Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Бабаджи  (Прочетена 2248 пъти)
delfin
Гост
« -: Ноември 09, 2009, 15:04:05 »

ШРИ БАБАДЖИ


Срещата с един голям учител е понякога повратна точка в живота на човека. Стари начини на мислене си отиват, съзнанието се отваря и разширява и навлиза в непознати измерения на всички нива, ражда се ново мислене.
Един от тези големи учители е Бабаджи. Неговите ученици го считат за махаватар. Тази дума идва от санскрит и означава "слизане на Божественото в материята", т.е. сгъстяване на духа, на фината материя. Затова махаватар е божествено явление. Аватарите или махаватарите (големите аватари) се появяват на земята винаги, когато предстоят големи поврати и когато човечеството е напуснало правия път. Това се отнася и за Бабаджи, който от незапомненни времена се завръща, за да учи човечеството.

В Индия, в района Кумаон в подножието на Северните Хималаи Бабаджи е познат от столетия под името Хайдакан Баба. Писмени и устни предания говорят за появата му в множество образи. Преди сегашното си въплъщение - 1970 - 1984 г. - той е бил видян във физическо тяло през 1920 г. Все още живи ученици казват, че тогава той се разтворил в светлина в средата на една река. До 1970 г. той много пъти е бил виждан в светлинно тяло, когато се явявал да даде съвети или да лекува.

Ето какво се случило през 1970 г.: Селянинът Чандрамани от Хайдакан видял на сън баща си, починал преди 25 години, който му казал, че Бабаджи се е появил отново в тялото на млад мъж. Бащата заръчал: "Иди в пещерата край селото и окажи на Бабаджи почит, защото няма съмнение, че това е той. И още нещо: не го напускай, каквото и да става!" Чандрамани разказва: "Когато се събудих, беше към 4 ч. сутринта. Веднага се запътих към пещерата. Там видях Бабаджи на светлината на малка маслена лампа. Когато ме видя, той каза: "Дете мое, върви си в къщи и се върни след три дни!" Аз си отидох, но веднага се върнах с кана мляко. След три дни Бабаджи се изкачи на хълма Кайлаш, където остана в медитация неподвижен 45 дни. През цялото време бях при него и не го видях нито веднъж да стане, нито веднъж да се изкъпе. Когато най-сетне излезе от дълбоката си медитация, аз го попитах как ще се изкъпе, тъй като никъде нямаше вода. Той отвърна: "Ще заповядам на вятъра да ми донесе вода." Тогава забелязах, че по хубавите му дълги коси се стичат водни капки и божественото му тяло е цялото мокро.

Скоро новината за завръщането на Бабаджи се разнася из цяла Индия. През 1972 г. идват и първите европейци, най-често водени от видения или сънища. Аз самата видях Бабаджи в един сън в края на 1978 г., след като бях прочела книга за него. В съня ми Бабаджи седеше на пиедестал и говореше с микрофон на много насядали по земята американци, които също имаха в ръцете си микрофони. Наблюдавах сцената и след известно време мислено казах: "Ако ти наистина си това, за което всеки те смята, и ако искаш да говориш с мен, ще трябва да избереш друг начин на общуване". Отговорът дойде веднага. Той ми изпрати лъч бяла светлина, дебел колкото палец, в чакрата в междувеждието. Изпитах неописуемо духовно щастие. По това време живеех със семейството си в Източна Африка и нямах нищо общо с религията. Реших да отида в Хайдакан.

За себе си Бабаджи казва: "Аз съм нищо и никой, това тяло няма значение, за съм само огледалото, в което се оглеждаш. Аз съм като огън. Не стой много настрани, защото няма да усетиш топлината. Но не се приближавай прекалено, за да не се изгориш. Научи се на правилната дистанция. Името ми е Махапрабхуджи, Великият господар".

Беше невъзможно да се анализира или да се разбере същността на Бабаджи. Той беше загадъчен и непостоянен, а реакциите му - непредвидими. Но все пак той мога да го опиша с един израз - въплътена любов. "Аз дойдох, за да се раздавам. Раздавайте се и вие" - бяха неговите думи.

Бабаджи винаги подчертаваше значението на безкористната работа, т.н. "карма йога". Той казваше, че всяка работа, извършена безкористно, води до промяна на съзнанието, затова считаше работата за богослужение.
Защо Бабаджи се прероди? За да разтърси човечеството и да го подтикне към човечност, за да го предпази от големите опасности на идващите събития. Неговите предсказания се отнасяха конкретно до новото оформяне на земята: "Настоящето е изпълнено с бунт. Ще стане голяма промяна, и тя ще е чрез кървава революция. Накрая нито една страна няма да бъде пощадена, някои дори изцяло ще бъдат заличени и няма да остане никакъв знак от съществуването им. В други страни ще оживеят 3 - 5%, най-много 25% от населението. Унищожението ще дойде от земетресения, наводнения, катастрофи, конфликти и войни. В отговор на въпроса как да се спасим, той даваше следния пример: "Мелницата мели житните зърна точно така, както се случва с хората по време на бедствие. Но някои зърна, които са съвсем близо до оста, падат и мелничарският камък ги изхвърля."

На 14.02.1984 г., след много скрити предизвестия, Бабаджи напусна тялото си в ашрама в Хайдакан. Предния ден той дълго седял мълчаливо сред няколко посетители и ученици, гледал една карта на света и разлиствал книга за Хирошима. Внезапно вдигнал глава и, като гледал втренчено в далечината, казал: "Разрушението трябва да дойде по две причини. Хората все още мислят за аз и мое. Но това не е истината, не е пътят, не е любовта, защото всеки иска да бъде велик и никой вече не може да бъде малък. Затова то е непроменимо".


Гертруд Райхел
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Ноември 09, 2009, 15:06:24 »

УЧЕНИЕТО НА БАБАДЖИ


Една ученичка на Бабаджи, прекарала с него 12 години, е направила следното обобщение на неговото учение.
Мантра: Божието име е като небесна амброзия (амрита), повтаряй го непрекъснато.

ОМ намах шивай: Това е махамантрата на началото на света, дадена от Бога на човечеството. Всеки би трябвало да я повтаря. Всеки може да я приема. Всичко може да бъде постигнато с тази молитва. Силата й е безкрайна - по-силна е от атомната бомба.

Тази мантра е основната тема на превъплъщението на Бабаджи - да носи вибрациите й за началото на Творението до най-отдалечените кътчета на съзнанието, за да може тя отново да задейства като импулс за ново творение на земята.

"ОМ намах шивай е махамантра" - т.е. голяма мантра, съкратена и в същото време силна версия на мантрата, образуваща четирите Веди. Тя е символична както в звученето си, така и в писмения си вид. ОМ съдържа звука и символите на трите аспекта на Бога: Брахма, Вишну и Шива, Божията майка и абсолютният принцип в основата на всяко съществуване. Намах шивай символизира петте принципа, от които се състои Творението: въздух, земя, огън, вода и прана.

Медитация: В тази тъмна ера (Кали юга) духът на човека е слаб и неспокоен от деня на раждането му. Затова почти никой не е в състояние да медитира истински, но всеки може да се моли на Бога, да възхвалява Неговото име, да извика Бога на своята религия.
Йога: Всичко е йога. Буквално йога означава единение. Работата, всяка човешка дейност, молитвата, всичко това са видове йога. Медитацията е най-висшата форма на йога, но само единици са способни на истинска медитация.
Религия: Всички религии имат за цел единението с Бога и затова всички имат еднаква стойност. Не е правилно да се говори за една индийска религия (дхарма). Дхармата на Индия е Санатана Дхарма - вечната религия на началото.

Карма: Карма е неизбежният закон за причината и следствието, според който всички живи същества жънат плодовете на своите действия и мисли. Когато Христос казва: "Каквото посеете, това и ще пожънете", той има пред вид този закон. Кармата започва, когато духът е в движение. За да се преодолее тя, духът трябва да се успокои, да достигне състояние на празнота. Иначе, докато диша, човек създава карма. Затова човек трябва да посвещава всяко свое действие на Бога.

Знание: Нищо не може да бъде постигнато без знание и всичко може да бъде постигнато с чисто сърце.
Молитва: Бог е извън всички имена и форми. Никой не е постигнал това състояние на просветление. Затова молитвата към Бога е подготовка и пречистване на сърцето.

Дисциплина: Нищо не може да бъде постигнато без дисциплина. Трябва да имате дисциплината на войника във всичко, което вършите. Бъдете войници на Бога, действайте смело и дисциплинирано. Трябва да ядете вегетарианска храна, да не употребявате наркотици и да имате сексуални отношения само с брачните си партньори.

Хранене: Храната оказва влияние върху състоянието на духа. Важно е да се приема лека вегетарианска храна. Постенето е от голяма полза.

Женитба и полова енергия: В тази кали юга едва ли някой има сили да живее в безбрачие. Въпреки че безбрачието е най-доброто за духовния път, по-добре е да се избере женитба, отколкото безразборни сексуални отношения. Доброто отношение между съпрузите допринася за хармонията на духа.

Преданост: Предаността (Бхакти) и вярата са най-важни. Нужни са пълна вяра, преданост и послушание. Можете да ме познаете само чрез любовта, чрез любовта към Бога без егоистични намерения.

Духът: Всичко е дух и е създадено от него. Контролът на духа е най-важното упражнение.

Говорене: Говорете колкото се може по-малко. Не прахосвайте времето си. Непрекъснато се концентрирайте върху Божието име.

Материалното тяло: Някой ден тялото ти ще стане на пепел; не го слушай, но без това тяло няма да можеш да натрупаш знания. Използувай тялото си, за да познаеш чрез него Бога!

Мисли: Научете се да не правите планове за бъдещето. Забравете миналото и навиците си. Научете се да концентрирате своя дух върху Божественото.

Пътят: Пътят на осъзнаването на Бога е много труден. Малцина са онези, които могат да го извървят. Трудно е, както е трудно да се върви по острието на ножа. Милостта на гуру е всичко. Не е възможно познание без духовен водач.

Любов: Живейте тук в любов, като членове на едно семейство. Отхвърлете завистта и недоброжелателството. Всички сте едно. Когато живеете в мир, и аз ще бъда в мир, ако имате проблеми, и аз ще имам проблеми.
Пеене и молитви: Повтаряйте Божието име непрекъснато, като повтаряте мантрата. Вибрациите й се разпространяват навсякъде. Чрез пеене на Божиите имена ще спечеля всяка война. Каквото и да се случи, вярващите ще бъдат спасени по волята Божия.

За бъдещите войни: Светът го очакват големи беди и войни. След голямо разрушение ще започне нова ера, когато ще зацари доброто. Дошъл съм да подготвя света за новото царство.

За ненасилието: Идеологията на ненасилието се е отразила отрицателно върху духа на днешния човек и му е отнела смелостта. Аз съм за борба със злото и престъпленията.


Превод: Стефка Никанорова
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 09, 2009, 15:09:56 »

МАХАВАТАР БАБАДЖИ


Махаватар е яваването на Бог в човешко тяло без човешко раждане. Шри Бабаджи се явил през юни 1970 г. в една пещера, която съществува от хиляди години в подножието на планината Кумаон Кайлас, зад свещената река Гаутама Ганг, срещу неизвестното селце Хайдакан в щата Утар Прадеш. Не се знае нищо за произхода и семейството му. От самото начало 18-годишен младеж, Бабаджи показал своите божествени способности - голяма мъдрост и духовно излъчване. Той знаел наизуст свещените писания на хинди и санскрит, без да личи, че е бил обучаван някъде. Месеци наред почти не ядял, но имал неизчерпаема енергия. През септември 1970 г. се изкачил на планината Кайлас и в близост до малък храм, в поза "лотос" прекарал 45 дни в медитация, а накрая възвестил посланието, заради което дошъл на този свят.

Идването му било предсказано в старите писания от светеца Махендра Баба.

Последователите на Бабаджи го почитат като вечно божествено същество. Големите и малки чудеса, които извършвал всеки ден - четене на мисли, лекуване на всякакъв вид страдания - надхвърлят човешките възможности.

Много западни ученици на Бабаджи го смятат за голям психолог, а много индийци го виждат в съвсем друга светлина: като аватар на Шива.

Шива е един от трите аспекта на Бога в индийската космология. Брахма е сътворяващият, Вишну - запазващият, а Шива - разрушаващият аспект. Индусите вярват, че тези аспекти на Бога могат да бъдат материализирани в човешка форма. Въплъщенията на Вишну са смъртни, а на Шива - безсмъртни.

Махендра Баба често споменавал на своите ученици, че и двамата - техният любим Хайдакан Баба и Бабаджи на Йогананда - са въплъщения на Шива. Освен това било предсказано, че когато следващият път Шива се яви в човешка форма, той ще има белег на десния прасец, на лявата ръка, символи на Шива и зодиакални знаци по стъпалото. След известно противене Бабаджи позволил краката му да бъдат оцветени и фотографирани; на снимките се видяли телец, кобра, тризъбецът на Шива, ОМ с брамински шрифт, и знаците на Лъва и Овена.
Бабаджи препоръчвал повтарянето на древната мантра ОМ намах шивай. Това е молитва на санскрит, която означава отдавам се, прекланям се пред Теб, търся закрила в Теб, да бъде волята Ти.

Веднъж той казал, че чрез повтарянето на тази мантра, която е единственият лек за болния дух, човек може да бъде пречистен ... Той посочвал и други мантри, и учел да се повтаря Божието име и всички вярващи да живеят в истина, простота и любов.

Бабаджи често казвал, че физическата работа, извършена безкористно, води до промяна на съзнанието. Затова считал работата за богослужение. В Хайдакан Карма йога заема няколко часа сутрин и следобед. Всеки върши това, което умее - в кухнята, в градината, в болницата, при строеж или ремонт на някоя сграда. По време на пребиваването на Бабаджи тук се извършва неимоверно много работа: построяват се храмове, жилищни сгради, регулира се реката - и всичко това без технически средства. С енергията си той мобилизира неподозирани сили у всекиго.

Той подчертава и важността на Крия йога. Всекидневната ни работа от сутрин до вечер е истинска Крия йога. Няма нищо на този свят, което да не е Крия йога. Даже яденето и спането, и процесът на храносмилане са Крия йога. Молитвата е Крия йога. Да служиш на хората е Крия йога.

От всички страни, с които Бабаджи ни се представя, най-смущаваща е идеята за разрушението. Той предрича тежка световна природна катастрофа и войни. Индийските ученици на Бабаджи даже считат, че той е нагарадж - най-ужасния аспект на Шива. Той трябва да разруши незнанието, за да дойде нова духовна ера. Бабаджи събира учениците си от предишни прераждания, за да ги научи на новата Крия - повтарянето на ОМ намах шивай - с което да се спасят от идващите събития.

Даджо Неф от САЩ разказва:

"Знаех за предсказанието още преди да дойда в Хайдакан. Познавам дивия и войнствен нагарадж Шива, представян в индийското изкуство и митология, но Бабаджи по нищо не прилича на духа на разрушението. Мислено го помолих да разреши загадката и след няколко дни сънувах странен сън. В едно сърце видях да гори пламък на свещ. Знаех, че това означава любов и себеотдаване. Пламъкът се увеличаваше и виждах, че той изгаря и пречиства всичко, което не е любов. Всички тъмни неща, които не отговаряха на силата на любовта на пламъка, бяха погълнати от него, за да сторят място на доброто, което искаше да дойде. Така разбрах, че "разрушаващият" аспект на Бога е всъщност изключително интензивна вибрация на любов, която не унищожава нищо със същата вибрация, но разрушава всичко, състоящо се от по-низши вибрации - алчност, жестокост, егоизъм. Разбрах дълбокия смисъл на Ом намах шивай като защитна мантра. Ако ведическата представа за мантрата е правилна и повторението й предизвиква в човека аспекта на Шива, то той би оцелял, ако през него премине енергията на Шива, защото в него вече има от тази енергия.


Превод: Стефка Никанорова
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Ноември 09, 2009, 15:14:34 »

СЛУЧКИ С БАБАДЖИ

Във всички религии водата е символ на телесното и духовно пречистване. По време на мусона в Хайдакан Бабаджи водеше учениците си да пресекат близката река Гаутама. Символичното значение на това беше увереното преминаване през водовъртежа на живота с помощта на надежден водач. За по-голямо пречистване Бабаджи караше учениците си да работят във водата: да вадят големи камъни.

Два пъти дневно - по изгрев и залез слънце учениците му се къпеха в хладните води на Гаутама. Същото предназначение имаха и огнените церемонии. Всяка сутрин около 4.30 ч. Бабаджи изпълняваше огнен ритуал, наричан хаван или ягна. Със своята преобразяваща сила пречистващият всепоглъщащ огън е средство за прераждане на по-висока степен.



Една индийка разказва:

"Беше ми омръзнало в къщи постоянно да идват йоги. Не исках и да чувам за тях. Но въпреки това един роднина ме убеди да отидем при някакъв особен йога в Бомбай.

Когато влязох в помещението, веднага забелязах млад йога, потънал в медитация. Вътре нямаше място и затова седнах близо до него. Тъй като по традиция в къщи почитаме Шива, автоматично започнах да повтарям мантрата ОМ намах шивай. Йогата отвори очи и срещнах погледа му - като че ли огнен. Седях като прикована. Не знам колко време мина, може би минута, може би час. Изведнъж заплаках. Обикновено не плача - смятам, че това е под достойнството ми. През цялото време той ме гледаше, а баща ми, майка ми и брат ми мислели, че гледа тях. И тримата сме имали еднакви усещания. След това йогата отново затвори очи. Гледах като омагьосана как хората се прекланят пред него. Те идваха и си отиваха и въпреки че медитираше, той ги благославяше с дясната си ръка. Накрая стана и се оттегли в друго помещение.

"Кой е той? Откъде е?" - попитах присъстващите.

"Махаватар, махаватар от биографията на Йогананда."

"Може и така да е" - помислих си аз. Но въпреки всичко се съмнявах, защото съм скептична по природа. Прибрахме се в къщи, за да се върнем същия ден. Бабаджи седеше на една тераса на лунна светлина. Някой донесе лампа, която освети лицето му. Седяхме на 2 - 3 метра от него и аз изпитах желание да го фотографирам. Мислено го помолих за разрешение и в отговор той отвори очи. След това мислено започнах да разговарям с него:

" Не знам кой си. Но който и да си, покажи ми го. Само тогава ще повярвам в теб!"

Очите ми напрегнато следяха лицето му, което изведнъж започна да се променя като калейдоскоп. Беше Рама, Кришна, Шива, Буда; на лицето му видях всички светци на Индия.

Многообразието на божествените форми на проявление означаваше за мен простотата на Божественото. А след това видях светлина. Само светлина. Това и очаквах, защото за мен Бог е само светлина.

Докато гледах с интерес представлението, няколко пъти се ощипах, за да се уверя, че не сънувам и че той не ме хипнотизира. Видението продължи половин час, лицата избледняха и отново видях усмихнатия Бабаджи. Покорена, го признах за свой учител.




Веднъж в ашрама се явили няколко сикхи, за да получат благословията на Бабаджи. Преди да се изправят пред него, те започнали да снемат дългите си тюрбани.

"Защо го правите?" - попитал Бабаджи.

"Почитаеми учителю, ти си индус, ние сме сикхи. Не искаме да обиждаме религията ти. Искаме да изразим почитта си."

"Бог има различни имена, но е Един!" - отговорил Бабаджи и на следващия ден за радост на сикхите се появил с тюрбан.




Бабаджи беше в милионния град Калкута. Домакинът му покани 38 ученика на поклонение в Пури. Пури е едно от четирите свещени места в Индия - намира се в щата Ориса, близо до морето. Казват, че човек може да бъде спасен от кръговрата на прераждането, ако прекара 3 дни и 3 нощи в този препълнен с поклонници град.
Отидохме до храма Джаганат, където освен тълпи поклонници има повече от 6000 индуси, работещи като свещеници, пазачи и екскурзоводи. Блъсканицата беше голяма. Безброй просяци ни обкръжиха. Той хвърляше шепи монети на тълпата. "Махарадж, - викаха те, - махарадж!" и се опитваха да го докоснат.

На някои Бабаджи даваше много, на други - малко, трети пропъждаше, този или онзи благославяше. Явно той действаше по познатия нам критерий: "Почукай, и ще ти се отвори!".



Според обичая всеки, който идваше при Бабаджи, му носеше малък подарък. Когато за пръв път отидох в Хайдакан, не знаех нищо за това. Чела съм някои неща за Индия, но религиозните обичаи ми бяха непознати. През първите дни изчаквах и наблюдавах. Но след два дни, без да е разговарял с мен, Бабаджи ме разчувства. Често плачех, особено по време на утринната и вечерната молитва. Тогава реших да му подаря най-голямата си скъпоценност - смарагдов пръстен. Още си спомням как коленичих пред него в цъфналата градина, и в шепата си му предложих пръстена. Той внимателно го пое и попита: "Какво е това?" "Пръстенът е за теб" - отвърнах аз. "За мен? Добре, много добре" - каза той. Какво блаженство изпитах, когато Бабаджи надяна на малкия си пръст пръстена, който толкова обичах! Носи го два дни. На третия ден седеше с група ученици в стаята на една индийка. Присъединих се към тях и с ужас забелязах пръстена си на ръката на тази жена. Бабаджи й го беше подарил! Не мога да опиша бунта на сърцето си. Искаше ми се да избягам. Но за двата дни, прекарани с Бабаджи, бях се научила да се успокоявам с мантрата ОМ намах шивай.

Бабаджи седеше съвсем спокойно, отвреме-навреме ме поглеждаше и в отговор на вълнението ми ми даде своя снимка с вдигнат показалец.

Завършекът на тази случка беше един сън, в който Бабаджи хвърляше всичките ми украшения в една яма.



Бабаджи ни учеше да боравим с пари, да не ги прахосваме, защото и парите са свързани с божествена енергия. Тази енергия не ни принадлежи, но ни е поверена за доброто на всички. Бабаджи ми каза: "Ето ти 100 рупии, нека Свами Факирананда ги развали на паиси." Така 1 банкнота от 100 рупии се превърна в тежък сак с монети. Всяка сутрин съпровождах Бабаджи при обиколката му със сака на гръб. Той благославяше учениците от Запада и индийските работници, които упражняваха карма йога във всичките й възможни форми: в градината, при строежа на един храм, в долината на реката при камъните.

Отвреме-навреме Бабааджи ме караше да отварям сака, броеше дребните пари и на всекиго даваше това, което заслужаваше, или от което имаше нужда. На един работник даваше 30 паиса, на друг - 50 и не правеше разлика между беден и богат. Когато след седмица сакът се изпразни, той ме накара да разваля още 100 рупии. Играта се повтори. Този урок впоследствие много ми помогна при разпределянето на парите на ашрама. Разбрах защо Бабаджи е играл тази чудесна игра с мен: той е искал да ми даде мярка за стойността и употребата на парите.





Гаура Деви, Индия:
Помолих Бабаджи да ме научи на отречение. Той ми каза да ям само един път на ден, да не пия чай и 24 часа да казвам ОМ намах шивай. Толкова просто и същевременно толкова трудно!

Всички в ашрама сляпо се подчиняваха на неговите нареждания. Това беше голямо изпитание за нашата преданост. Но Бабаджи беше така божествен, че само послушание и сляпо доверие можеха да бъдат основа на пътя. Често исках да избягам, но неговата любов и енергия ме караха да продължа.

Бабаджи често ни караше да надхвърляме границите на физическите си възможности. Спомням си за една продължителна разходка с него. Вървях боса по горещите камъни, без капка вода, без залък хляб, без почивка. Той ни учеше да излизаме извън границите на физическото тяло, за да намерим своя извор: вътрешното щастие. Спяхме на студено, сутрин скачахме в ледената вода и високо пеехме мантри, за да забравим студа. Свикнах привечер да отивам на реката и да наблюдавам звездите, като високо пеех името му. Скоро ме обгърна нова енергия.

След къпането седях заедно с Бабаджи, поемах тишината му, мириса на огън и тамян, и понякога пеех с него най-хубавите песни на този свят.

Една нощ Бабаджи ми позволи да медитирам в неговата стая. Седях на пода със затворени очи и го помолих да ми се открие. След малко отворих очи и вместо него видях огромна дъга с искрящи цветове. Видението беше толкова впечатляващо, че заплаках и си спомних за чистата светлина, която е тялото Божие.


Превод: Стефка Никанорова
Активен
Kaloyan
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 91


« Отговор #4 -: Юни 21, 2010, 22:53:03 »



"Няма истинска радост в този свят на невежество. Всички обекти са преходни. Бог единствен е вечен. Затова всички трябва да търсят Бога с цялото си сърце. Бог е Сат-Чит-Ананда Атман /Всепроникваща и БезкРайна Истина, Познание и Блаженство/. Един от най-добрите начини за осъзнаване на Бог е Атмичното разследване "Кой съм аз?", на което е придавал особено значение Рамана Махариши. Сатгуру Крия Бабаджи много пъти е привличал вниманието към този метод по време на Неговите лекции и като полъх на вдъхновение, когато светци са наставлявали по тези въпроси, те са загубвали своята индивидуалност и са ставали едно с Универсалната Душа. Много пъти Сатгуру Рама Деви е навлизал в това състояние по време на Бхаджан. При едно такова преживяване Крия Бабаджи каза следното:"

                                                                                                             Йоги С.А.А.Рамайях

"Аз съм абсолютното Съществуване-Познание-Блаженство. Аз съм Това по самата си природа. Аз не мога да бъда нищо друго освен това, понеже аз съм само Това без начало и без край. То е Моя истинска, естествена природа. Аз съм Абсолютното и Върховно Себе, и във и вън от пределността. Аз съм Истина, вечна и независима от времето. Аз съм Абсолютният Единствен, целият в Мен самия: Нищо не съществува, ако Аз не съществувам във и чрез него. Аз съм завинаги самото Всецяло Съществуване, Аз съм неизменният сред всички промени. Аз съм безформеният във всички форми. Промяната е свързана с формата и формата се назовава с промяната, но Аз съм отвъд тях. Аз не се поддавам на никакви болести на плътта, които съществуват пълзейки под нозете на формата и промяната. Аз съм монистичното единство тук, там и навсякъде и по всяко време - завинаги дори. Къде е щастието ако не в съвършеното осъзнаване на Единственото, което няма второ.Аз чувствам, че съм самото щастие. Самото блаженство съм аз. Самата радост съм аз. Само Моето Блаженство е това, което всички са чувствали, и на което всички са се радвали -- на бледата му сянка или на сияйната му величина, съзнателно или несъзнателно. Цялото Блаженство е Безкрайност и единствено Безкрайността е цялата Блажена. Аз съм, наистина съм Брахман, основният първоизточник, от който цялата вселена сякаш е дошла. Аз съм един и същ във всеки и във всичко. Аз целият съм мир и целият покой съм аз в мен самия. За мен е естествено да бъда Съществуващ, Сияен и блажен Абсолют. Няма дори капчица съмнение в това. Това е Моята вечна Истина, Аз съм Единното монистично Неизменно Същество в целия този свят, направен от счупени парченца илюзия, от изменчивите отлитащи модификации и от блясъка на златото на глупците. Аз Самият се разполагам в самото сърце на илюзията без да бъда заблуден. Аз съм винаги устойчив и стабилен, независимо от всички превратности. Аз съм винаги непоклатим във всеки мимолетен миг. Аз съм Единствената вечна Истина във цялата лъжа. Аз съм чистото Блаженство на Съвършената Свобода. Аз съм просто животът на Вечността. Аз съм едничката Светлина на безбрежната Истина. Аз съм моминската любов на Безсмъртието. Аз съм същината на всепроникващата Безкрайност. Аз съм единственият дъх на цялата природа. Аз съм Истина, Свобода, Живот, Светлина, и Любов. Аз съм Вечност, Безсмъртие и Безкрайност. Аз съм Един без Втори, единственият в Цялото и Всецелият във Всичко. Аз съм Върховната мъдрост, безучастна към всички размени и сделки между Джива и Джагат. Аз съм най-недоловим от неуловимите, въплъщение на Самата Неделимост. Аз съм на троицата Вечният знаещ -- субект, обект, и тяхното взаимоотношение, и още същинската основа съм Аз, върху която те се изявяват на относителен план и се разтварят на абсолютен план. Аз сияя в слънцето, и в луната, и в звездите, и в цялата вселена. Аз съм слънцето на слънцата, сияещо високо горе. Аз съм кристално ясната светлина на слънцето и моминската чистота на луната. Аз съм блещукащата искрица на звездата и вечно бликащият първоизвор на вселената. Докато светя Аз, свети и слънцето. Слънцето топло ми шепне за Моето вечно Присъствие в него. Аз действително съм цял Себе си във всичко -- слънцето, луната, звездите и целия космос. Аз съм Атман без форма, неспособен да се дели, неотделим от безначалното Блаженство. Аз съм непорочен во веки веков. Аз съм всепроникващият Единствен, безкраен във времето, неограничен от пространството, чист и свещен по природа. Аз съм безконечен, и обиталище съм на безсмъртното знание и съвършената Свобода…Аз съм Абсолютът, Вечното Блаженство, проникващо навсякъде, и вътре и вън. Аз съм един Единствен, чиста неизменима и еднаква същина или същество, нероден и безсмъртен. Аз съм вечнобликащият първоизвор на динамично съществуване отвъд границите на въображението, лишен от всяка двойственост и единство. Аз не съм нито недостъпен, нито достъпен за познание; нито ограничен, нито свободен и нито извършител нито наслаждаващ се. Аз съм Единственият и Всецелият и Аз съм винаги цял Себе си.  Аз съм Той, монистичното неопровержимо, неопределимо Блаженство. Аз съм отвъд съсредоточаването, съзерцанието, Йога, и всички други практики. Аз съм неделим и моето естество е самосияйното съзнание. Аз съм съзнанието на Реалността, която не се поддава на определяне. Единствен Аз съм всевключващ, представляващ крайната цел и самоосъзнаване, чист и прост. Аз съм абсолютно не-двойствен по своята природа. Аз съм наистина Брахман, без разлика, без промяна и от естеството на Реалността, Познание и Блаженство. Аз съм живият океан на екстаза, който вилнее и изравнява земята и небесата. Аз изпращам с такова постоянство, вълна след вълна, неизразим екстаз към света, че той потъва дълбоко и разпръсва всички свои мисли и грижи. Аз туптя в гърдите на всеки, виждам с всяко око, трептя във всеки пулс, усмихвам се във всеко цвете, бляскам във светкавицата и ехтя във гръмотевицата. Аз плющя в листата, Аз свистя с ветровете, и се вихря с бушуващите морета. Аз съм мъдростта на мъдрите, Силата на силните, и Героизмът на героите. Аз съм самият живот на Безкрайността, и във времето и извън него. Аз съм Едното във всичко и Всичко в едното. Аз съм безличната Личност на цялата вселена. Какво може да Ме уплаши? Аз не съм подвластен на природните закони. СМЪРТТА Е ШЕГА ЗА МЕН И АЗ СЪМ СМЪРТТА НА СМЪРТТА. Аз съм Безкрайното, Вечното, Безсмъртно Себе. Мен огън не може да Ме изгори, нито вода да Ме разтвори, нито полъх да Ме изсуши, нито пък меч да Ме прониже. Аз съм това Върховно Себе, пред чието величие слънцата и луните и всичките им системи изглеждат като незначителни точици в океана, и пред чиято слава пространството се стопява в нищото, времето изчезва в небитието, и причинността потъва в пустотата. Странствайки отвъд имената и формите, минавайки свободно в горите и дебрите, планините и реките, през деня и нощта, облаците и звездите, преминавайки свободно в мъжете и жените, животните и ангелите, понеже себето на всеки и на всичко съм Аз. Истината протича през Мен точно както светлината се излъчва от слънцето и уханието се носи от цветето. Понякога тя се втурва и обгръща всичко, с грохот и гръм, разтърсвайки и разбуждайки света за истинското значение на живота. Аз изпълвам целия свят с трепета на тази единствена истина за Свободата. Аз съм Трансценденталното Блаженство, Абсолютната Интелигентност, Върховният Синтез на Съзнанието, сияещо в храма на всяко сърце. Аз божествената вътрешна хармония на вселената в ненарушимия покой на душата. Аз съм единствената музика на целия живот в най-дълбоките му бездни. Аз съм неизмененният и неотменимият, неописуем Атман, динамичният първоизвор на Съществуването и безкрайният океан на вечната Радост. В моето присъствие всеки ад и всеки рай избледняват в призрачното небитие и цялата вселена е само едно мехурче, което се променя с всеки един миг."

                                                                                                   Бабаджи
Активен

Колкото повече разбирам хората,толкова повече ми се живее със животните
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright