Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Беинса Дуно-Учителя  (Прочетена 1703 пъти)
Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« -: Ноември 04, 2009, 17:11:06 »

Цитат
Послушай думите на Небето:

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.

Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско-беседа


http://triangle.bg/books/reference.2004/index-all.html
Активен

Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #1 -: Януари 16, 2010, 12:12:16 »

Божественият план/откъс/

Тази глава е една от най-важните глави в Стария Завет, по съдържание и по смисъл. Тя обхваща една обширна епоха от времето на Вавилонския цар до наши дни. Събитията, които се описват в тази глава, имат отношение към нашето време. Тогава се явили много тълкуватели, но и днес ги има. И днес има гадатели на сънища, които се отличават едни от други по степента на своите дарби. Всеки няма дарба за тълкуване или за предсказване. Във времето на Данаил вавилонският цар сънувал сън, който му избягнал, т.е. изгубил го от паметта си. Той извикал видните тълкуватели в царството си не само да изтълкуват съня му, но и да го възстановят. Днес сънят на царя е възстановен, написан е вече, остава само да се тълкува. След като се явиха всички мъдреци и сънотълкуватели при царя и не можаха да възстановят съня му, дойде най-после и Данаил и рече: „Царю, главата на образа, който видя, бе от чисто злато, гърдите и мишците му от сребро, коремът и бедрата му от мед, коленете му от желязо, нозете му – една част от желязо, а една от кал. Видя после царят, че камък се отсече от планината без ръце и съкруши желязото, медът, калта, среброто и златото“. Днес всички хора искат да знаят какво ще стане със света. Светът представлява образа със златната глава, която царят видя. Но виждате, че един малък камък дойде, разруши целия образ и го хвърли на земята. Значи старата култура, с всички свои предания, останали от деди и прадеди, ще се разруши, нищо няма да остане от нея. Малкият камък, отсечен от планината, ще разруши старата култура и на земята ще остане само онова, което той ще донесе. Това е новото, което трябва да приемете. Това, което пророкът описва, се отнася за сегашното време. Дошло е време и сега е, когато златната глава на света, сребърните му гърди, медните му колена и краката му, направени от желязо и кал, ще се разрушат. Сегашната епоха е преходна. Тя представлява разрушаване на старата култура, възстановяване на Царството Божие и поставяне на нов ред и порядък в света. Страданията, които съвременните хора преживяват, показват, че великият майстор-грънчар ги е хванал в ръцете си като пръст и ги мачка. Където има мачкане, там има и страдания. – „Не може ли без страдания?“ – Не може. За да отидете на едно богато угощение в някой аристократически дом, вие употребявате един–два часа, докато се измиете, облечете, наредите с украшения, а искате събарянето на старото да стане изведнъж, без никакви страдания. Това е невъзможно. Вие искате да дойде Царството Божие на земята, но вашата къща да не пострада, децата и жена ви – също. Не, хванете ли крадеца, ще го заставите да върне всичко, каквото е взел; хванете ли праведния, и от него ще вземете всичко, което е придобил. Крадеца ще съдят за крадените вещи, а праведния, добрия и честния – за всичко, което е събрал. Ще го накарат да отвори хамбара си и да раздава.....

.....Идва време, когато идеалите на хората ще се изпитат. Трябва да остане само вечното, което устоява на всякакъв огън. Ако разчитате на богатството, на красотата и на силата си, като на идеали в живота, и те ще се разрушат. Старото ще изгори и ще се замести с ново. С други думи казано: Човешкото ще се разруши и вместо него ще дойде Божественото. Човешкият порядък ще се замести с Божествения. – „Как ще стане това?“ – Чрез големи страдания. Без страдания може да живее само Цялото. Частите, обаче, ще страдат, ще се мъчат, докато се приготвят за новите условия, за влизането им в Царството Божие.

Христос казва: „Ако не се отречете от себе си, не можете да бъдете мои ученици“. Самоотричането подразбира връзка с Христос. Който се свърже с Христос, той може да понася скърбите и страданията с радост. Той става носител на новите идеи. Той е готов вече за Царството Божие, което идва на земята. Царството Божие е камъчето, което разрушава образа на света. То идва чрез Любовта и Истината, чрез живота, знанието и свободата.

„Който не се отрече от себе си, не може да ме последва.“ Да се самоотрече човек, това значи да даде ход на Божественото в себе си, да го постави над човешкото. Може ли да направи това, човек понася вече страданията с радост и гледа на тях като на неразбрани радости.

Сега и на вас казвам: Радвайте се, когато страдате, за да станете граждани на Царството Божие.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

http://triangle.bg/books/1935-02-03-05.1998/1935-09-08-05.html
« Последна редакция: Януари 16, 2010, 12:17:28 от Инил » Активен

Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #2 -: Януари 16, 2010, 12:17:09 »

Правата посока/откъс/

Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Отвлечени неща са тия, които стоят далеч от съзнанието на човека. Хората са далеч едни от други, когато не се обичат. Ако се обичат, хората са близо един до друг. Същото можем да кажем и за заминалите на онзи свят. Ако обичате покойниците си, и те са близо до вас. При това положение живите и покойниците живеят в един свят. Хората живеят на едно и също поле, с тази разлика само, че едни от тях са в ада, а други – в рая. Които се мъчат, живеят в ада. Които са разбрали мъчението, те се радват, вследствие на което живеят в рая. – „Какво трябва да направи човек, за да излезе от ада?“ – Да обикне мъчението. Щом го обикне, то ще го напусне. От разказа за богатия и за бедния Лазар се вижда, че между ада и рая има голяма преграда, голяма пропаст, която мъчно се минава. Христос дойде в света да постави мост между ада и рая. Той показа на човечеството пътя, по който може да излезе от мъчнотиите и страданията, от неблагоприятните условия и да влезе в радостта и веселието, при благоприятните условия на живота.

Кой създаде ада? – Хората. От своите стари, криви, изопачени разбирания хората създадоха здрави, високи крепости, в които сами се затвориха. Тези крепости наричаме „ад“. Днес всички хора трябва да се учат, да прилагат знанията и любовта си, за да разбият стените на тия крепости и да излязат вън, на свобода, т.е. в пределите на Царството Божие, в рая на земята, за който се говори в Битието. Казано е, че Бог създаде небето и земята, но никъде не е казано, че е създал ада. Ето защо, като човешко изобретение, адът трябва да се разруши от своя създател. Който го е създал, той трябва да го разруши. Ще кажете, че трябва да осигурите бъдещето си. – Оставете бъдещето настрана. То се определя от настоящето. Каквото е настоящето, такова е и бъдещето. Осигуряването е стар метод. – „Какво ще стане с човека?“ – Това, което никога не е очаквал. Апостол Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“. Следователно задачата на човека не се заключава в неговото осигуряване, но в свързването му с Бога. Като обикне Бога, човек се свързва с Него и си осигурява такова светло бъдеще, каквото никога не е предполагал.

Като знаете това, не се безпокойте за непотребни неща. – „Какво ще стане с нас?“ – Каквото стана с Христос, това ще стане и с вас. Каквото стана с апостолите, това ще стане и с вас. Каквото стана със светиите, това ще стане и с вас. Христос мина през големи страдания и после възкръсна. Апостол Павел беше голям оптимист. Той мислеше, че лесно ще влезе в Царството Божие, но като го биха няколко пъти, каза: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие“. Ако във времето на Павел беше мъчно влизането в Царството Божие, в нашето време е още по-мъчно. Сегашният век носи по-големи мъчнотии и страдания на човечеството. Ние сме на края на века, когато старото отминава времето си и отстъпва на Новото. Това време носи големи, но велики страдания. Човек се пробужда, отправя погледа си нагоре, към възвишения свят, където е сигурността и щастието, които търси.

Животът на съвременните хора е преходен, както е преходно движението по права линия. Човек не може постоянно да се движи по права линия. Колкото и да не желае, той трябва да издигне перпендикуляр от една точка на правата и да върви нагоре. Този е пътят, по който човек може да намери Истината. Щом се домогне до Истината, той започва да мисли за Бога и страданията му изчезват. Истината и любовта ви към Бога са в състояние да изтрият сълзите от очите ви. Хората плачат, защото не са намерили Истината. Когато намерят Истината, те пак могат да плачат, но от радост.

http://triangle.bg/books/1931-03-11-05.1998/1931-05-06-05.html
Активен

Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #3 -: Януари 30, 2010, 19:21:35 »

Великиятъ законъ

Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята...

Какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която разширява човѣка, дава му подтикъ. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ като се влюби, не учи вече. Това не е вѣрно. Любовьта носи потикъ за знание. Онзи човѣкъ, на когото сърдцето се запали, той учи, той работи. Нѣкои казватъ, че Любовьта прави хората разсѣяни. Това което прави хората разсѣяни, не е Любовь. Когато нѣкой вълкъ иска да изяде нѣкоя овца това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ паритѣ на нѣкого, че иска да ги открадне, това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ нивата на нѣкого, че иска да я вземе, това не е любовь. Въ Любовьта има това качество, че когато човѣкъ залюби, не само, че оцѣнява нѣщата, но неговото сърдце се разширява, и той става щедъръ. Онзи който люби, кесията му е всѣкога отворена, и той мяза на изворъ, който постоянно изтича. Той не е като онѣзи варели, въ които се налива вино, и въ които постоянно се мѣри, колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Слѣдователно, можешъ ли да течешъ като единъ изворъ, любовьта е дошла въ тебе. Можешъ ли да виждашъ доброто въ всички хора, можешъ ли да виждашъ смисъла на нѣщата, като погледнешъ горѣ на небето, ти си при вратата на този великъ Божественъ животъ и Любовьта е дошла въ тебе...

Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Въ съврѣменната религия сѫ изопачили това учение и казватъ: вѣрвайте въ Бога! Не е казано да повѣрвашъ въ Бога, но великиятъ законъ, който разрѣшава въпроситѣ, казва да възлюбишъ Господа! А сега хората взели този стихъ „да възлюбишъ Господа“ и го претълкували: „вѣрвай въ Господа“! Когато се отнася до служение на Господа, вѣрно е, че не може безъ вѣра, но когато разрѣшаваме най-важния въпросъ, необходимо е друго вѣрую, съ което ще можемъ да го разрѣшимъ. А то с: да възлюбимъ Господа!

И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка.


http://triangle.bg/books/1925-02-15-10.2000/1925-10-11-10.html
Активен

Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #4 -: Март 03, 2010, 20:17:24 »


Учителят беше пътувал много из България. Ред години беше изучавал българина. Беше правил единадесет години своите френологически измервания и изследвания. Беше проучил българина всестранно. Той познаваше неговото минало и настояще, неговия бит и характер.

Знаеше добрите му и лошите страни, знаеше дълбоките причини откъде, при какви условия и как е придобил известни черти.

Веднъж той каза:

- В българина има три хубави черти. Най-първо са живели тук българите - траки, които са се наричали „благати хора” или „благари”. Те са били добри. От тях българите са взели склонност към мистичното, духовното. После са дошли славяните, заели са Балканския полуостров. От тях българите са взели духа на жертвата - самоотричането. Най-после са дошли Аспаруховите българи. От тях са приели храбростта.

Учителят познаваше душата на този народ - Божественото, което е вложено в него. Познаваше и онова чуждото, което отпосле се бе вмъкнало. Като работеше върху характера на българите, Учителят търсеше методи да го повдигне. Той вземаше много примери из живота на българите - образи, типове. Знаеше много анекдоти, характерни за тях, и често ги привеждаше в своите беседи и разговори. Веднъж, когато бяхме на планината, стана въпрос за българския народ. Учителят каза:

- Човек, докато не обикне един народ, не може да го познае.

Българското правителство трябва да даде премия на този, който напише най-добрата история за произхода на българския народ.

Вие сте пратени в България. Тук е една необработена, сурова почва с троскот. Трябва да копае човек половин метър, за да я обработи и пречисти. Да бъде човек твърд и устойчив - само при българите може да научи това. Трябва да живееш при тях, за да научиш твърдост на волята.

Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на Земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте, е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество - твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение.

Добре е българинът да бъде твърд, но да бъде разумно твърд, т.е. твърд не за обикновените идеи. За тях може да бъде отстъпчив. Но за Божественото трябва да бъде готов всичко да жертва, да не го е страх от смъртта. Човек, който се страхува от смъртта, нищо не може да постигне. Освен това българинът е много естествен и справедлив. Изобщо, славянинът е съвестен.

Българинът има много добри качества, наследени от миналото, например като се връща от лозето, той носи една кошница грозде. От нея дава на децата и на всички, които срещне. Тази кошница е специално за минувачи; не бута голямата кошница, която е за в къщи. Като обира лозето или плодната градина, не обира всичко, остава малко плодове или грозде за минувачите, за да си откъснат и те. Това, което остава, се казва баберки.

Българинът има една черта - не обича да му заповядват. Остави го свободен, ще направи много повече за теб. Българинът е гостоприемен. Когато отида в българска къща, питат ме какво желая да ми сготвят. Аз казвам: „Малко боб и малко лук.” Казват:”Не искаш ли кокошка?” Не. Когато те гощават, много добре гощават и постоянно те канят: „Защо не ядеш от това, от онова?” На трапезата слагат най-хубавото, което имат, най-хубавата диня, най-хубавото грозде - когато те обичат.

Когато ходиш и говориш на народа, българинът иска да знае дали с пари работиш или без пари. Питат ме: „С пари ли мериш главата?” Казвам: „Без пари.” Българинът много вярва в меренето на главата. Казва: „Мери човекът, мери главата, ръката.” Много любопитен е българинът.

Казвам на един българин: „Щастието ти зависи от този твой кон, не го бий.” Той вярва и почва да гледа добре коня или вола си, става много мек с него.

У българина има едно чувство - всякога преувеличава нещата. Никога не може да каже нещо както си е. Ще го преувеличи. Това чувство е развито у него. Ако са събрани няколко души, той ще каже: „Там има свят, не могат да се преброят.”

Добрата страна на българина е, че той е признателен. Когато бяхме на екскурзия в Родопите, в Циговия чарк, Баташко, синът ни настани в чарка, но баща му - упорит българин, не ни поздравяваше даже. Плащаме му - не ни поздравява. Казах: „Няма нищо.” Един ден, като реже на чарка, отскача една треска, влиза в окото му и то се подува. Синът иде и казва: „Окото на баща ми се поду. Трябва да го пратим в София.” Казах: „Няма нужда, ще му помогна.” Бащата иде. Казах му: „Ако отидеш в София ще ти извадят окото; аз ще ти помогна без да ходиш в София. Ще видиш колко скоро лекувам.” Обърнах му окото, извадих си кърпата, извадих парчето и намазах мястото с масло. Пипах внимателно и му казах: „Утре ще бъде окото ти добре.” На другия ден този човек стана мек като памук. Тури ни на разположение коне, хляб, всичко. И казва: „Много лоши сме били.” Разбира човекът. Обърнах окото и извадих треската - и изведнъж видя хубавата страна. Направихме една чешма там.

Българинът се отличава с голяма разрушителна сила. Много обича да разрушава. Като върви през гората, тук клъцва с брадва някое дърво или клонче, там клъцва. Ако българите съумеят да превърнат разрушителната сила в творческа, ще станат велик народ. Българинът трябва да разбира онези динамични сили, които минават през него като българин. Българите са хора на волята. У тях челото, носът и брадата са еднакво развити. Ето защо те не могат да бъдат хора само на чувството. Българинът иска Любовта да се изрази на дело. Той е добър, умен. Ако управниците слушаха народа, много малко грешки щяха да направят.

Българинът лесно се приспособява навсякъде. В България са упорити, но като излязат вън са гъвкави. Това е славянска черта.

Сега българите имат най-благоприятни условия. Невидимият Свят им помага. По натура те са песимисти. У тях надеждата е слабо развита.

В религиозно отношение у българина има много заблуждения. Не са се освободили още от идолопоклонничеството. Българите имат в живота си много неща, които не са Божествени, а човешки. Те вярват в амулети, не отиват на работа във вторник и петък. Като мине котка мислят, че няма да им върви.

Българският народ е музикален. В България има музикални хора.

Какво означава думата „българин”? Тя е от древен произход. Коренът й се крие в дълбоката древност. Под „българин” разбирам човек, който търси Учителя си, намира го и учи. От гледището на Божествената философия това е значението на думата „българин”. Значи българин е всеки човек, който търси и намира своя велик Учител, за да приложи неговото Учение и да покаже на своя народ и на своя ближен как трябва да се живее.

Ти питаш: „Българин ли съм?” Казвам: „Ако ме разбираш, българин си, ако не ме разбираш, не си българин.”

Има два вида българи: по плът и по дух. По плът са повече, а по дух - по-малко. Българите по плът нямат право на държава, но благодарение на българите по дух, българите имат право на държава. Истински българин е този, който има доброта, справедливост, красота и разумност. Доброта - в сърцето, справедливост - в ума, красота - в душата, и разумност. Българите трябва да се уповават единствено само на Бога.

Кои са причините за робството на българите под турците? Причината е в отношението на българите към Бога - нарушение на отношението им към Бога. Както евреите: като нарушиха своите отношения към Бога, дойдоха страданията. Всички страдания на народите идат от нечисти мисли, желания и постъпки. Българите бяха 500 години под турско робство - наказание за гонението против богомилите.

Един брат попита:

Кажете нещо за мисията на българите в бъдеще?

Като дойде времето, ще видят. България никога няма да бъде голяма държава, това е писано. Българите по друго трябва да се отличават, а не по успехите в своите войни. Управляващите в България извършиха много престъпления - и в други земи, и в самата България. Нямат никаква мъдрост тези хора. В България не трябва да има никакво насилие, никакви убийства, никакви изтезания. Казват: „Не може без това.” Значи да убиват могат, а да не убиват не могат! Българите трябва да разберат, че може и без насилие. Тъй както живее сега българският народ, има ли бъдеще? Убийствата могат ли да донесат щастие на България? Всички трябва да знаят, че има един вечен закон, който съди еднакво всички хора.

Нашите дипломати не са умни. Съвършен дипломат признавам този, който има смелост, ум, обхода и безкористие. В България трябва да се съединят четири души дипломати: Стамболов, Стоилов, Стоянович и Каравелов, за да образуват един дипломат.

Един брат запита:

- Днес няма ли от тази категория хора (дипломати) в България?

- Има, но не могат да ги намерят. Да ги потърсят в хамбарите, както сеячът търси житото в хамбарите, за да го посее. И като ги потърсят, ще ги намерят.

С какво може да се похвали един българин? В него трябва да има благородство. Какво е направил той за света? Българите направиха за света нещо чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на Свободата.

Един брат попита:

- Учителю, защо България е била избрана по-рано като център на богомилското движение и сега пак движението на Великото Бяло Братство почва от България?

Защото България има много планини. От Рилския масив слиза една мощна, възвишена Божествена статуя. Тези, които са близо до този масив, естествено е, че имат условия да се повдигнат, понеже са под благоприятни влияния.

Българите са съществували в предисторическо време. Нали едно дете може да смени три - четири пъти името си, но името не изменя човека.

Разумните Сили в Природата - Бялото Братство - са приготовлявали българите отпреди 5400 години за днешните времена. Сега те помагат на България.

Понеже България е в златния си век, никой не може да й напакости и навреди. Никой не може да отнеме добрите, благоприятните условия, при които тя се намира. Това спасява българите при сегашните събития. Ако тези събития се бяха случили в друга епоха, българите щяха да се справят мъчно. Благодарете, че милостта Божия не ви е изоставила. Сега условията за България са много благоприятни. 90% от условията благоприятстват за България да излезе от войната невредима. И само 10% са неблагоприятни. Невидимият Свят помага на българите да се справят с положението, да излезнат от днешното положение. От горе помагат на българите.

Досега българите слугуваха на силите на тъмнината, а сега ще слугуват на Силите на Светлината. България сега е като Обетована земя. Донесоха ми дюли 1000 грама и круши 700 грама тежки.

Единственото място, където небето се е променило е България. От 20-30 години то е станало като това на Италия.

Душата на българина е като силно наторена нива, на която растат всички семена, каквито биват хвърляни. Зависи от градинаря какви семена ще посее.

Ако българите искат да имат простор, трябва да приложат Божественото Учение. Българите ме интересуват дотолкова, доколкото могат да изпълнят Волята Божия, да служат на Бога. На българите, ако не се помага, не могат да се избавят. Те са така загазили, че само Божественото може да ги избави. Трябва да се привлече всичко онова, което е разумно у българина.

Българите трябва да посетят изворите. Изворите няма да дойдат сами. Ще потърсиш сам извора, отдето иде водата.

Един брат запита:

- Не се ли разбира от тези думи, че българите трябва да потърсят новото, което се дава чрез Бялото Братство сега в България?

- Обръщам специално вниманието си към българите да ги предупредя, че ще бъдат бити на общо основание. Готви се вече за тях камшик, не човешки, но Божествен. Този камшик ще се слага на гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на Волята Божия и кажат: „Ще турим ума и сърцето си в съгласие с Великата Божия Воля.”

Ако България приеме Новото Учение, ще получи всичко, каквото и е нужно. Ако не го приеме, нищо няма да й се даде. Христос проповядва на евреите преди 2000 години, но те не приеха това Учение. И ето, 2000 години се изминаха и те продължават досега да се скитат по света без отечество. Мислят ли българите, че ако не приемат Новото Учение по-добра съдба ги очаква? Ако българският народ не приеме това Учение, нещо страшно иде за него. Няма да кажа какво, но да го знаете. Вие ще видите какво ще дойде. Ако го приемете, ще бъдете един от първите народи.

Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че и ако вие не ме послушате, България няма да пострада. Аз бих желал българите първи да дадат пример. Важно е българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Ако всички приемат Новото Учение, пътищата им ще се оправят, семействата и училищата ще се повдигнат и тогава ще бъде приятно да преминаваш от единия край на България до другия. Ще бъдеш като в рая. Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Дето минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват, плодовете сами ще ти се предлагат. Моми и момци ще те посрещат с радост и веселие. Всички ще бъдат добре облечени и украсени.

Сега и аз търся в България хора на истинската Култура, в които да вложа нещо ново. Между българите аз намерих достатъчно умни хора. България е пълна с моми и момци, които ще се свържат за велика работа. За българите ще настанат най-благоприятни условия. Обърнете се към Бога, към Неговата велика държава.

От вас, като българи, се иска геройство. Англичаните се отличават с честността си. Германците - с трудолюбието си. Славяните - със самопожертвованието си. И вие като българи желая да имате за девиз самопожертвованието. Само тогава ще разберете смисъла на Живота.

Аз нося добро на българите. Ако не бях се застъпил пред Великия, Разумния Свят, те щяха съвсем да загазят. Сега Невидимия Свят иска да ги избави. Сегашната епоха е от голяма важност за България. Ако сега България не приеме идеите, които проповядвам, ако изтърве благоприятните условия, които и са дадени, тогава ще я оставят и тя ще има същите условия за повдигане в най-добрия случай след 2000 години най - малко, или при най-лошите условия - след 15 хиляди години най - късно.

В скоро време в свещения огън на Любовта ще влязат 4444 души българи. Знаете ли на какво ще прилича България, когато те влязат? След това ще се отвори една врата и другите ще влязат, след тях и още други. Българите, които влизат през тази врата, ще добият нещо особено. Който ги види, ще каже: „Това са българите.”

На българите ще кажа: „Ако слушате Господа, нивите ви ще раждат 10 пъти повече, отколкото досега. Лозята ви ще дават толкова много плод, че не ще може да се обере.”

Желая в българите да се роди Новият Човек. Това е възможно, защото българинът има добро сърце.

В България има много ясновидци.

Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, искаха си цар. А пък българите ще вървят по обратен път, те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република.

Изворът на Доброто - Последни слова на Учителя
Мърчаево - 1944 година
Записал Словото: Боян Боев
Съставител: Борис Николов
Активен

kim
Гост
« Отговор #5 -: Март 09, 2010, 20:09:24 »

Покланям се с уважение и любов пред Учителя!
Активен
Джонатан
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 27


« Отговор #6 -: Юни 14, 2010, 20:48:10 »

    из "Великата задача на човека"

     Хората живеят и се развиват според закона на еволюцията, който гласи: човек трябва да започне от най-малките идеи и величини, от най-близките до него предмети и постепенно да отива към по-големите величини, към по-далечните предмети. Само в приложението на този закон могат да се очакват постижения.

*
     В еволюционния процес Духът изучава отношенията на малкото към Великото, а в инволюционния процес Той изучава отношенията на Великото към малкото. Много хора правят погрешки в живота си, понеже започват със закона на еволюцията, а вървят по инволюционния път, т.е. занимават се с велики идеи, с големи величини. Те искат изведнъж да станат съвършени. Ако съвършенството се постига в един ден, защо трябваше тогава Бог, Който е Съвършен, Който включва в Себе Си всички блага, да създаде целия космос, да създаде безброй същества, които да скърбят и страдат? Значи Той е имал предвид великата задача на човека: да работи, да се учи, като започне от малките величини и върви към големите. Хората не разбират смисъла, който Бог е вложил в техния живот, но един ден, когато съзнанието им се разшири, те ще разберат този смисъл, ще разберат задачата, която Бог им е определил.

*
     Когато се молите, никой не трябва да подозира това. Никой не трябва да знае как и кога се молите. Човек може да бъде замислен, но не унесен. Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието човек трябва да учи.

Следователно веднъж дошли на земята, вие сте ученици. Всички живи същества, колкото малки да са, учат. В този смисъл всяка наука е на мястото си.

*
     Че някой имал едно верую, втори – друго верую, това не е важно. Важно е вашето верую да води към Бога. Щом води към Бога, то е добро. Хората могат да имат хиляди стремежи; те могат да мислят по различни начини, но едно е важно – стремежите и мислите им да водят към Бога. Когато употребявам думата “към Бога”, аз нямам предвид някакъв външен, физически стремеж, но разбирам най-възвишения стремеж на човека. Който има този стремеж в себе си, той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Докато този стремеж съществува в човека, дотогава той може да носи името “човек”. Заглъхне ли този стремеж в него, едновременно с това той се обезличава като човек. Щом човек има стремеж към Бога, Духът пък има стремеж към човека. Това са две течения в живата природа. Дойде ли човек до това дълбоко разбиране на нещата, вълните на неговото море трябва да утихнат и да се възстанови първоначалната хармония в живота. Това е задачата на всеки човек.

Някой се моли на Бога и казва: Господи, внеси мир в душата ми! Този човек се обръща към Бога като към същество извън него. Преди всичко той трябва да знае, че Бог е в него, Той живее в душата му, дълбоко някъде скрит, и оттам се проявява, оттам дава импулс, подтик за работа, за учене. Щом Бог е в човека вътре, сам по себе си той има Мир, няма защо отвън да търси мир. Мирът е качество на Бога, но не и на хората. Следователно колкото повече даваме път на Бога да се прояви в нас, толкова по-големи са възможностите за придобиване на мир.

*
     Кое е за предпочитане от двете положения: да бъдеш жив или умрял? Да бъдеш жив е за предпочитане. Хиляди страдания да преживее човек, но жив да бъде – това е важно за него. Противоречията неизбежно ще дойдат. Вие не можете да измените този закон, нито можете да го избегнете. Каквото и да правите, неизбежно ще минете през страданията на Йова. Много религиозни хора във време на страдания са се отчайвали, разочаровали, какво ли не са преживяли, но страданията не са избегнали: много от тях са горили, късали Библията си, отказвали са да се молят на Бога, но и това нищо не им помогнало. Във време на страдания много хора казват: Няма вече да се молим на Бога! И молитвите не помагат. Ако времето, което бяхме употребили за молитви бяхме употребили за наука, поне учени хора щяхме да станем. Това е крива философия, крив начин на мислене. Човек може да се моли на Бога и пак да учи. Истински духовният човек трябва да бъде високо културен, високо учен и образован човек.

*
     Казвате: Какво да правим с противоречията в живота? Противоречията са временни положения в живота на човека. Те съществуват поради неправилните възгледи върху важни въпроси в живота. Щом тия въпроси се разрешат правилно, и противоречията ще изчезнат. В Божествения, във Великия свят няма противоречия. Всички пътища, които водят към Бога са добри. При сегашните условия на живота и при разбиранията на съвременните хора, за да излезе от противоречията, човек трябва да има широта на душата и простор, свобода на Духа. Иначе с тесни, с ограничени възгледи той всеки час ще се натъква от едно противоречие на друго. Мнозина мислят, че като влязат в духовния свят, ще бъдат посрещнати с музика и песни. Влезете ли в духовния свят, вие ще се намерите пред сериозни задачи. Там ще снемат булото ви, ще ви покажат доколко сте били несамостоятелни, доколко нещата са били криво поставени във вас. Например вие ще се учудите когато видите, че само отгоре сте били калайдисани, а отвътре сте направени от бакър, от мед, която лесно се окислява и се превръща в отрова. Истинският човек трябва да бъде чисто злато и отвън, и отвътре, а не само позлатен отвън. Да превърне неблагородното в себе си в благородно, в чисто злато, това е задачата на човека. Докато не стане това, докато не разреши тази задача, той винаги ще се натъква на противоречия, а с противоречия животът не може да се уреди.

*
     Значи докато човек живее на земята, той трябва да различава нещата, да знае кой какво му говори и да прави верни преводи. Ученикът трябва да бъде искрен, добър, смел в себе си, да е готов на всички жертви, на всички отстъпки. Той трябва от една страна да бъде мек, отстъпчив, а от друга – твърд като камък. И ако давате, пак трябва да знаете как да давате: някъде ще давате всичко, някъде няма да давате нищо. Опасни са добрите хора! По-опасни от тях няма.

*
      Лошият човек е плитка вода, добрият – дълбока вода. Когато отивате при добрия човек, трябва да имате на разположение лодка, която да бъде съвършено здрава. Понякога в дълбоките води на добрия човек стават такива бури, и ако той не е внимателен, ако лодката му не е здрава, нито от лодката, нито от него ще остане нещо.

*
     Не мислете, че добрият, светият човек трябва да бъде “Божа кравица”, да не смее да каже дума на човека. Не е така. Запример казано е, че Бог е Любов. Да, но когато Бог говори на хората, земята започва да се тресе, вулкани да изригват, морета да се вълнуват, къщи да се събарят и т.н. Казвате: Дано Бог ни проговори. – Бог може да ви проговори, но ще знаете, че от вашата земя, от вашите морета, от вашите къщи помен няма да остане. – Тогава по-добре да не ни проговаря. – Не, Бог ще проговори на хората и те трябва да желаят това, но зависи по какъв начин ще им проговори. Три начина има, по които Великият може да проговори на хората: чрез Природата, чрез добрите хора и най-после чрез лошите хора. Чрез природата Бог говори със земетресения, с наводнения, с бури, урагани, циклони и т.н. От друга страна Той говори и чрез меките сили в природата. Чрез добрите хора Бог се изявява във вид на водопади. Добрите хора вдигат шум наоколо си. Те имат голяма сила в себе си. Те са като буйна, силна вода, която и воденици кара, и мотори кара, и градини полива. Чрез лошите хора Бог се проявява във вид на тиха, плитка вода, която много работа не върши: големи градини не може да полива, жаждата на много хора не задоволява. Често тя минава тихо, от никого незабелязана, но виждаш, че след време тук прокопала, там прокопала, ред пакости извършила.

Та от всички ви се изисква да си създадете нова философия за живота, но естествено обоснована. В това отношение вие можете да тълкувате науката, изкуствата, за всичко де имате свой мащаб, своя мярка на действие, но в края на краищата не трябва да забравяте, че и Природата има своя мярка за нещата. Природата, която е изразителка на Великото, на Божественото, има своя абсолютна мярка за нещата. Който влезе в нейното училище, само той има право да се ползва от тия абсолютни мерки. Ако някой се опита да злоупотреби с тия мерки, тя безпощадно се нахвърля върху него. Всеки удар, който Природата слага върху човека, показва, че той все е нарушил нещо. Щом е така, той не трябва да се сърди, но да се запита: Де съм сгрешил аз? Какво да направя, за да коригирам погрешката си? Всеки неправилен замах с ръката на невежия човек е в сила да наруши нещо от хармонията на великата Природа. Един ден, когато очите на човека се отворят, той ще види какви пакости е извършил. С един свой неправилен замах човек понякога става причина да изчезне един остров от великия океан, а понякога – да се яви един остров. Всяко движение, правилно или неправилно, има свои резултати, добри или лоши. Обаче човек и тук може да изпадне в крайност.

*
     Като наблюдаваме живота на съвременните хора, виждаме, че никакво християнство не е останало в тях. Чудно е когато те говорят за християнство. Съвременното християнство е примесено с езичество. То още не се е проявило в своята пълнота. Съвременните християни носят своите идеи отвън, а отвътре остават със старите си вярвания и идеи, каквито са имали преди християнството. Например българите не казват “Рождество Христово”, но “Коледа”. Значи те честват своите стари богове. Те казват още: “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”. Това подразбира, че се е замъчила майката на техните стари богове. Когато празнуват Великден, това подразбира възкресението на някой техен бог, който отговаря на Христос. По същия начин и у вас възкръсват някои ваши стари вярвания. Като знаете това, вие трябва да пресявате вашите стари вярвания, събрани от вековете, и да останете само с ония положителни възгледи и знания, които носите в себе си от създаването ви още. Това значи ликвидиране с кармата.

*
     Казвам: докато не стане пресяване на чистото от нечистото, на здравото от болното, животът на хората всякога ще бъде безсмислен. Като не разбират закона на пресяването, хората се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Чудно нещо! Бог намира, че животът има смисъл, а човекът казва, че животът няма смисъл! Кой има право: Бог или човек? Когато някой казва, че животът няма смисъл, това говори за неговите възгледи и за положението, в което той се намира. Този човек е дошъл в съприкосновение със същества, които в културно отношение седят по-ниско от него. Вследствие на това той има възгледите на тия същества. Психологически този закон е верен. Когато някой казва, че животът има смисъл, това показва, че този човек е влязъл в съприкосновение със същества, които седят по-високо от него и той се влияе от техните възгледи. Докато човек е в съприкосновение със старите богове, животът няма смисъл за него. Докато е в съприкосновение с парите, човек се намира под тяхното магическо влияние. Щом изгуби парите, едновременно с тях той губи и силата си. Докато държи ножа в ръката си, човек е силен; щом друг вземе ножа му, той става слаб. Питам: защо това, което ти държиш и това, което другите държат имат два различни резултата? Докато ти държиш ножа в ръката си, чувстваш се силен; щом друг вземе ножа ти в своята ръка, ти губиш вече силата си. Значи когато някой вземе твоя нож в ръката си и ти ставаш слаб, падаш духом, това показва, че този човек има по-ниска култура от твоята. Какво представя ножът? Словото. Словото пък е Разумния живот в човека, който му дава сила, мощ да се развива.

*
     Обстоятелството, че съм дошъл на земята, че имам живот, това показва, че Бог ме обича. Обаче ако не съм доволен от живота, ако не искам да живея, при това положение мога да мисля, че Бог не ме обича. По-вярно е, че който не обича Живота, той не обича Бога, а не обратното. Защо? Защото казано е, че Бог е Живот. Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога. Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището! Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”.

Когато Бог изпраща човека на земята, Той му дава всички възможности и условия да следва училище, да свърши университет. Ако той не остане доволен от тази задача, втория път Бог ще го изпрати на земята да оре нивата. Ако и от това не е доволен, Той ще го изпрати на земята да пасе говедата. Ако и това не иска да прави, най-после Бог ще го остави да върви по закона на инволюцията, да мине през всички форми, през които някога е минавал. И след като странства милиарди години из пространството, най-после тази човешка глава ще вземе опитност от всички тия неща, ще узрее и ще каже: Искам вече да уча, да свърша университет. Пред програмата, която Бог определя на човека, няма какво да се философства. Той разбира душите добре и на всяка душа дава съответна работа. Обаче като не познават себе си, хората искат неща, които не са за тях.

*
     Казвате: Философията на живота не седи в многото. – Не е в многото, но не е и в малкото. Не е в омразата, но не е и в любовта. Не е в злото, но не е и в доброто. Тогава де е философията на живота? За да се прояви Любовта в ученика, той трябва да има послушание. Ще кажете, че Любовта се проявява чрез някакъв акт.- Все трябва някой да направи нещо или да каже нещо, което да събуди Любовта в човека. Да любиш значи да слушаш. Ти не можеш да любиш докато не си чул нещо.

*
     Следователно човек не може да люби докато не се е научил да слуша. За да слуша, той трябва да е научил основния закон на слушането. По този начин само човек ще да дойде до идейната Любов, в която няма абсолютно никакво прекъсване, никакви противоречия. Тогава един живее във всички и всички в един. Докато не влезе в Любовта и не живее в нея, човек не може да разбере тази идея. Тя е нещо като математиката; каквато област представляват безконечните числа в математиката, такова нещо представлява и Любовта в живота. Какво ще разберете например ако ви напиша едно число с 90 нули? Може ли вашият ум да обхване това число? Никой философ в света не може да го обхване. То седи извън границите и възможностите на човешкия ум. Ето защо човек трябва да дойде до малките, до основните величини на слушането. Ако си сред природата, ще слушаш пеенето на птичките, бръмченето на бръмбарите, хвърченето на пеперудките и ще се радваш; после ще гледаш към цветята, които цъфтят, към дърветата, които връзват плод и към Слънцето, което грее, и ще се радваш. И най-после като влезеш между хората и слушаш как говорят, пак ще се радваш. На всичко ще се радваш!

*
     Всеки сам може да се изправи. В душата на човека се крият възможности за неговото изправяне. Това всеки трябва да знае, да не мисли, че изправянето му ще дойде някъде отвън или че Господ трябва да се заеме да го изправи. Условията за изправянето на човека са външни, а силата и възможностите за това изправяне са в него самия. Защо? Защото Духът Божи работи отвътре-навън. Важно е веднъж Духът да заработи в човека. Щом Духът почне да работи отвътре, Той заставя вече и външните условия да бъдат в хармония с вътрешните. Духът е Господар и на външните, и на вътрешните условия в живота.

Първо човек започва да живее външен живот, а после иде вътрешният. Този е пътят на всеки човек. Христос казва: “Аз Съм Пътя, Истината и Живота”. Мнозина се страхуват, безпокоят се как могат да следват Христовия Път. – Няма нищо страшно в този Път. Човек не трябва да се безпокои, но не трябва да бъде и съвършено спокоен. Аз не искам да отнема безпокойството ви. Защо? Колата не трябва да бъде много натоварена, но не трябва да бъде и много празна. Всеки кораб, всеки параход има известна стойност дотогава, докато съдържа в себе си определен баласт. Ако съдържа повече баласт, отколкото е нужно, има опасност да се претовари и да потъне някъде в океана. Казвам: не товарете корабите си повече отколкото трябва! Мярката е определена. Носете колкото можете! Днес съществува лакомия навсякъде. Като пазите определената мярка, вие ще се доберете до положителната философия на живота.

Казвате: Какво ще стане със света? – Няма какво да разрешавате този въпрос. Той отдавна е разрешен. Веднъж Бог е направил този кораб и го е пуснал в пространството, Той има вече грижа за него. Този кораб има свой капитан, който го управлява, няма защо вие да се грижите за него. Капитанът има на разположение много матроси, които му помагат. Вие сте пътници, влезли сте в кораба; на вас не остава нищо друго, освен да се доверите на капитана.

*
     Ще дойде някой при вас и ще ви убеждава, че Бог може да отклони земята от нейния път. – Това е вероятно, но не е възможно. Защо? Невъзможно е Бог, Който е начертал пътя на земята, да я отбива от този й път, само да ви убеди във вашето вярване.

*
     И тъй не влизайте в противоречие, в разрез с Природата! Ако е въпрос за постижения, дръжте се за възможните неща. Ако е въпрос да се повдигнете, да работите върху себе си, дръжте в ума си непостижимите неща. Във Вечността, в обширния свят всичко е възможно и постижимо. Във физическия свят обаче всички неща са вероятни, т.е. възможни и невъзможни.

*
    И тъй ако можете да реализирате онова, което е определено в сегашния ви живот, това е достатъчно. Целта на живота е да реализира човек нещо безсмъртно на земята, което да остане за Вечността. В този смисъл всеки човек, всеки народ може да остави нещо безсмъртно.

*
     Казвам: вие трябва да имате вяра в Божественото, Което работи в човека. Казано е в Писанието: “Нито ухо е чуло, нито око е видяло, нито през ума на човека е минало онова, което Бог е приготвил за ония, които Го слушат, които Го любят и вървят по Неговите Пътища”. Който слуша Бога и Го люби, той постоянно ще расте и усилено ще върви към постигане на своя Висок Идеал. За този човек земята е училище, дето ще среща и красиви, и весели, и комични уроци.

“Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде благословено името Му!”

http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=973
     
« Последна редакция: Юни 14, 2010, 21:03:15 от Раличка » Активен

В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката Душа.
nia.boneva6
Гост
« Отговор #7 -: Юни 14, 2010, 21:24:09 »

http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_frontpage&Itemid=1
Активен
prikazka
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 93

« Отговор #8 -: Май 31, 2011, 08:33:42 »

Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Онлайн беседите на Учителя Петър Дънов
Видео клипове
eshavt 0 2405 Последна<br />публикация Октомври 22, 2009, 16:23:34
от eshavt
Мисли и предсказания от Беинса Дуно ( Петър Дънов )
Езотерика
Слънчев лъч 0 1788 Последна<br />публикация Февруари 09, 2012, 20:11:33
от Слънчев лъч
Динамическа сила на мисълта - Беинса Дуно
Духовни учения
{-^-} 1 953 Последна<br />публикация Февруари 28, 2012, 20:55:02
от {-^-}

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright