Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Конфуцианство  (Прочетена 2601 пъти)
delfin
Гост
« -: Ноември 07, 2009, 12:40:25 »

Конфуцианството (жу цзя - школата на книжниците), също като и даосизма, се е зародило в Китай през VІ - V век пр.н.е. Влиза в състава на Сан цзяо - една от трите главни религии в Китай. Философската система на конфуцианството е била създадена от Кун-цзи (Кунфуций).

Предшественици на конфуцианците са произлизали от потомствени чиновнически семейства, които в случай на загубване на официалната длъжност са ставали скитащи учители. Тези хора заработвали хляба си с преподаването на древните книги, станали впоследствие част от Тринадесетокнижието: Шацзин, Шуцзин, Лицзи, а също и загубената по-късно Юецзин (Книга за музиката)

Първия етап на конфуцианството е дейността на самия Кун-цзи, също принадлежащ към скитащите учители. В първоначалния си вид конфуцианството било етико-политическо учение, в което централно място заемали въпросите за нравствената природа на човека, за семейството и управлението на държавата. Изходна за Кун-цзи е концепцията за "небето" и "небесните заповеди", т.е. съдбата. Човекът надарен от небето с определени качества, е длъжен да постъпва в съгласие с тях, с моралния закон Дао и да ги усъвършенства чрез обучение. Целта на това усъвършенстване е достигането на нивото на "благородния мъж" (цзюн-цзи), изпълняващ Ли - етикета.

Централно място в учението на Кун-цзи заема концепцията Жен (човечността) - идеалните отношения между хората в семейството, в обществото и в държавата. Основен принцип на тази концепция е "Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите". На тази база Кун-цзи е развивал своите политически концепции, обявявайки се за точното разпределение на задълженията между членовете на обществото, за когото образец трябва да служи семейството. При това Кун-цзи е отхвърлял закона.

Характерна черта на учението му се явява антропоцентризмът. Него практически не го интересуват проблемите на космогонията, отделя малко внимание на духовете и задгробния живот, макар да смята небето не само за част от природата, но и най-висшата духовна и определяща сила в света, а жертвоприношенията в чест на предците - най-добрия начин за изразяване на почитта ни към тях.

Особено място при Кун-цзи е заемала концепцията Сяо - синовната почтителност, уважаване на родителите и на по-възрастните въобще. Сяо е било смятано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективния метод за управление на страната.

Голямо значение се е придавало на Юе - музиката, като най-доброто средство за променяне на лошите нрави и обичаи, а също Ли - етикета - правилата за благо пристойност, регулиращи поведението на човека в различните жизнени ситуации.

Конфуцианството е получило признание едва след смъртта на Кун-цзи

За разлика от даосизма, конфуцианството подкрепяло китайската държавна йерархическа система. Една от основите на конфуцианството е учението чжен мин (изправяне на имената), което изисквало от всеки човек твърдо да помни своето място в обществото.

След смъртта на Кун-цзи конфуцианството се разпаднало на следните школи:

·   Мен-цзи

·   Сюн-цзи

Идеите на Сюн-цзи са оказали значително влияние на философите от периода Хан (206 г пр.н.е. - 220 г. от н.е.), но след това чак до ХІХ век е доминирало учението на Мен-цзи

Конфуцианството си има пантеон от богове, към които е причислен и Кун-цзи. Практикува се жертвопринасянето. Значително място заема култът към прадедите и вярата в духове.

Конфуцианството е заело положението на държавна религия при император У-ди, когато Дун Чжуншу предложил да се ликвидират другите учения и да направят всеобщ обект на почитане конфуцианството. Дун Чжуншу съединил конфуцианското учение с учението за космическите сили Ин и Ян и петте първо елемента У-син. Природата на човека той е определял като вродена, получена от небето. В нея се съдържат както човечността (Жен), така и алчността, отразяваща действието на небесните сили Ин и Ян. Чувствата са източници на злото - тази част от природата на човек, посредством възпитание може да стане добра и завършена. С възпитанието трябва да се занимава управляващия, изпълняващ по този начин волята на небето (в този аспект Дун Чжунши противоречи на Мен-цзи). Тази трактовка на отношенията между управляващ и поданици се е развила по-нататък в концепцията "трите връзки": управляващ - поданици, баща - син, мъж - жена, където първите елементи съответстват на доминиращата сила Ян и явяващ се образец за вторите, съответстващи на подчинената сила Ин.

Философското направление в конфуцианството във вид на натурален дуализъм, е започнало едва от края на ХІ век от н.е.
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #1 -: Октомври 08, 2010, 20:32:52 »



По време на управлението на династията Джоу, започнало от Х. в. пр. Хр., се полагат основите на китайската култура. Принц Джоу, с когото започва това управление, се превръща в легенда и образец на идеален управник. В началото на периода на Източен Джоу (771-221 г. пр. Хр.) се формира класическата китайска култура, създадени са класическите книги (дзин), които Конфуций обработва и тълкува.
При династията Цин (221-206 г. пр. Хр.), от която води наименованието си Китай и при която се установява империя, носителите на управлението са повлияни съществено от принципи и норми, предписани от школата на легистите, т. е. законниците (фа дзя). Конфуцианците са решителни опоненти на легистите (особено по въпроса за наказанията), а също и на моистите (мо дзя, наричани така по името на лидера на школата Мо-ди, проповядващи равенство и нищожност на знатния произход).

Официална държавна доктрина конфуцианството става при династията Хан (206 г. пр. Хр. - 220 г.). Но даоизмът по това време е също много влиятелен, а в началото на ІІ в. в Китай прониква будизмът, който скоро става твърде популярен и придобива статута на третата по значимост религиозна традиция в китайската културна история. През този период се утвърждава култ към самия Конфуций, от началото на ІІІ в. пр. Хр. започват да се издигат храмове в негова чест, в които се правят жертвоприношения; към VІ в. такива храмове има във всички по-големи китайски градове. Култът към Небето става изключителна прерогатива на императора. Същевременно ритуалната страна на религията започва да се формализира, да се превръща във външен церемониал. През VІІ в. (630 г.) се регламентира като задължително и издигането на конфуциански храмове във всяка префектура.В средновековната епоха, след период на значително влияние на будизма, настъпва възраждане на конфуцианството като коренна религиозна традиция.

При династията Сун (960-1280) то отново става държавна религия. Конфуцианството преживява нов подем и получава приоритет в религиозния живот. На практика то остава официалната религия на държавно равнище до краха на империята през 1912 г., като съсъществува с другата коренна традиция – даоизма, както и с будизма в негова подчертано „китаизирана“ форма, и с проникналото от ХVІ в. христианство (първоначално чрез мисия на йезуита Матео Ричи), и с исляма (от VІІІ в., но особено от времето на монголското владичество). Конфуцианците нямат единна религиозна организация и вероятно това е една от причините регламентирането му да се извършва на равнището на държавните институции. Няма свещенство, духовни лидери са учителите по ритуал (ли).

 


 




* image[2].jpg (20.49 KB, 320x240 - видяно 164 пъти.)

* image[3].jpg (37.31 KB, 450x300 - видяно 198 пъти.)
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #2 -: Октомври 08, 2010, 20:38:50 »

Кун Фу-дзъ, учителят Кун (Конфуций е латинизирана форма на името) e основателят на традицията, обозначавана от китайците като жу дзя (школа на книжовниците). Роден е през 551 г. пр. Хр. в княжеството Лу (в днешната провинция Шантун) и произхожда от знатен род. Известно време е съветник на управника (ван) на княжеството. На 30-годишна възраст се оттегля от чиновническата дейност и се отдава на учителство. В продължение на 14 години живее като изгнаник в чужди земи. Дълго търси идеален управник, който да следва образеца, завещан от управниците на някогашните княжества Ин и Джоу. Сам той счита за своя мисия възстановяването на древните принципи на съвместен живот, на норми на управление и ритуалност в името на хармонията на Поднебесната. Реформира местни вярвания в духове, възвръща древното почитание на Небето.
Древността е за него живият и живителен източник на свързаността на Небе и Земя, от нея идва установен ред, ритуал (ли), ето защо е важно този ритуал да се спазва. Конфуций основава и училище, образованието е според него особено важно, защото невежеството е причината за безредията в Поднебесната и за проявите на зло.
В конфуцианско училище
В своето странстване е следван неотменно от учениците си, които, както се смята, наброяват близо три хиляди. Умира през 489 г. пр. Хр. При Ханската династия става предмет на религиозно почитание като „съвършен мъдрец“, „владика без трон“; повсеместно се издигат храмове в негова чест, принасят му се жертви, вярващите се обръщат към него с молитви.
Конфуциански канон
Съдържа основен и вторичен корпус от свещени книги. Основният корпус е канонизиран по времето на Конфуций, самият той е обработил съставящите го класически книги, които са били първоначално шест, но до нас са достигнали пет. Съставката „дзин” в названията на четирите от тях означава „книга”, но по правило класически текст.

Класическото петокнижие включва:

„И дзин“ (Книга на промените, или на превръщанията). Създадена е като гадателска книга вероятно през Х в. пр. Хр. Според древно предание от Жълтата река изплувал дракон, който имал на гърба си тъмни и светли петна: те били разчетени като осем триграми - комбинации от прекъснати и непрекъснати черти, изразяващи съответно Ин и Ян. От триграмите при техните комбинации се образували 64 хексаграми, и тези хексаграми - всяка от тях е символ от шест линии - съставляват съдържанието на „И дзин“. Особено внимание при предсказването с помощта на хексаграмите се обръща на превръщанията им - тези превръщания съответстват на определени преходи в съдбата на хората. Конфуций прави основно тълкуване на книгата.

„Ши дзин“ (Книга на песните). Съдържа древна поезия (също от около Х в. пр. Хр.), събрана и обработена от Конфуций. Основен мотив в „Ши дзин“ е всесилието на Небето (Тян) и присъствието му в Поднебесната (Тянся). Небето се възпява като баща и майка, то ражда човека, то дава на Поднебесната и на човека тялото, то задава правилата на отношения между хората. Синът на Небето е този, който единствен познава волята на Небето: той е на върха на йерархичната пирамида в Поднебесната, господар, чиято власт е дадена от самото Небе. Книгата съдържа още песнопения, изразяващи почитанието към предците, както и такива, които са свързани с обичаите и всекидневния живот на хората. Конфуций препоръчва на младите да четат „Ши дзин“, защото в нея няма нищо порочно.

„Шу дзин“ (Книга на историята). Древна история от времето на императорската династия Яо до Шан, която обхваща седемнадесет века (до VII в. пр. Хр.). За конфуцианеца историята е значима, защото представя древни образци, които да бъдат следвани. Описанието на историята е във висока степен митологизирано.

„Ли дзин“ (Книга на ритуала). Съдържа ритуални правила, които да се следват във взаимоотношенията на хората (между императора и поданиците, по-възрастните и по-младите, родителите и децата).

„Чун-цю“ („Пролет-есен“, или Летопис на пролетта и есента). Летопис на княжеството Лу за периода от VIII в. до около V в. пр. Хр.

Част от основния канон е още една книга, Книга на музиката (Юе дзин), която не е достигнала до нас.

Вторичният корпус, четверокнижие, е утвърден по времето на династията Хан (от ІІ в. пр. Хр.) и включва следните книги:

„Да сюе“ (Великото учение), която съдържа учение за принципите и пътя на самоусъвършенстване на човека според Конфуций;

„Джун юн“ (Книга за златната среда), в която се представят принципите на равновесността и хармонията;

„Лун юй“ (Аналекти), книга с беседи и разсъждения на Конфуций;

„Мън-дзъ“ - книга, в която се излагат възгледите на крупния мислител и възродител на класическата конфуцианска традиция Мън-дзъ (372-289 г. пр. Р. Хр.)



Учителят Кун формулира принципите на учението си и предписанията за ритуален живот, опирайки се на вече съществуващите класически книги. Високо цени древността, защото според него тя задава образци на хармоничен живот и култова дейност. Емблематични са думите му: „Аз не създавам, а предавам: аз вярвам в древността и я обичам“. Древно е почитанието към Небето, и Конфуций възстановява това почитание; древните управници са почитали предците си, и Конфуций установява култ към предците. Хармоничните отношения изискват придържане към „златна мяра“, и Конфуций пренамира тази мяра. Принципите на хармонизиране на Поднебесната той преоткрива в древните царства Ин и Джоу.
Усилията на Конфуций са съсредоточени към това да се обоснове единен култ и да се установят ритуални правила на този култ, на отношения и поведение. Дао, разбирано като път, като принцип и съответно в качеството на ключов термин, откриваме не само в доаизма, но и в конфуцианството. Според Конфуций дао е принцип на единството, всепроникващата единност на всичко. Но животворният източник на всичко е Небето (Тян) и култът към Небето следва да централният за конфуцианеца. Дъ, друг ключов термин в даоизма, също има фундалентално значение в конфуцианското мислене. Дъ е силата на дао, „златната мяра”, съвършеният предел и добродетел и представлява цел за човека и за социума. Дъ присъства у всекиго като такава цел и тя е породена от самото Небе („Небето е породило Дъ у мен“, твърди Конфуций).
Различават се Дао на Небето и Дао на Земята (Поднебесната), път на Небето и съзвучeн нему (правилен) път на Поднебесната. Но „Небето не говори“ и волята му остава непроницаема за човека. С други думи, на човек не е дадено откровено слово. Така конфуцианската религия не позволява да бъде „вместена“ в обичайната изследователски модел „откровени религии“. Всъщност привичното подвеждане под рубриките „естествени религии“ и „откровени религии“ едва ли би било особено конструктивно в случая. За конфуцианеца изобщо е „варварско“ да допуснем Небето да говори. Но Небето има воля и волята му е всичко да живее в естествен жизнен ритъм, то управлява всичко чрез мяра, самосъзерцава се и съзерцава всичко в една мяра-образец. Волята му може да узнае единствено „синът на Небето“. Така в изворите на конфуцианското мислене се заражда представата за „син на Небето“ и има достатъчно основания да се смята, че като такъв се разбира идеалът за съвършен човек, дзюндзъ, благороден мъж с небесни основания. В реалния исторически живот на конфуцианството обаче мястото на „син на Небето“ се заема от императора и култът към Небето се утвърждава като императорски култ.
И тъй като волята на Небето не може да бъде узната от човека (освен от дзюндзъ), за него остава дългът да следва дао на Поднебесната, или правилния път. „Вярвай твърдо в правилното учение, с живота си защищавай правилния път. В държава, в която е опасно, не ходи; в държава, в която цари смут, не живей. Ако в Поднебесната цари дао, е срамно да бъдеш беден и незнатен; в държава, в която няма дао, е срамно да бъдеш богат и знатен“ (Конфуций, „Лун юй“).
Мъдростта на древните, смята Конфуций, е в това, че са установили „ли“ (ред, ритуал) и спазването на „ли“, т. е. на правилата на култа, отношенията и поведението би предпазило Поднебесната от хаотичност. Както култът към Небето, така и култът към предците са неотменна част от тези правила. Неотменна част от тях са и правилните отношения, синтезирани в регламентираните „пет отношения“.


Жалони на конфуцианска духовност са крупните мислители Мън-дзъ (372-289 г. пр. Хр.) и Сюн-дзъ (?-238 г. пр. Хр.), а сред средновековните мислители ярко се откроява Джу Си (1130-1200 г.).

В конфуцианското учение през средновековния период (при династията Сун) се привнася нов съществен момент – висшата реалност, разбирана дотогава като Небе, се трансформира в Тай джи (Великият върховен). Този облик придобива тя в учението на Джу Си. Тай джи съчетава, доколкото това е възможно, характеристиките на абстрактен първопринцип с тези на положително начало на религията.

Религиозният идеал и смисълът на религиозния живот за конфуцианеца се синтезират в жън, т. е. в човечността, взаимността, която изисква този, който въплъщава добродетелта, да съдейства на другите в техния духовен стремеж. В конфуцианството няма мистика и контемплативност. То се съсредоточава предимно върху принципите на активен живот и взаимна помощ и, за разлика от повечето религии, не освещава страданието.

Конфуцианците не създават собствена митология, митологичните представи за божества и за тяхното присъствие в небесен, подземен и земен светове са предконфуциански или продукт на преплитане с фолклорно-религиозни вярвания и всъщност живеят в съзнанието на китайците до голяма степен независимо от коренните конфуциански принципи. Особено място в митологичното съзнание заема образа на идеалния прародител, Хуан-ди (Жълтият император), който символизира, също както и „ли“, сакралния център на Поднебесната. Характерно за китайското митологично съзнание изобщо е и освещаването на пет елемента: земя, вода, дърво, огън и метал (сакрален център е земята).

 



* image[2].jpg (71.35 KB, 266x300 - видяно 181 пъти.)
Активен
bars_i
Гост
« Отговор #3 -: Октомври 08, 2010, 20:49:25 »

Жън
Човечност, човеколюбие, взаимност. Основно понятие, с което се обозначава по същество религиозния стремеж на конфуцианеца. Човек следва да се стреми да стане въплъщение на жън, чрез себе си да разкрие, че да имаш жън и да бъдеш жън е едно и също нещо. Жън е способност на човека да бъде почтителен, добър, да се отнася към хората с доверие, да е внимателен с тях при разговор (да не ги обижда), да им помага да се усъвършенстват, да поддържа тяхната активност. Взаимността следва да обхваща цялата сфера на човешките отношения. „Ако не знаете как да служите на хората, казва Конфуций, как бихте могли да знаете как да служите на боговете?“ Конфуцианството освещава действеността. Според Конфуций човек се труди упорито, а после жъне плодовете на труда си – това е жън („Лун юй“). Постигналият жън е вече „в покой“, в хармония със себе си и с другите и е „дълговечен“, но той винаги се стреми да утвърди и сред другите правилния път, най-добрите дела, да им помага в това да постигнат собственото си предназначение. Основното средство да се постигне жън е „ли“.
 

Ли
„Ли“ (ритуалът) е опора на реда, противостоящ на хаоса. Терминът изразява най-пълно конфуцианското разбиране за религия. В конфуцианството особено ясно се откроява самосъзнанието на древния китаец за централност в Поднебесната, Китай се разбира като сакрален център на на света. А сакралният център на самата Поднебесна свързва нейните обитатели с древното, което е винаги по-съвършено от настоящето, и този център е „ли“.
 

 
Ритуалните действия могат да варират, в различни епохи настъпват промени в тези действия, но това става в определен ритъм, а сакралният център, „ли“, остава неподвластен на тези изменения. Дзюндзъ е този, който познава ритмиката на промените в ритуала. По правило тези промени следват естествената ритмика на Ин и Ян. По-конкретно например в сферата на управлението наследник на царя трябва да бъде първият министър, който е родственик на царя по женска линия; той пък е наследяван от сина на царя (мъжкото начало Ян се редува с женското начало Ин). В аспекта на числата това е ритъм на редуване на четно и нечетно, породени от единицата. Естествената ритмика на Ин и Ян е вградена в основанията на сакралната музика и изобразително изкуство, в религиозните празници.
В разбирането за „ли“ личат езотерични пластове, които трудно могат да бъдат коментирани. В реалната история на конфуцианството ритуалът до голяма степен се формализира. Според Конфуций „уважителност без ритуал е празна суетливост; внимателност без ритуал е страхливост; смелост без ритуал се превръща в бунтарство; прямота без ритуал е грубост. Когато благородният мъж е усърден в изпълнението на роднинските си задължения, то сред народа процъфтява жън. Когато благородният мъж е верен на старите обичаи, то народът е честен“ („Лун юй“). Без ритуала в Поднебесната биха настъпили безредици. Самият Конфуций е считал, че следва да се спазват 300 религиозни обряда и 3000 норми на правилно поведение и отношения.
Основно съдържание на ритуала представляват „пет отношения“: между владетел и поданици, между баща и син, между съпруг и съпруга, между по-големите и по-малките братя в семейството, между приятели. Ако бъдат нарушени тези норми на отношения, в Поднебесната би настъпил хаос и управникът би се страхувал от поданиците си, а бащата – от сина си. Ето защо точното назоваване на йерархично съподчинените компоненти на социалната Поднебесна е за конфуцианците изключително важно.
 

На даоисткия възглед за изначално равенство на всички (пред Дао) конфуцианството противопоставя възглед за необходимо неравенство, защото в противен случай би настъпил хаос, и в такъв контекст се поражда конфуцианската концепция за възстановяване на имената (мин). По същество неравенството се оказва необходимо според Конфуций и неговите следовници заради равенството, или, иначе казано, „равенство чрез неравенство“ е изповядваният от тях принцип. А строгото съблюдаване на „ли“ е нужно, за да се достигне жън.

„Ли дзин“, класическата книга на ритуала, предписва конкретни правила на религиозно почитание, включващи още и жертвени приношения, изпълнение на сакрална музика и др. В конфуцианството няма духовници в познатия от други религиозни традиции смисъл, има учители по „ли“, които следят за строгото спазване на церемониала. В реалната история на конфуцианството ритуалът до голяма степен се формализира, превръща се в демонстративен церемониал.                                                                                                                                                                                                                 Култ към небето
Централният култ, установен от Конфуций. Този култ е обоснован от разбирането за Небето като живопораждащо начало, всесилно и всеприсъстващо; земята на китайците е Поднебесна (Тянся), т. е. названието й е съотносително с Небето. От Небето произлиза човешкият род и затова то е „баща и майка“, задава нормите на правилни отношения, хармонизира ги чрез „златна мяра“ (джун юн). Наличието на воля, самосъзерцанието и съзерцанието на Небето го приближават в съзнанието на конфуцианеца към такава висша реалност, която обикновено се тълкува като личностна. Съзнанието на човека е съзвучно с ритмиката на пораждания от Небето живот, то е така структурирано, че е по принцип способно да възприеме и да проецира в своя живот „златната мяра“ и естествения жизнен ритъм, пораждан от Небето. Но единственият, който може да узнае волята на небето, е „синът на Небето“, какъвто е за Конфуций и неговите преди ученици дзюндзъ („благородният мъж“). Когато като такъв китайците започват да възприемат императора, на него единствено се дават правомощията да оказва почитание на Небето. Вероятно достатъчно аргументи за това се черпят и от възгледите на Мън-дзъ, който издига в качеството на идеал човеколюбивото управление на Поднебесната или „просветеното“ господство: самото Небе е дало на управника Поднебесната и управляваният народ вижда действията на своя управник също както ги вижда Небето.

 



 

Култ към предците
Култът към предците е масовият култ, установен от Конфуций. Той мотивира този култ по следния начин: какво не може да няма човекът? - предци. Ето защо почитането на предците е изключително важно и, за разлика от култа към Небето, остава вседостъпно в историята на конфуцианството. Култът има за предпоставка типичната за конфуцианеца религиозна норма за синовна почтителност (сяо) – почтителност както към живите, така и към мъртвите предци. В конфуцианската литература, по-специално в „Сяо дзин“ (Книга на синовната почтителност), се описват примери-образци на сяо: в неплодородна година син храни с парче от тялото си своя болен баща; баща продава сина си, за да осигури храна на гладуващата си майка; малко момче не отпъжда от себе си комарите, за да предпази от тях родителите си, и т. н. Приживе на родителите следва да се служи, а след смъртта им да бъдат почитани според ритуални правила.
В конфуцианството няма специфични разработени възгледи за безсмъртие или за живот след смъртта, защото, по думите на Конфуций, човек не знае какво е животът, а още по-малко би могъл да знае какво е смъртта. При все това в култа душите на предците се призовават, за да общуват с живите и очевидно има представи за недосегаеми за смъртта души. Родовете почитат своя родоначалник, в специални семейни олтари и храмове се извършват жертвоприношения и други култови действия, изразяващи синопочитанието. Първоначално в тези храмове са били поставяни копринени кукли и статуи, символизиращи предците, а в средновековната епоха на тяхно място се появяват дъсчици с изписани върху тях имена на покойните – смята се, че при моленията техните души се възвръщат при живите.

 

След смъртта на родителите конфуцианците спазват траур в продължение на три години - толкова, колкото родителите са хранили и отглеждали своите все още безпомощни невръстни деца. Важно е от религиозна гледна точка всеки да остави потомство, за да се почита паметта му. Но съществуват и религиозни обреди в памет на онези, които нямат следовници по род на земята.


 

Religiology.org


* image[1].jpg (14.15 KB, 278x220 - видяно 159 пъти.)
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright