Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 2 [3]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Някъде бях чела , че душите на самоубийците не се прераждат. Къде е истината ?  (Прочетена 3170 пъти)
Sine Wave Zero
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 336

« Отговор #30 -: Март 21, 2012, 14:00:49 »



И аз не знам за каква раса говоря
Според мен е човешката. Сред нас хората гъмжи от убийци на мечти ценности, пък какво остава за физически убийства. Този навик се предава по 2 известни за мен начина – единият е възпитателен, другия е по-лош – чрез генно онаследяване- когато садистичното чувство е вече пропито във вените на човека. Примерът, който ще дам е с по-малкото зло. Вървя си веднъж в морската градина на Бургас и едно семейство – жена, мъж с две малки деца са на съседната пейка до мен. Наблюдавам децата да си играят с едно полу-живо змейче (не от “Змей” а от “Змия”). Ама не просто да си играят, а да го подхвърлят усукват, все едно е играчка от магазина. А родителите им се радват, даже ги вдъхновяват да го хвърлят по-нависоко. С нетърпение чаках момента, когато ще падне това животинче при мене, за да го оставя на някое по-безопасно място. Когато дойде този момент, хващам животинката и казвам на децата . “Това е живо същество, така го убивате.” Тръгвам да ставам, бащата най-нагло ме застига, взима ми го от ръцете и ми казва “Не се излагай, това е просто игра”. Така че садистичното усещане има безброй скрити форми, и изглежда “да си играеш” с болката на другия е най-популярното. Такива прояви можеш да видиш навсякъде сред хората – само да се разходиш някой път, можеш да го доловиш дори в разговорите им. Смятай ако днес тези деца измъчват несъзнателно животинчета, утре на какви уникални неща могат да ги научат техните татковци и мами. И така, добре дошли в света на Хората, където се прераждат всякакви убийци, вкл. и самоубийци. Аз съм един от тях - в този си живот като малък убивах нарочно мравки и в пети клас се отучих да го правя - без обяснение как.
 

 

« Последна редакция: Март 21, 2012, 14:13:17 от Sine Wave Zero » Активен
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #31 -: Март 22, 2012, 10:48:05 »

Започвам отзад-напред с коментарите.

Аз съм един от тях - в този си живот като малък убивах нарочно мравки и в пети клас се отучих да го правя - без обяснение как.
 
Тогава виждаш ли защо по-голямата част от хората не си спомняме миналите животи?
Сега изпитваш угризения, които не са ти нужни.
Погледни другояче на нещата - бил си малък, пораснал си още малко и си спрял. А сега осъзнаваш, че това не е редно. И не само,че осъзнаваш - изправен си бил пред ситуация, посоченият пример, в която е трябвало да направиш избор - да си затвориш очите, с въпроса "Кой съм аз, та да давам акъл" (масовата практика), или да направиш опит, даже и неуспешен да е, да спасиш животинката, а хората да накараш да се замислят. Аз оставам с впечатление, че ти си направил второто. Усмивчица
И ти не си един от тях - ти си един от всички нас, хората, които съзнателно или не се стремят към прогрес.

Всички правим грешки. И всички ги повтаряме в повечето случаи. Не е толкова страшно, стига да ги осъзнаваме като такива, лека полека ще спрем да ги повтаряме. А доколкото разбирам, ти си наясно, че не са били правилни действията ти, тогава защо просто не благодариш на Бог, че си съумял да разбереш това. Усмивчица

И така, добре дошли в света на Хората, където се прераждат всякакви убийци, вкл. и самоубийци.
Убиеш ли, убиваш и себе си.
Убиеш ли себе си, убиваш и други.
Тоест, няма разлика в двете. И всички сме и убийци, и самоубийци. Някои физически, други на ментално ниво, и за мен като че ли второто е по-сериозното и по-трудно за превъзмогване като урок.
А ние ежедневно виждаме душевни камикадзета, които дори са доволни от положението си.

Такива прояви можеш да видиш навсякъде сред хората – само да се разходиш някой път, можеш да го доловиш дори в разговорите им. Смятай ако днес тези деца измъчват несъзнателно животинчета, утре на какви уникални неща могат да ги научат техните татковци и мами.
 
Много си прав... и все пак, не съвсем.
Децата биха могли да се откъснат от възпитанието си.
Аз съвсем сериозно ти казвам, че няма нещо (и не е и имало), към което родителите ми биха могли да ме приучат без моята воля. Родителите са да насочват, помагат и подкрепят, е, и възпитават точно с това.
Ако на теб, когато си бил малък, родителите ти са държали тиради, забранявайки да убиваш мравки, би ли спрял (окончателно)? За да правиш това, имало е причина. А като има причина, забраните остават на заден план. Би спрял, вероятно, и в момента, в който вече не си под зоркото око на контрола, щеше да направиш същото. Нямаше да разбереш каквото си имал. А ето, дошъл е един момент в пети клас, в който ти просто си спрял. Не можеш да си го обясниш днес, утре, другата седмица...  но обяснение има и ти все някога ще го откриеш, ако ти е нужно, разбира се. Усмивчица
 
Активен
protoplasma
Гост
« Отговор #32 -: Март 22, 2012, 11:46:46 »

Интересни разсъждения сте наредили. Едно нещо, обаче, смятам да споделя с вас, по темата, свързано с моите забавни достижения в областта. Самоубийството, също е убийство, макар и да е на самия себе си. По същия начин, както мазохизма е садъзъм, насочен към себе си... както и себелюбието е любов. Именно, поради подобни недоразумения в съвременния светоглед, ние хората, гледаме на аборта като на право да наложим личния си избор и воля, над неща, над които нямаме право.
От тук въпроса - дали имаме право да посягаме на собствените си... айде да ги наречем аватари (не знам защо, но това най-ми харесва като понятие).
Защо не? - бих попитал аз. От самоубийство до самоубийство има разлика. Животните могат да се убиват, едни други, но не могат да се самоубиват... или поне не знаят, че могат. Ние можем... значи, всичко е наред.
Ето, за да не повтарям, вече казани неща, тук, в темата за самоубийството, има и други гледни точки.
А тук, последно, помня, че разглеждахме самоубийството на хора и животни, със Су-то.
Активен
Sine Wave Zero
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 336

« Отговор #33 -: Март 22, 2012, 13:07:25 »

Сега изпитваш угризения, които не са ти нужни.

Не угризения. Казвам за мои деструктивни проявления за да дам повод и останалите четящи да помислят за своите, в случай че смятат да съдят строго убийците.

изправен си бил пред ситуация, посоченият пример, в която е трябвало да направиш избор - да си затвориш очите, с въпроса "Кой съм аз, та да давам акъл" (масовата практика), или да направиш опит, даже и неуспешен да е, да спасиш животинката, а хората да накараш да се замислят.
В такива моменти по-скоро ще ме интересува живота на животинката. Ако пък ще умира, да е на спокойствие. Децата си имат свои родители които са избрали да ги възпитават, там работа нямам.
А доколкото разбирам, ти си наясно, че не са били правилни действията ти, тогава защо просто не благодариш на Бог, че си съумял да разбереш това.
Благодарих му!

Убиеш ли, убиваш и себе си.
Убиеш ли себе си, убиваш и други.

Това не го ли уточнихме вече ?

Ако не, имам какво да добавя:

Максима: Всичко тръгва от теб.
Следствие: Всяко убийство тръгва от самоубийство.
Пример: Ако един човек си върви на улицата и ти му скочиш на бой, то дори да успееш да му посегнеш, това значи че преди това вече си посегнала на нещо в себе си – на съвест, на чувство за съхранение, приемственост към свобода, както си го избереш. Но вече е тръгнало от теб, за да стигне до него. Без значение в този или в предишен живот...

Много си прав... и все пак, не съвсем.
Децата биха могли да се откъснат от възпитанието си.
Децата винаги си намират възпитатели, било то родители, приятели, учители, баби, дядовци (особено последното). Със или без родителите този процес се осъществява. Но има и нещо друго – след първите 7 години децата като започнат училище, настъпва т.нар. информационна обремененост от знания които са в интерес на ТРЯБВАНЕТО. Ако тази практика вземе превес в живота им(а това много често се случва), откъсване няма, или поне докато не завършат училище. Да, имат избор да направят обратното, но направят ли го, шансът да залитнат в неутъпкани пътеки е много по-голям, търсят си идоли, и излязат ли от пътя си, движението по инерция е голямо. Та изглежда е много по-добре когато мама и тати са си хора намясто, ако сравняваме двете положения! Това беше offtopic.
Ако на теб, когато си бил малък, родителите ти са държали тиради, забранявайки да убиваш мравки, би ли спрял (окончателно)?
Не знам.
« Последна редакция: Март 22, 2012, 13:20:37 от Sine Wave Zero » Активен
infinity
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 30

space,extent of time or quantity without limits

« Отговор #34 -: Юни 01, 2017, 03:49:02 »

Моето усещане е,че душите на самоубийците се прераждат, понеже прераждането всъщносте  знак,че съзнанието още не се усъвършнествало в осъществаване на мисията да помага и да се грижи за благото и развитието на човечеството.
Самоубиецът всъщност действа против избора на душата си да остане в това тяло и тук идва въпроса съзнателно ли го иска или не. Затова е добре да го питаме ..искаш ли да живееш или не? Ако се поколебае или още има страх за самосъхранение,то този човек всъщност още има искра за живеене. т.е. съзнателно може и да му помогнем да не се самоубие ако0 разчетем сигналите му,понеже потенциалните самоубийци дни или месеци преди това говорят за смъртта или говорят ,че се чувстват самотни, неразбрани и ИЗЛИШНИ, не виждат и не търсят смисъл.
Един осъзнат самоубиец който съвсем съзнателно не иска да живее в това тяло може би действа против живота,т.е.против Бог и душата си, така че той променя торсионното поле, може би в следващия живот ще носи голяма тежест и ще се изправи пред големи изпитания,понеже в този живот с това тяло и разум не е поискал да живее.
Активен

Videmus nunc per speculum et in aenigmate
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1381


  • Град: Варна
  • « Отговор #35 -: Юни 02, 2017, 19:12:08 »

    Описани са много случаи в които тибетски учители решават да напуснат този свят и тяло по свой избор и то по уникален начин който е извън разбирането на съвременния '' цивилизован '' човек.
     Презумпцията на тези хора е била и е много проста.
    Извървели са своя Път, постигнали са много неща, помогнали са на много хора.
    Но когато времето и годините започват да си казват думата в един момент се оказва че старостта е в тежест на другите около тях.
    Такива съзнания не могат да приемат да бъдат в тежест на когото и да е , да ангажират със себе си когото и да е.
    Затова и избират осъзнато да напуснат този свят като просто се '' самоизключат'' .
    Това никога няма да може да бъде разбрано от днешните ''цивилизовани' хора.
    На пръв поглед това е самоубийство.
    Но е факт че такива хора се прераждат отново.
    Разбира се и дума не може да става за сравнение с причините на днешните самоубийци.

    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Страници:  1 2 [3]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Душите близнаци « 1 2 »
    Духовни връзки и взаимоотношения
    delfin 21 5802 Последна<br />публикация Януари 08, 2010, 01:56:31
    от До
    Следите на душите - Д-р Майкъл Нютон « 1 2 3 »
    Езотерика
    Админ 30 6153 Последна<br />публикация Декември 16, 2011, 18:04:13
    от Sue
    Да искаш да си някъде :) « 1 2 3 »
    Обща тематика
    Herowar 31 1419 Последна<br />публикация Юли 11, 2010, 15:00:24
    от nia.boneva6
    Дали няма да ме срещне някъде на кръстопът..... :) « 1 2 3 »
    Извънземни цивилизации
    Eona Lightholder 42 3085 Последна<br />публикация Октомври 06, 2010, 23:03:07
    от ssacrifice
    Само земни души ли се прераждат на земята?Фалшиви ченълинги? « 1 2 3 4 5 »
    Въпроси и отговори
    stefanica 61 7594 Последна<br />публикация Декември 13, 2012, 15:37:50
    от alaje

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright