Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Доверие. Доверяване?!?  (Прочетена 2083 пъти)
Турист
почиващ на стари лаври
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 576


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « -: Септември 18, 2011, 09:46:01 »

    Не видях такава тема тук и реших да я създам...

    ========================================
    Как се изгражда доверието? Случайно ли става? Как някой избира да ни се довери и защо?
    А може ли някой да иска да го стори, но ние да не сме благоразположени към това? Просто да не искаме да ни товари с проблемите си. Дали той ще намери друг, щом ние несъзнателно сме затворили вратата пред него? А трябва ли да ни пука за такива хора и Защо?

    Ти как избираш на кого да се довериш? Може да не го правиш винаги, може да си си самодостатъчен. Но има и периоди, в които търсиш и помощ от вън. Било то скорошен твой познат или отдавнашен приятел... Понякога въпреки вероятността, че няма да бъдеш разбран и отговора му ще бъде много в страни от поставения от теб въпрос – все пак го питаш, или споделяш. Понякога имаш нужда просто да изречеш думите си НА ГЛАС, без значение , дали отсрещния ще те чуе, но ако пък вземе че ги чуе и реши ей тъй за негово удоволствие да се помайтапи с това, което за теб е сериозно...
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    Уж-Ум
    Vakuu
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 54

    NO MORE!

    « Отговор #1 -: Септември 18, 2011, 12:47:06 »

    Да вярваш на някой, на неговите думи мисли и т.н. е едно и зависи от волята ти да се заблуждаваш с неговите илюзии(изрази на истини/обвивки на истини в думи)

    Да разчиташ на някой е друго, и така да му споделиш я проблем я нещо, разчитането става когато се заблудиш, че някой е с твоите истини или пробуден колкото теб, или по-скоро е точно такъв какъвто го искаш да е, но самия процес на доверяване включва илюзията, че ти си отделна личност, и че имаш свои собствени неща и че има предателство, и че има дефинираност на другата личност като такава на която може да се довериш, ествествено всяко едно от неща е илюзия... винаги е правилно да бъдеш предаден, за да се научиш, че дори ако на собсвтените си илюзии вярваш, то значи си заблуден...

    Да потърсиш съвет без да ти пука за горните неща, т.е. да участваш със себе си, и да споделиш илюзиите на малкото си аз, да видиш какво ще стане ако се споделиш така да се каже със съзнателната или несъзнателната цел да се видиш отстрани, и така да се намериш. е един хубав метод да се подържаме себе си всички заедно Усмивчица
    Активен

    Който ме подценява, че мога да се справя и сам. Може спокойно да се отдръпва и да не се притеснява. Усмивчица
    Самотата е илюзия. Усмивчица
    Заедността е истина, независимо от илюзиите за самота. Усмивчица
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #2 -: Септември 18, 2011, 16:54:04 »

    Цитат на: turist
    Как се изгражда доверието? Случайно ли става?
    Няма унивесална формула.
    И сам знаеш, че някои хора будят доверието ти, още на прима виста, а на други не се доверяваш никога, макар и да няма факти, доказващи, че  не са искрени.
    Накратко - нашият мозъчен софтуер ни управлява, като кукли на конци. И това е обикновено отговора, за почти всяко наше действие и мнение.
    Цитат на: turist
    Как някой избира да ни се довери и защо?
    Експериментирал съм в областта.
    Никой нищо не избира. Хората са подвластни на сетивата си. Карал съм човек да ми се довери, без изобщо да ме познава, след което съм го лъгал, така че да разбере (иначе няма смисъл), а малко след това, пак съм го карал да ми се довери. Процеса е безкраен. Когато осъзнаеш, целия този театър, ще си дадеш сметка за това, колко добър актьор си. Тогава ще започнеш да си даваш сметка, за това, колко добри актьори са всички поотделно... и евентуално, може да станеш режисьор или сценарист.
    Цитат на: turist
    А може ли някой да иска да го стори, но ние да не сме благоразположени към това? Просто да не искаме да ни товари с проблемите си.
    Ако имаме интерес, да, бихме го направили.
    Цитат на: turist
    Дали той ще намери друг, щом ние несъзнателно сме затворили вратата пред него?
    Зависи какво е търсил при теб. Когато човек търси, има два варианта - може да намери, а може и да не намери.
    Цитат на: turist
    А трябва ли да ни пука за такива хора и Защо?
    Това може да се изведе като отделна тема. Фактически, няма как на някой, изобщо да му пука за един, а да не му пука за друг.
    Загрижеността, съпричастността, любовта... това са състояния на духа, на сърцето, а не позиции, които заемаме, следвайки някаква логическа линия.
    Не може към един човек да си състрадателен, един човек да обичаш или да ти пука за един, а към друг да е обратното. Това би означавало, че има някакъв сериозен error, във възприятията ти... и вътрешни конфликти от съвременен характер.
    Цитат на: turist
    Ти как избираш на кого да се довериш?
    Аз се доверявам на всички.
    Цитат на: turist
    Може да не го правиш винаги, може да си си самодостатъчен.
    Може, но не си.
    Цитат на: turist
    има и периоди, в които търсиш и помощ от вън. Било то скорошен твой познат или отдавнашен приятел...
    Света на отделния човек е твърде малък, за да го рискува, позволявайки си подобни луксове.
    Обикновено, търсейки съвет, от някой, ти вече си намерил отговора, но не си го осъзнал. Искаш от него, единствено да повтори това, което вече знаеш, за да мине през ушите или очите ти. Така по-лесно "храносмиламе" информацията. Зомбита, кво да ни праиш Усмивчица
    Цитат на: turist
    Понякога въпреки вероятността, че няма да бъдеш разбран и отговора му ще бъде много в страни от поставения от теб въпрос – все пак го питаш, или споделяш.
    Ами... там е работата, че ни е на споделяме с него, въпреки това, че няма да ни разбере, а именно защото знаем, че няма да ни разбере. Тогава, дори и да ни изпорти, ще сме спокойни.
    Аз, например си говорех с котката. Тя даваше по-истински индикации, че ме разбира, отколкото ...немалка част от хората, с които съм говорил.
    Цитат на: turist
    Понякога имаш нужда просто да изречеш думите си НА ГЛАС, без значение , дали отсрещния ще те чуе, но ако пък вземе че ги чуе и реши ей тъй за негово удоволствие да се помайтапи с това, което за теб е сериозно...
    По-горе загатнах за сетивата.
    В момента, в който го изричаш, ти вече сам си се майтапиш с това, което наричаш сериозно.

    Заключение:
    В съвременния свят, туристе, всеки човек, се води от интересите си. Разбира се, има малко изключения, но тях обикновено ги затварят и друсат по разни места, с усмирителни ризи или са хванали гората.
    Различните хора, дават различни наименования на мотивите, поради които следват интересите си. Любов, пари, страст, приятелство, доверие... каквото се сетиш. Едно и също са - мотиви.
    Искрени хора няма. Има такива, които нямат интерес да те лъжат.
    Довери ми се Усмивчица
    Активен
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 427


  • Град: Варна
  • « Отговор #3 -: Септември 18, 2011, 22:51:14 »

    Заключение:
    В съвременния свят, туристе, всеки човек, се води от интересите си.
    Хахах то ако всеки си следваше интереса щеше да е доста по-лесно и просто.
     Ухилен или поне трябваше да има малко повече щастливи хора.
    Виж, котката ти, според мен, си знае интереса, затова се разбирате прекрасно.

    Да кажем, че /почти/ всеки човек си следва залитанията и пиянската походка на зигзаг.
     Усмивчица



    Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #4 -: Септември 19, 2011, 15:35:44 »

    Цитат на: Еруин
    Цитат на: sanguinary
    Заключение:
    В съвременния свят, туристе, всеки човек, се води от интересите си.
    Хахах то ако всеки си следваше интереса щеше да е доста по-лесно и просто.
     Ухилен или поне трябваше да има малко повече щастливи хора.
    Виж, котката ти, според мен, си знае интереса, затова се разбирате прекрасно.
    Котката не слуша интереса си, а инстинктите си. Те са по-истински от интересите. Студено й е - търси топлото, гладна е - търси папане... и т.н. Оглупяват и се държат неадекватно, само когато се разгонят.
    Интересите, те обикновено са свързани с нещо, което нямаме. Странни са ми например хора, които се подлагат на редица унижения и подигравки, за да постигнат нещо, след което, напълно съзнателно се отказват от него, без дори да са се убедили, че са го постигнали.
    По-лесно ще се проследи "еволюцията" между инстинкти и интереси, ако се доверим на Ч.Дарвин и видим, как по неговата схема, неандерталеца, от мислещо животно се е превърнал в безмозъчен човек.
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #5 -: Февруари 06, 2012, 03:15:48 »

    Според мен няма доверие и недоверие.Има само "Този човек усещам,че ме разбира".При мен е така.Усещам, че съм разбрана и говоря, мога да говоря за всичко с този, който чувствам,че разбира, а после слушам него.В крайна сметка така изградих най-добрите връзки в живота си с хора с които и до сега сме много близки и говорим за всичко.Разбира се има и моменти в които съм грешала за някого.Аз говоря, той ми се присмива или му е все тая.И ако е така ..какво от това явно просто не сме на една вълна, но каде е тука интереса ми или на другия питам аз Санг?Защо някой да има интерес от един приятен разговор, защо да не е просто приятно усещане със сродна душа?
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #6 -: Март 01, 2012, 09:58:12 »

    Цитат на: ariam
    каде е тука интереса ми или на другия питам аз Санг?Защо някой да има интерес от един приятен разговор, защо да не е просто приятно усещане със сродна душа?
    За приятното усещане, не е нужно да се общува с думи. Дори, при някои, по-осезаеми връзки, между по-осъзнати души, не е нужно и да са близо един до друг и пак има общуване между тях. Не е задължително общуването да се състои в обмен на информация. Може и да са просто приятни емоции, ескалиращи между двамата.
    От друга страна, ако ти, да речем си постигнала своето лично щастие, своя баланс, то тогава няма никакво значение събеседника ти. Каквото и да ти говори, както и да ти го говори, дори и на китайски, ти ще се чувстваш добре.
    Тогава и най-горчивия чай ти се струва сладък.
    Активен
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #7 -: Март 01, 2012, 11:10:07 »


    От друга страна, ако ти, да речем си постигнала своето лично щастие, своя баланс, то тогава няма никакво значение събеседника ти. Каквото и да ти говори, както и да ти го говори, дори и на китайски, ти ще се чувстваш добре.
    Тогава и най-горчивия чай ти се струва сладък.

    Ако  постигнатото лично щастие е свързано със събеседника,то тогава той определено е от огромно значение,усещаш го до мозъка на костиите си и четеш мислите му от разстояние.Иначе разговорът става безсмислен.
    А това което описваш е просто един егоистичен тип отношение относно събеседник,който мисли,че имаш нужда от неговите приказки,но ти си се чувствуваш перфектно и без той да съществува.

    Санг,отдавна не си писал,радвам се ,че отново се появи Усмивчица


    Ари,напълно те разбирам и подкрепям,но трябва да добавя,че това са типични женски възприятия в повечето случаи.Усмивчица
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #8 -: Март 01, 2012, 12:47:56 »

    Цитат на: elinikar
    Ако  постигнатото лично щастие е свързано със събеседника,то тогава той определено е от огромно значение
    Искрено съжаление изпитвам към човек, чието щастие зависи от друг човек... или какъвто и да фактор извън него.

    Цитат на: elinikar
    това което описваш е просто един егоистичен тип отношение относно събеседник,който мисли,че имаш нужда от неговите приказки,но ти си се чувствуваш перфектно и без той да съществува.
    Когато, постигнатото щастие, бива споделено с щастието на друг човек, тогава те двамата, заедно започват съществуването си в свое, общо щастие/баланс. При един идеален сценарии, всички хора, би следвало да живеят в такъв, споделен баланс, в едно общо щастие.
    Не да мисли, че имам нужда, а аз да нямам. Това също е дисбаланс. Мислите не играят, нито заблудите.
    Цитат на: elinikar
    Санг,отдавна не си писал,радвам се ,че отново се появи Усмивчица
    И аз се радвам да те видя, elinikar.  Намигване
    Активен
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #9 -: Март 01, 2012, 21:11:15 »

    Цитат на: elinikar
    Ако  постигнатото лично щастие е свързано със събеседника,то тогава той определено е от огромно значение
    Искрено съжаление изпитвам към човек, чието щастие зависи от друг човек... или какъвто и да фактор извън него.
    Така погледнато си прав.Сега разбрах,какво си искал да кажеш с предният си цитат.Но темата е за доверието и в тази връзка не може да изключваме събеседника.А аз имах предвид и казаното от Ари,което беше свързано с лични взаимоотношения и доверие между партньори.Това е доста обширна тема,но ако трябва да обобщя,доверието м/у партньори е задължително и е свързано с личното щастие.А ако говариме за събеседник въобще-доверяваме се интуитивно и разбира се,че това няма нищо общо с личното щастие.


    Наложи ми се да стана 20 пъти от стола,докато напиша 5 изречения Усмивчица.Дано съм се изразила правилно.
    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #10 -: Март 02, 2012, 04:22:30 »

    Цитат на: elinikar
    доверието м/у партньори е задължително и е свързано с личното щастие.
    Добре е да се опитаме, да се сетим за някакъв пример.
    Ако Гошо и Пенка са партньори и Гошо закъснява през вечер, с различни оправдания, но всъщност има любовница. Да, но Пенка му има пълно доверие и изобщо не се притеснява, относно верността на Гошо. Въпроса е - кой греши?
    Гошо, че лъже или Пенка, че му вярва? Кой има нещо за губене?
    Недоверието и съмненията са прояви на егото, когато човек усеща, че нещо, което е приемал за даденост му се изплъзва. Ако Пенка е постигнала вътрешен мир, със себе си и света, тя би приела Гошо, дори и като лъжец и измамник и пак би била щастлива. Щом недоверието е проява на егото, значи и доверието е проява на егото. Гласувайки доверие на някой, ти го задължаваш да го оправдае, а това е малко нелепо. Ако някой прави нещо, само защото някой го очаква от него, то много жалко и за двамата. Ако някой ме излъже, сам да се пази от лъжите си и да се замисли кой е излъгания. Мен няма с какво да ме ощети и състоянието ми не зависи от неговото поведение.
    Цитат на: elinikar
    А ако говариме за събеседник въобще-доверяваме се интуитивно
    Зависи от риска.. залога.
    Има една приказка "Сития на гладния не вярва".
    Активен
    elinikar
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 220


    « Отговор #11 -: Март 03, 2012, 12:56:12 »

    Цитат на: elinikar
    доверието м/у партньори е задължително и е свързано с личното щастие.
    Добре е да се опитаме, да се сетим за някакъв пример.
    Ако Гошо и Пенка са партньори и Гошо закъснява през вечер, с различни оправдания, но всъщност има любовница. Да, но Пенка му има пълно доверие и изобщо не се притеснява, относно верността на Гошо. Въпроса е - кой греши?
    Гошо, че лъже или Пенка, че му вярва? Кой има нещо за губене?
    Недоверието и съмненията са прояви на егото, когато човек усеща, че нещо, което е приемал за даденост му се изплъзва. Ако Пенка е постигнала вътрешен мир, със себе си и света, тя би приела Гошо, дори и като лъжец и измамник и пак би била щастлива. Щом недоверието е проява на егото, значи и доверието е проява на егото. Гласувайки доверие на някой, ти го задължаваш да го оправдае, а това е малко нелепо. Ако някой прави нещо, само защото някой го очаква от него, то много жалко и за двамата. Ако някой ме излъже, сам да се пази от лъжите си и да се замисли кой е излъгания. Мен няма с какво да ме ощети и състоянието ми не зависи от неговото поведение.





    Не съм преживяла подобно нещо,но ако трябва да коментирам примера ти,ще кажа,че ако Иванчо не е достатъчно осъзнат за да овладее тази част от мъжата си природа,то на Пенка не и трябва да се занимава с това,безсмисленно е.
    Ако Пенка е достатъчно осъзната и Иванчо се чувства напълно свободен в действията си,то отговорността за тях си е негова.Гласувайки му доверие,Пенка не го задължава той да го оправдае,а просто не се натоварва с глупости.Тя губи единственно,ако е загубила любовта му.
    Но ако е достатъчно осъзната,в хармония със себе си,то значи е в хармония със женската и мъжката природа в себе си.Питам се ,тогава къде ли ще е мястото на Иванчо,ако тя си е толкова самодостатъчна.Ако се постигне това,то направо сме стигнали до матриархат


    Активен

    Ако от омразата можеш да се защитиш,от любовта неможеш!Затова любовта,насочена към земното,убива по-бързо от омразата...
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #12 -: Март 03, 2012, 16:27:46 »

    Опита ми подсказва, че още нищо не съм разбрала за доверието съвсем сериозна съм.Но най-голяма роля и то лоша ми играе предрасъдъка...трябва да се преодолее това нещо.Идеи как да стане?
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #13 -: Март 03, 2012, 16:31:18 »

    Предръсъдака не е лошо нещо , обикновенно е аларма за някакъв дисбаланс , дори на някакво елементарно ниво, доверието е именно въпреки алармите да дадеш шанс, защото съвършен баланс на това ниво почти не съществува, което важи и за теб, а всички искаме да ни се дава шанс.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #14 -: Март 23, 2012, 07:00:37 »

    Цитат на: elinikar
    Не съм преживяла подобно нещо,но ако трябва да коментирам примера ти,ще кажа,че ако Иванчо не е достатъчно осъзнат за да овладее тази част от мъжата си природа,то на Пенка не и трябва да се занимава с това,безсмисленно е.
    На теория... добре, но на практика - Иванчо рядко е толкова осъзнат или ако е, то Пенка, определено ще се занимава с това и без да има повод. Иначе - да, това е един приблизително идеален вариант, който си описала, в един сравнително идеален свят.
    Цитат на: elinikar
    Ако Пенка е достатъчно осъзната и Иванчо се чувства напълно свободен в действията си,то отговорността за тях си е негова.
    Тука не. Чувството за свободия на Иванчо, не мисля, че зависи пряко от нивото на осъзнатост на Пенка. По същата линия - отговорността за действията му, са си изцяло негови, също независимо от Пенкините достижения.
    Цитат на: elinikar
    Гласувайки му доверие,Пенка не го задължава той да го оправдае,а просто не се натоварва с глупости.
    И тука не. Значи, когато използвах "задължава", имах предвид, че без негово съгласие го обвързва със собствените си представи за правилно. Това е методика, използвана в някои псих. практики.
    Казваш на някой нещо, така, че той да го хареса, като оценка за себе си, вследствие на това, той, къде съзнателно, къде не, започва да се придържа и да поддържа това ти убеждение. Реално, така може да моделираш хора, ако са по-податливи. Ако Пенка хвали мъжа си, например, че е хубав, че е строен, че е сериозен и никога не би й изневерил и му има пълно доверие, че се чувства сигурна до него и т.н. - метаморфозата няма да закъснее. Реално, тя го "оковава" в този свой модел, но Иванчо, определено не губи от това, даже напротив. На него му харесва да е такъв в очите на Пенка и ще се поизпъчи малко, ще се среши и ще се усмихне. Все по-често, обаче, ставаме свидетели на обратната версия. Залп от критика, в една от двете посоки, която също, на свой ред, се превръща в реалност. "Ти си глупав, за нищо не ставаш, пройдоха, рядко ме навестяваш вечер, хич не ми помагаш, пияница, децата голи, боси ходят, нехранимайко, виж се, погледни се..." и т.н. и т.н. Това, обикновено се наблюдава, при по-продължителните бракове.
    Доверието е според гледната точка. Някои, например, тълкуват пълното доверие като безхаберие и незаинтересованост... и понякога, може би са прави. Други пък, разглеждат недоверието, скептицизма и мнителността като проявления на по-развит интелект.

    Цитат на: elinikar
    Тя губи единственно,ако е загубила любовта му.
    Тук, ако трябва да направя разбор, ще стане съвсем дълга и още по-широка.
    Цитат на: elinikar
    Но ако е достатъчно осъзната,в хармония със себе си,то значи е в хармония със женската и мъжката природа в себе си.Питам се ,тогава къде ли ще е мястото на Иванчо,ако тя си е толкова самодостатъчна.
    Не мисля, че е правилно определението "самодостатъчна". Баланса, когато е в някой, той неминуемо ще е и извън него, било то в отношенията му с хората около него или с дейността, с която се е заел.
    Ако Пенка е в хармония със себе си, то тя ще е в хармония и с Иванчо, независимо от това, той какъв е, без да се опитва да го моделира. Има не един примери, за семейства, чиито баланс в отношенията е изцяло поддържан от единя от членовете.

    Цитат на: elinikar
    Ако се постигне това,то направо сме стигнали до матриархат
    Ами ако и мъжете и жените постигнат това, според теб матриархат ли ще е?

    Цитат на: ariam
    Опита ми подсказва, че още нищо не съм разбрала за доверието
    Защо смяташ така, ariam? Защото другите рядко оправдават доверието ти или защото ти се справяш трудно, с оправдаването на доверието и очакванията на околните?
    Цитат на: ariam
    Но най-голяма роля и то лоша ми играе предрасъдъка...трябва да се преодолее това нещо.Идеи как да стане?
    Обясни малко по-подробно за този предразсъдък. Каква е тази лоша роля?
    Цитат на: Eona Lightholder
    Предръсъдака
    Поначало се научих да подминавам повечето грешки в правописа, но... мецанке, с този шедьовър, изби всички класации, чартове и рекорди! Това не вярвах, че е възможно, в 1 дума да се допуснат 4 грешки.
    Мислех, че няма кой да измести, от челната позиция, култовия "колторизам", която беше на върха, в продължение на 6 години, но ти просто изкла всякаква кункоренсиа, по особено брутален и безкомпромисен начин. Просто исках да те поздравя и да отбележа случая, подобаващо.
    Та на въпроса.
    Цитат на: Eona Lightholder
    Предръсъдака не е лошо нещо , обикновенно е аларма за някакъв дисбаланс , дори на някакво елементарно ниво, доверието е именно въпреки алармите
    Мисля че се досещам какво имаш предвид, но ...няма как да съм сигурен.
    Поначало, никое нещо не е непременно лошо нещо. Даже сме го обсъждали и това, че и лошото не е непременно лошо, както и че доброто е понякога лошо.
    Аларма за дисбаланс... да, има нещо такова, но между кое и кое? Трудно ми е да си го представя, иначе звучи достоверно, на първо четене. Може би... дисбаланс, между възприятията, съзнанието и опита... Не, не знам. А доверието, при повечето случаи, май не успява да заглуши алармите.
    Има го и момента с дресировката ни, от деца. От както се помним, ни повтарят "не вярвай на непознати, че виж на Този Онзев какво се случи!".
    Добре е да уточним, че под доверие, се има предвид, онзи акт, при който сме склонни да рискуваме нещо ценно за нас, да направим компромис със себе си и принципите си, или както има един израз - да си сложим главата в торбата, оповавайки се на доверието си, спрямо някой.
    Например - брадат циганин, опърпан, изскача насреща ви и ви бута някакъв плик в ръката, като ви уверява, че ако го вземете, ще спасите живота му и на още сума хора. Предразсъдък ли е, ако се подведем по външния му вид и съмнителното съдържание на плика? Реално, нищо не ни пречи да го вземем плика и да изчакаме развоя на събитията, но дали пък това няма да е наивност?
    Ако циганина е прав, ще ни гризе ли съвестта после, ако не сме взели плика и ще се самообвиняваме ли, ако например се окаже, че полицаи го преследват и иска да ви обельоса?
    Не... Май нещо не е добре този пример. Трябва мадам Бонева да обясни по-подробно за тези предразсъдъци.
    « Последна редакция: Март 23, 2012, 07:11:14 от sanguinary » Активен
    Страници:  [1] 2 3   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright