Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: ЦВЕТОВЕТЕ НА НЕБЕТО - Aurora  (Прочетена 1534 пъти)
dayana
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 292


« -: Ноември 01, 2011, 13:01:28 »

  Феноменът наречен Северното сияние или Аврора очарова и в същото време изумява човечеството още от древни времена.

 Полярното сияние е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята, образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето. Над канадския град Чърчил полярни сияния могат да се наблюдават около триста нощи в годината, а през 1954 г. полярното сияние било наблюдавано във Варна.

 Можете да споделите вашето впечетление и снимки!

 Благодаря!






































 

Активен

ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
Do_It
Eyes of consciousness
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 241


Strange Bird

« Отговор #1 -: Ноември 01, 2011, 18:10:30 »

И на мен ми е любимо, затова смятам да поместя информацията, която едно време намерих в един сайт, когато се заинтересувах, заедно с любимите 1-2 клипчета : ))))).

Мечтата ми е да ида с любим човек и да го гледаме.

 
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=sBWPCvdv8Bk" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=sBWPCvdv8Bk</a>


<a href="http://www.youtube.com/watch?v=ItaO7gnTOvY" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=ItaO7gnTOvY</a>


Увод
Полярното сияние е най-грандиозното явление, което човек може да види на Земята. С невъоръжено око се наблюдава светенето на атмосферата на височина от около сто до хиляда километра. Светенето е толкова разноцветно и динамично, че създава впечатление за нещо живо, движещо се, дишащо. Да се привикне към картината на полярните сияния е невъзможно. Всеки път тя се възприема като нещо ново, различно, по-привлекателно. Ето защо и фотографи, и художници, и поети са безсилни да пресъздадат цялото й очарование. Жителите на Северното полукълбо познават това явление като Aurora Borealis или Северното сияние, а тези на юг от екватора като Aurora Australis - Южно сияние. Aurora е името на богинята на утринната заря в римската митолигия, а лат. "aura" означава буквално "предутринен вятър".
 
        
 
Исторически данни
Полярни сияния са наблюдавани от земните жители откакто свят светува. За тях е писал още Аристотел през 4 в.пр.Хр. В книгата си “Метеорология” той описва полярното сияние като светлини, които наподобяват пламъка на горящ газ. Ако при горенето от пламъците се отделят искри и лъчи, той нарича светлините “скачащи кози”. Ако пък липсват такива искри, Аристотел описва сиянието просто като “огън”.
Древните хора си обяснявали полярното сияние по различен начин. За едни то било явление свързано с духовете, послание от царството на мъртвите. За други признак на приближаващо бедствие, болест или смърт. А когато нощното небе почервенявало, считали това като сигурен знак за война. Народните вярвания в Северна Норвегия, за разлика от други страни, се отличавали със страхопочитание към този могъщ феномен.
В Средновековна Европа, полярното сияние се считало за отражение на райските войни. Като вид посмъртно възнаграждение на войниците, които са дали своя живот за краля и страната си, им било позволено да продължат завинаги битката в небесата.
Дори и днес има много наивни вярвания за полярното сияние. Едно от тях гласи, че ако махаме към светлините на сиянието, то ще увеличи своята активност и ще ни “хване”. Друго твърди, че ако гледаме директно към светлините ще повредим очите си.                                                            
      
 
Описание на явлението
Географското разпределение на полярното сияние показва, че появата му е най-често в областите около северния и южния магнитни полюси на Земята. Магнитното  поле на нашата планета е близко до това на магнитен дипол, разположен в нейния център (в  действителност, в течното ядро на Земята протичат токове по затворен контур, магнитното поле на който е еквивалентно на полето на дипол). При това оста на магнитния дипол е наклонена към оста на въртене на Земята под ъгъл 11.5 градуса.
Полярните сияния възникват по продължение на овални зони, разположени на 23 градуса от геомагнитните полюси. Този обсег е известен като овала на полярното сияние. Поясът е по-широк от нощната страна на Земята, отколкото от дневната. Ширината на пояса от нощната страна е до 600 км. Важно е, че този красив спектакъл не е само за ескимосите и лапландците. Той изненадва и хората в по-малките ширини. Известен е само един случай, когато полярното сияние е било наблюдавано на екватора. Дори на ширината на Москва (55.75 градуса с.г.ш.) полярните сияния се наблюдават веднъж на 10-15 години.
По протежение на овалните зони, съществува ивица на непрекъснато светене с неголяма интензивност, в която понякога възникват 2-3 реда светещи дъги, които се простират на хиляди километри. Тази спокойна фаза предшества бурната проява на фееричното полярно сияние. Планетарната картина на развитие на полярната светлинна буря най-често е разделена на серии от интензивни избухвания, които започват близо до полунощ и продължават от няколко минути до 10 минути, с обща продължителност на серията от 30 минути до 1-2 часа – т.нар. суббури.
Макар формите им да са твърде разнообразни, те могат да се разделят на две основни групи: без лъчиста структура и с лъчиста структура.
Към първата група се отнасят хомогенните, спокойно светещи дъги и ивици; пулсиращите дъги, от които от време на време се появяват отделни лъчи; дифузните и пулсиращи светещи повърхнини и светенето до хоризонта.
Към втората група се отнасят дъгите и ивиците с лъчиста структура; драпериите; лъчите; сиянието, наречено корона (система от лъчи, излизащи от сравнително тъмен център – там където е магнитния зенит на мястото на наблюдението).
Особена, неотнасяща се към нито една от горепосочените групи  разновидност, е пламтящото полярно сияние, при което се наблюдават едновременно лъчи, дъги и драперии. В такива сияния се разпространяват разнообразни светлинни смущения, вижда се бързо преливане на цветовете. Те приличат на зарево от далечен пламък, раздухван от време на време от поривите на вятъра.
Интензивността на полярните сияния се измерва с т.нар. коефициент на яркост (IBC) или в балове. Приети са четири бала, които се отличават с един порядът: полярно сияние от І бал е равно по яркост на Млечния път, а от ІV - на пълната Луна.
При наблюдаване и изследване на полярните сияния са констатирани следните научни факти:
1. При нанасяне на географска карта на местата, където полярните сияния се наблюдават с определена честота, се оказало, че линиите, съединяващи точките с еднаква честота на сиянията представляват криви с овална форма с център в магнитните полюси на Земята. В много случаи полярните сияния се разполагат по силовите линии на магнитното поле, като при това дъгите на полярните сияния са почти симетрични за двата края на магнитните силови линии. За северното полукълбо такава карта е била съставена по многобройни данни. Честотата на полярните сияния тук достига максимум в зона, която се намира на около 23 градуса от магнитния полюс.
2. Полярното сияние обикновено се придружава от геомагнитна буря – трептене на стрелката на компаса и изменение на интензитета на земното магнитно поле, което след завършване на полярното сияние идва в относително нормално състояние. Специалистите от геофизическите обсерватории са установили, че преди да се появи полярно сияние се забелязват смущения в измервателните уреди, които следят земното магнитно поле. Установено е, че то обикновено има една постоянна компонента с интензитет 0.63Ое на геомагнитните полюси и 0.31Ое на геомагнитния екватор. Към тази постоянна компонента се наслагва променлива компонента, която се дължи на електрични токове, протичащи във и над йоносферата (най-външната част на земната атмосфера). Временните увеличения на променливата компонента се наричат магнитни бури и те са придружени от полярни сияния. Овалите на полярните сияния в магнитно-спокойни периоди са във вид на тесен пръстен над повърхността на Земята и се разширяват в магнитно-смутени периоди.
3. Средният брой на полярните сияния се увеличава в годините на максимум на слънчевата активност, т.е. тогава, когато на Слънцето нараства количеството на петната, протуберансите и другите прояви на активност. Доста често полярните сияния и магнитните бури се наблюдават около едно денонощие след преминаването на големи петна през централния меридиан на Слънцето. Някои сияния се повтарят с интервал 27 дни, съответстващ на периода на въртене на Слънцето около оста му. В епохи на повишена слънчева активност полярни сияния  могат да се наблюдават също така в сравнително малки ширини - Франция, Украйна, Индия.
Средният период на слънчевата активност е 11 години и честотата на наблюдаваните полярни сияния определено следва кривата на тази активност.
4. Като се наблюдават едновременно едни и същи полярни сияния от две различни места на земното кълбо, отдалечени едно от друго на десетки и стотици километри, може да се определи тяхната височина. По такъв начин било установено например, че при сияния, имащи форма на спокойни дъги, светенето на атмосферата става на височина 90-150 км. При сияния с форма на лъчи светенето на атмосферата е на височина 200-300 км. Норвежкият учен Штьормер (1874-1957) е установил, че светенето на атмосферата може да става дори на височина 800-1000 км.
5. Спектралният анализ на светенето на атмосферата показва, че основният  цвят на полярните сияния (жълтозеленият) съответства на дължина на вълната 0,5577 микрометра. На интензивното червено светене съответстват дължини на вълните 0,6300 микрометра и 0,6363 микрометра. Тези лъчения принадлежат на атомите на кислорода, намиращи се в твърде разредените горни слоеве на атмосферата. В спектрите на полярните сияния е открито също така излъчване на молекулите на азота. То придава синия и виолетовия цвят на някои части от сиянията.                                                                                

 
 
 Същност на полярното сияние
Полярното сияние представлява светене на горните, разредени слоеве на атмосферата, предизвикано от взаимодействието на атомите и молекулите на височини 90-1000 км със заредени частици с високи енергии (електрони и протони), навлизащи в земната атмосфера от космоса. Ударите на частиците със съставящите горната атмосфера кислород и азот, водят до възбуждане на последните, т.е. към преход в състояние с по-висока енергия. Връщането в начално, равновесно състояние става по пътя на излъчване на кванти светлина с характерни дължини на вълните.
Полярното сияние е сложно комплексно явление, което от една страна, зависи от проявите на слънчевата активност, а от друга се определя от състоянието на околоземното космическо пространство, горните слоеве на атмосферата на Земята и нейното магнитно поле.
Слънцето представлява въртящо се газово кълбо, в недрата и на повърхността на което протичат бурни физически процеси. Нашето светило непрекъснато изпуска потоци от плазма – протони, електрони и алфа-частици, чиято скорост е средно 500 км/сек. Ако разглеждаме достатъчно големи обеми вещества в потока, частиците с положителни и отрицателни заряди се неутрализират взаимно. Тези, идващи от Слънцето потоци, се наричат слънчев вятър.
При приближаването им към Земята електрически натоварените частици се отклоняват от нейното магнитно поле. Тяхното движение става по силовите линии на това поле, в резултат на което частиците още на разстояние десетки хиляди километри от Земята започват да я обтичат, образувайки област с твърде сложен строеж – магнитосферата. Движението на електрическите товари е еквивалентно на ток, течащ по външната граница на магнитосферата. Тя прилича на огромен призрачен “кафез”, в който е затворена Земята. Под магнитосфера разбираме онази област около Земята, в която посоката на силовите линии на земното магнитно поле се запазва сравнително непроменена, въпреки силното изкривяване под влияние на слънчевия вятър. Магнитосферата се формира в резултат на взаимодействието между намагнитената плазма на слънчевия вятър с магнитното поле на нашата планета. Под действие на слънчевия вятър магнитосферата става асиметрична и се изтегля в антислънчево направление.
За да разгадаем тайната на съществуването на т.нар. “овални зони”, трябва да погледнем схемата на земната магнитосфера. В по-голямата й част силовите линии на магнитното поле са затворени. Около магнитните полюси обаче, съществуват снопчета незатворени силови линии, които наподобяват струи на фонтан – те се отдалечават в опашката на магнитосферата. Овалните зони са разположени на  границата между “затворената” магнитосфера и околополярните снопчета от силови линии. Поради това, че челната част на магнитосферата е “сплескана” от слънчевия вятър, то на дневната страна на Земята овалните зони са разположени по-близо до геомагнитните полюси – средно на 10-16 градуса, а на нощната овалът съвпада със зоната на полярните сияния, на разстояние около 23 градуса от геомагнитните полюси.
По време на полярно сияние от магнитосферата в йоносферата нахлуват интензивни потоци от електрони и йони, сблъскващи се с атомите на газовете и възбуждащи тяхното светене. Тези нахлувания на частици се усилват особено тогава, когато в активните области с петна на Слънцето стават хромосферни избухвания, т.е. внезапни усилвания на яркостта на хромосферата, придружени от локален, радиално насочен поток от слънчева плазма. При определено взаимно положение на Земята и Слънцето нашата планета попада в зоната на плазмения поток, срещайки се с фронта на частиците след около едно денонощие. Именно нахлуването на такива частици е причина за особено силните магнитни бури и полярните сияния.
Експериментите с ракети и спътници са показали, че при ярки полярни сияния, електроните, които възбуждат светенето на атмосферните атоми, на по-голяма височина са били ускорени в посока към Земята.  На разстояние 1-3 земни радиуса (6000-20000км) над областите на полярните сияния, са открити сложни процеси, които водят до бързи движения и завихрене на магнитосферната плазма. Тези движения генерират надлъжен (по силовите линии на магнитното поле) електрически ток. Този ток се затваря чрез проводящата йоносфера в овала на полярните сияния. Той предизвикват ускорение на потока плазма по дължината на силовите линии на земното магнитно поле като в гигантска естествена електронна пушка (разликата в потенциалите е от около 1000 до 10 000 волта). При това  в плазмата възникват процеси на ускорение на заредените частици и от магнитосферата в йоносферата по продължение на силовите линии на магнитното поле, се пренасят високоенергетични електрони. Именно тези електрони причиняват светенето на земната атмосфера.
Както е известно през период от около 11 години активността на Слънцето се усилва – наблюдава се увеличен брой на слънчевите петна и хромосферните избухвания. При това, мощните потоци от заредени частици от Слънцето успяват да проникнат до 80-90 км. над земната повърхност, където плътността на въздуха вече е голяма и те се поглъщат от него без да предизвикват светене. С това се обяснява и рязката граница на полярните сияния отдолу. Поради голямата скорост на частиците магнитните полюси невинаги успяват да ги “съберат” само в полярните области. Те проникват и към средните, а понякога и в ниските географски ширини и предизвикват редките за тези места полярни сияния.
У нас системни наблюдения на полярното сияние не са правени. Наблюдавани са няколко случая през 1957-1958 година по време на голям максимум в слънчевата активност. През 2000 г., когато бе поредния максимум на слънчевата активност е наблюдавано полярно сияние и от България. Това е станало в нощта на 6 срещу 7 април, от специалисти в НАО-Рожен, които около 3ч.30мин. забелязват на север, под Полярната звезда полярно сияние с червен цвят. Явлението е наблюдавано в продължение на около 2 часа. По-късно е установено, че на 4 април от Слънцето към Земята е изхвърлено огромно количество слънчева плазма (около 10 млрд. тона), която със скорост 2000 км/сек се е насочила към Земята и се е срещнала с нея след около 2 денонощия.
Ако трябва да отговорим кратко на въпроса, какво представляват полярните сияния, можем да кажем, че те са “бракосъчетание” на слънчевия вятър и разредени атмосферни газове, с посредничеството на земното магнитно поле. Резултатът е очарователна игра на цветове и форми!

                                                                                                                                      
« Последна редакция: Ноември 01, 2011, 18:31:32 от Do_It » Активен

Do_It
Eyes of consciousness
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 241


Strange Bird

« Отговор #2 -: Ноември 01, 2011, 18:11:08 »

Разказ на очевидец
“Тук е Северът – студената посока на света, гдето дните и нощите са много по-продължителни от нашите, които се редуват в 24 часово денонощие. Там някъде в Ледовития океан е северната полярна окръжност. Сега съм в Исландия и не мога да повярвам на собствените си очи. Виждала съм красиви залези, в които исландското небе гори в пурпурночервени цветове, но такова необичайно сияние наистина никога през живота си не съм виждала. Ето го – то поразява въображението и човек е безсилен да го опише и обясни. Чувствам се безкрайно щастлива, че мога да го наблюдавам.
Високо в небето на Исландия се появява дъга, по-точно гигантска цветна арка, с единият си край сякаш опираща в океана, а с другия в планинските върхове на север, след това изпълва цялото небе. Бавно започва да се издига над хоризонта. Блесналите потоци на тази феерия са в слабо жълто-розово и зелено, подобно на “блуждаещите” огньове от химичните ми опити в училище.
Полярното шоу продължава с разкошни завеси и драперии, които някаква невидима ръка полюшва. Изневиделица пробягват водопади от “светкавици”, полудели “пламъчета” се гонят по небесния екран и сияят в розови, червени и виолетови отблясъци!”
Елена  Йонкова
сп. “Природа и знание”, бр.5, 1992 г.
 
    
                                                                                                                                                 Как учените изследват полярните сияния
Споменавания за полярното сияние може да се намерят още в класическата гръцка и римска литература. Първите карти с линии на еднаква честота на поява на полярните сияния са били съставени през 1860-1873 г. от Е. Лумис (САЩ) и Х. Фриц (Австрия) за Северното полукълбо, и през 1939 г. от Ф. Уайт и М. Хедсън (Нова Зеландия) за Южното полукълбо. През 1869 г. А. Ангстрьом започва изследване на спектъра на полярното сияние. Системните научни изследвания на този природен феномен обаче, започват в края на 19 век в Норвегия.  Ларс Вегард е първият учен, който изследва цветовете на полярното сияние и съдейства за създаване на обсерватория за тяхното наблюдение в Тромсьо. С помощта на спектрограф той определя дължината на вълната на основния цвят на полярните сияния (жълтозелен) – 0,558 микрометра.
През 1896 година Кристиян Бъркланд изказва теория, с която обяснява северните сияния. Голяма част от нея той изпробва в лаборатория, която е запазена и днес. Бъркланд пресъздава северното сияние като бомбардира метална топка, която съдържа електромагнит (Земята), с електрони (слънчевия вятър). Той е автор на серия теоретични изчисления и на негово име са наречени токовете, течащи в горната част на атмосферата.
Карл Штьормер (1874-1957), продължава теоретичните изследвания на Бъркланд. Определя височината на полярните сияния, като  сравнява положението им с това на звездите, при наблюдение от различни точки на Земята.
Небесният феномен полярно сияние протича в земната атмосфера - основно в долната част на йоносферата, а причина за появата му е Слънцето. Затова, неговото изучаване е свързано първо, с определяне свойствата и характеристиките на земната атмосфера и земното магнитно поле, и второ с проучване характера на слънчевата активност.
До сравнително малки височини (30-35 км) атмосферата се изследва с метеорологични сонди – издигнати с балони уреди за измерване на различни параметри на атмосферата; за височини до около 100 км се използват метеорологични ракети; по-големите височини са достъпни само за изкуствени спътници на Земята (ИСЗ) и междупланетните ракети. Друг метод е радиосондирането – изучаването на атмосферата по измененията в радиовълните, преминаващи през нейните слоеве. От времето на т.нар. международна геофизична година (1957-1958) изучаването на високата атмосфера добива подчертано интернационален характер. Правят се също така спектрални наблюдения на полярните сияния във видимата, а от 50-те години на 20 век, и в инфрачервената и ултравиолетова част на спектъра.
В периода 1969-1973 г. са проведени експерименти по създаване на изкуствено полярно сияние, по време на които в атмосферата са инжектирани потоци електрони с високи енергии на височина няколко стотин километра. През 1971-1972 г. започва измерване на интензивността и фотографиране на полярните сияния от спътници на полярна орбита.
България, заедно с други страни, е вземала активно участие при изучаване на атмосферата с проекти, уреди и обработка на наблюденията. При изследванията с геофизичните ракети “Вертикал”  са използвани наши уреди за измерване на йонната концентрация и йонната температура, а при ИСЗ от серията “Интеркосмос” - апарати за йоносферни плазмени измервания.
Що се отнася до слънчевата активност, тя се следи непрекъснато от много обсерватории по Земята и от космическата слънчева обсерватория "SOHO". Това позволява да се предсказват геомагнитните бури и да се вземат предпазни мерки срещу последствията от тях.                                                                                                
 
 

Полярно сияние - Мълния
Механизмът на възникване и развитие на мълнията е добре изучен. За появата на мълния е необходимо напрежението между два дъждовни облака, вътре в облака или между него и земята, да стане по-голямо от пробивното. Тогава възниква искров разряд - линейна мълния, съпроводен с ослепителен блясък и характерен гръм.
В повечето случай мълнията, която достига до земята, започва да се образува в долната част на облака. Между отрицателно заредените облачни елементи и земната повърхност под облака, която е заредена положително по индукция, се създава електрично поле, чиято интензивност зависи от големината и разположението на зарядите в облака. Когато интензитетът достигне 30 киловолта/метър, започва ударна йонизация. Електроните във въздуха, макар и малко, под действие на електричното поле се устремяват към земята, като скоростта им непрекъснато се увеличава. Те срещат молекулите на въздуха и ги йонизират. Получените електрони под влияние на електричното поле се движат също с голяма скорост, срещат нови молекули от въздуха и ги йонизират и т.н. Създава се лавина от електрони наречена лидер, която се движи към земята. Процесът протича в тесен канал - въздухът в него се загрява  и от изолатор се превръща в проводник. При това протича ток със сила стотици ампери при електрически потенциал десетки мегаволта. Като цяло процесът се развива приблизително за 1/100 от секундата.
Мълнията си пробива път към земята стъпаловидно, на импулси. С достигането й до земната повърхност завършва първата фаза от нейното образуване и започва втората, главна фаза. По канала става бурно съединяване на отрицателното с положителното електричество. Този процес, наречен обратен удар, се развива от земята към облака със скорост десетки хиляди км/сек. След първия удар следват и други, като броят им обикновено е 3-4, а в изключителни случаи достига 50. Това продължава до тогава, докато се изчерпи запасът от електричество в облака. Мълнията е зигзагообразна и има много разклонения, тъй като лидерът при развитието си избира местата с най-малко електрическо съпротивление и не всички лидери достигат до земята.
Ширината на канала на мълнията е около 40-50 см, но електричеството протича основно по оста му, която е широка няколко сантиметра. В канала се развива много висока температура - понякога над 18 000 градуса. Ето защо мълнията има ослепителен блясък (Затова е наречена светкавица.). Освен това тя е съпроводена с оглушителен гръм. Той е резултат от внезапното разширяване на въздуха поради високата температура и последващото бързо свиване. Освен това, каналът на мълнията става източник на радиовълни, които се проявяват като смущения в радиоприемните устройства - най-добре изразени са на дълги и средни вълни.
Мълниите най-общо биват: линейна, ракетна, лентова, прекъсната (броенична) и кълбовидна.  Най-разпространена е линейната мълния - тя представлява искрово изпразване с разклонения със средна дължина 2-3 км (до 20 км).
 Мълниите възникват по време на бури, а те се развиват във влажен въздух с температура 20-25 градуса. При температура под 5 градуса и влажност под 20%  бури не се наблюдават. Честотата им зависи от вида на местността и географските условия.
Върховете на буреносните облаци винаги се издигат над 6-8 км, дори проникват в тропопаузата до 15-20 км. Хоризонталните диаметри на струпванията на купестодъждовни облаци достигат 50, а понякога 70 км, а обемът на буреносния облак се измерва с хиляди кубични километри.        
Сравнение:
Полярните сияния и мълнията представляват атмосферни електрически явления. Те се пораждат в резултат на възникване на природни генератори на електрически ток. Полярното сияние възниква в разредените слоеве на земната атмосфера (йоносферата), при взаимодействие на слънчевата плазма с геомагнитното поле. В случая на мълнията генератор на електрическия ток е буреносния облак, а явлението протича в тропосферата. Движението на зарядите и в двата случая съответства на ток със сила няколко десетки хиляди ампера.
Отделните избухвания при полярните сияния траят от няколко минути до 10 минути, а при мълнията продължителността им е 1/100 сек.
Полярното сияние протича в обширни зони от земната атмосфера - например, светещите дъги достигат дължина 1000 км и ширина 10 км. Мълнията е с дължина до 20 км и има локален характер.
Светенето при полярните сияния е резултат на взаимодействието на атомите и молекулите от земната атмосфера със заредени високоенергетични частици и тяхното възбудено светене. Полярните сияни "гаснат" в по-плътните слоеве на атмосферата.
При мълнията светенето е в резултат на нагряване на въздуха в канала до температура, която понякога превишава 20 000 градуса.
Зоната където се наблюдават полярните сияния се разполага на 23 градуса от геомагнитните полюси, а честотата им на поява е свързана със слънчевата активност.
Колкото до мълниите, на Земята протичат едновременно около 1800 бури и всяка секунда блясват 100 мълнии. Най-много бури има в екваториалната зона, а за средните географски ширини те имат сезонен характер.
Мълниите може да причинят пожар и механични разрушения, както и да доведат до смущения в радиоприемните устройства. Полярните сияния сами по себе си не причиняват вреди, но съпровождащите ги геомагнитни бури може да доведат до прекъсване на електропроводи и смущения в комуникациите.                                                                                                                                                      

Източник
 

 
 
 
 
 

                    
 
                                                                                          
Активен

dayana
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 292


« Отговор #3 -: Ноември 01, 2011, 23:13:09 »

 Благодаря ти Do_It!
И аз споделям твоята мечта!
Активен

ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
dayana
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 292


« Отговор #4 -: Януари 26, 2012, 19:02:23 »

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=8BC6flTOGSk" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=8BC6flTOGSk</a>

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=wBi3n6oCtNg" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=wBi3n6oCtNg</a>

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=JmE3R6tMwoM" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=JmE3R6tMwoM</a>
Активен

ИСТИНАТА семето на МЪДРОСТА- може да бъде открита къде ли не!
Можем да посочим пътя ня другите,ала всеки трябва да го извърви сам-докато не прогледне за СВЕТЛИНАТА на неподправената МЪДРОСТ,там,в края...от където сме поели всички, някога много отдавна,в зората на ВРЕМЕТО!
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Как ни влияят цветовете?
Ароматерапия и цветотерапия
Админ 11 2999 Последна<br />публикация Юли 01, 2012, 09:58:23
от Щуродино
Характеристики на цветовете
Духовни учения
Eona Lightholder 1 1194 Последна<br />публикация Януари 06, 2011, 03:48:44
от Eona Lightholder
Проблясъци в небето
Необичайни преживявания
SOL 9 1421 Последна<br />публикация Февруари 11, 2012, 15:39:07
от i.am.eternal
Танц на планети в небето ни тази нощ
Любопитни факти
Слънчев лъч 0 632 Последна<br />публикация Март 14, 2012, 01:19:53
от Слънчев лъч
Небето днес
Необичайни преживявания
izparitelq 0 606 Последна<br />публикация Юли 21, 2012, 20:51:58
от izparitelq

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright