Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 ... 5 6 [7]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Яница  (Прочетена 4443 пъти)
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #90 -: Април 02, 2012, 01:53:26 »

И така заедно отпразнуваме Коледа в София, а за Нова година отиваме в Испания. После пак се връщаме в София, но Андрея е в сесия и Остава в Испания.  Аз по цял ден правя компания на Есперанса. Веднъж започвам да си пея една песен на испански от един сериал и даже си я превеждам и така разбирам, че знам испански, а по-късно същото се случва и с румънския език и песни. На младини Есперанса е била оперна певица, но се отказала от пеенето когато се омъжила за лекаря Салвадор. После се родил единственият и син Себастиян. Той също бил артистичен- пеел, танцувал и свирел на китара. Майка му се надявала синът и да се занимава професионално с музика, но се оказало, че за него това било само хоби и той поел по стъпките на баща си и станал лекар. Неговата дъщеря Андрея (от брака му с покойната Исабел) пък записала да учи икономика и така Есперанса останала без музикални наследници. Но щом ме чува да пея, тя остава очарована и всеки ден започва да ми дава уроци по пеене. Освен това ме праща да пея в един евангелистки хор и там се запознавам с друга откачена бабка- приятелката и София. Тя пък учи английски на стари години и пише поезия.
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #91 -: Април 02, 2012, 01:56:11 »

 София ме запознава с едно мило и симпатично момче на име Димчо, който ме харесва, но аз не отвръщам на чувствата му. (Част от нещата са истина- наистина се запознах  със София, но в Русе, когато ходех на безплатен английски при едни американски мормони и тая баба наистина ме скъсваше от смях. А веднъж ми звънна и ме събуди от сладък сън сутринта и първите и думи бяха: „Намерила съм ти съпруг“- тоя въпросния Димчо:). С него пък имаше една комична ситуация. София му подарила пластмасово кошче за боклук, а той не разбрал, че това е подарък и го изхвърлил и тя цяла вечер му мрънкаше. Та и това мисля да го вмъкна в сериала, защото нали знаете, че там има и такива смешни моменти. А иначе музикалния ми педагог наистина мислеше да ме праща в хор на евангелисти да се упражнявам, но една друга негова ученичка, която пеела там му казала, че няма да ме вземат, ако и аз не стана една от тях и така не съм ходила да пея там, но за сериала става. А иначе пък познавам една евангелистка Лили, която живее в Горна Баня с мъжа си и си работи в София като счетоводителка, а майка и и брат и живеят в София. Пиша за нея защото също съм я включила в сериала. Много е добричка, на 42 години е, а изглежда като на 25. Но и нейната съдба не е лека. Омъжена е за мъж, когото не обича, един прост дебелак, който само я ограничава за всичко. Омъжила се е за него на 32 години от нема и къде, за да не остане стара мома. Освен това двамата не могат да имат деца, а като ходили на доктор, той им казал, че на практика нищо им няма и двамата са си здрави. Тя искал да осиновят дете, но мъжът и не давал. И така двамата си гледат куче, едно голямо рошаво, ама му забравих породата. Та, описвам я, защото наистина имах престой при нея за малко, след като не я бях виждала от 13-годишна. Тук, в скобите ще ви опиша какво наистина се случи, а после пак ще мина към сериала. Значи, аз ходих в София на едно интервю за аниматори и вечерта спах при майка и- баба Величка. А пък да ви кажа, нейните любовни истории си бяха баш сериал. Нея вечер се видях и с Лили, но за малко, защото бързаше за автобуса, но си разменихме телефоните. Баба Величка, доколкото си я спомням от дете, винаги е била добра с мен и семейството ми (имаме някаква далечна роднинска връзка), но на следващия ден откачи, никога не я бях виждала такава, сигурно от възрастта. Та, на другия ден, тя вместо да ми пожелае успех на интервюто за работа, тя ми каза: Гледай да отидеш по-рано, за да може като се върнеш да си хванеш влака, да не го изтървеш. Аз учудено и отговорих: Чакай малко, ами ако ме одобрят за работата? Нали ще трябва известно време да спя при теб, докато си намеря квартира. Тогава тя започна да ми крещи, че не ме иска, че не иска повече никого да прибира в къщата си, защото цял живот само прибирала разни хора и всички само я използвали. И сигурно е така, но тя си го изкара на мен, която нямах никаква вина, и то така неочаквано, след като цяла вечер бе така добронамерена. По-късно разбрах, че тя доста е притискала дъщеря си да си намери мъж, за да не и живее в къщата и да може да си живее сама. Никога не съм я познавала като такава. После интервюто мина, жената каза, че трябва да изчакам и че ако съм одобрена ще ми се обади до края на деня. Аз знаех, че така ще си изпусна всички влакове, но бях решила да не казвам на никого, че съм там и ако трябва да спя на гарата. Прибрах се при бабата, взех си сака и си тръгнах, макар че тя вече беше склонна да ме остави още една нощ, но аз не исках. Тръгнах към гарата, но по пътя се отбих в една интернетзала да си видя пощата, да нямам и друга покана за интервю. Така се и оказа, викаха ме на още едно интервю, което продължило цял ден, а аз го виждах в последния момент и имах по-малко от час, за да стигна там. Питах момчето от интернетзалата дали знае някое евтино такси и той извика едно, качих се и ме откара до една сладкарница „Лейди“ и ми взе 9 лева. Отидох там, а шефката ми вика, че търсели само хора с опит. Това ме вбеси, защото аз ясно бях написала, че нямам опит, а те ме бяха повикали на интервю, просто не ги разбирах. Тръгнах си отчаяна и хванах един тролей за гарата. Но точно тогава ми звънна Лили, разбрахме се къде да сляза да се чакаме и се видяхме. Тя каза, че вече е много късно да си ходя и че ще ме вземе в Горна баня. Преди това обаче ме заведе в църквата на евангелистите, която посещава. Те искаха и мен да ме направят член, но някакси ми се стори, че това май не е за мен, макар че бяха готини хора. После хванахме такси до Горна баня. Аз исках да платя половината такси, но Лили не искаше. Тя ме заведе у тях, където ни посрещнаха мъжът и Явор и кучето им Роки, което беше много любвеобилно, а сетих се, кокершпаньол беше. После събитията се стекоха много бързо едно след друго и плановете ми все се променяха. Първо мислех да остана там една нощ и после да си ходя, то пък станах много късно и останах за следващия влак, после с Лили излязохме на разходка с кучето, валеше и то ме окаля, купих си вестник с обяви, защото реших, че искам да си намеря квартира в София и там да търся работа, веднага си намерих квартира и съквартирантка същия ден, а Лили ми даде на заем 50 лева за капаро, на другия ден се върнах в Борово да си взема багаж и се оказа, че точно тогава вуйна ми и вуйчо ми били в София по някаква работа, тъй че не съм хващала влак, а ме закараха с колата, взех си някои неща и след няколко дни пак се върнах в София. После пак се върнах в Борово и видях, че са си променили решението и пак ме канят за интервю за аниматор в онази сладкарница „Лейди“, където първо искаха хора с опит. Аз наистина поработих малко там, но без договор и после едвам си взех парите, на части. После не си намерих друга работа в София и пак се върнах в Русе, а съквартирантката ми се разсърди, но какво да се прави, стават непредвидени работи. И после другото не е интересно, така че пак се връщам към сериала, където тази ситуация я видоизмених малко:)). Извинявам се, ако има грешки, но има много за писане и хич не го гледам:).
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #92 -: Април 02, 2012, 01:57:39 »

Та, докато ходя при евангелистите, се  виждам с Лили, без да подозираме и двете, че сме се срещали, когато аз съм била дете. И така, сесията на Андрея приключва успешно и тя има малка ваканция преди следващия семестър и се връща пак в София. Двете много се сближаваме и ставаме приятелки без да знаем, че всъщност сме сестри. Но една вечер отиваме заедно на дискотека и си харесваме и двете един и същи мъж- плейбоят Алекс. Аз не го харесвам чак толкова много колкото нея и и го „отстъпвам“, щом го харесва, стига и той да прояви интерес. Да, обаче Алекс иска да ни разиграва и двете. Така започваме да се мъкнем по разни места и тримата, а веднъж Андрея го кани в апартамента. Тя отива до тоалетната и през това време Алекс неочаквано ме целува, Андрея се връща в този момент, вижда това и ми се разсърдва, макар че аз нямам вина. Така аз се чувствам длъжна да напусна дома им и Себастиян не успява да ме убеди да остана. Но все пак той ми дава малко пари докато си намеря работа и квартира, а аз обещавам да му ги върна. Тогава отивам в дома на баба Величка, тя ме приема, но на следващия ден ме гони и аз скитам сама по улиците с голям куфар. Тогава ми звънва Лили и ме води в Горна баня. Аз оставам там една седмица, но една вечер чувам съпругът и Явор да я пита няма ли да се махам от къщата им (е, това не се случи в действителност, а и аз стоях само една нощ, ама сериал да става;)). Тогава аз се натъжавам и цяла нощ плача, а на другия ден и казвам, че искам да си търся квартира. Така си намирам квартира в София, а съквартирантката ми е едно пълно, мургаво момиче, на име Женя. Скоро си намирам и работа като аниматор в сладкарница „Лейди“. Но оставам там само един месец. Понеже аз винаги се стремя да угаждам на децата, един път се поувличам малко повече и неусетно почваме да се замяраме с торти, става кочина и шефката ме уволнява...
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #93 -: Април 03, 2012, 02:20:30 »

Малко по-късно аз започвам работа като детегледачка в едно богато семейство с три деца, но също не издържам дълго там защото господарката е много зла и се държи ужасно с мен.  След това започвам работа на рецепцията в един хотел, но също оставам малко там защото шефът назначава своя позната. Но също така му става съвестно за мен и затова решава да ми даде друга работа. Ставам сервитьорка в ресторанта на хотела, но изтървам подноса върху една важна клиентка и и изцапвам бялата рокля. Тогава шефът решава да ме уволни. Но докато се преобличам да си махна униформата, аз запявам една тъжна испанска песен и точно тогава шефът минава по коридора и ме чува. Той много ме харесва как пея и решава да ме направи певица в казиното, защото сегашната им певица е получила по-добро предложение и ги напуска. И така, след няколко усилени репетиции с оркестъра аз започвам да пея там. Шефът пуска обява и за танцьорки и наема не кого да е, а М. и още три момичета, с които тя си е направила балетна група. А приятелят и М. никак не е съгласен тя да работи като танцьорка и двамата постоянно се карат за това. Той пък вече е станал програмист, но попада в мрежите на една хакерска групировка и без да се усети е принуден да изработва компютърни вируси, защото иначе заплашват близките му, а той крие това от М. И така аз и М. отново се срещаме и тя е изумена от приликата между Наталия и Яница, която е не само физическа, а и гласова. Но, ествествено, няма как да допусне, че съм останала жива след тежката кома и разрушителния пожар в болницата. А през това време в Търново другата ми приятелка И. (която живо се интересува от окултното), заедно с една спиритистка отчаяно се опитва да се свърже с духа ми и все не успяват. По едно време обаче се свързват с друг дух, който им казва, че съм жива, но не им казва къде съм, а само, че ще разберат това когато му дойде времето. И. обаче не е убедена, че този дух е добронамерен и казва истината, затова нищо не споменава на М. когато си пишат, както и на останалите си приятели. Идва лятото и шефът ме прехвърля, заедно с танцьорките, в един друг негов хотел на Слънчев бряг. Една вечер там отсяда Арсени Тодераш от вече разпадналите се O-Zone(първата ми любов, за която бях писала в дневника, припомням. Е, в сериала значи не е първата любов, но нали аз тогава съм си била изгубила част от паметта както вече казах и затова съм преживяла тези нещастни любови. А сега понеже съм си изгубила цялата памет, не си спомням даже, че някога била влюбена в този човек и съм му пускала писмо в бутилка). Точно тогава аз пея една прекрасна румънска песен (Andra- Dragostea ramane), Арсени се е втренчил в мен и целият е в слух и зрение:). И така цяла вечер той не откъсва поглед от мен, а накрая ми подарява една червена роза. През следващите дни Арсени започва да ме сваля, подарява ми цветя, кани ме на срещи. Аз започвам да го харесвам, а той единствено иска да ме вкара в леглото си. Аз разбирам това и много се разочаровам от него, а М. ме успокоява, че е по-добре, че не съм си легнала с него.
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #94 -: Април 03, 2012, 02:22:09 »

Една друга вечер пък в хотела отсяда Адриян Съна от Akcent. Той много ме харесва как пея и ми предлага да запишем дуетна песен и да ме продуцира. И така, скоро заминавам за Букурещ и двамата с Адриян правим обща песен. Двамата се движим заедно и всички си мислят, че сме заедно, а една певица Лавиния, която е влюбена в него ревнува. А на един коктейл става така, че двамата с Арсени пак се срещаме. Щом ме вижда с Адриян той изведнъж осъзнава какво парче е изпуснал и започва да ме преследва, но сега аз го избягвам, а той все повече се влюбва в мен. Накрая аз се предавам пред ухажването му и двамата наистина започваме връзка, а Лавиния тръгва с Адриян, недоразумението се разяснява и даже двете ставаме приятелки. Аз започвам да правя дуети с Арсени. Но след една година връзката ни приключва защото го хващам в леглото с друга жена. Той дълго ме моли да му простя, но аз съм непреклонна. Изпадам в тежка депресия и с мъка успявам да работя, а песните ми са все тъжни. Но един ден се случва чудо. Предстят ми снимките на клипа на най-новата ми песен, а операторът се оказва ТОЙ- мъжът на живота ми Лазар, когото съм била забравила още при първата си частична амнезия(това е работно име защото ме кефи за мъж и ще го използвам, докато срещна истинския, който не знам как ще се казва, нито какво ще работи;)). Но освен, че той от дълги години ме мисли за мъртва, още от 19-годишна, сега съвсем няма как да ме познае, защото нямам нищо общо с дългокосата самодива с естествена красота, която ходи окичена с цветя и тича из гората. Сега съм на 28 години, а визията ми е напълно променена- имам руса коса, навита на фитили, сложила съм си зелени лещи и съм облечена много секси, а гласът ми е много по-женствен. А той пък вече е укротил буйната си къдрава коса (така си го представям любимия си- с черна, много къдрава и рошава коса, като гръмнал бойлер, а ако е с права коса- да е на бодлички, или на някъде да му хвърчи косата, абе да е рошав с една дума;))- сега се е зализал назад с гел и само краищата и са къдрави. Двамата не можем да се познаем, но сърцата ни трепват още щом се виждаме...
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #95 -: Април 03, 2012, 02:24:39 »

Заради общата ни работа ние непрекъснато се виждаме, а любовата ни се разгаря с нова сила, още по-силна от преди. А в един хубава ден аз си връщам паметта, спомням си за него и за всичките си близки, както и за нещастникът, който ме е докарал до това състояние и който сега се укрива някъде. От тук нататък събитията следват естествения си ход, аз се връщам в България и всички узнават, че съм жива и постепенно започват да се разплитат всички останали истории на другите герои, Себастиян и аз разбираме, че сме баща и дъщеря и т.н. М. се разделя с М., който тръгва с М.Намигване Тя идва с мен в Румъния и танцува в клиповете ми. Хореографът пък се оказва Евгени- братът на Лазар, двамата с М. се влюбват и по-късно се женят, а на сватбата им аз хващам букета. Но изпитанията не спират до тук. Скоро се появява откаченият ми бивш съпруг Красимир (Бракът ни е бил анулиран от родителите ми докато съм била в кома. Само М. е знаела истината, че аз съм се омъжила за него насила и им е казала). Сега той отново ме заплашва, че ще убие Лазар, ако продължавам да съм с него. Затова аз казвам на Лазар, че искам да се разделим защото вече не го обичам и той започва да пие от мъка. В същото време румънската певица Антония Якобеску е влюбена в Лазар и преспива с него докато е пиян. Веднъж Красимир се опитва да ме изнасили, но Лазар ме спасява, а него го опандизват. Тогава аз казвам на Лазар истината, че все още го обичам и че всичко е било заради Красимир. Но Лазар пък ми признава истината, че си е легнал с Антония и се скарваме, а след известно време му прощавам и пак сме заедно. Антония обаче казва на Лазар, че чака дете от него и аз пак го напускам защото смятам, че не е редно да лиша едно дете от баща му. Лазар ме моли да не го оставям и обещава, че ще поеме отговорност за детето си, но не обича Антония, но аз съм непреклонна. Тогава той предлага брак на Антония заради бебето. В деня на тяхната сватба аз също идвам, придружена от Арсени. Но миг преди младоженецът да каже „да“, в църквата нахлува Красимир с пистолет в ръка. Той се разгневява щом ме вижда с Арсени и насочва пистолета към мен и тъкмо да натисне спусъка, пред мен се изпречва Лазар и той го прострелва и го ранява тежко, а мен ме отвлича. Красимир ме отвежда в една колиба в гората и ме връзва за един стол. Лазар е откаран в болница в тежко състояние и сега пък той изпада в кома. Красимир иска да запали колибата и да изгорим заедно, но за щастие полицаите идват навреме и ме спасяват, а Красимир изгаря  в пожара. Аз отивам в болницата при Лазар, а там ме посреща разплаканата Антония. Тя ми признава истината, че всъщност не е бременна и че е излъгала Лазар от любов. Тогава двете се помиряваме и се прегръщаме, а после заедно се молим за Лазар. Но докато се молим аз припадам и ме водят при доктора да ме прегледа и той ми казва, че съм бременна... И така, сцените се редуват, аз всеки ден стоя до леглото на Лазар и му говоря с надеждата да се събуди, а коремът ми расте. Докато в един хубав ден Лазар отваря очи, а след няколко дни го изписват и той ми предлага да се омъжа за него. Но тъй като бременността ми е напреднала, изчакваме първо да се роди бебето. И става така, че аз раждам точно на Нова година здраво момченце, което кръщавам Стойко, на най-добрия ми приятел. После са кадрите от сватбата ни, а накрая дават живота ни след 5 години. Всички сме се събрали на някакво градинско парти- аз, Лазар, дечицата ни, семействата ни и всичките ни приятели. Всички са щастливи, намерили са половинките си и са сбъднали мечтите си. FIN
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #96 -: Април 03, 2012, 02:25:38 »

Това е най-общо, но да знаете, че това не е окончателния вариант. Все пак ми беше любопитно как ще го навържа долу-горе, но има много неща да се оправят. Все пак не знам дали ще срещна истинската любов, а ако я срещна кога ще е това, как ще се казва, с какво ще се занимава, какво наистина ще се случи с приятелите ми. Сега просто ми беше забавно да го напиша така. Иначе сериалът на живота си ще го пиша когато стана най-малко на 50 години, дотогава се предполага, че ще ми се е случило най-важното. А ако стане така, че не срещна любовта, ще сложа Иво или Данчо, или онзим кого възможно най-много съм обичала. Не знам какво ще стане, сериалът ми е още в движение, може да махна някои неща и да ги заменя с някои по-интересни, а и самият ми живот може пак да започне да става интересен. Във всеки случай това ми е като някаква скица и ще ми бъде от помощ. А това, което сега ви поднесох се надявам да ви е харесало и да сте се забавлявали. Е, не написах тук първи сезон как сме се запознали с тоя Лазар, но може и това да напиша, ако ми дойде музата, макар че ще стане отзад напред, но вие ще ги свържете нещата:).
Активен
tianka
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 17


  • Град: Харманли
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето Екзюпери

    http://www.facebook.com/p
    « Отговор #97 -: Април 03, 2012, 10:42:46 »

    Mного интересни случки Яница



    Чета те с удоволствие 
    Активен

    NAMASTE !

    "Това, което другите правят или казват е техен проблем.

    Kак  реагираме, или не, е наш проблем!"
    abrego
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 125


  • Град: Тук...сега...
  • « Отговор #98 -: Април 03, 2012, 11:22:03 »

    Отново беше много интересно Яни.А описанието,,(така си го представям любимия си- с черна, много къдрава и рошава коса, като гръмнал бойлер, а ако е с права коса- да е на бодлички, или на някъде да му хвърчи косата, абе да е рошав с една дума;)),,  ме накара да се смея до сълзи.Описанието е и доста ро мантично.Сигурна съм че не само на мен ми е харесало.Не спирай да пишеш каквото и да става.Отдава ти се.
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #99 -: Април 04, 2012, 00:21:15 »

    Благодаря ви:) Сетих се и коя песен ще е подходяща за сериала- Веселин Маринов- "Лека нощ, мила моя". Който иска да я чуе може да я намери само във vbox, няма я в youtube, иначе щях да я споделя тук да я чуете:) А оригиналът е на Julio Iglesias- Dos corazones (Две сърца) и е от сериала "Любов в пустинята", който ми беше един от любимите. На мен и двата варианта ми харесват, но на Веско текста ми докосва сърцето:) . Интересното е, че още когато даваха сериала, а това беше преди 11 години, аз така да се каже, предсказах, че тази песен някой ден ще я има и на български и че ще я пее именно Веселин Маринов. И преди две години я чух за пръв път в негово изпълнение някъде по коледните празници. Само докато засвири музиката и аз веднага я познах и се разплаках, усилих телевизора и казах на нашите да мълчат, а те ме гледаха смаяно. Друга песен, която ми звучи сериалско, не знам защо, е песента на O-Zone- De ce plang chitarele (Защо плачат китарите). Препоръчвам ви да ги чуете ей така, да ви стане още по-сериалско.
    Активен
    Release the GooD :)
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 37

  • Град: Бургас
  • « Отговор #100 -: Април 04, 2012, 21:03:35 »

    Много ми беше интересно ... мерси за това, че сподели ..

    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #101 -: Април 04, 2012, 22:13:17 »

    Благодаря, радвам се:)
    Активен
    sahaj
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 130


  • Град: България
  • WWW
    « Отговор #102 -: Август 14, 2012, 22:15:10 »

    Започнах да чета днвеника ти и мога само да ти кажа , че направо си истински писател доста увлекателно пишеш и добре описваш образите толкова добре , че на снимките във фейса разпознах М и нейният приятел А. Разпознах и костюма за Хелоуин за който разказваш. Зная , че мечтата ти е да пееш , но смятам че ставаш и за писателка и то доста добра Според мен трябва да опиташ и в тази насока да направиш нещо. Желая ти успех
    Активен

    "Истинската свобода е възможна, ако откриете собствените си сили вътре във вас. Трябва да усетите съществуването на  Духа чрез вашата централна нервна система, чрез вашия съзнателен ум."
    Страници:  1 ... 5 6 [7]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Дневникът на Аэ съм « 1 2 ... 11 12 »
    Лични дневници
    Аэ съм 169 7131 Последна<br />публикация Юли 02, 2012, 18:30:57
    от venturyy
    Дневникът на Тайственият ;)
    Лични дневници
    Tainstven 13 1280 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
    от Tainstven
    Дневникът на infinity
    Лични дневници
    infinity 3 915 Последна<br />публикация Август 25, 2012, 01:35:05
    от infinity
    Дневникът на Иво
    Лични дневници
    never give up 4 818 Последна<br />публикация Септември 19, 2012, 07:12:41
    от never give up
    Дневникът на Venturyy
    Лични дневници
    venturyy 14 992 Последна<br />публикация Юли 26, 2012, 13:00:00
    от venturyy

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright