Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Джайнизъм  (Прочетена 1316 пъти)
delfin
Гост
« -: Ноември 08, 2009, 21:30:47 »

Традиционна религия, основана в Индия през VI в. пр. Хр. Според самите джайни тя е вечна и през сегашния период от живота на света се "появява" и "изчезва" (т. е. традицията се възобновява и съответно се прекъсва) седем пъти. Всяка нова нейна поява през определен период от циклите на времето е свързана с дейността на тиртханкар, който провъзгласява древното свещено Учение (Дхарма). В проявения живот на религията Дхарма се предава „по верига“ от двадесет и четирима тиртханкари. Основател на религията в сегашния й вид и възобновител на древната традиция е двадесет и четвъртият, последен за настоящия период от времевия цикъл тиртханкар Вардхамана Джната с религиозно прозвище Махавира Джина (Великият герой Победител). Джайнистките принципи са устойчиви, но при все това по времето на всекиго от тиртханкарите настъпват известни промени, допълващи учението и начина на религиозен живот.

Разпространение

Последователите на Махавира Джина са близо 7 млн. В северната част на Индия, по-специално в Гуджарат, в Раджастан, в Катявар са съсредоточени привържениците на едното от основните направления на джайнизма, шветамбарите. Привържениците на другото основно направление, дигамбарите, преобладават в южни райони – Майсур, Хайдарабад. Немалобройни групи джайнисти има и в други страни, например във Великобритания (близо 35 хиляди). Организирана е мисионерска дейност за разпространението на религията по света (централната мисия е в Алигджан, в щата Утар Прадеш).

Трите драгоценности

Триратна, или трите драгоценности са три завещани от Махавира Джина принципа, чието съблюдаване е необходимо за достигането на всезнание и нирвана: правилен възглед (самяг даршана), правилно познание (самяг джнана), правилно поведение (самяг чаритра).

Правилният възглед предполага вяра в принципите на джайнисткото учение (дхарма) - тази вяра следва да е съвършена, ето защо тя укрепва благодарение на съвършеното знание.

Правилното познание е съвършено и предполага да се знае всичко в цялост, всяко нещо като А и същевременно не-А (като съществуващо и несъществуващо), а това е възможно само след освобождението от кармичните напластявания; пределът на правилното познание е всезнанието (кевала джнана).

Правилното поведение е в пълно съответствие с пет велики обета (махаврата):

1. Ахимса, или съзнателно ненасилие спрямо което и да било живо същество, спрямо всичко, живеещо на земята и в почвата;


2. Сатя, или въздържане от лъжа, правдива реч. Това означава формата, в която се облича изказването на истината, също да бъде добра - речта да бъде лишена от словоблудство, от грубост, от вулгарност; истината не може да бъде изричана в неблага и неблаготворна форма;


3. Астея, или въздържане от присвояване на онова, което не ти принадлежи. В буквалния смисъл това означава човек да се въздържа от кражби. Обетът е свързан с ахимса, защото всяко живо същество следва да има всички условия, за да живее благополучно, ето защо не би следвало да му се отнема каквото и да било, което представлява част от тези условия;


4. Брахмачаря, или целомъдрие, съблюдаван от монасите като сурово отношение към всяко изкушение; според изискванията на обета човек трябва да стане неподвластен на каквато и да е слабост не само в действието си, а и в мисълта си; в по-смекчен вариант може да се разбира като обет да не се прелюбодейства и във всеки случай миряните строго съблюдават изискването в този негов аспект;


5. Апариграха, или въздържане от всякакви привързаности към сетивното и към охолствата на светския живот. Всяко привързване към света, най-напред чрез сетивата, а след това пристрастяването към приятното в сетивната сфера правят човека зависим от тази сфера, а тъкмо това тласка човека отново в самсара (в колелото на трансмиграциите).


Сангха

Махавира Джина полага основите на религиозната община (сангха), състояща се от монаси и миряни и споена от принципите на свещеното учение. Неотменно го следват 12 ученици (ганадхари), сред които има и една жена, под чието наставничество започва дейността си женската монашеска община. Наричан е още Ниргрантха (на пали нигантха), т. е. несвързан с последиците от карма. Така в ранния будизъм наричат и достигналите съвършенство монаси. Монасите изобщо биват наричани садху или муни (мъдрец).



Утвърждават се уставни правила за монасите и монахините, както и за миряните. От монасите се изисква да дадат пет обета: ахимса (ненасилие, неувреждане на живи същества); апариграха (обет за бедност, пълен отказ от притежаване); сатя или анрита (истинна и благочестива реч, преди всичко да не лъжат); астея (да не вземат нещо, което не им е дадено); брахмачаря (да съблюдават целомъдрие; този обет е добавен от Махавира Джина към четирите други ограничаващи норми, завещани от предшестващия го тиртханкар Паршва). Поради спецификата на религиозните принципи (по-специално на ахимса) към джайнистката община се присъединяват предимно представители на градско население (привичните им дейности не са свързани с обработка на почвата).

Установява се се всекидневно служение (пуджа), в което наред с тапас (аскеза като средство за външно усъвършенстване) се осъществява медитация и се оказва почит на чистите дживи. Регламентират методите и основните тематични кръгове на медитацията като основното средство за вътрешно усъвършенстване.

Направления

Сред последователите на Махавира Джина възникват разноречия, които стават причина за разделяне на джайните на две основни направления. Те се появяват през ІV-ІІІ в. пр. Хр. и се оформят окончателно през 79 г., като се запазват в основните си характеристики и понастоящем: шветамбари ("облечени в бяло", отличителен признак са белите им дрехи) и дигамбари ("облечени в небе", в "четирите страни на света", т. е. без видимо облекло; всъщност джива „облича“ телесното, обхваща го в себе си като множествено в единното и поради това монахът няма нужда от външно одеяние). Шветамбарите са по по-умерени в следването на предписанията за аскеза, докато дигамбарите са по-ригористични. Сред шветамбарите и дигамбарите има и по-нататъшно диференциране.

Принципи на учението

Установена почти едновременно с будизма, джайнистката религия проповядва равенство пред религиозната цел – нирвана, при която джива (индивидуална душа, живо същество) достига окончателно освобождение (мокша) от трансмиграцията и става съвършена (сиддха джива). Ето защо джайнизмът категорично не приема индуисткото деление на варни и проповядва равно право на съвършено знание (кевала джнана) като условие за освобождение и нирвана. Потенциално съвършени и равни в този аспект са всички дживи – не само на хората, но и на всички живи същества, доколкото при трансмиграцията всяка от тях може да стане човешка душа и следователно да бъде носител на съвършено знание.



Попаднала в света на телесното, джива се обременява с „полепнала“ по нея карма, от която може да бъде освободена чрез религиозни усилия, съсредоточени главно в тапас (аскеза) и медитация. Джайнизмът е подчертано аскетична религия. Тя е религия на активния вътрешен живот, защото по природата си джива е активна; аскезата я освобождава за естествената й активност. Махавира Джина противопоставя джайнисткото учение като учение за действието (криявада, кириявада) на будисткото учение, което е според него учение за бездействието.

Криявада разкрива особената религиозна стойност на свободната воля: джива, с която действителният човек в последна сметка е тъждествен, е отговорна за собствените си действия, не допуска намесата на съдба (подобна намеса би била резултат на действие на нежива субстанция, т. е. аджива, а тя е сама по себе си пасивна) и активността й предполага и това тя да помага на другите дживи в религиозното им възрастване. Действията на джива в света са ограничени от кармичните напластявания, ето защо е необходимо пълното освобождаване от тях, за да се достигне абсолютна недостъпност на джива за нови кармични въздействия.

*

Джайнизмът често бива наричан „религия без бог“. Според джайните е противоречиво, следователно безсмислено да се приема съществуването на бог, който твори. Идеята за творението е свързана с начало на света във времето, а според тях светът няма начало, нито край във времето. Освен това бог, който е безтелесен, не би могъл да твори телесни субстанции. Също така е недопустимо да се приема съществуването на богове, от които хората да измолват земни блага.

Всъщност джайнистката митология говори за безкрайно много божества. Имената на божествата съвпадат с названията на реалиите, които те обитават; всичко е населено с божества и името на всяко нещо, оживотворено по този начин, може да бъде разбрано чрез името на божеството. Душата оживотворява и това нейно собствено действие е свързано с именуването на оживотворяваните телесни субстанции (сами по себе си неживи, т. е. адживи). Всеки клас божества има свои индри („царе“, „глави“), обхващащи съответния клас като свое множество. Най-висшата божествена сфера е тази на божествата вайманики, а сред тях най-високо са онези, които са преодолели времето - те вече не са подчинени на йерархичен принцип, „нямат дрехи и украшения" и името им е едно и също - Ахаминдра („Аз съм индра").

Над всички божествени сфери обаче е сферата на всички сиддхи дживи. Ето защо и божествата вайманики почитат сиддхите. Единствено човекът, притежаващ ум и свободна воля, има потенцията да стане сиддха джива. Всички сиддхи дживи са равни, но не са абсолютно тъждествени и основното различие между тях е, че някои са били съсредоточени само върху собственото си освобождение, а други са приели като мисия да помогнат за освобождението на другите (образец за това са тиртханкарите). Така действителният обект на религиозно почитание са достигналите съвършенство дживи, сиддхите, а не митологичните богове. Съвършенството на дживите се изразява най-ясно в способността им да различават на благо от не-благо – невъзможно е благото да бъде свързано по какъвто и да било начин с мирското.



Аскеза


Самообладание, или дистанциране от сетивата (задължително по 48 минути всекидневно);

Възхвала на двадесет и четирите тиртханкари;

Възхвала на наставниците гуру, поддържащи приемствеността на учението;

Разкаяние заради волно или неволно причинено насилие (химса) над живи същества;

Отказ от удовлетворяване на определени привични потребности, например от приемане на храна и вода в определени периоди, сексуално въздържание. Аскетът следва да преодолее сетивните усещания, причинявани от жега и от студ, от продължително ходене или от застиване в неподвижни пози (понякога дори легнал върху гвоздеи).


Дигамбарите представят три равнища на аскетизъм:

- на първото монахът става аскет ануврата, т. е. спазващ ануврата, „малките обети“ (в името на тази цел той се оттегля от семейния си живот, остригва косите си, живее като просещ монах);

- на второто равнище става аскет махаврата, т. е. спазващ махаврата, „великите обети“ (храни се само с ориз от дланта си, вече не проси, а очаква търпеливо да му бъде даден от някого ориз за храна; ходи единствено с препаска);

- на третото равнище става аскет нирвана (храни се с ориз по веднъж през ден и няма върху себе си дори препаска).

За да се предпазят от натрупването на нови кармични следствия, джайните свеждат до минимум и дори прекратяват светската си дейност - такова изискване, разбира се, не би могло да бъде отнесено с цялата му строгост към миряните. Йога се разбира като действия в света, затова се отрича като адекватен път към нирвана.

Ако усилията не дадат плод в срок до дванадесет години (колкото са продължили аскетичните усилия на Махавира Джина), животът на човека става безсмислен и му е позволено да пристъпи към самлекхана, религиозно самоунищожаване чрез глад.

Пуджа

Всекидневно служение. Встъпващият в джайнистката община (сангха) бива обучаван и подготвян за същинска инициация (дикша). Той приема обетите и под ръководството на учител (гуру), който го наставлява в учението, получено от последния тиртханкар, започва своята религиозна дейност, насочена към отстраняването на всичко кармично. Човек трябва да се освободи от всички страсти, от гневливостта и алчността, причинени от неговото невежество. Основните средства за това са аскезата (тапас) и овладяването на правилното учение до достигането на кевала джнана.



Съществен момент на всекидневното религиозно служение е оказването на почит към чистите дживи, и по-специално благоговейното произнасяне на т. нар. мантра на петте почитания, която прославя петте чисти дживи: архати кевалини (всезнаещи просветлени), сиддхи (съвършени, освободени дживи), ачарии (учители, наставници), упадхяи (ученици, следовници) и садху (всеки монах, наричан още муни, т. е. мъдрец). Служението включва благоговейно речитативно четене на фрагменти от свещените книги.

Тъй като нямат свещенство, джайнистите допускат обреди като жертвоприношения, сключване на брак и кремации да бъдат извършвани с помощта на индуистки духовни лица (брахмани).

Служението е храмово. В ранния период манастирите са наскални. Храмовете, които се издигат по-късно, по стъпаловидната си конструкция наподобяват наскалните и сред тях има шедьоври на религиозното изкуство с неповторима архитектура, богата декорация и иконография, задаващи висока естетическа мяра.


Празници

Празнуват се дните на зачатието и на рождението на Махавира Джина, началото на аскетичното му подвижничество, просветляването му в съвършено знание и неговата нирвана. Рожденият ден на Махавира Джина се празнува на 13-тия ден на месец чаитра по индийския календар (краят на март-началото на април) и е ден на дълбока почит към Махавира заради свещената му мисия на тиртханкар. С осемдневен фестивал се отбелязва ежегодно началото на сезона на мусоните; в края на празничните служения джайнистите искат опрощение на прегрешенията си.

източник - Religiology.org
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright