Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Кришнамурти  (Прочетена 1563 пъти)
delfin
Гост
« -: Ноември 06, 2009, 19:08:49 »

Явлението Кришнамурти е уникално по своята същност, различно от всички Учители, основатели на учения, секти и дори на религии.

Кришнамурти - човек, който от любов към света и истината се е отказал от ролята на живия Бог, на световен Учител, роля, за която бил предназначен още от ранното си детство. Той е направил това, тъй като осъзнавал, че истината, ако тя не е открита самостоятелно, а е натрапена от друг авторитет, дори да е най-забележителното същество, не води към нищо, освен към илюзии, конфликти и страдания.

Джиду Кришнамурти се родил през 1895 год. в ортодоксално брахманско семейство в Маданапали.

Малкия бил забелязан от Ч. Ледбитер, един от лидерите на Теософското общество. Той бил поразен от красотата на Джиду, от неговата склонност към ярки екстазни преживявания и видения. Ледбитер решел, че Джиду е този човек, който се търсили теософите: новия Световен Учител, живия Майтрейя, предишното въплъщение на когото бил Христос.

Баща му, Нараяни Кришнамурти, с желание дал сина си на обучение, но скоро разбрал, че теософите ще го отклонят от ортодоксалния индуизъм и си поискал обратно сина. Ледбитер, обвинен в използването на незаконни педагогически методи, бил принуден да отпътува от Индия. Обаче теософите спечелили съдебния процес и настойница на момчето станала ръководителката на обществото Ани Бизант.

Представен от Ани Бизант на двамата висши Учители - Кут Хуми и Мория - четиринадесет годишния Кришнамурти бил безусловно признат за Велико Същество, в който е трябвало да се прояви бъдещия Буда - Бодхисатвата Майтрейя, появяването на когото предсказали теософите. Учителите препоръчали външно възпитание в европейски дух, но забранили всякъква намеса в духовната сфера.

През декември 1905 год. Кришнамурти бил приет в езотеричната секция на обществото, а през януари 1906 год. за ученик но Майстор Кут Хуми.

През 1911 год. А. Бизант, която веднъж за винаги дълбоко заобичала Кришнамурти и уверила се в него, основала от името на Теософското общество Орден на Звездата на Изтока с отделения по целия свят (в Холандия, Индия, САЩ, Австралия).Този орден е трябвало да стане основа за бъдещия светове ред под ръководството  на Кришнамурти.

До 1929 год. Ордена непрекъснато се разширявал и наброявал десетки хиляди членове.

През 1912 год. теософите неофициално признали Кришнамурти за глава на Ордена. Някои от теософите, начело с Щайнер, образували самостоятелна община (антропософска),показвайки по този начин несъгласието си с общото решение.

Самият Кришнамурти до 1921 год. се е намирал в Англия, където получил домашно образование. Опитите да постъпи в Оксфорд или Кеймбридж били безуспешни. Кришнамурти води светски живот в Лондон и Париж. Запознава се с писатели, художници, музиканти, ползвайки се с голяма популярност сред интелигенцията и снобите. На въпроса: трудно ли е да си инкарнация на божество, той отговорил, че сега повече го вълнува кой ще спечели Уимбълдънския турнир.

В края 1921 год. Кришнамурти пристига за малко в Индия, а след това, след Конгреса на Теософското общество в Австралия, се отправя към Калифорния, където се заселва в Оджаи, недалеч от Санта-Барбара, в малко имение, което по-късно А. Бизант ще купи за него, и където му е отсъдено да почине след много години. Тук започва за него интензивното духовно пробуждане, свързано с пълна трансформация на съзнанието и мъчителни преустройства на физическия организъм, които напълно ще променят целия ход на неговия живот и ще продължи до края на неговия живот. По това време, особено след пътуването му до Италия през 1924 год., той както никога по-рано, отговаря на своята роля на Световен Учител и Месия, дава наставления на своите последователи, излъчва радост и съчувствие, поразява околните с дълбоките си духовни прозрения, кани се да приеме саняса, убеден в своята способност да направи всички щастливи. Теософите с радост констатират сливането на съзнанието на човека със съзнанието на Майтрйя. През април 1927 год.А. Бизант прави изявление за Асошиейтед Прес: "Учителя на света е тук". В началото на 1929 год. тя пише на Кришнамурти, че и се иска да остави поста на глава на Теософското общество, да седи в краката му и да слуша това, което той говори - но той не и позволява това. Водещите теософи в своя ентусиазъм не забелязват, че вече три години Месията говори странни неща, никак не вместващи се в теософската доктрина.

Накрая, на 3 август 1929 год., в присъствието на три хиляди събрали се да го слушат членове на Обществото, Кришнамурти обявява своето решение да разпусне Ордена на Звездата. Той говори за безусловната вредност на авторитета и подчинението му, за това, че към истината няма пътища, и е нелепо да се мисли, че някаква организация е способна да води или може да застави хората да вървят по определения път. И този, който действително иска да разбере нещо и може да сътрудничи, не му е нужна никаква организация и никъкъв авторитет, особено авторитета на Учителя на Света. Буда и Христос не са претендирали за божественост, натрапвали са им я със своето преклонение учениците им. Той вижда задачата си в това, да освободи човека от страховете му, от условностите, от ограничеността, а не в това да строи нови клетки от религии, секти, теории и философии. За да разбира света, човек трябва да бъде свободен.

Теософското общество получило страшен удар и побързало да се разграничи от Кришнамурти. За Ани Бизант това било катастрофа на плановете в целия й  живот, но вярата й в Кришнамурти и любовта й към него били непоколебими, и тя до самата си смърт през 1933 год. е смятала, че той по-добре знае кое е нужно, и продължила да прави всичко, за да може да продължи своята дейност. Скоро всички фондове на Ордена били ликвидирани, а обширните владения и ферми били върнати на предишните си собственици.

Не всички теософи могли да приемат този случай, но разрива не бил толкова рязък. Топлите отношения с Ани Бизант се запазили до края на дните й. Теософските зали винаги били отворени за Кришнамурти, теософските общества печатали книгите му.

Кришнамурти за дълго засяда в Калифорния. До 1939 год той няколко пъти пътува до Индия, където независимо от противодействието на теософите, особено след смъртта на А. Бизант, се изказва пред доста големи аудитории. Но изглежда Индия още не била готова да го слуша. Шумът около името му затихва, светът и пресата забравят за него. От началото на войната до 1947 год. той живее в Калифорния и се държи толкова скромно, че даже близките му познати не са подозирали за гигантската вътрешна работа, която протича в него.

Втората световна война променила света. Променила тя и Индия. През 1947 год., два месеца след обявяването на независимостта на Индия, Кришнамурти пристига в родината си. Събуждащата се след многовековния застой страна, била в най-жестока криза. Възторгът предизвикан от свободата, продължил кратко, за много хора той се превърнал в разочарование и отчаяние. Милиони хора, поради опасност за живота им, били принудени да напуснат своите домове и имущество и да се отправят в неизвестността. Много интелигенти наблюдавали с ужас резултатите от своята многовековна борба. Какво става? Как се стигна до това?

Новата Индия вече била готова да чуе Кришнамурти. И той се взривява с целия си гигатски заряд от любов, състрадание и истина, който се е натрупал в него за годините прекарани във външно бездействие. Този поток няма да пресъхне до самата  му смърт през 1986 год.

В продължение на 40 години, той се изказва пред многохилядни аудитории в Индия, Швейцария, Америка и други страни. При него идват със своята болка и въпроси хора от всички възрасти и съсловия, и никой не е върнат.

Той не обещава и не дава утешения, но в обкръжаващата го атмосфера на светлина и любов, и най-жестоката истина се възприема като благо и е способна да извърши най-дълбоки промени в душите и умовете на хората.

Да се представи система от възгледите на Кришнамурти е невъзможно, защото думата "система" е неприложима към неговата философия. Четейки Кришнамурти, хората изпитват велико вълнение, което носи неочаквано откритие на истината. "Аз не ви уча на нищо, аз само държа фенер, за да можете по-добре да виждате, а ще поискате ли да видите - това си е ваша работа."

Философията на Кришнамурти не е учение, имащо определени догми. Неговите представи за живота и смъртта, за щастието и радостта, пространството и времето, за любовта и т.н., които се обсъждат на неговите беседи, не се натрапват на събеседника, нещо повече, те просто се представят като предмет за размисъл, и решението е индивидуално за всеки. Стигайте до всичко сами, не вярвайте на каквито и да са догми, представи, шаблони - езотерически, християнски, ислямски и т.н.

Основата - главното, което според мен, може да се отдели от възгледите на Кришнамурти - това е представата му за свободата. Свободата от външни и вътрешни въздействия и подбуди, ограничаващи погледа на човека върху живота, стесняващи неговия кръгозор. Но как да се разграничим от възпитанието в семейството, от полученото в институтите образование, от определени шаблони на общественото мислене, в които живее човек, за да съхрани чистотата на детските възприятия? Кришнамурти не дава еднозначен отговор на този въпрос. Както и на всички въпроси от живота, които по негово мнение нямат еднозначен отговор. Отговорите на Кришнамурти почти винаги са парадоксални, те балансират на острието на бръснача и необикновено точни, отварят очите на човека за вечното и непреходното. Ето, например, понятието за живота, като за нещо изменчиво, като динамичен поток, за да се види и оцени безсмъртието и мета пространството, е неограничено с времеви параметри.

Той говори за опита, който предизвиква закостеняване на нашето възприятие, образува определени стереотипи на поведението в определени ситуации. Той посочва, че е необходимо да осъзнаваме това, да не ограничаваме възможността си за възприемане на всяко явление, да го възприемаме като че ли за първи път. Необикновено ярко е даденото от Кришнамурти определение на истинния религиозен ум, като взрив от осъзнаване, въстание против всички пътища и системи.

Кришнамурти се е заел с активна просветителска дейност през 50 - 60 години, когато след военната криза е предизвикала разпадането на установената световна система и възникването на мощен поток от национално-освободителни революции. Той е виждал метода за решаването на световните конфликти не в политиката или религията, а в индивидуалната революция, в процеса на само познанието.

"Ако не стане преобразуване на индивидуалността, която се явява продукт на обществото, не зная как ще излезем от този хаос". "Трябва да се започва с разбирането за робството на ума".

"За да разбираме страданието и безпорядъка, които съществуват в нас, а поради това и в света, ние трябва първо да намерим яснота в себе си, а тази яснота преминава през правилното мислене. Правилното мислене - това не е само резултат от развитието на интелекта. Правилното мислене идва със само познанието. Без себе разбирането, това, което мислите не е истинско".

Тази фундаментална тема се развива от Кришнамурти последователно, крачка по крачка, Този Учител залага на отделния човек, на развитие на съзнанието му. "Надеждата на човека не е в организирането на религиозна система. Организирането на религия с нейните посредници, свещени книги, догми, йерархии и ритуали предлагат само фалшиво решение на основния проблем. Вярата във висшата система на всяка дадена система от ценности, води не към освобождение, а към още повече стари нещастия". И още "вярванията неизбежно разделят". Всички организирани вярвания са основани на разделението, макар и да могат да проповядват братство. Човек, който успешно уреди отношенията си с този свят - това е човек, в който няма вярвания, "Само чрез творческото разбиране на себе си, може да съществува творчески, щастлив свят, в който вярвания не съществуват". Светът без религиозни идеи би бил щастлив свят, според Кришнамурти, защото този свят без могъщите сили за принуда към определени действия, без почитането на догми, в името на които се оправдават най-лошите престъпления и великите глупости. Но какво ни предлага Кришнамурти? Това не система от вярвания, не религиозни догми, не набор от готови правила и постановки, не призиви за духовен подем и не вдъхновено дърдорене за съществуването в трансцеденталните светове. Той не предлага самодисциплина и молитва, той не е последовател на йога.

Той във всички свои лекции говори за развитието на осъзнатостта, за това, че живота е трансцидентална спонтанност, творческа Реалност. Само осъзнаването на тази реалност, отварянето на човека към динамическия поток на опитите, без избор, води към пълно разбиране и пълнокръвна  любов. Това осъзнаване без избор във всеки един момент, във всички житейски обстоятелства - е единствената ефективна медитация.

Да се говори за Кришнамурти е много трудно, него може само да го четеш, съпреживявайки. Четейки Кришнамурти, разбираш и чувстваш не утешение, не ласка, не поддръжка, а единение с човечеството в сложните и вечни проблеми, решаването на които трябва да става тук, в този живот от всеки.
Активен
paparosko
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 100


толерантен

« Отговор #1 -: Януари 09, 2012, 19:46:16 »

Случайно открих тази стара тема за Джиду Кришнамурти.

Прекланям се пред явлението (както пише delfin) Джиду Кришнамурти - световноизвестен индийски философ и мислител, който според някои духовни лидери е носителят на духа на предречения Световен учител.

Предлагам ви някои текстове (За автора) от първата му значима книга озаглавена "Първата и последна свобода":

"...Основната теза на учението на Дж. Кришнамурти е, че главният проблем на всеки човек може да се реши само по един начин - за себе си и чрез себе си, чрез самопознанието. Самата идея да водиш някого е антисоциална и антидуховна. При човека, упражняващ водачеството, то задоволява страстта за власт; при тези, които са водени, то задоволява желанието за сигурност и увереност. Гуруто дава един вид опиум...

...Той казва: „Истината е страна без пътеки и вие не можете да я достигнете по никаква пътека, чрез никаква религия или секта... Единствената ми грижа е да освободя човека безусловно". Той заявява, че не принадлежи към никаква каста, народност или религия и че не е обвързан с традициите.
Той пътува по света и изнася спонтанни беседи пред големи зали, пълни със слушатели, до края на живота си на 90-годишна възраст. Кришнамурти смята, че човека трябва да се освободи от страха, обусловеността, авторитета и догмата чрез самопознанието, което ще доведе до установяване на ред и психологическа трансформация. Разкъсваният от конфликти, изпълнен с насилие свят, не може да се трансформира в свят на доброта, любов и съчувствие от никакви политическа, социални или икономически стратегии. Той може да се промени само чрез преобразуването на индивида, което се постига чрез собствено самонаблюдение, без напътствието на духовни водачи или на организираната религия. Отхвърлянето на всякакъв духовен и психологически авторитет е основна тема в беседите му. Той подчертава непрекъснато: „Ние трябва да сме съвсем наясно по този въпрос от самото начало. Не се изисква вяра, няма последователи, нито култ, нито пък каквото и да било убеждаване в някаква насока; затова само така можем да се срещнем на една и съща основа, на едно и също ниво. Тогава можем заедно да наблюдаваме изключителния феномен на човешкото съществуване."

Значимостта на Кришнамурти като оригинален философ привлече вниманието на нетрадиционни и традиционни мислители и философи. Водачи на различни религиозни организации провеждат дискусии с него, на които той повтаря основната си идея, че авторитетът под каквато и да било форма - религиозен, психологически или политически - е препятствие да се види истината.
След като слуша една беседа на Кришнамурти през 1961 г. Олдъс Хъксли казва: „Като че ли присъствах на проповед на Буда - такава сила, такава вътрешна убеденост...", Дейвид Бом, специалист по теоретична физика и приятел на Айнщайн, признава, че в учението на Кришнамурти вижда паралел със собствената си революционна теория във физиката. Това довежда до срещи и разговори между двамата в продължение на години и спомага за изграждането на мост между така наречения мистицизъм и науката. Други учени смятат, че разсъжденията му по въпросите на времето, мисленето и смъртта подтикват към дълбок размисъл.

Кришнамурти основава много училища в Индия, Англия и САЩ, където прилага възгледите си, че образованието трябва да наблегне върху цялостното възпитание на ума и сърцето, а не само на академичната интелигентност. „Явно училището е място, където изучаваме целостта, тоталността на живота. Академичното качество е абсолютно необходимо, но училището означава много повече от това. То е мястото, където учителят и ученикът заедно изучават не само външния какъв свят, света на познанието, но и собственото си мислене и поведение." В разговорите си с учители и ученици той непрекъснато подчертава разбирането, че само освободеното от собствената си обусловеност съзнание може да изучава истински.

Той основа фондации в Индия, Европа и САЩ с цел да не се допусне изопачаване на учението му и за неговото разпространение, без някой да има право да интерпретира или да обожествява учението ши личността му.

„ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА СВОБОДА" е първата значима книга, издадена от Кришнамурти, един от големите учители на нашето време. Публикувана е в отговор на молбите, получени от целия свят да се представи изчерпателно в книга учението на Кришнамурти.
Както Олдъс Хъксли подчертава в предговора на книгата, основната теза на учението му е, че главният проблем на всеки отделен човек може да се реши само по един начин - за себе си и чрез себе си. Почти във всяка глава, независимо от третираната тема (за национализма, за дисциплината, за молитвата, за естеството на аза), това е основната идея. Религиите, догмите и колективните решения никога не са подходящи. „Има надежда в хората, а не в обществото, не в системите, организираните религиозни системи, надежда има във вас и в мен. Когато цитирате Бхагавад Гита, Библията или някоя китайска свещена книга, вие просто повтаряте, нали? А това, което повтаряте, не е истината. То е лъжа, защото истината не може да бъде повторена." Човек стига до вечната действителност, върху която се крепи съществуването му, не чрез вярата в символите на другите, а чрез самопознанието. Хората с добра воля не трябва да следват формули, защото формулите водят неизбежно до „сляпо" мислене. Пристрастяването към формулите е почти всеобщо. Това е неизбежно, защото нашата възпитателна система е основана на принципа какво да се мисли, а не на как да се мисли. Тази забележителна книга с коментарите на Кришнамурти по най-същностните въпроси на живота - за любовта и секса, за страха и властта, за истината и лъжата, за смъртта и бога... - непрестанно трасира пътя на мъдростта като път към свободата - към освобождаване от егоцентричната обвързаност и шаблоните на мислене, наложени от обществото..." 

Още една интересна книга на Джиду Кришнамурти е "МИСЛЕТЕ ЗА ТЕЗИ НЕЩА" - отговори на житейски въпроси под формата на беседи.

Активен

Никога не казвай никога!
paparosko
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 100


толерантен

« Отговор #2 -: Януари 10, 2012, 00:17:11 »

Ето един линк към книгата на Джиду Кришнамурти "Първата и последна свобода":

http://www.spiralata.net/booklist.php?fieldFrom0=100&LangID=0&Letter=%CA

Активен

Никога не казвай никога!
paparosko
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 100


толерантен

« Отговор #3 -: Януари 15, 2012, 11:53:59 »



Ето някои мисли на Джиду Кришнамурти:

Истината

„Истината е страна без пътеки и вие не можете да я достигнете по никаква пътека, чрез никаква рели­гия или секта…“

Истината, а не усилието, ви носи свобода

„Само когато умът е спокоен, отпуснат, не търси отговори или решения, не бяга, но и не се съпротивлява, може да има възраждане, защото тога­ва умът може да види истината, а истината, а не усилието, ви носи свобода.“

Знание и разбиране

„С колкото повече знание е обременено едно съзнание, толкова то е по-неспособно да разбира.“

Страхът

„Страхът се появява, когато искам да се вместя в дадена схема. Да живееш без страх означава да живееш извън схемите. Желанието да живея по даден начин е извор на страх. Трудностите, които изпитвам, се дължат на желанието ми да живея в дадени рамки.“

Обновление е възможно само в настоящето

„Обновление е възможно само в настоящето, а не в бъ­дещето, не утре. Човек, който разчита на времето като сред­ство да постигне щастие, да вникне в истината или да достиг­не до Бог, се заблуждава. Той живее в невежество и поради това в конфликт.“

Началото на … добродетелта

„Разбирането за това какво сте, каквото и да е то – грозен или красив, язвителен или закачлив – разбирането за това какво сте, без изопачаване, е началото на добродетелта. Добродетелта е много важна, защото тя ви прави свободни. Ще откриете, че само добродетелта ви дава възможност да живеете – не култивираната добродетел, която ви носи уважение, а онази, която ви носи разбиране и свобода. Има разлика между това да бъдеш добродетелен и да ставаш добродетелен. Да бъдеш добродетелен се постига чрез разбирането за това какво е, докато да ставаш добродетелен е отлагане, прикриване на онова, което е, зад онова, което бихте желали да бъдете.“

Необикновена наблюдателност

„Трябва да започнем със себе си, преди да разберем каква е крайната цел на живота и какво означава всичко това – войните, враждите между народите, конфликтите и цялата тази бъркотия. Изглежда много лесно, но всъщност е извънредно трудно. За да изучим себе си, за да видим как действат нашите мисли, трябва да сме необикновено наблюдателни. Когато човек започне все по-добре да следи тънкостите на своето мислене, той започва и все по-добре да осъзнава какво е, а така също какви са хората, с които общува. За да откриеш кой си, трябва да се опознаеш в хода на действията си, в отношенията си с другите хора. Трудността се състои в това, че ние сме толкова нетърпеливи, искаме да се движим напред, да стигнем до дадена цел и затова нямаме нито време, нито възможност да проучваме и да наблюдаваме. От друга страна, ние сме заети с различни дейности – да изкарваме прехраната си, да отглеждаме деца, имаме отговорности в различни организации – толкова много сме се отдали на различни неща, че нямаме време да се самовглъбим, да проучваме и наблюдаваме. Така че отговорността за нашето отношение към нещата зависи от нас и от никой друг. Струва ми се, че търсенето по целия свят на духовни учители и техните доктрини, четенето на най-новите книги върху това или онова и т.н. е напълно напразно и излишно, защото може да обиколиш целия свят, но накрая трябва да се върнеш към себе си. И тъй като повечето от нас са напълно невнимателни към самите себе си ни е трудно да видим ясно какъв е начинът на нашето мислене, какви са нашите чувства и действия.“

Единствената ефективна медитация

„Само безалтернативното осъзнаване може да доведе до недвойственост, до помирение на противоположностите във всеобщо разбиране и пълна любов. Аmа et fac quod ris.  Ако обичате, можете да направите, каквото пожелаете. Но ако започнете да вършите това, което искате, или да вършите това, което не искате, в подчинение на някаква традиционна система или представи, идеали и забрани, вие никога няма да обичате. Освобождаващият процес трябва да започне с безалтернативното осъзнаване на това, което желаете, и на вашите реакции на системата от символи, която ви казва, че трябва или не трябва да желаете. Чрез това безалтернативно осъзнаване, което прониква през последователните слоеве на аза и подсъзнанието, ще дойдат любовта и разбирането, но от друг порядък, различен от този, с който обикновено сме запознати.Това безалтернативно осъзнаване – във всеки момент и при всички обстоятелства в живота – е единствената ефективна медитация. Всички други форми на йога водят или до сляпо мислене, което е резултат на самодисциплина, или до някакъв вид самопричинен екстаз, някаква форма на фалшиво самадхи.“

Усилието

„Зa повечето от нас животът се основава на усилия, на някакви волеви прояви. Не можем да си представим действие без волеизява, без усилия. Нашият живот се основава на тях. Нашият социален, икономически, и тъй наречен духовен живот представлява серия от усилия, които винаги постигат някакъв резултат. И ние смятаме, че усилието е съществено, необходимо….
Думата усилие не означава ли борба да променим онова, което е, в нещо, което не е, което трябва да бъде или трябва да стане? С други думи, ние непрекъснато се борим да избегнем онова, което е, или се опитваме да го трансформираме, да го променим. Истински доволният човек е онзи, който разбира това, което е, и му отдава значението, което то заслужава. Това е истинското чувство на задоволство. То не се интересува дали притежава много или малко неща, а иска да разбере напълно значението на онова, което е. А това става възможно само когато приемете онова, което е, когато го осъзнаете, а не когато се опитвате да го видоизмените или промените….
А защо е това желание за изява? Явно желанието да се изявиш, да станеш нещо, се поражда от чувството, че си нищо. Понеже съм нищо, празен, вътрешно беден, боря се да стана нещо. Външно или вътрешно аз се боря, за да се изявя като личност, чрез дадено положение или идея. Целият процес на нашето съществувание представлява опит да запълним тази празнина. Имайки съзнанието, че сме празни, вътрешно бедни, ние се стараем или да натрупаме външни неща, или да култивираме вътрешно богатство. Правим усилия, за да избягаме от вътрешната празнота чрез действия, чрез размишления, чрез придобивки, чрез постижения, власт и т.н. Такава е нашето всекидневие….   Усилията съществуват само когато се опитваме да избягаме от вътрешната самота и празнота. Но когато ги разгледаме, когато приемем онова, което е, без да бягаме, ще открием, че идва състояние, при което няма борба. Това е състояние на творческа сила и тя няма нищо общо с борбата….
Когато човек разбере онова, което е – празнотата, вътрешната нищета, когато човек ги приеме и ги разбере напълно, тогава идват творческата същност и творческата способност, които единствено носят щастие.
Следователно действието, такава каквото го знаем, е реакция, то е непрекъснат опит да станем нещо друго, то е отрицание, бягство от онова, което е. А когато осъзнаваме самотата, за която няма алтернатива, без да я съдим или оправдаваме, тогава с разбирането на онова, което е, идва истинското действие и това действие е творческо. Вие ще разберете това, ако осъзнаете себе си в действие. Наблюдавайте действията си, не само външно, но и вътрешно – движенията на вашите мисли и чувства. Когато имате съзнание за тези движения, ще видите, че мисловният процес, който е и чувства, и действие, се определя от целта да постигнем нещо. Тази цел се появява, когато сме несигурни, а чувството за несигурност идва, когато имаме съзнание за вътрешната си празнота. Ако имате съзнание за този процес на мисълта и чувствата, ще видите, че той е постоянно свързан с борба, с усилия да променим и видоизменим онова, което е. Това е опит да постигнете нещо, а тези опити са бягство от онова, което е. Чрез самопознание и самосъзнание ще установите, че борбата и конфликтите, предизвикани от желанието да постигнем нещо, водят до болка, нещастие и невежество. Само когато съзнавате вътрешната си нищета и живеете с нея без да бягате и я приемете напълно, ще достигнете до едно необикновено състояние на спокойствие, спокойствие, чиито корени са в разбирането на онова, което е. Само в това състояние на спокойствие ще бъдете творчески личности.“

Активен

Никога не казвай никога!
Xristina
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 50


  • Град: burgas
  • WWW
    « Отговор #4 -: Януари 15, 2012, 21:10:21 »



    Ето някои мисли на Джиду Кришнамурти:

    Истината

    „Истината е страна без пътеки и вие не можете да я достигнете по никаква пътека, чрез никаква рели­гия или секта…“

    Истината, а не усилието, ви носи свобода

    „Само когато умът е спокоен, отпуснат, не търси отговори или решения, не бяга, но и не се съпротивлява, може да има възраждане, защото тога­ва умът може да види истината, а истината, а не усилието, ви носи свобода.“

    Знание и разбиране

    „С колкото повече знание е обременено едно съзнание, толкова то е по-неспособно да разбира.“

    Страхът

    „Страхът се появява, когато искам да се вместя в дадена схема. Да живееш без страх означава да живееш извън схемите. Желанието да живея по даден начин е извор на страх. Трудностите, които изпитвам, се дължат на желанието ми да живея в дадени рамки.“

    Обновление е възможно само в настоящето

    „Обновление е възможно само в настоящето, а не в бъ­дещето, не утре. Човек, който разчита на времето като сред­ство да постигне щастие, да вникне в истината или да достиг­не до Бог, се заблуждава. Той живее в невежество и поради това в конфликт.“

    Началото на … добродетелта

    „Разбирането за това какво сте, каквото и да е то – грозен или красив, язвителен или закачлив – разбирането за това какво сте, без изопачаване, е началото на добродетелта. Добродетелта е много важна, защото тя ви прави свободни. Ще откриете, че само добродетелта ви дава възможност да живеете – не култивираната добродетел, която ви носи уважение, а онази, която ви носи разбиране и свобода. Има разлика между това да бъдеш добродетелен и да ставаш добродетелен. Да бъдеш добродетелен се постига чрез разбирането за това какво е, докато да ставаш добродетелен е отлагане, прикриване на онова, което е, зад онова, което бихте желали да бъдете.“

    Необикновена наблюдателност

    „Трябва да започнем със себе си, преди да разберем каква е крайната цел на живота и какво означава всичко това – войните, враждите между народите, конфликтите и цялата тази бъркотия. Изглежда много лесно, но всъщност е извънредно трудно. За да изучим себе си, за да видим как действат нашите мисли, трябва да сме необикновено наблюдателни. Когато човек започне все по-добре да следи тънкостите на своето мислене, той започва и все по-добре да осъзнава какво е, а така също какви са хората, с които общува. За да откриеш кой си, трябва да се опознаеш в хода на действията си, в отношенията си с другите хора. Трудността се състои в това, че ние сме толкова нетърпеливи, искаме да се движим напред, да стигнем до дадена цел и затова нямаме нито време, нито възможност да проучваме и да наблюдаваме. От друга страна, ние сме заети с различни дейности – да изкарваме прехраната си, да отглеждаме деца, имаме отговорности в различни организации – толкова много сме се отдали на различни неща, че нямаме време да се самовглъбим, да проучваме и наблюдаваме. Така че отговорността за нашето отношение към нещата зависи от нас и от никой друг. Струва ми се, че търсенето по целия свят на духовни учители и техните доктрини, четенето на най-новите книги върху това или онова и т.н. е напълно напразно и излишно, защото може да обиколиш целия свят, но накрая трябва да се върнеш към себе си. И тъй като повечето от нас са напълно невнимателни към самите себе си ни е трудно да видим ясно какъв е начинът на нашето мислене, какви са нашите чувства и действия.“

    Единствената ефективна медитация

    „Само безалтернативното осъзнаване може да доведе до недвойственост, до помирение на противоположностите във всеобщо разбиране и пълна любов. Аmа et fac quod ris.  Ако обичате, можете да направите, каквото пожелаете. Но ако започнете да вършите това, което искате, или да вършите това, което не искате, в подчинение на някаква традиционна система или представи, идеали и забрани, вие никога няма да обичате. Освобождаващият процес трябва да започне с безалтернативното осъзнаване на това, което желаете, и на вашите реакции на системата от символи, която ви казва, че трябва или не трябва да желаете. Чрез това безалтернативно осъзнаване, което прониква през последователните слоеве на аза и подсъзнанието, ще дойдат любовта и разбирането, но от друг порядък, различен от този, с който обикновено сме запознати.Това безалтернативно осъзнаване – във всеки момент и при всички обстоятелства в живота – е единствената ефективна медитация. Всички други форми на йога водят или до сляпо мислене, което е резултат на самодисциплина, или до някакъв вид самопричинен екстаз, някаква форма на фалшиво самадхи.“

    Усилието

    „Зa повечето от нас животът се основава на усилия, на някакви волеви прояви. Не можем да си представим действие без волеизява, без усилия. Нашият живот се основава на тях. Нашият социален, икономически, и тъй наречен духовен живот представлява серия от усилия, които винаги постигат някакъв резултат. И ние смятаме, че усилието е съществено, необходимо….
    Думата усилие не означава ли борба да променим онова, което е, в нещо, което не е, което трябва да бъде или трябва да стане? С други думи, ние непрекъснато се борим да избегнем онова, което е, или се опитваме да го трансформираме, да го променим. Истински доволният човек е онзи, който разбира това, което е, и му отдава значението, което то заслужава. Това е истинското чувство на задоволство. То не се интересува дали притежава много или малко неща, а иска да разбере напълно значението на онова, което е. А това става възможно само когато приемете онова, което е, когато го осъзнаете, а не когато се опитвате да го видоизмените или промените….
    А защо е това желание за изява? Явно желанието да се изявиш, да станеш нещо, се поражда от чувството, че си нищо. Понеже съм нищо, празен, вътрешно беден, боря се да стана нещо. Външно или вътрешно аз се боря, за да се изявя като личност, чрез дадено положение или идея. Целият процес на нашето съществувание представлява опит да запълним тази празнина. Имайки съзнанието, че сме празни, вътрешно бедни, ние се стараем или да натрупаме външни неща, или да култивираме вътрешно богатство. Правим усилия, за да избягаме от вътрешната празнота чрез действия, чрез размишления, чрез придобивки, чрез постижения, власт и т.н. Такава е нашето всекидневие….   Усилията съществуват само когато се опитваме да избягаме от вътрешната самота и празнота. Но когато ги разгледаме, когато приемем онова, което е, без да бягаме, ще открием, че идва състояние, при което няма борба. Това е състояние на творческа сила и тя няма нищо общо с борбата….
    Когато човек разбере онова, което е – празнотата, вътрешната нищета, когато човек ги приеме и ги разбере напълно, тогава идват творческата същност и творческата способност, които единствено носят щастие.
    Следователно действието, такава каквото го знаем, е реакция, то е непрекъснат опит да станем нещо друго, то е отрицание, бягство от онова, което е. А когато осъзнаваме самотата, за която няма алтернатива, без да я съдим или оправдаваме, тогава с разбирането на онова, което е, идва истинското действие и това действие е творческо. Вие ще разберете това, ако осъзнаете себе си в действие. Наблюдавайте действията си, не само външно, но и вътрешно – движенията на вашите мисли и чувства. Когато имате съзнание за тези движения, ще видите, че мисловният процес, който е и чувства, и действие, се определя от целта да постигнем нещо. Тази цел се появява, когато сме несигурни, а чувството за несигурност идва, когато имаме съзнание за вътрешната си празнота. Ако имате съзнание за този процес на мисълта и чувствата, ще видите, че той е постоянно свързан с борба, с усилия да променим и видоизменим онова, което е. Това е опит да постигнете нещо, а тези опити са бягство от онова, което е. Чрез самопознание и самосъзнание ще установите, че борбата и конфликтите, предизвикани от желанието да постигнем нещо, водят до болка, нещастие и невежество. Само когато съзнавате вътрешната си нищета и живеете с нея без да бягате и я приемете напълно, ще достигнете до едно необикновено състояние на спокойствие, спокойствие, чиито корени са в разбирането на онова, което е. Само в това състояние на спокойствие ще бъдете творчески личности.“

    Поздравления за поднесените материали.
    С удоволствие и удовлетворение прочетох мъдрите и правдиви думи на Джиду Кришнамурти.
    Наистина ако човек тръгне по света и го обиколи пеша... ще срещне по Пътя си много хора.
    Където и да отидеш,откъдето и да се върнеш-ще си по-различен...но пак ще си ти самия в себе си.
    Този човек наистина е постигнал Осъзнаването.
    Благодаря!            
    « Последна редакция: Януари 16, 2012, 02:41:41 от Модератор » Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright