Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Морал за масова употреба  (Прочетена 1582 пъти)
Selinna
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 255


  • Град: София
  • « -: Октомври 22, 2011, 20:34:47 »

    По всичко личи, че за да придобием социални умения трябва да повярваме, че..
    ...лъжата е нещо лошо
    ...да се работи е хубаво
    ...парите не са най - важното
    ...сексът е неприличен ( или поне донякъде, освен ако не е "с любов")
    ...подчинението е похвално ( още повече, ако е безпрекословно )
    ...комунистите ( или фашистите, арабите или чернокожите ) са лоши ( или добри, ако аз  съм комунист, фашист, арабин или чернокож )
    ...материализмът е лош
    ...идеализмът е още по-лош
    ...да се живее без очаквания за бъдещето е неправилно
    ...добрината е нещо положително
    ...нищо не е по - добро от интелигентноста
    ...бездействието е вредно
    ...змиите са зли (или отровни, или опасни )
    ...няма нищо по - добро от реда
    ...агресията е страшна
    ...човекът е висше животно
    ...самокнотролът трябва да се дава за пример
    ...хубаво е човек да има ясни цели
    ...глупаво е да се действа импулсивно
    ...да се планира е умно
    ...глъбите са добри, а гарваните са лоши
    ...егоизмът трябва да се порицава
    ...любовта е по - добра от омразата
    ...тъгата е нещо отрицателно
    ...нищо не е по - лошо от смърта
    ...най - лесния път никога не е най - добрият
    ...вярата е възвишена
    ...лудоста е болест
    ...крайностите са лоши
    ...нах - хубаво е човек да е професионалист
                                                                     ....за да бъдем обичани.
                                                                            Хорхе Букай "Писма до Клаудия".
    « Последна редакция: Декември 18, 2011, 23:03:13 от Administrator » Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #1 -: Октомври 22, 2011, 20:55:34 »

    Горното е Писмо 36 от "Писма до Клаудия" то продължава в Писмо 37, където авторът пише:
    Наричам тези предписания "Морал за масова употреба". Това било хубаво, онова било лошо. Какво означава хубаво и лошо?
      Често обяснявам на пациентите си, че никога не съм убивал човек и пояснявам, че това е така, защото за това никога не съм имал основателна причина.
     Коя причина би била основателна?
     Нека си представим, че се прибирам у дома и виждам, че някакъв непознат е хванал децата ми и е опрял нож до гърлата им. Когато ме вижда той се хвърля към мен. На свой  ред хващам първото ми попаднало оръжие - нож, пистолет, бухалка, тръба.. Няма значение!  Боря се за живота си и този на децата си. По време на схватката го убивам. Тази причина би била основателна.
       Нека се върна на мисълта си: ако мога да успоря безпогрешноста на написаното "Не убвай", как да не успоря всичко останало?
     А законът? Къде остава законът?
     Наскоро разговарях по този въпрос с един познат адвокат и той ми помогна със следното обяснение, което ми се стори изключително ценно: законът не казва какво да се направи или да не се направи.
       Нека вземем следният пример: А измамва Б. Полицията арестува А и го осъждат на шест месеца затвор и да плати определна сума.
      Законът не казва "Не мами".Законът казва: "Онзи който мами друг, при определени условия, трябва да изтърпи едно или друго наказание". Законът спира дотук. Именно превръщането на закона в морал е това, което изкривява социалната му функция, поставя индивида в калъп, масовисира и омаловажава жителите на една страна.
      Въпреки това обществото, в което живеем твърдо вярва в Морала за масова употреба. Толкова усилия са положени за създаването на тези предписания - това каприз на обществото ли е?
     Не, според мен не е.
     Мисля, че подобни опити да се регулира поведението на индивидите се основават на едно "философско" предубеждение, което също е предназначено за масова уподреба и гласи : " по своята същност човека е зъл демон, неудържим звяр движен от най - ниските си страсти, разрушителен и жесток".
      На вниманието на всички, които са повярвали:
                                              ТОВА Е ЛЪЖА!
    Непоколебимо вярвам, че когато върху човека не се упражнява никаква принуда, когато той е истински свободен и усеща, че околните го приемат, че е постигнал истинска близост с тях - тогава показва най - любящото, най - искреното, най - чувстиветлното си и най - съзидателно Аз.
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #2 -: Октомври 22, 2011, 21:24:49 »

    Пукам тази тема, защото тук във форума част от този Морал за масова употреба също е често срещано явление.. Тук също лесно съдим хората, които мислят коренно различно.
    Тук искам да вметна, че умолявам Модерадорите и Администратора да разрешат писането на Vakuu поне в тази тема, защото искам и той да се включи в обсъждането й - разбира се ако има желание!
    Vakuu, отбеляза, че според него сме луди, защото не възпримаме това което той пише като истина. Чета ви от доста време, но това с войната вече беше малко прекалено хаха.
    Хубаво е да обсъдиме и да се замислиме редно ли е това? Какво ще се случи, ако тук този морал не се спазва. И смятате ли, че е редно изобщо да се спазва според вас?
    Според мен трябва да се замислиме над т.нар. Обиди и Нападки и дали трябва да ги приемаме толкова лично, а той може да се замисли дали е добре, след като има обидчиви хора на думата "лудост" и на др. така наречени обиди, да пише така рязко и грубо.
    А редно ли е изобщо и ние да сме подвластни на тези неща?
     
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    air_fairy
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 154


  • Град: Бургас
  • « Отговор #3 -: Октомври 22, 2011, 21:46:21 »

    Здравей Дарк сън, хубави публикации. Да, ние сме хора и сме подвластни на Морала. Доколко е вреден или не няма да коментирам сега. Доколко е ограничаващ също.
    Но помисли си, колко е ограничаващо и някой да твърди, че само неговото вигдане за нещата са Истина? Има колкото хора, толкова и истини. И факта, че се настояваше, че има една Истина и тя е на Васко беше проблема. Тук има много хора с много шитоки вузгледи, отработили приемането малко или много. Но това не е задължително да е тотално приемане, иначе няма да има диалог и обсъждане. Няма да има и различни мнения и дори критика. Какво става ако някой си пише теориите и другите казват: Ами ОК, приемам.
    Какво стана: Васко има своето виждане за нещата. Като всеки от нас. Някои го разбират, някои се опитват , а някои не. И какво стана когато тези хора изразиха мнение? Типичния гуру сихдром. И изказвания от рода"Аз съм ти, ти си аз, аз съм огледалото, аз не пиша това, това си ти, ние сме едно, аз знам, но вие не знаете......" Един духовно извисен човек не се провъзгласява за учител и знаещ, той е това което е и бива припознат като такъв. Той не настоява да бъде следван, другите избират да го следват.
    Ок, ние разбираме от провокации и отговорихме. Но това не беше достатъчно, трябваше да продължим, докато не се съгласим. С какво не можах да разбера. Че сме едно цяло? Ок, така е. Но не по този начин и не това е механизма/лично мнение/. Или че ние сме учениците, които трябва да бъдат научени? Но на каво?  Приемане? Как, след като нямаме примера. Или трябваше да пляскаме на постовете, пълни с противоречия?
    Казвала съм го преди, в друга тема и с друг контекст. Ще го каза и сега. Смирението и проемането не е малодушие и липса на мнение. Да, признак е на духовност, но не е сихдрома на стадото. Приемането не те лишава от мнение, виждане и усещане за света, собствена истина.
    Активен

    Чашата на живота се пие до дъно
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #4 -: Октомври 23, 2011, 11:01:18 »

    air_fairy, прекрасно мнение! Надявам се да го прочете и да му светне-както и на всички, които мислят, че тяхната истина не е единствена, а другите не са просто заблудени, а само с различно мнение. Наистина се получава леко комична ситуация - все едно казва - Вие си приемайте, аз също приемам, но това не значи, че не сте заблудени овчици дето само спамят и нищо не правят хаха. Донякъде всеки е център на неговия си свят и може да получи всичко, което пожелае - включително и прекрасни приятели - стига да се осъзнаеме, че света е както беше казано в другите теми - Холограма. Откъдето и да го погледнеш все е различен.. ..В това е красотата му.. Но само повърхностния слой.. отдолу в своята всъщност остава само красотата на енергията.  
    « Последна редакция: Октомври 23, 2011, 11:28:24 от DarkSun » Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    air_fairy
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 154


  • Град: Бургас
  • « Отговор #5 -: Октомври 23, 2011, 11:19:53 »

    Ти си едно прекрасно позитивно същество, знаеш ли Усмивчица Прекрасно е да търсим тази прекрасна искра във всеки около нас. Но след като години си блъсках главата в жалки опити да променя хората към "по-добро" стигнах до извода, че няма по-добър пример от собствения. И да ти кажа действа. Иначе и да говориш, да подкрепяш тезата си с аргументи, кой от кой по-силен не става просто. Защото всеки има свое усещане и е заседнал в част от Холограмата. Как да извървим пътя вместо тях? Няма как.
    Активен

    Чашата на живота се пие до дъно
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #6 -: Декември 12, 2011, 01:46:12 »

    Кое приемаме за морални граници? Според вас има ли редни и нередни неща? Добри и лоши енергии? Морални и неморални принципи? Според мен добрите и лошите енергии не съществуват, а съществува енергия на разрушението и енергията на сътворението. Енергията на разрушението, наричана още лоша енергия поради естеството си, е тази, която разрушава всичко и по всякакви начини - нужна ни е, за да можем да заличим и "Разчистиме" пътя за новата система, която все още се гради.. Енергията на сътворението е тази чрез, която започваме всичко от начало и след като сме го разрушили, тя е тази, която връща любовта, приятелството и най - вече баланса... 
    Трябва ли да очакваме от някого да спазва нашите морални граници и поведение или да се стараеме ние да спазваме неговите при положение, че ни е тежко, кофти и всякаш ни затягат все по - силно в менгеме..Къде свършва  уважението и започва престъпването на личната граница според вас? А редно ли е, когато го правиме съзнателно с цел да помогнеме на човека отсреща без реално той да ни е молил за това и само, защото на нас ни е кофти за него..?
     Ще се получи интересна дискусия, ако има желаещи, мм?  Прегръдка
    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #7 -: Декември 12, 2011, 16:36:30 »

    Цитат на: DarkSun
    Кое приемаме за морални граници? Според вас има ли редни и нередни неща? Добри и лоши енергии? Морални и неморални принципи? Според мен добрите и лошите енергии не съществуват, а съществува енергия на разрушението и енергията на сътворението. Енергията на разрушението, наричана още лоша енергия поради естеството си, е тази, която разрушава всичко и по всякакви начини - нужна ни е, за да можем да заличим и "Разчистиме" пътя за новата система, която все още се гради.. Енергията на сътворението е тази чрез, която започваме всичко от начало и след като сме го разрушили, тя е тази, която връща любовта, приятелството и най - вече баланса...  Къде свършва  уважението и започва престъпването на личната граница според вас? А редно ли е, когато го правиме съзнателно с цел да помогнеме на човека отсреща без реално той да ни е молил за това и само, защото на нас ни е кофти за него..? Ще се получи интересна дискусия, ако има желаещи, мм?  Прегръдка
    Разрушението и сътворението са едно и също нещо, погледнато от различни гледни точки. Чашата не е наполовина пълна, нито е наполовина празна.
    Вярвам, че нищо не се разрушава, нищо не умира и не се губи, а просто се трансформира.
    Цитат на: DarkSun
    Трябва ли да очакваме от някого да спазва нашите морални граници и поведение или да се стараеме ние да спазваме неговите при положение, че ни е тежко, кофти и всякаш ни затягат все по - силно в менгеме..
    Вече на не знам колко места го казах – няма такова нещо, което да трябва или да ни се налага от някой или нещо! Винаги имаме избор, според който следват последствия. Важно нещо е, човек да може да поема отговорност, за последствията от своя избор. Така мисля.
    Цитат на: DarkSun
    Къде свършва  уважението и започва престъпването на личната граница според вас?
    Това е въпрос, който е индивидуален, за всеки. Уважението е нещо, което би трябвало да се възпитава у децата, още от мънички. Нека не бъда разбран погрешно – нямам предвид преклонението, а уважението! Като за основа, според мен е добре, да се използва – самоуважението.
    Каквото и който от вас да го прави, нека има ясна представа за целите си. Когато си мислим, че помагаме някому, понякога му пречим повече. Трудностите са необходимост, без която никой няма да може да се развие. Справяйки се сам с тях, всеки жив организъм еволюира. Ние също, на различни нива, не само като биологични единици, а и като дух и съзнание.
    Цитат на: DarkSun
    А редно ли е, когато го правиме съзнателно с цел да помогнеме на човека отсреща без реално той да ни е молил за това и само, защото на нас ни е кофти за него..?
    Кое е редно и кое не, трудно някой би могъл да ти оговори с категоричност. Ако го направи, то директно преустанови контактите си с този човек. Може само да ти каже – според него и неговия светоглед и опит, кое е правилно и кое не. Вече, според различните мнения и гледни точки, ти решаваш кое да избереш, ако се налага.
    От подкрепа и разбиране, всеки има нужда, дори и да не ти ги е поискал в пряко обръщение към теб. Трудно е да разберем всички, но това не пречи да продължаваме да опитваме. За основа, според мен, е добре да се използва – себеразбирането.
    Активен
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #8 -: Януари 06, 2012, 00:47:31 »

    "Моралът за масова употреба", както и почти всичко масово, е една жалка пропаганда, с единствена цел - да ограничава. Точно тези разбирания, като че ли, са основата на материализма - стереотипите и предразсъдъците, които ни заобикалят.

    Всички, малко или много, се страхуват от провал. Решенията, които човек взима са подчинени на идеята те да бъдат правилните. Логично. И този масов морал е точно това - стремеж да бъдеш някой, който не си. Да не допускаш грешки, да мислиш трезво и рационално, да успееш в живота... Все неща, чието значение се преувеличава неколкократно. Учим се от грешките си, пък трезвото и рационално мислене е още по-изкривено даже и от масовата ценностна система на безнравственост, морал, или каквото е там. А успехът - кола, триетажна къща, безсмислена работа, добре изглеждащо гадже - общо взето, животът на главните герои от половината сапунени сериали.

    Много е модерно човек да е добър, по възможно най-лицемерния начин. Тоя морал наистина е за масова употреба, чудя се с какъв срок на годност, обаче.
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #9 -: Януари 14, 2012, 01:43:02 »

    Много е модерно човек да е добър, по възможно най-лицемерния начин. Тоя морал наистина е за масова употреба, чудя се с какъв срок на годност, обаче.

    А възможно ли е човек да бъде добър не по лицемерен начин?

    Какъв би могъл да бъде моралът на един такъв човек?

    Какви биха могли да бъдат неговите ценности?
    Активен
    Sine Wave Zero
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 336

    « Отговор #10 -: Януари 14, 2012, 14:02:28 »

    Лошотията е много по-лицемерна от добротата. Строго-гледащите хора не е казано че имат сериозен подход в живота, колкото и външно да им личи обратното. И дори в “Моралния Кодекс за Масова Употреба” никъде не пише че трябва да осъждаме всяко отклонение сякаш притежаваме силата на страшния съд. Но които са си позволили да го направят, са видоизменили моралните правила до неузнаваемост и с право са наричани Диктатори. Но има и свидетели на техните възходи и падения, които са засвидетелствали резултатите от техните решения. До това води следването на днещния Морален Кодекс - до Диктатурата.

    Добротата е нещо много по-различно от насилие нещо да работи за Успеха на Правенето. Тя минава през Трудността за да се затвърди. Прилага се по предназначението на житейската Mисия. “Доброто” е синоним на всичко онова, което израства, Израстващото е онова което се движи по пътя, който предварително е избран за усвояването на нова Опитност , която да се приложи за достигането на даден Баланс. Баланс не само в отделното, но и в цялото. Ето защо се казва че “Доброто” е въпрос на гледна точка. Дори с подсъзнанието си човекът казва че “добрите” неща са същите за които той е роден. И това си го залага, не защото е така за всички останали, а  за да следва онова което ще го развие.

    Активен
    ИВЕВЕ
    Гост
    « Отговор #11 -: Януари 16, 2012, 15:05:39 »

    Цитат
    А възможно ли е човек да бъде добър не по лицемерен начин?
    Не виждам как някой би могъл да бъде добър посредством лицемерие. Като казвам лицемерие, нямам предвид "изглеждаш чудесно", или пък новата ти прическа да е "суперска", въпреки че и това е все някакъв жалък пример.
    Лицемерите са хора, затънали в самозаблуди и нерешителност - под натиска на обществената пропаганда, те не само не успяват да бъдат себе си, а и нямат такива амбиции. Защо им е да се самоусъвършенстват, щом има един масов модел, към когото доста по-лесно биха могли да се впишат? Защо да бъдат себе си, при положение, че могат да са поредното оригинално копие на някоя телевизионна звезда, макар само в мечтите си?
    Не мисля, че който и да е било добър човек ще иска да е кукла на конци. Наистина добрият човек осъзнава своя потенциал и строга индивидуалност, т.е. не се нуждае от маски и повърхностни прикрития. Лицемерието е за тези, които не могат да изразят себе си, а и надали правят опити.
    Затова аз мисля, че лицемерието и добротата са несъвместими понятия.


    Цитат
    Какъв би могъл да бъде моралът на един такъв човек?
    Какви биха могли да бъдат неговите ценности?
    Каквито приоритетите, такива и целите, следователно и действията. От друга страна, действията са отражение на морала и ценностната система на човек. Ако водещ мотив е лицемерието, значи и моралът е точно такъв - престорен и вероломен.

    Активен
    Аэ съм
    Слава ввишних Богу, и на земли мир, в человецех благоволение.
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2409


    Hello! I am Andy!

    « Отговор #12 -: Януари 16, 2012, 22:14:43 »

      Условията създават човека. Има власт, има и подчинени. Каквато властта, такива и подчинените. АКо властта е вероломна и лицемерна, такива ще са и подчинените. По-голямата част от хората не знаят какво да правят със свободата си, тъй че наистина е по-добре че са управлявани, но каква полза, ако дявола увлича душите им?...
      Повечето от хората са лековерни, наивни - смятат че условията са перфектни, а сами не виждат недъзите си. Няма ли да е по-добре ако има честна власт, която да създаде благочестиви условия за почтен живот, за да може и "масовия" човек да живее свободен. Не че малцинството хора, които са миналия "масовия" период са свободни, но ако едните мразят другите - какъв е смисъла?
    Активен
    BARS
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 10

    « Отговор #13 -: Януари 16, 2012, 23:07:37 »

       Няма ли да е по-добре ако има честна власт, която да създаде благочестиви условия за почтен живот, за да може и "масовия" човек да живее свободен. 

    Никога не е имало такава, няма и да има.
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #14 -: Януари 17, 2012, 03:15:14 »

    Много хубави и според мен правилни неща сте казали всички.
    Ще карам подред и вероятно ще се получи дългичко, но нищо.
    Цитат на: Ивеве
    Решенията, които човек взима са подчинени на идеята те да бъдат правилните.
    Да, но правилни според чии кодекс? Защото, например - мъж, който се прибира пиян и пребива жена си и децата си, систематично,  също смята, че прави това правилно и за тяхно добро. Осъдените на затвор, са убедени, че са извършили всичко правилно и са  невинни, според техния морален кодекс, макар, че са в разрез със законодателната власт.
    Добре би било, да разграничим видовете "правилници", според които се движи всеки:
    1. Моралните и етични норми са онова нещо, за което носим отговорност пред съвестта си, според идеалите, с които сме  възпитани от родителите си.
    2. Обществените норми, са тези, за които отговаряме пред обществото, според неговите разбирания за правилно и неправилно,
    3. Законовите норми и разпореждания, са тези, за които отговаряме пред конституцията, на дадената държава, в която живеем,  според това, което конституционната и парламентарна власт (зависи от строя) са разпоредили като права и задължения на нейните  поданници.

    На съвсем друга платформа се намират останалите закони, които пренебрегвайки ги, нарушаваме собствения си, вътрешен баланс, в  следствие на което ги изразяваме, като нарушения, на гореизброените норми.
    Става дума за:
    4. Природните закони и
    5. Духовните устои и правила
    Иначе казано - общите ни родители - Майката Природа и нашия Праотец.

    Само когато отговорите на тези 5 подточки са еднакви, общоважащи и действащи в синхрон, за представителите на всеки един  човек, който е неизменна част от обществото, природата и духовния свят, би могъл да настъпи всеобщ баланс.
    Последните, които са живяли в условията на този баланс, са номадските коренни народи на Северна Америка. Ако ме питате за  други, няма да мога да се сетя, тъй като първо - сведенията са доста оскъдни и със съмнителна автентичност и второ, дори и  тези сведения, които достигат до средностатистическия читател, са особено красноречиви, относно това, че баланса при другите  народи е мит. Дали ще се самоизбиват, принасяйки се в жертва на разни съмнителни божества и каузи (ю. Америка, Азия), дали ще  си предлагат жените на техните жреци и приятели (Африка, Австралия и др.), дали ще провалят сватбена церемония и ще порицават  булката, ако случайно не пусне кръв (ние, циганите и целия ислямски свят) или ще са по 30кг. понеже не се хранят и медитират  денонощно (Индия, ТИбет и др.) няма значение. Важното е, че всяка една неравнопоставеност, води до дисбаланс, вътре, в самото  общество. Дисбаланс, който се изразява и извън него, в отношенията му към Майката Природа и Праотеца.
    Аз пак си пробутах идеологията, но за добро или за лошо, това са си факти, до които съм достигнал, "пътувайки", през целия си  досегашен живот из всякакви култури, от цял свят, до които съм се докопал.

    Цитат на: Ивеве
    този масов морал е точно това - стремеж да бъдеш някой, който не си. Да не допускаш грешки, да мислиш трезво и рационално, да  успееш в живота.
    Именно. Някога, стойността на човека се е определяла, според делата и начина му на живот. Сега се определя според  притежанията му.

    Цитат на: Ивеве
    А успехът - кола, триетажна къща, безсмислена работа, добре изглеждащо гадже - общо взето, животът на главните герои от  половината сапунени сериали.
    Да и това е напълно нормално. Този модел се налага постоянно, цял един век, от екрана на телевизора, а от 15тина години и от  компютъра. Когато човек има собствени разбирания за нещата, рискува да бъде отхвърлен от вече зомбираното от медиите  общество. Обикновено избират да се облъчат и те, но за радост, не всички. В повечето случаи, това е процес, който се  осъществява през "трудната" юношеска възраст. Отчаяното търсене на одобрение и признание от себеподобните си е определящ  фактор, точно в този период... и в известна степен предопределя, развитието му по-нататък, като индивидуалност.

    Цитат на: Sine Wave Zero
    Лошотията е много по-лицемерна от добротата.
    Sine, това е едно от малкото твърдения, с които не мога да се съглася. Лошотията и добротата са понятия, които са необходими  на хората, за да предопределят резултатите от дадено действие. "Той удари Гошо, а това е лошо и точка". Ми да, ама Гошо може  би има нужда точно от това, а не от потупване по рамото. Хората не могат да определят кое е добро и кое е лошо, а само да  отчитат фактите, например - "Той удари Гошо, дано да е за добро".
    Цитат на: Sine Wave Zero
    никъде не пише че трябва да осъждаме всяко отклонение сякаш притежаваме силата на страшния съд.
    Това е много трудно за проумяване, но теоритично съм напълно съгласен. Все още, трудно се справям с това. Последния път,  когато се проявих, като "страшния съд", беше, когато наплясках един циганин, за дето удряше и псуваше магарето си, че да  върви по-бързо. Не се чувствах добре, след това. След година, видях как един чичка клошар, срита едно куче и то със скимтене  побягна. Не го наплясках, макар че "онова нещо" в мен, точно това ме съветваше. Заслушах се в другото нещо, което ме накара  да му обясня, че анатомията на кучето е почти същата с нашата и също усещат болка. Той очакваше да му докажа тезата си на  практика, което му попречи да я осмисли напълно, но пък след седмица го видях да храни същото куче. Явно е разбрал, че и те  огладняват. Поздравих го, разбира се и подкрепих усилията, които прави, за да промени възгледите си.
    Споменавам тези два примера, от личния ми опит, за да може, ако е възможно, някои да прескочи момента с магарето.
    Аз лично, отчитам това като грешка, тъй като послушах... образно казано - черния вълк.
    Невъзможно е, обаче, тотално да го приспя и все още го чувствам, като особено силен.
    Между другото, тази тема е засегната и във филма, който постоянно препоръчвам наляво-надясно - "Киматика". Именно той ме  замисли много над това. Там го казват така: "Лошо е, когато човека упражнява терор над други живи същества, но още по-лошо е,  когато ние упражняваме насилие над този човек, самоопределяйки се като съдници.

    Цитат на: Sine Wave Zero
    Добротата е нещо много по-различно от насилие нещо да работи за Успеха на Правенето.
    Много добре си го казал, Sine. Доброто се проявява първо в намеренията и после в действието, а често се случва и да си остане  само в намеренията. Вкопчването в крайния резултат, определен от някой, като правилен, няма нищо общо с доброто.
    Цитат на: Sine Wave Zero
    “Доброто” е синоним на всичко онова, което израства, Израстващото е онова което се движи по пътя, който предварително е  избран за усвояването на нова Опитност , която да се приложи за достигането на даден Баланс.Баланс не само в отделното,  но и в цялото.

    Тука даже няма какво да се добави, отнеме или коригира. Нарочно си позволих да удебеля, този фрагмент от изречението, защото,  именно от него, идва така трудно смилаемото за повечето разбиране, че ...това, което определят за лошо, съвсем спокойно може  да се окаже най-правилното и съвършено добро.  
    Цитат на: Ивеве
    Лицемерите са хора, затънали в самозаблуди и нерешителност - под натиска на обществената пропаганда, те не само не успяват да  бъдат себе си, а и нямат такива амбиции.
    Да, именно. Лицемерието, както и всички проявления и процеси, започва отвътре-навън. Човек първо го проявява към себе си: "Аз  съм велик, имам тва, тва и тва, мога и знам много неща и нема кой да ме бутне". Съответно, започва да го изразява навън, чрез  поведението и отношението си към околните, а това, реално няма нищо общо с неговата същност.
    Цитат на: Ивеве
    Защо да бъдат себе си, при положение, че могат да са поредното оригинално копие на някоя телевизионна звезда, макар само в  мечтите си?
    Много уместна ирония, Ивеве.
    Цитат на: Ивеве
    добрият човек осъзнава своя потенциал и строга индивидуалност, т.е. не се нуждае от маски и повърхностни прикрития.
    Да, добрия човек е осъзнат и осъзнатия човек е добър. Едната дума е излишна, но това вече си е до лично разбиране.
    Цитат на: Аз съм
    Условията създават човека.
    Радвам се да те видя отново, след голямата пауза, Раби.
    Условията създават личността, изтъкана от принципи, според мен, но не могат да окажат влияние, върху същността на човека.
    Един човек, който в своята си същност е силен дух, където и да го пуснеш из планетата, в която и да е епоха, той ще си е  такъв. Вече, според условията на средата и обществените норми, ще се изградят принципите, според които ще действа, за да  изрази тази си сила, а не въпреки нея. Например, в Япония ще е велик самурай, в Африка ще е масай, с много подвизи, в  България ще е Бойко Борисов.
    Цитат на: Аз съм
    Има власт, има и подчинени. Каквато властта, такива и подчинените. АКо властта е вероломна и лицемерна, такива ще са и  подчинените.
    И да искам не мога да оспоря това. Да, има си овчар, има си овце, има и черна овца и  вълци.
    Цитат на: Аз съм
    По-голямата част от хората не знаят какво да правят със свободата си, тъй че наистина е по-добре че са управлявани, но каква  полза, ако дявола увлича душите им?...
    Точно, воден от тази теза, беше вдъхновен, "великия ми въпрос", какво би станало, ако всеки хване златната рибка.
    Ако всеки един, да речем утре, знае, че каквото си пожелае, ще се случи на секундата, преди да е мигнал.
    Цитат на: Аз съм
    Повечето от хората са лековерни, наивни - смятат че условията са перфектни
    Да, така им е внушено. Смятат, че са перфектни, но ...ето, например за нашенеца, перфетни условия, са условия, в които може  постоянно да си мрънка и да недоволства от условията.
    Цитат на: Аз съм
    Няма ли да е по-добре ако има честна власт, която да създаде благочестиви условия за почтен живот, за да може и "масовия"  човек да живее свободен.
    В една идеална среда, властимащите, ще са осъзнати, че властта не е преимущество, а отговорност. Както и бате ти Бойко беше  казал - "Няма властващи, има различни професии, в които всеки трябва да е професионалист. Все едно да кажем, че хирурга има  власт над пациента. Не! Има задачата, да го вдигне на крака и ако е професионалист и се справя добре, ще се ползва с  уважението на хората. Аз не командвам подчинените си, а работя със тях."
    Цитат на: Аз съм
    Не че малцинството хора, които са миналия "масовия" период са свободни, но ако едните мразят другите - какъв е  смисъла?
    Разделенията на каквато и да е основа, са причина за всички мизерии. Това, че някои се смятат, за по-заслужаващи въздуха,  който дишат и водата, която пият, е най-сериозната предпоставка за дисбаланс. Аз съм от ЦСКА, ти си от Левски и трябва да те  пребия, поради избора ти. Това е погрешно и води до загуби за самия футбол, като спорт. Футбола, който е приликата, между  Левски и ЦСКА. Приликата, на която е добре да наблегнем, а не на разликата в цвета на екипите. Преди всичко трябва да сме за  футбола, като спорт, а вече след това, да изберем предпочитанията си за отбор и да помагаме, за неговите успехи и развитие,  на базата на футболната "битка", в рамките на терена и според правилата на спорта и феърплея. Същото важи за всички различия,  довели до всякакъв род касапници. Ако преди да видя цвета на кожата, на даден човек или религиозните му убеждения, видя  човек, какъвто съм и аз, никога не бих си позволил да му посегна или да го обявя за нещо по-малко или повече от мен.
    Ще завърша с думите на Томас Пейн (доколкото ги помня):

    "Моята раса е човек. Народността ми е землянин, а религията ми е - да правя добро."
    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright