Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: "Камино" на Шърли Маклейн  (Прочетена 3768 пъти)
delfin
Гост
« -: Ноември 06, 2009, 21:41:33 »

Актрисата Шърли Маклейн е носителка на наградата „Оскар", три пъти на наградата „Еми" и десет пъти на „Златен глобус", играла е в повече от 50 филма, шест пъти е била номинирана за „Оскар" (най-добра актриса) и го печели през 1984 г. За дългогодишни постижения Шърли Маклейн получава през 1999 г. наградата „Златната мечка" на Международния филмов фестивал в Берлин и наградата „Сесил Б. Демил" за забележителен принос в областта на изпълнителското изкуство. Печели две награди на Британската филмова академия, две Сребърни мечки на Германската академия и две награди „Златна камера", две награди „Купа Волпи" на филмовия фестивал във Венеция, две награди ,Донатело" в Италия, както и наградите на филмовата критика в Ню Йорк и Лос Анджелис. Дългогодишна пламенна защит-ничка на гражданските права и свободи, Шърли Маклейн е и авторка на осем международни бестселъра, сред които „Не падай от планината", „Там не можеш да стигнеш оттук", „В неизгодно положение", „Танцувай до последен дъх", „Всичко е в играта", „Навлизане навътре", „За да достигнеш плода" и „Моята щастлива звезда". Шърли Маклейн живее в Малибу, Калифорния, и в Абикуи, Ню Мексико.

Известен като Камино,пътят до Сантяго де Компостела в Северна Испания привлича от векове хиляди поклонници. Според легендите дългият около 8оо километра магически маршрут минава точно под Млечния път и отразява енергията на звездите над него. Самата тя звезда -на Холивуд и на литературната сцена, - Шърли Маклейн решава да измине Камино. Не знае защо го прави, знае единствено, че по този път са вървели светци и грешници, щастливци и несретници, крале и кралици, генерали и войници. Хората тръгват по него с намерението да открият своята духовна същност, смисъла на живота си, тайните на битието. Това пътуване на духа е изпълнено с много премеждия, лутания във времето и пространството, реални усещания и космически проникновения.

По-надолу може да прочетете част от това невероятно пътуване, през което Шърли Маклейн навлизайки навътре в душата си намира отговори на много въпроси, които често си задаваме.

От къде идваме, защо сме тук и накъде отиваме...
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Ноември 06, 2009, 21:43:29 »

Читателю, именно в този момент заспорих със себе си дали да включа последвалите събития в разказа си за Пътя на моето поклонение.

Не мога да отрека, че изживях тези събития и явления, но също така съзнавам колко шокиращи и обезпокоителни ще се сторят те на онези, които не са размишлявали по тях. Самият Камино помага при разрешаването на емоционалните въпроси, но аз най-вече изживявах дълбоките и древни духовни причини за емоционалното си объркване, които ни хвърлят в конфликт със самите нас.

Онова, което ще се опитам да предам и опиша, може да ви отведе от пътеките на Камино до ръба на разумното, но аз винаги съм си мислела, че ако човек не може да стигне до ръба на пропастта, тогава защо изобщо да върви?

Съществуват много начини да получиш духовно образование.

Сърцето ми започна да се разширява, като че ли споменът за онова, което щеше да се случи, бе скрит там. Усещах някакви разтърсващи душата удари на сърцето в гърдите си. Тялото ми сякаш се настройваше за нещо ново вътре в мен. Чух ехото от гласа на Джон.

-  Първата рана на човечеството беше нанесена от
физическото отделяне от Бога и духа, когато душата
навлезе в материалната маса. Първото действие на кар-
мата беше страх.

-  Триъгълникът представлява троицата, която означава баланс между разума, тялото и духа, или Бога,
Богинята и Детето. Той представлява обратният път
към Бога. Всяка спирала представлява балансът между
ин и ян, или мъжкото и женското начало в разума, тя­
лото и духа. Енергиите се свиват навътре в себе си и
към центъра на троицата, който е Бог. Оттук нататък
ще наричам Бог „Божеството", защото тази дума може
да се определи за всички родове.

В първия рай на земята - продължи да ми обяснява Джон - първите хора живеели в състояние на съвършенство. Всяка душа била едновременно мъжка и женска. Създали физическа форма, която едновременно включвала мъжкото и женското начало - хермафродита. Физическата форма отразявала съвършено душата - хермафродитна. Всяко човешко същество живеело в хермафродитно състояние.

Този период от време е известен като Лемурия. Митологически е известен като Райската градина. Духовното състояние на обитателите й отразявало съвършено балансирана физическа форма. Енергията на всеки индивид се свивала навътре, както показва символът, обръщайки се към центъра на троицата. Цивилизация­та на Лемурия съществувала много милиарди години. После, когато душевните форми били обхванати от авантюристичното желание да усетят по-осезаемо физическото в себе си, било взето решение. Решили да отделят ин от ян, мъжкото от женското начало. Разделили себе си. И от реброто Адамово се родила Ева.

Тази история от твоята Библия е вярна - каза ми Джон, - само дето е символична за онова, което после нарекли разделение на половете. Това отбелязало края на лемурската цивилизация и началото на атлантската цивилизация. Това е връзката - каза той, - която търсиш ти. С разделението на половете, което продължавало милиарди години, човечеството се оказало отделено от другата си половина. Осъзнаването на това породило страха - страха от изолация, самота и още по-голямо отчуждение от съвършения душевен баланс, който отразявал Божеството.

Сега ще изживееш онова, което се е случило, тъй като си преминала през едно от най-ранните разделения на половете. Моля те, не се страхувай. Помни, че само съпреживяваш отново .онова, което вече си изживяла.

Сърцето ми продължи да се разширява.
Усещах, че ми помагат да се отпусна. Измина време. После започнах да виждам поток от цветове със сърцето, а не с разума си. Цветовете плуваха и се виеха из и около сърдечните канали, като че ли бяха струйки от широкия сърдечен поток. Отначало сред тях преобладаваше зеленото, синьото и виолетовото. После те приеха формата на твърди тела, които се оцветиха в наситени жълти, оранжеви и червени тонове. Цветовете бавно се превърнаха в движещи се предмети, докато осъзнах, че виждам пейзаж от многоцветни дървета, цветя и растителност. Имаше овощни дървета, свели плодове под лекия бриз в добре подредени дворове и многоцветни градини. Фонтани от синьо-зелена вода се издигаха към небето, а слънчевата светлина бе забулена в омара. Вити ориенталски мостове над бълбукащи горещи потоци свързваха дворовете един с друг. Край дворовете имаше пирамидални постройки - едни от камък, други от кристал. Мозайки красяха стените на пирамидите, а мозайките бяха заобиколени с йероглифи.

Докато все по-ясно възприемах заобикалящата ме среда, също така осъзнавах, че цари кротка и пълна тишина. Чувах звуците на дребни животинки, шумоленето и движението на флората и фауната, но това беше всичко. И въпреки това ги „усещах" как общуват един с друг. Погледнах нагоре, през един от многоцветните дворове. По моста към мен вървеше високо и достолепно човешко същество. Кожата му беше златисто-оранжева, а очите виолетови. Беше много високо - над два метра - и имаше дълга руса коса. Нямаше косми по лицето или ръцете. Носеше нещо подобно на близкоизточна джелаба и сандали. Плъзгаше се мълчаливо над земята, докато вървеше към мен.

Когато се приближи, не каза нищо с думи, но ми предаде мисълта:

- Здравей. Аз съм Джон Шотландеца в едно свое предишно прераждане. - Усмихна се. Познах мислено гласа и също се усмихнах. - Добре дошла в първия си дом - каза Джон. - Аз ще ти помогна отново да се запознаеш с всичко. — Опитах се да му отговоря, но не издадох никакъв звук. Изведнъж осъзнах, че Джон общува с мен телепатично, чрез някакъв визуално-емоционален език. - Просто помисли за онова, което чувстваш -каза той, - и аз ще разбера какво искаш да ми кажеш.

Съсредоточих се изцяло върху въпроса: „Така ли разговарят всички тук помежду си?" Оформих думите в съзнанието си, но докато го правех, усетих по-скоро емоционалната им наситеност, отколкото конкретните думи. После всъщност чувствата се визуализираха в съзнанието ми. Джон се усмихна.

- Разбирам - каза. - Добре.

Най-голямото ни постижение - продължи той - е единното съзнание. Не сме отделени един от друг. Схващаме колективно нуждите на отделния индивид. Мислим за добруването на всеки от нас, като че ли с един общ разсъдък. Всеки мигновено разбира другия.

Тръгнахме заедно. Почувствах се много по-лека. Погледнах надолу и видях, че вървя по кристална пътека.

- Кристалът - каза Джон - е за усилване на мисъл­
та. Строим много неща от кристал, защото кристалът
усилва мисловните вълни, както кристалите в радио­
апаратите ви усилват звуковите вълни. Кристалните
пътеки също ни помагат да медитираме, докато вървим.

Докато Джон ми предаваше телепатично обясненията си, покрай нас от двете страни преминаваха други същества. Бяха облечени в роби или носеха набедрени превръзки и сандали като Джон и бяха високи колкото него.

Разглеждах заобикалящата ме околност. Искреше от цветове и живот - пъстри цветя, овощни дръвчета, буйна тропическа растителност, всевъзможна флора и фауна - и цялата растителност като че ли вибрираше на същата дължина на вълната като хората. Усещах преплитащите се потоци енергия и почти разбирах какво чувстват животните и цветята и какво мислят отрупаните с плод дървета.

-  Ние се грижим много за градината - каза Джон. -
Дори и в сегашния си живот знаеш, че растенията имат
чувства и се влияят от човешката мисъл и действия. Така е и в Лемурия. Ние сме в пълна хармония с молекулярните свойства на растенията и животните и мислено се грижим за тях, както се грижим и един за друг.

Докато вървяхме, Джон се пресегна и откъсна зрял розов плод от едно дърво. Въздухът наоколо ухаеше. Чувах детски смях като звънко чуруликане в далечината. После чух в отговор да се обажда птица. Погледнах към овощното дръвче и се усмихнах. Сигурна бях, че клоните му се сведоха към мен.

- Този плод е основната ни храна - каза Джон, дока­
то двамата поглъщахме сочния плод. - Вие го познава­
те като манго. Мангото има съвършено балансирани
свойства на ин и ян. Когато се усвои както трябва от
организма, то стимулира необходимите начини за проектиране на телепатията. Тъй като целта ни на земята е
високото развитие на мисловната хармония, използва­
ме мангото да ни помага за постигането на тази цел.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Ноември 06, 2009, 21:45:31 »

Вървях и размишлявах. Ароматното ухание на въздуха като че ли следваше мислите ми и собствените ми вибрации. Почувствах се приласкала от хармонията на Лемурия. Лемурия наистина беше Райска градина. Внезапно разбрах символичното описание на Рая в Библията - пълно спокойствие, абсолютна красота, цялостна хармония. Помислих си за Адам и Ева и за изкусителния плод от Дървото на познанието. Какво представляваше тази ябълка?

Още недовършила мисълта си и Джон ми отговори.

-  Ще ти обясня грехопадението в Райската градина
по-късно, защото и ти си била част от него. За теб ще
е по-добре да го преживееш отново, вместо да го на­
учиш пак от разкази, но ще стане по-късно. Имаш да
видиш много преди това.

Докато вървяхме, забелязах други същества, които медитираха, издигайки се на три стъпки от земята върху кристалните пътеки.

- Някои от тези същества са свещеници - обясни
Джон, - онези, които носят кристални диадеми на главите за още по-голямо усилване на мисълта.

Вътре и около великолепните градини имаше пирамиди, изваяни от кристал или камък. Някои от пирамидите бяха инкрустирани със скъпоценни камъни - смарагди, рубини, сапфири и нефрит. Свойствата на скъпоценните камъни отразяваха електромагнитните полета на земята, тъй като съществуваха в резултат на естественото земно налягане.

- Те са изключително ценни - каза Джон, - защото
също така лекуват и помагат за усилване на мисълта.

Яркозелени лози се виеха около основите на всяка кристална пирамида.
Джон ме преведе през обвити в омара буйни тропически градини, като ми говореше чрез мислите си. Обясни ми, че в Лемурия обитават петдесет милиона души от преобладаващите раси (расите, които познаваме днес, плюс още две - със златисто оранжевата кожа и виолетовите очи и с виолетова кожа и виолетови очи).

Столицата се наричаше Раму и се намираше там, където днес са Хавайските острови. Лемурия се делеше на седем щати или области, обединени от проста моноте-истична религия и единна система на мислене. Температурата беше средно 22 градуса по Целзий и никога не падаше под 11 градуса, нито пък надхвърляше 39 градуса. По природа страната беше тропическа, без планини, а с ниски хълмове и равнини. Всички постройки бяха конструирани така, че да отговарят на електромагнитните честоти на природните сили на земята, снабдявайки по този начин хората с по-висши форми на енергия. Хората пък не формираха нито земеделско, нито градинарско общество, а екологично. Джон ми каза, че било невъзможно да се изчисли продължителността на живота на един индивид в Лемурия, защото физическото тяло поради хармоничните си свойства било безсмъртно. Когато обаче душите достигнели високо ниво на старшинство, те просто решавали да разтворят тялото и да се върнат в астралната сфера. Причината за съществуването им била постигането на пълна хармония във физическата сфера; след това можели да продължат по-нататьк.

Когато Джон привърши обяснението, започнах да разбирам по-добре какво е залегнало в основата на живота на лемурийците. Техният живот не се градеше върху техническо превъзходство. Те бяха същества, които се стремяха към хармония с всичко живо, което ги заобикаляше. А хармонията се постигаше чрез единство. Защото всички неща си влияят взаимно. А най-вис-шето единство бе Божеството, тъй като лемурийците бяха разбрали, че най-положителният и надежден източник на познания е космическият разум.

Вървях подир Джон и усещах как по силата на телепатията общувам с дърветата и цветята и ги чувах как ми отвръщат. Дори и животните по пътя - малки кончета, кучета, котки и митичните еднорози, с рог отпред на челото като инструмент за телепатия - отвръщаха на мислите ми, докато вървях. Някои откликваха с физически допир, други се изправяха на задните си крака. Усетих как се разтапям от нежност. Спомних си колко обичах всичко това, когато бях тук едно време. Докоснах рога на един мъжкар. Беше от гладък кристализирал протеин, който действаше като чувствителна антена. Еднорогът потри муцуна в ръката ми.

Джон ме заведе в Храма на знанието. Беше от кристал, с формата на пирамида.

- С помощта на пирамидалния кристал се настройваме за космическите свойства на собствения си разум -каза Джон. - За нас придобиването на знания се смята за духовно настройване. Благоговеем пред натрупването на знания. Затова построихме храмове на знанието. Възприемат се като университети, които съхраняват във времето натрупаните познания за Божеството. Имаме, както вие бихте ги нарекли, религиозни церемонии, които се провеждат с две цели - първо, да изразим мълчаливото си обожание към Божеството и, второ, да предаваме знания един на друг.

Огледах другите ученици. Някои имаха къса коса на върха на главата и дълги кичури, които се виеха по гърбовете им, сплетени и накъдрени по най-различни начини. Използваха ярко оцветени пера за украса в косите, на шията и кръста.
Джон ми посочи да надзърна в една зала за медитации. Около петдесет ученици в кръг левитираха на метър от пода в дълбока медитация. Въздухът в стаята бе синкав. Не се чуваше никакъв звук и нямаше учител. Те като че ли общуваха колективно един с друг. Виждах как аурите им вибрират. Взрях се по-внимателно и видях по гръбнака на всеки от тях светлинните вибрации на чакрите им. Джон се усмихна.

- Подготвили са си домашното, така да се каже. Но
левитацията е примитивно развитие на пространствените способности.

Джон ме върна обратно в открит широк коридор и после в една стая за обучение. Липсваха и познатите мебели в тези стаи. Вместо това имаше платформи на различни нива. И тънки постелки за медитиране. Платформите бяха украсени с бели мраморни колони. Чувствах спокойствие, докато се оглеждах. Джон ми махна да седна със скръстени крака върху една от тънките постелки.

-  Част от онова, което ще преживееш отново - каза
Джон, - ще бъде неприятно. Но ти си тук, защото си
достатъчно зряла, за да преживееш отново собствената
си истина. Разбираш ли?

Кимнах.-  Когато медитираме - продължи Джон, - предпочитаме да го правим колективно, защото всеки извлича повече електромагнитна енергия от групата. Няма да спра
да повтарям, че сме високо развити духовно, защото общуваме ЗАЕДНО на всички нива. Не разделяме мисленето си на индивидуални мисли. Ние сме като един разум. Стремим се към абсолютна хармония на всички индивиди. А хармонията е ЛЮБОВ, която носи мир.Седнах и се отпуснах. Замислих се върху живота си през XX век. Колко малко от него бе посветено на колективната хармония. Всъщност като че ли нарочно бе фокусиран върху индивидуалния сепаратизъм, индивидуалната конкуренция, индивидуалния личен живот, индивидуалните нужди и желания и индивидуалното щастие. С моя модерен разум почти не разбирах принципа на колективната хармония. Дори не беше привлекателен за мен или за обществото, в което живеех. Западното общество на XX век всъщност изобщо не приемаше сериозно духовността. В действителност човешката душа дори не се признаваше като факт. Да не говорим, че в Западния свят идеята за предварителното съществуване на душата по същество се приемаше за ерес. В хода на съвременния ни човешки живот душата ежедневно е изтезавана. За повечето хора на Запад душата не съществува. Когато се цитира броят на населението в днешно време, се говори в милиони - например петдесет милиона човека. Тук, в Лемурия, бяха петдесет милиона души. Много малко неща в модерното време са предназначени да подхранват мирно душата. Помислих си, че дори и музиката ни опорочава духа на хармонията. Тя е шумна, дисхармонична и всъщност често дразнеща. Може би затова толкова много хора търсят дрогата - поради желание за извънпространствено изживяване, усещайки, че това е част от духовната им истина и познание. Музиката представлява звукови вибрации, тогава защо да не може да се използва за лечение или успокоение? Защо да не може да се използва като групова терапия за хармония, вместо за дисхармония?

Мисълта ми се зарея като волна птица. Щом си помислих за музика, чух някакъв струнен инструмент да реди тихи акорди. Джон се включи телепатично.

- Използваме музикални акорди за лечение - каза той. - Всичко в живота е въпрос на електромагнитни честоти. Вибрациите на музикалните струни и честотите имат собствени целебни свойства... нещо като звукова терапия. Музиката играе важна роля в обществото - както положителна, така и отрицателна. Вече знаеш някои от отрицателните последици от дисхармоничната музика в твоя съвременен свят като наркотици, обществени вълнения и насилие. Хармонията е желаният ефект във всичко, защото е положителна. Дисхармонията поражда своето уродливо подобие. А то не е мир. Модерните хора са забравили древното си минало и въпреки всичко копнеят да го възпроизведат.

Седях, заслушана в нежните, напомнящи арфа звуци. Музиката успокояваше и идеше нейде отдалеч. Усетих отново гласа на Джон.

- Тук всеки - продължи той - зависи от всички останали. Ако един индивид изостане, цялата общност слиза на нивото му, за да го подпомогне отново да израсне. Всички в групата са толкова съсредоточени върху проблемите на този индивид, че буквално развиват амнезия към всякаква друга информация, докато не помогнат на изпадналия в беда. Общността се превръща в единен разум, докато нуждаещият се индивид го разбере. Всеки е пазител на своя брат. Всеки отговаря за всички останали. Не позволяват на никого да изпитва нужда. Съществува динамично непрестанно общо израстване, защото духовният напредък е радост. Напредъкът тук не е бреме. Тъй като нямаме егоструктури, ние сме пълни оптимисти и вярваме в силата на нашето положително мислене.
Изведнъж изпитах силен глад. Толкова много неща не разбирах и въпреки това всичко, което чувствах, ми беше познато. Погледнах към Джон, чиито очи бяха затворени. Усетих как той прие мисълта ми за чувството на глад. Докато продължаваше да медитира, Джон протегна ръка във въздуха и съсредоточавайки се върху молекулярните свойства на мангото, материализира един плод пред очите ми. Подаде ми го.

- При духовното разбирателство никой не изпитва
нужда - каза Джон.

Спомних си как Исус умножил рибите и хлябовете за хората. Спомних си как от небето паднала манна за гладуващите израелтяни в пустинята. Захапах сочното манго и си помислих, че духовното знание трябва да бъде същото като научното знание. Почудих се какво ли щеше да помисли Айнщайн за това връщане назад във времето.

Джон потъна в още по-дълбока медитация. Аз също усетих как все повече се отпускам.

- Медитацията - заяви Джон - е най-добрият начин
за обучение.

Усетих как съзнанието ми силно се изостря. Бях напълно отпусната и благодарение на това отворена за външни стимули, като същевременно бях изпълнена с непреодолимо желание да се опитам да разбера големите въпроси.

-  Как е започнал животът? - попитах. Едва задържах трупащите се в главата ми въпроси да не се изсипят като порой. - Какво означава той? Що е това живот? Що е това душа? Коя съм аз? - Все въпроси, за които знаех, че има отговори.

Усетих как Джон търпеливо ме спира.

- Разбирам нетърпението ти - каза той. - Да, ще се
опитам да ти помогна да разбереш. Но е необходимо да
научиш отново онова, което всъщност си изживяла.

- Което съм изживяла ли? - повторих аз.

- Да - каза Джон, - ще се помъча да ти помогна да
го схванеш по-точно.
Усетих как задишах по-дълбоко, стараейки се да изкарам всичкия въглероден двуокис от дробовете си. Изпаднах в още по-дълбока медитация, акомпанирана само от гласа на Джон.

- За да вникнеш по-дълбоко - каза Джон, - необходимо е да се върнеш още по-назад във времето. Трябва да се върнем отвъд времето и пространството, по-назад, преди да е имало пространство и време, преди да е имало движение. Назад към нищото, когато в огромната самота и нищото е имало само дух - онзи, който е известен като Божеството.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Ноември 06, 2009, 21:46:18 »

В началото имало само едно съзнание, един Дух, една Сила, едно единство. Обгърната в това Единство била енергията, която по-късно свързала всички неща, целия живот, всички мисли, всички действия... и направила всичко единно.

В самотата си Единният дух започнал да се движи в себе си и сътворил големи чудеса. Пантеон от въглеродни газове се завихрили във и около себе си, докато се превърнали в слънца. Чрез ядрена реакция светлината, мракът и газообразните вещества се превърнали в сияние, а светлината се превърнала в цвят. Изначалната маса и изначалният Дух си взаимодействали, докато се раждал космосът, създавайки вселени във вселени, светове в светове, измерения в измерения. И въпреки това имало само един Дух, една енергия, един закон, които задвижвали всичко, свързвали в едно всички системи, докато станат цялостни и завършени. И всичко сътворено било хармонично, като симфонии от небесна музика.

Трилиони галактики се вихрели и припламвали една в друга, една около друга и отделно една от друга. Слънца изригвали и угасвали, а на тяхно място се раждали други. Космическата пустош се раздвижила. Великата мисъл се активирала. Седем дълги периода Божеството се движило и след седмия - спряло.

Суровата вселена вече била стабилна и хармонична. Царяла пълна хармония, пълен мир. Но все още съществувала някаква непълнота. Великият дух изпитвал някаква летаргия, някаква самота в своето Единство... някаква скованост... и остра нужда. Божеството почувствало нужда да усети себе си. То изпитало нужда да запълни празнотата в себе си. Доловило необходимостта да ЧУВСТВА. Усетило, че творенията му значат малко или нищо без чувството вътре в него. Божеството обикнало творенията си и видяло, че са добри, но за да не бъде само в единството си, обърнало се навътре в себе си и си казало: „Ще създам венеца на творението. Ще създам живот по свой образ и подобие." И така се родили отделни души в състояние на божествено съвършенство и подобие. Трилиони души с божествения образ, чиста бяла светлина, се пръснали из вселената, после се разделили и тръгнали по двойки. Двойките се докосвали една друга, можели да се преплитат и сливат помежду си, без да губят усещането, че съществуват по двойки.

Великият дух създал двойките като духовни партньори. Всеки индивид в двойката бил едновременно мъжки и женски и следователно цялостен в себе си. Всяка отделна душа съчетавала двата пола и следователно никой от тях не доминирал и не бил неравностоен спрямо другия. Съзнавайки собственото си съвършенство, Великият дух пожелал децата му да се осъществят един чрез друг и като партньори по душа да се доказват един друг. Така били създадени по двойки и обвързани от самото начало на времето и така щели да останат във вечността. Заедно те сияели като хиляди слънца, всяка от тях отделно сияйно същество... деца на светлината... рожби на Божеството. И тези рожби, тези партньори по душа били сътворени от Божеството с полярност вътре в себе си, с положителното и отрицателното, с ин и ян, подобно на природните сили, които властват из вселената и управляват всички дейности. Защото без полярност - мъжко/женско, положително/отрицателно, светло/тъмно, горе/долу - не може да има нито действие, нито сътворение. Защото благодарение на полярността има творчество - живот... било той духовен, научен, философски, математически или материален. Така душите деца на светлината били създадени да общуват както помежду си, така и с Божеството, което било техен създател и Велик дух, обединяващ всичко в едно.

Милиарди години - обясняваше Джон - тези души еволюирали, натоварени от Божеството да творят заедно с него физическия живот трилиони двойки души се стрелкали, мятали и кръжали в пространството, докато някои стигнали до планетата Земя, а други до различни планети в галактиката, за да изпълнят задълженията си в други светове. Някои останали в божествено състояние, служейки единствено на волята на Великия дух, и сред тях били душите на име Михаил, Ариел, Рафаил и Гавриил. Общували помежду си като високо развити вибрации на светлина и сияние. Били зрели, цялостни и божествени във волята си, служейки само на Великия дух, който ги бил създал, прозрачни създания от чиста светлина. Имали електромагнитни криле и гръбнаци от седем ярки светлини във вертикален ред, известни като чакри или органи на душата. Архангелите бдели над душите, които били изпратени със задачи на земята. Те наблюдавали как душите, създадени една за друга, със собствени оттенъци на светлина, цветови спектър и електрически осцилации, описват непрекъснати кръгове, както се движат планетите, с ин и ян като полюси на цикличното им движение. Ин бил женският аспект на всяка душа, а ян - мъжкият. Ин бил полюс на привличащата енергия, а ян — на активната енергия. И двата били равнопоставени, защото без единия от тях не можело да има дейност - никакъв живот. И така, при всяка душа се затварял пълният кръг, защото всяка душа била хермафродит.

И всяка двойка хермафродитни партньори си имала уникална електромагнитна честота, с която били обвързани и двамата.

Целта им била да свидетелстват за Божеството и да служат на Божията воля, която на свой ред да служи на тяхната по-висша същност. И за да стори това, Божеството дарило децата на светлината с най-големия дар -свободната воля, способността да се освободят и да изберат своя господар.
Първата вълна души, които достигнали земната сфера, претърпели метаморфоза. След навлизането на светлината им в земната сфера техните кристални образи започнали да приемат магнитните честоти на земята. Докато се спускали в древните блата и джунгли на земята, те се превърнали в зрели ангелски същества с електромагнитни криле, които отразявали електромагнитните линии на земята. Било им възложено да се грижат за планетата Земя в Слънчевата система. Трябвало да сътворяват формите на живот на земята, изразявайки собствената си индивидуалност в този процес. Божията светлина започнала процеса на жизнения цикъл, а нейните души деца на светлината били тук, за да го индивидуализират физически. Свободни били да властват над всички форми на живот. Били тук, за да създават нови видове и да подпомагат еволюцията на създадения от тях живот.

И така, душите, изтъкани от светлина, започнали да създават живот. Един ден можел да продължи хиляда години. Времето не значело нищо за тях. Те съсредоточавали заедно електромагнитните честоти на целите си същества, докато обектът на физическото им творчество не започвал свой собствен живот. Гущерът растял и ставал грамаден. Можел да развие и криле, ако пожелаели. После бавно му пониквали пера, преливащи в цветовете на дъгата. Хилядолетията преминавали в еони. Главата му бавно се вдигала нагоре, докато най-сетне в изблик на ярост гигантският оперен многоцветен гущер размахал криле и полетял - завършено творение на невидимите души деца на Божеството. Макар че не усещали времето и пространството, може би били изминали десет хиляди години.

Така еволюирали стотици хиляди същества. В процеса на движението на времето и пространството, в процеса на еволюцията на творенията им в земната сфера изпратените на земята души постепенно били запленени от физическата земя. Започнали да се приближават твърде много до физическата сфера. Тъй като Божеството ги било определило да творят заедно с Него и защото имали Божествени способности, те материализирали форми на живот, които ги запленили. И тъй като били любопитни и имали свободна воля, те се влюбили в собствените си творения. Творели с всички Божествени енергии във вселената, с които разполагали. Животът се превърнал в своеобразно игрално поле. Творели създания само с ин енергийна честота; създавали само ян енергийни честоти; създавали смесици от ин и ян, от положителното и отрицателното. Създали пищно разнообразие. После били съблазнени от своите красиви творения, смятайки, че в много отношения са създали по-голяма красота от Великия дух. Така се превърнали в бунтари, като се доближили още повече до физическите си творби и се отдалечили от Върховното божество, докато в крайна сметка били напълно привлечени от физическите си творения и всъщност извършили грях, оставайки във физическата сфера. Покосени от творческите сили, които сами били задействали, те се слели с творенията си, вместо да съхранят единението си с Върховното божество. Някои от създадените същества били красиви и хармонични, отражение на творците си, а други били толкова грозни и чудати (отразявайки привързаността на създателите си), че трябвало да бъдат заличени. Някои души се опиянявали от способността си да материализират живот и не искали да се бавят, а творенията им отразявали тяхната дисхармония и се изплъзвали от контрол.

Архангелите Михаил, Ариел, Рафаил и Гавриил наблюдавали с разочарование развитието на виртуалния балет на изкривената еволюция. Наблюдавали своите братя души как, изгубили контрол, започват да се въплъщават в съществата, които всъщност трябвало да контролират. Това бил първият грях. Толкова много се отклонили от правия път, че се превърнали в онова, което създавали, забравяйки своята божественост, и за пръв път усетили физическа болка и страх. Изгубили съзнанието си на деца на светлината и пропаднали изцяло в материалната сфера, усещайки не само болка, но и чувственост.
Това станало известно като бунта на Луцифер или влиянието на Луцифер. Луцифер означава „носещ светлина", каквито били тези души на Висшето божество, но когато по своя собствена воля съгрешили, те създали вътре в себе си свое собствено морално бойно поле. И така концепцията за злото всъщност се отъждествявала с акта на отдалечаване от Върховното божество по собствена свободна воля. Влиянието на Луцифер не произтичало от едно зло създание, а по-скоро било колективна грешка, извършена от душите, които забравили, че били създадени да служат на Божеството с искрена любов към всичко.

Това била първата проява на насилие, на отстъпление от Божиите закони. Душите започнали да спорят и да се карат помежду си, като същевременно продължавали да създават все повече чудати и изкривени същества, отражение на самите тях. Създали огромни, безполезни и почти безмозъчни същества като динозаврите. Започнала борбата за оцеляване на най-силните, като задействала за пръв път на земята закона за причинно-следствената връзка или закона за кармата, тъй като цялата излъчена енергия винаги се връща обратно. Създанията като че ли притежавали вродени демонични сили, но всъщност се борели със себе си. И вършейки това, спрели да се припознават помежду си.

Избухнали стълкновения и убийства, след като нововъплътените души попаднали в капана на по-силната физическа същност на животинските форми, което им причинило силна болка. Архангелите наблюдавали разочаровано, но не се намесвали.

Това били плодовете на техния труд. Това били падналите ангели. Архангелите наблюдавали какво става със свободната воля, когато излезе извън границите на Божията воля. Но не се намесвали. Знаели, че Великото божество - творецът - ги обича всичките. Падналите ангели може и да са се чувствали отделени и низвергнати от Върховното божество, но не през цялото време.

Съществували други същества, в други светове, в други форми, с други възможности и технологии - други братя, които били отишли по-напред по пътя на Великия дух. Имало и такива, които били изпаднали в подобни обстоятелства, като тези на земята, и трети, които били още по-зле. Във всички тези случаи задачата на всяка отделна душа била да си спомни за собствената си Божествена природа и да се върне към нея.

Върховното божество и архангелите разбирали, че ще трябва да разчистят хаоса, създаден от душите. Трябвало да се сложи край на безмерната лудост, градяща бъдещето си на земята. По неодухотворените форми на живот, живеещи в панически страх и изкривяване, трябвало да бъдат пометени. На тези същества им била прекъсната жизнената сила и така бил сложен край на множенето им. Така изчезнали огромните животни, известни като динозаври. Тъй нареченият Ледников период не е бил причина за изчезването им. Той е бил инструмент, с чиято помощ те изчезнали, защото жизнената им сила била отнета от архангелите, които трябвало да създадат по-съвършена среда за духовните си братя, за да постигнат изкупление.

Трябвало да има инструмент за изкупление на душите им във физическата сфера. И така, от калта те създали ново същество, което да еволюира до човешки индивид... приматът.
По-нисшите примати започнали да еволюират в предшестващи човека форми. Възвръщайки реда, архангелите трябвало да създадат съвършена форма, за да се върнат душите към своята божественост. Но формата и душите трябвало да еволюират заедно. Изгубените души сега не съзнавали, не знаели нищо за божествения си произход, не познавали силата и способностите си. Това състояние на съществуване го наричат ад в днешния свят. Адът бил запратен във външния мрак. Адът бил отрязан от сиянието на Върховното божество. Адът бил форма на духовна амнезия. Това състояние преди всичко било резултат от падението във физическата и материалната сфера. Душите запазвали донякъде интелекта си, но не и духовността си, следователно не били в съзвучие с Божията воля.

И така, нисшите примати станали първоначалното средство за еволюцията на човека и завръщането му към Божеството - първата стъпка към изкуплението.

Едновременно с това в други части на вселената, в съседните галактики, еволюирали други същества. Някои развили по-висша духовност, други - по-висши технологии, трети и двете. Извънземните, както започнали да ги наричат, създали големи кораби, с които пътували между планетите. Пътували с тези големи машини, носейки със себе си своите култури, принципи и идеи. Стремейки се да продължат делото на Великото божество творец, те наблюдавали ситуацията на планетата Земя и се опитали да ускорят процеса на еволюция. Притежавали големи познания по генно инженерство и знаели, че процесът на изкупителната еволюция ще продължи много дълго, ако се остави изцяло на приматите. Така извънземните дали своя принос за ускоряването на еволюционния процес, като използвали технологията на кристалите, генното инженерство и кръстосването с приматите - физически и психически. Този процес всъщност е липсващото звено в еволюционната верига на земята. В резултат на физическите и психическите въздействия изведнъж се появил човекът без видима междинна връзка с приматите, които го предшествали. В резултат на приноса на извънземните душите си възвърнали съзнанието. Колкото повече се осъзнавали, толкова по-цялостни ставали и все повече божествеността на душата оформяла физическото тяло така, че формата му да отразява отново пробудената божествена душа, а физическото тяло да изразява съвършения баланс на мъжкото и женското начало, ин и ян, положителната и отрицателната искра, която била същината на Божеството.

Така се появил АДАМОВИЯТ род, който се развивал и еволюирал милиони години. От него възникнали първите общности, обичаи, закони и вярвания, докато започнала да се оформя основна цивилизация. И с помощта на втората вълна от извънземни се появила люлката на първата процъфтяваща човешка цивилизация. Цивилизацията се наричала Лемурия и точно тя се споменава в Библията като Райската градина. Сега средство за връщане към Божественото бил лемуриецът. Извънземните ускорили еволюционния модел на земните хора.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Ноември 06, 2009, 21:47:21 »

Джон прекъсна разказа си. Той толкова живо ми разказваше телепатично за създаването на душите, че аз сякаш изживявах всичко. Говореше за събития, неизвестни в историческата литература. Говореше за отклоняването от правия път, за чувството на непълнота, за първородния грях. Говореше за липсващото звено в еволюцията и каза, че психологическият и генетичният принос на извънземните от дълбокия космос били причината за това. Главата ми се въртеше. Изпитвах чувство на натрапчиво осъзнаване.
Докато той говореше, а аз седях в лемурийския Храм на знанието, усещах как всяка клетка и атом в тялото ми се съживяват. Чувствах се свободна, като че ли се бях отърсила от тревогите. Усещах как се отпускам напълно. Не бях сигурна как е станало това, докато не осъзнах, че левитирам около метър над тънката постелка на пода. Долових, че Джон се усмихва. Чувствах се едно цяло с него. Усещах се едно цяло с Божеството. Усещах се едно цяло със себе си. Усещах се свободна. Древни пословици и поговорки се въртяха из главата ми. „Опознай себе си", „Истината ще те освободи", „Обичай Бога с цялото си сърце и душа, обичай ближния както себе си". Досега те бяха за мен само думи. Сега вече имаха смисъл. Разсъдъкът ми започна да асоциира свободно.

Спомних си колко бях потресена, когато прочетох Книга на пророк Иезекииля и други библейски текстове, където сякаш се описваха космически кораби и същества от други светове (или Небесното царство). Сега Джон ми обясни какво означава това. Усетих как вибрирам във въздуха, изпълнена с непознато досега спокойствие.

- Значи пришълци от космоса са проучвали тази
планета от милиони години? - попитах Джон.
- Да. В това няма нищо необичайно. Случва се на
всяка планета. Не бива да робуваш на идеи за превъзходството на извънземните. Ще ти обясня. Има найразлични извънземни, някои по-духовни от другите. И
всички духовни същества са творения на Върховното
божество, натоварени с едни и същи задачи - да върнат
душите си към Божественото в замяна на дарения им
живот. Това се отнася и за извънземните, макар че някои от тях може би имат по-висша духовност и по-развита техника. Например когато пристигнали с втората вълна да дадат своя принос за лемурийската цивилизация, донесли изкуствата, културата, математиката, по-високо развита техника и духовност, но настоявали да бъдат почитани като богове - като по-висши същества. Нарушили закона на Великия дух за смирение и равенство. Представили се измамно за Бог и резултатът от поведението им бил появата на идолопоклонничеството. Архангелите, отговарящи за тази галактика, не били доволни от духовните неистини на извънземните и им наредили да водят политика на ненамеса в апогея на лемурийската цивилизация. Разбирали, че за човечеството било по-добре да се труди само, със собствена духовна самоличност, докато само постигне по-чисто състояние на божественост.

Ние пристигнахме в критичен момент за лемурийската цивилизация - каза Джон. - Атлантида, която се е намирала там, където сега е Атлантическият океан, била високо развита колония на Лемурия. Жителите й предпочитали да се наричат атланти и да развиват собствена, по-модерна цивилизация, откъсвайки се от духовната си родина Лемурия, тъй като атлантите вили повлияни силно от модерната техника на извънземните, които осъществявали там културен обмен.

Извънземните били високо развити технологически и атлантите се блазнели от това - от големите им космически кораби, от развитата материална наука, генното инженерство, изкуствата и културата им; и от онова, което смятали за голям напредък в социалното инженерство. Извънземните се опитвали деликатно да предупредят атлантите да внимават и да не се отклоняват от духовните си устои и спазвали политика на ненамеса. Атлантите обаче не искали да се вслушат. Започнали да разработват процес на откъсване от мисловния си модел в резултат на преклонението си пред техниката и материалните ценности. Страната майка Лемурия се тревожела, че новите технически идеи ще съсипят духовността на атлантите и ще предизвикат разцепление и спорове между Лемурия и Атлантида. Тези идеи щели в крайна сметка да засегнат и Лемурия - дома на човешката духовност.

Някои атланти, практикуващи новите ценности и възприели новите идеи, щели да се завърнат в Лемурия и да приведат примамливи примери за техническия прогрес на извънземните и техните изкуства и култура.

Джон ми описа какво бе видял в Лемурия в резултат на новите идеи, донесени от Атлантида. Каза, че идеите на атлантите водели до раздвоение в колективното съзнание, което в крайна сметка пък довело до радикално объркване в моделите на общуване на лемурийците и повечето индивиди изпаднали в състояние на неуравновесеност и смут, преставайки да се отъждествяват като единни и като едно цяло. Изпаднали в отчуждение и самота. От това състояние на отчуждение, каза Джон, всеки индивид развил свое его - чувствата, свързани с „аза" или с „егоизма".

- Това - каза Джон - ти е известно като първороден грях.

Той каза, че утвърждаването на такива егоцентрични ценности означавало по-нататъшно развитие на чувството за превъзходство. А обладана от това чувство за превъзходство, една група хора се опитвала да пороби друга. Поробителите упражнявали мисловен контрол върху онези, които не били достатъчно развити и не били намерили своето истинско място в обществото. И така, те получавали по-маловажни постове, което пък довело до еволюция на управляваща класа. Когато това се случило, хармонията на ВСИЧКО била напълно разрушена.

Джон каза, че тъй като колективното съзнание било разрушено и тъй като дотогава то било пряко свързано с природата, връхлетяло голямо природно бедствие. Земята била жив организъм, реагиращ правопропорционално на колективното съзнание на човечеството, а не обратното. Колективното духовно съзнание на човечеството всъщност моделирало и направлявало екологичните движения на природата. Духовната енергия на човека била по-мощна от природата. Божеството създало душите, за да творят заедно с него живот и да господстват върху всички форми на живот. Самата земя живеела органично като растенията или животните. Била жива, с чувства, реакции и емоционално поведение - и когато душите се изкривили, дехармонизирали и изпаднали в смут, същото станало и със земята.

- И така - каза Джон тъжно, - аз видях как Лемурия потъна под вълните. Също и ти. Изкривената електромагнитна енергия на човечеството наруши природния баланс и развитие на хармоничната природа. И природата реагира мигновено. Това ме натьжи неописуемо и ме накара да се чувствам безпомощен. Чувах как милиони души зоват за помощ, защото не разбираха какво са сторили. Под повърхността на Лемурия по ръба на континента се активира вулканична дейност и аз знаех, че Лемурия ще потъне.

Слушах го с някакъв горестен спомен. Знаех, че съм била там, когато се е случило, и дълбоко в себе си разбирах, че потъването на Лемурия е задействало някаква лична кармична реакция в моя живот, която щях да проумявам през вековете, докато не я разбера.

Какво трябваше да разбера? Защо се бях върнала в Лемурия сега?

Да - каза Джон, - ти беше тук с мен. Тогава беше моя ученичка. Участваше...

Изведнъж чух силно чукане. Гласът на Джон заглъхна в съзнанието ми. Не знаех какво става. Вече не го чувах... само някакво ехо. Чукането се засили.

После, като през някакъв защитен тунел, усетих как се втурвам обратно в настоящето, докато не усетих съвсем осезаемо, че лежа отново в леглото в общежитието „Сан Мигел" в Понферада, Испания.

Някой настойчиво чукаше на вратата ми. Отначало не можех да разбера къде съм. Бях плувнала в пот. Реалността ме порази като шок. Усещах тялото си чуждо и странно. Звуците от някакъв строеж на улицата режеха слуха ми.

Обиколих стаята, опитвайки се да свикна. Усещах се затворена, самотна и много объркана.

Какво ми се беше случило току-що? Нима бях сънувала най-колосалния сън, известен на човечеството? Какво означаваше той? Реален ли беше? Какво беше реално на тази земя? Или душата ми разговаряше с мен? Или преживявах духовно пробуждане? И най-сетне, бях ли най-напред и преди всичко собствената си душа както в самото начало? Или пък сега се превръщах в едно по-широко „аз"?

Бавно отидох до вратата и я отворих. Видях собственичката на хотела с някакъв мъж, който говореше английски. Казаха ми, че ако желая, мога да вечерям долу с него, за да прогони репортерите, които също били долу.

Благодарих им, казах, че ще сляза по-късно, и затворих вратата.

Най-много от всичко ми се щеше да разбера какво съм изживяла току-що. Сън ли беше? Или игра на въображението? Кое беше реално? Или пък си измислях минало, наситено с драматично съдържание, каквото не бе измислил дори и поетът Джон Милтьн? Всъщност какво представляваше въображението? Кой беше източникът, мотивът, какво го предшестваше? Дали въображението започваше в момента на творчество, или се опираше на минали изживявания и на някакво забравено познание, че душата ми е общувала някога с разсъдъка? Докато си водех бележки, се сетих за един цитат от „Даодъдзин", който ме беше впечатлил: „Който знае - мълчи. Който говори - не знае." Да разкажа ли за това на някого? Не, не сега, помислих. Може би никога.

Облякох се, слязох при англоговорещия мъж, хапнахме нещо, но не си спомням какво, опитах се да платя вечерята, но не успях и започнах да кроя планове как да избягам от репортерите на другата сутрин, опитвайки се същевременно да намеря жълтата стрелка в центъра на града, като през цялото това време се анализирах дали не страдам от някакво психическо отклонение. Заобикалящата ме среда не беше хармонична за преоценка на душата! Трябваше да изляза от града. Оставаха ми само още няколко дни.

Нима миналото, което видях, сега беше част от мен? Знаех, че бъдещето ми крие своя собствена непредсказуема драма, но настоящето ми беше пълна бъркотия.

Спах неспокойно. Джон Шотландеца не ми се яви отново. Въртях се и се мятах, без да знам дали това е сън, видение и кое е реално. И въпреки всичко някак си усещах, че самата аз създавам всички тези мисли и чувства. Е, помислих си, аз ли сътворих Лемурия, отклонението от правия път, първородния грях и моето откъсване от Божественото? Или това беше послание? И нима всеки от нас създава онова, което му се случва, и онова, което мислим, че ни се случва.
Активен
Sirius_999
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 42


  • Град: ***
  • « Отговор #5 -: Юли 21, 2011, 13:56:30 »

    Невероятни преживявания на Шърли Маклейнв "Камино", чете се  на един дъх.Много хубаво заглавие.
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright