"Shirinan"

Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 21:00ч.)


Книги:

         

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Буда, будизъм  (Прочетена 4345 пъти)
delfin
Гост
« -: Ноември 09, 2009, 15:21:07 »

БУДА - СВЕТЛИНАТА НА АЗИЯ

 

Времето на БудаВремето на Буда


При Хималайските планини, там, дето води началото си свещената река Ганг, се намирало малкото княжество Капилавасту. В него владеел от дълги времена царският род на Шакиите. Страната на Шакиите, управлявана от мъдри царе, станала богата и цветуща. Хората сеели ориз и го продавали на чужди търговци. В тази страна имало чудесни гори от благовонни дървета. Търговски пътища съединявали селата. И народът бил имотен и доволен. И ето възцарил се нов цар от рода на Шакиите, Судходан. Той имал красива жена, Мая. В 623-та г. пр. Хр. царица Мая родила син, когото нарекли Сидхарта. Седем дена след раждането царица Мая умряла и детенцето било отгледано от леля си.

Ето какво разказват в индийската земя за раждането на Сидхарта.

Когато дошло време царица Мая да ражда, цар Судходан повикал брамините да му предскажат бъдещето.

- Кажете ми, какво ще роди царицата? - попитал ги царят.

Брамините обявили на царя, че ще им се роди необикновено момче. Ако това дете остане в света, то ще бъде цар над царете, а ако се откаже от света и отиде в пустинята, ще стане просветен мъдрец и светлината на неговото учение ще освети цяла Азия.

Цар Судходан се зарадвал. Той се надявал, че синът му ще бъде силен и ще прослави рода на Шакиите. А за да не намисли да отиде в пустинята, царят решил да не жали ни злато, ни сребро, ни коприна, ни скъпоценни камъни, само и само Сидхарта да обикне богатството и да остане в двореца.

Детските години на Сидхарта протекли между широките полета и сенчестите градини на царя. Сидхарта бил обиколен от блясък и богатство, прислужвали му много слуги, и можел да прави каквото иска. Сидхарта се отличавал с необикновена красота и ум. Когато поотраснал, захванали да го учат на науки и изкуства. Сидхарта се учел добре, и обичал да се отдалечава в уединените кътове на градините или в полето, където можел да мисли на свобода. По характер той бил кротък и замислен.

Един път царят го намерил в такова уединено място да размишлява. Не харесал царят тази замисленост и решил да го ожени. Той му избрал за невеста красивата Ясодхара, дъщеря на земевладелец, княз от рода на Шакиите. За Сидхарта и Ясодхара били построени три двореца: един за през горещото време, друг за през дъждовното време, а трети за времето, когато духат студените ветрове. Били обиколени със сенчести градини и в тях прекарал Сидхарта своята младост до 29-та си година. На 29-та година у него станала голяма промяна.

Цар Судходан, като желаел Сидхарта да живее в щастие и спокойствие, стараел се да го пази от всичко, което напомня за нещастието на хората. Затова в градините и дворците на Сидхарта не пущали хора стари и болни, и Сидхарта до 29-та си година не видял ни стари, ни болни, ни умрели, и не знаел какво е скръб и смърт. Но случило се веднъж, че Сидхарта отишъл да се разхожда със своя верен слуга Чана. Неочаквано той забелязал един старик, прегърбен, набръчкан и жалък на вид.

Сидхарта се зачудил и попитал Чана:

- Какво е това същество?

Чана отговорил, че това е старец.

- Такъв ли се е родил? - попитал Сидхарта.

- Не, той е бил тъй млад и цъфтящ като тебе.

- А има ли много такива старци?

- Много. Това е закон на живота: всички трябва да остареят.

- И аз ли ще стана такъв старец?

- Да, и ти също.

Сидхарта се върнал в двореца. Не му се разхождало вече и той мислел все за тази среща.

Няколко време след това Сидхарта срещнал друг човек, покрит с отвратителни рани.

- Какво е това, Чана? - попитал зачудено Сидхарта.

Чана му разказал за болестите у хората и какви страдания им принасят те.
Сидхарта се ужасил и се върнал в двореца.

- Нашето здраве е само сън - казал той. - Може ли да се радваме и веселим, когато съществуват такива ужасни болести у хората!

Третия път Сидхарта видял мъртвец. Умрелият лежал край пътя и тялото му захванало да се разлага. Сидхарта се отвратил и побързал за дома си.

- За какво служат царският блясък, разкош и удоволствия, ако те не могат да предпазят човека от старост, от болест, от смърт! Колко са нещастни хората! Нима няма някакво средство, за да се прекратят завинаги страданията и смъртта? - мислел си той.

Тези три срещи дълбоко поразили Сидхарта и го накарали да промени своя живот. Той видял, че не всичко в света е добро. Той видял колко е измамно щастието, младостта и удоволствията, видял как живеят и страдат хората и неговите богати дворци му станали противни; не го радвали вече никакви забави и наслаждения, както по-рано. Той захванал да страни от хората и да мисли върху нещастната съдба на човека, за болестите, старостта и смъртта.

В това време той се срещнал с един отшелник. Сидхарта бил загрижен и печален, а отшелникът - доволен и спокоен, макар дрипав. Сидхарта се зачудил. И узнал, че отшелникът напуснал света, живее в пустинята и е намерил покой на душата си. Сидхарта помислил, че само така може да се успокои и решил да отиде в пустинята. Когато казал на баща си за своето намерение, царят се изплашил и захванал да го раздумва. Той не искал да загуби сина си и наследника на престола, затова го молил да остане в двореца, призовавал музиканти, давал пиршшества, за да го развлече и да го накара да забрави решението си. Но Сидхарта не можел да се успокои.
И една нощ, след прекаран в удоволствия празник, той тайно напуснал двореца с верния си слуга Чана. Пътували с коне цяла нощ и на разсъмване достигнали до река. Там Сидхарта върнал назад Чана с конете, а той останал.
Сидхарта тръгнал по пътя и срещнал просяк. С него разменил дрехите, като си оставил само жълтата ловджийска дреха, която после носил през целия си живот. Сидхарта отрязал дългите си коси, които били знак на царско произхождение, и тръгнал към града Раджагра близо до който живеели отшелници. Той останал при тях с името Гаутама.

Като станал отшелник, Сидхарта-Гаутама захванал да изтезава тялото си, да се излага нощем на студ, а денем на пек, като се надявал да разбере живота и да намери успокоение. Но тези изтезания не му помогнали. Той видял, че избраният път е лъжлив. След дълго мислене най-сетне напуснал отшелниците и отишъл при брамините.

Брамините не се измъчвали с глад, студ и изтезания. Те казвали, че човек трябва да стане безстрастен, да приучи душата си към покой и тогава ще достигне щастие и ще узнае смисъла на живота. Животът на Сидхарта при тях минавал в седене по цели дни на едно място, в старание да пропъди от себе си ненужните чувства и спомени и да мисли. Но скоро и този живот му станал противен. Така прекарал още малко време при брамините и ги оставил. Той тръгнал по реката Ниранджара за града Хая и се поселил в девствения лес при село Урувела.

Сидхарта-Гаутама прекарал в тези гори много години. Славата му се разнесла по околните села и при него дошли 5 отшелника, които помолили да му станат ученици. Сидхарта захванал да ги учи как трябва да живее човек, като в същото време учел и себе си. Той почти нищо не пиел и не ядял и задържал дишането си, като мислел, че по този начин по-скоро ще разбере смисъла на живота. Толкова отслабнал, че при едно размишление паднал и изгубил съзнание. Учениците му се уплашили да не умре, но той се съвзел. Най-после Сидхарта видял, че с пост и мъчение не може да получи просветление и захванал да яде и да не измъчва тялото си. Тогава учениците му помислили, че той изменя на своето учение, че няма да узнае смисъла на живота, и го напуснали. И така той останал пак сам. В това време настъпила решителната минута, в която той намерил истината. Оставен от всички, Гаутама разбрал, че спасението може да бъде достигнато не с измъчване на тялото, а с вътрешно съзерцание. Той седнал под едно голямо дърво и се вдълбочил в размишление. Отрекъл се от всичко земно, и тогава си решил въпроса за живота и страданията, който го измъчвал цели седем години.

- Когато узнах истината - казвал той после на учениците си - моята душа се освободи от греха на желанията, от греха на заблужденията, от греха на незнанието, от греха на земното съществуване.

Гаутама седял под дървото с обърнато на изток лице и в това положение го осветила истината. Най-напред при него дошъл злия дух Мара и захванал да го съблазнява. Той намислил да го сплаши и му изпратил змии, тигри и лъвове. Но Гаутама останал непреклонен. Тогава злият Мара пратил своите прекрасни дъщери. Те обиколили Гаутама и го съблазнявали с очарованието си. Но Гаутама пак останал непоколебим.

Разбира се, не змии и тигри и не вълшебните дъщери на Мара съблазнявали Гаутама. Той се борел сам със себе си в дълбочината на своята душа. През времето, когато мислел за смисъла на живота, за причините на хорските страдания и за избавлението от тях, съблазните на света- блясъкът, разкошът и славата, от които бил избягал, още го привличали. Привикнал към богат живот, той искал да се върне назад. В това била съблазънта. Сидхарта заглушил всички желания и похоти в душата си и удържал победа над злото. Тогава в душата му останало само светлото, радостно съзнание, че най-сетне е разбрал живота и се отказал от всички съблазни. Той се нарекъл Буда, т.е. просветлен, защото мислел, че неговият ум е озарен от божествената истина. След тази нощ, когато получил просветление, Буда останал под дървото още седем дни. После станал и тръгнал из голямата гора.
Душата му се изпълнила с неизказано щастие. Всички вълнения се улегнали. Седем години чакал часа на успокоението и го достигнал.

Но изведнъж у него се появила нова мисъл.

"Аз узнах истината - казал си Буда. - Аз разбрах, че животът е страдание, и бъдещият живот е също страдание, и всички животи, през които ще преминем занапред, също са страдания. Аз разбрах как можем да се освободим от страданията на живота тук и после. Какво трябва да правя сега на земята?

Хората живеят със земни мисли и земни страсти; те се чувстват добре тук, земните радости са им скъпи, те никога няма да разберат вечният ред на нещата в света, няма да разберат, че всяка постъпка води към последици. Затова хората никога няма да ме слушат, ако им кажа, че спасението е в отречението от всички земни желания и страсти. Струва ли си да ида при тях и да им проповядвам учението си? Или е по-добре сам да се възвърна към вечния покой?"

Така казвал на Буда един вътрешен глас. Но друг глас му говорел друго.

"Не, аз не искам да се върна сам към вечния покой. Жал ми е за хората, които страдат и не знаят спасението. Аз ще им възвестя моетоо учение, ще се съберат много ученици и те ще проповядват истината, когато аз няма да съм жив. Да, аз ще уча всички хора на спасението от страданията и моето учение ще се разпространи по земята за радост и щастие на хората."

Буда останал още три седмици в горите на Урувела, като обмислял как да учи хората. Най-после казал: "Нека вратите на спасението бъдат открити за всички. Нека хората отворят ушите си и ме слушат."

Тогава той тръгнал към града Бенарес, като се отбил в гората, в която още живеели петте отшелници, които го били оставили.

За тази среща се разказва така:

"И видяха те Възвишения да се приближава към тях и си казаха:

- Приятели, ето Гаутама, който остави изтезанията и живее в доволство, иде при нас. Ние няма да му окажем почитта си, няма да станем пред него, няма да вземем чашата му и дрехата му, но ще му сторим място: ако иска, нека седне при нас.

Но колкото повече се приближавал Възвишеният към тях, толкова те забравяли своето решение. Те тръгнали срещу него и един му взел чашата и горното палто, друг му приготвил място, трети му поставил съд за нозете и столче. Възвишеният седнал и измил краката си. А после им казал:

- Отшелници, отворете ушите си - изкуплението от смъртта е намерено. Аз ще ви науча, аз проповядвам вече закона. Ако вие постъпвате съгласно учението ми, то за късо време ще получите онова, заради което благородни юноши напускат своята родина; в този живот ще познаете истината и ще я видите в лицето.

......
- Има две крайности, о отшелници, от които всеки човек, който води духовен живот, трябва да се държи далеч. Едната е животът на наслажденията, животът на страстите. Този живот е неблагороден, недуховен, недостоен, нищожен. А другата крайност е животът на самоизтезанието; той е мрачен, недостоен, нищожен. Съвършеният е далеч от тези две крайности и познава път, който е по средата - път, който води към покой, към познание, към просветление.

Този път е пътят на светостта, и се нарича така: праведна вяра, праведно решение, праведно слово, праведно дело, праведен живот, праведно стремление, праведно възпоменание, праведно самовдълбочаване. Такъв е, отшелници, средният път, открит от Съвършения, път, който води към покой, към познание, към просветление.
......

След излизането си от родителския дом Буда преживял 45 години, през което време проповядвал учението си.
Осем месеца в годината той ходел по градове и села, а четири месеца, когато падали проливните дъждове и ходенето било невъзможно, Буда прекарвал с учениците си в някой приятелски дом. Царе и богати предлагали на Буда своите жилища и се считали щастливи, когато той живеел у тях.

Славата за Буда и учението му се разнесла по цялата индийска земя. Когато навършил 85 години, той усетил, че силите му го напускат и казал на ученика си Ананда:

- Ананда, мярката на моите дни се изпълни и края на земното ми странствуване дойде. Такъв е нашият живот. Всичко родено на земята трябва да умре. Казвам ти, Ананда,че подир три месеца твоят учител ще достигне вечния покой.



Учението на Буда


Учението на Буда се разпространявало в Индия в продължение на 400 години. В 259 г. пр. Хр. в Индия се възцарил цар Ашока. Той бил мъдър и справедлив. Той обичал учението на Буда и макар да си останал цар, стараел се да го изпълнява и да го разпространява. В неговото царуване били издълбани върху големи каменни стълбове поученията на Буда, които съществуват и сега. През негово време било записано и цялото учение на Буда, и тези книги се пазят и досега.

Буда посочил осемте пътеки, по които може да се постигне пълно спокойствие.

А за греха той казал така: "Лошата постъпка е като огън под пепел: той тлее незабелязано и се разгаря неочаквано и съкрушава измамливото здание на щастието, където грешникът се е считал в безопасност. Ни в безкрайните пространства, ни в морските вълни, ни в планинските пещери - никъде няма да намериш място, дето можеш да се избавиш от последствията на твоя грях. Който върши и говори зло, не може да бъде щастлив. Страданието го преследва, както колелото копитата на коня, който го тегли. А блаженството като сянка следва човека, на когото постъпките са праведни, а думите и мислите - чисти."

Буда дал пет заповеди за добрия живот:

- не убивай и не наранявай ни един човек, ни едно животно, ни едно чувствуващо същество;
- не кради;
- не се отдавай на разврат;
- не лъжи, не мами, не лъжесвидетелствай;
- не пий спиртни питиета.

Буда учел хората най-напред да пазят чисти мислите и намеренията си. Всички постъпки на човека зависят от неговите намерения. Ако намерението е добро, и постъпката ще бъде оправдана. Постъпките свидетелстват за това какви мисли и желания се крият в душите на хората. И не само постъпките, но и мислите и думите ни трябва да са праведни.

"Което и да погледнем - казвал Буда - небето или земята, планините или долините - всичко еднакво ни напомня за своето нищожество. Всичко трябва да свърши, всичко има край. Животът е свързан със смъртта, роденото трябва да умре. От смъртта не можем да се укрием нито в морето, нито в планините, нито в пещерите. Без следа изчезват нашите дни и години, както дъгата или светкавицата в небесните висини, както звукът на гръмотевицата в пространството. Сутринта виждаме цвете, към вечерта то вече е изчезнало. Тялото ни е глинен съд, който се троши на части. Животът ни е като узрял плод, готов да падне при всеки полъх на вятъра. Той изчезва при пръв удобен случай, както изчезва звукът на арфата, когато се скъсат струните. В такова постоянно прераждане няма и не може да има щастие.

Дълга е нощта за оня, който не спи. Дълъг е пътят за изморения пътник. Дълъг е редът на животите, които ще премине неразумният. Каква радост може да има за душата, която постоянно се влачи от едно тяло в друго? Как могат хората да се смеят? Пламъкът на низки страсти поддържа живота на света. Хората скитат в тъмнина, и тази тъмнина ще свърши тогава, когато потърсим светлината, от която тъмнината бяга. Ако не намерим светлината, то вечно ще пребиваваме в мрака на страданието."

Буда смятал, че краят на страданията може да се достигне, ако се живее праведен и свят живот. Това състояние на щастлив покой, когато душата няма вече да се скита по разни тела и да страда и умира във всяко тяло - такова състояние на покой Буда наричал нирвана, което значи угаснал живот.


Сър Едуин Арнолд
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Ноември 09, 2009, 15:28:17 »

ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА БУДИЗМА



Културно-политически и икономически контекст


Шести век пр. Хр. е за Индия период на големи промени. Множеството малки княжества постепенно се обединяват в големи държави по поречието на Ганг. Племенното разпокъсване, подкрепяно от духовенството (брамините), отстъпва място на централизираната власт. Търговията и занаятите се развиват интензивно и имуществената диференциация значително се увеличава. Мнозина от по-низшите касти - вайшии и шудри - достигат до добро материално положение и дори съперничат на брамините и кшатриите. Брамините, носители на морала според религиозната традиция, се стремят все повече към земни блага, вместо единствено към небесни радости.
Същевременно това е период на интензивни духовни и интелектуални търсения. Североизточна Индия, която била по-малко повлияна от арийците, развили основните догми и практики на ведийската вяра, дава почва на много хетеродоксални секти. Разни мистици и аскети се скитат по долината на Ганг и проповядват пътища за спасение. Между отделните духовни школи се водят непрекъснати дискусии.

В такава именно обстановка се заражда будизмът. Той е естествено развитие на индийската философска и религиозна мисъл, изразена във Ведите, Упанишадите и Брахманите, но по същество носи в себе си дух на обновяване - както по отношение на философската и религиозна проблематика, така и по отношение на икономическите възгледи.

Реалните промени в социалната структура на индийското общество намират израз в новото схващане за характера на взаимоотношенията между различните касти. На преден план в будистките текстове излизат кшатриите - които всъщност в момента притежават светската власт и са крупни собственици на земя. Новото учение ги привлича и с тезата за нравствените заслуги на човека, които са според палийските текстове, основни - за разлика от традиционната представа за "достойнства, предавани по наследство" (привилегиите на брамините).
Друг момент, отразяващ социално-политическите промени в североиндийското общество, е наличието на централизирана власт като важно условие за "защита на морала". Именно в будизма за пръв път в индийската традиция се създава представата за силен владетел, който "върти колелото на праведното могъщество" - чакравартин. И действително, много от индийските владетели били будисти и активно подпомагали будизма (най-важните измежду тях Бимбисара, Ашока и Канишка).


ЖИВОТЪТ НА БУДА


Буда не е собствено име, а степен на духовно усъвършенстване. Буда означава пробуден, достигнал просветление. (Така както Христос означава богопомазан.)

Буда е роден в VI или V в. пр. Хр., по време на майското пълнолуние (през майско пълнолуние той достига просветление и пак през майско пълнолуние умира, затова будисткият фестивал е през м. май). Той е син на царя на шакиите. (Другото име на Гаутама Буда Шакиямуни означава мъдрецът от рода на шакиите.) На петия ден след раждането му за кръщавката в двореца на цар Судходана били поканени 108 брамини, от които осем разгадаващи знаците по тялото, които да предскажат неговото бъдеще. От осемте седем предсказали, че ако остане в къщи, ще стане велик владетел, а ако напусне дома си - ще стане буда. Само един, най-младият, предсказал, че това със сигурност е буда. Този брамин по-късно станал един от първите пет негови ученици.
Още като дете веднъж го забелязали седнал като йоги, в поза лотос, да медитира.



ВЕЛИКОТО ОТРЕЧЕНИЕ


На 16 години баща му го оженил. На 29, в деня на раждането на сина си, след няколко съдбовни според легендите срещи със старостта, болестта и смъртта, принц Гаутама Сидхарта (Сидхарта означава онзи, който е достигнал целта си), напуснал своя дом и тръгнал да дири същината на живота. Той се запътил на юг. Първият му учител бил Алара Калама, с когото достигнал сферата на не-нещото (висше мистично състояние). След това отишъл при Удака Рамапута, който го научил да достига сферата на нито възприятие, нито невъзприятие. Но и това не го удовлетворявало и той продължил търсенията си. Установил се в горичката в местността Урувела и там към него се присъединили петима аскети. Шест години той се отдал на сурова аскеза, която в един древен текст, приписван нему, е описана така:

"Поради прекалено малкото храна крайниците ми станаха като увехнала повет с възли - ставите; бутовете ми - като биволско копито, прешлените на гръбнака ми изпъкваха като наниз от топчета, ребрата ми бяха като мертеци на порутен навес; зениците на очите ми бяха потънали в орбитите си и блестяха като вода в дълбок кладенец; черепът ми се сбръчка и сви като кратуна, откъсната неузряла, попарена от слънцето и вятъра; кожата на корема ми бе прорязана от гръбнака; когато чувствах повика на природата, падах по лице там и тогава; когато погалех крайниците си с ръка, косми, загнили в корените, падаха от тялото ми."

В резултат на тежката аскеза Гаутама толкова отслабнал, че веднъж припаднал и го помислили за мъртъв. Оттогава той разбрал, че умъртвяването на плътта няма да го доведе до това, което търси, и започнал отново да приема необходимото количество храна. А аскетите, като видяли това, се отказали от него и го напуснали.



ВЕЛИКОТО ПРОСВЕТЛЕНИЕ


Една сутрин, седнал под една индийска смокиня, Гаутама приел като милостиня паничка ориз с мляко, и това било последното ядене преди просветлението му. Вечерта седнал под едно смокиново дърво (Ficus religiosa) и решил да не стане, додето не достигне просветление. В този момент започнали битките му с Мара, демон на злото и прелъстител. Оръжието му в тази битка били десетте парамита (велики добродетели), усъвършенствани от него в безбройните му предишни му прераждания като бодисатва (бъдещ буда): милосърдие, нравственост, отречение, мъдрост, упоритост, търпение, истина, решителност, любов, безстрастие. След като го победил, той останал под дървото в дълбока медитация. Тогава достигнал знание за предишните си съществувания, а след това знание за смъртта и прераждането на съществата, знание за страданията и накрая осъзнал Четирите благородни истини.
След месец Буда получил знак, че трябва да обясни на света истината, която осъзнал. Неговите първи учители били вече умрели, и той отишъл при петимата аскети. На тях той изнесъл първата си проповед, известна като "Задвижване колелото на истината", в която заявил, че онзи, който е напуснал дома си в търсене на истината, трябва да избягва крайностите на удоволствията и самоотричането. Татхагата (онзи, който е достигнал, т.е. Буда), е открил средния път, който води до знание, спокойствие, пробуждане, нирвана. Това е Благородният осемкратен път. Буда приел аскетите за монаси (бхикху) и с тях основал първата будистка община - сангха. След няколко дни той им изнесъл втората проповед - Анатталакхана сутта, доктрината за не-душата, и петте бхикку станали архати (съвършени).

Скоро след това Буда просветил и първите си ученици-миряни - първите, потърсили убежище в т.н. "Троен бисер" - т.е. Буда, учението (дхама) и сангхата.

По молба на баща си той отишъл в Капилавасту и го посветил в учението, както и леля си, съпругата си, много от рода на шакиите и сина си.

След известно колебание, поради силно настояване на леля си и съпругата си, Буда основал и ордена на монахините.

Ревниви спрямо успеха на Буда, от други секти много пъти се опитали да го убият; един от най-настоятелните в това отношение бил Девадата - братовчед на Буда.

Според легендите Буда бил изключително красив мъж и великолепен учител. Той можел да върши чудеса, но не насърчавал това. Когато веднъж един цар го повикал да направи чудеса, Буда отвърнал: "Аз не казвам на моите ученици: идете и вършете чудеса, за да смущавате брамините. Аз им казвам: живейте така, о святи, че вашите добри дела да бъдат скрити, а хората да виждат само слабостите ви".



ПОСЛАНИЕТО НА БУДА. ФИЛОСОФИЯ НА БУДИЗМА


Учението на Буда било предавано устно от неговите ученици, и всяка беседа започвала с фразата "Така чух..."

Страдание, непостоянство, не-аз

Цялото учение на Буда се основава на човешкото страдание. Съществуването е болезнено. Условията, които оформят индивида, са същите, които създават страданията. Индивидуалността означава ограничение, ограничението поражда желание, а желанието води до страдание - защото желаното е временно, променящо се и подлежащо на смърт. Живеещи сред непостоянство, и непостоянни сами по себе си, човешките същества търсят път за освобождение.

Според Буда реалността - независимо външните неща или психофизическата цялост на човека - се състои от поредица или последователност от микросекунди (елементи), наречени дхарми (дхамма на езика пали, на който е написана ранната будистка литература, дхарма - на санскрит). Теорията за дхармите е централният философски въпрос на ранния будизъм. Дхармите са елементите на битието, на които се разлага потокът на съзнателния живот. Според Ф. И. Шчербацкой*, един от най-големите изследователи на будизма, това характеризира ранния будизъм като метафизическа теория, развиваща се на един основен принцип: че битието е взаимодействие на множество фини, крайни и неделими елементи на материята, духа и силите. Единствено тези елементи са реални, а всяка тяхна комбинация е само наименование, включващо множество такива елементи.

Според една проста класификация дхармите се делят на пет групи (скандхи(: веществени, физически (рупа), усещания (ведана), представи (самджна), волеви действия и други способности (самскара) и съзнание (виджнана).

От гледна точка на познавателните способности и техните обекти елементите на битието се делят на 12 групи - аятана: шестте сетива - органите на слуха, на зрението, на обонянието, на вкуса, на осезанието, мисловните (познавателни) способности, и шест категории съответстващи им обекти. Аятана означава вход, вход за съзнанието и психическите елементи.

Будистката философия представлява анализ на отделните елементи или сили, обединяващи се в образуването на потока (сантана) от събития. Разгледани като компоненти на този поток, елементите на битието се наричат дхату. Този поток включва шестте способности, шестте вида обективни елементи и шестте вида съзнание.
Буда не приема съществуването на душата като метафизическа субстанция; затова будизмът се нарича още теория за не-душата.(Това е темата на втората му проповед - Сутра за същността на анатман.) Той признава съществуването на аза като субект на действието в практически и морален аспект. Но животът е един поток от ставане, сантана, една серия от проявления и изчезвания. Понятието за лично его е заблуда; обектите, с които хората се идентифицират - положение в обществото, семейство, тяло и дори ум - не са тяхното истинско аз. Няма нищо постоянно, и ако само постоянното заслужава да се нарича атман, тогава нищо не е аз. Идеята в основата на тази теория е следната: всяко нещо, охарактеризирано като аз, его, индивид и пр., не е реално и окончателно явление. Това е само наименование на множество взаимосвързани явления. Буда не смята, че съществуването на личността или душата е крайната реалност (дхарма). Силата, която свързва отделните елементи за образуването на този поток, се нарича прапти. Този поток от елементи, задържащи се заедно, не е огран&
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 09, 2009, 15:45:05 »

БУДИСТКИ ШКОЛИ

Настоящата обзорна статия има за цел само да даде представа за многобройните и често противоречиви във възгледите си будистки школи. Може би причината за възникването им са думите на Буда, че Учителят само подготвя ученика да бъде "сам за себе си светлина и утеха"; т.е. посочва му целта - нирвана, а ученикът сам трябва да стигне до нея. А и нали затова са ни дадени очи - след като целта е една, пътищата към нея - достойни, защо трябва да гледаме през очите на другите или да ги убеждаваме, че това, което ние виждаме, е единствено истинното!

Философията на будизма може да се раздели на три периода - три завъртания на колелото на Закона, като в някои случаи тези завъртания бележат пълен поврат. Основание за това е и самото изложение на учението, направено от Буда - по един начин за простите хора, по друг - за хората със средно развити умствени способности, и по трети - за хора с високоразвит интелект. Посочените в предната статия литературни източници ще ви дадат повече сведения за будизма, и най-вече още по-подробни библиографии.


Будистки събори


Първите будистки събори имали за задача да запазят чистотата на вярата и да регулират практиките в сангхата. Различните будистки секти обаче дават различни сведения за съборите.

Първият се е състоял в Раджагаха непосредствено след смъртта на Буда. Според легендата в него участвали 500 архата (монаси, достигнали просветление). Тогава били съставени правилата на дисциплината в сангхата и били записани словата на Буда в сутрите.

Вторият събор бил във Вешали, малко повече от столетие след първия. Той бил посветен на някои различия в монашеската дисциплина и изглежда оттогава започва разцепването между по-либералната школа махасангика и консервативната теравада.

Третият събор бил свикан ок. 250 г. пр. Хр. от цар Ашока. По негово време бил завършен сборникът Абхидхарма. Били разгледани противоречията по отношение реалността на миналите и бъдещи състояния на съзнанието.
Четвъртият събор, състоял се според северната будистка традиция, бил свикан по времето на цар Канишка, вероятно в I в. сл. Хр. Той бил посветен на съставянето на коментарите. Южните будисти не признават този събор.


Ранни будистки школи


След смъртта на Ашока ранният будизъм се разделя на 18 школи. По-важни са:

- Теравада. Школата на по-старите; всъщност по-консервативното течение.

- Махасангика. Те били за по-отворена общност, за по-малко строга дисциплина и възприемали Буда метафизически. Т.е. в развитата форма на учението си те се фокусирали не върху историческия, а върху трансцендентния Буда, надхвърлил света, неразрушим, чист от всякакви омърсявания, с неопетнена карма. Когато Буда изрече една дума, тя може да бъде разбрана от всички същества според нивото, определено от тяхната степен на кармична чистота. Тялото му е съвършено, защото той не се разкрива с истинското, а с преобразуваното си тяло (нирманакая). Бидейки над света, той има безкрайна сила и живот - той нито спи, нито сънува. Според тях знанието за нещата е мигновено; всичко е празнота (шунята), без себе.

- Сарвастивада. Тяхната доктрина била, че всичко съществува - т.е. всички неща, минали, настоящи и бъдещи, съществуват поради познаващия субект, които не би имал контакт с тях, ако те не съществуваха. Един изключително важен будистки трактат, Абхидхармакоша ("Съкровището на Абхидхарма") на Васубандху е основан именно на тяхната теория.

- Ватсипутрия. Те са се отцепили вероятно ок. III в. На основата на една фраза на Буда, че има "вързоп" (т.е. компонентите на човешкото същество, скандхите) и че има "кой да носи вързопа" те приемат съществуването на личността (пудгала).

- Дхармагуптака. Към "Трите кошници" - литературата на Палийския канон, тази секта добавя две нови. Според тях пътеката на буда и бодисатва е различна от тази на шравака (ученика).

- Саутрантика. Тази школа изглежда води началото си от един от най-близките ученици на Буда, Ананда. Според нея кармичните фактори (самскари) са несъществени и моментни и изчезват веднага след проявлението си, за да се появят отново и да дадат живот на ново съчетание.

- Виная. Тази школа се развива само в Китай и Япония и поставя ударението върху правилата на етиката и дисциплината, по-специално върху посвещението в сангхата.


Основни системи


Теравада

Теравада, наричана по-късно пейоративно в махаяна-текстовете хинаяна (малката колесница), е южният будизъм, разпространен в Цейлон, Бирма, Индонезия, Тайланд, Камбоджа, Лаос, Виетнам и отчасти Индонезия.

Последователите на теравада приемат като авторитет палийския канон на древноиндийския будизъм и смятат, че следват принципите на по-старшите монаси от първата будистка сангха.

Поверия, доктрини и практики. Космология

Според теравада има множество вселени, заобиколени от вода и планински вериги. Всяка вселена има три сфери: сферата на желанието, на материалните форми - асоциирана с медитативните състояния, в които чувственото желание намалява до минимум, и сфера на нематериалността или безформеността - асоциирана с висшите медитативни състояния. На нивото на желанията съществата са 5 - 6 вида: адски същества, бродещи гладни духове, животни, човешки същества, богове и (невъзприемани от всички) полубогове. Материята на света съдържа четири елемента: земя, вода, огън и въздух, съчетани в различни комбинации. Времето се движи в цикли (калпи), включващи период на инволюция (разрушение от огън, вода и въздух), на стабилност, на възобновяване и на продължаване, в края на който отново започва разрушението.

Човешкото съществуване е привилегировано състояние, тъй като само като човешко същество един бодисатва може да стане буда. Освен това човешките същества могат да избират да вършат добри (в резултат на което следва добро раждане), или лоши (в резултат на които следва лошо раждане) дела. Само човешките същества могат да станат светци или буди.

Тук очевидно няма място за метафизични проблеми в обикновения смисъл. Психосоматичните компоненти на човека - скандхи, аятани и дхату - са подробно анализирани, защото според теравада само чрез осъзнаване на взаимовръзката, съчетанията и действието на тези компоненти, и чрез развиването на едни и потискането на други човек може да стане архат (светец, блажен). Човек е съчетание от много елементи, действащи заедно, управлявани от закона на кармата. Няма метафизическа същност като "аз" или "атман" извън времето, а има психосоматично съчетание, разположено във времето, което има право да избира да извърши или не дадено действие, което да е с или без последствия.

Тези класификации не са доктринални - те чисто и просто водят последователя на Буда от темпоралната към атемпоралната сфера, и оттам към преодоляване на цикъла от прераждания. Затова важни са и седемте фактора за просветлението: добра памет, точно изследване на същината на нещата, енергия и съчувствие, спокойствие, безстрастие, склонност към концентрация. Има и няколко допълнителни: любов към всички живи същества, милосърдие, радост от всяко добре направено нещо и отново безстрастие. Те са необходими предпоставки за освобождението от карма и самсара.

Архатство

Идеалният будист е архатът - аскетът, достигнал освобождение и нирвана благодарение на своите усилия. Нирвана е отвъд емпиричната реалност, а Буда е различен от дхармата. Монасите и миряните имат различна роля и в обществото, и в религията. Ученикът става архат след множество прераждания, през които той достига до същината на нещата.

Буда

 Състоянието на Буда, съвършено Просветления, е нирвана - достижение, от което никой не се връща. То е отвъд смъртта, не се причинява, не е родено, не е създадено. То е отвъд всяко пораждане и в него няма нищо, което съставлява човешката личност. Има два вида нирвана: едната - достигната от Буда, докато той е бил все още жив и докато са били изгорени последните и най-слаби остатъци от кармата; когато и те изчезнали, той влязъл в нирвана без никакви кармични остатъци. Буда има много имена, най-често срещани от които са Арахант (архат) и Татхагата (онзи, който е достигнал). По-късните текстове на теравада вярват в предишните буди преди Гаутама (шест според някои източници) и в следващия - Майтрея.


Медитация

 Има две основни форми на медитация. Първата е тясно свързана с йога и изисква процес на нравствено и умствено пречистване. Практикуващият най-напред се дистанцира от чувствените желания и нечисти състояния на ума чрез разсъждение и анализ, и достига доволство и радост. На втория етап той изоставя дейността на ума до достигане на пълно вътрешно спокойствие, до пълна концентрация и радост. На третия етап изчезва всяка емоция, включително и радостта, като медитиращият е безстрастен, но напълно осъзнаващ. В четвъртия етап са изоставени всяко чувство за доволство, болка или яснота, защото е изчезнала всяка склонност към добро или лошо състояние на ума. Практикуващият влиза в състояние на върховна чистота, безстрастие и чисто съзнание.
На този етап започват висшите достижения в медитацията (самапати). Отвъд влиянието на възприятията и множествеността, практикуващият си почива в пространствения безкрай. Той преминава и отвъд това състояние, като се концентрира върху неограничеността на съзнанието и я достига. По-нататък, концентрирайки се върху несъществуването на всичко, той достига състояние, в което няма абсолютно нищо. Още по-нататък той достига най-висшето ниво на реализация, в която няма нито възприятие, нито невъзприятие.

Втората форма на теравада-медитациите е випасана, т.е. медитацията на прозрението. Тя изисква концентрация върху дишането, което води до еднонасоченост на ума. След това директно се постига прозрение за спасителната истина, че реалността е непостоянна, изпълнена със страдание, не-аз. Това медитативно знание дава възможност за достигането на нирвана.


Литература

 Най-систематизираната сбирка от ранна будистка свещена литература е т.н. палийски канон Трипитака - "Трите кошници". Той съдържа три вида произведения: беседите на Буда (сутри), систематизация на учението (абхидхарма) и правилата за монашеска дисциплина (виная). Най-голяма е сбирката от беседи, които са впечатляващи с извисеността на мисълта, с богатството и красотата на езика. Тя се състои от пет групи беседи (никая): Дикха Никая (дълги беседи), към които е и Махапаранирвана сутра, Маджихима никая (среднодълги беседи), Самюта никая (сродни беседи) - тук е включена доктрината за не-душата; Ангутара никая съдържа 2 308 малки сутри и Кудака никая (сбирка от малки текстове), която се състои от 15 отделни сбирки - в този раздел са Джатаките и "Дхаммапада".


Вяра Петрова
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Ноември 09, 2009, 15:50:33 »

МАХАЯНА


Зародил се в Индия, будизмът махаяна ("Голямата колесница") се разпространява в Централна Азия, Китай, Япония, Югоизточна Азия, Ява, Суматра и Шри Ланка и включва много промени на първоначалната доктрина. В махаяна най-висшето е любовта към всички живи същества; идеалът за будисткия светец (ария, архат) е заменен с идеала за бодисатвата. Махаяна заменя философското учение за лично освобождение с величествена църква с върховен Бог, обкръжен от многочислен пантеон със сонмове светци, с идеала за спасение на всички живи същества благодарение на божествената милост на буди и бодисатви - спасение не чрез абсолютно унищожение, а във вечен живот. Махаяна коренно изменя положението на миряните-будисти, като ги прави пълноправни членове на новата будистка църква. Само в светлината на това може да се разбере как за няколко века будизмът от зараждането си в Североизточна Индия се разпространява в цяла Азия, до Далечния Изток и става пан-Азиатската форма на будизъм.

Махаяна не е просто метафизика, занимаваща се с основната структура и принципи на реалността. Тя е главно теоретична обосновка за достигане на желаното състояние - чрез теоретично изследване и свръхразумна опитност (първото е предпоставка, второто - последица). Медитацията води до изпразване от мисли, чрез което от празнота до празнота накрая се достига до Върховното, където и най-незначителната мисъл замира. Дори самата върховна мъдрост, праджна, изчезва и човек се слива с неизразимата с думи върховна реалност.
Основни учения. Буда - обожествяване и множественост. Според махаяна Буда не е само учител, но и свръхчовешко същество. Той се умножава и отразява в пентаграма от буди: Вайрочана, Акшобхя, Ратнасамбхава, Амитабха и Амогасидхи. Учението не е едно, а на различни нива в зависимост от интелектуалните способности и кармичните дадености на слушателите. Буда не е просто Шакиямуни - мъдрецът от рода на Шакиите - а свръхчовек.

Идеалът за Бодхисатва

 Основната предпоставка за бодисатва като идеал на новото време е да роди в самия себе си мисълта за просветление и да изпълни клетвата си да стане буда, като не влезе в нирвана, а остане в света дотогава, докато има същества, които трябва да бъдат спасени от страданията. За да стане буда, бодисатвата трябва да премине през десет духовни нива, като първите шест се подготовителни - великодушие, нравственост, търпение, енергия, концентрация и мъдрост. След това процесът е необратим. Оттам нататък бодисатвата придобива природата на буда, въпреки че преминава през още четири нива.


Трите тела на Буда Трите тела на Буда, което е една от основните теми за философски спорове в махаяна, водят началото си от учението на теравада за физическото тяло, състоящо се от четирите елемента, умственото тяло и тялото на закона. Но едва в махаяна тази теория придобива важно значение за спасението. Феноменалното (физическото) тяло (нирмана-кая) е проява на Буда между съществата, за да може той да им посочи пътя за освобождение. Тялото на блаженството (самбхога-кая) е тялото, достигано чрез медитация. При по-висши степени на медитация това тяло разкрива на бодисатвата доктрини, неразбираеми за недостигналите просветление. Тялото на закона (дхарма-кая), непроявеното тяло, се корени във възприемането на Буда като вечната дхарма, като самото просветление, като самата нирвана.


Школи на Махаяна

Махаяна се състои от няколко основни школи: мадхямика, йогачара, аватансака, саддхармапундарика, различните школи на Чистата земя и и школата дхияна.

Махдямика

 Известна е като Доктрината на Средния път, шунявада (теория за отрицанието или относителността). Според тази система и обектът, и субектът са нереални. Най-известният й представител е индийският философ Нагарджуна, изключителен логик, диалектик и негативист, чийто основни трудове се изучават и досега. На теорията за дхармите в теравада Нагарджуна противопоставя абсолютизирания от него принцип за пратитя самутпада - взаимообусловеното съществуване. Според него абсолютното господство на този принцип в заобикалящия ни свят означава несъществуване на този свят и следователно всички намиращи се в него неща са илюзорни,т .е. единственото, което може да се каже за него, е, че той е празен. Всъщност под "празнота" (шуня) трябва да се разбира "относителност", защото всичко в света е подчинено на закона за взаимозависимостта. Нагарджуна скъсва с плурализма в доктрината за дхармите и въвежда в будистката философия принципно нова за нея монистична тенденция. Той издига тезата за нереалността на единичното и частното и стига до съвършено новия извод, че частиците, съставляващи света, са лишени от битие, но тяхната съвкупност - космическото цяло на вселената, е нещо абсолютно реално, макар и неподлежащо на описание. Т.е. "празнотата" тук придобива положителен смисъл, тя "се напълва". Признаването на илюзорността на отделните неща става път за постигането на висшата реалност (Абсолюта), който според Нагарджуна е тъждествен с дхарма-кая (космическото тяло на Буда). Парадоксален е и възгледът му за нирваната: нирваната е самсара, т.е. зримият, променлив свят, от който тя по нищо не се отличава. Смисълът на тази теза се разкрива единствено като се вземе пред вид методът на Нагарджуна: той доказва какво не са Абсолюта и освобождаването. Той подчертава, че мисъл, която забелязва в нирваната нещо различно от друго, което й е противопоставено, мисъл, която възприема света като двойственост, не долавя истинската същност на нирваната. На нивото на Абсолюта не съществуват никакви разлики.
Мадхямика се нарича Средният път, защото Нагарджуна се опитва да докаже, че всяка светска мисъл е празна или относителна, а истинския път е само по средата между крайностите.


Йогачара (Виджнянавада)

Митичният основател на тази школа според тибетците е бодисатва Майтрея (който според някои съвременни езотерични школи вече се появява на Земята във физически облик, за да напътства търсещите). Школата е основана от двамата братя Асанга и Васубандху в V в. Това е най-сложният раздел от будистката, а може би и от индийската философия. Централната доктрина на тази школа е, че само съзнанието е реално, че умът или мисълта са върховната реалност. Съществува алая-виджняна - съзнание-съкровищница, в което се съхраняват всички мисли и дела, всички бъдещи идеи и минали действия. При йогачара най-важни са медитацията и психологическия анализ, за разлика от мадхямика, където ударението се поставя върху логическия анализ и диалектиката.
Аватансака. Тази школа е съществувала главно в Китай и Япония. Най-важната й доктрина е теорията на причинността от дхарма-дхату - т.е. че елементите възникват едновременно, че цялото на нещата се самосъздава, че върховните принципи и конкретните прояви са взаимнозависими, и че проявите са еднакви. Всички явления са израз на върховната еднаквост или празнота, като в същото време запазват феноменалния си характер, всяко бидейки "едно" и "всичко".


Саддхармапундарика (тиен-тай, тендай)

Тази школа е една от най-важните в китайския и японския будизъм - не само поради доктрините си, но и поради практическото си влияние. Доктрините и практиките й почиват на т.н. Лотосова сутра, един от най-популярните текстове на махаяна. Тук Буда е представен като трансцедентно вечно същество, проповядващ на мириади архати, богове, бодисатви и други фигури, изпозвайки всякакви беседи, церемонии, ритуали и чудеса. Самата сутра не е само теоретическа постановка за природата на нещата, но и централен обект на преклонение. Онзи, който я рецитира, слуша или проповядва, натрупва религиозни добродетели. Трите пътища за спасение, проповядвани от Буда, са в зависимост от нивото и положението на слушателите: има път за учениците, по който се стига до архатство, път на онези, които сами се стремят към спасение, и път на бодисатвите - онези, които в момента на достигане на спасение се отказват от него, за да работят за спасението на всички същества. Централна доктрина е троичният принцип на истината:

1. че всички неща са празни, без субстанциална реалност;

2. че всички неща са временни и

3. че всички неща са в средно състояние, синтезиращо празнотата и временното съществуване. Космологията на тази система е изключително сложна.

Предполага се съществуването на 3 000 сфери, взаимно проникващи една в друга, взаимно присъщи и иманентни в един миг на мисълта - "една мисъл е трите хиляди свята".


Будизъм на Чистата земя

Според Сутрата за чистата земя монахът Дхармакара преди много еони чул посланието на Локешварараджа Буда и пожелал да стане буда. След милиони години учение той дал няколко клетви, които да изпълни, когато стане буда. Той се заклел да създаде Чиста (или Щастлива) земя, в която няма да съществува никакво зло, хората ще живеят дълго, ще получават каквото желаят, и оттам ще могат да достигнат нирвана. В някои от обещанията му се подчертава важността на медитацията и добрите дела на земята като предпоставка, но според 18-то достатъчно е в мига на смъртта да произнесеш името на Буда, за да се преродиш следващия път в Чистата земя. Много години след тези свои обещания Дхармакара станал буда и сега стои в своята Чиста земя и изпълнява обещанията си. Тук той се нарича Буда на Безкрайната светлина (Буда Амитабха).

Учението доста се различава от ранния будизъм, но е много популярно в Китай и Япония. То също има разновидности.


Ничирен

Тази школа е свързана със школите на Чистата земя и на Лотосовата сутра. И при нея ударението е върху ревностната вяра и повтарянето на ключова фраза (мантра). Неин основател е Ничирен, син на рибар, който още от дете станал монах и бил много разочарован от съществуването на толкова школи на будизма. Десет години той търсил и накрая заявил, че предлага истинския път за спасение: Лотосовата сутра и истинското учение на Буда Шакиямуни (Шакиямуни - мъдрецът от рода Шакии). Според него трите тела на Буда трябва да се боготворят еднакво. Природата на буда съществува във всеки човек и може да бъде осъзната само с правилно преклонение пред Лотосовата сутра. Той остро нападал другите будистки школи, няколко пъти бил изпратен на заточение и веднъж само по чудо се спасил от екзекуция.

Ничирен препоръчвал две практики: преклонението пред мандалата, нарисувана от него, която представяла буда-природата във всички човешки същества и трите форми на Буда Шакиямуни. Втората е повтарянето на мантра-поздрав към Лотосовата сутра - повторение не устно, а във всяко действие на истинския вярващ.
Непоклатимата вяра на Ничирен му донесла голяма слава и много ученици. Той избрал шестима, които след смъртта му да продължат учението. Един от тях създал нова секта, наречена "Истинската школа на Ничирен".


Дхияна (чан, дзен)

Според тази школа пътят за достигане на непосредствено осъзнаване на върховната реалност е медитацията (дхияна на санскрит). Според легендата тази школа била основана в Китай ок. 520 г. сл. Хр. от Бодидхарма, индийски монах, 28-ят патриарх на индийската медитативна школа, започнала с монаха Кашяпа, наа когото Буда Шакиямуни разкрил върховното си учение (изразено в Ланкаватара-сутра; според него всички неща имат буда-природа, често приравнявана с шуня, и осъзнаването на това води до просветление). Достигналият просветление не може да обясни тази върховна истина или реалност, защото тя е отвъд обичайната двойственост субект-обект.
Бодидхарма станал първия патриарх на чан в Китай. След смъртта му и тук се появила схизма (отклонение от основното учение).


В IХ в. се появили два клона, известни в Япония като сото и коан. Сото-дзен поставя ударението върху дза-дзен ("само седене") - тиха медитация (с концентрация върху дишането) под ръководството на учител и пречистване на ума от всякакви идеи и представи. Школата Ринзай практикува коана - парадоксален въпрос или афоризъм, чиято цел е ученикът да търси истината не по логичен, а по интуитивен, медитативен път.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Ноември 09, 2009, 15:54:07 »

ЕЗОТЕРИЧЕН БУДИЗЪМ


Мистични практики и езотерични секти се срещат във всички форми на будизма. Будисткият мистицизъм - това е неизразиматас думи мистичнна опитност. Знанието, което се получава чрез нея, е директно, извън времето и пространството.

Целта на ранния будистки мистицизъм е изпразването на субективното битие, смятано за най-голямата пречка по пътя на духовния растеж на индивида. Това преминаване в друго измерение на реалността е описано като изгасване на пламък. В този процес на изпразване границите, съставляващи човешкото същество, както то е определено чрез анализ на физическите му и ментални компоненти, биват надхвърлени, въпреки че тези компоненти се запазват. Изживяването на това ново измерение на реалността е видение - за разлика от нормалното възприятие - което е извън обсега на логиката.

Докато ранният будизъм е аналитичен в опита си да освободи реалността от налагането на субективизъм, махаяна продължава процеса на анализ, като го разширява до обективната реалност. В отхвърлянето на субективизма и обективизма, тя поставя ударението върху природата на действителността, каквато е изпитана при просветление (бодхи). Докато различните философски течения, свързани с появата и развитието на махаяна, се занимавали с интелектуалните проблеми на реалността, тантрите (философски трактати), съставляващи характерната литература на езотеричния будизъм, се занимават с екзистенциалния проблем какво е да достигнеш най-висшата цел.


Ваджраяна будизмът в Индия

Ваджраяна (Диамантената колесница), или мантраяна най-напред става известна в различни части на Индия и Шри Ланка, вероятно ок. II - IV в. сл. Хр. и според легендата е основана от Нагарджуна или Асанга). Тя добива известно разпространение и в Китай и Япония, но основно е явление на Индия и Тибет.

Въпреки че текстовете на ваджраяна описват множество йогийски и съзерцателни състояния, които практикуващият трябва да изпита преди достигане на просветление, вместо сложни доктрини, те поддържат като основна истина тезата на махаяна за еднозначността между нирвана и самсара. Според ваджраяна нирвана като шунята е едната страна на полярност, която трябва да бъде допълнена от милосърдието на бодисатва. Шунята се възприема катоо пасивна мъдрост, която има абсолютно неразрушима (подобна на диамант) природа отвъд всякаква двойственост, докато милосърдието е средството, или динамичният аспект на света. Просветлението идва тогава, когато привидните противоположности бъдат осъзнати като едно. Това осъзнаване, което не е продукт на познавателен процес, а на непосредствена опитност, в някои изображения и практики на школата се представя като съюз на пасивното женско божество, символ на мъдрост или празнота, с динамичното мъжко начало, символ на милосърдие без привързаност. Този съюз не е удовлетворение на физически импулси, а символ на единството на противоположностите, което довежда до блаженство и просветление.

Според ваджраяна всички неща имат една природа - празнотата. Според Калачакра тантра Буда е учел, че в епохата на упадък човек трябва да достигне просветление чрез собственото си тяло, което съдържа целия космос. Но за да използва правилно телесните процеси и да достигне отъждествяване на празнотата със милосърдието, практикуващият трябва абсолютно точно да спазва указанията на учителя си. Затова първата стъпка във ваджраяна е посвещението от учител. Учителят първо насочва ученика към състрадание чрез медитация върху преходносттта на живота, връзката между причината и следствието в човешките действия и страданията на хората. След това той го въвежда в йогийски медитативни техники, които създават вътрешни опитности, съответстващи на различни нива на духовен растеж. Напредъкът включва отъждествяването на посветения с богове и богини, представляващи различни космични сили. Той първо си ги представя с помощта на мудри (медитативни жестове и пози), мантри (свещени фрази) и икони, като на всички е свойствена същината на съответните божества. Иконите са изобразени в мандала, свещена рисунка, представяща вселената. След тази визуализация посветеният се идентифицира с божествата и открива, че всяко е шунята, празнота.

Кулминацията на този процес, ваджрасатва йога, дава на практикуващия диамантено тяло, отвъд всяка двойственост. Този процес се състои от четири фази, които са подобни на фазите на ухажването. Първата включва външни ритуални действия; втората съчетава външните действия с медитация; третата е само медитация, а четвъртата е обединяването на всички двойствености в половия акт - символичен или действителен. Последната фаза се състои от два етапа: първият включва използването на контролирано въображение, което позволява на практикуващия да изпита съюза на нивото на представите; вторият е майтхуна - съвъкуплението. Но това не е обикновен физически акт, тъй като посветеният вече е осъзнал празнотата на всички неща, което му позволява напълно да владее емоциите си и да бъде абсолютно безстрастен. Майтхуна се смята за техника за достигане на просветление и блаженство.

Текстовете и практиките на ваджраяна често са предмет на неразбиране поради дълбоко закодираната в тях символика, неразбираема за непосветения. Важна черта на на всички текстове на езотеричния будизъм, наречени тантри, е символизмът на противоположностите. На физическо ниво това е единството на мъжкото и женското начало, на етично - съюзът на полезната дейност и признанието на това, което е, като такова, каквото е; на философско ниво - синтез на абсолютната реалност и абсолютното състрадание.

По времето, когато в Тибет бива възприет будизмът (VII - ХI в.), най-динамичната форма на будизма в Индия е ваджраяна - затова именно тази традиция се разпространява там. Както навсякъде, и тук будизмът е оцветен от местните вярвания и представи. Затова и тук съществуват няколко школи на ваджраяна. Едната според легендата запазва духа на учението на индийския чудотворец и йоги Падмасамбхава. При тази школа делението на тантрите е по-различно отколкото при другите. Те са разделени на:

1. крия - ритуал;

2. упайога - включва сливането на двете истини и медитация върху пентаграмата от буди;

3. йога - включва призоваването на Бога, идентифициране на аза с Бога и медитация върху мандала;

4. махайога - включва медитация върху факторите на човешкото съзнание (скандхи) като божествени форми;

5. ануйога - включва тайно посвещение в присъствието на Бога и неговата съпруга и медитация върху празнотата, за да се разруши илюзорната природа на нещата; и

6. атийога - включва медитация върху съюза на Бога и неговата съпруга, което води до изживяването на блаженство.

Посветените в криятантра достигат състоянието на буда след 7 прераждания, тези в упайога - след 5, в йога - след 3, в махайога - в следващото прераждане, в ануйога - при смъртта си, и в анийога - в това съществуване.


Друга школа на ваджраяна са свързани с имената на индийските йоги Наропа, Тилопа и Миларепа. Те са обръщали внимание на практикуването и на хатха йога, като са формулирали върховната цел като махамудра (Великият печат) - надхвърлянето на мисълта за двойственост в празнотата на състоянието на буда. Тук често срещаме позоваване на "Шестте учения на Наропа" - техники за достигане на просветление в този живот или в момента на смъртта. Те са свързани с:

1. волево повишаване на температурата на тялото;

2. илюзорното тяло;

3. сънищата;

4. опитности със светлината;

5. състоянието на съществуване между живота и смъртта (бардо);
и
6. преминаването от едно съществуване в друго.


Трета школа е свързана с учението на Атиша - индийски монах, отишъл в Тибет през ХI в. При нея голямо внимание се отделя на строгата дисциплина. Основната практика на тази школа била пречистването на ума, което изисква отстраняването на интелектуалните и нравствени замърсявания , за да се достигне ясна представа за празнотата.

Продукт на ваджраяна е голямата будистка ступа в Боробудур в Индонезия. Той се разпространява и в Китай и Япония.

Будизмът - една изключително толерантна и жизнелюбива духовна практика - е оказал изключително влияние върху развитието на световната култура и върху развитието на човечеството въобще. Макар и изчезнал от някои райони за известен период от време, той е оставил ярки следи във философията, религията и изкуството. Интересно е да отбележим, че в някои текстове на махаяна се среща легендата за непорочно зачатие на майката на Буда Шакиямуни, царица Махамая. Това само показва,че никоя нация, никоя религия, никое общество или култура не се развива изолирано на тази земя. Ние сме едно общо цяло, една обща душа, космичното тяло на Буда или на Бога. Независимо дали вярваме в Христос, в Буда или в Мохамед, в Йехова или Амитабха, ако спазваме основните принципи на всяка нравствена и религиозна система (както тя е била създадена в чистия й вид) - принципите на толерантност, любов към всяко живо същество, ненасилие, стремеж към нравствено усъвършенстване, стремеж към Бога, към Абсолюта, ако осъзнаем, че всички ние сме едно - независимо дали се състоим от дхарми, от душа, от атоми, независимо дали вярваме, че ще се преродим в рая, че ще достигнем нирвана, самаадхи, сатори - то значи, че ние знаем защо сме се родили. Ако наистина обичаме човешките същества със сърцето си (защото с ума не може да се обича), ще ги уважаваме независимо от тяхната вяра, независимо от тяхното минало и бъдеще, ще ги уважаваме като въплъщение на силата, наречена на всички езици Бог. Ще знаем каква е целта на нашия живот и не ще се страхуваме от него.


Вяра Петрова
Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Ноември 09, 2009, 15:56:25 »

ДЖАТАКИ


Джатаките са едни от най-древните образци на будистка литература, част от т.н. Трипитака. Това са притчи и приказки за живота на Буда от ок. V в. пр. Хр. Част от тях са в стихове. Джатаките са изключително ценни и като историческо свидетелство за живота на хората през този период, и с богатия си и образен език. Предлагаме ви две от тях, превод от руското издание на част от палийския сборник. Вероятно това е първото представяне на този жанр на българските читатели.



ДЖАТАКА ЗА БАРАБАНА


С думите "Бий барабана, но не много силно ...", Учителят, който тогава живеел в Джеватан, взел да разказва за един несговорчив бхикху. На въпроса на Учителя: "Вярно ли говорят, че си опак човек"? - бхикху отвърнал: "Вярно, Всеблаги." Учителят отбелязал: "Не само сега, братко мой, ти си несговорчив, но и преди си бил такъв." И той му разказал за това, какво е било в миналия живот.



Едно време, когато на бенареския престол стоял Брахмадата, Бодхисата живеел на земята в образа на селски барабанчик. Като разбрал, че в Бенарес се готвят за празника на новолунието, той решил да изкара някоя пара, като бие барабана сред празнуващите, и заедно със сина си се отправил към Бенарес. Те изкарали немалко пари, но по пътя за в къщи трябвало да минат през гората, където живеели разбойници. Като се обърнал към сина, който непрекъснато удрял барабана, бащата казал: "Синко, спри малко. Удряй само отвреме-навреме, тъй че всички да си мислят, че минава управителят, съпроводен от слуги. " Но въпреки предупреждението на баща си, синът биел барабана без да спира, като се надявал, че така ще разгони разбойниците. Те, като чули грохота, отначало помислили, че пътува някой управител и се спуснали да бягат, но тъй като барабанът не спирал да гърми, си казали: "Не може това да е управителят!" Върнали се, видяли на пътя само двама души, нападнали ги и ги ограбили. "Всичко, което изкарахме с тежък труд, пропадна от това, че ти просто се залепи за барабана и непрекъснато го удряше" - възкликнал Бодхисата и изпял следния стих:

"Бий барабана, но не толкоз силно,
с шум спечеленото не губи -
инак всичко, що си с труд изкарал,
ще загубиш, като биеш с мощ."

Като завършил наставлението в дхама, Учителят изтълкувал тази джатака, свързвайки я с прераждането: "Синът на барабанчика тогава е бил несговорчивият бхикху, неговият баща - самият аз."
Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Ноември 09, 2009, 16:00:55 »

ДЖАТАКА ЗА ЗАКЛИНАНИЕТО ПРОТИВ ТЪГА


С възклицанието "Ах, тези жени!" Учителят, който по това време живеел в Джеватан, взел да говори на бхикху, обхванат от любовно желание. "Братко мой, жените са сластолюбиви и порочни. Как можеш да изпитваш любовно желание към жена?"- казал му той. И му разказал какво е било в миналия живот.

Едно време, когато на бенареския престол царувал Брахмадата, Бодхисата се преродил в град Такасил, който е в царство Гандхара, в семейството на брамин. Когато станал пълнолетен, той достигнал такова съвършенство в знанието на трите Веди, всички науки, изкуства и занаяти, че славата му като наставник се разнесла из целия свят.

По това време в Бенарес живеело друго браминско семейство. Когато и там се родило момче, родителите запалили огън и го поддържали, докато момчето пораснало и навършило 16 години. Тогава майка му и баща му казали: "Сине, ние запалихме този огън и го поддържаме от мига на твоето раждане. Ако след приключването на отпуснатия ти срок искаш да се преродиш в света на Брахма, вземи този огън, върви в гората, непрекъснато принасяй жертва на бог Аги, и се готви за преминаването на света на Брахма. Ако пък искаш да водиш светски живот, върви в Такасил, изучи науките при известния в целия свят наставник и се върни, за да се заемеш с домакинството." Юношата им отвърнал: "Няма да мога да живея в гората, да принасям жертви на огъня, искам да остана обикновен мирянин." Като се сбогувал с баща си и майка си, той взел хиляда монети, за да плати на наставника, и тръгнал за Такасил.

Там младият брамин изучил всички науки и се върнал при родителите си. Те все още мечтаели синът им да се уедини в гората и да принася жертви на огъня, защото смятали, че светският живот не е за него. Майката на младия брамин си помислила: "Наставникът на моя син е мъдър и всезнаещ. Той ще съумее да обясни на момчето колко порочни са жените." И тя попитала сина си:

- Сине, ти всички науки ли изучи?

- Всички, майко - отвърнал младежът.

- А знаеш ли заклинанието против тъга?

- Не, не го знам.

- Сине - възкликнала майката. - Щом не си научил заклинанието против тъга, какви науки си изучил въобще? Върви отново при наставника си и се върни само когато научиш заклинанието!

Тук му е мястото да кажем, че майката на наставника - старица на 120 години, била жива, и наставникът се грижел за нея: сам я къпел, хранел и й давал да пие. И тъй като другите го презирали за това, той си построил малка къщичка в гората, на една красива поляна, край ручей. Запасил се с топено масло, ориз и други храни, пренесъл в къщичката майка си и заживял по старому.

Младият брамин го намерил там, почтително го поздравил и застанал малко настрани.

- Какво те е довело при мен толкова скоро, сине? - попитал наставникът.

- Оказа се, че не съм научил от теб заклинанието против тъга - отговорил младежът.

- А кой ти каза, че трябва да научиш такова заклинание? - учудил се наставникът.

- Майка ми, Учителю - промълвило момчето.

"Явно майка му иска да му обясня колко порочни са жените" - помислил си наставникът и казал:

- Добре, ще те науча на това заклинание. От днес ти вместо мен ще се грижиш за майка ми: сам ще я къпеш, храниш и ще й даваш да пие. Когато й търкаш ръцете, краката, главата или гърба, или някое друго място, не забравяй да повтаряш: "Почитаема, сега, когато си стара, тялото ти е тъй прекрасно! Какво ли е било по времето на твоята младост!" Като й гладиш ръцете или краката, говори, че са прелестни. И за всичко, което ти каже майка ми, не се стеснявай да ми кажеш, без да криеш нещо. Ако ме послушаш - ще ти открия заклинанието против тъга. Ако ли не - нищо няма да узнаеш.

От този ден ученикът правел всичко така, както се били уговорили. Понеже той непрекъснато възхвалявал красотата на старицата, тя започнала да си мисли: "Явно той търси наслада с мен!" Въпреки че била съвсем немощна и сляпа от старост, огънят на страстта лумнал в сърцето й. И веднъж тя му казала:

- Не искаш ли да вкусиш наслада с мен?

- Много искам, почитаема - оотвърнал юношата - но наставникът ми е твърде строг.

- Е, щом наистина толкова ме желаеш, убий сина ми!

- Не - казал младежът - аз съм твърде задължен на учителя си! Как ще посмея да вдигна ръка на него, само заради това, че ме е обхванала страст?

- Тогава слушай - изфъфлила тя - ако ти не ме напуснеш, аз сама ще го убия.

Ето колко сластолюбиви, лоши и порочни са жените! Даже такава старица, стремейки се към любовни удоволствия, позволила на страстта изцяло да я завладее и се решила да убие сина си, който й служил тъй предано.

Младежът преразказал наа Бохдисата целия разговор.

- Хубаво стори, сине, че ми разказа всичко - казал Бодхисата.

Оглеждайки с вътрешното си око запаса от жизнени сили на старицата, той узнал, че майка му трябва да си отиде същия този ден и казал на ученика:

- Следвай ме. Искам да те изпитам.

Бодхисата отсякъл от гората смокиново дърво, издялал от него дървен човек с размери и форми като него самия, от главата до петите го омотал с плат, сложил го на леглото си, и като вързал към него връв, се обърнал към младежа:

- Сине, вземи секира, върви при майка ми и й пъхни в ръцете края на връвта.

Ученикът послушно отишъл при старицата и й казал:

- Почитаема, Учителят легна да си почине. Към постелята му вързах връв, която ще ти покаже пътя. Ето секира. Върви, и ако имаш сили, убий го.

- А ти няма ли да ме изоставиш? - попитала старицата.

- Защо да те изоставям - отвърнал младежът.

Старицата взела секирата, едва се изправила, с труд отишла до постелята на сина си, опипала тялото, и като се уверила, че това наистина е синът й, отметнала завивката от главата на дървения истукан. С вик: "Ще го довърша с един удар!",тя ударила право по шията.

Чул се трясък и старицата разбрала, че е ударила дърво.

- Какво правиш, майко? - попитал влезлият Бодхисата.

- Ти ме измами! - извикала старицата и паднала бездиханна, защото й било съдено да умре, щом влезе там.

Като се убедил, че майка му е мъртва, Бодхисата наклал огън, предал тялото й на огъня, а след това, когато всичко свършило, изгасил пламъка и принесъл в жертва горски цветя. Той седнал на прага на къщичката заедно с младия брамин и му казал:

- Знай, сине, че няма никакво заклинание против тъга. Става дума за любовната мъка и за жените, които я предизвикват. Когато майка ти те изпрати при мен, тя искаше да разбереш колко порочни са жените. Сега, когато с очите си се убеди в бездната на порока, в която можеше да попаднеш заради майка ми, сигурно ще ти е ясен смисълът на поучението: "Наистина жените са самото сладострастие и порок."

И Бодхисата отпратил младежа.

Като се сбогувал почтително с Учителя, младежът се върнал при родителите си. Майка му го попитала:

- Е, научи ли заклинанието против тъга?

- Научих го, майко.

- Сега искаш ли да станеш отшелник, или предпочиташ да се сдобиеш със семейство?

- Майко - казал младежът - с очите си видях порока, който идва от жените. Семейният живот не е за мен. Ще стана отшелник.

И като убедил всички в непоколебимостта на решението си, той изпял следния стих:

"О, тез жени! С желанията си
подобни са на всепоглъщащ пламък.
Отричайки се от света,
ще се запазя от порока
на сладострастието."

Младият брамин заживял в гората. Като станал такъв, какъвто искал, размишлявайки в уединение, той познал самия себе си и се подготвил за последното прераждане в света на Брахма.

С възклицанието: "Виждаш ли, братко мой, колко сладострастни, порочни и похотливи са жените!", Учителят отново показал на монаха злото, което носи със себе си целият женски род и обяснил същината на Четирите благородни истини. Като изслушал неговото наставление, бхикху вкусил от плода на архатството.

Учителят разкълкувал джатаката по следния начин: "По това време майката на младежа била Капилани, неговият баща - Махакасапа, младият брамин - Ананда, наставникът - самият аз."


Превод: Стефка Никанорова
Активен
delfin
Гост
« Отговор #7 -: Ноември 09, 2009, 16:05:01 »

ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА БУДИЗМА


Индия


През първите няколко века след смъртта на Буда неговото учение било развито и дори станало значителна религиозна сила. Много от последователите на Буда от скитащи аскети започнали да се установяват в манастири, а сред последователите му миряни били и членове на политическия и икономически елит.

Особено процъфтял будизма по времето на цар Ашока, чиято империя се простирала от Хималаите до Шри Ланка. Целта на Ашока била "всички деца на царя да живеят щастливо и да достигнат небето в следващия живот". Ашока се опитал да създаде нов идеал за царство на истинската дхама - царство на самоконтрола, безпристрастието, радостта, истината и добротата.

При династията на Гуптите (320 - 600 г. сл. Хр.) се възродил брахманизмът. Много индуси почитали Буда като аватар (превъплъщение) на индуисткия бог Вишну. През този период били създадени много будистки монашески центрове, действащи като университети. Най-известният от тях е в Наланда.

През VI в. много будистки манастири били разрушени от хуните. В Североизточна Индия будизмът се съвзел и процъфтял по времето на царете от династията Пала (VIII - ХII в.). По това време най-много се разпространил тантристкият будизъм (ваджраяна). С падането на династията Пала будизмът получил втори удар, от който не се съвзел. Някои смятат, че причината за това е в изключителната толерантност на будизма, поради която той е бил погълнат от възраждащия се индуизъм. Важен фактор в тази връзка е и мюсюлманското нашествие през ХII в., когато са били разрушени много манастири. По това време будизмът е бил разпространен повече сред монашеството и е имал малко последователи миряни, които очевидно не са имали възможности или интереси да възстановят "Пътя".

В началото на ХХ в. будизмът в Индия практически не съществува. Но още в първите десетилетия водещи индийски интелектуалци създават множество будистки общества, намирайки в будизма алтернатива на популярния индуизъм. След окупирането на Тибет от китайците през 50-те години много тибетски будисти намират убежище в Индия. Включването на княжество Сиким през 1975 г. в границите на Индия също засилва будистката традиция (ваджраяна). Особено важен елемент във възраждането на будизма в Индия днес е неговото масово приемане от низшите касти (т.н. недосегаеми), тъй като будизмът отхвърля кастовите различия.



Шри Ланка и Югоизточна Азия

Първите данни за разпространението на будизма извън Индия са от царуването на цар Ашока. Според надписите Ашока е изпратил будистки пратеници не само в различни райони на субконтинента, но и в Шри Ланка, Бирма и Тайланд.

През I хилядолетие сл. Хр. в Шри Ланка съществува школата теравада, заедно с махаяна и будистки тантризъм. Постепенно господстваща остава теравада.

В Малайзия и Индонезия между VII и IХ в. е разпространена главно махаяна и тантристките форми на будизма. От този период е и величествения храм Боробудур, най-великолепната от всички будистки ступи. Понастоящем и будизмът и индуизмът там са изместени от исляма.

Едни от най-красивите паметници на будизма са в днешна Камбоджа, в древната столица Ангкор Том на цар Джаяварман VII.

Във Виетнам, северната част от който през I хилядолетие сл. Хр. била владяна от китайците, бил разпространен дзен-будизмът.



Централна Азия и Китай

Разпространението на будизма в Централна Азия все още не е твърде ясно на историците. Очевидно търговските пътища от Северозападна Индия към Североизточен Китай са улеснили това. Индо-скитският цар Канишка от династията Кушана, владяла Северна Индия, Афганистан и части от Централна Азия в I - II в. сл. Хр., способствувал особено много за това. Той свикал четвъртия будистки събор и покровителствал будистката художествена школа Гандхара, която въвела гръцки и римски елементи в будистката иконография.
В Централна Азия, която била бъркотия от езици, религии и култури, будизмът влязъл в контакт с най-различни традиции, променил се и се развил. Заедно с будизма тогава са съществували шаманизма, зороастризма, несторското християнство и исляма. Напр. някои от бодисатвите на махаяна, по-специално Амитабха, може би са частично вдъхновени от влиянието на зороастризма. Има данни за известни връзки между будизма и манихейството - иранска дуалистична религия. Постепенно мюсюлманските нашествия изтласкват будизма от историческата сцена.

Според легендата будизмът бил пренесен в Китай от императора Минг Ти от династията Хан (I в. сл. Хр.), след като императорът сънувал летящо златно божество, което било изтълкувано като Буда. Той изпратил емисари в Индия. Китайският будизъм в началото бил много повлиян от традиционния китайски таоизъм. Дори се смятало че Лао Дзъ, основателят на таоизма, се бил преродил в Индия като Буда. Много китайски императори се покланяли на Лао Дзъ и на Буда в един и същ олтар.

През V - VI в. се разпространяват различни индийски школи и започва създаването на нови, специфично китайски школи. Будизмът е вече разпространен сред дворянството, станал е водеща интелектуална сила и се разпространява дори сред селяните. По времето на династията Суй той става държавна религия. Но златният век за будизма в Китай е по времето на династията Тан. Таоизмът и конфуцианството остават традиционно силни, и дори императорът Ву-цун през 845 г. започва поход срещу будизма, като разрушава около 4 600 будистки храма и 40 000 параклиса.

Двете най-важни школи, които остават в резултат на това преследване, са чан (дзен), в която ударението е върху медитацията, и будизмът на Чистата земя, при който най-важна е отдадеността.


Корея и Япония

В Корея будизмът е внесен от Китай. Той първо е възприет като религия на двореца, а след това на населението. Постепенно там се налага дзен-будизма.

В ранния корейски будизъм ударението е поставено върху прагматичните, националистични и аристократични аспекти на вярата. В него се вплита и местната шаманска традиция. Будистките монаси танцували, пеели и изпълнявали ритуалите на шаманите. Тук учението достигнало зенита си през Х - ХIV в.

Докато в Китай будизмът пуснал корени в основата на семейството, в Япония той хвърлил котва в нацията като цяло. Будизмът бил въведен от Корея като талисман за защита на страната. Той става държавна религия по време на периода Нара (VIII в.). Столицата Нара с голямата статуя на Буда (Дайбуцу) станала национален култов център.
По времето на периода Хейан будизмът продължава своя разцвет. Голямо влияние през този период има китайския будизъм, а също и местния шинтоизъм.

ХII и ХIII в. бележат поврат в историята на японския будизъм. Оформят се няколко школи, най-важни от които са дзен, будизмът на Чистата земя и Ничирен.

По времето на шогуната Токугава (ХVII - ХIХ в.) будизмът става помощник на държавата. След това обаче се оказало политически необходимо да се издигне шинтоизма, което довело до конфискация на много храмова собственост.



Тибет, Монголия и Хималайските кралства

Според легендата будизмът бил въведен в Тибет ок. 627-650 г. от тогавашния цар, който имал две жени. И двете по-късно били смятани за въплъщения на будистката богиня-спасителка Тара. Макар че влиянието на китайския будизъм било силно, на събора през 792 г. било решено да бъде следвана индийската традиция.

След период на потисничество, продължил две столетия, в началото на ХI и ХII в. будизмът отново се съвзел. Много тибетци отивали в Индия да учат и превеждат текстове и да бъдат подготвяни в будистките доктрини и практики. С помощта на известния индийски учител Атиша, който отишъл в Тибет в 1042 г., будизмът станал официална държавна религия. Оттам нататък той е основната култура на елита, сила в държавните дела и прониква дълбоко във всички аспекти на живота.

Важнен период в историята на тибетския будизъм е краят на ХIV или началото на ХV в., когато големият будистки реформатор Тсон-ка-па установява нова школа, известна като Жълтите шапки. През ХVI в. благодарение на представители на тази школа монголският хан Алтан приема будизма, а техният религиозен водач - третият Далай лама - спечелва значително влияние. В средата на ХVII в. монголците положили петия Далай лама за духовен управител на Тибет. Далай ламите били смятани за поредни въплъщения на бодисатва Авалокитешвара. Петият Далай лама създал институцията Панчен лама, който е само духовен водач (докато Далай ламата се занимава и със светски и държавни дела).

През 1959 г. Китай окупира Тибет и тибетските будисти са подложени на жестоки гонения.


Монголия

В Монголия будизмът бил внесен от Тибет и Китай. Кублай хан поддържал тибетския будизъм. Във вековете монголците са създали свои много богати традиции в будизма.

В Непал будизмът е повлиян от индийската и тибетската традиция, а в Бутан - само от тибетската.


Будизмът на Запад

Въпреки че няма много доказателства, смята се, че към началото на новата ера будизмът е достигнал до Египет. Притчата за Варлаам и Йосафат, която била много разпространена в Средновековна Европа, е всъщност разказ за живота на Буда. По време на нашествието на Александър Македонски в Индия гърците са влезли в допир с будизма; даже едно неканоническо произведение "Въпросите на цар Милинда" (гръко-бактрийския цар Менандър) било широко известно в Индия. Но едва през ХIХ - ХХ в. може да се говори за сериозно будистко присъствие на Запад.


Вяра Петрова
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Дзен будизъм
Духовни учения
delfin 2 1184 Последна<br />публикация Ноември 08, 2009, 19:03:53
от delfin
Теравада будизъм
Духовни учения
delfin 0 1295 Последна<br />публикация Ноември 07, 2009, 13:26:02
от delfin
Дхамапада - Словата на Буда
Книги
Shirinan 0 739 Последна<br />публикация Януари 16, 2010, 13:56:51
от Shirinan
Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Изработка на сайт | Психолог  © Copyright