Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  1 2 [3] 4 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Дневникът на Kissing You Good Night  (Прочетена 4003 пъти)
Kissing You Good Night
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #30 -: Септември 12, 2011, 12:11:12 »

    Септември ще бъде май, а?
    Вече не мога да си обясня, ама започне ли да доближава този месец към мене, винаги стават някакви кардинали промени.

    Ето и пример:
    28.08.2010 - звъннах на моят най-добър приятел и му честитих рождения ден. Той беше щастлив, защото бях първия, дето се е сетил за него;
    11.09.2010 - той вече беше във Варна и се видяхме на по бира;
    18.09.2010 - вече с него бяхме в много добър период.
    --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
    28.08.2011 - на същия човек му честитих рождения ден... То бяха едни сополи и лиги по телефона... Кабардясаха ми ушите от лигите, дето се изляха отгоре им;
    30.08.2011 - за този човек научавам от една наша обща позната, която е и членка на форума (аз ги запознах), че той е говорил лошо за мене;
    31.08.2011 - срещам въпросния субект на улицата и го сгъвам от бой;
      + Сега с него не можем да се разберем какво мислим един за друг.
    Причината е, че с него имаме трансмисии на телепатично ниво, които са много объркани и оплетени, та не можем да се разберем какво искаме един от друг нормално.
    Освен това той искаше да му простя за предателството, което е извършил спрямо мене.
    Тук вече идва кръстопътя - как да му простя за такова нещо, което в недалечното минало се е наказвало със смърт?
    От една страна един мой приятел от квартала казва:
    "Ако ти беше наистина приятел, щеше да те помоли да се отдалечиш от него..."
    От друга страна, представители на западната агитка на форума ми казват:
    "Това, което той е сторил, е същото, което става, когато един маневриращ влак се засили с 30-40 kmph. към спрелия влак с повече вагони, с когото ще се композират. Буферите отблъскват двете композиции и те се връщат по линията в противоположни посоки. Всичко това е провокирано от свръхсближаването ти с него."
    И ето откъде тръгва объркването.
    Оттук вариантите са много - да е само това, което онази любезна обща наша позната твърди, да е само това, което западната агитка настояват да е, или пък да е следната комбинация: хем да съм му приятен, ама и съучениците му да го въртят на шиш, та той да се подиграва с мене (донякъде напреки волята си); или пък да съм приятен, но и да му е забавно в същото време да си играе с мене по този начин, защото няма на кого да си избие лошотията.... Ама нали го е казал народа ни: когато каруцата се обърне, пътища много...

      + Сега основната ми цел е да стабилизирам отношенията си с него, за да може да спя спокойно и да не си врещим и циврим в сънищата един на друг.

      + А в по-дългосрочен план може да се помирим и да сме пак същите приятелчета, както преди.

      + Иначе замисъла да сме заедно, като сродни души, хич не е лош. Това обикновено е рядкост, макар че още по-голяма рядкост са такива отношения като нашите - от "Осанна!" до "Разпни го!". И това постоянно. Месец за месец сме на такива пикове, когато сме в един град. Това, в този ред на мисли, ме кара да си мисля, че е по-добре да сме по-рядко в един град, за да не се трепем и пердашим постоянно, та да вадим акълите на бабичките по пресечките и кьорсокаците, размазвайки си фасоните в тротоарите. За едни Работници на Светлината това е крайно неприлежно и трябва да спрем - да се помирим и да спрем с тези конфликти.

    А вие на какво мнение сте?
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Финист
    Финист
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 142


    WWW
    « Отговор #31 -: Септември 12, 2011, 12:56:07 »

    Ако ТИ му беше приятел, никога нямаше да го "сгънеш от бой"... нооо явно не си толкова добър приятел колкото си мислиш, че си.

    Що се отнася до миналото и до наказанията от миналото ... що си мислиш, че това което ти си направил (сгъване от бой без изясняване на ситуацията от обвиняемия), е нещо различно? едно време злоупотребата с правораздаване са го наказвали с изгнание... а също и с публично бичуване...
    Но миналото отдавна е отминало, сега живеем в сегашното и следва да прилагаме обичаите на сегашното - и ако за клевета се очаква публично извинение, то за побой наказанието е по-сурово...

    Питаш как да простиш... много е просто! Нали имаш някакви духовни устреми(иначе нямаше да висиш на тоя форум)... тогава следва да отвориш сърцето си и да забравиш лошото отправено към теб... но уви, момента е пропуснат, вече избра "боя" пред прощаването...

    Що се отнася до това дали сте "сродни души" - никакъв такъв замисъл няма освен между ушите ти в твоята собствена фантазия... ако имаше такова нещо, никога нямаше да има неуважение и насилие между вас, дори и един път... фактът, че явно се случват повечко агресивни изблици показва, че и двамата сте още мноооого далеч от нивото, на което една душа става способна "да се сроди" с някоя друга... по-точно още се учите "да се сродявате", и от това което пишеш, поне за теб предстоят едно три-четири хиляди прераждания учейки това... освен ако не вземеш кардиланолното решение да го направиш по-бързо, но за това се изисква доста сила, която не се вижда да събираш... точно обратно, пилееш в избухвания и силни емоции... което значи че активно "се трудиш" за удължаването на "обучението си"...

    честито
    и успех!
    Активен
    BaDBluEeYeS
    Witness of a miracles
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


  • Град: Ямбол
  • « Отговор #32 -: Септември 12, 2011, 19:45:14 »

    Finist, не си хаби напразно думите... Борката е човек , който "чува" , но за съжаление не "слуша" . Много пъти сме се опитвали да му "отворим очите" за отношенията му с това момче. Но при него просто е в сила поговорката : "Едно си баба знае, едно си бае".
     Нищо лично против Кисинг ю, той знае , че ми е много симпатичен, но истината трябва да се казва. А в случая , тя е , че той не търси съвет.. а ВНИМАНИЕ.
    Активен

    За сините очи, розовата душа и животът ми в лилаво
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #33 -: Септември 13, 2011, 09:45:16 »

    Цитат
    Finist, не си хаби напразно думите... Борката е човек , който "чува" , но за съжаление не "слуша" . Много пъти сме се опитвали да му "отворим очите" за отношенията му с това момче. Но при него просто е в сила поговорката : "Едно си баба знае, едно си бае".
     Нищо лично против Кисинг ю, той знае , че ми е много симпатичен, но истината трябва да се казва. А в случая , тя е , че той не търси съвет.. а ВНИМАНИЕ.
    Сърце Целувчица Сърце Целувчица Сърце Целувчица х10000 за Галка, ама разбери, че сега съм супер объркан (). Ако беше на мое място не знам как би постъпила, защото вече се замислям дали да не се терминирам заради всичката лудница около мене - па дано всичката тази простотия спре.... Вече ми писна да живея като в "Пълна лудница"! Няма ли кой да разбере това!!? Или може би трябва да зае#а всичко, свързано с духовното развитие и да се оставя на психиатрите да ме тъпчат с каквото си искат и да експериментират с мене както си искат, докато един ден просто не сдам багажа и не си замина по бързата процедура.... Може би това е пътят ми.... Не знам и аз вече какво да кажа....  Сълзи Освен: "Майната му на целия свят! Искам на мене да ми е мирна главата!"
     
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #34 -: Септември 13, 2011, 12:49:23 »

    А, Галче, да добавя, че аз съм един наситина глупав, нескопосан и недодялан човек... По какво съдя ли? По това, че вие всички толкова ме обичате, а аз не оценявам това! Това си е наистина тъпо!
     
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #35 -: Септември 13, 2011, 14:55:53 »

    Papagal4eto  Kissing You!      Finist, brawo za postinga! Prisyedinqwam se ot toz Krystow wryh...
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    kehoy_
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 188

    « Отговор #36 -: Септември 13, 2011, 23:13:01 »

    Ае я не критикувайте толкова, тука сме да се подкрепяме и помагаме. Когато момчето има нужда от съвет и иска това, това ще му давате. Писна ми да гледам прости ограничени комплексирани същества, тоя форум е за хора, които наистина могат да помогнат . РАЗБИРАНЕ му е майката, кат не можете да разберете, ще се мълчите! . Незнам шега ли ви се струва всичко, незнам кой седи срещу мен , когато и аз критикувам в момента, ама по-внимателно ще се отнасяте когато някой си изповядва душата пред вас. Всички души са важни, кой си ти да си мислиш,че ти е позволено да замърсяваш ..... Я пораснете малкооо големи деца такива, комплексите, на мама и тате вкъщи, че ще почна аз да се саморазправям със всички вас, пък от мен боли да знаете. Няма да гледам дори възможност да се нарани някой друг, никой няма да поема тоя риск, не ви е позволено, тука тряа се борим заедно
    Активен
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #37 -: Септември 14, 2011, 10:09:58 »

    kehoy_, моите благодарности, но съм на мнение, че не беше нужно това нажежаване до червена жар на обстановката. Защо не седнем да обсъдим как да продължа отношенията си с въпросния субект, ако ще ги продължавам, ами само си сéдим и се тяфкаме един друга и не правим нищо реално. Все още не мога да скрия разочарованието си от темата "Августовски размисли", за чието разводняване няма да разкривам подробности. Вкратце, целта на августовските размисли беше да си поговорим за любовта в духовния й аспект, а не да се обсъжда мен, мен, мен, мен, мен и само мен, като зае#аваме с напълно ясното съзнание за което, основния замисъл на темата. Ей това много ме разочарова в БГ форумите - някой иска да каже нещо хубаво...
    Добре, похвално. (Дотук добре Намигване ) Нека наречем човека, генерирал мисълта А. Но вижда го това човека Z и си казва:
    "О, боже, аз на тоя А ли ша са остая?" и започва да разводнява темата.
    Намира се човек B, който застъпва тезата на А и започва да го подкрепя в борбата срещу разводняването на Z. Обаче към Z се присъединява Y. И така до края на света - може да вкараме още букви - Þ, Å, Ə, Σ, Ψ, Ω, Ѫ, Ѣ, Ѻ и каквито се сетите - става едно типично разводняване... И накрая какво - всичките продукти на разводняването (ако ги сравним с течност) изтичат към джоба на уеб-хостъра, който стопанисва ресурса, на който се складира форума. Така че нека обсъдим, все едно сме седнали на някое капанче в Морската или Борисовата (което пó ви се нрави) на по бира или каквото пие всеки един от нас и да обсъдим ситуацията трезво и БЕЗ надигане на гласове и капслоци!!!
    Мир Вам!
    « Последна редакция: Септември 14, 2011, 10:38:14 от Kissing You Good Night » Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Финист
    Финист
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 142


    WWW
    « Отговор #38 -: Септември 14, 2011, 10:34:53 »

    Цитат
    целта на августвските размисли беше да си пговорим за любовта в духовния й аспект, а не да се обсъжда мен
    тоест целта е била безмислено словоблудстване, преливане от пусто в празно... всеки да си каже мнението и да се разотидем... това за мен е напълно безполезно, това не е диалог, това е сума от монолози. Диалог има тогава, когато се променят гледните точки на говорещите, стига се до някакви изводи и се прилагат... струва ми се, че е станало по-добре дето темата се е насочила в друга посока - новата посока ми се струва по-плодоносна от изначално предвидената...

    това разбира се е само мое мнение... пффф
    Активен
    BaDBluEeYeS
    Witness of a miracles
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 68


  • Град: Ямбол
  • « Отговор #39 -: Септември 14, 2011, 17:58:55 »

    Ае я не критикувайте толкова, тука сме да се подкрепяме и помагаме. Когато момчето има нужда от съвет и иска това, това ще му давате. Писна ми да гледам прости ограничени комплексирани същества, тоя форум е за хора, които наистина могат да помогнат . РАЗБИРАНЕ му е майката, кат не можете да разберете, ще се мълчите! . Незнам шега ли ви се струва всичко, незнам кой седи срещу мен , когато и аз критикувам в момента, ама по-внимателно ще се отнасяте когато някой си изповядва душата пред вас. Всички души са важни, кой си ти да си мислиш,че ти е позволено да замърсяваш ..... Я пораснете малкооо големи деца такива, комплексите, на мама и тате вкъщи, че ще почна аз да се саморазправям със всички вас, пък от мен боли да знаете. Няма да гледам дори възможност да се нарани някой друг, никой няма да поема тоя риск, не ви е позволено, тука тряа се борим заедно
    Не, че нещо , kehoy_ , но е редно преди да даваш разни квалификации , за хората, поне мъничко да ги познаваш, иначе изглежда доста грозно отстрани. Следващият път не се изказвай неподготвенa!
    Активен

    За сините очи, розовата душа и животът ми в лилаво
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #40 -: Септември 15, 2011, 10:27:21 »

    Предупреждение:
    Ако ли не спрете да се тяфкате в темата и да я разводнявате умишлено, ще за#ба форума, в частност източната и южната му агитка, а и освен това ще направя следното:
    1. Ще си изтрия профила не без помощта на Дидо;
    2. Ще накарам Дидо да изтрие всяка моя публикация и тема от форума

    Вече ми е не знам до къде от караници заради моята личност! Успокойте се малко, бре народе!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #41 -: Септември 15, 2011, 10:49:29 »

    Предупреждение:
    Ако ли не спрете да се тяфкате в темата и да я разводнявате умишлено, ще за#ба форума, в частност източната и южната му агитка, а и освен това ще направя следното:
    1. Ще си изтрия профила не без помощта на Дидо;
    2. Ще накарам Дидо да изтрие всяка моя публикация и тема от форума

    Вече ми е не знам до къде от караници заради моята личност! Успокойте се малко, бре народе!

    НЯМА ДА ГО НАПРАВИШ!!!!
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    kehoy_
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 188

    « Отговор #42 -: Октомври 05, 2011, 06:28:28 »

    Ае я не критикувайте толкова, тука сме да се подкрепяме и помагаме. Когато момчето има нужда от съвет и иска това, това ще му давате. Писна ми да гледам прости ограничени комплексирани същества, тоя форум е за хора, които наистина могат да помогнат . РАЗБИРАНЕ му е майката, кат не можете да разберете, ще се мълчите! . Незнам шега ли ви се струва всичко, незнам кой седи срещу мен , когато и аз критикувам в момента, ама по-внимателно ще се отнасяте когато някой си изповядва душата пред вас. Всички души са важни, кой си ти да си мислиш,че ти е позволено да замърсяваш ..... Я пораснете малкооо големи деца такива, комплексите, на мама и тате вкъщи, че ще почна аз да се саморазправям със всички вас, пък от мен боли да знаете. Няма да гледам дори възможност да се нарани някой друг, никой няма да поема тоя риск, не ви е позволено, тука тряа се борим заедно


     Не, че нещо , kehoy_ , но е редно преди да даваш разни квалификации , за хората, поне мъничко да ги познаваш, иначе изглежда доста грозно отстрани. Следващият път не се изказвай неподготвенa!


      Ами, АЗ ти отговарям тогава, че не е лично, и че положението е достатъчно сериозно, че да не познаваш хората, които си мислиш,че познаваш, не ТИ конкретно, а масата. Всичко, което виждам са резултатите от такива ситуации като тази, горките души, обществото ни е болно, самата себе си виждам болна . А какво да говоря за другите, те не знаят. Ако знаеха, щеше да ги боли, ама някой май ги е пощадил. Просто малък опит за разбиране е всичко, от което има нужда всеки. А когато някой е уплашен или изпитва болка, или споделя на някой друг, ако не отвърнеш с разбиране или опит за такова , ти просто се гавриш с него. Ок, като искаш да се гавриш, и с теб ще се изгаврят, това си е твоя работа, твоя път, кфото искаш , все едно . Ама имаме други грижи както се казва. Ако ти кажа , че целия свят зависи от нас, енергийно, ще ми повярваш ли !!!!!!!!!!  Или и с мен ще се изгавриш и ще почнеш да ме критикуваш или да ми приказваш, че искам внимание , или че имам нужда от такова, губиш си времето момиче, вникни в смисъла, 
    всичко зависи от нас. А колкото това , че изглежда грозно отстрани, я ми отговори ти кое не изглежда грозно, отвори ми цяла нова тема заради мен, защото сигурно вече има достатъчно такива, и въпреки това ми се струва, че "грозните" са някакъв хит, и все натам ни е насочен погледа.Ама преди това ми отговори на въпроса: вярваш ли ми, че света зависи от нас, енергийно, от теб и мен , без значение разбиращи или не, заблудени или каквито и да било там. Научила ли си вече, че храната е тази, която ни убива, а не е нужда. Какво знаеш ти , да не си бог че ще ми казваш,че моите постъпки са грозни. А иронията е там,че можеш да станеш бог и нищо няма да е грозно. Къде са хората, които се опитват да разберат мен, няма ги нали, всички са мънички и само си плямпат, бла-бла-бла, въпрос на време е, всичко да се случи . Ама защо да страдам тогава... защо,защо, защо всеки наранява някой докато не се превърне в изкривено огледало Хммм? Не си права разбере, права си за себе си , а застанала ли си поне веднъж пред себе си ? Пред собственото си отражение, и не те питам, защото се опитвам да те затапвам, питам за да РАЗБЕРА кой си, знаеш ли,че в моя живот настъпи период, в който всички са просто празни образи. Какво знаеш, ти въобще ,че да ми говориш за грозно . Спора ни дори е най-красивото нещо, което се е случвало на земята, ако успееш да го видиш през твоите очи, истинската ти . А колкото до подготвеността, ти знаеш ли малчо какво е да си подготвен, знаеш ли , че самия ми разговор с теб може да ти отговори на този твой изказ за себе си , ако разбира се се нахъсаш,че можеш да приемеш всичко, и си готова да вървиш напред, дори и да си сатаната в човешки образ, или незнам , кой герой мразиш най-много , това си ти. Можеш ли да го приемеш? А ако не можеш, кой те пита, кой те отключва, когато се заключиш в себе си и те боли ? Кой разбира, че ти си нещастна ? Имаш ли такъв човек. Разбери, аз нямам, и всичко , което следвам е това да разбера .
    Активен
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #43 -: Октомври 05, 2011, 18:55:55 »

    Този месец ще разискваме две теми за размисъл:
    1. Заместването на субекта на синовната или братска любов и
    2. Предателството

    Ето и по първата тема:
    Бях поставен в една ситуация, в която видях едно към едно най-чисто и дестилирано предателство. Според вас какво ли би провокирало довчерашните приятели на един мой близък познат довчера да го боготворят, а сега да го хулят? А ето я и ситуацията:
    Отнася се до моята "любовница" - Недим. Когато той беше осми клас (миналата учебна година) целият клас му се въртеше на пета и не само те... Даже аз бях замагьосан от харизматичната му личност (даже и сега продължавам да съм замаян от неговото излъчване, толкова е силно....) Дълго време той поддържаше илюзията сред всички свои познати, че вечно ще е сред тях. Дори и аз се бях хванал на тази въдица - все пак, обичам си го като свое братче и да ми беше казал по-отрано под клетва да не казвам на другите истината, пак нямаше да повярвам, че ще замине за Силистра, макар че разбрах, че сега това е за негово добро - майка му заминава за три години на гурбет в Испания, за да изкара пари да купи апартаменти на децата си. Похвално! Евала!
    Да бяха всички майки така! Макар че майка му не си показа толкова години на практика обичта към децата си, все пак нещо й е проговорило, че трябва да направи нещо за тях, да ги подсигури. Има моите адмирации!
    Но сега да се върнем на темата.
    Недим замина за Силистра. По едно време се върна да си оправи бакиите с поправителните изпити и малко да си попличка дупéто на морето. След това безвъзвртано си замина обратно в Силистра. Скоро няма да го видя, но аз няма да го забравя (уфффффф, пак се отплеснах...)! Съучениците му започнаха да странят от мене.
    Първите няколко дена на новата учебна година опипваха почвата да видят дали Недим нещо не ги е метнал с тия приказки, че ще заминава в Силистра, а всъщност да се е измъкнал по терлички нанякъде. Като разбраха, че тия страхове са абсолютно неоснователни, те започнаха да странят от мене. Първо спряха да ме поздравяват в коридорите. "Ба, станаха гимназисти и вирнаха големите носове!" - рекох си аз и се самоуспокоих. След това започнаха да се заяждат с мене - реакцията беше същата - "Ба, станаха гимназисти и вирнаха големите носове! Майната им!" - добавих тоя път аз. След това започнаха да ме представят като "оня лудия идиот" на новите си попълнения и приятели. Наложи се да си мобилизирам силите, за да си подсигуря гръб в лицето на новия осми клас. И разбрах, че едва сега се започва. А вчера (04.10.2011) дойде поредният удар:
    Вървя си аз по коридора на училището и си зяпам през прозореца разсеяно (нещо повече от обичайно за мене). Усетих, че някаква групичка се промъква зад мене и шушука нещо. Това предизвика подозренията ми и аз нострих уши. И чух така да плюят и храчат Недим, че чак сърцето ме заболя. Кръв закапа от него! Наричаха го как ли не!
    Как са го наричали, мога да кажа на всеки, проявил интерес, на ЛС, за да не нзарушавам правилата на форума.
    Този шушу-мушу симпозиум продължи около десет минути, през които от нерви си разчоплих до кръв два пръста на лявата ръка и носа. След това, като установих, че въобще не са ме забелязали, се направих на ударен и отидох до тях. Попитах едната "дружка" на Недим:
    - Може ли да ми кажеш какво ще рече обръщението "харпун", което си използвал в една публикация на стената на Недим?
    Отговорът беше повече от потресаващ:
    - Вие с Недим сте двамата харпуни!
    - Тоест? - реших да изясня за себе си отговора аз.
    - Вие сте едни двама ши##ни пе####сти, които ходят да се е##т по таваните и мазетата!
    Аз нищо не казах, но като се прибрах вкъщи, съм плакал сума ти и време...
    Днес (05.10.2011) сагата се разшири: чух ги как се организират да намерят двама, дето с тяхна помощ да скроят монтиран клип как с Недим правим секс на някакъв таван в кооперация близо до училище. Това вече е върха на подлостта! Та се чудя как да покажа на Недим, че е сгрешил да се сприятелява с тях, че те само го използват и сега предсказанието на нашата любима Галя (BadBlueEyes) се сбъдва - те ще го забравят, още повече - ще си създадат негативен образ за него, за да могат да си намерят следващ лапнишаран да му смучат ресурсите! Не казвам, че Недим е глупав, ама определено не се е научил още да улавя подлостта. Аз я надушвам от километри, тъй като многобройните ми опити с психиатри и психолози са ми изострили сетивата в тази посока.

    А сега по втората тема:
    С Недим сме като братчета. Той не може без мене. Всъщност, сега в Силистра му липсвам доста, тъй като той преко силите си се свързва с мене, макар че на този етап на развитие на нервната му система не е много полезно такова пренапрежение.
    Причината:
    Дълго време той не беше получавал адекватно родитителско отношение. Беше подмятан като вързоп с парцали от град на град, от окръг на окръг. Не е за завиждане неговата съдба! Това вече се вижда като ефект, тъй като той няма изградени навици за учене от постоянното местене от град на град. Освен това имам усещането, че е като чужд сред свои - роднините му постоянно не го одобряват. Много са строги и изискващи към него, дори и прекаляват с това. Това не е полезно в никакъв случай, защото един механизъм колкото повече го пренапрягаш, толкова по-бързо ще се счупи.
    Най-накрая среща мене по един доста романтичен начин и започва нашето много причудливо приятелство - с неговите върхове и падове.
    Най-накрая той вижда в мене това, което му е липсвало - нещо като батко - универсален поддръжник, който и истински да държи на него, а не да се грижи за него само на думи.


    Предварително ви благодаря, ако не разводнявате темата!!!
    « Последна редакция: Октомври 06, 2011, 20:42:41 от Administrator » Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #44 -: Октомври 28, 2011, 11:49:16 »

    Днес, 28.10.2011, ще ви разкажа за нещо, което ме промени из основи... От 26.10.2011 аз вече не съм същия! Станах друг и качествено нов и реформиран.
    Не! Не искам да си мислите, че раздувам и се хвалипръцкундря! НЕ! Говоря абсолютно сериозно!
    Интересува ви причината ли?
    Добре - ще ви я кажа, но се подгответе за един дълъг разказ, който изобщо не е лек за четене, чъпфреки че се развива в четири дни (22.10.2011/26.10.2011). Причината е, че станаха такива събития, че разбрах що е състрадание и вселенска Любов в най-дълбокия им и пряк смисъл. Познах чуждото страдание и разбрах, че не съм само аз за оплакване (ще бъда, докато не си бия някой шамар и не си кажа, че е време да се стегна)! Както е гласи първото изречение от "Анна Каренина" от Лев Толстой (ще си изволя да го парафразирам):

    Всички са щастливи по еднаквому, а всеки е нещастен по своему!
    Все пак, прав е народът, че на Димитровден стават чудеса!
    Ето я цялата история:

    Всичко започна на 22.10.2011. Купих си краден телефон за 40 лева - цял месец ги събирах с пот на чело и жар на нозе. Телефонът беше средна хубост като състояние, но имаше скрит дефект - музикалните му бутони се задействаха самопроизволно. На всичкото това отгоре панелът му беше леко разбит, та копчетата на бутоните постоянно се ръсеха из джобовете ми. Бях планирал да събера пари за един панел, па да забравя за ръсещите се копчета. Но на другия ден бутоните си показаха електронните рогца и започнаха да ме бодат по душичката.
    До 24.10.2011 телефонът стана неуправляем.
    И тогава се случи непоправимото - телефона блокира. В същото време прекосявах една голяма и оживена улица в центъра на града и някакъв добрички бек (опасна комбинация между VW Golf 2 и добричка регистрация) ме засече насред кръстовището, както си минавах на зелено. Едвам не му намазах колелата и не му станах грях на душата на човечеца, та се ядосах извънмерно.
    И малко по-надолу по пътя ми телефонът се загря. В този момент бях заприличал на... не знам какво, може би лунатик. Гледах оцъклено апарата, докато той не се загря тъй, че го изпуснах на земята. Телефонът падна по лице на плочките и се запали! Тогава дойдох на себе си и срам, не срам, ама се изпиках върху телефона, за да спра огъня, иначе щеше да гръмне батерията и да причини ред поразии. След това си извадих SIM-картата и Micro SD картата и с ръмжене се прибрах вкъщи безкрайно вкиснат.
    На другия ден (25.10.) бях все още под влияние на случката с телефона и съответно бях все още вкиснал. Тогава майка ми ме тласна към едно тихичко вседневно беснеене, което щеше да свърши зле - съответната ситуация само това вещаеше. Тук искам да вметна, че не я обвинявам за последвалите събития - даже й благодаря за дадената ми възможност да заприличам на човек.
    Та, отидох на училище мрачен като буреносен облак. Причината - тръгнах по-рано за училище, а ми трябваше една служебна бележка от работата й. Тя каза, че няма да стане веднага а следобед и ще трябва да дойда до работата й да си взема бележката. Това ме накара да прелея чашата! (Е те това не биваше да правя!) Затворих се в стаята си и започнах да псувам люто. Майка ми беше долу и сестра ми tout-suite отърча да ме "хвали". Заради това бях лишен от джобни. Но сестра ми получи! (Това (за вас не знам) - аз го възприемам като поощрение за подлостта. Крайно възмутително, нали?)
    И така отидох на училище кисел и сприхав. Всичко кондензира до четвъртия час. Тогава имахме математика. Един мой съученик ми даде един пакет солети - като на "негов" човек. Аз почнах да си ги ям мирно и незлобиво. Но те (нали дяволът не търпи спокойствието!) започнаха да ме обстрелват със солети и книжни топчета.
    Отначало добре. Медитацията, която практикувам редовно, ми помогна да не избухна. Но скоро солетите и топчетата започнаха влизат в пазвата, в яката, в ръкавите... Скрих се под чина си, за да спрат. Тогава те започнаха да ме обстрелват с полупразни шишета от Coca-cola и Sprite. Чина си го дадох назад и така се получи доста надеждно укритие. Тогава тези мои съученици, които ме замерваха, дойдоха до мене и започнаха да ме ритат и да ме стрелят от упор с шишетата. Идеше ми да ревна, а повярвайте ми, не исках да стават циркове!
    Тръгнах да излизам от стаята, но един от онези, които ме замерваха, тръгна да ме завръща в обратно (сещайте се защо!).
    Защо тръгнах да излизам от стаята ли?
    Защото смятах да отида при лавкаджийката, която има дарбата да се разбира с деца от всякакъв калибър. Отидох да търся утеха при нея! След края на часа щях да се върна и да си продължа нормално с учебния процес.
    Но не би! Ядосан
    Първото ми връщане в стаята аз преглътнах някак си. Но на втория път всичко, което до момента сдържах - ярост, озлобление, гняв, избиха като през разбит клапан. Избеснях, наритах жестоко съученика си (не че не си го заслужаваше!) и започнах да блъскам вратата на класната стая и да врещя и псувам колкото ми държи гърлото. Целия етаж се събраха да ме успокояват.
    Успяха да ме успокоят някак си, но станалото беше станало. Вратата само по някакво чудо не беше смъкната с пантите от касата и освен това съученикът ми целият син от коленете надолу - как ли не го ритах и тъпках по краката!
    На следващия ден бях пак кисел. Този път майка ми ми беше купила карта за автобус - вещтотално безполезна, ако се има предвид, че мога наведнъж да извървя 46 километра. Не ме беше яд за картата (ще спомена само, че и по-рано беше правила тъпи и безполезни покупки, и то неведнъж), колкото, че не беше успяла да отдели три лева - за джобни за мене и сестра ми. Това вече ме ядоса истински! (понастоящем, все се чудя дали да не изхвърля картата - защо ми е!?). На училище първото нещо, което ме посрещна, беше лимоненожълтата физиономия на класната ми. Тя само ми изсъска:
    - Ще викна баща ти и ще ти пишем отпускното! Писна ми вече от тебе, откачалка такава!
    Аз се разстроих и забегнах при психоложката си, която има практика близо до училището ми. Исках да й изплача мъката си - чувствах се едва ли не унищожен и погромéн.
    Докато си чаках реда, влезе една баба между 60 и 65 години с едно момченце на около 10 години. Като видях детето, което веднага ми стана симпатично, не можах да се удържа и да не се усмихна. И то ми отвърна с усмивка. Бабата беше типична туркиня.... Но детето, не... То повече приличаше на ангелче от детска книжка - русичко, беличко, синеочко, с един такъв чист и невинен поглед. То се повъртя из приемната на центъра и и седна до мене и ме гушна. Вече бях усетил, че детето е може би кристалче. По негова инициатива започнахме да си разговаряме - то ту ме разпитваше как живея, ту ми разказваше как виждали ангели и си играело до късни часове с тях вечер. Ту ме питаше как се разбирам с приятелите си, ту ми разказваше, че животните го разбирали какво им говори. Изведнъж детето стана и започна да си накланя насам натам главата, сякаш ме изчислява нещо и изведнъж ми каза:
    - Ти си ми батко! - и ме гушна и ме целуна.
    Аз се притесних, защото зърнах баба му, която гледаше какво прави внука й и не знаеше де да се дене от срам.
    Изведнъж от вратата на кабинета си се появи психиатърката ми, която попита сухо и машинално:
    - Д...... С........, на 11, от В...... и баба му? Хайде, моля, заповядайте!
    Момчето, щом зърна възмургавата физиономия на психаитърката, се погнуси най-искрено, а усетих онази кофти тръпка, която мина през мене, когато я зърнах за пръв път. Сърцето ми се сви. От собствен опит знаех какво ще последва от намесата на сия персона в подобни истории.
    Прегледът продължи около 12-15 минути. Диалогът между бабата и лекарката се водеше възшумно, докато детето все подвикваше:
    - Бабо, бабо, виж, ангелчето иска да си играем!
    Баба му го среже и продължи диалога. В края на прегледа само се чу един старешки вой и вик:
    - Моля ви, имайте милост!
    Дофтурянката (акроним от "дофтурь" и "пепелянка") изглежда започна нещо да успокоява бабата.
    След това излязоха - бабата: ронейки реки лот сълзи, детето: издивяло от ужас.
    Малко след това психоложката ми успя да ми обърне внимание, успях да си изплача в пет минути мъките, да получа някое утешително слово и да си отида до училище.
    Този ден, по изключение, не ме ядосваха и прочия - явно се бяха нахранили тези вампири за седмици наред. Но по едно време дойде баща ми и след тежък разговор с директорката на училището, класната ми просъска квазипневматично:
    - Сега си дигаш парцалаците и вкъщи! Следващите две седмици нямаш работа в това училище, идиот такъв!
    Отидох да се видя с приятелите си от център "Розеа" (повече инфо тук) и да помедитираме.
    На медитацията се случи тъй, че всички се включихме спонтанно към Всеобщото Информационно Поле (ВИП). Моята картинка от ВИП беше диалогът между психиатърката и бабата на онова дете по-рано същия ден:
    Бабата: Какво предлагате? Джанер по цял ден ми надува главата тези ангели, а в училище хич го няма! Не може да си събере вниманието за пет секунди... Едвам изкласява!
    Психиатърката: Ами по всичко, което ми описвате, личи, че детето ви има ADHD (тук съкратих обяснението на диагнозата). Но аз мога да ви помогна!
    Б: Как?
    П: Ами ще му изпишем Concerta 36 mg. Тези хапчета са с удължено освобождаване, така че приемът им е максимално икономичен. Една капсула дневно - и детето ви ще е като другите деца! (И една подла усмивка се изписва по лицето й. Вади зелена рецепта и започва да пише)
    Б: Благодаря ви, докторке! Съгласна съм! Колко ще струва?
    П: Една опаковка от 30 таблетки ще ви струва 180 лева.
    След един страховит вой, Б: Моля ви, имайте милост!
    П: Правя го за ваше добро! Ще видите - ефектът ще е светкавичен!
    И бабата излиза с рецептата в ръка от кабинета и плачейки си мисли:
    "Боже, пак ще теглим кредит! Не се налапаха пустите му изедници! Скоро и без ризите на гърба си ще останем!"

    Това ме взриви отвътре емоционално. Отцепих се в една странична стаичка на центъра и започнах да плача горчиво и да изреждам всичките си псувни клетви, за които се сещах в момента по адрес на психиатърката си - та тя грабеше хората! (Ще вметна, че почти няма частен психиатър, който да не взема 10% от цената на едро на всяка кутия лекарства, която приема някой техен пациент)
    Тези хора и без това си бяха бедни, а сега сигурно щяха да опъват уши от глад, докато детето им не се скапе и не се сдуха да такава степен, че да постъпи задълго в психодиспансер или не се превърне в алкохолик или някакъв друг тип токсикоман или просто обикновен аутсайдер и лузър. Ама че перспектива, нали? Просто усетих болката на бабата, която вероятно гледаше детето, докато бащата не се знае къде е, а майката работи в някой голям град и праща по празниците някой лев на бабата, който заминава почти веднага. Усетих страха от детето, както и мъката му, че не го разбират. Ада не говорим, че за това същество ми стана жал! Психиатърката му беше подписала и подпечатала смъртната присъда!
    Колко съм плакал и нареждал, не зная... Но като свърши медитацията, аз тръгнах да се прибирам. Изпратих една жена от "Розеа" до автобусната й спирка и се усетих, че съм си забравил чантата.
    Връщайки се, ме пресрещна един окъсан човечец - ще речеш, че цял е съставен от кръпки и фестони... Помоли ме да му услужа с пари - болен бил от астма, получил криза и сега не му стигат 45 стотинки за нова доза за инхалатора. Като чух това, ми стана супер криво, че нямам пари да му помогна- ако имах, не 45 стотинки, а десет лева щях да му дам! Ама пусто, като нямах и кьорав петак!
    Казах му, почти плачейки, че нямам пари да му помогна, и щом той продължи към центъра на града, аз си ревнах и с бяс издъних от бой една кофа за боклук. Така ми догорча, че не мога да му помогна!

    Ето, аз вече съм променен! Ще си изтърпя наказанието от класната, но ще знам, че вече има кой да ме подкрепя. Знам, че не съм сам в нищо, както се филмирах досега. И знам, че вече не ми фъркат над главата ангелчета, които ръсят розов цвят по пътя ми! Ако трябва да променя нещо - нека действам! Вече нищо не ме спира!

    Всичко хубаво!

    Kissing You Good Night!!!
    « Последна редакция: Октомври 28, 2011, 17:10:53 от Модератор » Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Страници:  1 2 [3] 4 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright