Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 ... 3 4 [5]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Kissing You Good Night  (Прочетена 4001 пъти)
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #60 -: Май 01, 2012, 18:32:18 »

Е ивеве защо да се излага ? Казва истината човека която е много по добра в случая отколкото да земе да си измисля някви тъпи историики Усмивчица
Не казвам, че се излага.
За един излагацията е едно, за друг - друго... Сита го определи като излагация и аз не сметнах за нужно да му противореча, просто допълних защо е излагация. И мисля, че се разбира какво имах предвид.
Активен
Светлина и Тъма
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 32

« Отговор #61 -: Май 01, 2012, 18:58:15 »

Е ивеве защо да се излага ? Казва истината човека която е много по добра в случая отколкото да земе да си измисля някви тъпи историики Усмивчица
Не казвам, че се излага.
За един излагацията е едно, за друг - друго... Сита го определи като излагация и аз не сметнах за нужно да му противореча, просто допълних защо е излагация. И мисля, че се разбира какво имах предвид.
Да не коментираме Сита че админите пак ще го нарекат "спам"
Активен
ИВЕВЕ
Гост
« Отговор #62 -: Май 01, 2012, 19:02:23 »

Не коментирам Сита - споменавам мнението на Сита, намиращо се в тази тема, няколко поста под моя.
Просто ти отговарям. Усмивчица

А основното беше - браво за автора на темата.  Прегръдка
Активен
Kissing You Good Night
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #63 -: Октомври 10, 2012, 00:25:50 »

    Имало едно време един Овен. Казвал се той Председател и бил председател на културно-просветен център. Центърът бил известен като "Центъра". Та в Центъра Председателя си четял книжки, просвещавал хората за живота, но от много мислене относно четеното, започнал да получава отклонения в работния режим. Първо започнал да гони тези, които харесвали Йога. Защо - историята мълчи. Председателя казвал на приятелите си, че те не са в Истината (а гледни точки за Истината има, колкото хора има на тази грешна Земя). След това изгонил от Центъра теософите - пак със същото оправдание - не били в Истината и те. Айде, да кажем, случило се малко повече от нормата глупаци да му се убият о главата баш на Председателя. След това той започнал да гони и свои сподвижници, които не били съгласни с неговите виждания за Бог и Неговата същност. Останали само един файтон хора. То вече миришело яко на насрано положение, но тези една шепа лапни-шарани си казвали, че мирише, защото канала на тоалетната на Центъра изпуска миризма. Накрая Председателят започнал най-нагло да се гаври с малкото си приятели, обиждал ги, обирал им парите до шушка, карал ги да му носят храна от къщите си, когато те самите те нямат какво да ядат, карал ги да му плащат сметките и още ред безчинства. Тогава и последните приятели на Председателя си рекли: "Абе ние що не те пратим да вървиш на майната си?" - и речено-сторено. Започнали да си намират оправдания да не му посещават проповедите на Божието Слово на Истината, както Председателя наричал шаблонните си лекции за Бог и за Духовното. Скоро Председателя видял, че е останал сам. Казал той: "Светът не е заслужил да има Центъра! Дотук бях!" - и след два дена дошли от фирмата, която стопанисвала залата, където се помещавал Центъра, взела му ключовете и сега Председателя само по едно име е останал и обикаля немил-недраг из града и търси начин да направи нов Център.
    Но ако чуете (А аз на нужните хора ще подскажа за какво да се оглеждат, за да се пазят!), че има там някъде си един Председател, който иска хората да знаят истината за Бог - пазете се! Този човек не познава любовта, на която учи хората! Ти или умееш да обичаш, или не умееш - никой не може да те научи на подобно нещо. Любовта не може да се обясни чрез Ума - тя трябва да се усети, за да бъде разбрана. Призовавам ви да сте по-бдителни, а тези, чиито деца ходят по лекции и медитации, малко от малко да внимават кой общува с децата им - иначе може да гледаме семейни драми заради Председателя. Основно се върти във Варна този Овен, така че приятелите на форума във Варна нека си отварят очите на четири! Лека вечер на всички!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #64 -: Януари 05, 2013, 13:45:04 »

    Честита ви новата 2013!!!
    За вас не знам, ама аз ще публикувам серия разкази "Спомени от бъдещето". Сега предстои да изтърпите първия.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    nobody
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


    « Отговор #65 -: Януари 05, 2013, 15:37:20 »

    Какво толкова честитите всички тази 2013... ще свърши, слава Богу! 
    Активен

    ...Nobody's perfect!
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #66 -: Януари 07, 2013, 12:26:03 »

    Това се случи на Братския събор в Русе. Помня, цяла вечер бяхме вилнели с моя славен другар по душа и дух Тонко и накрая с него легнахме и заспахме като заклани. На сутринта станахме, гледахме как се играе Паневритмия и след това закусихме. Аз му дадох от моите конспиративни запаси майонеза и по време на закуската се случи едно непредвидено произшествие:
    Намерих в джоба си пет лева без някакво конкретно занятие там. Показах ги на Тонко и започнахме да мислим, дъвчейки филиите с майонеза какво да сторим с парите, за да се позабавляваме. Тогава той каза, че един негов съученик си купувал пиратки от един амбулант от пазара в жк Дружба 2.
    Тръгнахме към въпросния пазар и след половин час бяхме там. Намерихме амбуланта бързо и след кратък пазарлък купих пет пиратки, касетъчен тип, които бяха навързани на един дълъг около 30 сантиметра фитил.
    Връщаме се ние в лагера и тичаме да обядваме, като само си хвърлих пиратките в палатката. След обяда с Тонко пак си говорехме, когато забелязах, че наоколо се мотае Овена Председател и подслушва, правейки се, че съзерцава едно дърво. наврях си с едно движение един фитил пиратки в гащите и попитах Тонко, който също беше забелязал Председателя:
    - Тониии… Тонченце… Тонче-Бонбонче…
    - Да, кажи? - отвърна Тонко.
    - Искаш ли да ти покажа нещо много интересно ей там, в храсталака? - Попитах аз дяволито.
    - Да, разбира се! - отвърна Тонко, преструвайки се, че не знае какво злодеяние ше извършим двамата пред Председателя.
    Отидохме в храсталака и аз си разкопчах ципа до половината и рекох:
    - Тони, ела!
    Тонко дойде и рече:
    - Ооо! Колко е голям!
    - Да, а какъв е рунтав! Нали? - добавих аз.
    - Аха - отвърна Тонко. - А колко е дълъг?
    - Ами бръкни, разкопчай, сам ще разбереш! - рекох аз.
    Тонко ми бръкна в гащите, хвана фитила и точно когато Председателя се канеше да се нахвърли върху ми със зверски вик, Тонко изтегли фитила, тикна го в лицето на Председателя и тогава Председателя се обърна към мене и ми рече:
    - Говедо!
    Ние се разсмяхме идиотски, а Председателя отиде да си излива яда, като се кара с почиващите в близост рокери, които вдигаха врява до небесата.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #67 -: Януари 12, 2013, 17:33:33 »

    Беше сякаш вчера. Бяхме с първия за Недим Братски събор в Русе. Тонко щеше да учи за предпоследна година в Русе, а по-следващата година идваше, както се беше клел, във Варна да учи компютърни технологии.
    Аз бях донесъл една гаца ябълки и като се видяхме с Тонко на центъра, отидохме, взех си от магазията на гарата гацата с ябълки и с такси тримата поехме към Тонкови. Слязохме, Тонко ни въведе и пак ни изненада - готвената от мене и Недим с толкова любов и старание храна сега трябваше да седи непокътната, защото Тонко беше стъкмил една чудо-трапеза. Седнахме, хапнахме, а после казах:
    - Хайде да правим щрудел!
    Хванахме се и започнахме да режем ябълките на осминки, пуснахме електрическата месомелачка на майката на Тонко, намляхме ябълките, омесихме сместа със захар, канела, орехи, лимонова есенция, че кора нямаше и малко - около 80 грама, ром, и започнахме да вием фитили. Направихме фитилите и някъде към два и половина сутринта нашето творение - супер сочния щрудел с изключително сладък пълнеж видя бял свят. Кусахме си на закуска малко и останалото отиде в двете кутии, които бяхме взели в багажи си от Варна. После хванахме автобус 24, слязохме на хижа Приста и си разпънахме палатката. Този път Овена Председател си беше взел бележка и се беше разпънал на другия край на почивната зона, но все пак наминаваше да слухти.
    И така в нас се роди един пъклен замисъл.

    По едно време Недим седна на един камък, а аз пред него, сложихме в храстите така, че да не се вижда толкова лесно кутията с щрудели, а Тонко седна до мене и започна да гледа към скута на Недим. В това време Председателя наостри уши, защото започнахме да говорим високо, но не чак толкова, че да ни чува ясно и отличимо. Най-накрая аз викнах:
    - Леле, майко Божия! Колко е голям!
    - Ами като е правен от здрава ръка, голям ще е! - отвърна Недим и се разсмя.
    - И колко е вкусен и сочен!
    - Като е правен с любов, такъв ще е! - отвърна Недим и викна в стил а-ла Майкъл Джексън "Ау!"
    Тогава Председателя дотича и видя следното - аз седя и гледам в очите Недим и му се усмихвам ласкаво и нагъвам щрудел, Тонко също гризе едно парче, Недим и той, тримата се хилим, и нищо неприлично не правя на Недим пред погледа на Тонко.
    Предложих на Председателя:
    - Искаш ли щруделче?
    Той взе едно парче, отхапа от него и измрънка:
    - Малоумници!
    Ние се разсмяхме, а той отиде да изнася реч на котките на хижата.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #68 -: Февруари 08, 2013, 16:53:18 »

    Този път се бяхме събрали аз, Недим, Тонко и още едно момче - Марк. Марк за пръв път идваше, но вече беше чувал за нашите историйки и искрено щеше да се радва да научи как се майтапи Овена Председател с неговите ерозирали дърти възгледи.

    Та, разположихме се ние на нашето вече традиционно място, в новата петместна палатка и пак гледаме - Овена Председател се върти да слухти какво си говорим.
    Тогава Марк му щукна нещо и рече:
    - Някой мераклия да ме намачка?
    И ми хрумна идеята как да бъзикнем Председателя. Насядахме в едно малко странни пози, но така, че да не е много ясно дали сме с гръб, лице или въобще как сме един към друг обърнати. И започнахме да се масажираме един друг. Викахме от кеф, охкахме, и накрая Председателя се промъкна до палатката, отвори я с очакване да види да се опипваме и вресна от яд:
    - Кретени!
    А ние просто се масажирахме....

    Председателя се опули страшно, каза:
    - Вие сте отвратителни! Вие не сте по Учителя!
    и отиде да се кара с гаргите на баира.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #69 -: Септември 22, 2013, 17:10:45 »

    Тролейбусна история

    Часът беше някъде към 11 вечерта. Последния курс на тролей 87 от Владиславово за почивка щеше да ме остави след половин час на 200 метра над нас. Бях ходил да помагам на Марк за подготовката му за гимназията. Вече се бях настроил да си лягам, когато Марк ми позвъни.

    – Как е в 87-цата? Сам си, знам, тъпо ти е в тролея, нали? Сега, на „Кайсиева градина“ гледай кой ще се качи за центъра.

    Наистина, след минута тролея спря на въпросната спирка и в машината се качи пиян-залян и черен от бяс Овена Председател. От него струеше черна мътилка, която помътняваше обстановката в новия „Поларис Тролино 25Ск". Всичко започна да заприличва като че ли в тролейбуса щеше да се разрази мощна гръмотевична буря в компанията на китка шквалове.

    Марк ми каза:

    – Не се плаши! Просто скръсти ръце пред гърдите си, пред сърцето, кажи „I'm the invisible-visible-visible-visible man!“ като в оня ремикс на Куин. Ще видиш какво ще стане!

    Послушах го. Тозчас аз се стопих във въздуха и след малко се озовах у нас, в леглото ми, под завивките. Марк ме попита:
    – Къде си сега?
    – У нас – казах му аз.
    – В леглото си, завит, на топло, това е супер – каза той. – Сега, кажи ми, за какво си мислѝ, докато правеше това?
    – За най-безопасното място, където мога да съм – казах му честно аз.
    – Това е твоят дом, виждаш ли? – каза ми той. – Да знаеш, у дома е най-хубаво! С пари нито дом, нито уют, нито любов, нито уважение можеш да си купиш! Урок да ти е това! А дарбата – халал да ти е, ако си поел урока!
    След това той се засмя и каза:
    – Лека нощ! Обичам те! Ти си ми като батко!
    – Лека нощ, малкия ми ангел – казах аз. – Дано да сънуваш най-красивите и пълноцветни сънища, които можеш да срещнеш в нощта!

    След малко усетих сякаш някой ме прегръща и с привичното за Марк движение ме погали по гърдите и ме обгърна с някаква топла мантия. Последното, което чух, беше сякаш екот в главата ми:
    – Ти си повече от това, което се вижда отвън! Запомни го завинаги!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #70 -: Октомври 10, 2013, 16:35:49 »

    Смъртта е за хора, които все пак са постигнали нещо. Аз след като се осрах до ушите пред онези хлапета, накрая получих проклятие, че нито ще намеря душевен мир, докато не се очовеча истински, нито ще мога да умра. Та, сега започвам да наблюдавам колко милениум-бъга ще надживея, преди да стане нещо от мене. Някой ден ако се отчета на Админа за свършената работа (дето я стане, я не), ще мога да кажа колко милениум-бъгове са отчетени, докато съм се преструвал, че работя над себе си.
    Пък колкото до хлапетата, дори и някой ден да ми простят за сторената идиотщина, дето можеха с най-чиста съвест да викнат патрулката да ме вдигне и вече да търкам наровете в някой зандан, те се смилиха над мене и ме оставиха да живея. Лошото е, че не е ясно колко, ама няма хич малко да е, както съм я подкарал. Може и да стана свидетел на Y3K, Y4K, Y5K,..., Y88K-бъговете, ама все същия глупак да си седя. Та сега е пълна мистерия накъде отивам. Днеска всичко, което е пред мене като перспектива сега, го формулирах така:
    "Гледай - пред училището мегдан. Хора всякакви минават. А аз ако хвана пътя нагоре, ще мина през Левски, през Техническия, през психодиспансера даже, ще изляза на Телевизионната кула и ще отида на майната си. Ако тръгна на запад, ще мина през Левски, ХЕИ-то, накрая през Елпром и накрая пак ще отида на майната си. Ако хвана пътя към Центъра, ще отида в Аспарухово, после на Галата, на Черноморец, Кара Дере, може по някое време и до турската граница да стигна, ако съм упорит... Ама пак ще отида на майната си. Ако хвана към морето, пак отивам на майната си. Даже да хвана за Центъра и през гарата да стигна до Аспарухово, а оттам - до Девня и оттам на Телевизонната кула, пак ще съм на майната си... Не съм се променял, не съм започнал нищо да променям, а с това интелектуално развитие надали ще променя нещо в себе си някога, та където и да отида, все съм на майната си, дори и да се прибера вкъщи. Хората правят нещо, постигат нещо, па вземат, че умрат. Аз само седя, по цял ден си чеша някои части от тъй нареченото ми тяло и нищо не правя. Ей това съм аз... А иначе защо няма да умра? Защото нищо не върша. А докато не си свърша работата, няма да си тръгна оттук, защото ако нищо не съм направил, няма защо да си тръгвам - на кого му е нужен безделник и пройдоха, който вместо да работи, си пилее времето за глупости? Пада ми се, щом съм толкова готин, че не мога да направя нищо, защото е под достойнството ми‼".
    Пък и немалко хора казват, че съм изключително специален. Прави са, милите. Толкова много съм специален, че още никой не е измислил предназначението ми, та затова съществувам между другото - колкото да преча на останалите хора да живеят нормално.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #71 -: Октомври 24, 2013, 13:30:26 »

    Тази сутрин психиатърката д-р Ми(нди)лена Топалова започна деня си по особено нещастен начин, съобщават АФП, АП и ИТАР-ТАСС, цитирайки случайни свидетели.

    Съгласно описанията, малко след 10 сутринта, във видимо изтощено състояние след особено бурна и тежка нощ, вървейки из централната част на Варна с чаша отровно кафе без захар, срещнала своя смъртен враг, нейн бивш пациент на 20 години. Той я поздравил, тя изпищяла и побягнала.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #72 -: Октомври 26, 2013, 18:45:22 »

    Празнична лудница на Лозето

    Беше празника на Бялото Братство - 12-07-2014 - 150 години от рождението на Учителя. Бяхме се събрали с компанията идиоти - аз, Марк, Алекс и Явката на Лозето да им покажа, че това там са хора, а не людоеди и кръвопийци.

    На Паневритмията аз играх по-добре от всякога. Момчетата седяха отстрани да гледат. След като свършихме, нашия стар познайник - Овена Председател, реши да ме агитира да му стана наново ученик в името Господне. Идва да говори с мене, вече е на две крачки от мене, когато Марк застава до мене и се ухилва. Председателя видя Марк, направи едно унгарско знаме набързо (най-напред почервеня от яд, после побеля от ужас, накрая позеленя от злоба) и се връцна нататък. Алекс пиеше кафе и като видя тази гледка, изпръска кафето с уста и само дето не умря от смях. После една сестра го поздрави, а той я мразеше, защото не стига, че й обра спестяванията до стотинка, ами я сатанизира дотам, че тя беше изпаднала в депресия. Тя го поздрави: "Брат Данчо, светъл ден!" Той само я изгледа сякаш иска да я удави в чаша вода и рече троснато "СВЯТЪЛ!", като направи физиономия като тъста на Младия Меринджей от "Съдебен спор", който на въпроса на репортера отговори лаконично: "Ко?! Не! Ня'а таки'и ра'оти!" и повече не коментира нищо. Алекс и Явката умряха да се смеят с идиотската му реакция.

    Разпънахме една палатка в единия ъгъл на Лозето и се пъхнахме вътре да си почине, след като два часа се борихме с рейките, които се гънеха накъдето им щукне, само не и накъдето на нас ни трябваше.

    Алекс изкара една чанта от багажите и отвътре изкара едни хубави банани - екстра качество.
    Той започна блажено да си яде банан. В това време Овена Председател (ака Дако Лудия) започна да се върти да слухти.
    Алекс ми направи ишмар, че ще го майтапи и изкара нов банан. Попита ме:
    - Гладен ли си? Ела да ми лапнеш банана....
    Той изкара един по-голям банан и аз ахнах:
    - Вайй, чорбаджи, как го отчува толкова млад и зелен?
    - Ами с постоянство и добра грижа... Да не става шия от туршия, я! - отвърна ми Алекс. - Тъй де... Сиа кво, да не би като сме духовни, да не трябва да си обгрижваме имането... Ти ко ма напра'и ве...
    - Я, дай да видя... - рекох аз. - Леле, колко е сочен и ароматен... Да ти е радост да си лапнеш... Я дай го насам!
    Алекс започна да помахва с банана към мене. Аз започнах да хамкам като халвата на Заговезни към банана. Накрая Алекс ми подаде обеления банан и аз отхапах от него.
    - Ееее, бате, ама то направо като мед сладко ве... - изказах възхищение. - Не си бях представял, че е чак пък толкова сладко туй чудо на природата... Ски'й - кат носеща колона на ядрен бункер... Major Tom отвсякъде....
    Марк и Явката едва се удържаха да не избухнат отвсякъде.
    - Гледай - продължих да сипя хвалебствия аз. - Пурите "Чърчил" не са толкова големи!
    - Ми тъй де - каза Алекс. - От добър корен добър плод се ражда....
    Отвън Дако Лудия се усещаше как кипи от бяс. Видяхме го как отива нанякъде и след малко се връща съпроводен от лобито ми на Лозето. Чувам го:
    - ... Ийса жгу видити колку й праведин... Содомити сми пуснали....
    Аз вземам бързо банана и Дако Лудия отваря палатката и всички виждат как ядем банани.
    - Къки съ тис судумии тука ва! - пита Дако Лудия бесен. - Прит Господъ и Учитила жъ утгуваряти за тос разврат, гиди урутчита ньедни....
    - Какво ти става ве, ей! - викна Марк. - Не виждаш ли, че хапваме банани? Гаати нахала тъп!
    Дако Лудия се оттегли вбесен. Ние се разсмяхме неудържимо. Не е каквото да нямаше защо да се смеем.
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Страници:  1 ... 3 4 [5]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright