Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 ... 4 5 [6] 7   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Яница  (Прочетена 4449 пъти)
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #75 -: Април 01, 2012, 01:56:17 »

Ами именно, значи са били предопределени преди да се родя, така че аз там в момента на случването им нищо не съм променяла, просто си следвах пътя. А колкото до сериала, това, което ми се случи през студентския ми период си е напълно истинско. Но след като завърших животът ми вече не е особено сериалски, затова реших да си доизмисля някои неща. Всъщност най-важните работи няма да бъдат измислени, а по-скоро ще си доизмисля пътя, по който съм вървяла, за да ги достигна. Няма да измислям обаче раждане и смърт, или предотвратяване на смърт, т.е. ако някой е умрял да му удължавам живота в сериала, или пък да си измислям раждането на собствените си деца, още преди да са се родили. Затова и най-лошите герои в сериала ще бъдат измислени, за да не "наказвам" накрая истински персонажи:) Е, надявам се да срещна истинската любов накрая, но в сериала ми ще има една съществена разлика: Този човек, който вероятно ще срещна някога някъде си, в сериала ми аз съм го срещнала още на 16 години, влюбили сме се на 18, но съдбата ни е разделила за дълго. И именно този период, в който сме били разделени, аз съм си изгубила не цялата, ами част от паметта (описала съм как). Забравила съм за този човек и именно за това съм се влюбила в Арсени, Ивайло, Младен и Йордан и затова те са ми били нещастни любови, защото е било писано пак да си върна паметта и да си спомня любимия, който през това време също страда от несполучливи връзки с други жени и ме мисли за умряла. И това се случва когато завършвам- качвам се на тавана да си прибирам тетрадките с лекции, след като успешно съм си взела държавния изпит...
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #76 -: Април 01, 2012, 02:03:10 »

Но сред старите вещи аз виждам наша обща снимка, която родителите ми са крили от мен, както и изработената от мен булчинска рокля, с която сме си направили нещо като измислена сватба в гората, на която са били свидетели само брат ми, неговия приятел и някои мои приятелки и се е осъществила на поляна с цветя и пеперуди:) Аз си спомням всичко, слизам при нашите и припадам на леглото. После се свестявам и се скарвам с тях, след което заминавам за Търново да си диря късмета. Вечер пея в една кръчма, а денем ме рисуват като модел. Но един преподавател по рисуване се влюбва в мен(тоя е измислен) и е готов на всякакви злини. Оказва се че баща му е вли
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #77 -: Април 01, 2012, 02:03:59 »

бърр, не знам какво стана с клавиатурата, ама сега продължавам
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #78 -: Април 01, 2012, 02:14:58 »

Баща му е влиятелна мутра и заплашва близките ми, ако не се омъжа за сина му и аз приемам, за да ги спася. И така няколко месеца съм женена за тоя идиот и изпадам в дълбока депресия. Един ден той ме заключва, нервите ми не издържат и аз правя опит за самоубийство. Скачам през терасата, но това се случва февруари, и понеже падам на снега, удара се омекотява малко и не умирам, но изпадам в кома. Освен това ме местят в софийска болница. И така оставам за 9 месеца (това е символично, един вид, ново раждане, ама пак в този живот и пак със загубена памет, все едно се раждам отново и не си спомням болката от миналото). И тъй, какво става след 9 месеца. Случва се чудо точно в нощта срещу рождения ми ден. Аз излизам от комата, обаче няма никой в стаята да ме види. С много услия ставам и се раздвижвам, обаче пак лягам, защото се чувствам отпаднала и нищо не си спомням. И в този момент в стаята нахлува откачения ми съпруг, облечен като доктор и иска да ме запали, мислейки, че съм напълно неподвижна и не мога да стана от леглото. Той драсва клечката и с глупешки смях напуска стаята...
Активен
protoplasma
Гост
« Отговор #79 -: Април 01, 2012, 02:18:00 »

Шокиран
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #80 -: Април 01, 2012, 02:25:36 »

Малко след него обаче аз успявам да се измъкна и побягвам навън без посока. В същото време, понеже противопожарната техника е остаряла, взема, че забива и се включва твърде късно (българска работа:)). Но достатъчно навреме, за да бъдат евакуирани всички останали пациенти и никой да не пострада. Само моята стая се превръща в пепел, така че нищо в нея да не може да бъде различено. И естествено, никой нормален мозък не може да си помисли и за миг, че аз може да съм жива, след като до момента съм била в кома, а сега цялата ми стая е пепел. Така скърбящото ми семейство взема прах от изгорялата стая, смятайки, че част от този прах съм и аз. И ме "погребват" на другия ден, когато всъщност е рождения ми ден...
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #81 -: Април 01, 2012, 02:26:16 »

Веселяк Веселяк:D
Активен
abrego
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 125


  • Град: Тук...сега...
  • « Отговор #82 -: Април 01, 2012, 02:28:04 »

    Яни твоята пуплика е затаила дъх в тих ужас в този момент... Ухилен :Dне спирай да пишеш
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #83 -: Април 01, 2012, 02:29:47 »

    А в същото време бедната аз се лутам без посока по софийските улици, боса, рошава, осаждена и без памет, докато не се просвам премаляла в един парк.
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #84 -: Април 01, 2012, 02:41:56 »

    На другия ден се събуждам и виждам, че някой ми е обул някакви стари галоши и съм наметната с черен плетен шал. А то била една баба, която била намислила да изхвърли тези вещи, но като ме видяла, ме помислила за просякиня и ми ги дала. Аз ставам и пак се лутам без посока и питам хората коя година е. Повечето ме мислят за луда, но една жена ми казва, че днес е 8ми октомври 2010 година. Тогава в главата ми започва да кънти само едно изречение, последното, което съм чула, и което майка ми ми е говорила до леглото ми в болницата:"Миличка, утре е 8ми октомври, рожденият ти ден, скъпа, утре ставаш на 26 години". Това също съм го измислила с цел- някак си ми се струва много гадно като си със загубена памет да не можеш и възрастта си да идентифицираш с точност, та си викам, хайде, героинята ми ще знае кога се е родила и на колко е години:) Другото няма смисъл да го знае:) И така, безпаметната аз три дни скитосвам. На третия ден се опитвам да открадна ядене от един магазин, но ме хващат. И не викат полиция, ами направо ме пращат в лудницата, убедени, че нормален човек не може да се разхожда мръсен и по нощница, а и аз съм толкова изплашена, че крясъците ми още повече засилват това убеждение...
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #85 -: Април 01, 2012, 02:52:22 »

    Без да ме питат, там ми дават името Наталия. Отначало аз буйствам, но после виждам, че няма никакъв смисъл и запазвам спокойствие. И така по време на двумесечния ми престой в лудницата, аз просто мълча- заключвам си устата и не разговарям с никого. Само наблюдавам всичко като страничен наблюдател и се чудя как да се измъкна. Но по едно време решавам, че няма смисъл и да се измъквам, защото не знам коя съм, къде да отида и към кого да се обърна за помощ. Но един ден получавам натравяне с храна, а тамошният лекар го няма. Затова викат по спешност друг лекар- испанецът Себастиян, който от няколко години живее в България с майка си Есперанса и дъщеря си Андрея. Но този човек не е случаен- той е голямата греховна любов на майка ми и... моят истински баща (ама тази история съм я описала в първи сезон на сериала и не е публикувана в дневника, а в мои уърдовски документи:)). Всъщност аз сега нямах намерение да пиша, ама вие ме разписахте пак:)
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #86 -: Април 01, 2012, 03:03:01 »

    Себастиян веднага разбира, че аз не съм луда и се скарва на останалия персонал за проявената небрежност. Той разбира какъв е проблемът ми и решава да ми приложи адекватно лечение. Естествено, най-лесното решение е да ме покажат по телевизията, за да ме открият близките ми. Но според Себастиян това може да се окаже травмиращо за мен и че е по-добре аз сама да си спомня коя съм. Той е предвидил, че това може да е доста дълъг процес и че е хубаво през това време аз да водя напълно нормален живот под нова самоличност. Затова ми дава своята фамилия- Мартинес и приема компромисния вариант да ме представя пред хората за своя осиновена дъщеря (без да знае, че аз наистина съм негова дъщеря). И така, от този ден аз вече се казвам Наталия Мартинес- българка, осиновена от испанец. Себастиян ме води в дома си, където сърдечно ме посрещат Есперанса и Андрея- моите баба и сестра.
    Активен
    abrego
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 125


  • Град: Тук...сега...
  • « Отговор #87 -: Април 01, 2012, 03:06:00 »

    Защо ли ?
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #88 -: Април 01, 2012, 03:31:15 »

    Оф, изтри ми се другото писано и не можах да го пратя:( Утре ще продължа, че ми се доспа вече. Лека нощ:)
    Активен
    protoplasma
    Гост
    « Отговор #89 -: Април 01, 2012, 14:42:38 »

    Ти просто трябва да напишеш книга... или сценарий за филм.
    Пиши на отделно място (notepad, word) и после само го копвай тука, за да не стават такива грешки и да не ти се губят.
    Активен
    Страници:  1 ... 4 5 [6] 7   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Дневникът на Аэ съм « 1 2 ... 11 12 »
    Лични дневници
    Аэ съм 169 7131 Последна<br />публикация Юли 02, 2012, 18:30:57
    от venturyy
    Дневникът на Тайственият ;)
    Лични дневници
    Tainstven 13 1281 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
    от Tainstven
    Дневникът на infinity
    Лични дневници
    infinity 3 916 Последна<br />публикация Август 25, 2012, 01:35:05
    от infinity
    Дневникът на Иво
    Лични дневници
    never give up 4 819 Последна<br />публикация Септември 19, 2012, 07:12:41
    от never give up
    Дневникът на Venturyy
    Лични дневници
    venturyy 14 992 Последна<br />публикация Юли 26, 2012, 13:00:00
    от venturyy

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright