Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Тишина и покой  (Прочетена 1360 пъти)
kaloian1
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 76

  • Град: Плевен
  • WWW
    « -: Ноември 14, 2011, 18:53:24 »

    Покоят е вашата истинска същност.


    Какво е покоят? Онова вътрешно пространство, онова съзнание, в което думите на тази страница се възприемат и превръщат в мисли. Без това съзнание не би имало възприятие, нито мисъл, нито свят.Вие сте това съзнание, приело формата на човек.


    Когато загубите връзка с вътрешния покой, губите връзка със себе си. Когато загубите връзка със себе си, изгубвате себе си в света.

    Вашето най-съкровено себеусещане, усещането за това кои сте, е неделимо от покоя. То е онова АЗ СЪМ, което е по-дълбоко от името и формата.

    Еквивалентът на външния шум е вътрешният шум на мисленето. Еквивалентът на външната тишина е вътрешният покой.

    Когато край вас има тишина, послушайте я. Просто я забележете. Обърнете й внимание. Вслушването в тишината пробужда вътрешния покой, защото само чрез покоя можете да усетите тишината.

    Ще видите, че в момента, в който забелязвате тишината наоколо, вие не мислите. Съзнавате, но не мислите.


    Когато осъзнаете тишината, веднага настъпва състоянието на спокойна вътрешна будност. Вие сте в настоящето. Освободили сте се от хилядолетния колективен човешки стереотип.

    Погледнете някое дърво, цвете, растение. Нека съзнанието ви се спре върху него. Вижте колко е спокойно, колко дълбоко вкоренено е в Битието. Позволете на природата да ви научи на покой.

    Когато се вглеждате в дърво и възприемате неговия покой, във вас самите настъпва мир. Свързвате се с него на много дълбоко ниво. Чувствате се едно с това, което възприемате в покоя и чрез него. Усещането за единство с всички неща е любов.


    Тишината помага, но не ви е необходима, за да намерите покоя. Дори при наличието на шум можете да съзнавате покоя зад шума, да съзнавате пространството, където възниква шумът. Това е вътрешното пространство на чистото осъзнаване, самото съзнание. Можете да съзнавате съзнанието като фон на всички ваши възприятия, на цялото ви мислене. Осъзнаването на съзнанието означава възникване на вътрешен покой.

    Всеки шум, който ви дразни, може да ви помогне точно толкова, колкото и тишината. Как? Като се откажете от вътрешната си съпротива срещу шума, като го оставите да бъде такъв, какъвто е – това приемане също ви отвежда в царството на вътрешния мир, наречено покой.

    Когато приемате дълбоко момента такъв, какъвто е – в каквато и форма да се проявява -вие сте в покой, вие сте в мир.

    Обърнете внимание на празнотата – празнотата между две мисли, краткото късче тишина между думите в разговора, между нотите на пианото или флейтата, празнотата между вдишването и издишването.


    Когато обръщате внимание на тези промеждутъци, съзнаването на „нещо” се превръща… просто в съзнание. Лишеното от форма измерение на чистото съзнание възниква някъде дълбоко във вас и замества отъждествяването с формата.

    Истинският интелект действа тихо. Покоят е мястото, където се раждат творческата способност и решенията на проблемите.

    Дали покоят е просто отсъствие на шум и съдържание? Не, той е самият интелект -скритото съзнание, от което се ражда всяка форма. А как това може да бъде отделно от вас? формата, която си мислите, че сте, е възникнала от това съзнание и се поддържа от него.

    То е същността на всички галактики и на всяко стръкче трева, на всички цветя, дървета, птици и всички други форми.


    Покоят е единственото нещо на този свят, което няма форма. Но пък от друга страна, то не е точно нещо и не е от този свят.

    Когато се загледате в дърво или в човек в състояние на покой, кой гледа? Нещо по-дълбоко от човек. Съзнанието гледа своето творение.

    Нужно ли ви е повече знание? Дали повечето информация ще спаси света? Или по-бързите компютри, повечето научни и интелектуални анализи? Не е ли мъдростта това, от което човечеството най-много се нуждае сега?

    Но какво е мъдростта и къде да я намерим? Мъдростта идва със способността за покой. Просто гледайте, просто слушайте. Не е нужно нищо повече. Когато сте в покой и гледате и слушате, тогава се задейства отвъдпонятийният интелект във вас. Позволете на покоя да направлява думите и действията ви.


    На мен лично ми помага мисълта за смърта.Каквито и проблеми да има човек,и ако осъзнае без страх и се потопи в реалноста че все някой ден ще умре,всичко се изчиства ,дребнавщина ,его, проблеми и др.И осъзнаваш че всичко в което си вярвал и си се борил е една безсмислица която не си струва труда и напъна .И каво става, живота е едно чакане на смърта и почти нищо матерялно няма смисъл през този поглед,остава ни да се молим да има задгробен живот и да инвестираме усилията си във духовното си усъвършенстване за по-добър живот отвъд.
    Активен
    MIND
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 7


    « Отговор #1 -: Ноември 26, 2011, 18:17:11 »

    Уникално е браво..самоче последното не ми харесва никак..Усмивчица според мен много крайно..
    Активен
    fayri
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 36


    « Отговор #2 -: Декември 04, 2011, 17:07:32 »

    Цитат
    На мен лично ми помага мисълта за смърта.Каквито и проблеми да има човек,и ако осъзнае без страх и се потопи в реалноста че все някой ден ще умре,всичко се изчиства ,дребнавщина ,его, проблеми и др.И осъзнаваш че всичко в което си вярвал и си се борил е една безсмислица която не си струва труда и напъна .И каво става, живота е едно чакане на смърта и почти нищо матерялно няма смисъл през този поглед,остава ни да се молим да има задгробен живот и да инвестираме усилията си във духовното си усъвършенстване за по-добър живот отвъд.
     
     
     
    Смъртта е реалност от която никой не може да избяга.Но затова пък трябва да я приемем като част от нашето съществуване.
    Както Животът е реалност,така и Смъртта е реалност.
    Смъртта е само един преход.
    Ако приемем,че ние не се състоим само от тяло,то тогава бихме могли да приемем,че нашата истинска същност,нашето истинско Аз ,не умира ,а продължава своето вечно съществуване.

    Активен
    Pelin
    ОЙ 8:11
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 284


    Red Overtone Serpent

    WWW
    « Отговор #3 -: Декември 05, 2011, 08:34:31 »

    Покоят е вашата истинска същност.
    ...
    На мен лично ми помага мисълта за смърта.Каквито и проблеми да има човек,и ако осъзнае без страх и се потопи в реалноста че все някой ден ще умре,всичко се изчиства ,дребнавщина ,его, проблеми и др.И осъзнаваш че всичко в което си вярвал и си се борил е една безсмислица която не си струва труда и напъна .И каво става, живота е едно чакане на смърта и почти нищо матерялно няма смисъл през този поглед,остава ни да се молим да има задгробен живот и да инвестираме усилията си във духовното си усъвършенстване за по-добър живот отвъд.
    Чудесен цитат сте постнали, kaloian1!
    Всичко това е точно така, но може и много нещо да се допълнят, като например:
    http://www.vbox7.com/play:0a585974
    Цитат
    Пустая сущность ума — Амитабха, дхармакаевый ум.
    Лучезарная, ясная природа ума — Авалокитешвара, самбхогакаевый ум.
    Все мысли, возникающие в уме, — Это Падмасамбхава, нирманакаевый ум.
    Кунга Тензин

    И още нещо в резонанса на Християнството:
    Цитат
    Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: "Господи, Исусе, Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния" да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви - споменът за смъртта.
    из Заветът от Св. Иван Рилски Чудотворец
    Активен

    "... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Антар моуна (вътрешна тишина)
    Йога
    Kaloyan 5 1518 Последна<br />публикация Септември 14, 2010, 15:51:35
    от giti

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright