Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Стихотворение - "Легенда за Шаха и дервиша"  (Прочетена 843 пъти)
Финист
Финист
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 142


WWW
« -: Септември 28, 2011, 17:19:39 »

Намерих това стихотворение в руски сайт и ми се прииска да го споделя с вас.
Преводът ми е приблизителен, липсва рима и ритъм, но се стараех да запазя смисъла основно...

Легенда за Шаха и дервиша
(Лидия Бартольд)

В името на Аллах, господаря на силите!
Чуй история от миналите времена.
За нас в назидание я съхрани
един позабравен поет.

Живееха двама другари
с не важни за нас имена
Те само в това били сходни
че страстта им била е една:

Превише от всичко, което пророкът премъдър
за радост е нам разрешил
на мисълта потока и на стиховете съзвучието
всеки от тях обичал.

И всеки от тях, в час определен,
калем заострен взимал
и за ползата на всички хора, намаз сътворив,
дебела книга записвал.

Но в редовете и речите им винаги
несъгласни били техните мисъл и съвет,
и един другиму на всяко "да",
казвали те своето рязко "не".

Пролет след пролет фъфтели
във своя ред подреден
и сплитали се хорските страсти
като следи на каравани сред пустинята

Еддинният Аллах - на хората господар,
играел със съдбите човешки,
и станала единият беден дервиш,
а падишах станал другият другар.

И веднъж стария си приятел
заповядал шахът да му доведат
и, снисходително към бедната му съдба
тъй му казал със усмивка:

Отсега в душата си, о дервиш, повярвай,
че към мен е благосклонен Аллах!
Светлината на моята истина, виждам сега,
във всички човешки сърца,

и всеки ред от моята книга
ще достигне отвъд морета и пустини,
иже моята ръката управлява държавата
и аз съм над нея властелин.

И дервишэт нищо не му казал,
пред шаха ником се склонил в праха.
Само сянка на усмивка незримо потрепервала
на здраво затворените устни.

И в плаща си дервшиески загърнал се
и си заминал, мълчалив и строг,
и изчезнал безследно, като лист изсъхнал
сред заплетените прашни пътища...

падат дните, като цветове на праскова,
утро след утро отцъфтява;
и шахът веднъж на таен съвет
своят везир призовал.

кажи ми - вярно ли е туй що се говори
чух аз от хората
че на празен безумец нелепото бръщолевене
продават редом с моята книга?

И вярно ли е туй, че разума на моите хора
Аллах, сигурно е отнел,
иже тази книга им е по-скъпа
от книгата, която написал техният шах?

И везирът отвърнал, хвърлил се ничком
твоята книга - светиня е, о шах!
медът на мъдростта каме от нейните страници,
светлината на истината е в нейните думи!

Но разумът на хората се тревожи непрестанно,
че този безумен поет
на всяко твое, о велики, всяко "да",
казва своето дръзко "не".

И шахът бърза декрет да изпрати
до най-далечния край на страната:
дръзката книга да не посмее да пише
от днеска нито един писар!

А шахската книга с искусна ръка
нека хиляди писари пишат,
със злато ред следом за ред,
отразявайки тъй златото на думите.

Сипят се дните като пясък в пустиня,
изгрев от изгрев се сменя
и отново изминал недългият срок -
шахът везира зове.

О шах! Отговор честен ти давам:
тази книга писар не пише
но като рядкост, за теглото и в злато
продават я в своите будки търговци.

А твоята книга, о премъдри шах -
е от хората неоценен дар;
само понякога в бързината месар
ще завие в нейния лист своята стока.

Прах и боклук, и детски рисунки,
покриват нейните свещени листа,
и страшно е да се каже, какво с твоята книга,
те сътворяват, о велики шах.

И разгневеният шах бързо става
и специална заповед издава;
везирът позлатен калем му дава
и носи му големият печат.

И глашатаят пак народа свиква на площада
и се провиква: Велик е Аллах!
Чуйте, какво в своята грижа,
заповядва ни нашият мъдър шах!

който в дръзката книга погледне отново -
да му извадят очите, за да не бъде
с грозния вид на проклетите думи
отнине той смутен!

И който дръзне на глас да прочете
дори един от проклетите редове -
да му отрежат езика, та ничий слух
да не оскърбява с кощунство!

И който едничък лист с ръка отгърне,
нека ръката му отсечат!
Мъдър е нашият шах, и изпълнен със грижа,
и душата му е мека!

дните текат, като на екзекутиран кръвта,
изгрев след изгрев все бързат,
и шахът везира си вика отново -
и везирът трепери от страх.

и свеждайки поглед, везирът треперещ,
казва: о, любимец на пролетта,
за книгата навлякла твоя гняв, говорят
по всички кътчета на страната!

името на дервиша - е на всички в устата,
при него идват на поклонение - да ги порази Аллах!
Каго светиня него го тачат.

И търчи от двореца посланник отново
на коня измъчен препуска:
дервиша на смърт най-позорна
да бъде предаден от палача!

А проклетата книга падишахът повелява
на клада посред площанда да се изгори -
и да погуби враговете на властелина Аллах,
и да бъде остър меча му!

В шахския дворец - тишана и покой.
всичко спи сред неговите здрави стени.
И само не спи във нощните доби
самият владетел - шахът!

От какво е смутен неговият властен дух?
Какво го буди от сън?
Враговете са унищожени, дервиша е посечен
и книгата му е изгорена!

Но душата на властелина от ужас се гъне:
причува му се в тишината на нощта -
по цялата страна, разраствайки, пълзи
ехото на проклетите речи.

Тях ги шепнат в сенките зад дворцовата стена,
тях в далечните села ги пеят -
като страшен призрак над шахската страна
изгорените редове се издигат.

Та какво ме заплашва? Пепел и прах,
и купчина кости пожълтели!
Нима аз не съм велик шах
и не държа стражите в ръцете си?

Привиждат се на шаха среднощни кошмари:
рушат се стените на двореца,
и нови думи пише върху тях,
пише ръката на мъртвеца:

Гонимата мисъл отново изниква!
Тя е по-опасна от меч,
нея я калява пламъка на пожарите,
остри я ръката на палача! ...

И причува се на шаха сред нощния мрак:
трепери мощният му трон,
и трепери от страх господаря на хората,
и бяга съня от далеч от очите му...

В името на Аллах! Разказах ви
тази история на отминалите времена,
както нам за назидание предаде
един позабравен поет;

Разказана ни я, за да свети като факел
нам светлината на миналите дни,
за да можем по нашия тежък и тъпен път
ние да гледам в пмрака по-смело...

1935 г.

За който иска да прочете оригина на руски:
източник 1
източник 2
« Последна редакция: Септември 28, 2011, 17:47:31 от Finist » Активен
Aldonza Dulcinea Lorenzo del Toboso
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 362


AЗ ВЯРВАМ

« Отговор #1 -: Септември 28, 2011, 20:29:18 »

Благодаря ти, Finist ! Много е добро! Обичам дервишите и брилянтния начин, по който разказват историите си така, че да разбереш простичките неща - а в случая  - "Истината е като водата - все ще си намери път"
Активен

There's no such thing as MYSELF since I am constantly changing. ME
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright