Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Яница  (Прочетена 4444 пъти)
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #15 -: Август 05, 2011, 02:10:47 »

Благодаря:) Значи си е струвало да преживея всичко това. Един ден може наистина да напиша роман, който ще бъде ценен с това, че всичко е истина. Колкото и да е тъжна историята, на мен все пак ми е ценна. Тъжна, но необикновена. Не знам, някой път като стоя и си мисля, направо не мога да повярвам, че ми се случват такива необикновени неща, а на повечето хора не се случват. Сега да не ме помислите за мазохистка, просто и аз вече почнах да гледам живота си като зрител и си давам сметка колко е сериалски, или поне беше. Сега е много скучен и се чувствам по-зле, отколкото тогава. Радвам се, че ви харесва:) Само да не се разсърди Гаятри, че и заех цялата тема, че и още има. А сега лека нощ:)
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #16 -: Август 06, 2011, 00:24:43 »

После изтичах напред  да настигна другите.  Настигнах М., а А. и В. продължиха  да вървят. Аз казах на М., че съм видяла Иво и тя взе да въйка. После не помня какво правихме, но вечерта пак  си легнах замечтана.  Това се случи на 25.10.2006. През следващите дни пак  видях Иво няколко пъти,  единият път вървеше с едно момиче и аз си помислих, че тя е гаджето му. Веднъж пък се случи комична ситуация- М. влезе в интернетзалата вместо мен  само да надникне дали Иво е там и само си подаде главата, а то било другото момче(нали ви казвам, че при него ставаха най-големите простотии:)). Една вечер пък  Иво беше там и ни видя, че го гледаме през прозореца.  И така на 30.10 беше карнавала  за Хелуин, който щеше да се провежда в новооткрития  мол. Щеше да има конкурс  за най-оригинален  костюм  и  награда- вечеря  в една пицария „Виктория“ в мола.  Аз бях Пеперудената фея, М. беше Есенната  фея(тя вика, че била Есенната кучка:)), а А. беше рицар в червени доспехи, които сам си направил отдавна и винаги печелел награди с  този костюм. Дойдоха Е. и приятелката ни И.  И. Първо мислеше да се увие в  тоалетна  хартия  като мумия, но  после се отказа и двамата с Е. бяха само фотографи, които ни снимаха.  Аз  бях облечена  с пижамата, която ми  подари Пламена за рождения ден- тя е крипонена, бяла на сини цветчета. Състои се от потниче и къси гащички. Облякох я и отгоре си увих прозрачното бяло перде.  Сама си направих пеперудените крила от картон и ги прикрепих с конец, но картонът явно се оказа мек и те увиснаха. Така никой не можеше да разбере точно какво съм и всички ме мислеха за ангелче. Намерих си и някаква пръчка и вързах за нея синя панделка. Така размахвах пръчката и правех интересни спирали с панделката като гимнастичка. Едно малко момиченце ме гледаше като омагьосано. После се оказа, че е дете на една  журналистка във вестник, от тези, които бяха дошли там да отразят събитието.  М. пък беше облечена със стара зелена вълнена рокля на майка си, върху която беше прикрепила истински есенни листа, които събирахме предната вечер в парка. Горкото момиче цяла вечер не смееше да седне, за да не и се счупят листата. А. пък цяла вечер ръгаше случайно хората покрай него с шиповете, стърчащи от раменете му (това вече не го правеше нарочно). Просто не можеше да прецени на какво разстояние да се движи от хората, за да не ги убоде, така че ние все трябваше да се пазим да не ни наръга:). Освен това той през няколко минути ме караше да му бъркам в пазвата да му оправям някаква част, която все падала. Караше мен, защото съм по-висока от М. и го стигам. А пък ризницата му беше направена от пружина, която той откраднал от леглото на бившия си хазайн Гено Генов- един гаден преподавател в университета.  По едно време А. като истински рицар коленичи, целува ни ръка и ни се извинява дето ни  е обиждал. Едно момче, облечено като Баба Яга ме разсмива, а едно друго момче пя песен на Лили Иванова. Аз само го чувах и не го виждах отначало и си помислих, че са пуснали неин запис:). Конкурсът за костюм беше в три категории- за  хора, които се състезават самостоятелно, за двойки и за тройки. И така ние тримата спечелихме в категорията за тройки. За съжаление аз тогава бях на диета и ядох само салата. Като самостоятелен участник спечели едно момче, облечено като пират. Той ме покани на танц и изглеждахме много смешно, защото беше доста по-нисък от мен. Пък и пират и пеперуда е просто убийствена комбинация:). Аз даже имам снимка и приличаме на булка и младоженец, а отзад се вижда масата с ядене и бутилки:). После се преоблякохме и ходихме на дискотека, А. и М. пак се скараха и тя му каза, че вече не иска да бъдат дори приятели. После той ме изпрати до квартирата и ме натъжи много защото непрекъснато ми повтаряше, че никога няма да съм с Иво. Аз дълго плаках преди да заспя.
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #17 -: Август 06, 2011, 01:38:01 »

Мисля, че е интересно да кажа, че двете с моята съквартирантка  Пламена имахме още  едно съвпадение-  и двете харесвахме Ивовци, само че нейният  не беше Ивайло, а Ивелин.  Но и нейната съдба не беше лека- Ивелин беше циганин  и  родителите и не го  одобряваха. Двамата  бяха в един курс, само че той не беше певец, а гъдулар. Интересното при тях е, че са се виждали в един автобус  няколко години преди да  ги приемат в университета  и да  се озоват в един курс. И така, заради неодобрението на родителите на Пламена, в началото двамата се виждаха и общуваха само като приятели, но не издържаха дълго така и започнаха връзка. След  време обаче родителите и се запознали с момчето, станал им симпатичен и го одобрили официално:). В същото време Пламена имаше и един друг колега- Стоян, който се опитваше да ни сваля, но и двете не му обърнахме внимание. Той беше висок и симпатичен, но нещо в него не ми допадна, а и сърцето ми сега не можеше да мисли за друг, освен за Иво. Стоян живееше с едно момче на име Стойко, с когото били приятели още от средното училище. За разлика от музикалния Стоян, Стойко пее ужасно фалшиво, но той има толкова други умения, че просто не му е нужно и да може да пее, щеше да е прекалено:). Той също харесваше Пламена, но сърцето и беше заето с нейния Иво. Но пък чрез нея се запознахме ние двамата и сега той е моят най-добър приятел:). Стойко учеше социална педагогика, но се надяваше на следващата година да го приемат втора специалност право(и го приеха). Освен това е бил съдия по джудо, а сега се занимава с политика и е член на политическа партия. Искаше и мен да ме прави член, но на мен не ми се занимава с политика. Завиждам му само затова, че многократно се е срещал с моя любим български певец  Веселин Маринов:). Абе, с една дума Стойко е една много дейна и активна личност, понякога ужасно ме е ядосвал, но съм му прощавала защото ми е приятел.  Но да се върнем сега на моя проблем. На 15.11.2006 се случи нещо потресаващо, което много тежко приех. Няма да разправям с подробности какво правих целия ден с приятелите си, а само, че ходихме у Е. и кубинецът Луис ме учи да танцувам салса.  Накрая останахме само М.,Е. и аз. Ходихме в едно заведение и въобще цяла вечер ни беше много весело и ни избиваше на смях. Аз взех да разправям на М. за новата си колежка Елица. Казах и, че ако ги запозная двете сигурно много ще си паснат, защото и двете слушат рок и хаус  и четат едни и същи книги. А когато и казах, че е руса, М. каза, че трябва да я запознаем с брат и, който харесвал руси. (След като ги запознах пък М. ми каза, че всъщност е видяла това момиче в заведението с компания, същата вечер, когато отворихме приказка за нея, но още не я познавала, а тогава пък аз просто не съм я видяла). Тоест, били сме в заведението по едно и също време, само че тя е излязла от там малко преди нас. Цяла вечер се хилихме, видяхме и един познат- един възрастен художник Иванчо, който също беше дошъл на рождения ми ден заедно с Е. М. видя и едно момче, с което играла тенис в първи курс, но не знаеше дали я помни. Накрая си тръгнахме, но аз исках да влезем и в интернетзалата, защото имах предчувствие, че Иво ще е на смяна и ще го видя. Малко преди да влезем двете с М. още се хилехме, защото не ни беше напуснала смешната вълна. Отвън пък стоеше мъж на около 30 години с дълга коса, който пушеше цигара и ни изгледа странно. Влязохме вътре и видях колежката си Елица, седнала на въртящ се стол срещу бюрото на Иво. Обикновено там сядаха хора, които чакат да им се изкара нещо от ксерокса. Щом я видях аз се зарадвах и само казах: „Ама кого виждам тук? Елица! Ами ние преди малко за теб говорехме, хахахаха! Запознай се с приятелката ми М.“. Двете се запознаха, но веднага след  това М. седна на един компютър да си пише с едно момче, което и се представяше като Влад  Дракула(Оказа се, че се казва Владислав). Реакцията на Елица беше като моята- и тя се хилеше безпричинно и не можеше да спре, сякаш бяхме дишали смехотворен газ. Седнах срещу нея да си говорим, а с периферното си зрение наблюдавах Иво. Той изглеждаше доста притеснен и бързаше да си облече якето, значи съм го хванала тъкмо като му свършва смяната. След  малко Иво се приближи, усмихна се и каза: “Хайде да тръгваме“. Тогава Елица стана, хванаха се за ръце и излязоха, а преди да излязат тя пак се усмихна весело и ми каза “Чао“...
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #18 -: Август 07, 2011, 00:28:53 »

  Бях като попарена, но се постарах да  се овладея докато излязат.  Аз също и се усмихнах и казах „Чао“, а след като излязоха аз няколко секунди само стоях като вцепенена на  стола и не можех да помръдна и гледах в една точка.  После седнах до М. и и казах, че имам лошо предчувствие, а тя каза: “И аз. А ти искаше с нея да станем приятелки, но отсега ти казвам, че не мога да понасям смеха и, има отвратителен смях“.  Сега трябва да  кажа, че именно предния ден преди карнавала аз и Елица разбрахме, че сме се виждали в Русе и че е била съученичка на приятелката ми от Борово. Същата вечер пък М.  ми гледа на карти и Елица и Иво излязоха заедно на тях(поне по описание предполагах, че е тя), само че мисълта, че са гаджета дори не я допусках защото изглеждат абсурдно като двойка- той е около 1.90, а тя дали има 1.60, изглеждат като Слави Трифонов и Мая Бежанска един до друг. Хубава е, но не си прави труда поне да се вдигне на високи токчета и да се облече в по-женствени дрехи, та поне малко да достигне класата на такова момче като него. Вместо да подчертае своята  женственост, тя  се обличаше раздърпано и неглиже като пубертетка, а аз мислех, че ако това невероятно момче наистина има гадже, то тя трябва да изглежда като манекенка.   Дори и това, че и двамата са със сини очи ми изглеждаше грозно, защото така приличат на брат и сестра. Надявам се да не ми се разсърдите, че обръщам внимание на такива подробности, но за мен всеки детайл е важен и всяко наличие на  такава асиметрия и дисхармония ме влудяват и ме карат да се чувствам зле и имам чувството, че нещо не си е на мястото, а аз нямам силата да го променя. И за капак сякаш нарочно след този случай все по-често започнах да виждам по улиците такива асиметрични двойки, в които единият  е по-красив от другия и се вбесявах заради хора, които дори не познавах. Е, разбира  се, мога да направя изключение  в мнението си, но  за  хора, които много добре познавам  и  наистина  виждам, че ги  свързва  нещо  специално, което неминуемо подсказва, че те са един за друг.  Но за Ивайло и Елица по-късно се оказа, че съм права, че не са един за друг.   В  началото си мислех, че той сигурно  я  харесва  по  характер, ама  не, като ги опознах отблизо разбрах, че са много  различни-  той  е  тих, спокоен  и  уравновесен (и флегматичен като мен;)),  а  тя  е по-буйна и нервна  и  освен това  го командваше  и  той я  слушаше, ноо да  не избързваме, това  ще го опиша  по-нататък.  Само да вметна, че повечето двойки, които познавам  имат  несходство в  характерите  и  това също  ме ядосва  и имам  усещането, че нещата  не са си на мястото.  Аз затова ви питах веднъж вие дали сте  си  открили  сродните души (или поне копията им), белким  ме успокоите (аз като не съм щастлива се радвам поне някой друг да е щастлив и това ми дава надежда), ама вие взехте да го усуквате, че един вид  много рядко  се среща това, да не влагам романтика (а нали това е чара на любовта)  и ала-бала, един вид, да не се надявам. И аз си викам, щом индиговците не са си открили половинките, какво да кажем за останалите, които се карат  за  битови простотии  като  това, че на М. гаджето и сипал „Блек меджик“ на цветното пране и се слагал на домакинска работа, вместо да  си върши мъжката ( И тя е духовен търсач, но не може да открие такъв мъж като нея). А една потребителка, не помня коя беше, беше написала, че аурата на мъжа и била колкото  на кучето, може на майтап да го е казала, ама на мен ми стана тъжно.  Натъжават ме и тези междуполови войни, един вид, мъжете и жените само се дърлят  и  даже не се и опитват да бъдат едно цяло. Но да се върнем на историята. Аз започнах да нареждам на висок глас, без да ми пука, че е тихо и ме слушат, каквото ми дойде на ума  и сигурно съм приличала на луда. Приказките ми бяха нещо от този род: “Защо в картите ми излезе русо момиче, което ще ме доближи до него и което ще е моя приятелка? Как ще ме доближи, като са заедно и как сега ще бъдем приятелки? И врачката ме излъга, тя каза, че ще срещна моето момче в обща приятелска компания, а не ми каза нещо толкова важно като това, което преживявам сега, не ми каза, че ще преживея несподелена любов(това го говорех по-тихо). И за каква чиста и невинна любов между двама става дума, като я изпитвам само аз, а той не отвръща на чувствата ми? И ми излезе победа. Каква победа е това? Защо ми се случва всичко това, да не съм прокълната?“. После се захлупих да плача пред  компютъра, а М. ме успокояваше. После М. каза, че докато съм говорела с Елица, Е. се разсърдил и си тръгнал(Той също има особен характер. Вероятно изведнъж се е почувствал самотен, че с  него никой не говори и си е тръгнал). Тогава  тя  излязла навън да го търси и видяла онзи с дългата коса и цигарата(А Е. също е с дълга коса). И го питала:“Къде отиде онзи човек с дългата коса, който беше с нас? Видяхте ли го да си тръгва от тук?“.  А той и отговорил:“ От къде да знам, аз да не го паса.“.  И от тогава започнахме да го наричаме „Онзи тъпия“, или „Смотания“, или „Онзи с дългата коса“.  Оказа се, че той също работи в залата и сега беше на смяна след  Иво. Но дълго време не му знаехме името и затова го наричахме така, когато си говорехме кой е бил в залата.  После разбрахме, че той пък е познат  на приятелката ни И., казвал се Николай и даже и писал реферати със сложни химични формули, чиито символи липсвали на нейния компютър. Когато разбра  как сме го кръстили и защо, реакцията и беше бурен смях. Но това стана доста по-късно.  После Е. се върна и всички си тръгнахме, той ни закара с колата си до квартирите, като първо изпратиха мен. По пътя двамата взеха да спорят  за  глупости и това още повече ме побърка, чак изкрещях да спрат. Щом отворих вратата на стаята си започнах да  плача  и Пламена се зачуди какво ми става, а после ме прегърна  да ме успокои (А през деня трябваше аз да я успокоявам, защото се беше скарала с майка си по телефона заради нейния Иво). Разказах и какво съм видяла, а тя каза да не бързам да си правя изводи, защото може да са просто добри приятели. Но аз така или иначе имах предчувствие, че нещата не отиват  на  добре.  Трябва да кажа, че по това  време бях в сесия по задочната специалност и учех за изпитите по нея и за малко спрях да ходя на лекции по редовната. Но онази вечер реших, че на другия ден ще отида и ще наблюдавам поведението на Елица. Просто през главата ми минаха някои опасения: Че физиономията ми може леко да се е променила като съм ги видяла заедно и Елица да е забелязала, или още по-лошо. Мислех си, че Иво може да и е казал, че има съмнения, че го харесвам, за  да  е чист пред нея, в случай, че започна по-явно да го преследвам. Исках просто да видя как ще ме гледа тя на сутринта, дали нещо ще се е променило в отношението и към мен.  Легнах си и цяла вечер си блъсках главата с тези мисли.
Активен
kukuruku
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 43

« Отговор #19 -: Август 07, 2011, 11:12:49 »

Продължавай Яница, връщаш ме толкова години назад в моите студентски преживявания. А и пишеш увлекателно в твоя си наивистично-реалисти4ен стил, което е наистина рядко срещано! Продължавай!!!!
Активен

be yourself no matter what they say
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #20 -: Август 08, 2011, 00:50:11 »

Благодаря, Кукуруку:).  Ех, а аз все си мисля, че животът на  човек трябва винаги да е интересен, не само през  студентските години… На другия ден отидох  на лекции  и видях Елица. Аз закъснях за час  и щом влязох  всички погледи бяха вперени в мен, но за кратко. После седнах зад Елица, а тя ми се усмихна и ми метна. През цялото време на мен ми се струваше, че Елица е много мълчалива и замислена... Е, в крайна сметка се оказа, че няма нищо особено и че нищо не знае за чувствата ми към Ивайло. С времето я опознах и разбрах, че тя има доста особен характер. Пред определени хора и определени ситуации тя се отпускаше и се държеше много емоционално, но през повечето време поведението и беше на пълен темерут. Просто онази вечер съм я била улучила във весел момент и е била в добро настроение, а на сутринта е добила обичайното си поведение. После отидох при М. в квартирата и тя ми каза нещо, което ме притесни и ми се видя странно.  Нашият по-възрастен приятел Е., който вече трета година ни повтаряше, че гледа на нас като на дъщери, сега започнал да и се обяснява в любов. Аз бях помолила М. да отиде в залата и да види как се държи Иво. Тя ми каза, че ходила и той и се видял много весел. После пак я помолих да ми гледа на карти и излязоха почти същите неща като предния път. След това се прибрах, ядох вафли „Боровец“ и заспах, а после започнах да си уча. През останалото време аз все пак се надявах Иво и Елица да не са гаджета и все си казвах, че не е възможно да има такава смешна двойка. Следващите събития не ги помня много добре, може би защото през повечето време учех и никъде не излизах. Само някои смешни и интересни моменти си спомням. Веднъж сварих сина на хазайката- 12-годишния Христо (Ицко, както тя го наричаше:)) да забърква в кухнята разни измислени бълвочи и според него това било манджа. „Манджата“ включваше олио, веро, остатък от сапун, лук, сол, червен и черен пипер и зелева чорба, а може би и други „лакомства“, не помня вече:). Междувременно М. беше ходила на концерт на Д2 и ми разправя как Дичо я погледнал особено, аз някакси се зарадвах и двете взехме да подскачаме като луди из стаята и да се смеем:). Всъщност, на М. и се беше случило нещо още по-интересно. Двамата с Е. пак били в заведението, където често ходим и там тя си харесала едно момче(о, ама сега се сетих, че тия работи бяха преди да разбера за Иво и Елица, ама хайде, нищо). Той бил с черна права коса, сини очи, изпито лице и меланхолично метълско изражение. По чертите тя го оприличаваше на първото си гадже Г. (което аз още не познавах), макар че двамата имаха различно излъчване. Та, М. искала да осъществи някакъв контакт с него, но не знаела как. Тогава взела една салфетка и му написала имейла си и я сложила на масата му, когато той се бил обърнал с гръб и не я видял, а после двамата с Е. излезли от заведението. После той и писал и взел да се представя като Влад  Дракула. Междувременно пък А. колкото пъти ме видеше, все ме молеше да говоря с М. и да я убедя да му прости. Започнах все по-често да срещам Стойко случайно и така взехме да се сприятеляваме, а той ми говореше за несподелените си чувства към Пламена. Една вечер отивах до магазина и той ме стресна в тъмното. Един път пък разправях на М. за Стойко как харесва Пламена, че е такова хубаво момче и така биха си подхождали като двойка, а тя да вземе да хареса тоя циганин. Ми той и Стойко е черничък, ама поне е българин, компетентно разсъждавах аз, а М. само ми отвръщаше:“Хм...Хм“:). Бе това дето го написах изглежда като глупост, ама после ще разберете защо го пиша... И така, времето минаваше, аз си взех изпитите с шестици, а междувременно в главата ми назряваше една идея. Реших да напиша на Иво любовно писмо, в което да му разкрия чувствата си и да му го дам лично, а и все още не бях напълно убедена, че с Елица са гаджета. Идеята ми беше да му дам писмото и повече да не стъпя в тази интернетзала, а той ако поне малко се интересува от мен, да направи следващата стъпка. А ако не, така или иначе бях решила, че той трябва да знае какво изпитвам към него и то с думи, макар и в писмен вид.  Освен това мислех, че така ще ми олекне на душата. А, да, случи се и нещо друго. На 21.11 се чудех дали да отида  на лекции, но в крайна сметка не отидох, защото бях много изтощена след предпоследния си изпит(последният беше малко по-късно от другите, мисля че беше на 01.12). След време разбрах, че е било по-добре, че не съм отишла.  Вечерта пък ходихме у художника Иванчо, който имаше рожден ден.
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #21 -: Август 08, 2011, 01:01:04 »

 Прибрах се в Борово след последния изпит и започнах да мъдря писмото една вечер чак до 4 часа сутринта. То стана доста дълго, защото бях описала всичко с подробности по възможно най-красивия начин, а и не пропуснах да обясня как А. ме е подвел. После, на 04.12, се върнах в Търново и преживях доста перипетии през деня- когато трябваше да сменям влака на Горна Оряховица аз се затичах, спънах се и паднах на релсите, но бързо се изправих. Отидох в Търново и там ме очакваше изненада в часа по испански- преподавателката даде контролно, за което аз не съм разбрала и не бях подготвена. Тя обаче беше млада и добра и ми каза, че аз ще правя контролното другия път, когато се подготвя. После ходих до пощата и си купих плик за писмото. Междувременно ми се обади М. и ми каза, че Иво ще е нощна смяна- ходила и питала момчето с очилата. Прибрах се в квартирата, а после двете с Пламена отидохме да плащаме тока. Чакахме дълго на една голяма опашка, но се оказа, че сме чакали напразно, имало някаква повреда и плащанията се отлагат. От там хванах автобус и хукнах към ректората, защото щях да закъснея за часа по физическо. Когато влязох в салона часът беше започнал. Тогава насреща ми се зададе ухилената Елица и ме попита не искам ли да играем федербал.  Това ме смути, но се съгласих. Отидох при учителя да ме запише, но толкова се бях шашнала заради Елица, че вместо „Добър ден“ му казах „Здрасти“:). После играх федербал с Елица и се чувствах малко странно. След  часа тя усмихнато ми каза, че отивала до общежитието, където имала среща. На мен ми стана тъпо, защото си помислих, че че срещата вероятно е с Иво, но гледах да не мисля за това. Времето беше хубаво и се прибрах пеша от ректората. Прибрах се в квартирата и поспах малко, а после М. ми звънна да излезем и че щели да ме чакат в нейната квартира с един приятел Здравко.(Има двама Здравковци, този е Здравко Големия, а Малкия доста по-късно ще го опиша). Пламена ме подведе да я чакам, че щяла да дойде с мен, но в последния момент се отметна защото и се обадиха нейни колеги и тя излезе с тях, а аз закъснях за срещата. Отидох в квартирата на М., но там ме посрещна съквартирантката и Галя и каза, че двамата излезли, но не запомнила къде отишли. Но в този момент М. ми се обади и каза, че ме чакат на чешмата и малко ми се поскара, че съм закъсняла. Когато отидох при тях им разказах какво се случи, а М. ми каза, че става така, защото се опитвам да се съобразявам с всички. А сега да опишем Здравко. Той беше на 35 години тогава, леко закръглен веселяк, който ни побъркваше от смях. Здравко винаги беше в добро настроение и по нищо не му личеше каква драма е преживял в живота си. Понеже е малко кривоглед, жена му затова се развела с него (загадка остава защо тогава се е оженила за него) и от 6 години не бил виждал сина си, който вече трябвало да е на 12 години, но тя не му разрешавала да го вижда. Двамата с М. се познаваха от първата и квартира, където той беше един от временните съквартиранти-задочници, които идваха за изпити и очни и си отиваха. М. с много хора се запозна така. Той беше масажист, но учеше финанси. Но, както казах вече, Здравко ръсеше майтап след майтап и с него беше много забавно. Единственото, с което ме дразнеше през онази вечер беше, че все бъркаше името ми (не го правеше нарочно) и вместо Яница ме наричаше Елица и дори М. му се караше за това. Здравко обаче и хабер си нямаше за Иво, за чувствата ми и за писмото, което мислех да му дам тази вечер. Обаче през цялото време М. се държа много странно. Тя знаеше за писмото, но все ме питаше сигурна ли съм, че искам да го дам, а тази вечер направо взе да ме моли да не го правя. Освен това много сериозно се скара на Здравко като ме нарече Елица. Е, то и на нея не и беше приятно това име, все пак така се казваше момичето, с което и изневери А. Тримата влязохме в нашето си заведение и седнахме на една маса, близо до вратата. И тъкмо, когато се превивахме на две от смях заради Здравковите глупости, тогава влезе Елица, която си беше оплела косата на две плитки и си беше сложила някаква вълнена шапка. Поздравихме се, а после тя взе разсеяно да се оглежда, след това отиде навътре, но след малко пак се върна и каза, че търсела да види някой от своите приятели, но никого не видяла и пак излезе. Но така е, тя Елица си беше странна (То кой ли от нас не беше:)). После ние излязохме и Здравко предложи да сме отидели в едно друго заведение с неговите колеги, задочниците. На мен обаче ми беше напрегнато, а също и на М. и не му дадохме отговор венага, но отидохме с него на пощата, където щяха да се чакат. Отидохме там и започнахме да дзиндзирикаме от студ. По едно време мен ме изби на песен и започнах да си пея:“No me digas eso a mi, no me digas eso a mi, ay sentir, sentir tu voz, ay sentir, sentir tu voz” (Akcent-Jokero). И както си пеех, в този момент мина Иво с голяма раница на гърба. А аз преди време бях имала предчувствие за този момент- как ще съм някъде и ще си пея и в този момент ще мине Иво. Че даже и в това време, в което си пеех, вътрешно броях секундите и чаках той да мине и това се случи след малко. Щом го видяхме, двете с М. се хванахме за ръце и хукнахме след него и бързо казахме „Чао“ на Здравко и компания, а те ни гледаха учудено. Иво не тичаше, а вървеше, но крачките му бяха по-големи от нашето тичане, така че той много се отдалечи и не можахме да го настигнем, само видяхме, че влиза в едно заведение за хранене, където често ходехме. Казах на М., че ще вляза там и ще му дам писмото, но тя ме спря и каза, че е време да ми каже нещо важно. Тогава М. каза, че на 21.11(Рожденият ден на Иванчо), когато не отидох не лекции, тя е видяла Иво и Елица да се целуват в коридора. Станало и много гадно, но решила да не ми казва до 8ми декември да не ми разваля празника. Сега обаче се принудила да ми каже по-рано, имайки предвид обстоятелствата. Щом М. ми каза това, аз почувствах как потъвам някъде, без да знам къде. Тя ме прегърна и аз заплаках. За пореден път чувствах, че животът ми е свършил. После се окопитих малко и взех окончателно решение- ще му дам писмото, въпреки всичко!
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #22 -: Август 08, 2011, 01:07:38 »

Видяхме, че има още време до 12 часа и решихме да не се размотаваме в студа, а да отидем в квартирата на М. Отидохме и там ни посрещна съквартирантката и Галя, която нищо не знаеше за Иво и писмото. Галя беше добро и сериозно момиче, изцяло отдадено на учението и много рядко излизаше с нас. Тя беше слаба и висока, с черни коса и очи и редки, специфични черти на лицето, които бяха извън стандартите, така че за едни беше красива, за други-не.  Абе на нас ни приличаше на Ани от „Мюзик айдъл-2“, но тази година тепърва предстоеше да излезе първият сезон на шоуто, тъй че чак на следващата година ги оприличихме:). Когато се запозна с А., той каза, че била готина, защото му приличала на морска вещица (За него това беше красиво). Галя си имаше сериозен приятел от 5 години, от родния и град. Казвал се Борис, но веднъж по телефона тя го нарече Чочкин и аз умрях от смях. Тя учеше история и география и тази година и беше последна. Беше започнала да ходи и на практика по училищата и нямаше никакво свободно време. Ние отидохме в квартирата и аз се опитвах да се владея, макар че ми беше много тежко. По едно време обаче по радиото пуснаха “Unfaitful”  на Rihanna, а после  “Everytime we touch” на  Cascada, а аз и на двете песни бях измислила български текстове, посветени на Иво. Тогава не издържах, усилих радиото до дупка и ревнах  на леглото, а Галя гледаше със зяпнала уста и се зачуди какво ми става. Двете с М. започнаха да ме успокояват, даже се опитаха да ме разсмеят с простотиите на хазайна си дядо Спиро, как вместо „Биг бардър“ казал „Буг бридър“, но нищо не помагаше, накрая се успокоих сама. После отворих плика и дадох писмото на М. да го прочете и тя, а на Галя не сме го показвали, но и тя не е любопитствала. М. каза, че е много красиво. После се оказа, че тоя плик вече не става за нищо, но М. имаше някакъв и ми даде него. Тогава аз реших да не го оставям празен, ами и него да попълня с нещо. Вместо марка нарисувах една спирала, а като адрес написах името на интернетзалата и някои интересни неща написах, но за съжаление не ги помня. После двете с М. излязохме и стигнахме пред  залата малко по-рано. Тя надникна вътре и каза, че бил „Смотания“:). Тогава двете решихме да се поразходим малко и да убием времето. Тръгнахме в посока към чешмата и тогава насреща ни изскочи Стойко заедно с някакво високо момче с коса на бодлички. Стойко се усмихна и на двете ни и ни каза: “Здравейте, колежки:)“. Аз го поздравих, а също и М. Тогава аз възкликнах:“Ама как, вие не се познавате!“. А пък М. ми отговори: „Ти от къде знаеш?“ Усмивчица Така разбрах, че те също се познават, но не от Пламена, а от влака. Веднъж, в един дъждовен ден, М. пътувала във влака с едно момиче и тогава се качили Стойко и колегата му Здравко (Малкия), които били мокри до кости. М. се заговорила първо със Здравко, който ходел с  бившата на нейния бивш А.Усмивчица Ние се спряхме и взехме да си говорим. Стойко тъкмо ни разправяше как гледал „Том и Джери“ и в този момент мина Иво, който кротко ме погледна. Тогава ние с М. им казахме, че имаме спешна работа и трябва да вървим, повървяхме още малко заедно и се разделихме.  Двете с М. влязохме в залата, а Иво тъкмо си събличаше якето и се усмихна. М. седна на един компютър да си пише с Влад  Дракула, а аз само наблюдавах Иво. За пръв път отидох при него с пусната коса, обикновено все бях на опашка. Аз го поглъщах с поглед, исках да уловя всяка частица от него, защото тази вечер може би го виждах за последно. Е, не се мина и без простотия. Както си стояхме мирно и кротко двете с М., по едно време видяхме през прозореца някаква светлина и в един глас извикахме: “ Навън има НЛО, бързо, да излезем да го видим!“, без да ни пука, че в залата е тихо и всички ни слушат. Двете хукнахме навън, но никой не ни последва. Щом излязохме останахме разочаровани. Оказа се, че този лъч, който сме видели, е от светещата реклама на „Глобул“, която е точно най-отгоре на сградата, където се намира  залата:). Влязохме пак вътре, а Иво ни гледаше все тъй спокойно и се усмихна с леката усмивка. Казах си, край, тоя път вече ни помисли за луди. Но какво ли значение имаше тази дреболия в сравнение с това, което бях решила да направя тази вечер... Накрая М. отиде до него да му плати, а аз през това време се облякох и извадих писмото. После пък М. отиде до закачалката да си вземе якето. Аз се приближих до Иво и цялата треперех, а  той пак ме погледна с онзи нежен и чист поглед  на  дете.  Показах му писмото и казах: „Това е за теб“,  пуснах  го  на  бюрото  пред  него и помня как се чу един леко тъп звук. После побягнах навън и не дочаках да видя реакцията му. След  малко излезе М. и беше много развълнувана. Тя каза, че докато е подскачала да си вземе якето от закачалката, е успяла да види изражението на лицето му.  Иво  само държал плика и го гледал с  широко отворени очи и уста  без да го отваря и четял написаното по него. Загадка остава как ли е реагирал  когато е прочел самото писмо. М. каза, че никога не е виждала такава промяна в спокойното му лице, а и аз също.  После тръгнахме да си ходим и по пътя аз изведнъж  усетих някаква  особена  лекота и спокойствие.
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #23 -: Август 08, 2011, 18:53:36 »

Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #24 -: Август 09, 2011, 00:50:01 »

След  това  аз  удържах на думата си и дълго време  не влязох в интернетзалата.  Но въпреки това  продължавах да  срещам  Иво на  разни места.  През следващите дни аз  и  М. се приготвяхме за 8ми декември. Междувременно пък на 6ти декември М. най-после се запозна с момчето, с което си пишеше и който и се представяше като Влад  Дракула, тоест, най-после му се показа коя е. Той се казваше Владислав  и  имаше много  меланхоличен вид. Аз също бях с М. когато се запознаха, бяхме в нашето заведение, а той беше довел един дългокос колега, когото наричаше другаря Трифон:) и ние с М. вече така му викахме.  Аз  като  страничен  наблюдател усещах, че  Владо изпитва някакви симпатии към  М., но той беше преживял тежка раздяла след  8-годишна връзка и явно не беше готов за нова и не се получи нищо между тях.  Владо прие предложението ни да ходим на дискотека заедно  на 8ми декември, въпреки, че беше метъл и не обичаше дискотеките. И така, празникът дойде, М. и Е. цял ден се караха за глупости и ме изнервиха и мен, но накрая нещата  се подредиха и си изкарахме добре. Първо само ние двете с М. ходихме на гости на първата  ми съквартирантка Д., която имаше рожден ден точно на 8ми декември. Тя обаче категорично отказа да идваме с Е. Стояхме до 11.30 и си тръгнахме, а после се срещнахме с Е. и Владо и отидохме на дискотека. Там си прекарахме чудесно и имаше хубава музика. Видяхме едно високо русо момиче, видимо пияно, което се качи при М. да танцува. Тогава Е. също се качи и и отлепи една дъвка от косата:). Владо пък през цялото време гледаше М. как танцува. Накрая се прибрахме в малките часове. На 12.12 пак ходих в нашето заведение с М. и Е., а после там се присъедини и Иванчо. Аз имах лошо предчувствие и не исках да ходим, но все пак отидохме и видях Иво и Елица. Не ми се разправя всичко с подробности, само ще кажа, че на излизане от тоалетната ги видях вече да си тръгват. Тогава  двете с Елица малко поговорихме. Тя беше усмихната и щастлива, а Иво само гледаше в земята  срамежливо.  После те си тръгнаха, а ние с М. се върнахме на масата, където аз се тръшнах като пияна и заплаках, а  после обърнах втора чаша... сок от грейпфрут:).  Това  ми беше последната среща с  Иво за тази година, после го видях чак след  Нова  година. А иначе една  вечер  преди зимната ваканция  имах комична случка с  другото момче от интернетзалата- онзи с очилата. Значи, няколко дни преди това една колежка ми беше дала да си преснимам едни лекции, а аз съвсем бях забравила. И въпросната вечер, вече доста късно, аз изведнъж се сетих, че трябва да ги снимам защото утре е последният ден и трябва да ги върна на колежката. Взех лекциите, излязох и тръгнах да търся къде да ги снимам. Тук ксерокс, там ксерокс, няма братче, всичко беше затворено, а в залата бях решила да не стъпвам, отчаях се увесих глава по пътя.  По едно време отнякъде изскочиха  двама от съучениците на първата ми съквартирантка П.- Т.(момиче) и В.(момче)-  и двамата големи образи. Казах им аз какво ми се е случило и те веднага ми предложиха да отида в залата да си ги снимам, защото само тя работи по това време. Те знаеха за моята любов към Иво, но не знаеха, че вече бях решила да не влизам там и сега им казах. Тогава Т. и В. ми предложиха да влязат вместо мен да снимат лекциите, а после да ми ги дадат. Те влязоха, а аз останах навън да ги чакам. След малко обаче излязоха и ме питаха:“ Абе твоят човек с очила ли е?“, а аз им отговорих, че не е той. Тогава те казаха, че е лудост да стоя навън на студа и че лекциите са доста и ще отнеме много време докато се снимат. Отначало не исках да влизам, защото и без това все влизах при него при странни обстоятелства и си викам, сега да не вземе да си помисли, че харесвам него и че го следя нещо, а това беше последното, което исках. Но в крайна сметка влязох и тримата седнахме на една масичка. Тогава  стана така, че той се запъна нещо, не помня вече за какво, май не можеше да разбере колко пъти да ги снима или беше изтървал някакъв лист. И, естествено, понеже В. му беше дал листите, той се обърна към него. Нямаше как, В. отиде,не знам как успя да се оправи, а аз и Т. едва се владеехме да не се разсмеем. И не стигаше това, ами после аз и В. започнахме да спорим за някакъв 100-годишен сериал как се казва една от героините- Бранка или Франка, беше тихо и момчето се наслуша на простотиите ни. И накрая, естествено, този който извади пари да му плати, беше В., а аз после му дадох като излязохме навън, ама голям смях падна. Та, така. На другия ден след  лекции аз се прибрах у дома защото бях ваканция. Спомням си, че един ден си бях пуснала един музикален канал-City, а там все се изписват разни имена от СМС, кой кого обича и колко. Тогава един път прочетох Ивайло обича Яница и изпищях, а нашите се зачудиха какво ми става:). Веднъж пък баща ми вика:“Аз ще пратя Дамян обича бира:)“. Тогава нашите ми подариха нов джиесем и аз се скъсах да правя снимки и клипове.  До тогава не бях имала телефон с камера, голяма радост беше. После празнувахме Нова година, България и Румъния влязоха в Европейския съюз, а на 02.01 аз и брат ми за пръв път ходихме в Румъния и по-специално в Гюргево. Имаше безплатно извозване с автобуси и в двете страни и ние с брат ми решихме да прескочим да видим какво правят комшиите:). Не се чувствахме сами, защото имаше много българи и ние се прикачихме към една група. И обратно- Русе пък се беше напълнил с румънци. Това ми беше първото ходене до Румъния. И там какви преживявания бяха, ама няма да ги описвам:).
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #25 -: Август 09, 2011, 01:13:16 »

После ваканцията свърши и аз се върнах в Търново, а сесията наближаваше. Няколко дни след това видях Иво в магазина, но той не ме видя, защото беше с гръб.  После на преден план излезе друг проблем- Пламена и аз трябваше да си търсим нова квартира. Първо, защото  хазайката вдигна наема, второ, опитваше се да ни лъже и трето- не позволяваше вече на Ивелин да посещава Пламена. И така, скоро си намерихме друга квартира, от която аз не бях особено очарована, най-вече защото беше далеч от центъра, а аз бях свикнала всичко да ми е наблизо и да мога да се прибирам за дреболии и пак да излизам. Освен това квартирата беше тясна и само с едно легло, на което трябваше да спим двете с Пламена, а понякога Идваше и Ивелин и лягаше от другата и страна. А понеже не се събираше целият, спеше някак на диагонал и си слагаше краката на табуретка. Всъщност, квартирата беше много уютна, но беше пригодена по-скоро за един човек. Банята беше чисто нова, но беше навън в коридора, извън апартамента. Хазайката, леля Ганка, беше възрастна  жена, вдовица, която живееше в друг апартамент на горния етаж. Имаше две дъщери, които бяха омъжени и живееха отделно, както и внучета, които веднъж видях. Хазайката спокойно можеше да се оприличи на Шишо Бакшишо в женски вариант:). Освен, че физически приличаше на него, също така и непрекъснато се оплакваше и нареждаше- че сега е сама, а мъжът и като бил жив всичко и правел, че всичко в дома и се руши, че дъщерите и са далеч и рядко идват да я виждат. На мен пък ми изглеждаше, че тая жена въобще няма от какво да се оплаква- имала е щастлив брак, има дъщери и внуци, живее в просторен апартамент, в който не видях кой знае какви повреди и най-важното: Пенсионерка е и има достатъчно свободно време да прави каквото си поиска. Просто и се чудех защо се оплаква. Иначе беше мила и добра жена. По нейна инициатива се сдобихме с кабелна телевизия без да плащаме и можехме да хващаме 8 канала, защото телевизорът беше стар, но си ги редувахме периодично.  Аз и без това не гледах много телевизия, повече слушах радио, а пък за Ивелин и Пламена най-важното беше, че се хващаше „Планета“.  А сега трябва да кажа, че именно по време на това преместване изчезнаха част от дрехите ми, което остава загадка за мен. Не искам да обвинявам никого, но до новата квартира ни закара един колега на Пламена и все си мисля, че съм ги забравила в багажника му, после го питах къде са, но той каза, че нищо нямало. Вярно, не му трябват женски дрехи на него, но пък може да ги е подарил на приятелката си, или просто да ги е изхвърлил и да не ми казва. Както и да е. Настанихме се там, а скоро след това ми започнаха очните по задочната специалност и сесията по редовната и аз седнах да уча. Веднъж  дойде майка ми да ме посети, разходихме се двете и тя ми купи едно малко радио за 20 лева, защото знаеше, че без музика не мога:).  После тя си замина, а вечерта аз и М. отидохме в аптеката, където работеше приятелката ни И. Оказа се, че там на всеки кръгъл час се чува някаква музика. Тогава аз започнах да подскачам като балеринка, а И. Каза, че имало и камера, която заснема всичко, което става вътре. По едно време М. извика „Въй“ защото видяла през витрината да минават Иво и Елица, аз се обърнах и също ги видях и им метнах, а после те си продължиха. Питах се дали Иво ме е видял като подскачам. После ми стана много тъжно. Прибрах се в квартирата и взех окончателно решение да изтрия Иво от сърцето си и тепърва щях да мисля как. Взех си почти всички изпити и ми остана само един, който беше на 15.02.2007г. Аз предполагах, че първата ми съквартирантка П. ще ме покани на рождения си ден, който беше на 13.02, затова по-отрано се подготвих за изпита и така и стана- П. наистина ме покани. Аз отидох и както си говорихме с  една  нейна приятелка колко сме самотни и нямаме гаджета, а утре е 14.02,  изведнъж в главата ми узря чисто нова идея. Реших да напиша обява, че си търся гадже и да я разлепя из целия град, а утрешният празник беше идеалният момент за това- всички витрини бяха олепени със сърца и любовни мисли, така че на никого нямаше да направи впечатление какво правя. Прибрах се и цяла вечер не можах да мигна, представяйки си колко вълнуващо нещо ми предстои утре.
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #26 -: Август 09, 2011, 01:20:28 »

Преди да си легна написах текста на обявата върху един лист. Е, да, трябваше да отида на очни, но на този ден не отидох, а за изпита, който беше на 15ти, вече се бях подготвила. Станах рано и с бодра стъпка  се запътих към една друга интернетзала, където по принцип не обичах да ходя, защото момичето, което работеше там, беше много грубо и темерутесто, а момчето изглеждаше вяло и нямаше желание да ми съдейства, ако нещо не разбирам. Но този път нямаше как и отидох. Както и предполагах, момичето отказа да ми набере краткия текст на обявата (и по-добре и без това ме беше срам да го четат това), та трябваше да си го набирам сама. Аз тогава нямах навика да работя често с компютър кълвях по клавиатурата мнооого бавно. Така цели 45 минути се мъчих с краткия текст от половин страничка, който гласеше следното: “ ТЪРСЯ ТЕ/ Ако си мъж на възраст от 22 до 26 години; си студент или си завършил висше; си висок от 1.80 до 1.90; не си нито метъл, нито чалгаджия, а се кефиш на латино и румънски денспарчета; си самотен и си търсиш гадже- тогава се обади на телефон.......“. После отидох в една книжарница, където имаше ксерокс (и при тая имаше, ама не исках при нея) и накарах момчето да ми снима обявата 10 пъти, а той ме гледаше малко изненадано. После пак от там си купих  10 джоба и двойнозалепващо се тиксо. След  това отидох в блока на М., (която тогава я нямаше защото си беше в родния град), защото трябваше да вляза някъде на завет да си свърша работата, а там ми беше по-близо от моята  квартира. Влязох във входа и си разположих нещата на прозореца. По едно време излезе хазайнът на М.- дядо Спиро, който ме пита дали чакам М., каза, че я няма, но ако искам да вляза, но аз отказах. Аз сложих обявите в джобовете и ги облепих от четирите краища с тиксото. Излязох от блока и навън един пиян ми вика: „За тебе няма ли добър ден?“, а веднага след него някакъв друг мъж ме пита дали не познавам някой, който си продава москвича:). После тръгнах из града и започнах да лепя обявите където сваря. Беше ми много лесно и не отнемаше време- просто отлепвах кожичката, с която беше покрито отгоре тиксото и веднага лепвах обявата за някоя витрина. Лепих чак до следобяд. После отидох в корпуса на университета защото ми се ходеше до тоалетна и там срещнах един познат А., с когото седнахме в кафето на корпуса. Поговорихме си малко и той ме разсмя, а в този момент получих и първия си СМС по обявата. Тогава казах на моя познат, че имам спешна работа и трябва да вървя и си тръгнах. По пътя залепих още две обяви, а после писах СМС на момчето. Не ми се прибираше още в моята квартира, защото исках да си преговоря за последно материала преди изпита, а Ивелин и Пламена нямаше да ме оставят да уча. Те двамата почти не учеха, а винаги си вземаха изпитите. Ивелин беше започнал все по-често да идва в квартирата и двамата с Пламена по цял ден слушаха чалга, а веднъж ги сварих да гледат индийски филм на видеокасета. Просто откакто това момче се появи в живота на Пламена, тя се промени много, започна да се държи така, сякаш мен ме няма в стаята, вече не си говорехме така, както преди, а веднъж, докато живеехме в предната квартира, двамата правиха любов, мислейки, че съм заспала. Пламена спря да излиза и с колегите си на кафе, сякаш нямаше нужда от никой друг, освен от него. През цялото време двамата ту се караха, ту се сдобряваха, а аз просто стоях свита в единия ъгъл на стаята и наблюдавах всичко. Ивелин си имаше квартира, а напрактика по цял ден киснеше в нашата, даже бях започнала да се бъркам и вече и да го наричам „съквартиранта“. Квартирата имаше само една стая, така че аз просто нямаше къде да ида когато са заедно. Дори веднъж ходих да уча горе у хазайката.  Двамата се държаха като пълни егоисти, сякакш нищо и никой друг не съществуваше за тях. И така, аз отидох в квартирата на М. и дядо Спиро ме пусна да уча в стаята и. Преди да започна да уча обаче аз си пописах малко СМС-и с момчето от обявата. Той ми писа, че се казва Милен, че е на 25 години, висок е 1.90 и слуша всякаква музика. Уговорихме се да се срещнем на другия ден в 16 часа на пощата.  После си преговорих за изпита и накрая си тръгнах. Прибрах се в квартирата и преди да си легна ми се обади някакво момче, но той ми се подиграваше и освен него се чуваха и други мъжки гласове, които се смееха. Непознатият ми каза, че трябвало да си тъся мъж в циганската махала, там имало такива, които слушат румънска музика. Аз обаче не се впечатлих особено и му затворих. На другия ден си взех изпита  с петица, а после се прибрах в квартирата, като преди това купих от магазинчето до нас натурален сок и бисквити „Мираж“ да почерпя Ивелин и Пламена по случай успешно завършената сесия. После те двамата излязоха на кафе със  своя колега (онзи, който ми потули някъде дрехите) и приятелката му, а аз започнах да се приготвям за срещата с Милен. Междувременно, докато се обличах, ми звънна и друго момче, което се казваше Юлиян. Аз обаче му казах, че сега имам малко работа и ще му звънна по-късно да се видим. След това отидох на пощата и зачаках.
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #27 -: Август 09, 2011, 20:22:48 »

Здравейте. Няколко дни няма да пиша, защото отивам на море:)))
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #28 -: Август 19, 2011, 19:57:00 »

Здравейте, аз се завърнах:) Та, значи, стигнахме до там дето си стоя на пощата и си чакам. По едно време от там мина Пламена и ме попита кого чакам, а аз я излъгах, че чакам един приятел, после тя отмина. Аз започнах да звъня на момчето, но той не ми вдигаше. Затворих телефона и след малко някой ме потупа по рамото, а аз се обърнах и го видях. Той ми каза:"Приятно ми е, аз съм Милен", аз също му се представих и се запознахме. Милен беше на 25 години, учеше магистратура финанси. Той беше слаб и висок, с руса коса и сини очи. Двамата отидохме в едно заведение и си поръчахме натурални сокове. Аз останах малко разочарована- Милен покриваше всичките ми критерии, а не изпитах онова трепетно чувство в сърцето си, а и той не изглеждаше особено пленен от мен. По-скоро двамата взехме да си бъбрим на различни теми и мен ми беше приятно, защото принципно съм си приказлив човек, но не изпитах никакво привличане. Той пък ми каза, че обикновено не си търсел половинка по обяви, че бил голяма шматка и не му пукало, че няма приятелка, ама сега ей тъй от любопитство решил да провери. После каза, че отива в болницата да види баба си и се разделихме и не се потърсихме повече.(Е, няколко месеца по-късно се видяхме случайно на пътя и малко си поприказвахме. Интересното е, че тогава  ми се видя по-хубав, а и той ме гледаше някак по-особено, но повече никога не се видяхме). После аз звъннах на другото момче, което ми се беше обадило- Юлиян и двамата се разбрахме да се чакаме пред един голям магазин и той ми каза, че ще бъде облечен в сини дрехи. Аз отидох пред магазина и зачаках. След малко въпросният Юлиян дойде и аз просто останах не разочарована, ами направо гръмната! Той беше доста по-нисък от мен, облечен в някакъв мръсен син анцуг. На всичко отгоре беше циганин, и едвам свързваше думите. Каза ми, че бил на 26 години и работел в цех за вафли. Още щом го видях аз вече се чудех как най-любезно да го отпратя, всъщност, даже ме беше срам, че в момента стоя с него и хората ни гледат. Затова двамата отидохме на едно по-закътано място, макар и все още близо до центъра, но понеже вече се свечеряваше нямаше толкова хора. Седнахме на един камък, близо до хотела и започнахме да си говорим. Питах го каква музика слуша и той ми отговори: "Италиано"Усмивчица Юлиян обаче се оказа и доста нахален и това най ме възмути. Той вече искаше да ме води в циганската махала да ме запознава с родителите си (хлъц!). От една година бил сам и това много му тежало, но сега вече смятал, че е открил жената на живота си и бил готов да се ожени за мен(кашлюк!). Тогава аз му обясних, че ние просто не сме един за друг, че не изпитвам онова радостно чувство в сърцето си и няма да мога да го направя щастлив. Юлиян се опита да ме убеди, че не е така, но накрая се отказа и се разделихме по живо, по здраво. После си взех такси до квартирата, а шофиорът беше възрастен, но и той като че ли ме сваляше. Беше около 50-годишен, разправя ми, че бил разведен и сам си гледал децата и тъй нататък. Беше доста сладкодумен и даже след като ми спря пред квартирата, искаше още да си говорим. Прибрах се в квартирата, а Пламена и Ивелин тъкмо се изнасяха и всеки щеше да си пътува за родния град за ваканцията. Аз останах сама и цяла вечер слушах музика и гледах филми и накрая си легнах. На другия ден ми беше последният ден от очните, платих си семестъра и си тръгнах за Борово...
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #29 -: Август 20, 2011, 19:41:09 »

Всъщност, първо постоях малко в Русе. Тогава ми се обади някакъв Йордан, който ми направи много лошо впечатление само като чух гласа му и говореше много селско. А, да и на всичко отгоре само ми презвъняваше аз да му се обаждам. После пък минахме на СМС-и. Йордан бил на 26 години и... все още девствен. То и аз бях така, ама все пак бях на 22 години и съм момиче, тъй че ми е простено. Ама за мъж ми се видя непростимо. После се прибрах в Борово и майка ми все ме караше да си слагам другата карта на телефона, че е по-евтина и дори не подозираше какво правя. Брат ми обаче знаеше и само се подхилкваше. После дойде и вечерта, в която гледахме "Евровизия" и избраха Елица и Стоян да представят България. Същата вечер, по време на рекламите, получих още две обаждания. Първото беше от някаква лесбийка, която ме пита дали не си търся себеподобна:), но вкрайна сметка аз културно и обясних, че си търся момче и така разговорът приключи. После ми се обади едно момче с много приятен глас, което каза, че ми видяло обявата на студентския стол. Изглеждаше доста притеснен и гласът му малко трепереше. Казвал се Сава, на 27 години. Той искаше да се срещнем на 25 февруари, в неделя вечерта. Гласът му ми вдъхна доверие и аз приех. После пък Йордан ми писа, че го било яд, че не избрали Софи Маринова и Устата, с което още повече ме ядоса. И всичко това ставаше под носа на майка ми, а тя нищо не подозираше:) Той пък искаше да се срещнем във вторник... И така, аз се върнах в Търново в неделя и си отидох в квартирата. Исках да платя наема на хазайката, но нея я нямаше. Стана така, че няколко дни я търсих и нея все я нямаше. И си викам:"А така, това е знак, че сигурно скоро ще си сменя квартирата". Ивелин и Пламена излязоха на кафе с приятели, а аз започнах да се глася за срещата със Сава.Отидох на мястото за срещата и зачаках, но Сава все не идваше. Звъннах му по телефона, но той не вдигаше. След няколко минути от същия този телефон ми звънна друго момче, което каза, че не е Сава и че всъщност съм си вкарала неговия телефон, който Сава използвал, защото нямал пари в своя. Та, това момче се казваше Илиян и беше съквартирант на Сава. Той ме помоли от името на Сава да го извиня, но срещата се отлагала, тъй като Сава имал някаква работа. Също така ми каза, че ме кани на гости в общежитието, където живеят, да празнувам с тях успешно завършената сесия. На мен ми се видя страшно да ходя сама до общежитията посред нощ и то при някакви непознати и отказах.(После разбрах, че това били други общежития- не тези до ректората, а едни много близо до квартирата ми, но тъй или иначе, си беше страшно така да ходя при непознати). Аз се разстроих и се прибрах в квартирата и си купих един шоколад да успокоя мъката си. Питах се какво ми има, че само на такива откачалки попадам. След малко си дойдоха Иво и Пламена и пуснаха телевизора и така щях да гледам "Титаник" за трети път. Когато даваха онази сцена, в която Леонардо Дикаприо рисува Кейт Уинслет, си помислих:"Искам да имам гадже художник и да ме рисува"Усмивчица След малко ми звънна един непознат номер и аз излязох навън да говоря и в бързината съм обула чехлите на Пламена. Оказа се, че беше именно Сава и това сега бил неговият номер. Сава започна да ми се извинява и да ме моли, ако не съм му много обидена, да приема да се видим след малко. Той каза, че досега рисувал в ателието си(хлъц!) и бил целият изцапан с боя, но за да не губим повече време, щял да излезе така, с работното облекло. Аз вътрешно се зарадвах, че е художник, оправдах го набързо и приех да се видим. Отидох пак на същото място и зачаках. След малко дойде едно такси и от там излезе Сава, който беше с плетена шапка. Аз веднага се разочаровах, защото видях, че е нисък (ех, не е лесно да си момиче и да си толкова висока:(). Той се приближи до мен и се запознахме. Тогава видях, че в лице е много симпатичен и чаровен, но беше и доста странен тип с отнесен поглед. Наистина беше изцапан целият, ами и носеше някакъв магарешки бодил, ошарен с боя, каза, че е за мен и ми го подари. После продължи да ме гледа отнесено и каза, че съм по-красива, отколкото е очаквал(всъщност очаквал да съм грозна, защото според него хубавите момичета не си търсели мъже по обяви). Сава каза, че вече е влюбен в мен и това малко ме стресира. Той поиска да ходим да пием нещо някъде, а аз вече си мислех как този е поредният куку, който ще трябва да отпратя любезно. Естествено, беше ме срам, защото аз бях така добре нагласена, а той такъв омазан, но вече минаваше 10.30 и нямаше хора в заведението, само сервитиорката ни гледаше малко странно. Седнахме в едно кафе и си поръчахме натурални сокове. Сава си махна шапката и тогава видях, че се е обръснал съвсем късо и си помислих, че ако имаше малко повечко коса щеше да  изглежда по-добре. Той ме целуна по бузата, а аз гледах да не се съпротивлявам и да правя излишни движения, за да не бия на очи, че и без това ме беше срам. Сава беше на 27 години и аз се изненадах като каза, че сега бил първи курс. Той учеше иконография, но имаха и часове по живопис. Сава каза, че аз съм много красива и вече искал да ме рисува. Аз казах, че това ще е интересно и го попитах кога и къде може да стане това. Тогава се шашнах като каза, че искал още тази вечер да ме заведе в ателието си, което беше извън града, след ректората и навсичкото отгоре... близо до затвора. Аз казах, че няма да отида с него никъде тази вечер и че е по-добре това да се случи през деня. Тогава Сава каза, че ако не дойда с него сега, никога няма да ме рисува. После излязохме на улицата и той ми предложи друга идея. Каза, че ако толкова много ме е страх и не му вярвам, можем да вземем някое такси и той да си остави личната карта на шофиора като гаранция, че нищо лошо няма да ми се случи. Аз помислих малко и се съгласих. Хванахме едно такси и още щом влязохме Сава си даде личната карта на шофиора и му поиска номера, за да може после пак да му звънне и да ме прибере. Отидохме на едно далечно място, където беше още по-студено. Влязохме в ателието на Сава и той пусна печката. Стаята беше разхвърляна, пълна с картини и миришеше на боя. Аз седнах на един стол и се приготвих да ми правят портрет. Сава каза, че е по-добре да си махна част от дрехите, но аз отказах, защото ми беше много студено и така си стоях с якето и шала:)
Активен
Страници:  1 [2] 3 4 ... 7   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Дневникът на Аэ съм « 1 2 ... 11 12 »
Лични дневници
Аэ съм 169 7131 Последна<br />публикация Юли 02, 2012, 18:30:57
от venturyy
Дневникът на Тайственият ;)
Лични дневници
Tainstven 13 1280 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
от Tainstven
Дневникът на infinity
Лични дневници
infinity 3 915 Последна<br />публикация Август 25, 2012, 01:35:05
от infinity
Дневникът на Иво
Лични дневници
never give up 4 818 Последна<br />публикация Септември 19, 2012, 07:12:41
от never give up
Дневникът на Venturyy
Лични дневници
venturyy 14 992 Последна<br />публикация Юли 26, 2012, 13:00:00
от venturyy

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright