Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Изповед на Kissing You Good Night на прага на 11:11:11  (Прочетена 2072 пъти)
Kissing You Good Night
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « -: Ноември 09, 2011, 15:32:10 »

    Първо ще искам да прочетете внимателно всичко, което съм написал тук. Целта ми е да се самоизоблича, защото знаех, че с приближаването на 11:11:11 всичко скрито за нас и от нас ще излезе на повърхността. Мислех си със самонадеяността на някое глупаво пишлеме, че това мене ще ме подмине... Но се самозаблудих. Затова реших да не се противя на световните събития - не съм чак такъв безразсъден бунтар, че да играя на стражари и апаши със световната еволюция - тя не търпи такива изпълнения и аз бих изпаднал от прехода към по-разширени видове съзнание.
    Ето защо ще ви призная всичко, с което съм прегрешил пред вас - та вие ме дарихте с толкова любов и разбиране - а аз с какво? С лъжи и недомлъвки... Това ли е благодарност? Това ли е истинското поведение на едно индиго? Това ли е непосредствеността на един работник на Светлината?
    Отговора оставям на вас. Времето е наше за всички времена!

    Решил съм да ви говоря за нещо, което ме трови вече месец и половина. Искам да изчетете този постинг търпеливо докрай, да обмислите внимателно отговора си чак тогава да пишете отзиви. Целта на следните редове е не да цивря на нечие рамо самосъжалявайки се, а да се изправя срещу собствения си страх от присмехи и подигравки, вкоренен дълбоко в мене и да кажа:

    Да, не съм перфектен!

    Да, досега под влияние на собствената си мегаломания мислех, че съм идеален, че нямам никакви трески за дялане, а те са цели чепове и чворове, за които няма друг лек освен брадвата.
    Затова сега хващам брадвата и започвам да дялам чеповете и чворовете, за да стана малко по-гладък и поносим. Наистина, досега си казвах, че съм номер 1, ама се оказа, че съм един жалък лъжец и някакъв празнодумен фантазьор и позьор, който се чуди как да привлече вниманието на хората с разни глупости. Този път обаче целя да ви привлека вниманието с истината за мене. А тя е, че:

    АЗ СЪМ ЛЪЖЕЦ!!!

    Да, правилно прочетохте! Аз съм лъжец! И ще ви приведа едно доказателство:

    Имам един въпрос. Аз се занимавам с литература. Пиша разни разкази и повести, които са на нелошо ниво. Обаче много рядко ми идва вдъхновението. Ако дойде, то е обикновено след преживяно насилие. Освен това много положително в такива случаи ми действа музиката на Жан-Мишел Жар или някои от по-нежните песни на ФСБ. Има ли нещо в мене, дето да е пó така?, защото ходя вече пет и половина години по психиатри и един с друг не са в състояние да се разберат какво ми е, аура-камерата на Деян Колев е далеко.... Абе, както е казал народът - бог високо, цар далеко....
    Та основното нещо, което ме вълнува е, как да се вдъхновявам по-лесно, за да създавам по-качествени творби и как да разбера какво ми има, защото виждам своя ангел-хранител, а това, казва майка ми, не е нещо често срещано сред хора дори като мене. Ей това ме тревожи, да не се разчуе, защото знаете какво нещо е българина - "Е те такова животно нема, оти не мой да има....", и ще ми лепнат етикета "ЛУД" и оттам нататък - жална ми майка.... Моля ви, помогнете ми!!!!

    Това е първият ми постинг във форума. Обърнете внимание на огромните червени, наклонени, удебелени и подчертани букви в средата на цитата. Усетихте ли, че нещо с това, което съм разказвал на всички вас за мене, се разминава с тези словца? Това беше моята дупка в маската ми, от която много се страхувах. Но по добре, че я има - така мога да почна от някъде да руша маската си, личния си мит...
    Какъв е личният ми мит ли? Той е митът за живота ми през периода шести-осми клас.
    Избрах да го използвам за параван, защото ако ви кажех още с първата среща истината, щях да стана моментално новосветец и мъченик за вярата, което не ми се нрави изобщо. Винаги съм мразел такива лиги и сополи!
    А какво представлява личният ми мит ли? Ще ви го разкажа:

    Митът "Дружба":
    За периода 01.12.2005-15.06.2008 информацията в паметта ми е цялостно променена и препрограмирана, но във ВИП това нещо не важи. Нямам почти никакъв оригинален спомен от тогава. Чак за осми клас започвам да оставям оригинални спомени, но това е с цел митът да бъде цялостно издържан и достоверен според критериите на класическата логика. Тогава все бях твърде рационален, та пресмятах особено прецизно всеки елемент от мита така, че мозайката му да е без пукнатини. Тук е момента да си призная, че се справих успешно. Докато не кажа на някого истината, той изобщо не е в състояние да усети какво всъщност се е случвало с мене. Но сега времената се промениха и дойде ред на чистата и свята Истина за моя живот, колкото и жалък да е бил откак съм се родил. А ето я и нея:

    Аз от първи клас съм обект на присмехи и подигравки заради странното си поведение, наивността си и широкообхватната ми фантазия, която работи по 960 часа в денонощието. В първите три години от ученическия ми живот с две приказки можех да бъда вкаран в пътя, но в четвърти клас при нас се появи едно момче, което беше доста буйно. То ме дразнеше, защото виждаше що за човече съм и скоро аз оставих добрата си страна и тръгнах по един дълъг и разрушителен път към провала.
    Постоянно се надпреварвах с идеите му аз да измисля нещо, което да ме докаже като успешен човек, но в предишните три години си бях послал доста хубавинко, та сега си берях урожая от предишните три години - по-просто казано - бях си изхабил дебита на уважение сред съучениците си. Затова и досега се псувам тайно и се самобичувам - заслужавам наказание за това, защото само глупак би постъпил така, а пък вие казвате, че съм много умен - та, щях ли да постъпя така, ако бях истински умен?!...
    В пети клас той се махна, защото бях успял да предизвикам в него чувство за вина за конфликтите в класа и развалените часове, макар че цялата вина беше на 100% моя, а той нямаше никакво отношение към това.
    Но на негово място се появиха 16 нови ученици - всичките ме дразнеха по свой си начин - и то все успешно.
    Най се открояваше едно момиче на име Мирела, което сега чувам, че е станала махленска бръмчалка от класа - а тогава се имаше за много специална... Хи-хи... Тя умееше да ме вбеси с най-прости действия. Колко пъти заради нея съм ял бой...
    И тя беше недосегаема - тя винаги излизаше чиста, след като ме раздразнеше, защото почвах да буйствам и да развалям дисциплината - така аз плащах за чуждите грехове.
    В шести клас бях натрупал достатъчно материал за агресивни действия по всички фронтове и вече всички се чудеха как да ме разкарат от училище, защото веднъж вече бях успял да опропастя приемането на един важен европроект за много пари с "мило" поведение пред господа европейците - изплюх се върху единия, сритах в пищяла втория, а третия го напсувах така, щото той, без да разбира какво му говоря, цял пламна. Бях станал нежелан в училище - всички ме мразеха.
    И така в шести клас вече бях успял да потроша за около месец около 20 стола, 5 чина и безброй кошчета за боклук. Последната ми проява беше, че в пристъп на ярост срещу Мирела и приятеля й Мартин, за малко да счупя с ритник крака на едно дете от съседен клас, докато петима учители се опитваха да ме вкарат в лекарския кабинет, който се намираше право срещу класната ни стая. Това явно преля чашата на търпението на директорите на училището и аз още на следващия ден бях изключен от училището. Вечерта плаках много. Отивах в друго училище, което беше дупка в сравнение с досегашното ми, но пък и учителите бяха доста по-строги.
    Като попаднах в новото си училище, аз бях приет с подигравки (още не съзнавах колко е унизително да те изгонят от най-доброто училище в града в такава дупка, а както всички знаят, такива лоши новини се носят по-бързо от светлината). Започнаха от първия ден да ме бият и тормозят и на края на първата цяла седмица там не изтраях и пак почнах с цирковете си.
    Изтраяха ме с триста зора в това училище 39 дни и накрая пак ме изгониха.
    Още на 23тия ден от престоя ми там ме насочиха към една опитна и дърта психиатърка, която и досега е моят демон - толкова я мразя - все още си мисля, че тя ми е съсипала живота - докато всъщност аз си го съсипах сам-самичък - без чужда помощ и участие - аз позволявах да ме обиждат и да ме дразнят, аз давах да ме карат за семки и бонбонки да правя глупости! Аз! И никой друг!
    Аз щом я видях, нещо ме жегна отвътре - чак сега усетих как отивам към пропаст. Но беше късно - бях набрал достатъчно инерция и нищо не беше в състояние да ме спре по пътя към бездната, към ада на лудостта.
    Едва когато тя ми изписа лекарства, аз разбрах, че вече съм сгазил пипера сериозно - толкова сериозно, че нямаше възможност да поправя всичко като с магическа пръчка. Нямах и воля да се реформирам. Нито сила. Вече се бях отдал на онези малки демончета, които ме тикаха към деструктивна дейност. Те ме бяха превзели цял!
    И така, на 30.11.2005 аз бях изгонен и от второто си училище. На следващия ден отидох в новото си училище, което щеше да стане родина на моята най-голяма тайна, която сега разцъфва пред вас с цялата си страховита мрачност.
    Посрещнаха ме добре. Но пак имаше кой да подхранва демончетата ми - един грозен и противен на вид турчин на име Гюнеш. Той се беше специализирал в манипулацията на такива лапнишаранчета като мене, за да се забавлява на техен гръб. И аз бях поредната му жертва.
    До 01.02.2006 всичко вървеше общо-взето в рамките на поносимото, макар и да правех глупости, но аз си бях въобразил, че съм там за седмица -две и грам зор не си давах да поработя върху себе си - всички разговори с психиатрите ми и консултациите с леля Антика - психоложката на училището, която беше твърдо консервативна психоаналитичка, не помагаха. Аз пак си бях същия. Предстоеше ми да пострадам много от голямата си уста и от прекалената си чувствителност и наивитета си.
    Но на 01.02.2006 се случи знаменателно събитие - появи се субекта Стельо, който много дълго време щеше да превръща дните и нощите ми в низ от безкрайни страхове, мъки и кошмари.
    Този субект беше едно момче на моята възраст, отличаващ се с много по-буен от моя характер и с побойнически привички, който веднага си ме заплю за боксова круша.
    Скоро след появата му се пренесохме в най-крайната сграда на лудницата - орязаха бюджета на отделенията до такава степен, че нямаше пари за поддръжка на две сгради и събираха лудите на цяла Варна под един покрив.
    Там Стельо се почувства зареден от нещо и започна да си упражнява бойните умения върху мене - така скоро аз станах мухльото на училището. Той се чувстваше безнаказан, защото нямаше кой да го възпита правилно и да го отучи от тези привички - той беше изтърван. А аз си теглех за това, че съм твърде самобитен. И досега си тегля.
    Така завърших шести клас - с разбивани всяка седмица колене, вежди, нос, устни и така нататък. В мене се беше излюпила Злобата.
    В седми клас Стельо вече беше почнал полека да навлиза в пубертета и гласът му беше станал осезаемо по-плътен - а аз все страдах от това, защото стана и по-агресивен.
    На няколко пъти докато той беше там през седми клас, аз троших скъпи уреди и вещи на училището. За мое щастие (или пък не - вие си решете) болницата поемаше щетите и аз станах тежко деструктивен (мислейки си, че съм безнаказан и това ще е вечно). Но на 08.12.2006 се появи искричка светлина в мрака на моето падение - Нелка - една бунтарка с широки сърце, душа, джобове, ханш, бъбреци и стомах (последните две за любимата й комбинация - кебапчета с картофи "Каменица"). Тя ме хареса и когато същия ден Стельо за пореден път реши да узъвършенства бойните си умения върху мене, тя ме спаси от него.
    На следващия учебен ден тя наби Гюнеш (какво ли търсеше той там?...) и Стельо, задето се мъчат да ми пикаят в чантата и скоро те, наливайки се с водка, решиха да ми го върнат.
    На 13.12.2006, след училище, Гюнеш ме причака в едни храсти. Протегна си той ръцете през храстите, когато аз минавах оттам и ме повлече с помощта на Стельо към едно усойно кътче на двора на лудницата. Там те, без да кажат нещо, започнаха да ме ритат. После Стельо започна да ме души с ръце, а после пак да ме ритат двамата. След това четвърт час гледах безпомощно как те скачат върху мене от една висока метър и половина пързалка. След това "забавление", Гюнеш извади нож и налетя да ми реже дрехите. Тогава аз скочих като ужилен и побегнах към единствения възможен изход. Но единият ми крак беше зле ударен, та не бягах особено бързо. Стельо бързо ми препречи пътя и ме срита в слабините. Аз политнах назад и попаднах встрани от пътеката, по която можеше да се излезе от тази част на двора. От двете страни на пътеката имаше дълбоки ровове с кал и аз започнах да затъвам. Започнах да се дърпам, за да изляза, но започнах да затъвам още повече. Затънах до кръста и след като Стельо си поигра да ме да дави в калта, повика Гюнеш, извади ме с негова помощ оттам и ме принудиха с още бой да им ударя по една ръчка. Иначе щяха да ме снимат как ме изнасилват и да ме разпространят из целия град. След това, за мое огромно щастие, ме пуснаха.
    При боя ми бяха изчезнали парите за автобус и нямаше как да се прибера бързо вкъщи. Прибрах се вкъщи чак привечер, ридаейки и олюлявайки се.
    Като казах на майка си защо съм така, тя ме наби и ме прати да се къпя. А след това ми каза, че съм си измислял за това. Та тя не виждаше ли, че целият съм в синини?
    На другия ден, подтикнат от Нелка, аз казах на учителите кой ме е подредил така и бях върнат с линейката на лудницата вкъщи за една седмица.
    След като тръгнах на училище наново (21.12.2006), онези двамата бяха изгонени от училището.
    С нея още на следващия ден го ударихме на живот в кръчмата на бай Стамат, където пихме до мръкнало бира и ядохме картофи с кебапчета за нейно здраве.
    След Нова Година продължихме с този весел манталитет - бягахме от училище, пиехме индустриални количества бира на брудершафт и както още се сетите, унищожавахме цели тарели с кебапчета и кюфтета. С Нелка се заклехме да спрем хапчетата, за да сме по-щастливи и да носим повече на пиене.
    Изпълнихме клетвата си. И резултатът не закъсня - на 12.03.2007 и двамата бяхме прививани с багажи в отделението горе.
    Влязохме вътре и след кратък разговор с психиатъра ни дадоха легла и чаши и ни така аз за пръв път попаднах в лудницата. Там си пиехме лекарствата (нямаше как иначе - при неподчинение получавахме инжекция в задниците и ни връзваха) и за Великден ни пуснаха. Заключението беше, че трябва да бъдем контролирани по-стриктно как си приемаме лекарствата. Стана и тази. Но с Нелка пак се веселяхме - вече по-умерено, но пак щуро.

    Свърших седми клас. В средата на юли 2007 влязох а тори път в лудницата, защото пак бях неконтролиран за хапчетата. Ех, кога щях да си дам воля да преборя демоните си, кога?!
    Излекувах се за две седмици, но доста съмнително беше всичко около мене вече в квартала - шушумукаха се разни работи за мене и майка ми вечер тайно плачеше заради това, защото й беше обидно да я обсъждат махленките какво бил правел синът й.

    В осми клас вече нашите осъзнаха нуждата да се интегрирам в клас....

    >> Следва... >>
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    zaharisa
    Човек, обикновен.
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 120


    « Отговор #1 -: Ноември 09, 2011, 16:14:58 »

    Благодаря за откровеността.
    Активен

    "Бъди самият ти промяната, която искаш да видиш в света. "- Ганди
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #2 -: Ноември 09, 2011, 16:48:01 »

    << Продължение >>

    ...В осми клас нашите осъзнаха нуждата да се интегрирам в клас. Така те ме записаха в училището на Дружба - да, в главното училище!
    Бях направил един крайно неуспешен опит да щурмувам местата в елитните гимназии в града, но с тази подготовка, която имах благодарение на безбройните експерименти върху мене от всякакви психиатри с разни не съвсем редовни медикаменти, аз се изложих като кифладжия - толкова нисък бал имах, че не ме допуснаха даже на трето класиране, където се подпълват останалите свободни места от предните класирания.
    Първите две седмици на Дружба бях общо-взето нормално приет, но се случи така, че човек, който ме познаваше по-отрано, от когато бях в първото си училище, ме позна и разказа какъв смешник съм бил. Авторитетът ми тутакси рухна и аз пак тръгнах в стария коловоз на мухльо и неудачник.
    След месец вече се проклинах задето съм се съгласил да отида там, вдън зоните вилни и исках да се върна в лудницата. Все още, след толкова мъки отказвах да се променя. Все си бях същия. все правех едно и също - и заради това и така страдах.
    Дойде стачката на учителите и аз временно спрях контактите си със съучениците си - така се поуспокоих малко.
    След стачката вече се връщах и се наложи да продължим програмата с ускорени темпове заради загубените дни в стачката.
    Това агресира съучениците ми и така станах мишена на нагли посегателства на всичко живо, което можеше да размахва юмруци. И допълнителна беда ме сполетя - наказателна бригада, която беше специално за мене заради старите ми контакти с Нелка. Петима ученици, които познавах бегло, и бяха за мене нещо по-страшно и от чума, дойдоха да си отмъстят за избора на Нелка с кого да дружи.
    Така една топла ноемврийска вечер един от тях ме прикотка зад училището и там ми теглиха здрав пердах, а после ме замъкнаха на циганска люлка в някакво незнайно кътче на мазето на училището.
    Осъзнавах, че ако викам, никой няма да ме чуе - твърде далече беше там от някой вход на училището. Те не сложиха на едно столче и ми показаха една купчина железни тръби, прътове и синджири. Уплаших се при вида на тези железарски произведения, но те ми натиснаха раменете да стоя спокойно на столчето и един от тях ми обясни с ледено спокойствие, че тези железарии там ще си останат, ако правя за тях каквото те ми кажат. Съгласих се, тъй като и без друго нямах сили да се противя на насилията и своеволията им. И те изкараха иззад една стена на мазето една група от около 20 момчета от училището - всичките в някаква степен ми бяха приятелчета. Единия от тях хвана едното момче, което беше на 10 за ухото. Викнах:
    - Недейте, моля ви! Боли го!
    Но получих ритник в бъбреците и нареждане:
    - Ай шът там! Да не чувам глас!
    След това на детето беше наредено да си събуе гащите до голо. Аз се разплаках. И ми наредиха да блудствам с него.
    Плачех горчиво. Постоянно ми се гадеше от това, което вършех.
    След като минах всичките деца, ни пуснаха.
    Аз най-напред повърнах насред спортната площадка и легнах на средата й. Едното момче ме прегърна и ми каза, че не ми се сърди за стореното, защото знаеше, че аз не съм виновен.
    Но бях! Ако не бях ги послушал, може би щяха да ми счупят ръка или крак, но щях да се оплача от тях и те да бъдат наказани, а сега трябва да си мълча до последен дъх, за да не бъда вкаран в затвора за съучастие в разврат и блудство с деца.

    Скоро след това се случиха още няколко такива сеанса с наистина гнусни неща, които не е редно да описвам, но ако някой настоява да разбере какви са - да ми пише на ЛС. След това ме затвориха в класната ми стая и започнаха да ме бият. Аз вече се бях озлобил предостатъчно и замятах столове из стаята. Започнаха да ме снимат и дразнят. Вдигнах калибъра - подхванах и чиновете. И след десет минути вилнеене аз бях потрошил до неузнаваемост стаята - бяха само голи стени и парчета от училищни мебели навсякъде. Даже прозорците не бях пожалил. След това един от онези тръгна към мене да ме бие пак и аз тогава с два скока се озовах до края на терасата срещу класните стаи и скочих на асфалт от 4 метра височина. След това избягах в един изоставен трафопост в местността Добрева чешма над Варна и престоях там в някакво особено състояние над две седмици, докато ме открият от полицията и ме пратят за трети път в лудницата.
    Престоях там цял месец.
    Прибрах се вкъщи за Коледа. След Нова Година пак отидох на Дружба. Показаха ми клипа, на който потрошавам стаята - там се виждаше как в тъмното очите ми светят в огненочервено. Чак изглеждаше монтирано как с неестествена лекота мятам чинове и маси по всички направления.
    Останах там само два дни. На втория ден, слизайки за занималнята, един дръглив циганин, който мразеше лудите, ме събори по стълбите и ме вбеси. Аз взех едно корково табло и го издъних от бой в главата му. И вече до края на годината отивах в училището на лудницата. Сбогом, клас!
    Сбогом, интеграция! Сбогом, приятели!
    Остатъка от дните си до 15.06.2008 го изкарах във вандалски изяви в тясно съдействие с един прошляк, наричан Шкумбата. Така успях да си издействам тежко лечение със сънотворни от калибъра на "Диазепам", от който спях по 20 часа на ден, изолация от външния свят - даже и масмедии, и много други тежки ограничения в личния живот.
    След като завърших осми клас, аз излязох завършен аутсайдер.
    След многобройни въртележки на лекари и лечения, успях да намеря волята да се променя. Сега вървя сигурно нагоре. Щом вече намерих сила да споделя мрачното си минало и да поискам насоки от вас за по-нататък, значи промяната в мен е налице. Но имайте предвид, всичко се помни - и лошо, и добро. И то ще си остане там. Завинаги.

    Искам да изкажа специалните си благодарности към всички, които ме подкрепиха и изчетоха тази изповед. Искам да благодаря и на тези, които ме провокираха да споделя тези неща, независимо от това колко са хубави или по-точно не са.

    Всичко хубаво!!!!

    Kissing You Good Night!!!

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=GL3Vem0a09I" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=GL3Vem0a09I</a>

    <a href="http://www.youtube.com/watch?v=F77DugH735Q" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=F77DugH735Q</a>
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    zaharisa
    Човек, обикновен.
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 120


    « Отговор #3 -: Ноември 09, 2011, 18:12:57 »

    Отново- благодаря за доверието.

    Няма нужда от ЛС.
    Активен

    "Бъди самият ти промяната, която искаш да видиш в света. "- Ганди
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #4 -: Ноември 09, 2011, 18:55:35 »

    Поздравявам те за смелостта да споделиш това и за осъзнаването на нуждата от промяна,която ще започне от теб самият!Трябва да приемеш миналото,такова,каквото е било и да не съжаляваш за това.То е помогнало за твоето израстване,макар и по особенно жесток начин.Сега трябва да се изправиш срещу него,като ползуваш натрупаният опит.Опитай се да се заобиколиш с подходящи приятели.Ако няма такива,по-добре е временно да се изолираш,докато се появят.А те непременно ще се появят.Трябва да оцелееш,без да допускаш гнева и агресията,когато миналото те застига.Само така ще можеш да се отдалечиш от него.Вярвам,че ще се справиш.Успех!
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    zaharisa
    Човек, обикновен.
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 120


    « Отговор #5 -: Ноември 10, 2011, 12:12:20 »

    Всъщност- пратих ти съобщение.
    Активен

    "Бъди самият ти промяната, която искаш да видиш в света. "- Ганди
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #6 -: Ноември 10, 2011, 13:29:31 »

    Поздравявам те за смелостта да споделиш това и за осъзнаването на нуждата от промяна,която ще започне от теб самият!Трябва да приемеш миналото,такова,каквото е било и да не съжаляваш за това.То е помогнало за твоето израстване,макар и по особенно жесток начин.Сега трябва да се изправиш срещу него,като ползуваш натрупаният опит.Опитай се да се заобиколиш с подходящи приятели.Ако няма такива,по-добре е временно да се изолираш,докато се появят.А те непременно ще се появят.Трябва да оцелееш,без да допускаш гнева и агресията,когато миналото те застига.Само така ще можеш да се отдалечиш от него.Вярвам,че ще се справиш.Успех!

    Благодаря за милото послание! Мислех си все, че по мене полети дъжд от камъни, задето съм ви лъгал... Честно, така си мислех даже докато пишех постингите.

    elinikar, тези уроци ми костваха детството, нормалните отношения с родителите, както и сексуалността, но все пак успях да се обградя с компания от приятели, които ме обичат и държат на мене... Даже има една много тънка ирония на съдбата, че тези приятели са едни хлапета на по 10тина, докъм 13-14 години...  Ухилен Ухилен Ухилен Но аз към тях нямам никакви нечисти помисли и даже ги защитавам от педофилите в нашия квартал (на единия съм отправил официално предупреждение, че при най-лек опит за посегателство над някое дете, лично ще му изгоря къщата). Тъй че съм отработил отношенията си с децата, нищо, че съм вършил такива гадости, за които и самите деца знаят.

    Така че, благодаря ви!!! Още веднъж!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #7 -: Ноември 10, 2011, 20:12:20 »

     “Мислех си все, че по мене полети дъжд от камъни, задето съм ви лъгал... Честно, така си мислех даже докато пишех постингите.“
      Страхът е най-големият бич на човечеството.Когато се изправиш пред собствените си страхове и ги преодолееш,то ти си свършил по-голямата част от работата върху себе си.
       Прочети си отново постингите и ще видиш,че всичко при теб е било провокирано и манипулирано чрез страх.Ти си знаел,че имаш нужда от подкрепа,но не си се осмелил да я потърсиш на посходящото место и си трупал върху себе си агресия.
        Не обвинявай само себе си за случилото се.Знай,че децата се раждат чисти и невинни.Тези страхове вероятно са се зародили още там,през първите 7 години,за които ти нищо не спомена.Затова,аз цитирам нещо,което съм чула от някъде "Няма виновни деца,има виновни родители".Вероятно не си имал тяхната подкрепа и не са ти давали чувство за сигурност...,но това не е твоя вина...Възможно е те също да не са осъзнавали твоите потребности.Обикновенно родителите грешат "за доброто на детето си".
       Отново те поздравявам за желанието ти да промениш нещата.По-добре късно,отколкото никога.
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #8 -: Ноември 11, 2011, 18:52:01 »

    elinikar, ако знаеш колко време ми беше нужно да проумея това... Но все пак, наистина по-добре късно, отколкото никога. За две седмици успях да порасна с няколко години. Това много ме радва и затова смея да отбележа, че вероятно ще премина Прехода леко и безболезнено - нищо, че съм извършил такива ужасни неща... Наистина, няма смисъл да се обвинявам. Децата са ми простили за стореното още тогава. Също, тези които тогава издевателстваха над мене, сега са аутсайдери с богати досиета в полицията. Затова сега знам, че всъщност аз съм сторил каквото трябва... Усмивчица
    Kissing You Good Night!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #9 -: Ноември 12, 2011, 15:29:51 »

    “Мислех си все, че по мене полети дъжд от камъни, задето съм ви лъгал... Честно, така си мислех даже докато пишех постингите.“
      Страхът е най-големият бич на човечеството.Когато се изправиш пред собствените си страхове и ги преодолееш,то ти си свършил по-голямата част от работата върху себе си.
       Прочети си отново постингите и ще видиш,че всичко при теб е било провокирано и манипулирано чрез страх.Ти си знаел,че имаш нужда от подкрепа,но не си се осмелил да я потърсиш на посходящото место и си трупал върху себе си агресия.
        Не обвинявай само себе си за случилото се.Знай,че децата се раждат чисти и невинни.Тези страхове вероятно са се зародили още там,през първите 7 години,за които ти нищо не спомена.Затова,аз цитирам нещо,което съм чула от някъде "Няма виновни деца,има виновни родители".Вероятно не си имал тяхната подкрепа и не са ти давали чувство за сигурност...,но това не е твоя вина...Възможно е те също да не са осъзнавали твоите потребности.Обикновенно родителите грешат "за доброто на детето си".
       Отново те поздравявам за желанието ти да промениш нещата.По-добре късно,отколкото никога.


    Всъщност първите ми 7 години бяха нещо много лудо - смених за кратък срок четири детски градини, бях много проблемен в детската ясла (оттам и в градините), а в първи клас за малко да отида на психиатър за хиперфункционираща фантазия - толкова назад бяха нещата тогава, преди 11 години. Сега сме много по-напред, но иди, че обясни на на майка ми, за която с нескрита ирония казвам, че е жител на Народна Република България, че има и други начини, нямащи нищо общо с лекарства, психиатри, лудници и така нататък. Баща ми, който й е съгражданин, мисли също, че само тези методи на Старата енергия биха спасили света. Веселяк Веселяк Веселяк А всъщност той така си дава индикацията, че не е готов за Новите енергии... А си имаме с него една уговорка, че след определен брой години аз ще дойда при него на гости за две седмици, за да видим какво той постигнал, когато е бил на определената възраст, на която аз ще дойда за съпоставка. Ама като гледам как я е подкарал, не го виждам изобщо да оцелее до тогава, въпреки че и неговата рода и на майка ми родата са много дълголетни... Но нищо. Ако сега не си усвои уроците и не си изчисти кармата, то в следващия живот, в трето измерение отново, ще я чисти, но този път ще има още наслаги... Аз знам за какво говоря...
    Не се оплаквам, а си казвам всичко за споделяне.

    В този ред на мисли, аз също си мислех, че имам прекалено много лоша карма, но е оказа, че чистенето й било проста работа. Само трябвало да го възнамеря, да кажа: "Аз възнамерявам да почистя лошата си карма още от първия си живот!"

    Казах си го и се получи!
    Осъзнах също защо съм си избрал навремето тези "ужасни"  родители - избрал съм ги, за да се науча как да се отнасям с децата си, за които знам, че ще имам доста. В случая интересното е начина, по който те ме учат на това - с отношението си към мене те нагледно ми показват как да не се отнасям към тях.
    Така че при мене няма нищо случайно Усмивчица
    Kissing You Good Night!!!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #10 -: Ноември 13, 2011, 01:31:30 »

    На каква възраст са най-ранните ти спомени?Как точно си бил проблемен в детските ясли?
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #11 -: Ноември 13, 2011, 17:22:19 »

    Най-ранните... Ммммм, накара ме да се замисля доста сериозно.... Усмивчица Може би от периода март 1996та... Бил съм почти на три... Споменът ми е свързан с това, че бях разпилял списанията "Космос" на баща ми и ме шамареха.... Ухилен Ухилен Ухилен
    Ама от яслата нямам почти никакви спомени. Мисля, че там са започнали да ме бият, ама след 16 години иди, че доказвай нещо... То след две не може....
    Единствено майка ми разправя, че не съм искал да си играя с другите деца (Защо, не знам... Може би са ме обидили нещо). Често съм искал да се изолирам от тях и когато лелките са ме тикали насила при другите деца да си играя и да се "социализирам", съм се тръшкал и даже на няколко пъти (отде го помня, не знам), лелите са се криели като при въздушна бомбардировка, защото какво е ставало, не зная, ама са хвърчели бушони...
    В по-ново време също съм имал такива прояви - веднъж изгорих бушоните на цялото даскало, друг път, в пристъп на жестока ярост, съм изгърмял като фойерверк електрониката на половината даскало, а веднъж така се вбесих, че пръснах всичките предпазители на трафопоста на квартала, в който се намира даскалото ми. Чух после, че техниците на е.он са били изумени от случилото се.
    Но винаги съм бил черната овца, къдeто и да отида, когато и да отида....
    Kissing You Good Night!!!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Финист
    Финист
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 142


    WWW
    « Отговор #12 -: Ноември 14, 2011, 11:54:38 »

    НЕ ТИ ВЯРВАМ на изповедите.
    Ако наистина е оказвано такова насилие върху теб и други деца, то съответните "субекти" са за затвора... в случая НЕ СИ съучастник, но жертва.
    Ако това което пишеш е вярно, трябва да се оплачеш в полицията... според мен!

    Но лично на мен цялата ти история ми звучи супер абсурдно, и напълно възможно е да си го измисляш, тъй както си си измислял и други неща. Освен това подобна "масова оргия със насилие" ми изглежда по-скоро като излязла от фантазията ти, отколкото от реалността!

    Сигурен ли си че наистина умееш да различиш кое е реалност и кое е въображението ти?
    Не си първият човек с "видения", които объркват в един момент двете неща.
    Активен
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #13 -: Ноември 14, 2011, 13:31:42 »

    НЕ ТИ ВЯРВАМ на изповедите.
    Ако наистина е оказвано такова насилие върху теб и други деца, то съответните "субекти" са за затвора... в случая НЕ СИ съучастник, но жертва.
    Ако това което пишеш е вярно, трябва да се оплачеш в полицията... според мен!

    Но лично на мен цялата ти история ми звучи супер абсурдно, и напълно възможно е да си го измисляш, тъй както си си измислял и други неща. Освен това подобна "масова оргия със насилие" ми изглежда по-скоро като излязла от фантазията ти, отколкото от реалността!

    Сигурен ли си че наистина умееш да различиш кое е реалност и кое е въображението ти?
    Не си първият човек с "видения", които объркват в един момент двете неща.

    А, сега и таз добра! Ами ако не беше станало, надали щях да се червя като скопец пред момиче...  Засрамен
    Надали щях да се чувствам толкова неудобно, щом премина покрай спирка "Марек", където е училището...
    Надали щях да сънувам такива ужасии, та да не мога после по цяла седмица да заспя, щом си помисля. Не мога да си обясня какво е това недоверие в мене. Толкова реалистична измислица с толкова мрачни моменти не бих могъл да създам. В мита "Дружба", след подробни изчисления установих, че веселите към тъжните моменти се отнасят в отношение 55:45 - отношение, което е горе-долу равностойно, докато в реалната история гадното към веселото е 84:16 - съотношението е съвсем различно....Не е лесно да се правят такива сметки, така че имайте уважение към цялата случка - че не е хубава, не е хубава.... Че не е пълна с джубарета и така нататъка, както я тиражирах за масовата публика... Не е.... Но имайте уважение, така както аз ви уважавам. Мисля, че бях достатъчно изчерпателен!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Sita
    13
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 344

    « Отговор #14 -: Ноември 14, 2011, 23:01:04 »

    Ти не си наред, дете...
    Обзалагам се, че написаното е поне 80% художествена измислица! И преди тази тема, доста хора те обсъждаха и стигаха до извода, че имаш някакви проблеми, нужда от внимание и тн, но не предполагах, че са толкова сериозни. Наистина си за преглед.
    пс - Не си и никакво индиго, съжалявам, че трябва да ти го кажа.. Дано след няколко години пораснеш достатъчно, за да си кажеш, четейки постовете си, как е възможно да си писал такива съчинения, да те хване срам какъв си бил. Тогава, може би ще си малко по-напред и нагоре от сегашната си ситуация.
    едит: Не ми е приятно, че трябваше да се изкажа така негативно, но все пак реших да го направя.
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Изживявания на прага на смъртта
    Духовни учения
    delfin 1 1214 Последна<br />публикация Юни 20, 2009, 09:50:07
    от delfin
    Изповед........ « 1 2 3 »
    Послания
    giti 43 4042 Последна<br />публикация Ноември 11, 2012, 20:08:16
    от abrego
    Изповед и от мен - относно "забранен" език
    Послания
    notlike 10 1206 Последна<br />публикация Октомври 17, 2011, 00:47:17
    от notlike
    Дневникът на Kissing You Good Night – Презареждане
    Лични дневници
    Kissing You Good Night 5 2904 Последна<br />публикация Юли 05, 2016, 13:13:07
    от Kissing You Good Night

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright