Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 7   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Яница  (Прочетена 4402 пъти)
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« -: Август 03, 2011, 01:57:17 »

Така. Аз мога много да напиша, само да видим дали правилно ще си структурирам всичко:) В любовта аз преживях само болка,а толкова трепетно я чаках още от дете. Изпитвам желание да опиша всичко, защото ми прилича на сапунен сериал, макар да не знам дали някога ще има щастлив край. Може да ви се стори чудно, но за първи път се влюбих на 20 години и то в звезда(O-Zone- Dragostea din tei, в онзи русия красавец Арсени) от съседна Румъния. Не искам да кажа, че преди това не съм харесвала други момчета, но някакси се чувствах още малка и смятах, че няма нужда да имам гадже и мога само така да си ги харесвам и после ми минаваше. А и трябваше да мисля за училище, после за кандидатстване в университета и любовта все оставаше на заден план. А междувременно всяка вечер си мечтаех как ще я срещна и си представях по какъв начин ще се случи това- в една гора, пълна с цветя. Когато ме приеха в университета, най-после се почувствах свободна и си мислех, че всеки момент може да срещна момчето на мечтите си, защото вече съм готова за това. Но никога не съм си представяла, че един ден ще се събудя (09.12.2004) и ще осъзная, че съм влюбена в някакъв молдовски певец, който живее в Румъния, говори на руски и пее на румънски.(Сега това ми е смешно:)). Купих си касетата с всички песни на О-Zone, започнах да уча текстовете им без да знам румънски, взех един вестник от една приятелка и ги преснимах на ксерокс и забих плаката с габърчета в стената. После дойде зимната ваканция и тогава започнах да си гадая на книга( Това може би трябва да го опиша в друга тема, най-добрата ми приятелка ми го показа, наричало се библиомантия). И книгата ми каза, че ще го видя (това още не се е случило:)) или поне аз така го разтълкувах. Тази любов ми даваше сили да уча, изкарах отлични оценки и двата семестъра, а междувременно започнах да уча румънски сама, тайно от родителите си и да си превеждам песните от касетата. После дойде и лятната ваканция, а аз отново учих за кандидатстване и ме приеха и втора специалност, така прехвърлих първата задочно и ги съчетах двете. След като минаха изпитите, аз не можех повече да се крия от майка ми, разплаках се и и казах, че съм влюбена в звезда, че, съм започнала да уча румънски и че съм твърдо решена да се свържа с него по интернет. Майка ми сигурно вътрешно не е вярвала в това, но реши да ми помогне, защото е смятала, че ще ми мине. Тя написа едно хубаво писмо в една тетрадка и каза, че няма нужда да знам румънски, защото той говори и руски и ме прати при една нейна позната рускиня да ми преведе писмото. Мен малко ме беше срам, но отидох и жената го преведе без да задава въпроси. После се върнах вкъщи и вечерта го дадох на брат ми и той започна да търси имейла на Арсени. Баща ми също знаеше и го беше смях. Брат ми намери някакъв имейл, който пишеше, че е на Арсени, пратихме писмото, но веднага получихме съобщение, че такъв адрес не съществува. Цяла вечер се мъчихме, но без резултат. Аз плаках безутешно няколко дни, даже и в църква се молих да го срещна и на падаща звезда си пожелах същото. Накрая майка ми каза, че явно Господ е искал да ме предпази и че може би този не е правилният човек за мен. Накрая реших да направя и един последен опит(Е, сега вече ме помислихте за луда:)). Взех си най-хубавата снимка и отидох в едно фото да ми я преснимат и помолих да ми я направят малко по-голяма и да бъде на мека хартия, за да се гъне. После, с един червен флумастер написах отзад на руски и румънски, че съм влюбена в Арсени и си написах имейла. После написах на български:"Ако някой българин намери това да го пусне обратно в реката" и на румънски:" Ако някой румънец намери това да го даде на Арсени Тодераш от O-Zone. Сгънах снимката и я сложих в малко шише от минерална вода. После тръгнах към Дунава и брат ми дойде с мен, защото не искаше да ме оставя да ходя сама посред нощ, иначе него не го влекат такива неща. Освен това той ми обясняваше, че първият кораб, който мине, ще нареже и снимката, и бутилката на парчета, но аз не го послушах. Отидохме там и мина доста време, докато се реша да пусна бутилката, понеже имаше много хора и се чудех от кое място няма да ме видят. Даже с брат ми отидохме толкова надалеч, че стигнахме до една съборетина и едни кучета ни лаеха бясно и макар че бяха вързани, ние се уплашихме да не се отвържат и побягнахме. Накрая пуснах бутилката и се прибрахме. После започна новата учебна година, която беше най-трудната за мен от цялото следване във всяко отношение. Трябваше да съчетавам две специалности, имахме нова съквартирантка, която все си мислеше, че ми прави добро, а ме обсебваше, въобразявах си, че съм дебела и се опитвах да се боря с излишните килограми(сега разбирам, че просто съм била пораснала и е нямало как да стана клиощава като на 17) и все се опитвах да заглуша болката от тази невъзможна любов. Започнах да пиша сериал, в който аз и Арсени сме главните герои, но в крайна сметка го оставих, защото времето не ми стигаше. Вече се бях примирила, че никога няма да се срещна с Арсени и че трябва да го забравя. Въпреки това реших, че трябва да продължа да уча румънски и че не бива да се отказвам, дори и сега сърцето ми подсказва, че съм свързана с тази страна по някакъв начин. Тогава на преден план изпъкна проблем, за който не бях мислила- че вече бях на 21, а все още нямах мъж до себе си.  Няколко дни след Нова година майка ми ме заведе при една гледачка, която категорично ми каза, че Арсени не е човекът, с когото съм кармично свързана и че дори и да има нещо между нас, то ще е краткотрайно и много ще страдам, но спомена, че може да го срещна по работа. После ми наговори някакви неща за бъдещите ми любови, но нищо от това не се сбъдна, или аз не съм разбрала, че се е сбъднало. През пролетта моята съквартирантка ме запозна по скайпа с едно момче на име Иво, който беше 2 години по-малък от мен, но все пак реших да му дам шанс. Един месец си говорихме по скайпа, а когато се видяхме на живо, той беше по-красив отколкото на снимките, но въпреки това аз не изпитах нищо към него, даже усетих някакъв хлад и се уплаших. Той ме хареса и искаше да ме целува, но аз не му позволих защото реших, че не е редно да се целуваме на първа среща. После той каза, че ще ми даде време, но аз му обясних, че не изпитвам нищо към него и че просто няма да се получи. И общо-взето, така мина и тази година, през лятото ходих на море с майка ми, а следващата година беше много интересна, но ще я описвам в друг пост, защото този май стана много дълъг.Усмивчица Следва продължение...
Активен
Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #1 -: Август 03, 2011, 22:54:53 »

Е, не, щом получих такива оскърбителни критики от един потребител, няма да разказвам по-нататък. Достатъчна ми е болката, която съм преживяла, за да слушам и обиди. Жалко, защото наистина беше като сериал. До, много си права, човек трябва да следва мечтите си, защото иначе животът няма смисъл.
Активен
Do_It
Eyes of consciousness
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 241


Strange Bird

« Отговор #2 -: Август 03, 2011, 23:08:25 »

Е, не, щом получих такива оскърбителни критики от един потребител, няма да разказвам по-нататък. Достатъчна ми е болката, която съм преживяла, за да слушам и обиди. Жалко, защото наистина беше като сериал. До, много си права, човек трябва да следва мечтите си, защото иначе животът няма смисъл.

От кой си получила обиди?  Згреших
Активен

Ianica
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 151

« Отговор #3 -: Август 03, 2011, 23:20:18 »

Не е писал по темата, праща ми съобщения във фейсбук.
Активен
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« Отговор #4 -: Август 03, 2011, 23:23:08 »

Яни моля те продължи , много хубаво пишеш и е много красиво .

Активен

"weird " is indication for creative force ♥
BaDBluEeYeS
Witness of a miracles
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 68


  • Град: Ямбол
  • « Отговор #5 -: Август 03, 2011, 23:30:10 »

    Да , бе и на мен тъкмо ми стана интересно!
    Активен

    За сините очи, розовата душа и животът ми в лилаво
    Еlsha
    Диди
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 525


    « Отговор #6 -: Август 03, 2011, 23:32:01 »

    Яни, споко продължи, а потребителя във фейса, ще го набием! Сърце
    Активен

    Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #7 -: Август 03, 2011, 23:43:58 »

    Добре, заради вас може:) Все пак за пореден път се убеждавам, че с мъже не може да се общува. Само да не ми спре интернета, че всичко ще отиде на кино, той много често спира, затова ще пиша на части.
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #8 -: Август 04, 2011, 00:43:12 »

    Значи, тук ще спомена и една-две случки, които не са любовни, но без тях няма да се свържат нещата, а и са интересни като някой сериал. На следващата година вече смених трета квартира в Търново. Новата ми съквартирантка Пламена пееше в заведения и учеше музикална педагогика с народно пеене, а хазайката се оказа, че е бивша народна певица и настояща медицинска сестра в психиатрия. Тя имаше 12-годишен син и беше разведена, а в другата стая живееха нейният племенник и приятелката му.  Освен това се оказа, че аз имам рожден ден на 8ми октомври, а Пламена- на 7ми, но е с три години по-малка от мен и самото ни запознанство беше интересно, както и намирането на квартирата, но това няма да го разправям, че много дълго става. Та, настанихме се ние, а новата учебна година започна на 02.10.2006 година. Е, всъщност, тогава беше само тържеството, но иначе започна на 3ти. Влязох си аз в стаята, където  трябваше да имаме час и там видях едно момиче, което в лице малко ми прилича на Da Blue Eyes, само че не е от Ямбол, а от Попово Тя се казва Елица и ми каза, че вече ще е в нашия курс, прехвърлила се от друга специалност. Тя ми напомняше на някого, но не можех да се сетя на кого и чак след един месец разбрах, че е учила в Русе и даже съм я виждала, но не помня. Значи, докато бях ученичка в Русе, с мен в апартамента живееха брат и сестра, деца на приятелско семейство. Моите родители ги оставиха да живеят с мен в апартамента без да плащат наем, защото родителите им нямаха пари за квартира, а и за да не съм сама. Та, оказа се, че това момиче и Елица са били съученички и тя е идвала у нас да си пишат заедно домашните. Интересното е, че те двете много си приличат, почти  като близначки, но тогава аз не съм откривала чак такава прилика между тях, макар че съучениците им ги мислели за близначки. После пък те двете станали съквартирантки. И това го разбрах чак един месец след като почна годината. Така. Наближаваше рожденият ми ден- 08.10, щях да ставам на 22 години, но реших да го празнувам на 9ти(понеделник), защото тогава щяхме да можем да се съберем всички. После пък разбрах, че точно на 8ми щяло да има някакъв кастинг за модели, танциори и статисти и така решихме да си пробвам късмета, както и най-добрата ми приятелка М. и нейното откачено тогавашно гадже А, който малко бил работил като модел. Това не е толкова важно, споменавам го, защото се случи него ден. Междувременно реших, че трябва да се подготвя както трябва за рождения си ден и да си направя дискове с готина музика, като за целта трябваше да отида в една интернет-зала да ми ги изтеглят и запишат.  На 05.10 беше голяма жега и бях по потник. Отидох в една интернетзала, която три години била под носа ми, а аз не съм знаела, че я има. Влязох вътре и там работеше едно симпатично момче с очила и с коса, обърната назад с гел. Той каза, че песните ще са готови в събота, но аз казах, че ще отида в неделя, защото тогава се връщам в Търново.  Той каза, че няма проблем, ако е на смяна някой друг колега, той щял да му каже за песните. Аз му оставих списъка и си тръгнах. После отидох до квартирата на моята приятелка и забелязах, че на асансиора пише Иво и се сетих за онзи Иво, с когото се бях запознала по скайпа, а наскоро  на няколко пъти бях срещала това име. Даже хазайнът на моята приятелка (Бог да го прости) веднъж се беше сбъркал и ми вика „Иво“ те чака, а то въпросният човек не се казва така.  Както и да е, отплеснах се. Звъннах на вратата и ми отвори съквартирантката на моята приятелка- Галя, с която тя още не ме беше запознала, защото тя дойде по-късно в квартирата. В първия момент се чудех от къде познавам това момиче, а после се оказа, че сме се виждали още като съм била първи курс, излизали сме на кафе с нея и първата ми съквартирантка.  После си дойде и М., но тогава пък ми звъннаха първите съквартирантки- Д. и П., които имаха нова съквартирантка В., искаха да се видим. Аз отидох при тях и тогава П. ми вика:“Яни, може пък да се влюбиш в някое момче, което работи в интернетзала“, ей така, на майтап го каза. Много дълго, а;) Следва продължение...
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #9 -: Август 04, 2011, 02:33:39 »

    И така, дойде и моят рожден ден. Качих се на влака, върнах се в Търново и получих няколко СМСа. Отидох у приятелката ми М., а тя трескаво се подготвяше за кастинга и трепереше от притеснение. Тя каза, че гаджето и А. ще ни чака на центъра край една чешма и от там всички ще вървим заедно на кастинга. Аз я помолих да дойде с мен до интернетзалата да си взема диска с песните, но тя се страхуваше, че А. ще и се кара, ако закъснее и ми предложи аз да отида сама да си ги взема, а те да ме чакат на чешмата. Така и направих. Но щом влязох в залата аз направо онемях- срещу мен стоеше приказен принц. Беше висок и слаб, с тъмна, леко чуплива  коса и сини очи и имаше ангелско добро излъчване. Никога не бях виждала такъв човек наживо, само в италианските приказки До тогава не вярвах в любовта от пръв поглед, но в този миг се случи- влюбих се от пръв поглед, беше като гръм от ясно небе(Е, навън леко пръскаше дъжд). Няколко секунди само стоях и го гледах, той се усмихна, а аз казах нещо много глупаво:“Добър ден, вие днес сте друг човек“ и той пак се усмихна, а аз се изчервих, осъзнавайки каква глупост съм казала. Попитах го за диска, а той каза, че само колегата му се занимавал с тегленето и записването на песни и че след обяд  щял да е на смяна. Аз тръгнах да излизам и точно тогава ми се обади един приятел Е., доста по-възрастен от нас, който все ни правеше услуги дори и да не сме го молили и сега доброволно се беше заел да организира рождения ми ден. Той се обади, а аз даже не помня какво му говорех и само се смеех и всичко ми беше замаяно. Аз отидох на чешмата, където ме чакаше моята приятелка, а гаджето и още го нямаше, само дето се тревожеше толкова. Аз бях много развълнувана, разказах и за непознатото красиво момче, а тя каза, че никога не ме е виждала в такова състояние и иска след кастинга да отидем в залата да го види и тя. Двете обаче решихме, че А. не бива да научава, че това по някакъв начин ме вълнува, защото е способен да ми погоди мръсен номер просто ей така, защото обича да се гаври с хората понякога и не се знае кога ще му дойде музата за това. Може би е време да го опиша и него- красив, ходи винаги изправен, с високо вдигната глава и с доста надменно излъчване и все си мисля, че малко не е наред с главата. Понякога е много забавен, но може да те обиди без причина. Той учеше педагогика на изобразителното изкуство и по-точно скулптура. Веднъж ми каза, че приличам на Мона Лиза, но понякога ни е обиждал- мен и бившата съквартирантка на М., че сме имали големи Д...та С него бяхме като куче и котка и винаги като се държеше зле с М., или кажеше някоя простотия, аз го удрях и той бягаше, а веднъж го оскубах. Понякога пък както си стоеше мирно и кротко, изведнъж ни стряскаше, като протегне ръка в лицето ни и изкрещи:“Хайл, Хитлер“! И често рисуваше разни черепи и ужасии. След малко А. дойде, пита ме да не съм пияна, че се хиля така, плясна ни по дупетата да вървим и тримата се запътихме към дискотеката, където беше кастингът. М. трепереше от страх, все едно ще я колят, а той нарочно взе да я бута напред и я вкара вътре през отворената врата. Влязохме вътре и ни дадоха да попълваме едни анкети, а после ни снимаха, а усмивката през цялото време стоеше като залепнала за лицето ми. После ни казаха, че ако сме одобрени, ще ни се обадят най-късно до 10 дни. Ние си тръгнахме и тогава М. предложи да отидем в интернетзала, че искала да види нещо в интернет, а А. се зарадва, защото му се играели игрички на компютъра. Ние влязохме в залата, „принцът“ още беше там, но си беше закачил на джоба една табелка „Не работи“. Тогава А. отиде при него и двамата взеха да си говорят и се оказа, че се познават! Ние с М. само се спогледахме с широко отворени очи и уста, а после тя взе да вика „Въй, тъкмо като за тебе“. Тогава обаче го видях в профил и ми изплува един спомен- като ученичка аз бях започнала да пиша един измислен сериал, в който аз бях главната героиня. Тогава нарисувах на вътрешната страна на корицата на тетрадаката себе си и своя измислен любим. Понеже не можех да рисувам много добре мъже, реших да го нарисувам в профил и беше същият, че даже без да искам му бях драснала една точка на бузата и стана като бенка, а това момче имаше бенка на бузата на почти същото място. И така, като го гледах в профил, направо ми изглеждаше същият като от моята рисунка. А на същата страница, където беше портрета, аз си бях разписвала химикала и се беше получила драсканица като буквата И. После тръгнахме да си ходим и се спряхме пред вратата. Тогава взехме да разпитваме А. от къде го познава и той каза, че му е колега от факултета, но е една година по-голям от него и учи живопис. Значи, не само приличаше на ангел, но и беше бъдещ художник.(А на всичко отгоре малко по-късно А. спомена и че свирел на китара и пеел, а аз точно такъв мъж съм си представяла- да е музикален, да може да пее, а ако свири на нещо още по-добре). Питахме А. как се казва момчето, но той каза, че името му било изчанчено и все го забравял и че не се познавали много добре, защото само се разминавали по коридора. Тогава М. го попита дали си има приятелка и той изведнъж се ядоса и изревнува, стисна я за лицето и направо си впи пръстите в бузите и я попита нея какво я интересува това. И така плановете ни да не му казваме нищо се провалиха и трябваше да му кажа, че става дума за мен, иначе щеше да я обезобрази. Тогава той я пусна, изпъчи се гордо и каза, че не знае, но щял да проучи. Каза, че го е виждал с едно чернокосо момиче, но не бил сигурен дали му е гадже. А сега трябва да лягам, че преди малко майка ми се скара, че съм още будна. Сигурно това ви звучи като приказка, но е истина, а сега ежедневието ми е сиво и празно. Утре ще продължа. Лека нощ.
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #10 -: Август 04, 2011, 16:09:16 »

    После А. си тръгна, а двете с М. отидохме до квартирата и. След малко дойде Е., който се беше заел с рождения ми ден и той също ми каза, че му изглеждам странно и ме пита да не съм си пияна, а аз бях пияна от щастие... Та, проблемът сега беше, че няма къде да си празнувам рождения ден- и моята квартира, и тази на приятелката ми бяха много тесни и с хазаи. Помолих бившите си съквартирантки, но те категорично отказаха, тъй като не искали да пускат в квартирата си „онзи косатия тип, който прилича на клошар“(Е.), намираха го за странен и се плашеха от него. В дома на Е. също не можеше, защото майка му беше много зла и даже заради нея се развел (Веднъж ни крещя през прозореца, че ще ни заколи). Тогава Е. ни заведе при един негов комшия- Н. и той ни предложи да празнуваме в една маза, в която даже имаше нарязани дърва:), но той каза, че ще почисти. Аз пък се зарадвах, че е широко и става за танцуване и имаше контакт да си включа касетофона. После Е. ни запозна с един друг негов съсед- кубинецът Луис, който преподавал испански в университета, бил женен за българка и наскоро се развел и така разбрах, че бившата му жена всъщност ми е преподавала испански факултативно и че за нея ставало въпрос. Аз го поканих на рождения си ден и той прие(А тази есен прочетох нещо ужасяващо- че този човек често заплашвал студентите си с убийство, а веднъж се опитал да убоде със спринцовка един доцент и му казал, че ще го зарази със СПИН. Не знам дали е истина). После купих подарък на Пламена и вечерта двете си разменяхме подаръци взаимно, черпихме се с бонбони, черпихме хазаите и пяхме. На другия ден отидох в интернетклуба, беше другото момче, но ми каза, че само единият диск е готов и ми го даде. Прибрах се и го пуснах и тогава Е. ми се обади и каза, че има изненада за мен- нямало да празнуваме в мазата с дървата, а на едно по-приятно място, пак в неговата махала. Вечерта двете с Пламена започнахме да се гласим и тя ме помоли да и позволя  да ме гримира. Резултатът беше, че заприличах на фолкпевица, но си казах здраве да е:). После станаха някои недоразумения, които няма да описвам, в крайна сметка наистина изненадата беше приятна. Бяхме в някаква голяма къща, по стените имаше картини и разбрахме, че се казва „Домът на художника“. Оказа се, че е собственост на Н., който я давал на празнуващи компании, срещу куверт от 200 лева, а на мен не ми взе нито стотинка, защото бил приятел на Е. и го правел заради него. Беше широко, имаше телевизор, маса, че даже и прибори. Аз донесох чантите с яденето и започнах да подреждам и всички се включиха да ми помагат. М. и една приятелка И. ми  подариха доста целомъдрена блуза, която компенсира силния ми грим:). Компанията ми беше доста интересна, а някои от хората ги виждах за пръв път, но няма да ги описвам сега. Само ще кажа, че до тогава не бях имала такъв хубав рожден ден. Не бях поканила А., за да не ми провали празника, но и той се изтръска по някое време късно вечерта и аз пак си казах, ами здраве да е, има място за всички:) После решихме да ходим на дискотека, но повечето се отказаха и си тръгнаха. С мен останаха само А., М., нашата приятелка С., нейният братовчед Р. и още едно момче А. Дискотеката беше почти празна, така че имаше място да танцуваме на воля, а диджеят пускаше най-хубавите песни. Накрая останах само с М. и А. и тръгнахме да си ходим. Моята квартира беше по-далеч от тази на М. и двамата с А. казаха, че ще ме изпратят, после А. ще изпрати М. и накрая ще си ходи. Но преди това М. каза, че иска да се преобуе с маратонки, защото я заболяли краката, а ние с А. останахме навън да я чакаме. Тогава А. ми каза:“Съжалявам, че трябва да го чуеш, но пича от интернета си има сериозна приятелка, с която ходи от 2 години и половина“. Това направо ме срина, сякаш целият ми свят се срути, просто стоях като вцепенена и не можех да реагирам, бях като мъртва. После М. слезе и двмата ме изпратиха до квартирата, а аз само мълчах през целия път. Прибрах се в стаята си, Пламена спеше и аз не светнах лампата, а само отворих вратата към коридора. Строполих се на пода до леглото и заплаках. Не знам колко време съм стояла така, но нямах сили да стана. През главата ми минаха ужасни мисли. Питах се защо Господ се подиграва така с мен? Това ли заслужавах, след като толкова години се бях пазила за истинската си любов? Казвах си, че не е нормално да се влюбиш за пръв път чак на 20 и то в някакъв непознат певец, а после да станеш на 22 и първата ти истинска любов да е несподелена. Тогава за пръв път усетих, че това не е случайно, че е предопределено да се случи, но че не е, за да бъда щастлива. Само дето не виждах логиката и не разбирах какво лошо съм сторила, за да заслужа това? Станах със сетни сили и отидох в коридора. Погледнах се в огледалото и видях, че гримът ми се е размазал като в някой метълски клип. Изчистих си грима, измих се и си легнах.  Взех решение да се откажа от него и да си продължа живота. Но заедно с това имах предчувствие, че това няма да стане така, че ще страдам за него до тогава, докато е писано. Само дето не разбирах защо...
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #11 -: Август 04, 2011, 22:59:03 »

    На другия ден станах свежа и усмихната, все едно нищо не се е случило. Тук трябва да отбележа, че цялата година ми беше такава- доброто и лошото вървяха ръка за ръка, а аз буквално за часове минавах от едно настроение в друго. И въпреки всичко смятам, че тези 2 последоивателни години- когато съм била на 22 и на 23 години, са ми били най-хубавите.  Имам чувството, че тогава започнах да виждам живота от съвсем друг ъгъл и да му се радвам повече. Научих се на нещо, което никога преди това не умеех. Научих се да разделям хубавите моменти от лошите(Сега вече не знам дали ще мога да се изразя така, че да ме разберете). Искам да кажа, че през по-голямата част от живота си, особено, когато бях дете, не можех да се радвам на хубавите моменти, защото те винаги бяха съпроводени и с нещо лошо и щастието ми никога не беше пълно. Елементарни неща бяха в състояние да провалят всеки хубав момент. Сега не се сещам за много убедителни примери, но ситуацията изглеждаше горе-долу така: Разхождам се в един слънчев ден със семейството си- всичко е прекрасно, птичките пеят, но на мен все нещо не ми е наред- или обувката ми стиска, или ми се ходи до тоалетна, или съм се разстроила, че не са ми купили някое герданче от сергията на панаира- и така всичко прекрасно отива по дяволите. Надявам се да се сетя и за по-добър пример. И все си казвах, че когато порасна нещата вече няма да са така, че тогава наистина ще бъда щастлива. И така, в онзи ден осъзнах, че вече съм на 22 и че нещата никога няма да станат по-добри и винаги ще има нещо, което да ме притеснява. Е, разбрах го още на 20, но сега го осъзнах по-пълно.  А не бях лишена от емоции- изживях невероятни приключения с моите приятели и мисля, че малко хора могат да се похвалят с такива преживявания. Е, не мога да опиша всичко, опитвам се да съм максимално кратка;) Та, мисълта ми е, че се научих много бързо да превключвам от момента, в който съм страдала, към момента на радост, ако в този миг се появи някой приятел и ми каже нещо хубаво, отидем някъде, някой ме разсмее, или чуя хубава песен. Казах си, че някой ден сигурно ще намеря голямата любов, но тогава сигурно пък ще имам други проблеми и пак няма да мога да се радвам пълноценно, а тези моменти, които имам сега, вече няма да се върнат. Просто ми прищрака, че сигурно такава е логиката на живота. Тогава животът ми се промени и вече спряха да ми се случват такива изнервящи дреболии като това да отида на дискотека и да ме боли коремът от силните вибрации на музиката(не знам дали ви се е случвало), или да съм с неудобни обувки,или съзнанието ми да е помрачено от лоша мисъл(като например, че не ми върви в любовта), или да се ядосвам, че винаги пускат музика, която не ми харесва, или някакъв друг дискомфорт, който да ми пречи да се насладя на хубавите моменти. В началото просто спрях да им обръщам внимание и се научих да живея с тях, но после тези неща наистина спряха да ми се случват. За пръв път в целия ми живот- лошите моменти си бяха лоши, а хубавите- хубави и нищо не можеше да ги помрачи. Вече нищо не ме болеше, не ме измъчваше и все по-често музиката беше хубава. Това го казвам в най-общи линии. И така, станах сутринта и вече бях в добро настроение. Казах си, че това е някакво недоразумение(но дълбоко в себе си знаех, че нищо не е случайно) и аз просто ще си живея живота. Отидох при М. и и разказах какво ми е казал А., а тя каза, че първо го е казал на нея, но тя не е искала да ми казва веднага, за да не ми разваля празника и се ядоса, че той го е направил. Тогава аз и казах, че сигурно онзи Иво, с когото се бях запознала по скайпа също е страдал като не съм му отвърнала на чувствата, а тя ми вика:“Остави го Иво, той е изпята песен“. После двете отидохме до интернетклуба да си взема и другия диск, а там беше момчето с очилата. Нас с М. ни беше хванала лиготията и само се смеехме без причина на всичко и момчето ни гледаше странно и сигурно си е помислил, че се смеем на него. И всеки път ставаше така, че когато той е на смяна, ставаше нещо смешно и винаги двете бяхме по едно и също време в залата( даже и да не сме се уговаряли) и все когато той е там, точно тогава ние се смеехме и вдигахме всичко наопаки. Може би защото в негово присъствие най не сме се притеснявали, понеже изглеждаше някакъв добричък. После излязохме навън и продължихме да се смеем по пътя, но изведнъж смехът ни секна, защото видяхме Него. Моят красив принц стоеше седнал на стъпалата пред факултета по рисуване и гледаше кротко към нас. Макар, че беше далеч от тротоара, а аз съм късогледа, него го разпознах и виждах изражението му- толкова мило и спокойно. Тогава аз само се спрях и го гледах, а приятелката ми беше по-развълнувана от мен и само въйкаше, кой знае колко смешни сме изглеждали в неговите очи, и до ден днешен не знам. На всичко отгоре ме хвана срам, защото бях облечена в яркорозово кожено яке, розови маратонки и бях вързала косата си на опашка с ластик като цвете(на орхидея го правя, но не съм сигурна), който ми бяха подарили за рождения ден М. и И. заедно с блузата(и тя беше розова), защото знаеха, че обичам да се кича с цветя. А, да, и бях с герданче и обеци, които приличаха на розови люспи:) и светлосини дънки с камъчета, яркорозово червило и много ярък светлосин молив за очи,май и руж имах. И вървяхме сгънати на две, понеже в този момент се смеехме. След този вълнуващ миг си продължихме пътя, а аз вече сериозно се чудех защо съдбата все ме среща с този човек, след като не е за мен. И винаги ставаше така- опитвах се да го забравя, после го виждах някъде и пак започвах да мечтая за него. След два дни А. ми каза, че „пича от интернета се навил да се запознаем“. Аз го попитах:“Ама как така, нали си има приятелка?“, а той каза: „Ами той май щял да я зарязва“. Това ми се стори странно, но бях толкова влюбена и заслепена, че в следващия миг се зарадвах, както и М. и двете започнахме да подскачаме и да се прегръщаме. Тогава А. ни разказа как е протекъл разговора:“ Значи, аз му викам, едно момиче иска да се запознае с теб, беше тук преди няколко дни“ и той попитал:“Коя от двете?“ и А. му казал:“Онази високата, а другата е моята малка мишка“. Попитахме го кога и как точно ще стане това, а той ни каза, че вечерта от 6 часа щяло да има изложба в художествената галерия до факултета и той щял да бъде там. Питахме го все пак как се казва, а той ни вика, че пак му забравил името, но нали скоро ще се запозная с него, да не се тревожа за това. Аз се прибрах радостна в квартирата, хапнах набързо и се направих възможно най-красива. Обух си черни дънки, облякох си една черна блуза от ликра, с лачени червени краища, която беше плътно по мен и подчертаваше всяка моя извивка и си обух едни боти с висок ток. Вързах си косата с цветето и пак сложих онези люспи, но с тази блуза изглеждах вече по-стилна и се гримирах нежно. Отидох пред пощата, където ме чакаха М. и А. и тримата отидохме в изложбената зала. Щом влязох там се почувствах много странно- имах чувството, че всичко върви на забавен кадър, на няколко пъти получих дежавю и знаех какво ще се случи в следващия момент. Там нямаше само картини, но и скулптури, както и писмени творения, закачени на стената- мислите на онзи, който го е писал. Освен това имаше и вино и който искаше си наливаше да пие. Чувствах се странно- беше ми горещо, всичко вървеше на забавен кадър, имах чувството, че всички са пияни, а от една уредба вместо музика се чуваше силно туптене на сърце, поне на това ми заприлича. Аз се зачетох в едно творение и имах предчувствие как ей сега А. ще ме бутне по гърба и ще каже:“Твоят човек дойде“ и след няколко секунди се случи точно това. Обърнах се и последвах А., който ме заведе при Него. Само че той ме гледаше толкова объркано и смутено, по нищо не личеше, че е подготвен за тази среща и това ме накара и аз да се притесня още повече. М. и А. бяха широко ухилени, казаха:“Е, запознайте се“ и докато се усетя изчезнаха някъде. Момчето ме гледаше все тъй смаяно, а аз плахо си подадох ръката и казах:“Приятно ми е, Яница“. Ръцете ни едва се докоснаха и той каза:“Приятно ми е, Ивайло“...
    Активен
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #12 -: Август 05, 2011, 00:22:47 »

    И така само се гледахме няколко секунди. Аз се опитах да го заговоря, но той просто ми обърна гръб и се загледа в някаква картина. Почувствах се неловко, после се почувствах обидена, че се държи така с мен.  Не знаех защо го прави, нали е искал да се запознаем?  След малко дойдоха М. и А., бяха усмихнати, казваха, че вече съм се уредила, а на мен ми идваше да изкрещя. Те ми дадоха да си пийна малко вино от техните чаши, а аз им ги изпих до половината. После се обърнах и видях, че Ивайло го няма, беше отишъл някъде другаде. А. също изчезна и останахме двете с М. Ние отидохме на другия край и седнахме на някакъв перваз. Тогава аз и казах какво точно се случи и тя изказа съмнение, че Иво може и да не е знаел, че „ще се запознаваме“ и това да е хитър номер на А., който просто е предполагал, че той ще бъде на изложбата, все пак учи живопис. И аз като си помислих, че може и да е така, ме хвана голям срам. След малко пак видяхме Иво, беше на другия край, в компанията на някакви момичета и аз се чудех дали някоя от тях не е гаджето му. Но после момичетата се махнаха и той се приближи и остана на няколко метра от нас и само ни гледаше, но не се приближаваше, просто стоеше прав и ни гледаше, а после само сведе глава към земята и така си стоеше. Сякаш леко се усмихваше, но не можеше да се определи дали беше усмивка, беше нещо едва забележимо и ние с М. нарекохме тази усмивка „леката усмивка“. После той дойде при нас, но говореше само с М., а мен не ме поглеждаше, все едно не ме брои за човек и аз се ядосах.  Не ревнувах, ако това си мислите.  Те си говореха най-обикновени общи приказки, просто се чудех защо не си говори и с мен.  Наистина такова нещо не ми се беше случвало- аз обикновено с  лекота създавам контакти с хората, без значение дали са мъже или жени и на каква възраст са. А сега да не мога да завържа разговор точно с момчето, което харесвам. Казах си, той изглежда интелигентен, би трябвало поне от възпитание да поговори и с мен, все пак току-що сме се запознали, защо се дъжи така и ме кара да се чувствам още по-неловко, не ми ли стига, че достатъчно се притеснявам!  Всичко бях очаквала,но не и точно такава реакция.  Взех да си мисля какво ли не- да не би да съм го погледнала странно, да съм го обидила без да искам,  да не ми е разкопчан ципът, или... О, Боже! А. да му е казал, че го харесвам? Но на мен все пак ми изглеждаше, че не е подготвен за това запознанство. И защо се върна при нас, само за да си говори празни приказки с М. ли? Все пак и двете еднакво не ни познава, можеше да продължи да си се разхожда из залата и да си гледа картините. А може и да ми е личало, че го харесвам и по някакъв начин да съм го притеснила, защото беше се изчервил, но може и от виното да е било, а то май и аз се бях изчервила, не можех да се видя от страни, но така се усещах. И така, Иво си говореше с М., но не и с мен. Нещо повече- даже избягваше погледа ми! Всеки път, щом го погледнех, той гледаше към земята и се усмихваше с леката усмивка и аз вече си помислих, че ми се подиграва, или даже, че са се наговорили с А. да ми се подиграват. Тогава не можех да мисля трезво. После си дадох сметка колко нежна и добра е била тази усмивка, няма как да е означавала нещо лошо. И до днес не знам какво мнение има за мен този човек. Нямате представа, колко пъти сме се срещали, после и при други интересни ситуации, за които предстои да разкажа, дори сме оставали сами и сме имали възможност да говорим, но повече мълчахме. Не познавам друг такъв човек, нито друг такъв случай, с толкова мълчание. Така и не разбрах какво мисли за мен- дали ме е съжалявал, или ми се е възхищавал, дали се е страхувал да не вземе и той да се влюби в мен и да си развали дълготрайната връзка, или просто съм му била безразлична. Аз после направих някои неща, които би трябвало да го ядосат може би, или да го накарат да ме помисли за луда, но той не реагира. Всъщност, показваше някаква добронамереност към мен, не показваше с нещо да съм го ядосала или досадила. Стоеше си винаги такъв кротък и уравновесен (за разлика от темпераментната му приятелка), с леката усмивка... После дойде и А. и тогава Иво се заговори и с него, но не и с мен. Само гледаше надолу и се усмихваше. Накрая си тръгнахме и се  разделихме с Иво и отидохме в едно заведение да пийнем нещо. И както казах, понеже се бях научила бързо да превключвам и да забравям лошото, изведнъж даже ми стана весело, на М. и А. също и така вечерта мина доста забавно и само се смяхме. А когато се прибрах и си легнах, пак започнах да мечтая за Иво. 
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2558


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #13 -: Август 05, 2011, 00:40:43 »

    Яни аз си падам романтична душа и харесвам Нора Робъртс и Даниел Стийл ,ама ти си също толкова добра и увлекателна в писането.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Ianica
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 151

    « Отговор #14 -: Август 05, 2011, 01:56:20 »

    Следващите събития не ги помня в голяма последователност,  защото сега дневникът ми не е пред мен, но ще кажа горе-долу по-важното. На другия ден пак го видях в залата, понеже бях там с М., А. и А., който искаше песни и не знаехме кой ще е на смяна, а той пак се държа така, с леката усмивка. Тогава беше петък 13. След  това не го бях виждала две седмици, но преди това станаха други интересни неща, които ще спомена набързо. Вечерта на петък 13 А. изневерил на М. с братовчедката на свой приятел- 18-годишно чернокосо момиче, на име Елица, докато ние двете сме били на дискотека, но тя това го разбра след  два дни, макар че имаше съмнения. На другия ден тримата се разхождахме цял ден, но А. и М. през цялото време се караха за глупости. На другия ден щеше да има концерт в София, на който аз много исках да отида, но не можех да отида сама, някой трябваше да дойде с мен, а  те двамата бяха заети със своите проблеми и не им се ходеше на концерта толкова, колкото на мен и в крайна сметка решихме, че няма да ходим. А и никой друг от приятелите ми не искаше.  Аз се натъжих, но стана чудо- вечерта се обади Е. и ми предложи той да ме заведе. На другия ден бях на концерт, а после се прибрах в Търново някъде към 4 часа сутринта и си легнах към 5. После майка ми звънна по обяд и ме събуди, а аз имах усещането, че е твърде рано и ми се спеше. Тъкмо да заспя пак, когато ми се обади М., беше тъжна защото разбрала за изневярата на А. и тъкмо скъсали и ме помоли да отида при нея, защото не искаше да стои сама в този момент.  Аз се облякох и отидох при нея и тъкмо ревяхме дружно, когато ни се обадиха последователно и на двете, че сме одобрени за фотомодели от агенцията „Фреш Фешън“, на която ходихме на кастинг и казаха, че най-късно до 1 седмица трябва да отидем в София. Тогава ние взехме да се радваме и да се прегръщаме. .. И така, после ходих в София с М. и по-малкия  и брат В. Той дойде с нас само като придружител, а те го харесаха и него и казаха, че го искат, но той отказа, защото не му се занимавало с глупости.  Но... В крайна сметка тази агенция се оказа менте и ние не подписахме договор с нея.  Искаха ни 300 лева, за да ни направят снимки, които да показват на някакви фирми, които си търсят рекламни лица и вече евентуално ако някой ни хареса и ни потърси, да сключим договор с него. Това ни се стори твърде несигурно и се отказахме.  Тогава видях да гримират едно русо момиче да го приготвят за снимки.  Изглеждаше толкова нежно и невинно, че ми дожаля за него.  После тръгнахме да се разхождаме из София, счупи ми се токът на  ботуша и куцах докато си купя едни равни обувки  за 5 лева. И други емоции имаше, но няма да ги разправям... и накрая се прибрахме в Търново.  След няколко дни отидохме в квартирата на А., защото М. си беше оставила някои неща там и искаше да си ги вземе.  А. ни отвори и ме погледна злобно. М. влезе вътре, аз също щях да вляза, но той ме стисна силно за ръката и ме спря.  После започна да ме обвинява, че заради мен са се разделили, защото аз съм я настройвала срещу него, а аз гледах смаяно. Истината е, че той се държеше много зле с нея и често я излагаше на публични места. М. отдавна искаше да го остави, но все не събираше кураж и сега тази негова мимолетна изневяра (която той сам и е признал) се оказа идеалният повод това да се случи. А след като се разделиха той започна да звъни на мен и да ме моли да поговоря с нея и да ги сдобрявам. След  като ми наговори един куп обиди и клевети, А. ме пусна да вляза. Влязох в стаята му, където  М. си събираше нещата, а съквартирантът му стоеше на компютъра и пускаше музика. Аз седнах на леглото и се зачетох в една книга. По едно време нещо меко ме удари силно и се стреснах- А. беше влязъл в стаята и ме беше замерил с възглавница.  После двамата с М. излязоха да си говорят в коридора. След това пак влязоха и казаха, че са взели решение да се виждат само като приятели, но при едно условие. А. трябваше да се държи прилично и да не я излага, както и да не обижда мен, в противен случай ще загуби  и приятелството и. Е, доколкото е възможно в някакви граници... След малко Е. се обади на М. , а А. и взе джиесема от ръката и изръмжа като животно в слушалката.  Тук трябва да кажа, че А. много ревнуваше М. от Е. и все го наричаше „Пенсионера“, защото  Е. беше около 40-годишен. И после се оказа, че е бил прав да ревнува и че наистина Е. се е домогвал до М. и затова ми е правил услуги и на мен, защото съм и приятелка. Както и да е, на този ден ние щяхме да правим нещо много важно- да си търсим материали за костюми защото наближаваше Хелуин. Аз никога не бях го празнувала и ми беше много интересно. Влязохме в един магазин за дрехи втора употреба и от там аз си взех едно прозрачно бяло перде, с което щях после да мисля какво да правя. После отидохме на пощата, където ни чакаше Е. и двамата с А. се погледнаха лошо. Аз дадох пердето на Е., за да го занесе при една своя приятелка шивачка, която да му направи подгъви, за да не се разнищи. Дадох му го и после продължих да се разхождам с А., М., и брат и В., който още беше ученик, но и беше дошъл на гости в Търново. Тогава минахме покрай автобусната спирка и аз се обърнах към спирката, а можеше и да не се обърна, а да си продължа. Но се обърнах и го видях... Видях Иво и сякаш времето спря.  Другите бързаха напред, но аз не можех да продължа, бях като закована. Само стоях като вцепенена и го гледах с полуотворени уста без да мога нищо да кажа. А той някак срамежливо вдигна ръка едва-едва, усмихна се нежно и ми каза “Здрасти“ с много тих глас. Аз пък не помня дали му отговорих защото в този момент не можех да мисля.
    Активен
    Страници:  [1] 2 3 ... 7   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Дневникът на Аэ съм « 1 2 ... 11 12 »
    Лични дневници
    Аэ съм 169 7082 Последна<br />публикация Юли 02, 2012, 18:30:57
    от venturyy
    Дневникът на Тайственият ;)
    Лични дневници
    Tainstven 13 1266 Последна<br />публикация Май 17, 2012, 07:32:19
    от Tainstven
    Дневникът на infinity
    Лични дневници
    infinity 3 894 Последна<br />публикация Август 25, 2012, 01:35:05
    от infinity
    Дневникът на Иво
    Лични дневници
    never give up 4 801 Последна<br />публикация Септември 19, 2012, 07:12:41
    от never give up
    Дневникът на Venturyy
    Лични дневници
    venturyy 14 982 Последна<br />публикация Юли 26, 2012, 13:00:00
    от venturyy

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright