Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Вече си съвършен и цялостен точно сега  (Прочетена 962 пъти)
The One
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1636


Винаги на точното място в точното време

WWW
« -: Август 17, 2011, 22:17:01 »

Вече си съвършен и цялостен точно сега

    КОГАТО ВНИКВАШ В СЕГАШНИЯ МОМЕНТ, НЕ ТЪРСИ СЕБЕ СИ В РАЗУМА
    Чувствам, че преди да успея да се приближа до пълната осъзнатост или духовното просветление, ми е повече от нужно да знам, как работи разумът ми.
    Това е ненужно. Проблемите на разума не се решават на ниво разум. Разбереш ли, в какво се състоят основните нарушения, ще ти се проясни, че повече няма нещо, което трябва да знаеш или разбираш. Изследването на усложнената работа на разума може да те направи добър психолог, но няма да те изведе от пределите му, както за добрата организация на здравия ум и формирането на нормалната психика не е достатъчно да се изучи лудостта и безумието. Ти вече си постигнал основната механика на неосъзнатото състояние – отъждествяването с разума, създаващо лъжливото АЗ, егото като заместител на истинското ти АЗ, чиито корени са в Същността. Ти се оприличаваш на отсечено клонче от лоза, както се е изразил Исус.
    Потребностите на егото са безкрайни. То се чувства уязвимо и под заплаха, поради което живее в състояние на страх и нужда. Разбереш ли веднъж, как работят основните нарушения, повече няма да ти е необходимо да изследваш безчислените им прояви и да ги превръщаш в лабиринт от лични проблеми. Егото, разбира се, много обича да прави това. То винаги търси, къде да се прикрепи, за да засвидетелства, защити и засили илюзорната значимост на собственото АЗ и то винаги с голяма готовност те влече към проблемите ти. Ето защо при толкова много хора, основно усещането за собствения им АЗ е свързано с проблемите им. Последното нещо, което егото иска да направи при появата на проблемите, е да се освободи от тях, защото това значи загуба на собственото АЗ. Ето как безсъзнателното его внася огромния си дял за продължаването на болките и страданията.
    Затова разбереш ли, че коренът на неосъзнатостта е в отъждествяването на себе си с разума ти, който включва в себе си и емоциите, естествено, ще излезеш от пределите му. Ще станеш присъстващ. Когато присъстваш, можеш да позволиш на разума си да бъде такъв, какъвто е, без да попадаш в мрежите му. Сам по себе си разумът не е дисфункционален. Той е великолепен инструмент. Нарушенията идват, когато търсиш себе си в него, и когато грешно приемаш егото за това кой си ти. Тогава разумът става егоистичен и подменя през себе си живота ти.

    ПРИКЛЮЧВАМЕ С ИЛЮЗИИТЕ НА ВРЕМЕТО

    Излиза, че е изцяло невъзможно да разединиш себе си от разума си. Всички ние сме потопени в него. Как рибата да се научи да лети? Ето ключът – изключи илюзията на времето. Времето и разумът са неразделни. Махни времето от съзнанието си и то ще спре, докато не решиш отново да се възползваш от него.
    Да се отъждествяваш с разума си, значи да се подлъжеш в капана на времето, т.е. ще бъдеш принуден да живееш живота си изцяло през паметта и очакванията си. Това поражда безкрайна загриженост и разтваряне в миналото и бъдещето, а също и формира нежеланието да почиташ настоящия момент и да си му благодарен, както и нежеланието ти да му позволиш да бъде. Принудата идва от това, че миналото ти дава отъждествяване, а бъдещето подхранва надеждата ти за спасение, за пълната ти реализация във всяка форма.
    Но как да съществуваме в този свят, без чувството за време? Нали тогава ще изчезнат целите, към които да се стремим. Дори мога да не разбера, кой съм аз, и защо точно миналото ме прави такъв, какъвто съм днес. Предполагам, че времето е нещо много скъпо и любимо и трябва да се научим да го използваме мъдро, без да го пилеем напразно.
    Времето не винаги е скъпо и любимо, защото времето е илюзия. Това, което ти възприемаш за скъпоценност, не е времето, а една единствена точка, намираща се извън времето – моментът СЕГА. Той е истинската скъпоценност. Колкото повече си съсредоточен във времето, в миналото и бъдещето, толкова повече изпускаш момента СЕГА, а той е най-скъпоценното от всичко съществуващо. Защо е най-скъпоценният? Първо, защото съществува само той. И това е всичко, което има. Вечно присъстващо е само пространството, в което се развива целият ти живот и само този фактор си остава константа. Животът се случва сега. Никога не е имало и няма да има време, в което животът ти да не протича в момента СЕГА. Второ, този момент е единствената точка, способна да прекъсне ограниченията и да те изнесе извън пределите на разума. Това е единствената точка за достъп във извънвремевото и без форма царство на Същността.

    НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА ИЗВЪН МОМЕНТА СЕГА

    Нима миналото и бъдещото не са толкова реални, понякога дори по-реални от настоящето? А и освен това, нали миналото обуславя това, което сме, както определя и това, как възприемаме себе си и как се държим в настоящото. Бъдещите ни цели пък определят това, какви действия извършваме в настоящето.
    Ти все още не си уловил същността на това, за което говоря, защото се опитваш да го разбереш ментално. Разумът няма да ти помогне за това. Само ти го можеш. Затова просто слушай. Някога усещал ли си, правил ли си, мислил ли си или да си чувствал нещо извън момента Сега? Мислиш ли, че когато и да е, ще можеш да го правиш? Може ли нещо да се случи или бъде извън границите на момента СЕГА? Отговорът е очевиден, нали?
    Нищо не е ставало в миналото – всичко се е случвало в момента СЕГА.
    Нищо няма да стане в бъдещето – всичко ще стане в момента СЕГА.
    Това, което си мислиш като минало, е само следа на паметта, пазена в съзнанието след като е отминал момента СЕГА. Когато си спомняш за миналото, всъщност реактивираш следите в паметта си – сега ти правиш точно това. Бъдещето е въображаем момент СЕГА, проекция на разума. Когато бъдещето дойде, ти вече действаш в момента СЕГА. Когато мислиш за бъдещето, ти го правиш СЕГА. Изцяло е очевидно, че миналото и бъдещето нямат собствена реалност, те могат само да отразят светлината на Слънцето, но те са слабо отражение на светлината, силата и реалността на вечното присъствие. Тяхната реалност е взета от момента СЕГА.
    Същността на това, за което говоря тук, не се постига с ум. В момента, когато ти го обхващаш, съзнанието ти прави придвижване от разума към Същността, от времето към присъствието. Внезапно всичко започва да се усеща живо, излъчващо енергия и живот.

    КЛЮЧЪТ ЗА ДУХОВНОТО ИЗМЕРЕНИЕ

    Понякога в извънредни и заплашващи живота ситуации излизането на съзнанието от времето в присъствието става естествено. Личностните качества, имащи минало и бъдеще, отстъпват и се заменят от състояние на интензивно осъзнато присъствие, безмерно спокойствие и височайша бдителност едновременно. Когато се изисква отговор, то той възниква от това състояние на съзнанието.
    Причината някои хора да обичат опасните увлечения като алпинизъм, рали и др.подобни, дори и да не го осъзнават е, че всичко това ги тласка точно в момента СЕГА, в това наситено живо състояние, което е освободено от времето, проблемите, мислите, товара на личните качества. Ако и за секунда се подхлъзнеш и излезеш от това състояние на присъствие в момента, това може да означава гибел. За съжаление, за да пребивават в това състояние те попадат в зависимостта от конкретния вид дейност. Но не е задължително да се катериш по северния склон на Айгер. Можеш да влезеш в това състояние точно сега.
    От древността духовните учители от всички традиции са посочвали момента СЕГА като ключ към духовното измерение. Въпреки това всичко си остава в тайна, както и преди. Определено на това не са ни учили нито в църквите, нито в храмовете. В църквата можеш да чуеш цитати от Евангелието, подобни на този „мисли за сегашния ден, тъй като утрешният сам ще се погрижи за себе си”, или „нито един от тези, които работят, но се оглеждат назад, не стават за Царството Божие”. Може пък да чуеш пасажи за прекрасни цветя, които не се грижат за текущия ден, но живеят непринудено във извънвремевия момент СЕГА с щедрата грижа и милост Божия. Не е постигната дълбочината и радикалната природа на тези учения. Изглежда никой не разбира това, че му е предначертано да е жив, за да предизвика дълбока вътрешна трансформация, чиято причина е самият той.
    Същността на Дзен е да минаваш по острието на бръснача СЕГА – да си абсолютен, в пълно и съвършено присъствие, където никакъв проблем и страдание, нищо от това, което не си в същността си, няма да има възможност да оживее в теб. При отсъствие на времето, в момента СЕГА, всичките ти проблеми се разтварят. Страданието е нужно на времето – то не може да живее в момента СЕГА.
    Великият Дзен учител Ринцаи, за да отвлече вниманието на учениците си от времето, често е вдигал показалеца с въпроса „Какво отсъства в момента?”. Много силен въпрос, изискващ отговор извън нивото на разума. Измислен е специално да те потопи още повече в момента СЕГА. Подобен въпрос, въплътен в традициите на Дзен, звучи така: „Ако не сега, то кога?”

    ПРИДОБИВАНЕ НА ДОСТЪП ДО СИЛАТА НА МОМЕНТА СЕГА
    Само преди миг, когато говорихте за вечното настояще и нереалното минало и бъдеще, забелязах, че гледам навън към дървото зад прозореца. И преди съм го виждал не един път, но този път беше различно. Външното възприемане не се промени много, но цветовете станаха като че ли по-ярки и започнаха да вибрират повече. Този път, СЕГА, се прибави и друго измерение. Трудно е да се обясни. Не знам как, но съзнавах нещо невидимо и това, което чувствах, беше същността на това дърво, неговият вътрешен дух, ако щете. Така станах част от него. Сега разбрах, че преди не съм виждал истинската същност на дървото, а плоският му и мъртъв образ. СЕГА, когато гледам това дърво, все още присъства част от това осъзнаване, но чувствам, че ми се изплъзва. Някак си усещането вече отслабва, отмира и отива в миналото. Може ли нещо такова някога да се случи и да се увеличи, да не е отминаващо мимолетно впечатление?
    За момент ти си се освободил от времето. Бил си в истинския момент и затова си възприемал дървото не през екрана на разума си. Осъзнаването на Същността е станало част от възприемането ти. Заедно с извънвремевото измерение идва друг род знание, което не убива духът, намиращ се във всяко творение и всяка вещ. Знанието, което не нарушава святостта и тайнството на живота, но съвместява дълбоката любов и почтителното благоговение пред всичко, което е. Знанието, за което разумът не знае нищо.
    Разумът не може да знае това дърво. Разумът може да разполага само с факти или данни за това дърво. Разумът ми не може да те познава, той разполага само с етикети, съждения, факти и мнения за тебе. Само Същността те познава изцяло и всеобхватно.
    За разума ти това, което е в негово разпореждане, има определено място. Това място е царството на ежедневния практически живот. Когато във всички аспекти на живота ти /вкл. взаимоотношенията с другите, а също и с природата/ разумът вземе връх, тогава се превръща в чудовищен паразит, способен дори, ако го следваш, да ликвидира живота на планетата, като в крайна сметка ликвидира самия себе си чрез унищожаването на истинския стопанин.
    Ти преживя мига, в който извънвремието трансформира възприятията ти. Но само едно усещане е недостатъчно, колкото и прекрасно, дълбоко и проникновено да е. Това, което е необходимо, и което разглеждаме тук е устойчивото постоянно напредване на съзнанието.
    Затова разчупи стария си стереотип на отричане момента СЕГА, а също и стереотипа на съпротивление на настоящия момент. Винаги, когато няма нужда от това, дръпни вниманието си от миналото и бъдещето и направи това практика в живота си. Прекрачи границата на времевото измерение в ежедневието си колкото може повече. Ако ти е трудно веднага да влезеш в момента СЕГА, то започни с наблюдение на обичайния стремеж на разума си, да се изплъзва от настоящия момент. Ще видиш и откриеш, че бъдещето като правило, ти се представя или по-добро, или по-лошо от настоящето. Ако въображаемото бъдеще е по-добро, тогава се ражда надеждата и приятното очакване или подем. Ако е по-лошо, нараства тревогата и безпокойството. И едното и другото е илюзия. Чрез самонаблюдаването в живота ти автоматично ще идва все повече настоящето. Именно в този момент, когато ти разбираш, че не присъстваш, всъщност си там. Придобиеш ли способността да наблюдаваш разума си, ще престанеш да попадаш в капана му. В този случай се появява още един фактор, нещо такова, което не идва от разума – свидетелстващото присъствие.
    Бъди в състояние на присъствие като часови на разума си, като страж на мислите и емоциите си, като свидетел на реакциите си в различните ситуации. Проявявай интерес не само към реакциите си, а също и към ситуациите или индивидите, които те карат да реагираш. Забележи, колко често вниманието ти е в миналото или в бъдещето. Не съди и не анализирай това, което виждаш. Проследи мислите, почувствай емоциите, наблюдавай реакциите. Не създавай от тях линеен проблем. Тогава ще чувстваш нещо много по-силно от нещата, които наблюдаваш и това е спокойствието, самонаблюдаващото се присъствие извън границите на разума ти, безмълвния свидетел.
    Дълбокото присъствие е изцяло необходимо, когато познатите ситуации предизвикват в теб емоционално нажежени реакции – когато примерно представата ти за себе си е под заплаха, когато на живота ти е хвърлена ръкавицата и това активира страховете ти, когато всичко е наопаки, или когато емоционалният комплекс изплува от миналото пред теб. В такива случаи тенденцията е да станеш неосъзнат. Реакцията или емоцията те завладява и ти ставаш/отъждествяваш се със самата нея. Действаш така, както тя ти заповядва. Оправдаваш се, нападаш, изкарваш другите криви, защитаваш се, при положение, че ти не си това, че всичко това е реакционен модел, шаблон, това е разумът ти, действащ в обичайния си режим на оцеляване.
    Отъждествяването с разума му дава енергия, а наблюдаването на това – му отнема енергията. Отъждествяването с разума създава повече време, наблюдението над разума отваря извънвремевото измерение. Енергията, взета от разума, се насочва към сегашния момент. Дори веднъж почувствал, какво е да си присъстващ, ще ти е много по-леко да прекрачиш измерението на времето и да потънеш в момента СЕГА, тъй като за постигането на практически резултати не се изисква време. Това не намалява способността ти да използваш времето – миналото или бъдещето, не те лишава от възможността да се обръщаш към него практически, когато ти потрябва. Също така и не отслабва способността ти да използваш разума си – практически тя се усилва. Когато действително ползваш разума си, той ще стане само по-остър и много по-фокусиран.
    Откъс от книгата на Екхарт Толе "Живей СЕГА"


Благодарение на: http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=3406
Активен

Не мога да променя това което виждам,но мога да променя точката през която гледам.
Това е достатъчно да промени онова което изживявам,а това променя цялата гледка.

Всичко перфектно е точно такова,
течащ в безкрая свещен резултат!
Бъди сега причината нова,
за твоя бленуван в мечтите ти свят.
Sobercho
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 97


« Отговор #1 -: Август 25, 2011, 15:08:55 »

Както гореспоменатите алпинисти и съзтезатели,които са "пристрастени" към момента сега.Така и канабиса също дава шанс да живеей само за момента.Не искам да прозвучи наркоманско,но тревата има огромно влияние върху момента Сега.И в колкото по дълбок "транс" си толкова повече си в Сега и чувството е неуписуемо.Именно канабиса ми помогна да разбера значението на Сега и че всичко друго е абстрактна проекция на егото за да си създаде сигурност и спокойствие,че все още е тук.След като се освободиш от егото,си отваряш очите.
Активен

В Природата няма нищо абсолютно равно,но все пак има перфектна хармония !
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Август 25, 2011, 16:14:29 »

    и канабиса също дава шанс да живеей само за момента.Не искам да прозвучи наркоманско,но тревата има огромно влияние върху момента Сега.И в колкото по дълбок "транс" си толкова повече си в Сега и чувството е неуписуемо.Именно канабиса ми помогна да разбера значението на Сега

    А без канабис не можеш ли да постигнеш центиране в себе си?
    Активен
    air_fairy
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 154


  • Град: Бургас
  • « Отговор #3 -: Август 25, 2011, 18:03:37 »

    Всъщност е добре да се чустваш добре със себе си но никога не сме цели, докато не съберем всичките си фрагменти на ниво монада. Всичко друго е илюзия.
    Активен

    Чашата на живота се пие до дъно
    Sobercho
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 97


    « Отговор #4 -: Август 25, 2011, 20:12:54 »

    и канабиса също дава шанс да живеей само за момента.Не искам да прозвучи наркоманско,но тревата има огромно влияние върху момента Сега.И в колкото по дълбок "транс" си толкова повече си в Сега и чувството е неуписуемо.Именно канабиса ми помогна да разбера значението на Сега

    А без канабис не можеш ли да постигнеш центиране в себе си?

    Мога,но дължа повечето от наблюденията си на него.Даже може да се каже,че той е причината да влезна в този форум.Само не искам да си мислите за мен като за гаден наркоман.Правех го от любопитство.А и открих,че канабиса ме кара да медитирам без да прилагам техники ! Вкарва мозъка в друга вълна на действие.Усилва сетивата и увеличава концентрацията.Докато съм бил "дрогиран" се научих да чета мисли и да усещам емоциите на хората.Но мисля,че това си го можех и преди.Просто канабиса ме насочи в правилната посока.Беше ми доста трудно и ми отне много време докато разбера какво се случва,но света на четвъртото измерение се отваря когато съм напушен ( и искам да кажа,че това не са илюзии) за много от нещата които ми се случиха намерих обеснение тук !
    Активен

    В Природата няма нищо абсолютно равно,но все пак има перфектна хармония !
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #5 -: Август 25, 2011, 20:35:33 »

    А без канабис не можеш ли да постигнеш центиране в себе си?

    Мога,но дължа повечето от наблюденията си на него.Даже може да се каже,че той е причината да влезна в този форум.Само не искам да си мислите за мен като за гаден наркоман.Правех го от любопитство.А и открих,че канабиса ме кара да медитирам без да прилагам техники ! Вкарва мозъка в друга вълна на действие.Усилва сетивата и увеличава концентрацията.Докато съм бил "дрогиран" се научих да чета мисли и да усещам емоциите на хората.Но мисля,че това си го можех и преди.Просто канабиса ме насочи в правилната посока.Беше ми доста трудно и ми отне много време докато разбера какво се случва,но света на четвъртото измерение се отваря когато съм напушен ( и искам да кажа,че това не са илюзии) за много от нещата които ми се случиха намерих обеснение тук !

    Да допуснем, че "духът на канабиса" те е научил на някои полезни неща или ти е показал някои хубави състояния (например за да те примами).
    А какво ще се случи, ако реши да те заведе "в бездната", от която няма да можеш да се измъкнеш?
    Ако те направи свой роб за вечни времена, защото окултните изследвания показват, че наркотичната зависимост не се прекратява след смъртта на човека, а го прави роб на себе си за много въплъщения напред?
    « Последна редакция: Август 25, 2011, 20:46:56 от Ich » Активен
    Sobercho
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 97


    « Отговор #6 -: Август 27, 2011, 00:36:57 »

    А без канабис не можеш ли да постигнеш центиране в себе си?

    Мога,но дължа повечето от наблюденията си на него.Даже може да се каже,че той е причината да влезна в този форум.Само не искам да си мислите за мен като за гаден наркоман.Правех го от любопитство.А и открих,че канабиса ме кара да медитирам без да прилагам техники ! Вкарва мозъка в друга вълна на действие.Усилва сетивата и увеличава концентрацията.Докато съм бил "дрогиран" се научих да чета мисли и да усещам емоциите на хората.Но мисля,че това си го можех и преди.Просто канабиса ме насочи в правилната посока.Беше ми доста трудно и ми отне много време докато разбера какво се случва,но света на четвъртото измерение се отваря когато съм напушен ( и искам да кажа,че това не са илюзии) за много от нещата които ми се случиха намерих обеснение тук !

    Да допуснем, че "духът на канабиса" те е научил на някои полезни неща или ти е показал някои хубави състояния (например за да те примами).
    А какво ще се случи, ако реши да те заведе "в бездната", от която няма да можеш да се измъкнеш?
    Ако те направи свой роб за вечни времена, защото окултните изследвания показват, че наркотичната зависимост не се прекратява след смъртта на човека, а го прави роб на себе си за много въплъщения напред?

    Мога ли да отговоря на въпроса ти с въпрос ?! Как се изучава нещо,което е прието за табу ? А и това разстение не е тук от когато започнаха да му викат наркотик.
    Активен

    В Природата няма нищо абсолютно равно,но все пак има перфектна хармония !
    Do_It
    Eyes of consciousness
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 241


    Strange Bird

    « Отговор #7 -: Август 27, 2011, 01:11:06 »

    Помня, че, когато се чувствах в безтегловно спокойствие, мир, душевно уводлетворение, без нужди и една пълнота от любов и вътрешна топлина, имаше само момента Сега. Тук и сега. Всичко беше точно в този момент. Продължи доста дълго време. Интересното беше, че ме "изпълваше" това състояние и ме държеше все едно постоянно на "ON", т.е. можех да не спя. Дори тогава осъзнаваш, че всичко, което се случва, се случва някак за добро - след това се изливат събитията в една синхроничност.
    Веднъж намерено това състояние, то е в теб и можеш да се обърнеш от теб към теб, за да го намериш отново.
    Може да прозвучи малко лудо за някого, но дори можеш да "чуеш" все едно от някъде в далечината, някъде "там" (преносно, по-скоро чуеш като усещане, но дори и усещане не е) музика, все едно ангелска музика, с ангелски гласове, но реално не ги чуваш. Много особено чувство. Много специфично. Прекрасно и уникално "звучат". Изпълващо, с оставящо усещане за цялост, събран, в готовност да помагаш. Бях търсила някакви еквиваленти като звучене и песни, но не можах да намеря.
    « Последна редакция: Август 27, 2011, 02:33:10 от Do_It » Активен

    Do_It
    Eyes of consciousness
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 241


    Strange Bird

    « Отговор #8 -: Август 27, 2011, 03:59:14 »

    минало      сегашно     бъдеще
    ----------І---------І----------
       тук           там          тук
       там           тук          там


    "Сегашните моменти градят нашето бъдеще." (и нашето минало). Ако няма бъдеще и минало, няма  сегашни моменти, които да го изграждат? Няма СЕГА, няма Бъдеще, няма Минало - всичко е 1.
    Какво се явяват спомените от "минал" живот (и подобните), ако минало няма и минал ли е наистина или е паралелен (нива)? Ако е паралелен, има ли прераждане или е лъжа и смъртта е един естествен ход напред в еволюционното "придвижване". Ако няма такова нещо като време, къде остава движението?

    Първо казват, че има само СЕГА и няма бъдеще, няма минало. После, че времето е илюзия, но моментът СЕГА също е част от илюзията Време. Накрая казват "Това не намалява способността ти да използваш времето – миналото или бъдещето", т.е. че има.
    Обяснение?

    Да можеш да различиш истинската си същност от реакциите-продукти на емоциите и т.н., да се самоусещаш и да можеш да отличиш едното от другото (от теб към теб, вглеждане в теб, усещането ти за в теб). Много са прави за:

    " Бъди в състояние на присъствие като часови на разума си, като страж на мислите и емоциите си, като свидетел на реакциите си в различните ситуации. Проявявай интерес не само към реакциите си, а също и към ситуациите или индивидите, които те карат да реагираш. Забележи, колко често вниманието ти е в миналото или в бъдещето. Не съди и не анализирай това, което виждаш. Проследи мислите, почувствай емоциите, наблюдавай реакциите. Не създавай от тях линеен проблем. Тогава ще чувстваш нещо много по-силно от нещата, които наблюдаваш и това е спокойствието, самонаблюдаващото се присъствие извън границите на разума ти, безмълвния свидетел.
        Дълбокото присъствие е изцяло необходимо, когато познатите ситуации предизвикват в теб емоционално нажежени реакции – когато примерно представата ти за себе си е под заплаха, когато на живота ти е хвърлена ръкавицата и това активира страховете ти, когато всичко е наопаки, или когато емоционалният комплекс изплува от миналото пред теб. В такива случаи тенденцията е да станеш неосъзнат. Реакцията или емоцията те завладява и ти ставаш/отъждествяваш се със самата нея. Действаш така, както тя ти заповядва. Оправдаваш се, нападаш, изкарваш другите криви, защитаваш се, при положение, че ти не си това, че всичко това е реакционен модел, шаблон, това е разумът ти, действащ в обичайния си режим на оцеляване."

    Но да бъдеш самонаблюдател и страж на емоциите си и мислите е трудно постижимо постоянно състояние. В един момент ставаш подвластен отново за някакъв период до връщане в самонаблюдението, но нека бъдат приятните емоции и мисли.
    « Последна редакция: Август 27, 2011, 04:40:24 от Do_It » Активен

    Sobercho
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 97


    « Отговор #9 -: Август 27, 2011, 11:06:30 »

    Помня, че, когато се чувствах в безтегловно спокойствие, мир, душевно уводлетворение, без нужди и една пълнота от любов и вътрешна топлина, имаше само момента Сега. Тук и сега. Всичко беше точно в този момент. Продължи доста дълго време. Интересното беше, че ме "изпълваше" това състояние и ме държеше все едно постоянно на "ON", т.е. можех да не спя. Дори тогава осъзнаваш, че всичко, което се случва, се случва някак за добро - след това се изливат събитията в една синхроничност.
    Веднъж намерено това състояние, то е в теб и можеш да се обърнеш от теб към теб, за да го намериш отново.
    Може да прозвучи малко лудо за някого, но дори можеш да "чуеш" все едно от някъде в далечината, някъде "там" (преносно, по-скоро чуеш като усещане, но дори и усещане не е) музика, все едно ангелска музика, с ангелски гласове, но реално не ги чуваш. Много особено чувство. Много специфично. Прекрасно и уникално "звучат". Изпълващо, с оставящо усещане за цялост, събран, в готовност да помагаш. Бях търсила някакви еквиваленти като звучене и песни, но не можах да намеря.

    Знам какво искаш да кажеш.И аз съм го изпитвал.Сякаш света е изпълнен с Любов.Сякаш всичко е на мястото си и всичко е перфектно.Според мен това е отвъдния свят !
    Активен

    В Природата няма нищо абсолютно равно,но все пак има перфектна хармония !
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  



    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright