внимание, което ми се обръщаше беше за да ми се скарат, обичаха и да се подиграват, да ме обиждат, тяхното забавление. Нямам нито един хубав спомен. Забраниха ми да плача, за да не ме слушат. Оттогава не показвах никаква емоция, когато ми се плачеше, беше тайно, нямах и смях, само усмивка, за първи път чух смеха си на 20 години. Говорех само ако ме питат. Ако покажех, че се чувствам добре,  не губеха време да ми сринат самочувствието. Пред гоститите им се държаха като съвършено други хора, дори и с мен бяха добри. Не може да си представите през какво минах, за да не бъда детето отгледано от кучета. 
Всъщност, когато са ме правили са били деца, майка ми е хванала добрата партия, за да се махне от семейството си, не са имали възможност да опознаят себе си и другия. Майка ми е голямото зло, когато си намери по-богат мъж и раздели семейството ми олекна, вече не бях на прицел, а само стръв, между тях. След като пораснах и се промених, опитах да оправя взаимоотношенията ни, но те са си все същите гадняри, нямам родители. 
Все още когато общувам се появява внезапен страх, забравям думи, заеквам, това е моментно, случва се и когато съм с най-близките ми хора. Това възпираше комуникацията, но се насилвам да говоря и да не ми пука, че ще се изглеждам като идиот, дали и заради изминалите години, страха се заглушава. Опитвам се да гледам напред, мисленето ми е позитивно, никога нищо не е загубено, дори и ние, след като умрем.
Когато срещна любовта не я оставям, каквото и да ми струва, тук дадох отговор защо.
Няма пред кой да споделям, на кой му се слушат сълзливи истории, затова се пускам тук, който иска да чете или да не чете, няма значение.
Peace
Активен
Alida
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 256


« Отговор #4 -: Ноември 25, 2011, 16:27:28 »

Цитат
Сигурно е, заради липсата на любов, която имах като дете.
Това е много мъчителна травма. Но тя е в теб и ти си единствената, която може да те освободи от нея. Няма човек, събитие или постижение, което може да те излекува, докато я държиш в ума си и я следваш, когато те води към това да се чувстваш зле. С това не искам да те настройвам против нея, нито против хората или съдбата. Всяко нещо, което ни се случва, е за да осъзнаем нещо или да изградим нещо в характера си. И съм сигурна, че твоето нерадостно детство те е научило на много неща, които не би имала при други много по- желани обстоятелства.
  Всеки има подобни рани. Един- на едно място, друг- на друго и е без значение кой какво показва за пред света, защото когато остане сам със себе си, те започват да болят. В дъното на всичко това стоят страховете ни.
Нашата голяма мисия е всеки да си свърши вътрешната работа и да си излекува душата. Да погледне в очите страха си и от всяка болезнена ситуация да извлече полза за себе си, с това ще е полезен и за другите. А през това време с какво ще се занимава и как ще изглежда, какво образование ще има, в каква среда ще се движи- всичко е по негов избор и всеки избор носи допълнителен опит.
 Никой не знае по- добре от теб каква трябва да бъдеш, "образът" е предоставен за извайване в твоите ръце. В Дъх Нов Е n ти е посочил инструментите. Остава да го направиш. Или да изживееш образа, в който други искат да те видят? Въпрос на избор:)
« Последна редакция: Ноември 25, 2011, 16:39:29 от Alida » Активен

"Не е важно да видиш, а да разбереш"- Sunshine(sun)
Sue
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #5 -: Ноември 25, 2011, 18:57:21 »

    Цитат
    Жена с добра логическа мисъл?! Изумително!

    Защо ?!?!? !!!

    ---------------------------------

    Sheshia, има разлика между "какво ще правя с живота си" и "каква е мисията ми". С едното, доколкото чета, вече се справяш чудесно - променяш го към позитивно. Вътрешно-емоционално погледнато. 
    Специализацията ти може и да не ти е по сърце, но може би хората, с които сте в един поток или срещаш покрай ученето, са важни за теб. Дали тяхната мисия включва работа с теб или твоята с тях, не е важно. Важното е, че си на точното място, в точното време.
    Не се коси за точното дефиниране на мисията си. Задачи от рода на "да успокоявам другите", "да ги мотивирам и да им давам пример", "да балансирам отношенията между хората" са много трудни за себе-дефиниране. Твърде размито звучат и трудно имат смисъл в нашия забързан материален свят. А скритата енергийна работа зад тях остава невидяна, ако наистина нямаш ясновиждане или ясночувстване. Да не говорим за съпротивата, която ще срещаш от хората отсреща, поради не желанието да се променят.

    Премисли хобитата си, интересите, хората около теб (приятелите, колегите), мечтай (както каза ВДъхНовЕн) и си дай време. Отговорът ще се избистри сам.

    28 е малко. Някои светли личности постигат про-свет-ление на 33-34 Намигване
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #6 -: Ноември 26, 2011, 04:18:59 »

    Има въпроси, чиито отговори, винаги трябва да носим със себе си.
    Обикновено хората, когато се запознават или опознават, си задават глупави въпроси, от които нищо не могат да разберат един за друг.
    Например "от къде си?"... или пък най-забавния, поне според мен -  "с какво се занимаваш?", "женен/омъжена ли си", "каква музика слушаш"... и т.н. и т.н. простотии, които служат, ей така просто за поддържане на разговора. Ами според мен е по-добре да мълчат и да не поддържат разговора.
    Та, на темата. Кои са въпросите или по-точно отговорите, които ме вълнуват, обикновено мен, когато някой реши да ми се представи: (Обръщам се към sheisha, за това са в женски род)

    1. Какъв е твоят път?
    2. Кои са твоите учители?
    3. Какви са страховете ти?
    3. Кое те прави щастлива?

    Нито един от тези въпроси, не би трябвало да е твърде личен или да ви притесняват отговорите. Всъщност, аз много не съм наясно с т.нар. "лични въпроси", но това май си е само мой бъг, та ще ви го спестя, чисто теоритично.
    Може и да не отговоря на човек, който ме пита ...колко е часа, например, ако не ме попита правилно. Има си начини за всичко. Хората, които имат опит в общенията с духовни същности, знаят какво имам предвид. За да получим отговор, от някой от помощниците си, се налага доста да се потрудим и да му покажем, че имаме нужда от този отговор, а освен това - да зададем правилно въпроса.
    Този въпрос "Какво да правя с живота", sheshia, не се задава на хора, които нямат отношение към твоето житие и тепърва се налага да те опознаят. Има правилен вариант, но той е - ако ни питаш за път, по който да поемеш и то, при положение, че трябва да избираш, между два или повече, а не просто така "кой път да хвана, бе хора", защото, честно казано, твоя въпрос ми звучи точно така.  Съответно нямаше как иначе да ти отговоря, освен да те пратя да търсиш отговори от духовете, чрез постене.
    Но ти разказа за себе си и се вижда, че наистина си изгубила себе си, пътя си. И не, че ще тръгна да те съветвам или ще ти посоча правилния начин (от тук никой не може), но ти изпращам една книга, на пощата. Ако имаш воля и търпение да я прочетеш, тя ще ти се отблагодари и ще ти отговори на много въпроси.
    Късмет, sheshia.
    Активен
    АСИ
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 116


  • Град: Stara Zagora
  • Красен Пътеков
    « Отговор #7 -: Ноември 27, 2011, 21:05:41 »

    http://www.selenabg.com/index.php/2008-07-29-07-53-39/35-2008-07-27-20-20-43/1827-2011-11-21-14-00-57.html
    Активен
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #8 -: Ноември 27, 2011, 23:26:09 »

    Не мога да сдопълня мнението. Едно име още - Themistoclea.

    Интересно, дали жените философи не са били от първите "star seeds " Усмивчица
    Активен
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 284


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #9 -: Ноември 28, 2011, 15:25:40 »

    Peace
    Здравей, sheshia!
    Не си индиго, мила. Кристалче си. Вървиш (или по-точно - водят те) по пътя към окончателното Изкристализиране.
    Този път не е лесен и минава през цялостното сриване на онова, което се издига до индиговото ниво. Пътят е често път на множество страдание, на мъка, на трудности.
    Инак всичко, с което искаш да се захванеш, ти се отдава, сякаш си го правила хиляди пъти, но не виждаш в нищо смисъл, затова и не се впускаш в каквото и да е.
    Обичаш да бъдеш насаме със себе си, в Мир. Понякога от само себе си, в най-трудни моменти, като че ли умът блокира и оставаш в състояние на тишина, на покой, сякаш си "забила" като както става с компютъра. В тези моменти възстановяваш и се "връщаш", като преродена.

    По този път се "чупи" и отстранява цялата аз-ност. Прекършва се кахъра в човека, ината му, своеволието.
    Какво да се прави ли, с живота?
    Люби всичко и всички, въпреки всичко.
    Разбери посланието на свети Франциск и на Майка Тереза и го приложи за себе си в себеотдаденост и себепредаване в ръцете на Божественото. Това съкращава и води към Сребърните нива.
    Цитат
    Молитва на св. Франциск:
    Господи, направи ме инструмент
    на своя мир, където има омраза,
    нека сея любов;
    където има рана – милост;
    където има съмнение – вяра,
    където има отчаяние – надежда,
    където има тъма – светлина,
    където има тъга – радост.
    О, Боже Всемогъщи, дари ме
    Да не търся утеха, а да утешавам,
    да не търся разбиране, а да разбирам,
    да не търся обич, а да обичам,
    защото когато даваме, получаваме,
    и в прошката ни прощават,
    и в смъртта се раждаме
    за вечен живот.
    http://www.google.bg/search?q=Francis+of+Assisi&oe=utf-8&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a&channel=np&um=1&ie=UTF-8&hl=bg&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&biw=1680&bih=946&sei=0HzTTvy1EYie-QbJteHHDg

    Цитат
    Майка Тереза - "Въпреки това":
    Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
    въпреки това, обичай ги.

    Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
    въпреки това, прави добро.

    Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
    въпреки това, имай успехи.

    Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
    въпреки това прави добро.

    Честността и откритостта те правят уязвим,
    въпреки това, бъди честен и открит.

    Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
    въпреки това продължавай.

    Твоята помощ наистина е нужна, но хората може би те нападат, защото им помагаш,
    помогни им въпреки това.

    Дай на света най-доброто от себе си, и те ще извадят зъбите ти,
    въпреки това, дай на света най-доброто от себе си.

    Защо въобще съществува някой, ако не да люби, да дарява сърцето си, в свещенна полза на света, а и на себе си!?!
    Не очаквай да ти отговорят със същото. Сама го дай на себе си - уважението, разбирането, приемането, любовта, мира. Ако ли не, то искай от Бога, и ще ти се даде.
    Дадено ти е да носиш корона на главата, но преди да я видиш и придобиеш, ще я усещаш като трънен венец.
    Всеки, все някога, ивървява своя път към Голгота.
    Бъди себе си - доброта, мир и любов. Не е нещо неестествено. Просто му дай ход. Понеси се по него и се превърни в това, което си - Бял Гълъб - Миролюбивост.
    « Последна редакция: Ноември 28, 2011, 15:32:49 от Pelin » Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 284


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #10 -: Ноември 28, 2011, 16:31:54 »

    Мевлана Джеллаледин Руми:
    Няма край на Пътешествието, няма край, няма никога край...
    Как може влюбеното сърце някога да спре да се отваря?
    "Ако Ме обичаш," - каза Той - "Няма само веднъж да умреш.
    Във всеки миг ще умираш във Мен, за да се раждаш отново!"
    ...
    Водата в чашата или в потока се клатушка от ръце незнайни.
    Никога ли не си виждал светлина, играеща върху стената?
    Природата е Той, приятелю, един танц, едно тяло;
    проблясват във всеки момент със своето чудо.
    ...
    Тази Любов е крал, но знамето и е прикрито.
    Коранът истината казва, но чудото му е укрито.
    Любовта със стрелата своя е пробола сърцето на всеки любящ.
    Кръв лее се от там, но раната е за окото скрита.
    ...
    Крайната безпомощност на Любовта е съвсем като смъртта -
    извън всякакъв контрол, агония на раждане.
    ...
    Камъкът не трябва в роза да се претвори, за да съдържа всичките градини.
    Не е нужно нещата формата си да променят, за да бъдат на Безкрая огледало...
    Този свят, Ти каза, е по-луд от най-лудите сънища на лудия.
    Врати отварят се с размах във всеки атом, Ти стоиш засмян във всички тях.
    ...
    Разрухата носи име тайно, което дори вечното не е чуло.
    Смъртта има смях, който дори и ангелите на познават.
    Кървавите пръсти на времето везат гоблени на Вечната Милост.
    Искаш техния ред да откриеш?
    Полудаей от Любов!
    ...
    Когато за Свидетеля говорим в своята поезия, ние говорим за Теб.
    Чистото сърце и благородното поведение не могат да се сравнят с Твоето излъчващо Лице.
    Те ще те попитат: "Какво си сътворил?"
    Кажи им: "Освен Любов какво може влюбения да Твори?"
    ...
    Всяко унижение аз благославям, всяка загуба и агония.
    Само смърт след смъртта ме доведе до тази гола Пустиня,
    ослепително слънчева, където Ти бликаш от Всичко.
    ...
    Истинските влюбени, които в къщата на Любовта живеят,
    са молци в копнеж по огъня на греещото Му Лице.
    Бързо там, мое сърце!
    Той иска в пламъци да те обвие.
    Открий след Неговия ужас, сладостната огнена градина.
    ...
    Молитвата разсейва мъглата и връща мира в душата.
    Всяко утро и всяка вечер нека сърцето ми пее:
    Ла иллаха ил Аллах
    "Няма друга реалност освен Бог."
    ...
    "Бъди моето нищо", - Ти каза - "и моята тайна ще проблесне..."
    Около Твоето слънце на Пустотата световете въртят се, вечно блажени.
    Кагота Ти извикаш в мен, аз съм всичко, аз съм нищо.
    Всичко хора в мен в Теб свидетелстват една Истина,
    една Любов.
    ...
    Ако илюзии таиш за Небесата - изгуби ги.
    Душата за нюанс на Любовта узна, което я доведе на Земята.
    Хиляди качества на Небесата не могат да я съблазнят назад.
    Тук е мястото, където тя открива реалността на Любовта.
    ...
    Една надежда и една надежда само - Твоята Любов.
    Една сила и една сила само - Твоята Любов.
    Доката всяка клетка не заплаче,
    призовавайки Те без да спре, светът върти се само от илюзия в илюзия.


    "Бъди Жив,
    Бъди Жив в Любовта.
    Мъртвите не могат да направят нищо.
    Кой е Жив във този свят на призраци?
    Този, чията Любов не спира да се ражда.
    *******
    Създадох те от пламъци
    и сега в Огъня те слагам.
    Ти винаги си с Мен,
    но не винаги го знаеш.
    Аз Съм изкусен магьосник
    и Съм те омагьосал.
    Сага, опитай се да се измъкнеш!
    *******
    О Приятелю,
    Ти ме създаде любящо,
    сложи ме в дреха
    от кожа и кръв.
    И тогава засади дълбоко в мен
    семе от Твоето сърце.
    То превърна целият свят
    в светилища, където само Ти съществуваш.
    *******
    Изпих Елексира на Твоята Страст,
    О, Вода на Живота,
    изпих го
    и превърнах се в Теб.
    Смъртта дойде и усети аромата Ти около мен...
    Самата Смърт опияни се...
    и забрави да убива.
    *******
    Лежа в Прахта
    при Твоите Нозе,
    сърцето ми - заплетено
    в къдриците на твоята коса.
    Стига толкоз!
    Устните си приближи
    и нека Твоята целувка
    душата ми да освободи.
    *******
    В объркано пияно учудване
    Любовта е
    най-трансформиращата сила.
    Илюзията на света отпада
    само за Теб...
    Девствената душа на Любимия
    превръща дори краля в дете.
    Сега сърцето ти също е дете -
    чудото и може да се прояви.
    *******
    Глупавите вярват,
    че знанието носи сила,
    а силата на знанието
    е само друга празнота.
    Единственото истиско Познание
    е Любовта.
    Когато Мистерията започне,
    само Любовта
    може да я следва.
    *******
    Влюбеният
    е винаги пиян от Любов.
    Той е Луд. Тя - Свободна.
    Той пее във възторг.
    Тя танцува във захлас.
    ...
    Хванати от своите мисли
    ние за всичко се тревожим,
    но веднъж опияним ли се
    от таз Любов -
    тогава що идва, нека дойде!
    *******
    Още в първоя момент
    Те Познах
    чрез Любовта.
    Колко много скрити игри сме играли!
    Ела по-близо, Пияницо,
    в шатрата на моето сърце.
    Изпразниях я от всичко
    за Теб, за Теб...
    *******
    Време е,
    тичай сега в къщата на Виното.
    Там, накрая,
    всички Влюбени Живеят.
    Тичай Там Сега,
    влез и чашата грабни.
    Лудостта пресяга се към теб
    с ръце засмени.
    *******
    Те ме нарекоха "предател":
    аз спях в Твоите ръце.
    Нарекаха ме "зъл":
    аз пих от Твоите устни.
    Те казаха, че нищо не разбирам:
    Ти ме нахрани с Твоята Захар.
    Те казаха, че ще бъде забравен:
    Ти каза: "Живей Завинаги!"

    « Последна редакция: Ноември 28, 2011, 17:23:20 от Pelin » Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    sunsea
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 70

    « Отговор #11 -: Ноември 28, 2011, 21:21:22 »

    Цитат
    всичко, с което искаш да се захванеш, ти се отдава, сякаш си го правила хиляди пъти, но не виждаш в нищо смисъл, затова и не се впускаш в каквото и да е.
    Обичаш да бъдеш насаме със себе си, в Мир. Понякога от само себе си, в най-трудни моменти, като че ли умът блокира и оставаш в състояние на тишина, на покой, сякаш си "забила" като както става с компютъра. В тези моменти възстановяваш и се "връщаш", като преродена.

    Пелин в тези твои думи въпреки, че са към sheshia все едно видях себе си. И съвета ти към нея е много добър. Интуитивно изглежда съм налучкала този път и той носи голямо удовлетворение като цяло. Присъединявам се към съвета.
    Активен
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 284


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #12 -: Ноември 29, 2011, 11:18:09 »

    Цитат
    всичко, с което искаш да се захванеш, ти се отдава, сякаш си го правила хиляди пъти, но не виждаш в нищо смисъл, затова и не се впускаш в каквото и да е.
    Обичаш да бъдеш насаме със себе си, в Мир. Понякога от само себе си, в най-трудни моменти, като че ли умът блокира и оставаш в състояние на тишина, на покой, сякаш си "забила" като както става с компютъра. В тези моменти възстановяваш и се "връщаш", като преродена.

    Пелин в тези твои думи въпреки, че са към sheshia все едно видях себе си. И съвета ти към нея е много добър. Интуитивно изглежда съм налучкала този път и той носи голямо удовлетворение като цяло. Присъединявам се към съвета.
    Привет, sunsea!
    Мнозина могат да открият себе си, защото сега, в тези времена, нещата се случват с мнозина, и ако един е описал механизмите и мистериите вътре в човека, случващото се в него, то тези, които живеят с това, ще го разпознаят.
    Нали затова е речено: "Познай себе си и ще познаеш всичко/света!".
    Микрото и Макрото - "Каквото е горе, това е и долу" - Тот

    Моделите в ума са едни и същи у всеки човек и действат по един и същи начин. Божественото е едно и също във всички чувстващи същества и действа по един и същ начин. Упорството на ума, съпротивата - тя е една и съща при всички, макар да е различна по сила.
    Именно на нея е дадено името "Сатана" - което в превод значи "Противник" на Бога, на Любовта, на Единението. Това е този аспект на ума, които е завзел и управлява тялото, чрез фалшивата концепция, че ти си ти, че ти си нещо отделно от всичко останало, че ти си индивидуалност, а то всъщност няма друго освен Един, в едно море, в един океан от безброй вълни, от безброй капки/пръски, които за малко и привидно се отделят от цялото, чувствайки относителната самобитност, преди отново да се завърнат в Него.
    Капката никога не губи дълбоката информация в себе си, за океан, за вода. Но какво става с капката, когато в океана се завърне? Къде изчезва тя? Там е и не е, океан е.
    А що е капка далеч от океан? Миг на съществуване и край..., но не. Изпарява се и отново се излива - в дъжд. Нищо не изчезва. Цикличността е вечна.
    Да видиш всичко, като океан, като взаимосвързаност, като един организъм, като едно Същество, в което ти си атом, или малко клетка... - това е.
    И да знаеш, че тази клетка, този атом е част от веригата, от взаимообмена - това е. Тогава ти ще работиш с Тялото.
    Ето защо е речено, че всички ние, сме "удове" (части) на Едно Тяло, на което сърце е Христос (Любовта), а глава е Отец (Мъдростта, Разума).
    Едни от нас знаят това, разпознали са го - те се наричат Синове и Дъщери Божи. Други се държат кат ракови клетки - в своеволие.
    Взаимосвързаните Живеят във взаимно отдаване, в правилен и хармоничен обмен, с Мир и Любов, с доброта, както е и писал св. Франциск: "защото когато даваме, получаваме, и в прошката ни прощават,", или старецът Йосиф Исихаст: "Той обиква пръв и излива Благодатта Си. А ние отдаваме "Твоя от Твоих"."

    Тези днешни времена са онова, което много време се чакаше - времето на взаимното поръчителство, на взаимното приповдигане, в което целият "наш свят" ще се измени и ще се издигне на по-високото ниво - тъй нареченото четвърто измерение, в което Царството на Любовта ще започне.
    При някои това вече се случва (издигането на четвъртото измерение), при някои вече се е случило. Ето как е описано това нещо от св. Григорий Синаит, в "Трите степени":
    Цитат
    Комуто се удаде да достигне това, той ще види своето възкресение преди очакваното общо възкресение и ще каже с думите на апостола: «В тялото ли съм, или не — не зная.
    ...
    А когато поради умната молитва безмълвникът се сподобие с духовно просияние и разтвори всички прозорци на душата си за съзерцанието, ставайки по-голям от себе си, все по-ясно и чисто ще вижда същинската природа на нещата, не както постановява външната мъдрост, която говори от корема и бяга подир сянката. Онова, за което умът дотогава не би могъл и да си въобразява, ясно му се открива сега и съзерцава «еже око не виде». Тогава, както в началото казах, душата, свободна от всякакви затъмнения и веществени склонности, става тъй умна, както е бил Адам преди грехопадението, и намира насадената в нея от изконно време светлина. Станалият по дух подобен на Бога человек гледа естествено и просто на тайните и загадки Божии. Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани, пиянство на Духа. Ето как чрез послушание и умна молитва безмълвникът достига до единение с Божеството и Го вижда въплътено в светлина, нетленна и несътворена, както е била самата Таворска светлина. »

    За което говори и Старецът Тадей Витовнишки:
    Цитат
    Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...

    И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божи образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схващаме това. Ние разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божествения живот и че с мислите си много въздействаме на другите...

    Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семеството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или зло. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разрушават нашия мир. Тогава нямаме покой....Така и всяка душа, която се е съединила с Бога излъчва мир и радост. Божествения мир и радост се разпространяват от тази душа и ние се чувстваме приятно в нейно присъствие. Виждаме какво означава Царството Небесно - правда, мир и радост в Светия Дух...
    Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...
    Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и божествения живот...
    Бог е господар на всички умове...
    Без Бога не можем да обичаме даже и себе си...
    Човекът е малък космос...
    Раят и адът са реални състояния на душата...
    Ние сме в духовна борба.

    Стоене пред Господа
    За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове.

    За Богообщението
    Човек вътре в себе си ще открие Царството Божие. "Влез в своето сърце и там ще откриеш стълбицата за влизането в Царството Божие.", съветва свети Исаак Сирин. Светото Писание ни учи, че Царството Небесно е "правда, мир и радост в Светия Дух". Първата крачка към Богообщението е да предадем себе си напълно на Бога. Защото Бог е този, Който действа, а не човек. Богообщението означава да се всели в нас Бог, да действа в нас; нашия дух да се облече с Него и да управлява разума, волята и чувствата. Тогава ние ставаме доброволно оръжие в Неговите ръце и сме движени от Бога в мислите и желанията, и чувствата, и в думите, и в делата.
    - Как човек, който е достигнал висока степен на духовност, се пази от гордостта?
    - Това не е нещо сложно. Богообщението е нормално състояние на душата. Човек е сътворен за такъв живота. Но грехът е отделил човека от него и затова той трябва отново да го придобие. Ние в действителност се трудим да се върнем в нормално, здраво състояние.

    Съзерцание
    Когато в сърцето на човек се всели Небесното Царство, тогава Бог му открива много тайни. Той заедно с Бога "влиза" в същността на нещата и разбира тяхната тайна. В Бога е цялото знание и когато Господ поиска, по Своята милост го открива на човека. Така и простия, неук монах по Божията милост разбира великите тайни: за живота, за смъртта, за рая, за ада, съзнава и как е устроен този свят. Когато в човешкото сърце се всели Царството Божие, Бог "смъква" като някаква завеса незнанието на ума. Човек започва да разбира не само тайната на творението, но и тайната на самия себе си. В някой момент Бог по неизказаната си милост му открива Себе си и човек съзерцава Царя на славата, както вижда слънцето в бистра вода. Тогава става едно с Бога и Той действа в него.

    Атмосферата на небето и атмосферата на ада
    От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие.Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновени неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосферата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и атмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"
    - Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.
    - Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.
    - Има ли тогава в човека мисли?
    - Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=fSXPbv76RjA" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=fSXPbv76RjA</a>

    Адвайта веданта: "Брахман е както изпълнителната причина, така и материалната причина на Творението. Според Веданта Брахман е творецът, но също и творението. Вселената не е сътворена ex nihilo, от нищото, а Брахман посредством своята сила на преображение, Мая, се е превърнал в света , без това да променя същинската му природа, която е вечна, сатчитананда, съществуване-съзнание-блаженство."

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

    Поздрав с една хубава мелодия:http://www.youtube.com/watch?v=OtDR37zGYvM&feature=autoplay&list=FLSTL1TdvXkitsZ595JGRMCg&lf=plpp_video&playnext=1
    Сърце
    Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 284


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #13 -: Ноември 29, 2011, 14:15:20 »

    Тя никого не осъди. Тя никого не обиди. Тя на никого не навреди. Тя:
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=E6fl5kxFvrc" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=E6fl5kxFvrc</a>

    ПрисноДевата - защитничката на окаяните. Нашата Майка.

    Той, Всепрощаващия, застъпника, ходатая, възправящия блудните, грешните; нашата Вяра и Надежда:
    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=G3ykt6pyLJ4" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=G3ykt6pyLJ4</a>
    « Последна редакция: Ноември 29, 2011, 14:30:05 от Pelin » Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    zenitov
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 38


  • Град: София
  • RED BULL GIVES YOU...super bad farts

    « Отговор #14 -: Януари 27, 2012, 13:47:59 »

            Този въпрос изглежда много труден, но според мен отговора е само един:живееш го. Нататък, вече идват усложненията Усмивчица които пък са доста индивидуални и колкото и да вярват хората, че ти помагат със съветите си, аз не разчитам. Ще споделя само от личен опит, че аз много попивах от съветите на близки и приятели, но не се получаваше, даже започнах да си мисля, че имам някаква сериозна повреда в софтуера. Та накрая се усетих, че всъщност се опитвам да намеря, човек, който да ми каже, какво искам да правя с живота си Затъпяване Два дни се отдадох на размисли относно дали наистина съм толкова тъп или просто така  съм научен още от малък, че по-възрастните са авторитетите и като дойде време да решим нещо важно, търсим някой мъдрец от семейството или учителите, които с радост ти казват кое как е. На третия ден станах, започнах да си опаковам багажа, без да знам накъде съм тръгнал, реших да хвана първият автобус за европа който тръгва от автогарата. След около 40 часа бях на 3000км от вкъщи с пари за около 10дни и усмивка до ушите. Прибрах се след 1 година жив, здрав и с тотално различно мислене.

    П.С. Това не е съвет!     
    Активен

    Не е важно какво ми говорят, а какво чувам...(факт)
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Мъдрости за живота
    Обща тематика
    Evolution 8 17254 Последна<br />публикация Август 14, 2012, 23:54:03
    от The One
    Магията на Живота !!!
    Видео клипове
    Amaranth 1 1918 Последна<br />публикация Ноември 30, 2010, 14:11:29
    от небесният ангел
    Разпознаване на знаците в живота ни « 1 2 »
    Обща тематика
    Neverland 24 5015 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 21:34:42
    от ChaoS
    Какво да правя: планове за бъдещето « 1 2 »
    Въпроси и отговори
    Аэ съм 18 2231 Последна<br />публикация Август 27, 2011, 17:57:30
    от ИВЕВЕ
    Какво иска да те научи живота и любовта... ?
    Обща тематика
    iti2 3 662 Последна<br />публикация Май 09, 2012, 05:58:02
    от Ich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright