Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Най - разпространените заблуждения  (Прочетена 1154 пъти)
Selinna
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 255


  • Град: София
  • « -: Септември 16, 2011, 09:47:28 »

    ВОДАЧЪТ НА СТАДОТО
    ВОДАЧЪТ НА СТАДОТО от маймуни, коне и други животни управлява "с желязна ръка", докато не бъде надвит, отстранен и изобщо компрометиран от по-млади съперници. Обикновено водачът не води и не върви начело на стадото, макар пътеписите и романите да гъмжат от подобни описания. При опасни случаи се "жертва" най-слабото животно, а водачът се придържа инстинктивно към центъра на стадото. Само в моменти, когато неприятел нападне стадото, водачът, верен на своя дълг, се хвърля пръв в боя, без да държи сметка за опастността. През това време стадото заедно с малките се стреми да избяга и да се спаси.


    ВОЕННАТА СЛУЖБА
    ВОЕННАТА СЛУЖБА не била най-дълга при старите римляни (30 години) и още по-малко в австрийската армия, например по времето на Мариа Тересия (управлявала 1740-1780). Шестнадесете злополучни години минавали като миг за австрийските наборници в бели мундири. Затова пък войните на Чингис хан служели порядъчно. Веднага след обединяването (през 1206 г.) на степните скитници и различни разпръснати племена и орди в раннофеодалната държава Монголия (пъстра смецица до този момент се нарича Цу-цу) Чингис хан разделил войниците на бойни единици по десет, сто и хиляда и със замах въвел военна служба от четиринадесет до седемдесетгодишна възраст т.е. цели петдесет и шест години!


    ГАРВАНЪТ
    ГАРВАНЪТ не е самец на враната и враната не е самка на гарвана.

    Зоолозите и учениците от основното училище да извиняват, че се занимават с такава баналност, но установих че в съзнанието на мнозина иначе образовани хора е залегнало убеждението за съпружеската двойка между гарвана и враната.

      И така, гарванът и враната са два напълно различни вида, отнасящи се към разряда певци и семейство гарванови (Corvidae).Обикновената черна врана (Corvus frigilegus) е с по-дълга и по-тънка човка върху по-малка и по-тясна глава, краката са украсени с "панталонки" от пера.По-възрастните гарвани имат около човката гола кожа. Перата са със синкава лъскавина.Той с готовност се заселва в градовете и най-често живее на колонии, където се държи, за разлика от враната, доста шумно и предизвикателно. Докато враните зимуват наблизо до своите гнезда, местните гарвани отлитат през зимата, а ги заместват техните побратими от по-хладните страни на Североизточна Европа, от Полша и от Русия.Докато враните се смятат за най-големите вредители,тъй като пият яйцата на птиците и унищожават малките фазанчета, зайчета и други животни, то гарваните са предимно растителноядни и насекомоядни.Щетите които гарваните нанасят на горското и селското стопанство, са по-скоро случайни и тяхното масово избиване(провеждано от време на време) е излишно от гледище на защита на природата - несправедливо.С други думи:гарванът си е гарван, а враната врана.

    ГЪСКАТА
    ГЪСКАТА не заслужава името и да се използва за обида, която означава нещо като глупак или тъпак. Тя се отнася към семейство патици и в сравнение с котките, конете и кучетата е изключение сред домашните животни: не е загубила почти нищо от своята интелигентност за хилядолетия одомашнен живот нейният мозък, сравнен с този на дивите прадеди, не се е намалил чувствително. Подобно нещо не може да се каже за овцете, кокошките и кравите.

    Римляните били по-умни от нас. От благодарност за спасяването на Капитола (387 г. пр. н. е.) те подарили на богинята Юнона гъски, хранили ги за държавна сметка и на годишнината от победата на Маркус Маулиус (римски консул /393 г. пр. н.е / спасил Капитола от галите /келтите/ ) над коварните гали ги носели на златни носилки, покрити с пурпур.

    За съобразителността на гъските свидетелствува и масовото им използване вместо кучета за пазене.

    ДРУИДИТЕ
    ДРУИДИТЕ не са били само жреци на старите келти в Галия и Британия. Тяхното обществено положение било много по-сложно. Названието друид, произлязло очевидно от съсловието "друод" (учен мъж) и съвсем не от друид (дъб), означавало цялата привилегирована келтска прослойка, определена да ръководи племенния съюз, да предава волята на боговете, да просвещава народа, да го лекува (включително и добитъка), чрез наблюдение на небесните тела да определи календара, да раздава правосъдие и т. н.

      Друидите се делели на барди, т. нар. певци, поети, историци и овиди (лекари и естественици), още ка друиди в тесния смисъл на думата, т. е. на жреци и съдници. Друидите имали своите антиподи в лицето на жени друидки или друсидки, които живеели предимно на островите и се радвали на изключително уважение.

      Истинско заблуждение ще бъде, ако се предположи, че прочутите мегалитни строежи, напр. Стоунхедж и друг и каменни групировки от вида на кромлехите1, долмените2 или менхирите3, имат нещо общо с друидите, че са били създадени в тяхна чест, в което са убедени редица романтици, преди всичко в Англия и Уелс. Когато се появяват друидите, тези строежи от дълги векове вече били развалини.

    1 Древен келтски паметник във формата на съединени каменни кръгове, достигащи средно до 60 м.
    2 Древен келтски обреден или надгробен камък.
    3 Висок камък, издигнат като паметник.

    КАУБОИТЕ
    КАУБОИТЕ, американските пазачи на крави (cow - крава, и boy - момче), са станали жертва на безброй заблуждения и легенди, разпространявани преди всичко от немия филм. За него те са били готов сюжет с напрегнато динамично, разбираемо и драматично действие, при което "немия" актьор ставал и падал.

      Впрочем нито Америка, нито Дивия запад са били заселени изцяло или частично с каубои.Работодателите са икономисвали всекир аботник и според предположението на специалистите за последните сто години общият брой на професионалните каубои едва ли достига двадесет хиляди.

      Каубойската слава е продължила само двадесет години, от шестдесетте до осемдесетте години на 19 век, когато по пътеките за добитък са карали животните от Тексас за Северноамериканските щати. Пътя траел година и повече и бил тежък, изнурителен и скучен. Каубоите не пеели в песните се нито за индианци, нито за красиви девойки, нито пък за весели забавления, а за мокри и гладни ездачи със заплата от 25 долара на месец, от която на всичко отгоре крадял главният каубой. Романите и филмите старателно премълчават истината, че от тези легендарни американски супермени всеки трети бил негър и всеки четвърти индианец.През осемдесетте години на 19 век започват спорове за пасищата между гледачите на овце и говеда, дребните фермери се разоряват, прогонени от едрите земевладелци, и вместо пътеките за добитък се появява железницата.Това слага край на каубойството в прерията, за да се съживи отново след четири десетилетия във филмите и да се превърне в легенда.


    КОБРАТА
    КОБРАТА не "танцува" под звуците на свирката на укротителя по простата причина , че е глуха като всички змии. Тя следи само със защитни движения предмета, подобен на пръчка, с каквато е бита по време на "укротяването" и е изпитвала болка. Всъщност в това се заключава подготовката на бедната кобра за уличните атракции на дрипавия "факир". Главната и единствената ловкост е да се спазва дистанция за бягство и защита. Краят н свирката не бива да доближава дотолкова, че кобрата да нападне инстинктивно, нито да се отдалечава на такова разстояние, че да помисли за бягство.

      Не е истина, че за тези представления се изваждат отровните зъби на кобрата. Всяка змия след такава операция загива.

      Названието "очиларка", употребявано при кобрите, не е правилно.Само някои подвидове на индийската кобра (Naja naja) имат типично изображение на главата във вид на очила.


    РИБИТЕ
    РИБИТЕ, извадени на сухо умират. Това е общоизвестно. Защо умират? Те се задушават, защото не могат да приемат с хрилете си кислорода от въздуха. А. Г. Хундман, професор в университета в Торонто, при аутопсия на умряла риба не установил нищо, което да потвърди логиката на това твърдение. Той не открил никакви признаци на задушаване и от недостиг на кислород. За сметка на това в тъканите на тялото напълно липсвали животинксата скорбяла и глутаминът, които осигурявали запаса от енергия на организма. Този своеобразен "бензин" за рибата бил заменен от произведената в резултат на усилената мускулна дейност млечна киселина, преминала в кръвта в количество значително над нормалната токсична граница. Това свидетелствува, че смъртта е настъпила поради пълното изтощение и пресилване от несвойствените за рибата движения на сухо, а не защото се е задушила. Напълно възможно. Ние не отчитаме факта, че рибата във водата е като в безтегловна среда, каквато се използва при тренирането на космонавтите. При изваждане на рибата на сухо тя изведнъж се озовава в ноктите на необикновената и от нищо некомпенсирана гравитация, като при това неимоверно се увеличава изразходването на енергия за всяко движение. Земните пътешественици в космоса ще изпитват това "удоволствие" на големите планети със силна гравитация. Ако космонавтът започне да се мята там като нещастна риба на сухо, то сигурно няма да свърши по-добре, даже да е въоръжен с кислороден апарат. Установено е още, че най-бързо умират от уплаха по-подвижните и неспокойни риби, например селдата, бялата риба, а по-тромавите и ленивите - змиорката или шаранът издържат, много по-дълго - до няколко часа. И тъй като превръщането на глутамина в млечна киселина значително влошава вкусовите качества на нейното месо, не оставяйте рибата излишно да се мята на сухо.

      И още нещо: рибите съвсем не са неми. Понякога издават звуци, подобни на шума на крясъка на оживен чифлик. Тези звуци са изучени едва след Втората световна война, когато рибите обезпокоявали акустичните апарати за откриване на подводници. В тази връзка се установи, че най-шумно е морето между 20,30 и 22,30 часа местно време.Познанията по този въпрос датират от много отдавна. Още Аристотел (384-322 г. пр. н. е.), който се занимавал и с ихтиология (наука за рибите), нарекъл морската риба Trigla близка до морската лястовица заради издаваните от нея звуци - "морска лястовица". Не се различават в това отношение и нашите книги. Така например рибата вивюн (Misgurnus fosillis) от рода на смиорките е получила от чешки името пискорж от пискането или скимтенето, което тя издава при изваждането и от водата. Подобно се дъжи и Cobis taenia, или, както е известна от акваристите, Ctenops vittatus, наречена "квичаща гурам", която се среща в Индия. От морските риби най-шумни са споменатите от вида Trigla. При хвърлянето на хайвера са сравнително шумни треските, следите и скумриите.


    СЛОНЪТ
    СЛОНЪТ не си пробива път през джунглите и храсталаците с шум и пращене на клони както някои други животни - с едка дума „като слон". Тъкмо обратното. Въпреки неговия размер и тегло, невероятно, но факт, той се движи и през най-гъсто обраслите места като горски дух, тихо, без да строши даже клонче, ако, разбира се, не е гладен и не реши да се напасе с клони. Затова пословицата „върви като слон" съвсем не отговаря на истината.

      В древните войни слоновете съвсем не са били „изключително оръжие". Нападнатите веднага разбирали, че върху тях се нахвърлят крайно страхливи животни, които могат лесно да се изплашат. Това разбрали войниците на Александър Македонски след битката при Гавгамел (191 г. пр. н. е.) и войниците от римските легиони във Втората пуническа война (218-201 г. пр. н.е.). От този момент престанали успехите па Ханибал, които се дължели на слоновете.

      Впрочем слоновете на Ханибал не били първнте неприятелски живи танкове на територията ка Римската империя. Още през 280 г. пр. н. е. със слонове нахлул в Южна Италия от Епир цар Пир. Римските войници нарекли слоновете хераклийски волове в чест на местността, където станало сражението.

      Слонът фактически стъпва с върха на пръстите си, а върху мазолестото стъпало се,разпределя тежестта на тялото (индийският слон тежи до 5000 килограма, а африканският достига даже 7500 килограма) и служи като буфер. Това, което смятаме за коляно, всъщност е глезенът на слона.

      Възрастта на слона може много точно и сигурно да се определи по зъбите. От всички бозайиици слонът е единственият, конто има шест генерации зъби (кътници), които се сменят. В природата слонът живее средно 35 години. След като се изтъркат зъбите, той не е в състояние да дъвчи храната, започва постепенно да линее и накрая умира. Храненето на слона в зоологическите градини с храна във вид на каша може да удължи живота му максимално до 65 години. Съобщенията за столетнци и по-стари слонове са чиста измислица.

      В разрез с всеобщата представа мамутите не са били по-едри от днешните слонове. Те са притежавали само по-дълги и по-великолепни бивни, достигащи 5 метра. Бивните на мамутите и слоновете са се появили в резултат на удължаването на резците, а не на кучешките зъби. Слонът заедно с хипопотама и носорога се отнася към т. нар. дебелокожи. Но с тях той няма никакво родство. От неговите братовчеди днес живеят само даманът, гаа кол кото питомен заек, и морската крава. Иначе кожата на слона е нежна и много чувствителна, с дебелина едва 2-3 см.

      Ниската температура не пречи на слона. Без затруднения той се движи по заснежени планини -височина до 4000 м. Затова слоновете на Ханибал при преминаването на Алпите не са страдали от студ, а от недостиг на храна. Слонът изяжда дневно 300 кг. зелен фураж и изпива по 100 литра вода...








    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Selinna
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 255


  • Град: София
  • « Отговор #1 -: Септември 16, 2011, 09:52:53 »

    СТЪКЛО
    СТЪКЛО.Наистина всички го познаваме. По-малко известно е обаче, че в химическо отношение става въпрос за хомогенно и аморфно (еднородно и безформено) вещество, което с вътрешната си структура, в която липсва каквото и да било триизмерно подреждане на атомите, прилича като две капки вода на течностите.

      Кратко и ясно казано: стъклото е толкова течност, колкото например обущарската смола - на вид, на пипане и на почукване твърда като камък. Сложим ли върху смолата монета, след няколко дни, седмици и месеци монетата ще стигне чак до дъното на кутията, макар смолата да остава все така твърда и чуплива. Със стъклото, разбира се, това ще продължи значително по-дълго (десет хиляди години), докато се стигне до кристализиране и т. нар. потъмняване, когато свойствата на стъклото се променят и то престава да "тече". И все пак ние можем да наблюдаваме това явление при стъклени тръбички и пръчици, опрени дълго време наклонено до стената. След дълго време те се огъват и не могат да се изправят.

      Друго изненадващо свойство на стъклото е неговата пропускливост. Затова погрешна е представата, че то е твърдо и не пропуска никакво друго вещество. Това е доказано експериментално през 1920 г. от химика Фирт. Той нагрявал заварена ампула с йод около 100 дни при 360°C, а след това я поставил в съд, от който бил изтеглен въздухът. След десет години и половина се установяват следи от йод извън ампулата. Йодът преминал през стъклото.

      Наистина това е интересно, но не се страхувайте: при обикновени условия стъклената бутилка ще запази своето съдържание без видима загуба. Истинско щастие.


    ХАМЕЛЕОНЪТ
    ХАМЕЛЕОНЪТ, обикновеният (Chamaleo chamalenon), лапва плячката с лепкавия си език иначе не би могъл да пуска моментално оная, която не яде, ако ря залепваше за езика му, както е установил зоологът Дишнер (Германия). Неговия език при вдигане на тежест развива сила до 0,43 N която не може да се сравни с възможностите на която и де било лепкава течност. Всъщност при мятането на езика, което трае само от три до пет стотни от секундата, се получава върху него издут закръглен връх някакво вакуумно пипалце, което здраво сграбчва намереното насекомо. С други думи, механизмът за лов при хамелеона и при мравояда например е съвършено различен.

      Освен това цветът на хамелеона не се променя така бързо, както обикновено се твърди.Промяната на оттенъка на цвета продължава най-малко няколко минути и по-скоро резултат на вълнение или промяна на температурата, отколкото приспособяване към средата евентуално към фона. И така, ако сравняваме с хамелеоните хората, които често си менят убежденията и симулират с принципи, които не притежават, обиждаме невинно и интересно животинче.


    ХИЕНАТА, хищник от семейство хиеноподобни (Hyaenidae), в зоологическата система е близка до котките (и съвсем не до кучетата, както обикновено дилетантите съдят по външния и вид). Тя има репутация на грозно, страхливо, коварно и тромаво животно, което се храни с изровени човешки трупове или в най-добрия случай с мърша и остатъци от угощението на величествени герои на африканските степи и пустини - лъвовете и леопардите. Накратко казано - самата противност.

      Истината е съвсем друга. Без да се гледа на красотата или грозотата, които са критерии от човешка гледна точка, от гледище на ползата хиената е изключително съвършена: със силните си челюсти и особено яки зъби е единственото животно, способно да разтроши костите на всички видове животни освен на слона. Мощните мускули на гърдите и предните крайници дават възможност на хиената да отнесе тежката плячка на голямо разстояние. А нейната храносмилателна система е една от най производителните - сред хищниците няма равна на нея.

      Благодарение на тригодишното изследване на д-р Ханс Крук в народния парк "Серенгети" и на кратера Нгоронгоро ние научихме много за хиената. Преди всичко стана известно, че по-голямата част от храната в Нгоронгоро - до 93%, хиените набавят чрез лов. "Тромавата" хиена е способна да преследва зебра или газела на разстояние до пет километра със скорост 65 км. в час, което надминава възможностите на лъва и леопарда. Разбира се лъвовете я прогонват от плячката, така че сутрин пред туристите се разкрива картината на "смелите ловци" лъвовете, които ходят на плячката, и на "противните лешояди" хиените, покорно чакащи на разстояние докато господарите се нахранят. Всъщност от общо изконсумираната плячка от лъвовете и хиените в Нгоронгоро хиените са уловили 84%, лъвовете 6%, а остатъкът от 10% не е установен. Кой е тогава паразитът, хиената или лъвът? Естествено това не означава, че хиената не обича да си похапне добре отлежала мърша. Заедно с лешоядите тя извършва по този начин важна функция на здравна полиция и предодвратява възникването и разпространението на опасни болести. Иначе консумира, според Кук, всичко от "термитите чак до бивола", в това число змии, риби, а понякога и човек. Семейният живот на хиените с грижите за малките представлява образец и пример.


    ХИЕНАТА, хищник от семейство хиеноподобни (Hyaenidae), в зоологическата система е близка до котките (и съвсем не до кучетата, както обикновено дилетантите съдят по външния и вид). Тя има репутация на грозно, страхливо, коварно и тромаво животно, което се храни с изровени човешки трупове или в най-добрия случай с мърша и остатъци от угощението на величествени герои на африканските степи и пустини - лъвовете и леопардите. Накратко казано - самата противност.

      Истината е съвсем друга. Без да се гледа на красотата или грозотата, които са критерии от човешка гледна точка, от гледище на ползата хиената е изключително съвършена: със силните си челюсти и особено яки зъби е единственото животно, способно да разтроши костите на всички видове животни освен на слона. Мощните мускули на гърдите и предните крайници дават възможност на хиената да отнесе тежката плячка на голямо разстояние. А нейната храносмилателна система е една от най производителните - сред хищниците няма равна на нея.

      Благодарение на тригодишното изследване на д-р Ханс Крук в народния парк "Серенгети" и на кратера Нгоронгоро ние научихме много за хиената. Преди всичко стана известно, че по-голямата част от храната в Нгоронгоро - до 93%, хиените набавят чрез лов. "Тромавата" хиена е способна да преследва зебра или газела на разстояние до пет километра със скорост 65 км. в час, което надминава възможностите на лъва и леопарда. Разбира се лъвовете я прогонват от плячката, така че сутрин пред туристите се разкрива картината на "смелите ловци" лъвовете, които ходят на плячката, и на "противните лешояди" хиените, покорно чакащи на разстояние докато господарите се нахранят. Всъщност от общо изконсумираната плячка от лъвовете и хиените в Нгоронгоро хиените са уловили 84%, лъвовете 6%, а остатъкът от 10% не е установен. Кой е тогава паразитът, хиената или лъвът? Естествено това не означава, че хиената не обича да си похапне добре отлежала мърша. Заедно с лешоядите тя извършва по този начин важна функция на здравна полиция и предодвратява възникването и разпространението на опасни болести. Иначе консумира, според Кук, всичко от "термитите чак до бивола", в това число змии, риби, а понякога и човек. Семейният живот на хиените с грижите за малките представлява образец и пример.


    ЩРАУСЪТ
    ЩРАУСЪТ не крие главата си в пясъка в момент на опасност.Тази легенда е създал Плиний преди близо две хиляди години. Навярно тя води начало от това,че щраусът (Struhio camelus), щом забележи неприятел, инстиктивно навежда главата си към земята, за да не прави впечатлени със своя дълъг врат, който стърчи като перископ. Известно е че щраусите не блестят с интелигентност. Техния мозък в сравнение с големината на тялото (щраусът е най-голямата птица) е изключително малък.


    ЩЪРКЕЛ
    ЩЪРКЕЛ - макар при по-голямата част от тях да съществува трайна връзка, все пак трябва да се каже, че нашият бял европейски щъркел - Cicocnia ciconia ciconia (жалко че така се нарича на латински), като съпруг не всякога е верен до гроб, както обикновено се твърди за него. Долита от своето африканско зимно пребиваване една или две седмици преди женската (разбира се това, не е правилото), настанява се на старото гнездо и пази своята територия. Женската която приветства с възторжено тракане на клюна и която по същият начин отвръща , не е задължително да бъде неговата първоначална "съпруга", а първата женска самка, която случайно попада и е съгласна тази година да сподели с мъжкия щъркел гнездото. Понякога се случва, че новата стопанка заварва "съпругата" на мъжкият от предната година. Тогава щъркелът наблюдава безразлично и безучастно техния дуел и с победителката отглежда новите щъркелчета…

      Това установиха номерирането и проучването върху голям брой идентифицирани птици.

      Също така заблуждение е всеобщото мнение, че женският щъркел мъти през деня гнездото. Самката мъти предимно нощем, а мъжкият-денем.


    Активен

    И нека никога нищичко няма,
    за да няма какво да се губи..
    Финист
    Финист
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 142


    WWW
    « Отговор #2 -: Септември 17, 2011, 00:31:31 »

    много широко разпространено е заблуждението, че има заблуждения Веселяк

    ЗАБЛУЖДЕНИЯ НЯМА, ИМА САМО ПО-МАЛКО И ПОВЕЧЕ ПРИБЛИЗИТЕЛНИ МОДЕЛИ НА СВЕТА
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Най-добрата снимка за теб!
    Снимки
    praiseyou 4 1795 Последна<br />публикация Януари 21, 2013, 15:51:40
    от nobody

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright