Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Суфизъм  (Прочетена 4196 пъти)
delfin
Гост
« -: Ноември 09, 2009, 14:43:59 »

Суфизмът - както е известен ислямският мистицизъм на Запад от ХIХ в. насам - (на арабски думата е тасаввуф) - е този аспект от ислямската вяра и практика, при който мюсюлманите търсят истината за божествената любов и знанието чрез пряко общуване с Бога. В основата си той представлява история на индивидуалната мистична опитност.

Вероятно думата произлиза от арабското суфи - мистик, което от своя страна произхожда от суф - вълна, тъй като мюсюлманските аскети носели вълнени наметала. Суфите са известни също като бедните - фукари, мн.ч. от арабското факир, а на персийски - дервиш.

 
История


Суфизмът се появява най-напред ок. VI - VII в. като противоположност на увеличаващите се светски елементи в мюсюлманството. Той преминава през няколко етапа: ранен аскетизъм, класически мистицизъм на духовната любов, и поява и развитие на мистичните братства. Поради постоянната медитация на първити суфи аскети върху думите от Корана за Страшния съд, те били наречени "онези, които винаги плачат". Те много строго спазвали предписанията на Корана и традициите, като особено държали на нощните молитви.

Безкористната любов към Бога, без надежда за рай или страх от ада, въведена от една жена от Басра, Рааби ал-Адавях, превръща аскетизма в мистицизъм. В следващите десетилетия мистичните тенденции в исляма се засилват, отчасти повлияни от общуването на суфите с християнските отшелници. Голям брой от мюсюлманските аскети практикували тавакул, абсолютно доверие в Бога, което по-късно станало централна концепция на суфизма.

Един от първите големи суфи мистици е Манзур ал-Халадж, който станал известен с фразата си "Аз съм съзидателната Истина", често предавана като "Аз съм Бог" - т.е. единение на индивидуалната душа с Върховната. Той бил екзекутиран именно заради тази фраза. За по-късните суфи той е "мъченикът на Любовта".

В ранните векове суфи-обществата били тесни кръгове, начело на които стояли шейхове - духовни учители, често занаятчии. Първите наръчници за суфизма се появяват ок. Х в.

Постепенно се създават суфистките братства, и ХIII в. се смята за златния век на суфизма. Роденият в Испания Ибн ал-Араби създава сложна теософска система за отношението на Бога и света, която всъщност е основата на теорията му за единството на битието. Според тази теория, представена в труда му "Откровения от Мека", който се състои се от 560 глави, цялото съществуване е едно, и то е проява на всепроникващата божествена реалност. Неговият египетски съвременник Ибн ал-Фарид по това време пише най-хубавите мистични поеми на арабски.
През 1925 г. Кемал Ататюрк забранил дервишките братства, тъй като те били смятани за ограничаващи свободното развитие на обществото. У нас суфистки общности има в Североизточна България - във Варненско.

 
Литература


Първите систематични книги, обясняващи основните черти на суфизма, датират от Х в., но медитациите на Халадж и творбите на много суфи поети, предаващи изживяванията на неизразимото тайнство, са преди тях.
Най-големият принос на суфизма към ислямската литература е без съмнение поезията. На първо място са очарователните кратки арабски любовни поеми (понякога използвани за пеене като мантри в практиката сема), изразяващи копнежа на душата за съюз с нейния възлюблен.В индо-мюсюлманските мистични песни душата е любящата съпруга, а Бог - съпругът, за когото тя копнее. Месневи - дълги мистико-дидактични поеми - въвеждали читателя в проблемите на единството и любовта чрез алегории и притчи. Най-големите творби в тази насока са "Градината на истината и законът на практиката" от Санай, Разговорът на птиците" от Мантек от-Теир и "Духовни куплети" ("Месневи") от Руми. Джеляладдин Руми е най-големия мистичен поет на персийски (Руми- от областта Рум, т.е. Анадола).

Той е роден в днешен Афганистан през 1207 г. и умира през 1273 г. "Месневи" се състои от ок. 26000 куплета и за мистиците, четящи персийски, е втора по значение след Корана. Тя представлява енциклопедия на мистичната мисъл. Руми бил вдъхновен от своя мистичен любим, Шемсаддин от Тебриз. Неговите мюриди (ученици) били организирани по-късно от сина му в ордена на въртящите се дервиши - суфи, достигащи до екстаз чрез танц и музика.


 
Важни аспекти на практиката


Основата на суфизма, "любов-мистицизъм" е текстът от Корана, че Бог ни обича и ние го обичаме. В практиката на суфите строгата подчиненост на религиозния закон и следването на Пророка е основно. Чрез сурова интроспекция и умствена борба мистикът се опитва да пречисти низшето си аз и от най-малките следи от егоизъм. Доверието в Бога се практикува до такава степен, че всяка мисъл за утре била смятана за греховна. "Малко сън, малко храна, малко приказки" били основните принципи, а постенето - важна подготовка за духовния живот.
Основният интерес на суфите е тавхид, изявлението, че "няма друго божество освен Бога". Тази истина трябва да бъде осъзната в съществуването на всеки, и затова изразните средства са различни. Ранните суфи постулирали подхода към Бога чрез любов и целенасочено страдание, докато се достигне единство на волята. По-късно тавхид придобива значение на знание, че няма друго освен Бога, или на способността да виждаш Бога и сътворението като два аспекта на една реалност, отразяващи се един друг и взаимнозависими.

Идеята за проявление на божествената мъдрост била свързана и с личността на пророка Мохамед.

По пътя към просветлението мистикът преминава през различни променящи се духовни състояния. Крайната точка е вътрешното знание, непосредственото интимно общуване на човека с Бога чрез сливане с Него в състояние на озарение или Любовта - централна тема на суфизма от IХ в. нататък. Целта е фана, унищожение, т.е. унищожаване на собствените качества и приемане качествата на Бога. Именно след окончателното изличаване на личността, според някои мистици, се достига екстатичното състояние, наречено опиянение. То е последвано от второ изтрезняване - връщане на напълно преобразения мистик в този свят, където той действа като жив свидетел на Бога, т.е. продължава своето "пътуване в Бога".

Една от практиките по пътя е ритуалната молитва, произтичаща от мюсюлманското предписание "И често си спомняй Бога". Тя се състои от повтаряне на едно или всичките най-красиви имена на Бога, на името "Аллах" или на определена религиозна формула. Използва се броеница с 99 или 33 зърна.

В средата на IХ в. за достигане до състоянието на екстаз някои мистици от Багдад създават нова религиозна практика - с музика и рецитиране на поезия (сема).


 
Символизъм


Божествената истина се разкрива на мистика във видения, чуване на гласове и сънища, но за да предаде тези опитности, той е трябвало да разчита на светска терминология, като напр. любов и опиянение. Символизмът на виното, чашата, пиещият, стават популярни навсякъде. Няма как другояче да се изрази надеждата за единство на душата с божественото, освен чрез човешкия копнеж и любов. Напр. тайнството на единството и многообразието се изразявало с огледала, отразяващи различни аспекти на божественото, или с призми, отразяващи чистата светлина. Съюзът бил описван като потопяване на капката в океана, като състоянието на желязото в огъня, с виденията за проникващата светлина или изгарянето на молеца в пламъка на свещта. Мистичните поети били пристрастени и към образа на славея и розата (червената роза - съвършената красота на Бога, славеят - душата).


 
Теософия


Суфизмът, в началото практически метод за духовно образование и себеосъзнаване, постепенно прераства във философска система, като приема традициите на неоплатонизма, гностицизма и духовните течения от Иран и земите от източното Средиземноморие до Ирак. Влияние оказва и персийския зороастризъм, и египетската херменевтика, и индийския мистицизъм. Най-големите представители на теософския суфизъм са Ибн ал-Араби и Ибн ал-Фарид (роден в Египет). Над суфизма размишляват и Абу Али Ибн Сина (Авицена) и Абу Хамид ал-Газали, който всъщност е последната велика фигура в класическия суфизъм...

Същината на теософския суфизъм се съдържа в хадиса "Аз бях скрито съкровище и исках да ме намерят". Абсолютът, Бог, в самотата си е копнеел за проявление и е създал света, като е вдъхнал битие в небесните прототипи. Вселената се създава и унищожава всеки миг. Светът и Бог са като лед и вода, или като две взаимосвързани огледала, отразяващи се едно в друго. Пророкът Мохамед е съвършеният, той е "думата", пълната теофания на божествените имена, прототипът на сътворението.

 
Мистични братства


Отначало мистичният живот бил ограничен до отношение между учител и няколко ученика. Основите на монашеския живот били положени през Х в., но истинските братства се появяват едва след ХII в. През ХIII в. суфизмът престава да бъде пътят на избраните неколцина. Влиянието му се разпростира сред масите.

Мюсюлмански братства има в целия ислямски свят, от Западна Африка до Индия, като всяко има свои особености в ритуала.


 
Значение


Суфизмът е оформил голяма част от мюсюлманското общество. Ортодоксалните мюсюлмани не се съгласяват с такива аспекти на суфизма като боготворене на светци, поклонение пред гробници на светци, практикуване с музика (сема), чудотворство и приемането на пре-ислямски и неислямси обичаи; също с абсолютизирането на шейха, духовния водач. Но благотворителната дейност на братствата, духовното образование и добродетелите, които те възпитават, не могат да бъдат пренебрегнати.

Днес постепенно суфизмът е западнал, и наистина отдадените осъзнават, че той изисква много строга дисциплина, и че целта - ако въобще може да бъде достигната - изисква човек да се хвърли във всепоглъщащия пламък на божествената любов.
 


Вяра Петрова
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Ноември 09, 2009, 16:26:23 »

ПЪТЯТ НА СУФИЗМА


Суфистката традиция разделя пътя на самопознанието на три основни етапа. Първият - шериат, т.е. буквално изпълнение на откровения закон, записан в Корана и преданията за пророка Мохамед, е всъщност подготвителен. Той дори не представлява тръгване по пътя, но е задължителен за всеки правоверен мюсюлманин. Само след като се усвоят догмите на исляма, може да се върви по-нататък - към втория етап, тарика, което всъщност означава път.

Шериатът съответства на логическото познание, наричано "явна наука". Без да го отричат, суфите твърдят, че то е ограничено, понеже са му достъпни само признаците, свойствата, т.е. атрибутите, а не субстанцията - онова, което е "чрез истината", а не самата истина. Логическото познание възниква по пътя на разделянето - анализ и синтез. Но тъй като същността на божествената истина е абсолютна, тя не допуска нито едното от двете и следователно не може да бъде разбрана чрез логиката.

Възприятията отвъд разума суфите наричат "откровение". Добитото по този път знание се нарича "съкровено", и то е недостъпно за логиката.

Първата спирка по пътя е покаянието - тауба: от този момент нататък посветеният насочва всички свои мисли само към истината, към Абсолюта. Следващата спирка е предпазливост - вара, изразяваща се в най-строго разграничаване на разрешеното от забраненото (преди всичко за храната). Оттук произтича преходът към въздържанието - зухд. Пътникът все по-последователно се въздържа от излишъка - от хубавите дрехи, храната, от всичко, което отдалечава помислите му от истината, от всичко преходно, което достига до отказ от всякакви желания.

Въздържанието довежда до нищета - факр. Под това трябва да се разбира не толкова материалната бедност, колкото съзнанието, че всичко, дори психическите състояния, не са притежание на личността на пътника.
Тъй като нищетата и въздържанието са свързани с неприятни преживявания, след тях по необходимост следва спирката, наречена търпение - сабр. Оттам пътникът върви към спирката надежда - тавакул. Тук представата за живота се свързва с един-единствен ден, дори миг, и се отхвърля всякаква грижа за утрешния ден. Ето защо суфите наричат себе си "хора на времето", т.е. хора, живеещи в настоящия миг. Миналото вече не съществува, а бъдещето все още не съществува.

Първите две спирки довеждат пътника до края на тарика, наричан съгласие или покорност, т.е. спокойствие на сърцето по отношение на предопределеното. Това е това психическо състояние, при което всяка загуба или успех не само че се посрещат спокойно, но дори практикуващият не си и представя, че може да изпита огорчение или радост. Личната му съдба, както и цялата заобикаляща го действителност, престават да имат за него каквото и за е значение.

Тук завършва тарика и започва последния стадий на усъвършенстването - хахика, т.е. реално истинско битие. Когато го достигне, суфитът се нарича ариф - посветен. Тук той интуитивно постига самата същност на истината.
Трите степени - шериат, тарика и хахика - съответстват на трите степени на познание. Първата е уверено знание, втората - пълна увереност, третата - истинска увереност, което лаконично се изразява със "зная, виждам, съм". Суфите достигат до "фан" - разтваряне в Божеството и "хал" - мистично състояние, давано на човека като благодат, и необходимо за мистичното озарение.


 
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 11, 2009, 21:33:07 »

Една суфи - история


Един Учител пристигнал със своите ученици в някакъв хан, където решил да прекара нощта. Ханджията му казал, че има две жени, едната красива, а другата грозна.

- Ала въпросът е, - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата.

Учителят попитал:

- Какъв е проблемът? Каква е причината за това?

Човекът казал:

- Красивата прекалено много съзнава своята красота; това я прави грозна...- Когато обръщаш прекалено голямо внимание на красотата, вероятно ще станеш грозен...- а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива.

Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала високомерна, твърде горда. Как мо¬жеш да си красив, когато си високомерен? Високомерието е грозно. Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде красиво? Другата, която била грозна и съзнавала своята грозо¬та, станала смирена, а смирението притежава своя красота. Смирението, без никаква гордост, без никакво его, поражда красота.

Та човекът казал:

- Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя красивата. Моля те да решиш тази загадка. Къде е проблемът? Защо става така?

Учителят извикал всички свои ученици и казал:

- И вие елате, защото това наистина е нещо, което трябва да се разбере.

И казал точно това, което казва Лао Дзъ. На своите ученици той казал:

- Не се възгордявайте заради това, че знаете. Ако знаете, че знаете, вие сте невежи. Ако знаете, че не знаете, сте мъдри. Един абсолютно обикновен човек не знае дори това, дали знае или не знае. Той живее, изцяло не осъзнавайки себе си.

И сега, искам да продължа още малко тази история. Тя свършва тук. Както я разказват суфите, тя свършва тук, но аз бих искал да и придам един по-дълбок обрат. Искам да ти кажа, че след посещението на този Учител, аз също посетих този хан, след много години, разбира се. И човекът, ханджията, дойде при мен и каза:

- Има една загадка. Веднъж ме посети един суфи учител, аз му изложих проблема и той го разреши. Но след това всичко се обърна. Грозната жена се възгордя заради своето смирение, и сега не я обичам. Не само тялото й е грозно, сега самото й същество погрозня. А красивата, знаейки, че съзнанието за нейната красота унищожи красотата й, отстрани това съзнание. Сега обичам нея. Не само тялото й е красиво и самото й същество стана красиво.

Та той ме попита:

- Кажи ми сега в какво се състои проблемът?

Но аз му казах:

- Моля те, запази тишина. Ако ти кажа нещо, тогава историята отново ще се обърне. Замълчи!

Самосъзнанието е болестта; фактически, да не осъзнаваш себе си, означава да постигнеш. Тъкмо това означава просветлението: да нямаш съзнание за себе си. Но в дуализма между едното и другото, между полюсите на дилемата, как можеш да не осъзнаваш себе си?

Ти винаги правиш избор: избираш да бъдеш красив и грозотата се превръща в твоя сянка; избираш да си религиозен и нерелигиозността се превръща в твоя сянка; избираш да си светец и грехът се превръща в твоя сянка. Прави избор - и ще изпаднеш в разделение, защото самият избор разделя живота. Недей да избираш, не прави избор, нека животът се носи. Понякога прилича на Бог, понякога прилича на дявол - и двамата са красиви. Недей да избираш. Не се опитвай да бъдеш светец; в противен случай твоята святост няма да е истинска святост - гордостта, която се съдържа в нея, ще направи всичко грозно. Затова казвам, че много пъти грешниците са постигали божественото, а светците не са успявали. Защото грешниците винаги са смирени; мислейки себе си за грешници, не могат да предявяват претенции.
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #3 -: Октомври 07, 2010, 20:44:29 »

Суфизмът (тасаууф) е мистичната традиция в исляма. Названието идва от „тасаууф“, букв. навличане на власеница; привичното облекло на мистиците аскети е груба власеница. Етимологично названието им е свързано и със „сафа“, чисти.

Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма, най-активно присъствие в света има от VIII до ХVIII век. Самите суфии считат своята традиция за вътрешно спояваща човечеството от древността. Суфизмът се разбира като като начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на духовна традиция на просветляване и единение с Аллах, която има свои форми на проявяване чрез феноменалната, исторически установена религия. За суфия е неотменно разбирането, че той е причастен към вътрешната истина на всички религии. А ислямът се приема като феноменалната среда, която дава възможност за най-пълно и автентично изявяване на същината на суфизма.

Семената на суфизма са били посяти по времето на Адaм,
напъпили са по времето на Нух,
разцъфтели са по времето на Ибрахим,
започнали са да се развиват по времето на Муса,
съзрели са по времето на Иса,
дали са чисто вино по времето на Мохамед.

"Чистото вино" е символ на чистата непрекъсната същност на суфизма, която се разкрива в своя предел в средата на исляма. В този смисъл суфизмът е езотерична традиция, която свързва себе си с екзотеричния ислям. Но правоверният ислям остава сам по себе си екзотеричен. Отношението му към суфизма пред средновековието е като към еретично явление в ислямската доктрина. Сблъсъкът с ортодоксалните ислямски възгледи става причина знаменитият мистик Ал-Халладж да бъде осъден на смърт (922 г.) заради разбирането, че е едно с божествената Истина (Ал-Хакк).

След ХVII век суфизмът се „скрива“, оттегля се от формите на публично присъствие в религията. Предполага се, че той остава в скрити форми в духовното пространство на човечеството.

Суфиите изповядват единствеността на Бога и единността Му с всичко съществуващо, споделят идеите за равновесността на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмос и микрокосмос, за усъвършенстването на човека, за разбирането и за любовта. Суфизмът обявява себе си за религия на любовта. Един от най-авторитетните суфии, андалузецът Ибн ал-Араби (ХII в.) казва:

Сърцето ми може да приеме всяка форма:
за монаха то би станало манастир,
за газелите - пасбище, за правоверния - Кааба,
то би могло да стане свитък от Тора или Корана.
Моята вяра е любов;
накъдето и са свърнат нейните камили,
любовта ще си остане моята религия и вяра.

Най-ранната школа на ислямската мистика се утвърждава в Багдад около своя лидер Джунайд (830-910 г.). Джунайд разработва възгледите за „фана“ и „джам“. „Джам“ е събиране, пределно единство, самосъсредоточаване на мистика и негово единение с присъстващия в Името си Аллах. Възгледът за „фана“ също става централен за целия суфизъм. „Фана“ най буквално може да се разбира като „угасване“, угасване на съзнанието; интерпретира се като пределен стадий на мистичното възхождане, „разтваряне“ в единия Бог. Достигналият „фана“ суфий става изразител на автентичното състояние на суфия в сферата на временното пребиваване на човека в земния живот - да бъде „в света, но не от света“.

Ал-Халладж разкрива смисъла на мистичното възхождане като достигащо до изразяване на самия Бог чрез човека. Едно от прекрасните имена на Аллах, Ал-Хакк, Истината, от което мистикът се прониква в резултат на своя дълъг и труден аскетичен опит, прави самия човек изразител на това Име (а във всяко от своите Имена Бог присъства в пълнота и неделимо). "Слава на Този, Който изяви Своята човечност като мистерия на славата на Своята сияеща Божественост". Това е мистерия на връзката на Божията любов с човешката. Но този езотеризъм, коментира Анри Корбен, като че ли „компрометира“ трансцендентността на абстрактния монотеизъм, т. е. чисто екзотеричния възглед (Анри Корбен. История на ислямската философия. С., 2000, с. 267).



Ибн ал-Араби
Пътят на суфия като метод предполага единство на външно и вътрешно пътешествие и се основава на разбирането за изначално дълбинно знание (ма'рифа), в постигането на което човекът става съвършен. В интерпретацията на Ибн ал-Араби образец на съвършен човек е пророк Мухаммад. Прилагайки езотеричната методика на свързване на буквени и числови значения, ал-Араби прояснява смисъла на името Мухаммад чрез числото 33, т. е. една трета от съвършенствата на Аллах, изразени в Неговите Имена. И това говори за максималното съвършенство, което е възможно за човека и което Пророкът изразява в смисъла на името си. Можем да мислим, смята Ибн ал-Араби, за конкретен Мухаммад и за вечен Мухаммад, и вечният Мухаммад е тъждествен на всички расули. Или, иначе казано, видимите форми са само завеса на истинната, вътрешна реалност:

Аскезата е необходима според суфийските учители заради вътрешната битка на адепта за очищение на страстната му душа, „нафс“, от нечистотата на помислите, от изкушенията. Тя е условие, за да се предприеме „небесното пътуване“. Необходимо условие е и преодоляването на стереотипите на мисленето, на неговата обремененост от двойствеността; обичайното ни съзнание е затворено, оковано в тези стереотипи. Основателят на ордена на въртящите се дервиши Джалаладдин Руми (ХIII в.) търси пътища за проникване в "затвореното" съзнание на привързания към света човек в притчите и алегориите. Не оставайте свързани със стената, върху която се виждат само отраженията - призовава Руми, - търсете вечния източник на светлината.

Възгледите за пътя на суфия получават различни интерпретации. Една от тези интерпретации принадлежи на последователя на идеите на Джунайд Наджмуддин Кубра (ХIII в.) от Хорезми. Ал-Кубра странства много, разработва своите идеи в различни трактати. Според него съвършенствата, атрибутите на Аллах, обозначавани с Имена, пребивават „в Небесата“ и мистикът следва да осъществява „небесни пътешествия“ за да достигне „местата“, обитавани от тези Имена. Човек е в състояние да вмести в себе си Божиите съвършенства, обозначавани с Неговите имена, с изключение на „Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. В тези Имена същината на Аллах остава трансцендентна по отношение на човека дори в апогея на мистичните му постижения. Пътят на суфия следва да доведе до проникване в същината на поклонението на единия Бог. За битието на Бога можем да знаем само това, че то е създаващо битие Божие действие, различно и дори обособено от непостижимата Божия същност. Ал-Кубра разработва възгледа за десет принципа, или десет необходими компонента, степени на мистичния път:

•покаяние (тауба),
•аскеза (зухд),
•уповаване на Аллах (таууакул, което означава и самоотречение),
•самоограничение до най-необходимото (канаат),
•усамотение (узлат),
•дхикр (зикр; постоянно припомняне на Аллах),
•съзерцателност (тауаджух – пълно отвръщане от мирското),
•търпеливост (сабр, която включва и пълно неприемане на джихад като военни действия),
•съзерцание (мураккаба – пълно съсредоточаване върху Аллах, върху пророка, върху аяти на Корана),
•доволство (риза).
По време на мистичното възхождане на адепта може да се явява неговият отвъден двойник, шахид ал-гайб. По същество той като посветеният в отвъдното е надеждният наставник на адепта. Напълно съсредоточеният и преминаващ последователно през десетте степени на възхождане човек преминава според Ал-Кубра през различни цветови състояния, за да достигне във финалния миг до съзерцание на зелена светлина. Тази светлина е дори отвъд черната светлина на непостижимата Божия същност – тя е светлината на вечния живот.

Централен момент в практиката на суфиите е дхикр (зикр), припомнянето на Божието име. Разбирането за ролята на дхикр се черпи от аяти на Корана, напр.: „О, вярваши, често споменавайте Аллах!“ (33: 41). Според Ал-Халадж дхикр е начин адептът да поддържа постоянно активна паметта си за Аллах, за да приеме в екстаз всеприсъствието Му. За него, както и за Ал-Газали (1058-1111), дхикр е средство на възхождане, етап от подготовката на човека да приеме всецяло Бога. Във всеки случай, припомнянето на Божието име не се интерпретира като форма на вокация, на призоваване на Бога.

Дхикр може да се извършва индивидуално, в усамотение, но и едновременно от всички, принадлежащи към общността. В общите форми на дхикр се утвърждават съпътстващи действия – ритуално въртене, ритуален танц.



Абу Хамид ал-Газали
Най-дълбинният стадий на дхикр е според Абу Хамид ал-Газали дхикр на сърцето. На този стадий е постигната и тишина на телесното (усамотение, което той смята за необходимо); постигната е и тишина на „устата“, защото в припомнянето заглъхва всяко човешко слово, и тишината на сърцето - сърцето на адепта се „разтваря“, за да приеме Божието присъствие в такава пълнота, че самото туптене на сърцето да бъде вече пулсирането на Божието име.

Дхикр може да се произнася на глас (дхикр джахри) или или да бъде вътрешна реч (дхикр хафи).

Абдул Абд ал-Халик Гиджувани (ХII в.), основател на братството Ходжаган, разработва метод, път на тихия, вътрешен дхикр. Този път включва осем стъпки:

съзнателно, овладяно дишане (хуш дар дам; диханието да е живо свързано с Божието присъствие);

наблюдаване на крачките (назар бар кадам; да се следи с поглед точното място, където ще се стъпи, да не се оставя погледът да блуждае);

пътуване към родината (сафар дар ватан; монек да следва следва пътя към истинната си родина – към самия Творец; споделя се възгледа за необходимо външно и вътрешно пътуване, във външните си пътувания човек може да открие съвършения си Водител);

усамотение в тълпата (халуат дар анджуман; усамотението може да е външно и вътрешно – при външното човек се оттегля самотен се съсредоточава върху дхикр, а при вътрешното, истинското усамотение, и сред тълпата той не чува нищо и остава отдаден единствено на дхикр в тишината на сърцето си);

припомняне (ядкард; „кард“ е същината на дхикр, а „яд“ е извършването на дхикр в сърцето);

възвръщане (базгащ; самообладание, мисълта да се пази от разсейване, от разконцентриране);

внимателност (нигахдашт; взиране в сърцето, т. е. сърцето да се пази от проникване на лоши помисли);

спомняне (яддящ; адептът да пази сърцето си в присъствието на Аллах – така той може да осъзнае и да прояви и чрез себе си светлината на Същността на Единствеността (анвар аз-зат ал-ахадия).

Суфийските общности се обединяват около учител (шейх). Отношенията учител-ученик са сакрални, непосредствени и не се институционализират. Учителят съблюдава конкретни подходи към всеки ученик и е в състояние да му предава духовна енергия (барака). Името на Фаридуддин Атар (Химикът) (1150-1229) е свързано със суфийското упражнение "стоп!" - в определен момент ученикът спира всякакви движения по заповед на учителя, и тъкмо тогава става възможно предаване на енергия (барака) от учителя на ученика.


Religiology.org
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #4 -: Октомври 07, 2010, 20:53:55 »

Суфизъм - това е мистична традиция, чиято цел е духовно преобразяване и съвършенство. Като културно-историческо явление суфизмът започнва да се формира в рамките на исляма през VIII - X в. Идеите на суфизма са универсални и могат да бъдат открити в множество други религии и учения. Това е път, водещ търсещия към Реалността. Този път е многообразен като живота и е уникален за всеки човек, въпреки, че крайната цел е една. В основата на суфизма лежат любовта и преданността. Само любовта дава на човека възможност да се откаже от своето АЗ, което представлява препятствие към постигането на истината. Когато покривалото на “самосебе” си бива отхвърлено, се открива истинското, божественото АЗ.


КАКВО Е СУФИЗЪМ?

Суфизмът е школа за вътрешно прозрение, а не обсъждане. Суфизъм - това е преобразяване, а не заучаване на информация получена от втора ръка. Това, което има отношение към просветлението, не може да бъде изразено с думи. За това суфите твърдят, че: “Това, което може да бъде изказано, не е суфизъм.” Или както е казал Джалал ад-дин Руми: “Когато нещата опират до самата Любов, каквото и да съм казал, описвайки и обяснявайки Любовта, се срамувам от него.”

Така всичко, което известните суфи са казвали за суфизма е само опит да изразят с думи личното си вътрешно състояние. Те могат да демонстрират определени характеристики на суфизма, но не могат да бъдат негово всеобхватно определение. Все пак, ако се опитаме да дадем подобно определение то би звучало така: “Суфизъм - това е път към Абсолютната Реалност. Пробуждащата сила за движение по този път е Любовта, а средството за движение - целеустременото съсредоточаване и вътрешната уравновесеност в произволна ситуация. Цел на този път - е Бог.” С други думи, в края на суфиския Път не остава нищо освен Бог.

ЦЕЛ НА СУФИЗМА

Целта на суфизма е постигането на Абсолютната Реалност, но не така, както ни я разясняват учените хора с помоща на логически доказателства и нагледни примери, а каквато е сама по себе си. Такова знание може да бъде постигнато само с “окото на сърцето” - посредством озарение и духовно съзерцание.


--------------------------------------------------------------------------------
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СУФИ

Суфи е този, който се отправя в странстване по пътеката на любовта и преданността към Абсорютната Реалност. Той вярва, че познаването на Реалността е достъпно само за Съвършенния Човек, несъвършенния е сляп по отношение към това знание именно поради силата на своето несъвършенство. Суфият смята, че обикновенния “нормалния” човек страда от болестта на несъвършенството, която влияе на неговата способност да възприема и различава, заставяйки го постоянно да се заблуждава. По този начин, обикновенните хора със своето несъвършенство изказват разбирането си за Реалността и без да осъзнават това, изпадат в заблуждение.

Съвременната психология доказа, че човешкото поведение в значителна степен е обусловено от подсъзнанието. Суфите от своя страна, предполагат че плътската или подбуждащата душа (нафс-и аммара) установява тираничен контрол над поведението и мисълта, скривайки Реалността. Като следствие, при човек живеещ под такъв контрол отсъства способността за различаване на истината.


--------------------------------------------------------------------------------
ДА БЪДЕШ В СВЕТА, НО НЕ ОТ СВЕТА

От гледна точка на суфите мързелът и безделието са уродливи качества. За това те се стараят, доколкото е възможно, да служат на обществото, в което живеят. Те нямат друг избор, освен да изберат някаква професия, приемайки външно участие в обществените дела, а вътрешно, се занимават с Бога. Саади казва:

Чувал ли си някога за създание,
Едновременно присъстващо и отсъстващо
Аз се намирам сред хората,
Но сърцето ми е на друго място.

От гледна точка на суфите животът в хармония с обществото - това е най-мъчителната форма на аскетизъм и умъртвяване на плътта. Още повече, че такава хармония се смята в суфизма за олицетворение на човешкото съвършенство. Този, който не е способен да живее в добросъседски отношения с околните, в действителност е болен. Като следствие, тези, които се отричат от обществото и в своя стремеж към въздигнат духовен живот избират уединението, се разглеждат от суфизма като несъвършени и тъжни (ограбени) хора.

От това следва, че за “пътуващия” не е достатъчно да следва само духовния Път. За да стане Съвършен човек, той трябва да умее да се приспособява към обществото и да живее в съгласие с него. Той е длъжен не само да служи на другите, но и никога да не изпитва усещанания, които му причиняват безпокойство и раздразнителност при общуване с хората. За него живота сред хората е проверка за стремежа му да постигне съвършенство, защото именно в обществото той може да докаже, че не се влияе от страсти и личностни амбиции. На този етап суфият не се засяга от злото, което другите се опитват да му причинят. Ученик, който се безпокои и се дразни от това, се смята за невярващ.

Хафиз е казал:

Да станем обикновенни: приемайте упреците и им се радвайте,
Тъй като да изпитвате досада по вашия Път означава неверие.

Ученикът, изпитващ обида, вижда двойнствеността в света: той още го приема за реален и следователно не е прекратил опитите да “приписва на Бога приятелство”. (?)


--------------------------------------------------------------------------------
ВЕРИГАТА НА ДУХОВНАТА ПРИЕМСТВЕНОСТ (СИЛСИЛА) И ПРАВОТО ДА БЪДЕШ НАСТАВНИК

Суфите приемат, че човек не може да се смята за Духовен Наставник, докато не премине всички стадии на Пътя под ръководството на Съвършен човек. Той трябва да бъде признат за майстор/учител от предходния такъв. Накратко, майсторът трябва да види целия път и де премине по него до края, опознавайки го в съвършенство. Тази връзка на посвещаване, съществуваща в автентичните суфиски ордени произлиза от Пророка и чрез него - достига до Бога. По такъв начин, човек, който не е включен във веригата на духовната приемственост, от гледна точка на суфите, няма право да наставлява другите. Ако подобен човек не е преминал по Пътя и не е усвоил неговите принципи под ръководството на предшестващия учител, той не може нито да помага на другите, нито да ги наставлява. Също така съществува опасност, този псевдо-учител да приеме феномена на трансфер за вярност (ирадат) и, без дори да знае, да предаде собствените си дефекти на друг човек.

Това означава, че този, който не е получил разрешение от предишния учител, включен във веригата, не само не е в състояние да води един ученик през стадиите на съвършенството, но дори може да го превърне в болен и душевно ощетен човек.


--------------------------------------------------------------------------------
ПРЕТЕНДИРАЩИТЕ, ЧЕ ПОЗНАВАТ СУФИЗМА

Образованите хора, имащи социологическа информация или знания за теоретичните положения в суфизма както и претенции, че го разбират, не притежават качествата на суфите. Или по-добре казано, няма никаква връзка между техните познания и качествата притежавани от последователите на суфизма. Няма никакво основание да се приема, че тези хора са научили и разбрали какво виждат суфите с “окото на сърцето”. Поради тази причина, за самите суфи изказванията на подобни хора са без значение, макар, че за останалите не-суфи, те могат да бъдат и полезни.


--------------------------------------------------------------------------------
СЪВЪРШЕННИЯ ЧОВЕК

Както от теоретична гледна точка, така и от духовна, Съвършенн човек е този, който се е измъкнал от властта на плътската и пробуждаща се душа (нафс-и аммара). Реалността около него, също както и вътрешния му свят се определят от качествата на висшата природа, благодарение на което, той се освобождава от личното си Аз и достига единение с Бога. Такъв човек става огледало, отразяващо Абсолютната Реалност. Наблюдаващият го не би видял нищо друго освен Истината.

В суфизма единственото достъпно средство за постигане на съвършенство е личното пречистване и следването на съвършен Духовен Наставник (кутба) . Периодът на обучение под ръководството на учител е известен под наименованието тарикат - Път. Що се отнася до шариата - свободата от задължения, обединени в мюсулманския религиозен закон, то суфите го разглеждат като “начално училище“ за духовността. Последващия шариата тарикат - е по-висока степен на обучение. Заключителния стадий води човек до достигането на хакикат - Истината и Абсолютната Реалност.

За това разделяне на духовния Път на три етапа, суфите се позовават на следното изречение на Пророка Мохаммад:

“Шариат - са моите думи, тарикат - моите действия, хакикат - моето вътрешно състояние.”

Започващия тарикат се нарича морид (последовател, ученик), а неговия наставник се нарича морад или кутб.


www.secretsbg.com
Активен
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #5 -: Ноември 15, 2010, 11:51:20 »

Здравейте, хора

запалих се силно по суфизма и от няколко дена не спирам да чета за тях.
Обаче ми е трудно да си намеря поезия от Руми например.
Пробвах в спиралата, но безуспешно. Някой да има идея?
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #6 -: Ноември 17, 2010, 21:39:51 »

ОСТРОВИТЯНИТЕ
Обикновените хора се разкайват за греховете си, избраните съжаляват за невнимателността си.
Зул-Нун Мисри (Египтянина)
Повечето легенди съдържат поне частица истина и те често позволяват на хората да възприемат идеи, които традиционните модели на мислене щяха да отхвърлят като несмилаеми. Затова мнозина, не само суфийските учители, използват легендите и басните, за да представят една картина на живота, която е в по-голяма хармония с техните чувства, отколкото това е възможно с помощта на интелектуални упражнения.
Съществува една суфийска легенда за положението на човека, обработена и представена по такъв начин, че да подхожда за съответната историческа епоха. Обикновени¬те развлекателни истории или приказки се определят от суфийските автори като дегенерирала или низша форма на изкуство.
Имало едно време в една далечна страна една идеална общност. Нейните членове не изпитвали страховете, кои¬то ние храним днес. Вместо несигурност и колебания те имали твърда цел в живота и съвършени средства за само-изява. Макар да липсвали стресовете и напреженията, ко¬ито човечеството сега разглежда като съществени за своя прогрес, техният живот бил по-богат, защото вместо тези неща имало други, по-добри. Затова и техният начин на живот бил малко по-различен. Бихме могли дори да ка¬жем, че нашите сегашни възприятия представляват груба, изопачена версия на реалните възприятия, характерни за тази общност.
Те живеели реален живот, а не полусъществуване. Можем да ги наречем народът Ел Ар.
Те имали водач, който открил, че тяхната страна щяла ла стане необитаема за период от, да речем, 20000 години. Съответно той планирал тяхното бягство, разбирайки пре¬красно, че наследниците им ще могат да се върнат вкъщи едва след множество неуспешни опити.
Водачът открил подходящо убежище на един остров, чиито характеристики били само приблизително сходни с тези на родната им страна. Поради разликата в климата имигрантите трябвало да се изложат на определени преобразования, които ги направили физически и умствено пригодни за новите условия; груби възприятия например заместили по-фините, както ръката на извършващия ръчен труд се пригажда към нуждите на трудовия процес.
За да намалят мъката от сравнението между старото и новото състояние, те трябвало почти изцяло да забравят миналото си. Останали само смътни спомени, които обаче били достатъчни, за да възпроизведат пълната картина на миналото, когато дойдело времето за това.
Системата била доста сложна, но добре организирана. Органите, с помощта на които хората оцелявали на остро¬ва, били превърнати в органи на умственото и физическо¬то наслаждение. Органите, които играели главна роля в старата им родина, били поставени в специално положе¬ние на подчиненост и свързани със сенчестата памет, гото¬ви да бъдат някой ден активирани.
Бавно и мъчително имигрантите се разселили по ост¬рова, приспособявайки се към новите обстоятелства. Ре¬сурсите на острова, съчетани с определени човешки уси-лия и добър водач, били такива, че позволявали на хората да се преместят на друг остров, когато настъпи времето за завръщане в родината. Това бил само първият от пореди¬цата острови, на които трябвало да се осъществи процесът на постепенна аклиматизация.
Отговорността за тази „еволюция" била възложена на хора, които можели да понесат бремето на подобна отго¬ворност. Разбира се, те били нищожно малцинство, защо¬то за повечето хора било съвършено невъзможно да побе¬рат в ума си и двата комплекта знание. Единият от тях очевидно влизал в конфликт с другия. Няколко специалиста охранявали „специалната наука".
„Тайната", методът за осъществяване на прехода, не бил нищо повече от знание за мореходното изкуство и не¬говото приложение. За да се осъществи бягството, били нужни инструктор, груб материал, хора, усилия и разби¬ране. Хората трябвало да се научат само да плуват и да строят кораби.
Хората, които били отговорни за това бягство, разяс¬нили на всички, че е необходима известна подготовка, пре¬ди някой да се научи да плува или да вземе участие в стро¬ежа на кораб. За известно време процесът се развивал за¬доволително.
Тогава едни човек, който временно бил лишен от не¬обходимите качества, въстанал срещу установения ред и успял да прокара една превъзходна идея. Той забелязал, че изискването да избягат поставяло тежко и често неже¬лано бреме върху плещите на хората. Същевременно те били склонни да повярват в нещата, които им били съоб¬щили относно операцията по бягството. Човекът осъзнал, че може да придобие власт и да си отмъсти на тези, които по негово мнение несправедливо го подценили.
Той решил, че може да отстрани бремето, като заяви, че подобно бреме просто не съществува. И направил след¬ното заявление:
- Човек няма нужда да интегрира своя ум и да го обу¬чава по описания вече начин. Човешкият ум е сам по себе си устойчив, непрекъснат и непротиворечив. Казано ви е, че трябва да станете занаятчии, за да можете да построите кораб. Аз пък ви казвам, че вие не само не трябва да става¬те занаятчии, но и изобщо нямате нужда от кораб! Остро¬вният жител трябва да съблюдава само няколко прости правила, за да оцелее и да остане неделима част от обще¬ството. Чрез своя здрав разум, вроден във всеки, човек може да добие всичко на този остров, който е наш дом, обща собственост и наследство на всички!
След като предизвикал интерес у хората, сладкодумникът започнал да привежда „доказателства" за истинно¬стта на своето послание:
- Ако корабите и плуването са нещо реално, покажете ни кораби, които са осъществили плаването, и плувци, които са се върнали!
За инструкторите това било предизвикателство, на ко¬ето те не можели да отговорят. То било построено върху допускане, погрешността на което развеселената тълпа не можела да съзре. Нали виждате, че корабите никога не се връщат от другата земя. Завърналите се плувци пък били претърпели адаптация, която ги правела невидими за тълпата.
И така, хората настоявали за убедително доказателство.
-  Корабостроенето - заявили специалистите в после¬ден опит да вразумят разбунтувалите се - е изкуство и за¬наят. Изучаването и упражняването на това знание зависи от притежаването на особени техники. В своята съвкуп¬ност те образуват една цялостна дейност, която не може да бъде разложена на части и изследвана, както вие иска¬те. Тази дейност е неосезаема, тя е елемент, който ние нари¬чаме барака, откъдето идва и думата „барка" -кораб. Тази дума означава „тънкост, финост", и не може да ви бъде показана.
- Изкуство, занаят, цялост, барака - пълни глупости! - крещели революционерите.
И те обесили всички корабостроители, които успели да открият.
Новото евангелие било приветствано навсякъде като освободително. Човекът изведнъж открил, че е вече зрял! Той имал усещането, че най-накрая се освободил от отго¬ворността.
Повечето други начини на мислене били задушавани от простотата и удобството на революционната концеп¬ция. Скоро тя била призната за основополагащ факт, кой¬то никога не бил оспорван с рационални аргументи. Под рационално, естествено, се разбирало всичко онова, което хармонизирало с официално приетата теория, върху коя¬то се изграждало и самото общество.
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #7 -: Ноември 17, 2010, 21:40:50 »

Идеите, които се противопоставяли на новата социал¬на концепция, били просто наричани ирационални. Всич¬ко ирационално било обявено за лошо. Дори и да има някакви съмнения, индивидът трябвало да ги потиска или отстранява, тъй като бил длъжен да бъде рационален на всяка цена.
Не било много трудно да бъдеш рационален. Трябва¬ло само да се придържаш към ценностите на обществото. Доказателства за истинността на рационалността не липс¬вали - достатъчно било хората да не мислят за живота отвъд очертанията на острова.
Обществото постигнало временно равновесие на ост¬рова и разглеждано само по себе си, сякаш било удовлет¬ворително завършено.То се изграждало върху разума и емоцията, превръщайки и двете в нещо приемливо. Канибализмът например бил позволен, тъй като за него се на¬мирали достатъчно рационални основания. Човешкото тяло било определено като хранително. Хранителността била характеристика на храната. Затова човешкото тяло било храна. За да се компенсират недостатъците на този род заключения, била направена следната отстъпка. Канибализмът бил контролиран в интерес на обществото. Компромисът се превърнал в търговска марка на времен¬ния баланс. Непрекъснато някой посочвал нов компромис и борбата между разума, амбицията и общността пораж¬дала нова социална норма.
След като корабостроителните умения нямали никак¬во очевидно приложение в обществото, подобни усилия лесно били определяни като абсурдни. Нямало нужда от кораби, защото нямало къде да се пътува. Изводите от определени предпоставки винаги могат да „докажат" тези предпоставки. Именно това се нарича „псевдоистинност", която е заместител на реалната истинност. Такъв е начинът ни на разсъждение, когато всеки ден допускаме, че ще жи¬веем и на следващия ден. Но нашите островитяни прила¬гали този принцип навсякъде.
Две статии от голямата Островна Универсална Енцик¬лопедия показват по какъв начин действал процесът. Из¬вличайки своите мъдрости от единствената умствена хра¬на, достъпна за тях, островните учени произвели съвсем честно следния вид истина:
КОРАБ: Разстройващо. Въображаемо превозно сред¬ство, с което самозванци и измамници твърдели, че могат да прекосят водата", а сега научно установен абсурд. На Острова не са известни непромокаеми материали, от кои¬то може да бъде построен подобен „кораб", да не говорим за реалното съществуване на земи извън пределите на Ос¬трова. Проповядването на „корабостроенето" е углавно престъпление по силата на чл. XVII от Наказателния Ко¬декс, алинея 3, буква К: Защита на доверчивите. КОРАБО¬СТРОИТЕЛНАТА МАНИЯ представлява крайна форма на умствен солипсизъм, симптом на лоша приспособимост. Всички граждани имат конституционното задължение да уведомяват медицинските власти в случай, че заподозрят в някой индивид наличието на подобни трагични условия.
Вж. Плуване; Умствени отклонения; Престъпление (Уг¬лавно).
Литература: Смит, Дж. Защо ,,корабите" не могат да бъдат построени. Островен университет, монография № 1151.
ПЛУВАНЕ. Неприятно. Предполагаем метод за при¬движване на тялото във водата без удавяне, по правило с цел ..достигане на място извън Острова". Изучаващият това неприятно изкуство трябва да се подложи на гротес¬ков ритуал. По време на първия урок той трябва да се про¬стре на пода и да движи ръцете и краката си по командата на „инструктор". Цялото понятие се основава върху жела¬нието на самозвани „инструктори" да доминират над лековерните във варварските времена. Неотдавна култът приема и формата на епидемания.
Вж. КОРАБ; Ереси; Псевдоизкуство.
Литература: Браун, У. Великото „Плуване". - Лудост, в 7 тома. Институт за обществена прозрачност.
Думите „разстройващо" и „неприятно" се използвали на острова за обозначаване на нещо, което влиза в конф¬ликт с новото евангелие, известно като „Удоволствие". Идеята била, че хората сега ще си доставят удоволствия сами, в рамките на общата потребност да угаждат на Държавата. Под Държава се разбирало „всички хора".
Едва ли е учудващо, че от ранни времена самата идея за напускане на острова изпълвала хората с ужас. Подо¬бен неподправен страх често се чете и по лицата на много¬годишни затворници, на които предстои да бъдат освобо¬дени. „Извън" мястото на затворничество лежи един смътен, непознат и страшен свят.
Островът не бил затвор. Но той бил клетка с невидима решетка, много по-ефикасна от реалните затвори.
Островното общество ставало все по-сложно и по-слож¬но и ние можем да разгледаме само някои от неговите ха¬рактерни черти. Литературата му била богата. Освен ху¬дожествени произведения имало много научни и публици¬стични книги, които обяснявали ценностите и достижени¬ята на нацията. Налице била също и система от алегорични фантазии, която описвала колко ужасен би бил животът, ако обществото не се било организирало по съвременния сигурен модел.
От време на време инструкторите се опитвали да помогнат на цялата общност да избяга. Капитани се жертвали заради възстановяването на социалния климат, в който скритите сега корабостроители биха могли да възобновят работата си. Всички тези опити се обяснявали от историците и социолозите с условията на острова, без дори да възникне мисълта за някакъв контакт с фактори извън това затворено общество. Било сравнително лесно да се дадат приемливи обяснения на почти всичко. Не се говорело за принципи на етиката, защото учените продължавали да изучават с истинско себеотрицание само онова, което из¬глеждало истинско. „Какво повече можем да направим?" -където думата „повече" предполагала, че алтернативата може да бъде само количествена. Или пък се питали: „Как¬во друго можем да сторим?" - придавайки на думата „дру¬го" значението на нещо различно. Техният истински про¬блем се състоял в това, че се смятали за способни да фор-мулират въпроси, но пренебрегвали простия факт, че от¬говорите могат да бъдат също толкова важни, колкото и въпросите.
Разбира се, островитяните разполагали с много време и пространство за спекулации и действия в рамките на сво¬ята ограничена общност. Разнообразието на идеи и раз¬личните мнения създавали впечатлението за свобода на мисълта. Мисленето било насърчавано, стига само да не било „абсурдно".
Свободата на словото също била разрешена. От нея обаче имало малко полза без развитието на истинско раз¬биране на проблемите, към което никой не се стремял.
Трудът и усилията на мореплавателите трябвало да приемат други измерения в съответствие с измененията в общността. Това направило тяхната реалност още по-оза¬дачаваща за учениците, които се опитвали да следват тех¬ните указания от гледна точка на островната идеология.
Сред цялото това объркване дори способността да по¬мнят относно възможността за бягство понякога изглеж¬дала като пречка. Възбуденото от възможността за бягство съзнание не било много разборчиво в средствата. Най-че¬сто обаче потенциалните беглеци намирали някакъв заме¬стител. Смътното понятие за мореплаване е абсолютно безполезно без представата за ориентация. Дори и най-страстните потенциални корабостроители били обучава¬ни да вярват, че вече притежават тази способност за ори¬ентация. Те се смятали за окончателно съзрели и мразели всеки, който им напомнял, че имат нужда от подготовка.
Странни версии за плуването и корабостроенето често измествали възможностите за реален прогрес в тези изку¬ства. Голяма вина за това носели защитниците на псевдоплуването и алегоричните кораби, обикновени мошеници, които обучавали онези, които били твърде слаби, за да плуват, или предлагали място на кораби, които никога нямало да бъдат построени.
Обществените нужди направили необходима появата на някои форми на ефикасно мислене, които се развили в това, което днес наричаме наука. Достойният за почита¬ние подход, абсолютно задължителен за областите, в кои¬то намира приложение, в края на краищата надраснал соб¬ственото си предназначение. Малко след революцията на .,Удоволствието" подходът, наричан „научен", се разпрострял върху всички видове идеи. В крайна сметка нещата, които не можели да бъдат вкарани в неговите рамки, били отбелязвани като „ненаучни", още един удобен синоним за „лоши". Думите неволно се превръщали в пленници, а след това автоматично били поробвани.
В отсъствието на подходяща нагласа, подобно на хора. затворени в чакалня и жадно четящи наличните там спи¬сания, островитяните започнали да търсят заместители за изпълнението на онова, което било оригиналната (и всъщност окончателна) цел на изгнанието на тази общност. Някои успели да насочат вниманието си към повече или по-малко емоционални ангажименти. Имало различни видове емоция, но липсвала адекватна скала за тяхното измерване. Всички емоции се смятали за „дълбоки", във всеки случай по-дълбоки от това, което не било емоция. Чувствата, които карали хората да извършват забележи¬телни по своята интензивност физически и интелектуални подвизи, автоматично се определяли като „дълбоки".
Повечето хора си поставяли цели или позволявали на другите да им поставят цели. Те били в състояние да след¬ват един или друг култ, да трупат пари или да се издигат в обществото. Някои се кланяли на определени неща и се смятали за по-висши в сравнение с останалите. Други пък, отричайки всякакво идолопоклонничество, смятали, че нямат никакви идоли и затова могат спокойно да прези¬рат всички останали.
С течение на вековете островът бил покрит с останки от тези култове. За разлика от обикновените руини тези останки били способни да се размножават. Благожелателството и новите хора съединявали култовете и ги рекомбинирали, поради което те възниквали под нова форма. За любителя и интелектуалеца това представлявало истинска мина за научни изследвания, пълна с „инициативен" (по-свещенчески) материал и създаваща удобното чувство за разнообразие.
Появявали се великолепни съоръжения за задоволява¬не на ограничените потребности. Дворци и паметници, музеи и университети, научни институти, театри и стадио¬ни покривали като гъби след дъжд територията на острова. Хората естествено се гордеели с тези институции, голя¬ма част от които били свързани - или поне така се смятало _ с постигането на крайната цел, макар че повечето дори не знаели каква именно била тя.
Корабостроенето било свързано с някои измерения на тази дейност, но по начин, който оставал скрит за широ¬ката публика.
Нелегално кораби вдигали платна, а истински инструктори продължавали да учат другите да плуват...
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #8 -: Ноември 17, 2010, 21:42:17 »

Условията на острова все още не изпълвали с отчаяние тези отдадени на делото хора. В края на краищата всички те били израснали в същата тази общност, имали нерушими връзки с нея и с нейната съдба.
Често обаче те трябвало старателно да се предпазват от вниманието на своите съграждани. Някои „нормални" островитяни се опитвали да ги спасят от самите тях. Дру¬ги искали да ги убият поради също толкова възвишени причини. Някои дори търсели упорито помощта им, но не успявали да ги открият.
Всички тези реакции по повод съществуването на плув¬ците имали една и съща причина, макар и филтрирана от различни видове умове. Тази причина се състояла в това, че никой не знаел какво представлява плувецът, с какво точно се занимава или пък къде може да бъде открит.
Животът на острова ставал все по-цивилизован и заед¬но с цивилизацията избуявало едно странно, но логично занимание. То се изразявало в изказването на съмнения в реалността на системата, в която обществото живеело. Стигнало се дори до осмиване на обществените ценности и подлагането им на остра сатира. Тази дейност можела да има весело или тъжно лице, но в действителност се превърнала в досаден ритуал. Потенциално ценно зани¬мание, тази критична нагласа често не била в състояние да упражнява своята действително творческа функция.
Хората чувствали, че давайки временен израз на чув¬ствата си, по някакъв начин биха могли да ги омекотят, изтръгнат или опитомят. Сатирата минавала за изпълне¬на със смисъл алегория; алегорията се приемала, но оста¬вала неразбираема. Пиеси, книги, филми, поеми и памфлети били обичайното средство за постигане на този ефект, макар че значителна част от движението се осъществявало в академичните кръгове. За мнозина островитяни изглеж¬дало по-еманципирано, по-модерно или прогресивно да следват именно този култ, а не някой друг.
От време на време се появявал някой кандидат за зва¬нието плувец, но само за да извлече някакви лични обла¬ги. Обикновено се реализирал следният стереотипен раз¬говор:
- Искам да се науча да плувам.
- Искаш ли да спечелиш нещо с това изкуство?
- Не. Искам само да взема със себе си моя тон зеле.
- Какво зеле?
- Храната, от която ще имам нужда на другия остров.
- Но там има по-добра храна.
- Нямам представа за какво говориш. Не мога да бъда сигурен. Просто трябва да взема моето зеле.
- Но ти няма да можеш да плуваш с един тон зеле.
- Тогава няма да дойда. Ти наричаш зелето ми баласт. А аз го наричам съществена храна.
- А ако допуснем, просто като алегория, че под „зеле" ние имаме предвид „предпоставки" или „разрушителни идеи"?
- Тогава ще откарам зелето си при някой инструктор, който ще разбере нуждите ми.
Тази книга е за някои от плувците и корабостроители¬те, а също и за онези, които се опитали да ги следват с по¬вече или по-малко късмет. Легендата не е приключила, за¬щото на острова все още има хора.
Суфиите използват различни шифри, за да предадат нужния смисъл. Преподредете буквите на първоначална¬та общност - Ел Ар - и ще получите Реал. Може би вече сте забелязали, че приетото от революционерите име -„Удоволствие" (Please) - може да се прочете като „Заспа¬ли" (Asleep).
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #9 -: Ноември 19, 2010, 12:39:43 »

Никой ли не се престраши да го прочете?
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Teleca
Гост
« Отговор #10 -: Ноември 19, 2010, 14:03:36 »

Аз го прочетох и е интересно, особено ако заменяш някои думи и изрази. Например остров=планета (:
Активен
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #11 -: Април 12, 2011, 14:35:01 »

За тези от вас ,(които са от София) които искат да гледат хубав филм за Руми - утре - 13.04 в 13:00 има прожекция в Euro cinema
на ето този филм:
http://www.programata.bg/?p=30&l=1&c=1&id=51498
See you there Усмивчица
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Цветомир
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 26

« Отговор #12 -: Март 26, 2012, 13:05:20 »

Всеки понеделник
20:30 – 22:00 Суфи медитация сема - дервишко въртене / стая Хармония /
в Amorera
http://amorera-home.blogspot.com/
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright