Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Какво e Тантра?  (Прочетена 1867 пъти)
Търсач
Търсач
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 393


WWW
« -: Септември 20, 2011, 08:44:25 »

Това е откъс от книгата „Пришествието“ на един дипломат от ООН.


„Пробуждането на Кундалини зависи от техниката (тантра), която може да приведе този механизъм в действие (янтра). Следователно можем да очакваме, че разновидности на хиндуизма и будизма, които се наричат тантрически, трябва да имат отношение към познаването на техника, която позволява вниманието и ума на човека да станат единни с божествената сила. Но тантризмът, който достигна своята висша форма на разцвет в Индия в периода между 900-та и 1400-та година на новата ера, възникна вследствие неразбирането и непознаването на науката за Кундалини.

Нека да видим как се е случило това.

В решаващия момент на пробуждане на енергията Кундалини садхака (търсачът) се чувства като дете. Случващото се няма ни най-малка сексуална причина и вниманието е кристално чисто и невинно. За да влезем в царството на Сахасрара, трябва да сме като децата. И действително, първи съветници на Майка са малките реализирани деца. Шри Ганеша на своя пост в Муладхара чакра стои до вратите на ада и защитава човека от сатанински сили.

За да прескочат този могъщ защитник, сатанинските сили подстрекават чрез бхутовете определени тантристи, които представят всичките видове извращения като таен път за духовно извисяване. Ако някой се опита да пробуди Кундалини по такъв начин, то той сам моли Шри Ганеша да извърши кръвосмешение със своята Майка – богохулство, което маже да бъде сравнено с нещо, в което би могъл да бъде замесен Христос със своята Майка. Съответно тантристите окончателно са изгубили шансовете за реализация на своите последователи. В това се състои тайната на разрушителните последствия от тантрическия окултизъм.

Най-внимателно разработената формулировка на тантризма се е развила в Северна Индия частично като реакция на дългия период на потискане на сексуалността и в трите основни религии за това време (около шести век) – будизъм, хиндуизъм и джайнизъм, които са се изродили в абсурдни монашески правила и предписания.

По този начин в обстановка на потискане, поощряване и отхвърляне и от християнския аскетизъм е трябвало за по-късен период да се подготви почвата за фройдистките идеи – охотно приети в западната култура и довели до разрушителен произвол в съвременното западно общество. Това люшкане от дясно на ляво е типично за западната култура. Неестественият псевдо-религиозен безбрачен елит подстрекава последващо узаконяване на разврата. Вълна от порнография заля тези страни, в които през ХIX век живееха в измамна скромност и потискане.

В Европа тази вълна се зароди от потиснатия лютерански Север (Скандинавия, Германия), а не от по-безгрижния Юг. Тези две крайности на произвол или въздържание представляват най-голяма опасност за разцвета на сексуалното удовлетворение вътре в съпружеската двойка, за щастието на мъжа и жената да са заедно и да са равни – щастие, което е основа на домашното огнище. Защото семейството дава възможност на детето да расте и се развива така, както трябва.

Мъртвата хватка на тантристите на обширната територия на Индия е била плод на забележителна стратегия. Преди всичко, загубили вярата си йоги, напуснали уединените си жилища и своето себеотричане, за да заемат министерски постове в кралските дворове на Северна Индия, където подкрепяли всеобщата корупция. От там те се установили в света на изкуствата и предаването на религиозните учения и предания. В храмовете на Кхаджурахо, Конаракя и Катманду се появили така наречените еротични фрески.

В Бенгал трубадурите възпявали прелюбодеянието и осмивали съпружеската любов. Песенният език и хумор ставали все по-груби. Младите хора постепенно губели своето чувство за целомъдрие и в места, подобни на Лакнау, куртизанка, а не майка, става централна фигура в семейството и обществения живот. Трябва да кажем, че тази деградация на жените е доказателство за това, че тантризмът отрича всичко, което Индия традиционно почита. Защото индийският народ отправя призиви към богинята на чистотата, на която се покланя всяко индийско семейство.

Ето защо велики светци като Гуру Горакхнатх, Гнянешвара, Кабир, Нанак инкарнираха, за да противостоят на тантристите. Няколко щата – такива като Махаращра, където винаги се е съхранявал култът към Шри Ганеша – са се съпротивлявали на проникването на тантризма, но е било много трудно да се противостои на тази вълна адхарма и тя разлагала дори мюсюлманските окупатори. Много интересно е, че днес така наречените християнски страни прославят тантрическия стил на живот под нова маска, т.е. по пътя на узаконяване на разврата.

Сега, след много зими, които имах възможност да прекарам в Индия, осъзнах колко единодушно индийците изпитват отвращение към заниманията със сексуална “йога”. Те разглеждат това като грубо извращение на техните езотерични традиции, за които тяхната страна е била наказана с нахлуването последователно на варварите (туркменци, афганци, монголци и британци). Но тези окупатори придавали важно място на тантризма в своето откриване на Индия. Изтоковедите и фотографите били щедро възнаградени в търсенето на екзотика.

Разпространявали находките си сред публиката, която в продължение на столетия страдала заради това, че духовността се отъждествявала със сексуалните забрани. В тази игра се включили и интелектуалците. Но има ли интензивността на усещанията, достигани в оргазма, някакво отношение към себереализацията? За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем връзката между сексуалното удоволствие и системата от чакри.
Активен

Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 284


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #1 -: Септември 23, 2011, 12:16:14 »

Тантра, според Будизма означава различни видове текстове (медицински, астрологични и др.), но на първо място е видово понятие за основните съчинения във Ваджраяна и описаните в тях медитативни системи.
Тази традиция, насочена най-вече към способнотта на човека да преживява, описва духовното развитие с оглед на категориите база, път и плод.
База е практикуващото лице,
Пътят се състои от медитативните методи, които очистват тази база,
а Плодът е състоянието , пораждащо се в резултат от тези практики.
За тези три фази се говори във всички изразни форми на Тантра.

Тибетската (Нийнгма-па) традиция говори за четири "класа Тантра" (три външни Тантри и една вътрешна тантра деляща са се в себе си отново на три):
"външните"
- Крия Тантра
- Чаря Тантра
- Упа Тантра

и "вътрешната"
- Висша Йога Тантра
с подкласове:
а. Маха-Йога
б. Ану-Йога
в. Ати-Йога (Дзог-чен - в превод "Великото съвършенство")

Цитат
-Здравейте,
Въпроса ми е каква е разликата между четирите вида тантра крия, чаря,йога и анутара йога? За какво служи всяка една от тях? Целта им не е ли все една и съща?

-Отговорът би могъл да е доста дълъг, но тук само ще се опитам да напиша нещата, които са удачни за обща аудитория. Трябва да се знае, че обсъждането на тантричните учения в подробности по принцип става чак след като човек е получил посвещенията от съответния раздел тантри и по този начин е бил упълномощен да борави с тази материя.

Сарма школите

На първо място ще отговоря от гледна точка на Новите (Сарма) школи, защото вие използвате тяхната класификация на тантрите във въпроса си. От гледна точка на Нйингма класификацията е различна и ще се спра на това накратко най-накрая.

В Сарма (Сакя, Кагю, Гелуг) тантрите се класифицират в две основни групи - външни и вътрешни тантри. Външните тантри са Крия Тантра, Чаря Тантра и Йога Тантра, към вътрешните тантри спада Ануттаратантра с нейните три под-раздела - Бащини тантри, Майчини тантри и Недуaлни тантри. Някои учители определят Йога Тантра като принадлежаща към групата на вътрешните тантри, но това не е общоприета гледна точка.

Целта на цялата Ваджраяна е една - постигането на състояние на Буда - т.нар. просветление. Можем да го сравним с функцията на една къща, дом. Нямаме си дом, искаме да си имаме, и отиваме при един учител (т.е. при някой който знае как се строят къщи) и молим за напътствия. Към това обаче, както и към всяко друго нещо, може да се подходи по различни начини и един умел строител на къщи би следвало да знае как се строят най-различни къщи - т.е. да владее различни методи. Ако при него дойде ученик който например има опит и афинитет за работа с дърво, на него ще му се дадат инструкции за строене на дървена къща. Ако дойде някой който не е особено сръчен, но пък има други качества, на него може да се обясни как да си направи къща от тухли. Ако дойде друг.... сламена колиба. Схващате идеята. Все ще си има дом и все ще е на сухо. От тази гледна точка крайното постижение ще е едно.

Разделите тантри са същото - различни подходи към постигането на просветление. За по просто може да се каже, че всеки даден раздел тантри е просто съвкупност от медитационни методи, които използват общ подход към постигането на крайната цел.

Ваджраяна като цяло, за разлика от по-нисшите пътища на будизма, използва и трансформира енергията на емоциите, вместо да я подтиска (като при Хинаяна и сутра Махаяна). Разликата между методите на различните тантри - от външни към вътрешни - е в степента в която се използва тази енергия. Не всеки може да използва пълната сила на емоциите, да успее да не бъде отнесен от нея и да я трансформира, и външните тантри подхождат към въпроса по по-лесен и лек за овладяване начин. Практиките са такива, че човек започва да се учи да борави с емоционалната енергия отдалече, по един по-дуалистичен и лесен начин. Практикуващият на това ниво няма методите и капацитета да се изправи срещу емоционалната енергия в най-разгърнатия и вид, но въпреки това се учи и напредва, по един по-бавен начин.

За илюстрация на различните нива на владеене на енергията в старите текстове често се използва аналогията с енергията на сексуалния акт. При външните тантри ние започваме да овладяваме енергията която се появява когато виждаме обекта на желанието си. Като успеем да се справяме с това, след това започваме да работим с енергията която се проявява при физическо докосване, след това при целувка и, на нивото на Ануттаратантра, имаме методи с които да овладеем енергията на самия сексуален акт. Това е пример който всеки може да разбере - не го приемайте буквално, а просто като илюстрация на концепцията.

По гореописаните причини обаче се казва и, че пътя на външните тантри е по-безопасен, но и по-дълъг. В Kрия тантра ако всичко е наред се счита, че срокът за постигане на пълно осъзнаване е 16 живота (това пак е светкавично бързо в сравнение с трите калпи на сутра Махаяна). При Чаря тантра, където практиката е съчетана с по-висш възглед, се казва, че крайният резултат може да бъде достигнат за около 8 живота. При Йога тантра (която, между другото, се преподава много малко в днешни дни) се казва, че резултатът може да се постигне за 3 живота. При практиката на вътрешните тантри на Ануттара резултатът може да бъде постигнат в самия този живот, но енергиите с които се работи са много силни и съответно и рисковете при неправилно боравене с методите също са много големи.

Това е, обяснено просто. Както казах, няма начин да навлизам в подробности засягащи конкретните методи използвани в един или друг раздел тантри. Най-добре е тези обяснения да получите от учителите си в правилния момент, за да може всичко това да работи за вас. Но това разбиране би трябвало да даде някаква представа.

Нйингма

Колкото до Нйингма, и това го споменавам просто за информация, класификацията на разделите тантрични учения е различна, а и самите тантрични приемствености и методи са малко различни при външните тантри, и напълно различни при вътрешните тантри. В Нйингма имаме Крия, Чаря (до тук е същото, поне по имена), Упа и вътрешните тантри са Махайога, Ануйога и Атийога, като всъщност последния раздел е не-тантричен. Много е важно да се знае, че ученията, запазени в Нйингма са от по-ранна епоха и са различни от тези в Сарма школите. Много паралели се правят, всякакви учители през вековете са се опитвали да правят съпоставки, но реално тантричните цикли на Маха, Ану и Ати не присъстват изобщо в Сарма школите, под никаква форма, а при външните раздели на Крия, Чаря и Упа също има разлики.
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 284


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #2 -: Септември 23, 2011, 12:19:15 »

Цитат
Тук веднага трябва да кажем, че самата дума „тантра“ изобщо не характеризира спецификата на този нов тип будизъм. „Тантра“ (както и сутра) е просто дума за обозначаване на особен тип текстове или учения, в които може и да няма нищо „тантрично“. Ако думата „сутра“ означава „нишка“, на който нещо се нанизва, то думата „тантра“, образувана от корена „тан“ (тегля, разтягам, разпростирам) и суфикса „тра“, означава основата на плата, вътъка; както и в случая със сутрите, тук става дума за базови текстове, които служат като основа или опора. Затова, макар самите последователи на тантризма да говорят за „Сутраяна“ (път на сутрите, т.е. Хинаяна и Махаяна) и „Мантраяна“ (път на мантрите), те все пак предпочитат да наричат своето учение Ваджраяна, като я противопоставят не на Махаяна (тантрите винаги подчертават, че Ваджраяна е „пътят“, яна, вътре в Махаяна), а на класическия махаянски път на постепенното усъвършенстване, на така наречената парамитаяна, тоест, Пътя на парамитите или съвършенствата, които отвеждат на Другия Бряг. С други думи, Ваджраяна се противопоставя именно на Парамитаяна, а не на Махаяна, която включва в себе си както Парамитаяна (достигане състояние на Буда след три неизброими калпи), така и Ваджраяна (достигане на състояние на Буда след един живот или дори „в това тяло“).

Думата ваджра, която влиза в названието „Ваджраяна“, първоначално се е употребявала за обозначаване на гръмотевичния скиптър на индийския Зевс – ведийския бог Индра, но постепенно смисълът й се изменя. Работата е там, че едно от значенията на думата „ваджра“ е „елмаз“, „адамант“, т.е. диамант. В рамките на будизма с думата „ваджра“ започват да се асоциират, от една страна, изначално съвършената природа на пробуденото съзнание, подобна на несъкрушим диамант, а, от друга – самото пробуждане, просветление, подобно на мигновен удар на гръм или поразяваща със светлината си мълния. Ритуалната будистка ваджра, както и древната ваджра, представлява вид скиптър, който символизира пробуденото съзнание, а също така каруна (състрадание) и упая (изкусни средства) в опозиция на праджня – упая (праджня) и пустотата са символизирани от ритуално звънче; съединяването на ваджра и звънчето в ритуално кръстосаните ръце на свещенослужителя символизира пробуждането като резултат от интеграцията (юганнадха) на мъдростта и метода, пустотата и състраданието. Следователно думата Ваджраяна може да бъде преведена като „Диамантена Колесница“, „Гръмотевична Колесница“ и т.н. Първият превод е най-разпространен.

Трябва веднага да подчертаем, че по отношение на аспекта на мъдростта (праджня) Ваджраяна не предполага практически нищо ново в сравнение с класическата Махаяна и се базира на нейните философски учения – Мадхямака, Йогачара и теорията на Татхагатагарбха. Цялото своеобразие на Елмазената колесница е свързано с нейните методи (упая), макар че целта на приложение на тези методи е все същата – придобиване състоянието на Буда за благото на всички живи същества. Според Ваджраяна главното предимство на нейния метод е неговата изключителна ефикасност, „мигновеност“, която позволява на човека да стане Буда в продължение на един живот, а не на три неизмерими (асанкхея) световни цикъла – калпи. Следователно адептът на тантрическия път може по-бързо да изпълни своя обет на бодхисаттва – да стане Буда за избавлението на всички живи същества, които тънат в блатото на цикличното съществуване на ражданията и смъртите. Същевременно наставниците на Ваджраяна винаги са подчертавали, че този път е и най-опасният, като прякото изкачване до върха на планината по въже, опънато над всички планински дефилета и пропасти. Най-дребната грешка по този път ще доведе злощастния йогин до безумие или до прераждане във „ваджрния ад“. Гаранция за успеха по този опасен път е привързаността към идеала на бодхисаттва и стремежът да се постигне състояние на Буда колкото се може по-бързо, за да можем по-бързо да получим способност да спасяваме живите същества от страданията на сансара. Ако пък йогинът се качва на Гръмотевичната Колесница заради собственото си преуспяване, неговото крайно поражение и духовна деградация са неотвратими.

Затова тантричните текстове са смятани за съкровени, а началото на практиката в системата на Ваджраяна предполага получаване на специални посвещения и съответни устни наставления и разяснения от достигналия целта на Пътя учител. Изобщо ролята на учителя, гуру, в тантричната практика е изключително голяма и понякога младите адепти губели много време и полагали огромни усилия, за да намерят достоен наставник. Поради съкровеността на практиката си Ваджраяна също така бива наричана Колесница на Тайната Мантра или просто тайно (езотерично) учение (кит: ми дзяо).


Всички тантри, т.е. доктринални текстове на Ваджраяна, които като сутрите представляват наставления, вложени от авторите в устата на самия Буда – Бхагаван, са разделени на четири класа: крия-тантри (тантри на пречистването), чаря-тантри (тантри на действието), йога-тантри (йогически тантри) и ануттара-йога-тантри (тантри на ненадминатата йога), като последният или висшият клас също е разделен на майчини тантри (ако в тях се набляга на мъдростта – праджня, и женското начало), бащини тантри (ако в тях особено значение се придава на метода – упая, и мъжкото начало) и недвойствени тантри (ако тези два принципа имат еднаква роля). Съществуват и някои специфични класификации. Така например тибетската школа Нингма-па нарича ануттара-йога Велика Йога (маха-йога) и добавя още два типа йога: ану-йога (микройога), предполагаща работа с „фините“ (енергетични) психофизиологични центрове на тялото (чакри и нади) и [маха] ати йога ([велика] съвършена йога, или Дзогчен). Наистина трябва да добавим, че окончателно стандартната класификация на тантрите се утвърждава доста късно, не по-рано от ХI век, и то не в Индия, а в Тибет. Възможно е неин автор да е Бромтон/Дромтонпа, 992 – 1074, ученик на знаменития проповедник на будизма в Страната на Снеговете Атиша, макар че тя окончателно става общовалидна едва по времето на Цонкапа, ХIV – ХV век.

Всеки тип тантри има свои методи: в крия-тантрите преобладават външни форми на практика, преди всичко различни мистични ритуали, в чаря-тантрите се появяват елементи на вътрешна, съзерцателна практика, в йога-тантрите тя преобладава, а ануттара-йога-тантрите вече изцяло спадат към вътрешната психопрактика. Между другото, за ануттара-йога-тантрите са характерни и редица други специфични черти, които доста ясно отличават този тип тантрически текстове от текстовете на другите класове.
...
Махасиддхите били преди всичко практици, йоги, които се интересуват именно от бързото постигане на религиозната цел, а не от схоластичните тънкости в интерпретиранета на Учението, станали самоцел и предмет на безкрайни дискусии в манастирските центрове. Йогите-махасиддхи не се обвързвали с приемането на формални обети, водели свободен начин на живот и дори външно, със своите дълги коси (а понякога и бради) се различавали от бръснатите монаси (интересно е, че и сега по време на извършване на тантрически ритуали в дацаните на Монголия и Бурятия ламите-монаси слагат на бръснатите си или късо подстригани глави перуки с характерната прическа на йогите от Ваджраяна, като че ли с това временно се превръщат в миряни). Освободени от догматични предубеждения, те свободно общували с подобните на тях индуистки йогини, презрели ограниченията на брахманската ортодоксия, което водело до неограничена размяна на идеи и методи на йогическа практика. Явно именно в тази среда се оформили прийомите и образите, характерни за класа на най-висшата йога (разцветът на движението на махасиддхите е през Х – ХI век), усвоени много по-късно и в не съвсем пълен обем от манастирския будизъм.
Като говорим за махасиддхите, не може да не споменем макар и съвсем накратко шестте йоги на Наропа:

1) йога на вътрешната топлина,

2) йога на илюзорното тяло,

3) йога на сънищата,

4) йога на ясната светлина,

5) йога на междинното състояние,

6) йога на преноса на съзнанието.

Предпоследната от тези йоги предполага умението на йогина да навлиза в промеждутъчното състояние между смъртта и новото раждане (антара-бхава; тиб. бардо; кит. чжун ин). Йогинът достига особено състояние на съзнанието, което той отъждествява с промеждутъчно. В него изчезва усещането за тяло и съзнанието на йогина може свободно да се премества в пространството, като преживява различни видения. При това йогинът усеща, че е привързан към тялото си с еластична нишка. Скъсването на нишката би означавало истинска смърт. За какво е нужно навлизането в промеждутъчно състояние? В тантрическия будизъм съществува представа, че всеки умрял в определен момент се пробужда и съзерцава безпределната ясна светлина на пустото Дхармо-Тяло, тъждествена с неговата собствена изначална природа. Задържането на това преживяване (което, както твърди традицията, практически не постига никой) означава придобиване състояние на Буда и напускане на сансара. Затова йогинът се стреми още приживе да навлезе, намирайки се в състояние на самадхи, в промеждутъчното състояние, и да се опита в него да постигне пробуждане.

Йога на вътрешната топлина (чунда-йога, тиб. туммо) е особено популярна в тибетската школа Кагю-па (Каджуд-па). Чунда-йога предполага работа с психофизиологичните „фини“ центрове – чакрите и каналите, по които жизнената енергия (прана) циркулира по тялото (нади), с цел сублимиране на прана, което се изразява в силно нагряване на тялото и трансформиране на съзнанието (преживяване състоянието на единство на блаженство и пустота).
Особен интерес представлява йога на сънищата с техниката на „бодърстване в съня“, което постепенно преминава в умение да се практикува йога по време на сън и гарантира постигане на илюзорната „съноподобност“ на всички феномени. Известно е, че в състояние на постоянно съзерцание (включително и по време на сън) могат да пребивават и чанските (дзенските) монаси от страните на Източна Азия. Йога на илюзорното тяло, напомняща даоската „вътрешна алхимия“ (ней дан) се изразява в замяна на „грубото“ физическо тяло с „фино“ енергетично тяло, създадено от енергиите-прани, и подобно на сиянието на дъгата. Йога на преноса на съзнанието (тиб. пхова) се изразява в „отваряне“ на особено „фино отверстие“ в главата (брахмарандра), за да може в момента на смъртта през него да излезе обкръженото от „енергетичната си обвивка“ съзнание и да бъде „пренесено“ в Чистата Земя на Буда Амитабха (вж. лекция 3). Съдържанието на йога на ясната светлина (прабхасвара, тиб. `од гсал) е близко, доколкото може да се съди, до йога на междинното състояние.[/b][/u]
из "Будиска Тантра: Ваджраяна" - Евгени Турчинов

следва...
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 284


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #3 -: Септември 23, 2011, 12:21:35 »

Цитат
Какво е очебийно, когато се четат тантрически текстове на висшата йога? Преди всичко това са греховното, престъпното и ужасното, повтарящи се в контекста на темата за прелюбодеянието, кръвосмешението, убийството, кражбата и дори канибализма – всичко това се препоръчва на истинския йогин. Всичко това е напълно противоположно на самия дух на будизма, който винаги е проповядвал нравствена чистота, състрадание към всичко живо и въздържание. И изведнъж – тържествени заявления, че пътят към задоволяването на всички страсти е тъждествен с пътя на тяхното премахване, изведнъж – проповеди, произнасяни от Буда-Бхагаван, който пребивава в йони, „лотоса“ на женските гениталии, проповеди, от които бодхисаттвите, които ги слушат, изпадат в несвяст, защото са напълнени с призиви да се убиват родители и учители, да се осъществяват актове на най-чудовищен инцест, да се яде не само месото на животните, но и да се стига до канибализъм, а също така да се правят дарове на Буда от месо, кръв и нечистотии.

Какво се крие зад всичко това? Нима някакви „сатанисти“ или „черни магове“ са завладели образа на кроткия и състрадателен Буда, за да отклонят живите същества от пътя към освобождаването? Или пък това е нещо друго? Но какво?

На първо място трябва да кажем, че методът на тантрите, макар и да води, според традицията, до същия резултат, до който води и методът на сутрите на класическата Махаяна, все пак е коренно противоположен по своя характер. Махаяна (а и Хинаяна) преди всичко работи със съзнанието, с онзи фин и повърхностен слой на психиката, който е характерен именно за човека и е тясно свързан с типа и равнищего та цивилизационно развитие на едно или друго общество. Постепенно просветляващото въздействие на методите на Махаяна засяга по-дълбоките слоеве и пластове на психиката, като ги пречиства и преобразува. По друг начин стоят нещата при Ваджраяна. Тя веднага започва да работи с тъмните бездни на несъзнаваното и подсъзнаваното, с онези „тихи води“, в които „се крият дяволите“, като използва сюреалистични образи и архетипове, за да може бързо да изтръгне из корен афектите: страстите, нагоните (понякога патологични), привързаностите – които биха могли и да не се осъзнават от самия практикуващ, обаче бомбардират неговото съзнание „отвътре“. Едва после идва ред на съзнанието, което се преобразява след прочистването на тъмните дълбини на подсъзнанието.

Голяма роля при определянето на гуру за конкретната практика на всеки ученик има изясняването на базовото за психиката на ученика омрачение (клеша): дали това е гняв, страст, незнание, гордост или завист. Затова текстовете на Диамантената Колесница непрекъснато повтарят, че клешите не бива да се изкореняват или да се унищожават, а трябва да се осъзнават и трансформират, да се преобразуват в просветлено съзнание така, както в процеса на алхимична трансмутация алхимикът превръща желязото и оловото в злато и сребро. Така тантрическият йогин сам се оказва алхимик (не е случайно, че за алхимици са били смятани такива прочути махасиддхи като Нагарджуна II и Сараха), който лекува психиката чрез превръщане на замърсеното и страстите в чиста мъдрост на Буда (за тантрите е важен следният ред на съответствие: пет клеши – пет скандхи – пет трансцедентални гносиса/мъдрости на Буда). И ако основата на трансмутацията на металите е някаква първоматерия, който образува природата както на желязото, така и на златото, то основа на претворяването на страстите и нагоните в мъдростта на Буда е буддхатва – природата на Буда, която е собствената природа на психиката и на всички нейни състояния (читта-чайта) и която присъства във всеки, дори и в най-неразвития психичен акт така, както водата е влажна както в морската вълна, така и във всяка помътняла кална локва: защото тази кал няма никакво отношение към природата на водата, винаги влажна, чиста и прозрачна. Както вече споменахме, тибетската традиция Дзогчен нарича тази природа на съзнанието „съзнанийност“ (читтатва, семс-нид) за разлика от обикновената психика, или ум (читта; семс); в китайско-далекоизточната традиция Чан (Дзен) тя се нарича „природа на Ума“ (син синь), която се разкрива в акта на „съзерцание на природата“ (кит. дзян син; яп. кенсьо). Нейната същност е чистият и недвойствен, отвъд субект-обектната дихотомия гносис (джняна; кит. чжи, тиб. риг-па или йешес).

И тук адептите на Ваджраяна се оказват в пълно съгласие с един от основополагащите постулати на Махаяна – с доктрината за тъждествеността и недвойствеността на сансара и нирвана.

По-нататък, всички тантрически текстове са високознакови, семиотични и съвсем не са предвидени за дословно разбиране (не бива да забравяме, че тук става въпрос за тайно и опасно за профаните учение). Много неща от тяхната интерпретация зависят от равнището, на което се тълкува текстът. Така например на едно ниво изискването да се убиват родителите може да означава изкореняване на клешите и дуалистично виждане на реалността, служещи един вид като родители на сансаричното съществуване, а на друго – пресичане на движението на потоците енергия (прана) в гръбначния стълб посредством задържане на дишането в процеса на йогическа практика на тантрите (срв. знаменитото изказване на китайския чански монах Лин-цзи, IХ век: „Като срещнеш Буда – убий го, ако срещнеш Патриарх – убий Патриарха“, насочено към изкореняване на авторитарното мислене и екстериоризацията на истината, защото, както учи Чан, няма друг Буда освен Буда в нашето собствено сърце-манас). Същото е валидно и за останалите метафори на престъплението (срв. фразата от псалм 136 от „На реките вавилонски“: „Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!“ където под „вавилонски младенци“ православната църква разбира греховете). Трябва да припомним, че подобни „съвети“ има дори в палийския канон, например в „Дхаммапада“, а в коментарите на Буддхагхоша се пояснява, че „родители“ тук са нашето незнание и привързаност към „Аза“.

Особено внимание трябва да обърнем на сексуалната символика на тантрите, която е толкова очевидна, че дори сред западния еснаф е изместила всички други значения на думата „тантризъм“.

Изобщо не е учудващо, че работещите с подсъзнанието тантрични йоги са отделяли специално внимание на сексуалността (либидото) като на основа на самата енергетика на организма, който се е разглеждал като микрокосмос – точно хомоморфно копие на универсума. Освен това Ваджраяна разглежда блаженството, насладата (сукха, бхога) като най-важен атрибут от природата на Буда и дори провъзгласява тезиса за тъждеството на пустотата и блаженството. В тантрите става дума за онзи динамичен процес, когато йогинът, съсредоточавайки се върху изпитваното блаженство (което е много по-добре от съсредоточаване върху абстрактни идеи), насочва блаженото съзнание към постигане на пустотата и се стреми със силата на концентрацията да проникне в нея. Ако успее – преживяването на блаженството и преживяването на пустотата се сливат в едно преживяване. В някои тантри се въвежда понятието за Тяло на Великото Блаженство (махасукха-кая), което се разглежда като единна същност на всичките три Тела на Буда.***Едва ли има нужда от въвеждането на четвърто тяло, тъй като второто тяло се нарича тяло на блаженството, самбхога-кая, – ПГ.*** А наслаждението от оргазъма се разглежда от тантриците като най-адекватен сансарен израз на това трансцедентално блаженство. В сексуалната тантра-йога оргазмът трябва да се изживява максимално интензивно; психопрактичната цел тук е спиране на концептуалното мислене, на менталното конструиране (калпана), избавлението от субект-обектната двойственост и преходът към нивото на изживяване на абсолютното блаженство на нирвана.

Освен това адептите на Диамантената Колесница съотнасят сексуалните образи на подсъзнанието с основните положения на махаянската доктрина. Ще припомним, че според учението на Махаяна пробуденото съзнание се ражда (без да е родено) от съединяването на изкусния метод на бодхисаттвата с неговото велико състрадание (каруна, нейният символ е ваджра) и на премъдростта като непосредствено съзарцание на пустотата в качеството й на вътрешна природа на всички феномени (праджня, нейният символ е камбанка). Тази интеграция на състраданието/метода и мъдростта/пустотата (юганаддха) е именно пробуждането (боддхи). Затова нищо не е пречело на тантрическата традиция да съотнесе състраданието и метода с мъжкото, активното начало, а мъдростта – с женското, пасивното, и метафорично да представи пробуждането, придобиването на състоянието на Буда като съвкупляващи се мъжко и женско божества-символи. Така тантричните изображения на двойки съчетаващи се божества представляват метафорични образи на единството между състраданието-метод и пустотата-мъдрост/блаженство, които пораждат в екстаза от любовното сливане и наслада (в тантрите се среща дори каламбурът бхога-йога, насладата е йога, психопрактика) пробуждането като висша целокупност, интегрираност на всички психосоматични аспекти на личността – микрокосмоса (в съответствие с тантрическия принцип за тъждественост, единосъщност на тяло и съзнание-ум).

Ако някога в древността на въпроса дали покрай него не е минала жена един бхикшу отговорил, че покрай него е минал скелет, но той не знае какъв пол е бил скелетът, сега във Ваджраяна половите различия стават една от опорите по пътя към пробуждането. При това и древният бхикшу хинаянист, и йогинът-тантрик се основават на собствено будистки доктринални положения, което още веднъж демонстрира необикновената пластичност на будизма и неговата способност, оставайки сам себе си, да заема коренно различни позиции в рамките на базовата парадигма. Затова е безсмислено да се говори кой будизъм е „правилен“ – хинаянският, който не вижда нито мъже, нито жени, а само крачещи скелети, или тантрическият, който превръща човешката сексуалност в един от методите (упая) за достигане състоянието на Буда. Ясно е, че напълно „правилен“ будизъм (тоест съответствуващ на изходните принципи на Дхарма) е и едното, и другото.***А по-точно, в избягване на крайностите на скелета и ходещия секс, ПГ.***

Имало ли е в тантричната практика ритуали, предполагащи физическа близост на участващите в тях мъж (йогин) и жена (мудра), отъждествяващи се с каруна и праджня съответно, или пък тези ритуали винаги са носели чисто вътрешен, съзерцателен характер? В наши дни е напълно очевидно, че в ранния период от развитието на Ваджраяна йогите, които не давали монашески обети, наистина са практикували сексуални ритуали, изискващи като задължително условие за тяхната ефективност самоотъждествяване на партньорите с божествата. Понякога сексуалният ритуал е бил част от тантричното посвещение (както в случая с езотеричните четири висши посвещения в практиката на Калачакра-тантра). Нещо повече, твърдяло се, че някои форми тантрична йога, особено в етапа на приключване на практиката (утпанна-крама, сатпатти-крама) задължително изискват реален коитус с партньора (карма-мудра), а не медитативното му проиграване в съзнанието (джняна-мудра). ***Сексуалните ритуали карма-мудра (с действителен партньор) и джняна-мудра (с въображаем партньор) са особено характерни за посвещаването в „майчините“ или „йогини“ тантри, с тяхното акцентиране върху мъдростта (праджня-абхишека). На това основание гелугпинците в Тибет смятат Калачакра-тантра за майчина тантра, макар другите школи да я отнасят към недвойствените тантри. По-късно се появява и идеята за маха-мудра (великия, или божествен партньор), който се схваща като съприсъщата (сахаджа) на всяко съещство природа на Будда. Това е вече чисто съзерцателна практика извън действения или ментален сексуален контекст. Практиката на махамудра е характерна преди всичко за тибетската школа Кагю-па. Основното значение на думата мудра (жест) позволя на тибетците да интерпретират този термин като „велик символ“ или „велик печат“.*** Тези ритуали продължили да се практикуват и по-късно, включително в Тибет, но само от йоги, които не са поемали монашески обети. Практикуването на подобни ритуали и йогически методи е било строго забранено за монасите като несъвместимо с Виная, за което напълно категорично се изказвали такива авторитети на тибетската будистка традиция като Атиша (ХI в.) и Цонкапа (ХIV – ХV век). Те обаче по никакъв начин не осъждали самите методи, ако последните били практикувани от йоги-миряни. Затова в манастирите (там методите на ануттара-йога-тантрите окончателно се утвърждава през ХI – ХII век) напълно се отказват от сексуалната йога, като се задоволяват с медитативното пресъздаване на секса чрез практиката на визуализиране и самоотъждесдтвяване с визуализирания в мъдростта персонаж (джняна-мудра). Но във всички случаи тантричната йога съвсем не е онази техника на секса, проповядвана от многобройните „тантрически“ шарлатани, не е похват за получаване на сетивни наслаждения със средствата на мистичния еротизъм, а много сложна система за работа с психиката и подсъзнанието за реализиране на религиозния идеал на махаянския будизъм, психотехника, която включва своеобразна психоанализа и психотерапия.
из "Будиска Тантра: Ваджраяна" - Евгени Турчинов
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 284


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #4 -: Септември 23, 2011, 12:32:47 »

http://www.surajamrita.com/hinduism/Tirumandiram/Pariyanga.html
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Pelin
ОЙ 8:11
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 284


Red Overtone Serpent

WWW
« Отговор #5 -: Септември 23, 2011, 12:42:18 »

Тирумулар: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%80

Тирумандирам:
Това е само къс от Тантра в Хиндуизма.

Даоизма по този въпрос е ясен. Вътрешната Алхимия и възможността за поява на Елексира на Безсмъртието са силно зависими от качеството/чистота, количеството и трансформирането на Есенцията (Дзин).
Има много трактати в Даоизма които лежат или най-малко засягат този въпрос. "Бялата Тигрица" и "Нефритения дракон" са само малка част от даоиските писания.
Активен

"... Защото в (от)даването получаваме и в смъртта се раждаме за Живота Вечен..." св. Франциск от Асизи
Щуродино
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 257

« Отговор #6 -: Юли 29, 2012, 13:02:42 »

Не изчетох всичко,защото съм чела,но "полюбопитствах"
Активен

Омръзна ми да се обяснявам-47 годишна
Patrisha
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 9


"Сюреализмът, това съм аз."

« Отговор #7 -: Октомври 27, 2012, 10:19:35 »

-'Тантра е свобода - свобода от всички умопостроения и игри на съзнанието, свобода от всички конструкции, свобода от другия...

-В тантра се казва: ако ти си наред, и светът ще бъде подреден за теб. Ако живееш в хармония, цялото съществуване ще бъде за теб хармонично.

-според тантра никой мъж не е само мъж и никоя жена - само жена. Всеки мъж е едновременно и мъж, и жена, съответно всяка жена е и жена, и мъж… Това прозрение е едно от най-великите, постигани някога.
Тантра казва: "Ти носиш в себе си образа на жена или мъж." Всеки мъж носи в себе си по една жена. Всяка жена носи в себе си по един мъж. И когато някой отвън изведнъж съвпадне с вътрешния образ, ти се влюбваш - това е положението с любовта, това е нейният смисъл...Тантра отваря вратата пред теб и ги казва, че си щастлив само защото вратата е зейнала, а през нея към теб е потекла част от вътрешното ти блаженство. Блаженството не идва от външната жена, от външния мъж, а от най-исконните ти дълбини. Външното присъствие е само повод за вътрешно преживяване.
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Виджяна Бхайрава Тантра - Ошо
Йога
Админ 0 1200 Последна<br />публикация Януари 09, 2010, 19:23:00
от Админ
Какво е предателството за вас? « 1 2 3 4 »
Духовни връзки и взаимоотношения
DArkAngel 56 4260 Последна<br />публикация Декември 22, 2012, 19:59:49
от perli4ka
С какво те отъждествявам :) « 1 2 3 »
Снимки
giti 33 3056 Последна<br />публикация Септември 13, 2010, 16:25:11
от небесният ангел
Какво харесвам в теб? « 1 2 3 4 »
Духовни връзки и взаимоотношения
Gayatri 57 4254 Последна<br />публикация Април 08, 2011, 14:32:41
от shining_star
Какво (не) научихме от тях ?
Въпроси и отговори
Amaranth 0 639 Последна<br />публикация Октомври 10, 2010, 22:10:25
от Amaranth

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright