Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Посвещение - 12 двойки качества  (Прочетена 1415 пъти)
delfin
Гост
« -: Ноември 01, 2009, 22:14:44 »

На следната вечер пак стоя пред Птахотеп.

- Дойде време - казва Той - да се заемеш, като следващо упражнение, с дванадесетте двойки качества. При посвещението ще те изпитват за това. И така, слушай внимателно и запомни добре това, което ще ти кажа сега. Както "мълчание" и "говорене" са две допълващи се форми на проявление на една и съща енергия, така има дванадесет двойки качества, които трябва да се научиш да овладяваш. Отсега нататък ще идваш в храма само преди обяд, после ще се връщаш в двореца, където ще бъдеш постоянно сред хората в обществото. Много по-лесно е да овладееш тези качества в храма, отколкото в светския живот. Тук се срещаш само с подобни на тебе, стремящи се към божественото единство ученици, както и с вече живеещите в него жреци и жрици. Но в светския живот си изложена на най-различни изкушения. Там ще срещнеш мнозина, обладани от страстите на тялото, които ще искат да повлияят и на теб. Опасността да паднеш е много по-голяма. Ако можеш да овладееш всички тези качества в светския водовъртеж, значи ще издържиш и изпитите за посвещението. Дванадесетте двойки качества са:

мълчание — говорене

възприемчивост — неподатливост

подчинение — властване

смирение — самоувереност

светкавична бързина — сдържаност

приемане на всичко — умение да различаваш

предпазливост — храброст

непритежаване на нищо — разполагане с всичко

необвързаност с нищо — вярност, лоялност

да се показваш — да живееш незабелязано

да презираш смъртта — да цениш живота

безразличие — любов и обич

Сега планетата Земя е навлязла вече в един дълъг период, когато управлението постепенно ще завземат обладани от земни страсти и егоизъм хора. Но ти добре знаеш, че където се проявяват отрицателни сили, там трябва да има за баланс и положителни, но в състояние на непроявеност. По време на този мрачен за Земята период божиите синове, чрез които се проявяват божествените закони на безкористната любов, ще трябва постепенно да напуснат нивото на земните дела и да се оттегляш в духовните сфери - ще трябва да се върнат в непроявеното. Ала те ще продължават да работят и след това в сферата на духовното у човека, защото именно те ще бъдат несъзнаваната страна на човечеството и ще се изявяват в душите на духовно съзряващите хора като копнеж за освобождение и спасение. В продължение на хилядолетия на Земята ще се сблъскват във все по-ожесточени борби жаждата за власт на отделни хора и растящото недоволство на поробените човешки маси. Нестихващите хилядолетни битки и господството на алчността, суетното високомерие, завистта, отмъстителността, омразата и другите животински качества биха изтрили от повърхността на планетата всичко хубаво, правдиво и добро, ако Божият промисъл не е предвидил една общност от свързани чрез духа хора да работи под ръководството на действащите на духовно ниво божии синове, за да спаси от забвение нашето тайно знание и да продължи да го разпространява. Както всяка планета, Земята се намира под ръководството на една висша духовна енергия, която се изявява чрез божиите синове в подходяща за човеците форма. Тази енергия се проявява и действа чрез група духовно посветени индивиди, които са достигнали нивото на божиите синове. Всички те работят заедно за великото дело: да изтръгнат Земята от мрака, от господството на материалните и адските сили - от изолацията - и да я освободят. Всеки посветен взема участие в това дело, това ще бъде също и твоята задача... За да стане един човек съработник, годен за великото дело, той трябва най-напред да овладее цялата стълбица от двойки качества. Така че ти също трябва да издържиш изпитите по тези добродетели. Овладяването им означава, че ти ще ги употребяваш в подходящо време и на подходящо място. Едно и също качество, което на подходящо място в подходящо време е божествено, употребено на неподходящо място и в неподходящо време е сатанинско. Понеже Бог създава само добро, красиво и истинно. Няма лоши качества и лоши енергии, има само неправилно приложени качества и зле употребени енергии... Ти вече сама знаеш какво означава "да мълчиш" и "да говориш" разумно. "Мълчанието" е божествено качество, то носи благослов, ако човек го употребява където и когато трябва да се мълчи. Ако обаче мълчиш където и когато би трябвало да говориш, ако например би могла да спасиш с една дума човек от голяма опасност, а мълчиш, божественото "мълчание" се е превърнало в сатанинско "премълчаване". Ако говориш на неподходящо място и в неподходящо време, божествената дарба да говориш се превръща в сатанинско "бърборене".

Едната половина на следващата двойка качества - "възприемчивост", е божествена, ако си възприемчива и с отворено сърце за всичко възвишено - за красивото, доброто и истинното, ако оставиш Бог да работи върху теб и ако Го приемеш в себе си. Тя обаче става фатална и сатанинска, ако се превърне в безхарактерна и безволева "податливост". Другата половина на тази двойка - "неподатливостта", означава способност да оказваш устойчивост и непреклонна съпротива на всички нисши влияния и въздействия. Ако обаче се съпротивляваш и на висшите енергии, божествената способност "да бъдеш устойчива на влияния" се превръща в "сатанинска изолираност".

Безусловното подчинение на Божията воля е дълг на всеки съратник във великото дело. Божията воля може да се изяви непосредствено чрез тебе самата или чрез други хора. Можеш да разпознаеш Божията воля, ако старателно проверяваш всичко, което изискват от теб, и ако си сигурна, че то съвпада с твоето най-дълбоко вътрешно убеждение. Бог ни говори чрез нашето дълбоко вътрешно убеждение и ние трябва да Му се подчиняваме безусловно. Да се подчиняваш някому против собственото ти убеждение, само от слабост, страх, или пък сервилност и заради материални облаги, т.е. поради низши и личностни мотиви, означава "подлизурство", а то е сатанинско.

"Властване" означава ти, която имаш силна воля, да помагаш на много други незнаещи и слабоволеви човешки същества да започнат да разбират нещата и да засилват всеки поотделно собствената си воля. Обединявайки всички сили на хората, универсалната или вселенската обич и любов постепенно ще доведе нещата до всеобщо благополучие, но без да накърнява свободната воля на всеки индивид или правото на човека на самоопределение. Така че всеки, който пожелае да наложи на другите хора собствената си воля без обич и от егоистични съображения и да им отнеме правото сами да вземат своите решения, превръща божественото качество на "властването" в сатанинска "тирания".

"Смирение" трябва да преживяваме спрямо божествения, оживотворяващия ни висш Аз. Трябва да осъзнаваш, че всички истински добродетели принадлежат именно на този твой Аз, че човешката личност е само средство за проявление, инструмент за отразяване или проектиране на божественото, но сама по себе си личността не е нищо друго освен празна обвивка. Трябва да разпознаваш в себе си божествеността, която се проявява навсякъде във вселената - вечното Битие, вечното Същество, вечното СЪМ - и смирено да му се подчиняваш. И обратно, никога не трябва да се подчиняваш на низшите земни или адови сили и да падаш на колене пред материални форми. В този случай божественото "смирение" ще превърнеш в сатанинско подло "раболепие и самоунижение", с което ще оскърбиш и нараниш оживотворяващата те божественост на вечното Битие.

Ако искаш да работиш и служиш добре на великото дело за спасение на Земята, не бива никога да забравяш, че ти не живееш и не работиш със собствени сили. Всяка енергия произлиза от Бога и всички сили, които се проявяват чрез тебе, се вливат в тялото ти от твоя висш Аз - от Бога. Имай винаги на ум истината, че твоята личност е само едно подобие. Твоята истинска същност - единствената вечна реалност в теб е Бог! И тъй, самоувереност означава да имаш доверие на живеещия в сърцето ти Бог, а не на онова подобие, което е личността ти. Божествената "самоувереност" е абсолютно необходима за всяка творческа дейност и означава вътрешна връзка с Бога. Ако обаче някой човек си въобрази, че неговите качества и сили са си единствено негови собствени - а не на Бога, тогава божествената самоувереност се превръща в сатанинска "самонадеяност".

Един съработник в това голямо дело трябва да може да взема решения със светкавична бързина. Ти трябва да се научиш да избираш мигновено, без колебание, най-добрата от различните реални възможности. Могат да настъпят ситуации, в които един миг закъснение ще означава пропускане на уникална възможност, която никога повече няма да ти се предостави. Ако можеш да действаш абсолютно концентрирано в мига, с присъствие на духа, излизащо извън представите за време, тъй като Божията воля се изявява чрез теб и в този случай моменталното решение идва от Бога, светкавичната бързина на твоето решение е божествена. Ако обаче действаш светкавично, но прибързано, без да мислиш и да се владееш, губейки по този начин концентрацията си, тогава божествената "светкавична бързина" се превръща в сатанинска "прибързаност".

Ето защо трябва да усвоиш и божествената "сдържаност". Преди всяко действие трябва да бъдеш способна да контролираш собствената си природа и с много търпение да съумяваш да оставяш всяко отделно решение да узрява в тебе самата. Често ще трябва да отделяш доста време, за да се научиш да разпознаваш Божията воля, докато стигнеш до мига да намираш във всеки конкретен случай правилното и единствено най-добро решение. Ето това означава да работиш с нужната "сдържаност." Ако обаче протакаш тази сдържаност безкрайно дълго и не стигаш до никакво решение, тогава божествената "сдържаност" се превръща в сатанинска "колебливост и нерешителност".

Един съработник ще бъде наистина полезен за осъществяването на Божия план, ако се научи да приема всичко, което му поднася съдбата. Не външните обстоятелства ти придават някаква стойност, твоята стойност се определя само от степента, в която ти във всеки конкретен случай можеш да бъдеш проявление на Бога. Униженията и оскърбленията от света не са в състояние да намалят или разрушат твоите вътрешни ценности. Но пък и хвалебствията и величаенето не могат да ги умножат. Тъй че начинът, по който се държат с тебе незнаещите хора, не трябва да те засяга. Трябва да оставаш такава, каквато си, независимо дали ще те унижават, или ще те величаят. Научи се да бъдеш доволна от всички обстоятелства и да ги приемаш, без да се вълнуваш ни най-малко, и да не те смущава нито критика, нито хвалба. Ако твоята работа за реализиране на Божия план изисква от теб да живееш в голяма оскъдица или пък ако стоиш на висок пост и разполагаш с огромно състояние, трябва да приемеш и едното, и другото като средство за постигане на великата цел. Нищо не трябва да променя твоята вътрешна нагласа. Ако така си служиш с "приемането на всичко", това е божествено. Но винаги трябва да можеш да преценяваш добре и да вземаш своите правилни решения - без това да те е засегнало в твоята дълбока същност - кога трябва да се защитиш, като представителка на божествения порядък, от унижения и оскърбления и кога трябва да се дистанцираш скромно от славословията. "Приемането на всичко" никога не трябва да се изражда в апатична "безучастност" или подла "безхарактерност".

Избирай винаги най-доброто и не се задоволявай с малоценни неща. Трябва да умееш да различаваш красивото от грозното, доброто от злото, истинното от фалшивото - Божественото от сатанинското. Без съвършеното умение да различаваш нещата ще бъдеш напълно негодна за реализирането на Божия план.

Ако обаче искаш да бъдеш полезна, трябва да умееш "да се бориш" с всички сили. Трябва да се бориш с меча на истината срещу сенките на заблудата, за да помогнеш на Божественото да победи на земята. Обаче от благородната и храбра "борбеност" никога не трябва да преминаваш към постоянна глупава "свадливост".

Никога не трябва да забравяш, че - макар да ти се налага често да се бориш храбро - ти трябва да правиш това само с духовни средства или оръжия, за да носиш мир на Земята. Трябва да се стремиш да обединяваш всичко онова, което е разделено и разпокъсано, както и винаги да помиряваш едни с други онези, които водят битки помежду си. Твоето миролюбие никога не бива да се превръща в страхливо или носещо ти изгода "нежелание за борба".

Ако искаш да станеш полезен съработник за възкресението на Земята, трябва да се научиш и на "предпазливост", но същевременно да можеш да решаваш кога и къде да прилагаш това божествено качество. С "предпазливост" можеш да спасиш себе си и много други хора от големи опасности, от зло, щети и безсмислени жертви. Но ако от страх или неувереност не се решиш да направиш нещо, божествената добродетел "предпазливост" става сатанинско "малодушие".

Трябва да притежаваш желязна "храброст", да не се боиш от никаква опасност, да вървиш смело срещу всички трудности и да отблъскваш безстрашно всяка нападка срещу Божественото, ако това е нужно за постигане на голямата цел. Обаче божествената "храброст" никога не бива да се изражда в "безразсъден риск и самоунищожение".

Като съработник в реализирането на Божия план ти също трябва да разбираш какво означава "непритежаване на нищо". Независимо дали твоята задача изисква от теб абсолютна бедност, или те поставя сред богатство, помни винаги, че никога и никъде нищо не ти принадлежи, а всичко е собственост на Бога, но от това всичко ти получаваш само онова, което ти е необходимо, за да изпълниш задачата си. Както една тръба за вода няма отношение към това, дали през нея тече по-малко или повече вода, понеже тя не й принадлежи, така и ти трябва да гледаш на всичко, което ти дава съдбата, като на идващо от Бога, което трябва да предаваш по-нататък. Няма нужда да се грижиш от какво ще живееш. Получаваш точно толкова, колкото ти е нужно. А и дори да си много богата, трябва винаги да имаш в съзнанието си мисълта, че не притежаваш абсолютно нищо. Но това позитивно божествено отношение не бива никога да деградира до "безгрижие или пренебрежение към материалните неща", нито до "презиране на материята". Никога не бива да очакваш от твоя ближен да те поддържа, без ти да работиш!

Материята също е проявление на Бога и затова трябва да я цениш като нещо божествено, трябва да умееш да я владееш и да разполагаш с нея. Трябва да притежаваш изкуството да си набавяш винаги толкова материални неща, от колкото имаш нужда за изпълнение на земните си задачи. Винаги имай пълното съзнание за истината, че докато си тука, на Земята, трябва да действаш със, а не без материята или против материята. Нужно е да умееш да събираш и задържаш материалните средства, да ги владееш и употребяваш правилно. В противен случай си напълно изложена на произвола на земните нисши сили, ще бъдеш зависима от тях и не ще можеш да изпълняваш задачата си съвсем свободно и независимо. Но внимавай с божественото качество да властваш над материята, за да не се превърне то в егоистична и сатанинска алчност и жажда за притежаване.

Като съработник в името на великото дело не бива да бъдеш привързана към никого. Научи се добре да разпознаваш у всеки човек онова, което той носи в себе си: кое е божественото в него, кое - земно и кое - адово или сатанинско. Обичай не личността, а Божественото в нея, понасяй земното и избягвай демоничното. Ако задачата ти изисква това, трябва да можеш без колебание да напуснеш най-любимия си човек, защото винаги трябва да имаш на ум, че достойното за обич в него е Бог, а не личността. Личността е само инструмент, чрез който се изявява Бог. Можеш да откриеш същите изяви и при други личности и да ги обичаш. Обичай Бога във всеки човек, тогава няма да си привързана към никого. Но тази "необвързаност" не бива да се превръща в "безлюбие, неотзивчивост или безразличие" към твоя ближен, към другите хора около теб.

Ала ти трябва да оставаш вярна цял живот, до смърт на всички онези, в които си разпознала проявлението на Бога. Ти обичаш учителите си и съработниците си във великото дело, защото в тях си познала Бога. И ще бъдеш вярна на Бога именно чрез тях, защото ще обичаш тяхната личност само като инструмент на Бога. Така уважението и верността ти към твоите учители и съработници никога няма да стане обожание, нито "култ към личността".

Ако искаш да бъдеш полезна във великото дело, трябва да усвоиш умението и изкуството да владееш и контролираш собствената си личност и да си служиш с нея в обществото като с инструмент, който изпълнява твоята воля, идваща от Бога. Трябва да дадеш живот на дарбите и способностите си чрез твоите духовни сили и да ги покажеш на много хора като доведени до еманация и излъчване, тъй че да изявиш духа си във висша степен чрез своята личност, чрез стойката, движението на ръцете, израза на очите и погледа и чрез изкуството си да говориш, за да привличаш хората към себе си, за да можете заедно да се извисявате към по-съвършена духовност. Значи трябва да можеш да показваш духа си пред обществото чрез своята личност - без притеснения, без задръжки. Но умението "да се показваш" никога не трябва да събужда в тебе дявола на суетата, нито пък да се обезобразява до самонадеяност или самовлюбеност, до желание да блестиш и изпъкваш с дарбите си от Бога. Ако хората те почитат и приемат с аплодисменти, в съзнанието ти неизменно трябва да присъства мисълта, че те са въодушевени не от твоята личност, която е само празен съсъд, а от Бога, който Се е изявил посредством твоята земна обвивка.

Ако, служейки си с изкуството "да се показваш", не се поддадеш на дявола на суетата, тогава ни най-малко няма да те смущава това, че ти, изпълнявайки други задачи, отново трябва да останеш напълно незабележима и незачитана сред другите хора. В тези случаи не бива да показваш способностите си, просто изчезвай незабелязано сред людете, като една от многото, без да желаеш да правиш впечатление и да се открояваш сред тях. Но това скромно поведение на "незабележимост" никога не трябва да се превръща в подценяване на собствената личност и в самоунищожение. В сърцето си винаги трябва да носиш своето човешко достойнство.

Ако искаш да станеш истински участник във реализирането на Божия план, длъжна си да можеш да докажеш абсолютното си пренебрежение към смъртта. Трябва да си непоклатимо уверена в това, че смърт изобщо няма, тя не съществува. Когато тялото ти се износи, твоят висш Аз го изоставя. Висшият Аз е клонка от Дървото на живота, той е самият Живот, а животът е безсмъртен и вечен. Щом в съзнанието си ти си се идентифицирала вече с живота, ще съумееш да се изправиш лице срещу лице пред смъртта - ако твоята задача те изложи на смъртна опасност, - без страх ще посрещнеш и най-голямата заплаха, невъзмутимо пренебрегвайки мисълта за смъртта. Но не оставяй никога "презрението към смъртта" да бъде изопачено в подценяване на живота, т.е. в "пренебрежение към живота".
Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Ноември 01, 2009, 22:16:04 »

Живота трябва да цениш повече от всичко. Животът е самият Бог. Във всичко, което живее, се изявява вечното Битие, вечното СЪМ, вечното Същество. Никога не бива да се излагаш безразсъдно на опасност. Цени Живота и в своето тяло, живей с радост. Но радостта от живота никога не трябва да се превръща в самоцел и да се изражда в "сластолюбие".

А най-накрая ще трябва да издържиш най-тежкия изпит - на "любовта" и на "жестоката любов" - "безразличието". Последната двойка качества образува още на земно ниво неделимо единство. Винаги, когато изявяваш едната половина, без да искаш, автоматично се проявява и другата. Трябва напълно да се откажеш от твоята лична нагласа и от своите гледни точки, от личните си симпатии и чувства: да можеш да обичаш така, както обича самият Бог - да обичаш всичко, без разлика! Да обичаш, самата ти свързана в единението и единството на вечното Битие. Тъй, както слънцето грее с абсолютно безразличие над хубост и грозота, над добро и зло, над истина и лъжа - всъщност то обича, - така и ти трябва да обичаш с пълно равнодушие и това, което е прекрасно, но и онова, което е грозно, всяка добрина, както и всяка злина, истинското и фалшивото. Най-възвишената, божествената любов е абсолютно безкористната любов! Трябва да ти е напълно безразлично, че някой е красив или грозен, че е добър или зъл, искрен или лицемерен - трябва да обичаш всички еднакво. Трябва да усетиш, че прекрасното не съществува без безобразното. Трябва да разбереш, че доброто не може да съществува без злото. Трябва да знаеш, че не може да има истина без лъжа. Именно затова трябва да обичаш всичко. Трябва да проумееш, че красивото и грозното, доброто и злото, истинското и неистинското са само взаимно допълващи се огледални образи на Неизразимото, което ние наричаме "Бог" - за да имаме някаква дума за него.

Ако от тебе се излъчва абсолютно безкористна и ненакърнена обич към всяко живо същество, към тази твоя обич и любов никога повече, при никакви обстоятелства, няма да се прибавя лична симпатия. Ти ще наблюдаваш всичко от позицията на великото цяло, а когато гледната точка на всеобщото се сблъска с гледните точки на отделните личности, ти без колебание ще защитиш позицията на цялото и ще пренебрегнеш хладнокръвно отделните индивидуални човешки интереси. Но това хладнокръвие и незачитане на индивидуалното винаги трябва да има своя корен във вселенската божествена обич и любов и никога не трябва да произтича от някаква лична "антипатия".

Е, ти ще трябва да проявяваш твоята безадресна, жестоко безкористна обич и любов към ближния си например и в такива случаи, когато неговата душа може да бъде спасена само с цената на земното му благополучие, дори и тогава, когато той е най-близкият ти човек. Би трябвало евентуално да можеш да гледаш безразлично как твоите най-любими същества попадат сред най-големи опасности и, ако те не реагират на обичайните мерки, ти нямаш право да се намесваш нито с твоята духовна сила, чрез хипноза, нито с магически средства, ако спасението на техните души изисква те да преминат съответно през тези опитности. По-добре е един човек да бъде съсипан материално или физически, дори да умре, отколкото да загуби душата си. Но при всички обстоятелства си длъжна да направиш всичко възможно за спасението на душата му. Също като Бог, който не се бърка в никакви човешки работи, а ги оставя свободно всеки да прави своя индивидуален избор, тъй и ти трябва да оставиш ближните си на тяхната свободна воля и никога да не ги принуждаваш за нищо. Твоята готовност да помогнеш трябва да бъде насочена винаги към спасението на душата, а не от гледна точка на земното благосъстояние или физическото здраве. Обаче тази божествена обич и любов никога не бива да се изражда в "безлюбие и равнодушие" и ти никога не бива поради лична антипатия да отказваш да помогнеш някому, ако можеш да го спасиш със средства от проявения на земята свят.

Това са най-трудните за тебе и най-сериозните изпитания, защото ще трябва да се самоотричаш, да изключваш личните си чувства, като че ли те никога не са съществували. Само след като напълно овладееш и контролираш единадесетте от изброените по-горе двойки качества, ще можеш да чуваш и разпознаваш Божия глас тъй ясно, че ще усещаш със сигурност - и в най-трудните ситуации - и ще знаеш какво трябва да правиш или не трябва да правиш - ръководена от божествена обич и любов.

От този миг нататък повече няма да можеш да грешиш, тъй като ще бъдеш самата обич и любов! А обичта или любовта може да действа само чрез обич и любов. Няма да е нужно да правиш нищо друго, освен да излъчваш твоя висш Аз, да бъдеш Себе си, и цялата вселена ще може да черпи от твоята топлина, от твоята светлина и от твоята сила. Тогава ти самата ще си станала божествена, съзнанието ти ще бъде идентично със самия Бог! Ти ще си се измъкнала от света на Дървото на познанието на доброто и злото, значи, от царството на тленността и от дървото на смъртта, където всичко изглежда разделено и раздвоено, и ще си се върнала в царството на Дървото на живота, в царството на божественото единение и единство. Ще ядеш отново от плодовете на Дървото на живота и от тях ще даваш и на онези, които вървят заедно с тебе, за да могат всички да се завърнат в единението и единството на нетленния безсмъртен живот, във вечното Битие - СЪМ - Същество, в Бога.

О, представителю на Бога! Никога няма да забравя думите ти. Те са запечатани тъй дълбоко в душата ми, че съм станала едно цяло с тях. Проникнали са в кръвта ми, в мозъка на костите ми и след това поучение аз вече не съм същата, която бях преди. Но моята задача е да осъществя всичко това.



Глава от книгата „Посвещение” на Елизабет Хайх
Активен
Инил
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 186


« Отговор #2 -: Ноември 02, 2009, 15:40:57 »

delfin благодаря ти! Усмивчица

Това е невероятно истинско!

Цитат
Дръжте в ума си, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. Не казвайте, че на Бога не се служи лесно, че за това са нужни знания. Който отива да служи на Бога, може да бъде без знания. Много естествено: като отиваш при извора, ще си носиш ли вода? Като отиваш в градина с плодове, ще си носиш ли храна? (Беинса Дуно)

« Последна редакция: Ноември 02, 2009, 15:45:36 от Инил » Активен

Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Посвещение в рейки лечение « 1 2 3 »
Енергийни учения
Админ 35 13310 Последна<br />публикация Юни 07, 2011, 23:23:29
от notlike

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright