Духовно развитие

          

Страници:  1 2 [3] 4 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Раждане  (Прочетена 4134 пъти)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2544


NEVERENDING STORY

« Отговор #30 -: Октомври 08, 2011, 22:55:46 »

Ами това се казва наричане, както в приказката за Снежанка. И мама си е наричала да съм ,като Снежанка и като съм се родила съм било много, много бяло бебенце с черна коса и сини очи , само дето е забравила да помисли за големия задник пфуу.Усмивчица))))) То е смешно понякога , ама примерно моята съседка е имала винаги много големи гърди и като е била бременна си е наричала, каквото и да е само да няма големи гърди като мене, дъщеря и до днес и се сърди хихихихихих.
За моето бебе си наричах русите къдрици и други неща свързани не с външният вид, къдриците се сбъднаха ,за останалото ще почакам Усмивчица

Активен

"weird " is indication for creative force ♥
air_fairy
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 154


  • Град: Бургас
  • « Отговор #31 -: Октомври 08, 2011, 23:28:07 »

    Санги, много добре разбирам тази философия и житейски път. Както и дълбоката връзка на Индианците с природата, животните и прочие. Това което искам да кажа, и което нямам съмнение че си разбрал така или иначе е, че при акта на самото раждане и известно време след това е най-важна връзката майка-дете. Те са ЕДНО, енергийно. И е така докато започнат да имат дисхармония в резониращата енергетика. При някои тази връзка се запазва много дълго време. Не искам да цитирам и аз от къде всъщност започна темата. Аз имах щастието да родя, слава богу без проблеми, не сред природата, но повярвай ми, връзката с детето ми не пострада ни най-малко. Или пък съм го ощетила с нещо. Пак казвам, няма случайни неща. Не е случайно, че четем само за традициите на индианците и това е останало във времето. Техническият процес също не е случаен, както и всичко останало. Едната крайност е да се мисли, че нищо не зависи от нас а другата е да вярваме, че някой ни манипулира /великата конспирация/. Истината е някъде по средата и е колкото комплексна, толкова и простичка. Аз предлагам да осъзнаем избора си и да застанем зад него. И да не го класифицираме като правилен и неправилен. Защотото тези понятия са също толкова ограничаващи. Едно дете, което трябва да се роди при определени родители , с проблеми или не ще го направи. И няма никакво значение как. Това има значение за нас като родители. И въпреки връзката на Индианците с природата е имало проблемни раждания, имало е смъртност, защото както всичко това е част от самия живот.
    Няма никакъв смисъл от дискусии за и против каквото и да е. Защото приемането на избора на другия,  без значение от нашата лична история е златната среда. Наш ангажимент е да споделяме опита си, не да агитираме своя собствен.
    Активен

    Чашата на живота се пие до дъно
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #32 -: Октомври 09, 2011, 03:35:44 »

    Цитат на: Eona
    твоят анализ става безкраен и разпилян ,след като на всяко изречение правиш подробен анализ.
    Старая се да пиша, възможно най-разбираемо за всички. Посочи конкретен пример... поправи ме някъде, където смяташ, че не е съвсем наред. Така не мога да разбера... и дори и да има проблем, няма как да го осъзная. Съответно си мисля, че просто критикувате, заради самата критика, а не за да промените нещо.  Затъпяване
    Цитат на: Eona
    Естествено че е лесно, когато поста ти е голям да се подреди на абзаци, само там където е нужно да има цитат. Който сериозно следи темата знае за какво става въпрос.
    Да, но обикновено, изваждам репликите, които ме вълнуват и си ги подреждам отделно, сякаш само те са казани. Съответно, по юзър и по смисъл. От там започвам да отговарям. По-лесно ми е, а и така, ако някой иска, няма да му се налага да чете всичко, а само местата, където съм цитирал негово изказване.
    Цитат на: Eona
    Та по темата ,ако искаш да се включиш с това ,което най-накрая е адекватно по-темата за теб - Каква е ролята на бащата в раждането ,като не само физически акт -заповядай, на мен лично ще ми интересно това мнение.
    Ами... добре е да се почне от там, че детето не е... просто продукт от физическото сливане, между бащата и майката, а и от енергийното такова. Пък още по-добре би било, ако има и духовно... демек любов. Разбира се, ако говорим за ...идеалния вариант... а не... просто за размножаване, както е при част от малцинствата. Да, но пък тогава... при животните...
    А бе не... блокирах, мецанке. Опитах, виждаш, но запецнах нещо. Нещо схемите ми се преплетоха и един голям, мигащ в червено надпис ERROR ми звъни в главата. Ще пробвам пак, по-натам, само заради тебе.
    Цитат на: loop
    Сигурна съм, че написах един пост. Но изчезна. Много неприятно, но пак ще си го напиша, не се отказвам лесно. Намигване
    Само така, лупси!
    Цитат на: loop
    Санг, бих ти поставила едно предизвикателство. Дали можеш да издържиш един ден, без да поставяш цитати в мненията ти. Пак да продължиш да пишеш, коментираш и споделяш, но без цитати. Е ли възможно? Само казвам, че ще е интересно.
    Ами... то е същото, все едно да ми поставиш предизвикателство, да пиша без препинателни знаци. Не е проблем за мен, но ако някой чете, ще се затрудни.
    Цитат на: loop
    Еон, стига ме Лупи-осва. Loop е с по-друг смисъл, но иначе повечето хора ми казват Лу.
    Ще го имам предвид. А това loop не беше ли някакъв тарифен план към mtel?
    Това с жената и детето със зелените очи е много странно... но пък е хубаво. Ето без цитат.
    Казваш да не те надценявам, но аз не мисля че правя това.
    Казваш да не се взимаме толкова насериозно. Добре, няма... това го умея и дори бих казал, че ми е обичайно състояние.
    (А бе трудно е без цитати! Казваш това, казваш онова...) Добре, утре няма да използвам цитати, давам дума! Сега, обаче искам да обърна внимание на Фейри.

    Цитат на: air_fairy
    Санги, много добре разбирам тази философия и житейски път. Както и дълбоката връзка на Индианците с природата, животните и прочие.
    Поздравления за теб, Фейри. Аз все още не мога да се похваля с подобни постижения.
    Цитат на: air_fairy
    Това което искам да кажа, и което нямам съмнение че си разбрал така или иначе е, че при акта на самото раждане и известно време след това е най-важна връзката майка-дете. Те са ЕДНО, енергийно. И е така докато започнат да имат дисхармония в резониращата енергетика.
    Да, добре. Мисля че... горе-долу разбирам.
    Цитат на: air_fairy
    При някои тази връзка се запазва много дълго време.
    Демек... за цял живот ли?
    Цитат на: air_fairy
    Не искам да цитирам и аз от къде всъщност започна темата.
    Щом не искаш.
    Цитат на: air_fairy
    Аз имах щастието да родя, слава богу без проблеми, не сред природата, но повярвай ми, връзката с детето ми не пострада ни най-малко.
    Никъде не съм твърдял, че връзката майка-дете се ощетява от местораждането. Връзката ...човек-природа се ощетява. Това е, което казвам.
    Цитат на: air_fairy
    Не е случайно, че четем само за традициите на индианците и това е останало във времето.
    Тук малко ме шашна, Фейри! Как така четете само за традициите на индианците?! Кои вие? Какво четете? Кои традиции и на кои индианци?... 
    Цитат на: air_fairy
    Техническият процес също не е случаен, както и всичко останало.

    Предполагам прогрес си имала предвид.
    Да, разбира се. Съгласен съм, че не са случайни. Оръжията за масово поразяване също не са случайни, генетичните и ядрените експерименти, вредните емисии във въздуха, почвата и водата и всички отрови, които ни се НАЛАГА да абсорбираме послушно.
    Цитат на: air_fairy
    Едната крайност е да се мисли, че нищо не зависи от нас а другата е да вярваме, че някой ни манипулира /великата конспирация/.Истината е някъде по средата и е колкото комплексна, толкова и простичка.
    И аз понякога смятам така... но..
    Строгото придържане към средата, също е крайност. Между средата и двете крайности, също има две средни точки... и му се губи края.
    За това предпочитам да гледам на всичко като на кръгове, а не като на прави, с две крайни точки. Центъра на кръга няма как да е на две места... нито може да има начало и край. 
    Цитат на: air_fairy
    Едно дете, което трябва да се роди при определени родители , с проблеми или не ще го направи. И няма никакво значение как. Това има значение за нас като родители. И въпреки връзката на Индианците с природата е имало проблемни раждания, имало е смъртност, защото както всичко това е част от самия живот.
    Това е така, в известен смисъл. Да, няма правилна или неправилна смърт, нито правилен или неправилен проблем. 95% от болестите и причините за смърт, при децата и младите, днес, не са съществували едно време. За какъв баланс може да става дума? Нещо средно между болно и здраво поколение? Едва ли.
    Никога, в историята на човечеството, не е имало толкова деца с малаформации и вродени дефекти. Как да намериме златната среда? 
    Другото, в което мога да те уверя е - че в онези времена, не е имало случай на смърт, поради лекарска небрежност. Някога, хората са осъзнавали свързаността помежду си. Когато някой изражда или лекува някой, го прави така, както би го направил за своето дете, брат или майка. Без хипократова клетва и без дипломи. Медицината, допреди... има-няма 150 години, е била в по-голямата си част на бабини отвари и хинин.
    Цитат на: air_fairy
    Няма никакъв смисъл от дискусии за и против каквото и да е. Защото приемането на избора на другия,  без значение от нашата лична история е златната среда. Наш ангажимент е да споделяме опита си, не да агитираме своя собствен.
    Това е, което правим, според мен. Споделяме. А защо споделяме? И Къде е границата между споделяне и ...агитиране?!
    Мисля, че малко погрешно ме разбирате. Аз не казвам - заминавайте всички в гората да раждате, защото аз смятам така за правилно, тъй като индианците така са правили, пък аз - те каквото направят и го считам за 100% правилно. Напротив. Споделям това, което знам, а което не знам - питам.
    Ако аз, някога, направя 'белята', последното, което би ми хрумнало, ще е това - да карам жена ми да ражда в гората. И мецанка май, точно на към този въпрос тръгна да ме добутва и за това блокирах, но ще се измъкна някак си.
    Good Red Road e път, по който аз съм избрал да вървя, а не мания за нов световен ред... както да речем е в случая с някои наши съфорумци и техните пътища.
    Даже, единствената тема за индианци във форума, не е направена от мен и съм писал в нея, просто защото не издържах накрая, на тия уикицитати, прекарани през транслатора. За мен това не е правилно отношение, пък нека не класифицираме нещата на правилни и неправилни. Когато нещо не е правилно, не мога да го нарека правилно и обратното. В настоящия момент, в глобален план, много неща не са правилни и много хора не са на правилното за тях място.
    Няма как да не класифицирам.
    Активен
    Уж-Ум
    Vakuu
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 54

    NO MORE!

    « Отговор #33 -: Октомври 09, 2011, 09:22:24 »

    loop - за тебе "бла бла" ти друго незаслужаваш

    Eona, Sangui - много смислен диалог, надявам се, че ви е интересно Усмивчица кво правите незнам...

    относно раждането, според моя ограничен допир по темата, съм останал със следните представи:

    1. раждане във вода - най-доброто, защото:
                                                                   1. водата е хубаво нещо
                                                                   2. като подпомагаща комфорта среда
    2. раждане по естествен път
    3. оперативно раждане (допустимо според мен само при усложнения)

    при раждането, по природна програмираност у жената се генерират подходящите нагласи, борбености, и разни определености в успеха на процеса, надъханостти и така нататъка, но също така майката чрез съзнанието си може да влияе позитивно на процеса, таа комфорта и удобството са важен психологически момент, и той няма нищо общо със средата, той е изцяло подвластен на съзнанието на майката, ако тя е слабо съзнателно развита, има нужда от хиляда глезотийки които да я успокоят и да й направят комфорта и уюта, ако тя е силно съзнателно развита, и на бойното поле може да роди с покой и усмивка при най-мръсните, тежки и стресиращи условия...

    връзка майка-дете незнам, но знам че майката може да помага много с уменията си да генерира усещания и състояния в които да се чувства комфортно, чрез съзнанието си, детето още няма такова което да включи в действие, няма детето да се погрижва за общото състояние я, на двамата като цяло

    един факт: при бременността интелекта на детето пряко зависи от стреса който майката избира да изживява, защото когато майката преживява стресирано ситуациите, и е стресирана, се развива инстинктивния дял в мозъка на бебето, и то става спортист, при наличие на спокойствие с което да приема майката ситуациите от ежедневието, при детето се развива челния дял, отговарящ за интелектуалната проява на детето. това се получава, поради факта, че детето преживява това което и майката, и когато при нея кръвта е в тилния дял на мозъка(инстинктивния), което става при стрес и при детето кръвообращението е съсредоточено в тилния дял, и тъй като в утробата на майката става най-същественото сътворяване на невронните мрежи, абе накратко: изключително важно е майката да може да приема спокойно и с усмивка всичко от ежедневието, с цялото разбиране на което е способна, особено при бременност.
    « Последна редакция: Октомври 09, 2011, 10:44:03 от Уж-Ум » Активен

    Който ме подценява, че мога да се справя и сам. Може спокойно да се отдръпва и да не се притеснява. Усмивчица
    Самотата е илюзия. Усмивчица
    Заедността е истина, независимо от илюзиите за самота. Усмивчица
    loop
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 157


  • Град: London, baby :P
  • WWW
    « Отговор #34 -: Октомври 09, 2011, 13:47:20 »

    loop - за тебе "бла бла" ти друго незаслужаваш

    Благодаря ти за разбирането Усмивчица
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #35 -: Октомври 09, 2011, 14:13:41 »

    Тигре, въздържай се от оценки на съфорумците, особено от такива иронични и глупави подмятания, типични за някоя стара жена, на която света й е крив, че си е пропиляла младините
    Кой какво заслужава и какво не - ще си го получи, без ти или някой друг да му го заявявате.
    За водното, както и за всички алтернативи, предполагам, че повечето са наясно, а пък да не говорим за тези, които са раждали. Те сигурно знаят и за вулканично-магмено раждане.
    Това за комфорта и уюта като състояние на съзнанието и това за бойното поле съм съгласен.  Слънце
    Другото - малко наизуст пердашиш, ми се струва, но това за бойното, няма какво да го засенчи  Ухилен

    P.S. Ще замоля да се направи нещо по въпроса с основателя на темата, тъй като не съм аз, а изглежда така. Вече почнаха да ме майтапят от различни места и да ме питат в кой месец съм.  Ухилен  Веселяк
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1237


    « Отговор #36 -: Януари 14, 2012, 15:07:37 »

    Цитат на: sanguinary
    Е, добре де, тампони е имало, няма да ти казвам, че не е имало. А бе ...важното е кръв да се лее.


    Аз също бях привърженичка на домашното раждане,даже се чудех дали да не си родя в къщи.Обаче реших да не рискувам..и добре направих ,защото като знам в болницата как се гърчих хем помагаха акушерките,представям си в къщи
    Е нямаше никакви усложнения...и все пак моя съвет е ако толкова някоя бъдеща майка иска да си роди у тях,то поне да има едно ,две медицински лица наблизо в случай на усложнения това е според мен най-добрия вариант

    Специално за татковците - Не ви трябва да сте там, само кръв и помия е никак не е готино.Момент ,като този най-много да ви откаже от секса като цяло.Като при генеколозите хахахахахахахахахахахахаах
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #37 -: Януари 14, 2012, 22:11:04 »

    Цитат на: ariam
    Специално за татковците - Не ви трябва да сте там, само кръв и помия е никак не е готино. Момент ,като този най-много да ви откаже от секса като цяло.Като при генеколозите хахахахахахахахахахахахаах
    Странно. Мисля, че вече успя да ме откажеш. Не от секса де... от това да присъствам, ако ...евентуаалноо... един ден... някак си там.
    Активен
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #38 -: Януари 15, 2012, 00:27:01 »

    Цитат на: ariam
    Специално за татковците - Не ви трябва да сте там, само кръв и помия е никак не е готино. Момент ,като този най-много да ви откаже от секса като цяло.Като при генеколозите хахахахахахахахахахахахаах
    Странно. Мисля, че вече успя да ме откажеш. Не от секса де... от това да присъствам, ако ...евентуаалноо... един ден... някак си там.

    ari,татковците все пак би трябвало да са силният пол,нищо им няма,не се бой...


    Децата се създават от двама ,отглеждат се и се възпитават от двама,едното раждане също може да бъде "свършено" от двамата,ако единият не се изплаши,разбира се


    Но,все пак ти си знаеш какво си преживяла,може и да имаш право...Аз нямам лоши спомени...
    Предварителната нагласа също е много важна.Може би този страх,който постоянно се втълпява,изиграва лоша роля при повечето.При мен,незная как,но не се страхувах.Дори преди да родя си говорих с малкия нещо от сорта "хей,мъник,след малко ще се видиме с теб" Веселяк
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1237


    « Отговор #39 -: Януари 15, 2012, 00:44:53 »

    Ха-ха амии  Ухилен Санги, по-добре е за психическото ти здраве, но все пак ,ако не припаднеш по средата на чудото на живота  Ухилен то представата ти за тия неща ще се промени коренно Усмивчица
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1237


    « Отговор #40 -: Януари 15, 2012, 00:57:54 »


    ari,татковците все пак би трябвало да са силният пол,нищо им няма,не се бой...


    Децата се създават от двама ,отглеждат се и се възпитават от двама,едното раждане също може да бъде "свършено" от двамата,ако единият не се изплаши,разбира се


    Но,все пак ти си знаеш какво си преживяла,може и да имаш право...Аз нямам лоши спомени...
    Предварителната нагласа също е много важна.Може би този страх,който постоянно се втълпява,изиграва лоша роля при повечето.При мен,незная как,но не се страхувах.Дори преди да родя си говорих с малкия нещо от сорта "хей,мъник,след малко ще се видиме с теб" Веселяк

    Те децата ...да създават се и се отглеждат от двама, но според мен не напразно раждането не го правят двама.Има и силни мъже, които няма да се изплашат -да.Аз лично докато раждах не исках моя да е там обаче...  Ухилен само ми липсваше някой да подскача и да ми вика "Давааааай , излизааааа... "  Ухилен

    А относно преживяването ми проблема е ,че имам нисък праг на болка.Освен това в болниците ,кадето просто отиваш и раждаш (без да платиш или имаш вип-стая),никой от близките ти не може да влиза.Забранено е!
    Една седмица стоях в гадната болница,откачих,ако някой е чувал за следродилната депресия...е аз я имах с пълна сила и не само аз повечето майки ,които бяха там постоянно ревяха и даже се стигаше до агресия.
    Да не говорим за акушерките, които слагаха системата на моето бебе (понеже се роди малко момчето имаше нужда от разреждане на кръвта).Та въпросните дупчат го с един абукат в главата,да сложат система,но през това време се кикотят незнам за каква глупост...При ,което един неуспешен опит,втори,трети..направиха ми бебето на швейцарско сирене...побеснях,влезнах в бокса(стаята с бебетата) и ги разкатах двечките,помня,че ми беше черно пред очите....незнам за софийските болници,но във Варна е някакъв ад и хигиената на стаите е под всякакво ниво Усмивчица
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #41 -: Януари 15, 2012, 01:41:18 »

    Духовете пращат трудности на силните, мадам Ако можете да минете два класа, за един срок, какво по-хубаво от това? Без трудностите ще залинеем и ще затъпеем съвсем.
    Ако сме в постоянна ваканция и всичко ни се получава лесно, тогава остава просто да чакаме, това всичко да се случи, а ние да участваме, само като консуматори.
    Вие, определено сте преминала през особено тежки изпитания и премеждия, което ме кара да смятам, че духовете са благосклонни към вас. Истински боец сте

    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1237


    « Отговор #42 -: Януари 15, 2012, 03:25:49 »

     Ухилен
    Активен
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #43 -: Януари 15, 2012, 18:48:40 »



    Те децата ...да създават се и се отглеждат от двама, но според мен не напразно раждането не го правят двама.Има и силни мъже, които няма да се изплашат -да.Аз лично докато раждах не исках моя да е там обаче...  Ухилен само ми липсваше някой да подскача и да ми вика "Давааааай , излизааааа... "  Ухилен
    Да,татковците сами трябва да си решават...,това е индивидуално,но все пак си мисля,че е нещо което като преживяване може да засили връзката с детето и отговорността при споделяне на грижите още в най-ранна възраст...


    А относно преживяването ми проблема е ,че имам нисък праг на болка.Освен това в болниците ,кадето просто отиваш и раждаш (без да платиш или имаш вип-стая),никой от близките ти не може да влиза.Забранено е!
    Една седмица стоях в гадната болница,откачих,ако някой е чувал за следродилната депресия...е аз я имах с пълна сила и не само аз повечето майки ,които бяха там постоянно ревяха и даже се стигаше до агресия.
    Знам Ари,така е.И аз съм била в обикновенна стая,но имах приятелка акушерка,която си сменяше смените с колежките,за да е до мен.Но ако си сам,...си е страшно,може би...
    Аз обезумявах от гадната чалга,дето я пускаха на главите на бебетата...
    А следродилната депресия...,и при мен я имаше,но след първата седмица...в пълна сила...И това продължи доста дълго,но беше свързано с преумора,така мисля...
    Сами се справяхме,освен това и работех...,бях луднала...
    Детето ми се събуждаше през 15 мин.,с месеци не можех да дремна...,нагърбих се с цялостното нощно ставане,за да може таткото да отива рано на работа, но имах отговорности и в моята работа,така,че нямаше как да не я бутам и нея...
    Искам да кажа,че раждането ми се вижда цвете пред това,което следва после...,а колкото и да си мислиме че сме подготвени и ще се справим,винаги ни сюрпризира нещо,което не сме очаквали...
    И така,безсънието продължи до втората година,когато преминахме на нощно събуждане точно от 2 до 3-4 часа,което беше придружено от внезапно истерично крещене...И през целият ден не лягаше да спи,до 7 вечерта,не можеше да мръднем вечер от къщи...
    Беше толкова хиперактивно дете,че не можеше да се спре за минута на едно место и където да минеше,правеше поразии...,захласваше се по въртящи се предмети и нищо друго не го интересуваше...,страхуваше се от прахосмукачката и всякакви шумове...
    Не можеше да говори до 4 гоини...,въпреки огромните усилия ,които полагах да му привлича вниманието към нещо,което е обичайно за останалите деца...Не се интересуваше от играчки,само ги хвърляше и чупеше,за да чуе шума,който създават...
    Но нали съм си упорито магаре,казвах си,че трябва да има начин да стигна до него...,и успях

    Просто времето и енергията,които бяха необходими,бяха като за 20 деца,и то не по общоприетите правила...
    Все още е много различен,но се интересува от специфични неща,различни от връстниците му...,затова и трудно може да намери съмишленици...

    Доста се отклоних,извинете

    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    Sue
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 293


  • Град: Ниските земи
  • Нютонист

    « Отговор #44 -: Януари 15, 2012, 19:48:42 »

    Таткото беше при мен през цялото време и Слава Богу! Два екипа дежурят в болницата, а бяхме четири родилки едновременно. Мислеха, че като за първо раждане, ще седя поне 12 часа. Пък и предизвикано, защото бях с натравяне на кръвта. Нищо подобно! Ще спестя детайлите, но за 30 мин излезе хлапето. По нормалния начин.
    През целия ден само от време на време ме поглеждаха. И доктора беше при мен само 30 мин. Сестрата се задържа малко преди това... Един час си седях мръсна в леглото след това. Не можех даже да си прегърна бебето. Него пък го оставиха на UV- масата, че тя е със затопляне на матрачето от долу.
    Просто нямаше никой, който да ми обърне внимание. Бяха заети с другите родилки. Добре, че беше мъжът ми, да ми прави компания, да ми избърше лицето, да ми подържи ръката, да ми измери кръвното. . И не, нямаме проблем със секса, въпреки че по местна традиция, той сряза пъпната връв.
    На следващия ден малката направи първото си чудо . Заради натравянето, вдигнах кръвното и въобще си бях заотивала. Малката като ревна. Рев, рев, лежи на мен, рев, не ме пуска Докато не дойде сестрата и не ми смъкнаха кръвното в нормалните граници, не млъкна.
    Чудеса повече не е правила, ама си ми е моето Слънчице.

    -----

    Напълно съм съгласна с Ели - трудното идва след това. Недоспиване, кърмене, работа... Една лудница за около година.
    Пък за по-натам, ще видим Да сме живи, да сме здрави, че да изкараме всичките фази на детството отново.

    ------

    Аз съм ЗА раждането във вода и в болница. Въпреки всичките перипетии. ПРОТИВ - раждането в къщи. Твърде много рискове има.
    -----
    Активен
    Страници:  1 2 [3] 4 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Според денят на раждане
    Астрология и нумерология
    A1eksandar 2 3964 Последна<br />публикация Май 01, 2010, 00:11:27
    от До
    Вашата дата на раждане
    Обща тематика
    Аэ съм 5 2586 Последна<br />публикация Декември 08, 2011, 19:17:47
    от Ariam
    “Часът на раждане е написан на лицето на човека”
    Астрология и нумерология
    ~Schwarze_Sonne~ 0 1338 Последна<br />публикация Юли 10, 2012, 12:43:16
    от ~Schwarze_Sonne~

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright