[delfin]

КАЛИ ЮГА ИЛИ ДВАПАРА ЮГА

 

Шри Юктешвар откри математическото приложение на 2400-годишния равноденствен цикъл в нашата епоха. Този цикъл се състои от една възходяща и една низходяща дъга, по 1200 години всяка. Всяка дъга има четири юги или ‘’възрасти’’, наречени Кали, Двапара, Трета и Сатя, съответстващи на гръцките понятия за Желязна, Бронзова, Сребърна и Златна ера.

Моят гуру чрез изчисления е определил, че последната Кали юга - т.е. Железният период на възходящата дъга, е започнала в 500 г.сл.Хр. След 1200 години тази епоха на материализъм е завършила към 1700 г. Оттогава започва Двапара юга, която продължава 2400 г. Тя е характерна с развитието на електрическата и атомната енергия и с откриването на телеграфа, радиото, самолета и други побдители на пространството.

Трета юга, с продължителност 3600 г., започва от 4100 г.сл.Хр. За нея ще са характерни познанието за телепатията и за други победители на времето. През 4800-те години на Сатя юга, последния период от възходящата дъга, човешкият разум ще бъде високо развит и хората ще работят в хармония с Божествения план.

От 12500 г. н.е., със златен низходящ период от 4800 г., ще започне низходящата дъга, продължаваща 1200 г. Постепенно човечеството ще потъва в невежество. Тези цикли са вечните обиколки на мая, противоположностите и относителността на феноменалната вселена.

Според индийските писания нашата епоха е Кали юга, която съставлява част от вселенски цикъл, много по-продължителен от равноденствения цикъл от 24000 г., с който се е занимавал Шри Юkтешвар. Вселенският цикъл на Писанията е 4 300 560 000 години и представлява един ден от Съзиданието. Тази огромна цифра има за основа връзката между продължителността на слънчевата година и числото пи - 3,14159...

Продължителността на живота на цялата Вселена, според древните риши, е 314 159 000 000 000 слънчеви години, или ‘’един век на Брама’’.

Според индийските писания съществуват две основания, за да се разпадне планетно тяло като нашата Земя: жителите му да станат или напълно добри, или напълно лоши. По този начин световният ум поражда сила, която освобождава атомите, съставляващи Земята.

От време на време се съобщава за предстоящ ‘’край на света’’. Но планетните цикли следват съгласно Божествения план. Не може да се предвижда никакво предстоящо разпадане на Земята. На нашата планета, в сегашната и форма, и остава още много възходящи и низходящи равноденствени цикли.



Откъс от книгата

[delfin]

Веднъж в Милоуки ме заведоха на църква, където хорът пя специално за мен. След това един от певците ме запита:

- Как ви се стори нашето пеене?

- Добре беше - отвърнах аз.

- Искате да кажете, че не Ви хареса?

- Не съм казал това.

Певецът продължи да настоява, така че накрая обясних:

- Що се отнася до техниката, бяхте съвършени. Но вие не мислехте за Единствения, за когото е била написана тази свята музика. Вие мислехте да ме зарадвате. Следващия път, когато пеете благочестива музика, не пейте за да впечатлите другите, а се молете на Бога.

 

Веднъж в Калкута срещнах християнски мисионер, който току-що се беше върнал от Свещената Земя. Няколко месеца преди това самият аз бях посетил Галилея и все още се чувствах благословен, както дори и сега, от усещането за Христовото присъствие. Като си въобразявах, че ще споделим една и съща връзка, аз възкликнах:

- Беше великолепно, нали? Исус изглеждаше така реален, че просто очаквах да го видя да слиза от хълма.

Човекът се втренчи в мен за момент, като че бях луд. След това промърмори:

- Хубава страна е. Има великолепна история.

Очевидно единението с Христос нямаше нищо общо с това, което той беше видял като негов мисионер.

 

Забележителен е един спомен от моето детство. Ума, по-голямата ми сестра, и аз седяхме под едно дърво. Ума се оплакваше от цирей на крака и беше донесла някакво мазило. Взех малко от него и си намазах ръката.

- Защо се мажеш, когато ти няма нищо?

- Утре ще ми излезе цирей, сестро. Сега опитвам мазилото на мястото, където ще се появи.

- Лъжльо!

- Нямаш право да ме наричаш така до утре сутрин, когато ще видиш, че ще стане, както ти казвам.

Кипях от възмущение.

- Със силата на волята, която е в мен, заявявам че до утре ще имам голям цирей ей тук. А пък твоят ще се удвои!

Сутринта на оказаното място имаше внушителен цирей, а циреят на Ума наистина се беше удвоил.

За моя се наложи хирургическа операция и аз и до днес имам на дясната ръка белег от срязването, който постоянно ми напомня за силата на словото.

 

Лахири Махасая имал един много прочут приятел, Свами Трайланга, за когото казваха, че бил почти на 300 години. Двамата често медитирали заедно. Трайланга се ползваше с такова доверие, че малцина индуси биха се усъмнили в автентичността на смайващите му чудеса. Появата на Трайланга в Бенарес преди много десетилетия предизвикала такава сензация, каквато би било, ако Христос тръгнеше по улиците на Ню Йорк.

Той обикновено мълчал. Въпреки големия си корем, ядял рядко. Прекарвал седмици без да яде и пие, и прекъсвал поста си с няколко гърнета кисело мляко, донесено от учениците му. Един скептик решил да опита дали Трайланга не е шарлатанин, и поставил пред него гърне с гасена вар.

- Учителю - казал недоверчивият, като се престорил на почтителен - донесох ти малко мляко, изпий го!

Трайланга, без да се колебае, изпил до дъно съдържанието на съда. Миг след това шегобиецът се търколил на земята, като завил от болка.

Големият йогин нарушил обичайното си мълчание.

- Когато ми предложи отровата, не разбра ли, че моят и твоят живот са едно? Ако аз не знаех, че Бог е в моя стомах, както във всеки атом на Съзиданието, варта щеше да ме убие. Сега,когато разбра Божествения смисъл на бумеранга, върви си и не прави лоши шеги на никого! 

 

Бабаджи живее с малката си група във високите хималайски плата, като се мести ту тук, ту там. Един път те били обезпокоени от чужденец, който с удивителна сръчност успял да се изкачи по почти непристъпната планинска стена до лагера на Учителя.

- Учителю, Вие несъмнено сте Бабаджи?

Лицето на човека издавало безкрайно благоговение.

- От 6 месеца Ви търся неуморно всред тия стръмни скали. Умолявам  Ви да ме приемете за Ваш ученик.

Бабаджи не отговорил.

Човекът посочил зиналата пропаст:

- Ако откажете, ще се хвърля. Животът няма стойност за мен, ако съм недостоен за духовното Ви ръководство.

- Тогава скачай! - отвърнал студено Бабаджи. - Не мога да те приема в състоянието, до което си напреднал.

Без да каже нещо повече, човекът се хвърлил в пропастта. Бабаджи заповядал на развълнуваните си ученици да го донесат. Те се върнали с разпокъсаното тяло. Тогава Учителят положил божествените си ръце върху мъртвеца - който отворил очи и се хвърлил покорно в нозете на всесилния гуру.

- Сега вече си готов да бъдеш мой ученик! - казал Бабаджи.


Откъси от книгата

[otsawa]

"Автобиографията на един йогин"

Парамаханса Йогананда


Шри Юктешвар рядко говореше с недомлъвки; бях озадачен. Той леко ме удари по гърдите над сърцето.

Тялото ми се закова неподвижно; дъхът ми беше изтеглен от дробовете, сякаш с някакъв огромен магнит. Душата и умът изведнъж загубиха физическите си граници и бликнаха навън като пронизителна течна светлина от всяка моя пора. Плътта ми беше сякаш мъртва и все пак аз интензивно осъзнавах, че никога преди това не съм бил истински жив. Чувството ми за идентичност вече не беше тясно ограничено в тялото, а обхващаше околните атоми. Хората по далечните улици сякаш нежно се движеха по собствената ми отдалечена периферия. Корените на растенията и дърветата се виждаха през матовата прозрачност на почвата; аз различавах вътрешното движение на техния сок.

Цялата околност лежеше открита пред мене. Обикновеното ми фронтално виждане се смени с обширен сферичен поглед, възприемащ всичко едновременно. С тила си аз виждах хората, разхождащи се далеч по улица „Рай Гхат", забелязах също и една бяла крава, която спокойно се приближаваше. Когато тя достигна пространството пред отворените врати на ашрама, я наблюдавах с двете си физически очи. Когато отмина зад тухлената стена, аз все още ясно я виждах.

Всички предмети, намиращи се в обхвата на панорамния ми поглед, трептяха и вибрираха като на бърз филм. Моето тяло, тялото на Учителя, дворът, мебелите и подът, дърветата и слънчевата светлина от време на време силно се разбъркваха, докато не се слееха в едно фосфоресциращо море; както захарните кристали, пуснати в чаша вода се разтварят, след като се раздрусат. Обединяващата светлина се сменяше с материализация на форми: метаморфоза, разкриваща закона за причина и следствие в творението.

Океан от щастие нахлу по спокойните безкрайни брегове на душата ми. Духът на Бога, осъзнавах аз, е неизчерпа емо Блаженство; тялото Му е неизброими сплитъци светлина. Разрастващото се величаво сияние в мен започна да обхваща градове, континенти, земята, слънчевата и звездните системи, разредените мъглявини и носещите се вселени. Целият космос, нежно фосфоресциращ като град, гледан отдалеч през нощта, блещукаше в безбрежността на моето същество. Рязко очертаните контури на земното кълбо леко бледнееха по най-отдалечените краища, където можех да видя меко, никога ненамаляващо сияние. То беше неописуемо фино; планетарните картини бяха образувани от по-гъста светлина.

Божественото разпръскване на лъчи, леещи се от Вечния Извор, припламвайки в галактиките, се видоизменяше в неизразимо прекрасни аури. Отново и отново виждах как съзидаващите светлинни снопове се сгъстяват в съзвездия, а след това се разпадат на ивици прозрачен пламък. С ритмично възвръ щане секстилиони светове преминаваха в прозирен блясък; огънят ставаше небесна твърд.
Осъзнах центъра на висините като точка на интуитивно възприятие в сърцето си. Лъчезарно сияние извираше от моето ядро до всяка част от вселенската структура. Блажената амрита, нектарът на безсмъртието, пулсираше в мене като живач на течност. Чувах съзидаващия глас на Бога, звучащ като Аум, вибрацията на Космическия Двигател.

Внезапно дъхът се върна в дробовете ми. С почти непоносимо разочарование осъзнах, че безкрайната необхватност е загубена. Отново бях затворен в унизителната клетка на тялото, която не беше лесно приспособима за Духа. Като заблудено дете аз бях избягал от своя дом –  макрокосмоса, и се бях заключил в тесния микрокосмос.

Моят гуру стоеше неподвижен пред мене. Аз понечих да падна в светите му нозе в благодарност за преживяването на космическо съзнание, което дълго и страстно бях търсил. Той ме повдигна и заговори спокойно и просто:

— Не трябва да се опияняваш от екстаз. Чака те още много работа в света. Ела да пометем балкона, а после ще се раз ходим край Ганг.

Отидох да взема метлата. Учителя, знаех аз, ме учи на тайната на балансирания живот. Душата трябва да се простира над космогоничните бездни, докато тялото извършва ежедневните си задължения. Когато по-късно се отправихме на разходка, все още бях обхванат от неизразим възторг. Виждах телата ни като две астрални картини, движещи се по улицата покрай реката, чиято същност бе безусловна светлина.

— Именно Духът на Бога активно поддържа всяка форма и всяка сила във вселената и все пак Той е трансцендентен и отдалечен в блажената несътворена пустота отвъд световете на вибрационните явления – обясни Учителят. – Светците, които постигат божественост, докато са в земна плът, познават подобно двойнствено съществуване. Съзнателно изпълнявайки тук земните си задължения, те в същото време оста ват потопени във вътрешно блаженство. Господ е създал всич ки хора от безграничната радост на собственото Си същество. Макар че мъчително са притиснати от тялото, Бог очаква душите, сътворени по негов образ, в крайна сметка да се въздигнат над всички идентификации на сетивата и отново да се слеят с Него.

Космическото видение остави много постоянни уроци. Ежедневно уталожвайки потока на мислите си, аз можех да се освободя от илюзорното убеждение, че тялото ми е купчина плът и кости, прекосяваща твърдата почва на материята. Дишането и неспокойният ум, разбрах аз, са като бури, надигащи от оке ана на светлината вълните на материалните форми – земя, небе, хора, животни, птици, дървета. Безпределното не може да бъде възприето като Единна Светлина, ако не се успокоят тези бури. Винаги, когато умирявах тези две природни стихии, аз съзерцавах многобройните вълни на творението, слети в едно блестящо море точно както вълните на океана, щом бурите стих нат, безметежно се разтварят в единство.

Учителят дарява божественото преживяване на космическо съзнание, когато неговият ученик посредством медитация е засилил ума си до степен, когато обширните перспективи няма да го смажат. Преживяването никога не може да бъде дадено просто при интелектуална готовност и умствена възприемчивост на човека. Само достатъчното разширяване чрез йогическа практика и набожна бхакти е в състояние да подготви ума за възприемане на освобождаващия шок на вездесъщието.То идва с естествена неизбежност за преданите поклонници. Тяхното ненаситно желание започва да притегля Бога с непреодолима сила. Господ, Космическата форма, се притегля от магнетичния плам на търсещия в обхвата на неговото съзнание.

По-късно аз написах поемата Самадхи, стараейки се да предам величието на космическото—  Уверен съм, че не очакваш да видиш някоя почтена личност, украсяваща трона в някое антисептично ъгълче на космоса! Виждам обаче, че си въобразяваш, че притежанието на чудодейна сила представлява познание за Бога. Човек може да притежава цялата вселена и все пак Господ да му се изплъзва! Духовните постижения се измерват не с външната сила, а с дълбочината на блаженството при медитация.

Вечно нова Радост – това е Бог. Той е неизчерпаем. Ако се занимаващ с медитация дълги години, той ще те забавлява с безкрайна изобретателност. Поклонниците, които като тебе са открили пътя към Бога, няма и да помислят да Го заменят за някакво друго щастие; Неговата привлекателност е отвъд всякаква конкуренция.

Колко бързо се отегчаваме от земните удоволствия! Жаждата за материални блага е безкрайна; човек никога не се удовлетворява напълно и преследва една цел след друга. Това „още нещо", което той търси, е Богът, който единствен може да подсигури трайна радост.

Външните стремежи ни прогонват от вътрешния ни рай. Те ни предлагат лъжливи наслади, които само се представят за душевно щастие. Изгубеният рай се възвръща бързо чрез божествена медитация. Тъй като Бог е неочакван и Вечно Нов, ние никога не се изморяваме от него. Можем ли да се преситим от блаженството, възхитително разнообразно във вечността?

— Сега разбирам, господине, защо светците наричат Бог непостижим. Дори и вечен живот не би ни стигнал, за да Го оценим.

— Това е вярно, но Той също така е скъп и близък. След като умът е пречистен от сетивните препятствия чрез крия-йога, медитацията предоставя двойно доказателство за Бога. Вечно новата радост е доказателство за Неговото съществуване, убедително за всеки наш атом. Освен това при медитация човек получава и мигновеното Му ръководство, точния Му отговор на всяко затруднение.

— Виждам, Гуруджи, че разрешихте проблема ми – благодарно се усмихнах аз. – Сега наистина разбирам, че съм намерил Бога, защото винаги, когато радостта от медитацията подсъзнателно се върне в часовете на активна дейност, аз неуловимо съм насочван да поема верния път във всичко, дори и в детайлите.

—  Човешкият живот е изпълнен с мъка, докато не научим как да се настройваме към Божията Воля, чийто „верен път" често бива препречван от егоистичния интелект. Бог носи товара на космоса. Единствено Той може да даде безпогрешен съвет.
 
издателство (ЛИК),
 

[nia.boneva6]

Една от любимите книги на баща ми! Смятам и аз скоро да я прочета!

[chaika]

Здравейте!
Търся тази книжка, но я няма по книжарниците. Някои има ли идея откъде мога да се сдобия?
Поздрави!

[Ich]

Здравейте!
Търся тази книжка, но я няма по книжарниците. Някои има ли идея откъде мога да се сдобия?
Поздрави!

Здравей, Чайка!

Къде си я търсила? Наскоро я имаше в езотеричните книжарници в София:

Астея

Елрид

[chaika]

Здравей!
Търсих в онлайн книжарници като пингвините и други. Исках книгата, за да я подаря на баща ми. Но колкото и пъти да се опитам да му помогна да осъзнае някои работи за живота и въобще да му помогна за духовното развитие - толкова пъти се отказвам. И това е един от тях. Когато някой не е готов за нещо - няма смисъл да си блъскаме главата в стената, нали? Ще се задоволим само с "промени себе си, за да промениш и другите".
Поздрави!