Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Ислям  (Прочетена 2007 пъти)
delfin
Гост
« -: Ноември 07, 2009, 13:57:22 »

ИСТОРИЯ НА ИСЛЯМА

 

В момента на своето възникване ислямът е бил синкретическа религия, поела в себе си елементи от редица религии на Арабския полуостров. Основно влияние на първоначалния ислям са оказали древните вярвания и култове: ханифизъм, юдаизъм, християнство и маздеизъм.

Основател на исляма се смята пророк Мохамед - исторически достоверна личност.

В 610 година в Мека Мохамед се изказал за първи път публично като пророк. Тази година може да се смята като годината на възникване на исляма. Макар че нито първата, нито последващите проповеди на Мохамед, да не са му донесли успех, той успял да набере известно количество последователи на новата религия. Проповедите от този период се отнасяли предимно за нереалния живот, за душата, затова не са предизвикали голям интерес в населението. Управляващите кръгове, както към проповедите, така и към самия Мохамед, са показали враждебно отношение.

След смъртта на богатата му жена, положението на Мохамед в Мека станало рисковано, и в 622 година той бил принуден да се премести в Медина. Изборът на новата база бил удачен, тъй като Медина била конкурент на Мека в много отношения, преди всичко в търговията. Често са ставали военни стълкновения между населението на тези райони. Реалните интереси на хората са определили идеологическата атмосфера, в която е намерила подкрепа проповедта на новата религия. Проповедите от този период (мединските сури) са изпълнени с увереност и категоричност.

Населяващите Медина племена ауса и хазрадж, приемайки исляма, са станали основната група от последователи на Мохамед.

В края на живота на Мохамед се образувало ислямска теократична държава, обхващаща целия Арабски полуостров.

След смъртта на Мохамед в 632 година, ислямът се е формирал под значителното влияние на християнството и юдаизма.

Скоро след смъртта на Мохамед, в исляма възниква политическа партия на шиитите, които признавали за законен наследник на Мохамед, неговия зет Али и отхвърлили династията на Омайядите. Постепенно шиитите се преобразували в религиозно направление и се отцепили от основното направление на исляма. Последователите на ортодоксалния ислям започнали да се наричат сунити.

Едновременно с появата на шиитите цялата Арабия била обхваната от въстания и от актове на "отпадане". Най-мощното от тези движения е било имамското, под ръководството на Мусейлими (Маслами).

 По времето на жестоки и кръвопролитни войни, които водел "мечът на исляма" Халид ибн ал-Валид, всички огнища на въстанието били унищожени, след което били унищожени всички привърженици на Мусейлими и самия той. Ликвидирано било и антиислямското движение в Йемен.

През 30-те години на VІІ век халифата нанесъл на своите главни противници - Византия и Иран - съкрушително поражение. В 639 год. започнал похода към Египет и завършил с пълното му завоюване.

След убийството на братовчеда и зет на Мохамед халифа Али, трона на халифата е зает от династията на Омейядите. В първите години от управлението на динстията, столицата на халифата била преместена в Дамаск и Мека и Медина престанали да бъдат политически центрове на държавата.

В резултат на продължилите арабски завоевания, исляма се разпространил на Средния и Близък изток, а по-късно и в някои страни на Далечния изток, Юго-източна Азия и Африка. В 711 година са преминали Гибралтар и за три години Пиринейския полуостров се оказал в ръцете на арабите. Но при продължилото предвижване на север, в 732 год те претърпели поражение под Пуатие и се спрели.

В VІІІ - ІХ век в исляма възникнало мистическото течение софизъм.

В началото на ІХ век арабите завладели Сицилия и я владели до края на ХІ век, когато били изгонени от норманите.

В началото на Х век политическата власт се концентрирала в ръцете на армия състояща се изключително от наемници. Главнокомадващия на армията получил длъжността "емир ал-умара" (емир над емирите) и станал фактическия ръководител на всички държавни дела, оставяйки на халифа единствено религиозната власт. В същото време влошилото се финансово положение, позволило на много емири да получат голяма самостоятелност. В резултат на това, към началото на Х век от халифата останала Северна Африка, Испания и източните територии от Иран до Индия.

 

ИДЕОЛОГИЯ НА ИСЛЯМА

 

Основен източник за изследвания и описание на исляма се явява Корана - исторически документ, съставен от най-близките последователи на Мохамед след смъртта му, по негова диктовка. Макар и по преданията думите на Мохамед са се записвали още докато е бил жив, от специални писари на палмови листа, има основания да се предполага, че в Корана влизат изказвания, които нямат никакво отношение към Мохамед.

Основните догми на исляма - поклонение на Единия Всемогъщ Бог Аллах и почитането на неговия пророк Мохамед. Исус Христос в Корана се поставя на много високо място в редицата от пророци, обаче неговата божествена природа се отрича.

Религиозната литература на исляма, създадена в паследващите периоди, се дели на Сиру - биографическа литература, посветена на Мохамед, и хадиси - предания описващи реални и нереални периоди от живота на Мохамед. В ІХ век шест сборника хадиси са били подбрани в Суна - Свещеното предание на исляма.

 

Петте основни "стълбове на исляма":

· Шахада - вярата, че няма друг Бог освен Алах и Мохамед е неговия пророк.

· Салат - петкратна ежедневна молитва.

· Закат - благотворителност в полза на бедните.

· Сауи - пост през месеца на рамадана.

·Хаджж - поклонничество в Мека, извършвано поне един път в живота.

 

Цялата правова система на исляма е заложена в специален сборник от правила - шериат.

Също като юдаизма и християнството, ислямът смята всичко за предопределено и ставащо по Волята Божия. Исляма признава бъдещия край на света и Страшния съд. За разлика от християнството, тези събития не се свързват с появата на месия.

Наред с Аллах, в Корана се споменава и противостоящият му зъл бог, наричан или Шейтан или Иблис.

Мюсюлманите признават безсмъртието на душата и задгробния живот.

Най-подробно са разработени в исляма образите на ада и рая. Тези места са предназначени не само за възкръсналите, преминали страшния съд, а и за покойниците, преминали някъкъв промеждутъчен съд и очакващи окончателното разплащане след възкресението.

Адът в представите на мюсюлманите е разположен под седем земи. Самия ад също се състои от седем етажа. Колкото повече се е провинил един грешник, на толкова по-дълбок етаж се заточава. Асортимента на адските мъчения се състои от целия арсенал достъпен до въображението.

Раят - това са седем етажа градини, разделени от стотици стъпала, които се изминават пеш за 50 години. Главната утеха за праведниците са девици за наслада и вечно млади момчета, разнасят на всички невъобразимо вкусни ястия и питиета.

Обреда на обрязване, изглежда е проникнал в исляма от юдейските общини. В днешно време този обред се смята за обезателно задължително условие за всеки мюсюлманин.

На всеки мюсюлманин се разрешава да има едновременно четири законни жени. За развода на мюсюлманина е достатъчно три пъти да произнесе фразата: "Ти си разведена". Независимо от простотата на подобни отношения, Коранът забранява прелюбодеянието.

В битов план исляма има някои ограничения на храната и пиенето. Като правило, това се отнася за продукти, които са непопулярни сред арабите, например свинското. Въпросът за забраната на спиртните напитки е доста неопределен - в действителност директна забрана на алкохола в Корана няма.

Исляма е заимствал от юдаизма забраната да се изобразяват живи същества.

През Х век е създадена система на теоретическото богословие в исляма - калам.

Почти във всички страни с преобладаващо мюсюлманско население, исляма се явява държавна религия. Основната част от вярващите е концентрирана в Индонезия, Пакистан, Бангладеш, Индия, Нигерия, Турция, Египет, Иран и екс-СССР. Общото число от последователи на исляма в края на ХХ век - 900 милиона човека. От тях:

· сунити - 800 милиона

· шиити - 96 милиона

· хариджити - 3 милиона
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright