Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Всемирната хармония - инж. Петьо Христов  (Прочетена 736 пъти)
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« -: Юли 15, 2011, 21:16:53 »

     РАЗДЕЛ  1  -  КОСМОЛОГИЯ  :
 
1.      Общи понятия
 
    Как е създаден Всемирът и какво е мястото ни в него ? Има ли един всеобщ закон, който е организирал целостта ? Какъв е смисълът на човешкия живот ? От древността до наши дни тези основни въпроси са занимавали умовете и съзнанието на онези, които разбират, че търсенето на техните отговори осмисля битието им тук, на Земята .
    Появата на теорията на относителността и особено на квантовата теория, промениха изцяло представата за сложната архитектура на материята. Вменената ни от древните гърци идея, че материята се състои от все по-малки градивни частици  ( молекула, атом, ядро с неговите адрони – протони и неутрони ) се оказва погрешна. При цялата своя причудливост най-вероятно елементарните частици са чиста енергия, която поради огромната си скорост на движение вътре в ядрото и около ядрото на атома се “уплътнява” и проявява себе си като частица. Следователно елементарните частици са повече събитие, отколкото обект. Сега физиката допуска пораждане на материя от чистия вакуум, от 4-те основни сили – електромагнитните, силните и слабите взаимодействия и гравитацията. Гравитацията е нищожно малка, но при струпването на огромни маси тя се оказва решаваща за поддържане на конструкцията и реда във Вселената. Именно с помощта на по-усъвършенстваните уреди учените установиха, че всеки от нас има аура, че в мига на смъртта губим част от теглото, че някаква фина енергия се отделя и отлита от тялото. Но всичко това ние наблюдаваме в обкръжаващия ни видим и материален свят. Както ще разберем, този познаваем свят е само едно ниво на Всемира, а Мирозданието в своята цялост се състои от девет такива нива, които са вложени едно в друго и се самосъдържат подобно на руските матрьошки.
    Започвам пояснението на Закона на Единството от философска гледна точка, защото Всичко се начева от Нищото. Или в момента на “абсолютното начало” не съществува нищо освен Изначалната идея за възникването на Битието, която се трансформира , “сгъстява” до появата на една сила. Ще я наречем Първична сила. Т.е. с помощта на тази сила Изначалната идея при своето непрекъснато развитие се “синтезира”, “концентрира”, “материализира” на етапи. Много по-късно тя ще се прояви в явленията Звук, Светлина и т.н., до Материята, каквато я познаваме ние. Така изначалната идея се осъществява чрез Първичната сила. При това осъществяване се получават физическите закони и всичко видимо и невидимо за нас, както и ние самите.
    В този надбитиен момент не съществуват никакви физически и математически величини. При появата на Първичната сила няма нищо друго, с което тя да се съизмери, ето защо нейната големина е 1 (единица). По-сетне в изложението ще разгледаме произхода, съдбовното значение и вътрешната структура на числата .
    2. Кратко обяснение на Закона на Единството
 
    За да се развива, а това означава да съществува, всяко нещо във Всемира непрестанно се преобразува от един вид във друг. Преобразуването е изменение на една система в друга такава с нови количествени и качествени характеристики, но така, че външно погледнати, тези две системи остават еднакви. Различията са в техните конфигурации ( в реда на свързване и промяна на потенциала на елементите вътре във всяка от тях ). Така конфигурацията изразява качествената характеристика на системата, а стойностите на нейните елементи са количествената й характеристика. Най-лесно това може да бъде разбрано, ако вземем две съпротивления и си свържем по два различни начина – последователно или паралелно
    От най-обща гледна точка конфигирациите биват два вида – линейна и кръгова. В първия пример със съпротивленията имаме линейна , а вторият илюстрира кръговата конфигурация. Ето защо единицата (ограничена права линия) символизира линейното развитие , а нулата (кръгът) кръговото развитие. Всяко линейно развитие може да се опише с три точки от правата линия. От едната точка започва началото. Стигаме до която и да е друга и тя е втората точка. Там се намира краят на първото вътрешно развитие на правата линия и началото на второто й вътрешно развитие. Третата точка е краят на линията и на второто вътрешно развитие. Този тип развитие се нарича двуначално, защото имаме две начала или последователно .
    Вторият вид развитие е кръговото. В него двете начала започват от една точка и завършват едновременно в противоположната точка на кръга. Но тези вътрешни развития са в противоположни посоки. Това развитие се нарича едноначално, кръгово или паралелно.
    Линейното или двуначалното развитие е последователно и еднопосочно.
    Кръговото или едноначалното развитие е едновременно и двупосочно.
    Както видяхме, независимо от това дали развитието на двете части е линейно или кръгово, те представляват единство – една линия или един кръг. Това е израз на Закона за единство и борба (противоречие) на противоположностите. Линията се образува от множество точки една до друга, но всяка от тях съдържа в себе си кръгово развитие. Следователно линейното развитие на една система е съставено от поредица кръгови събития. И обратното – кръгът се образува от множество линии една до друга, които преставляват поредица от линейни развития. Или кръговото развитие на една система се състои от поредица линейни развития. Погледнато навътре, в дълбочина, линейното развитие произлиза от кръговото, което от своя страна произлиза от линейното развитие и т.н. Единството на конфигурациите е съставено от външното противоречие – между линията и кръга, както и от вътрешното противоречие – в линията и в кръга. Това е възможно най-опростената и разбираема формулировка на Закона на Единството.
    Този закон дава първата физическа формула, от която се получават основополагащите десет физически закона, чрез които е създаден Всемирът. От тези 10 закона естествено произтичат всички останали физически закони. Те са изразени в Библията чрез 10-те Божии имена. Тук се има предвид Библията, написана на иврит, защото както ще видим по-нататък, Знанието в нея е закодирано с помощта на древната еврейска азбука.
    Законът на Единството е изначалният, основополагащ закон, който съдържа в себе си цялостното познание и от него произлизат всички физични, математически и философски закони на Битието .
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #1 -: Юли 15, 2011, 21:17:59 »

  3. Развитие на Първичната сила
 
    Както вече споменахме, тъй като до този момент не съществува Нищо, големината на Първичната сила е единица – 1 , по простата причина, че всичко последвало се съизмерва с нея. Това е началото на битието. Но всяко съществувание е невъзможно без своята противоположност (знаем, че цялото се състои от противоположности, че проявеното действие има равно и противоположно на него противодействие, че хармонията се ражда от аналогията на контрастите). Така мигновено с появата на Първичната сила – 1 , тя създава своята противоположност –нулата – 0, или кръг, чиито диаметър е с големина единица. Обръщам внимание, че диаметърът на този кръг е равен на Първичната сила, тя се е “огледала” около себе си. В Кабала е казано : “Бог пожела да се види и се огледа около себе си”. Това е изходното начало от проявлението на Първичната сила, но за да има по-сетнешно развитие, е необходимо време. Ето защо описаният кръг или противоположността на единицата – 1 , нулата – 0 , е всъщност изначалното Време. Както ще се убедим, то е различно от човешката представа за време. И досега то се разглежда като следствие на движението, но от Закона на Единството произтича, че то е възникнало и е съществувало преди движението. По-късно от времето произлиза материята, а тя е носител на движението.
    В илюстрацията за философското значение на 1 и 0 навсякъде в Индия се срещат скулптурни изображения на мъжкото и женското начало, наречени лингам и йони. Единицата символизира мъжкото начало, кръгът женското и се говори за тях като първични начала. По същия начин в древен Египет Единицата или Началото е символизирано с Джет (стълб). Той е бил почитан и издиган като паметник.
    Изследвайки формата на първичните сили, древните индийци са ги изобразили графично в така наречената азбука девенагари. По-късно арабите копират първите десет сили и започват да ги употребяват за практически нужди като числа, такива каквито познаваме днес и ние. Това са Първичните сили от 1 до 9, а десетата , която е 0, я отъждествяваме с физическата величина време.
    По начина на тяхното създаване Първичните сили (от 1 до 9), от първото ниво на Всемира, по форма са подобни на числата, такива, каквито ги знаем днес, а големината на тези сили отговаря на големината на числата. Според Питагор “числата са корените на нещата и върху тях е основана Вселената”.
    При споменатото вече непрекъснато преминаване от линейна в кръгова конфигурация, изначалната Първична сила 1 (правата линия), се “оглежда”, образно казано завърта своя диаметър и се преобразува в 0 (в кръга), във времето. Оплодена вече от времето, Първичната сила отново се преобразува, при което поражда силата – 2 и силата – 3.
    Един от най-известните кабалисти Агрип казва : “Eдиницата е причина за всичко, но единицата светлина може да остане светлина без сянка ; единицата глас – без ехо. Едно е причина несравнима; числото – това е хармония, а без хармония нищо не е възможно; на единицата е необходимо съзидание и нейната потребност от действие я кара самата тя да се повтори ; тя се разделя или умножава, за да се получи две”.
    Забележително е, че отговорът на основния философски въпрос на Битието : “Кое е първичното – кокошката или яйцето ?” , се съдържа в следното изложение. Създадената от Изначалната идея Първична сила 1 (едно), поражда силите две – 2, и три – 3 (кокошката и яйцето), които във времето 0 непрекъснато преминават една в друга. Следователно в надбитийната сърцевина на всичко е идеята, която се “сгъстява”, поражда времето и се развива в него, а кокошката и яйцето са нейни следствия. Това е и основа на Закона за единството. С нашите сетива ние не можем да обозрем идеята, а наблюдаваме само нейното следствие като проявление на “кокошка” или “яйце’. Което и от тях да вземем, в един момент то се явява причина, а в следващия ще бъде следствие. Или те в различните моменти от времето изявяват различните си противоречиви части, от които са съставени. Този “парадокс” се повтаря многократно в развитието на Първичната сила, ето защо ще го нарека – “ефектът на кокошката и яйцето от първи вид”.
    Времето – 0, навсякъде се явява като огледало. Наблюдавайки процеса на Преобразуване между кокошката и яйцето, ние винаги го виждаме “огледан” във времето. То поставя своя отпечатък от противоречивите си части в самия процес на това преобразуване, което сътворява познатото от нас многообразие в природата.
    Говорейки за “ефекта на кокошката и яйцето”, веднага възниква и другият основен въпрос – за количеството и качеството. Кокошката има своите количествени и качествени характеристики, яйцето също. Непрекъснатото преминаване на кокошкатаи яйцето едно в друго води и до непрестанното преобразуване на количествените и качествените им характеристики. Разбира се, кокошката тук е философско понятие, в действителност тя се проявява в своята двойственост – кокошка и петел, която е външна. Яйцето има своята вътрешна двойственост. Външно то винаги е едно и също, но се излюпва или кокошка, или петел. Петелът и кокошката, разгледани самостоятелно, може да се оприличат и като 1 – лингам, и 0 – йони. От това произлиза принципът, залегнал във всички основни религии – “каквото е горе, това е и долу”.
    Дотук разгледахме появата и развитието на силите 1, 2 и 3. Тези три сили са взаимно свързани и ние ги възприемаме като една троица. Но описаният процес се повтаря многократно на различните нива на Всемира.
    В следващата част от изложението ще въведа понятията “огледало” и “оглеждане” на силите, понеже, освен че са метафори, тези понятия изразяват процеса на преобразуване най-точно. Защото в огледалния образ системата остава същата, но нейните елементи имат нови количесвени и качествени характеристики. В огледалото например лявото става дясно, а в огледала със специфични свойства (с крива повърхност) образът може да бъде увеличен или намален.
    И тъй Първичната сила 1 се преобразува в 0 и така се създава първото огледало време. Но силите 1, 2 и 3 (или първата троица) се “оглеждат” в едно ново огледало, наречено светове. В резултат на това оглеждане или преобразуване се появяват силите 4, 5 и 6, или втората троица. Новото огледало светове е с едноначална или кръгова конфигурация и тъй като е третото по ред на създаване, неговата големина е три. Или световете имат големина три, т.е. огледалото светове е три пъти по-голямо от огледалото време. Колкото и да звучи парадоксално, времето не е безкрайно.
    При следващото преобразувание или “оглеждане” и огледалото време се преобразува спрямо огледалото светове в огледалото пространство. Огледалото пространство има линейна или двуначална конфигурация.
    За да определим големината на огледалото пространство, трябва да преброим броя на съществуващите огледала дотук и да прибавим единица. Кои са те ? Първото е времето. Второто се намира между силите 2 и 3. Третото е светове. Четвъртото е между силите 4 и 5. Петото е между силите 5 и 6. Така големината на огледалото пространство е шест, или е шест пъти по-голямо от огледалото време и 2 пъти по-голямо от огледалото светове. Тук вече забелязваме, че броят на създадените сили отговаря на големината на огледалото, възникнало в този момент.
    Появилото се вече пространство “оглежда”или преобразува втората троица или силите 4, 5 и 6 в силите 7, 8 и 9. Това е третата троица от сили. При следващо преобразуване или “оглеждане” по познатия начин огледалото светове се преобразува спрямо огледалото пространство в огледалото явления. Големината на това огледало се определя от броя на огледалата дотук плюс едно, а видяхме, че той съответства и на броя на създадените сили. Големината на огледалото явления е девет.
    В огледалото явления се оглежда третата троица или силите 7, 8 и 9. Появяват се силите 10, 11 и 12.
    Силата 10 обаче е съставена от силата 1 и огледалото 0 – времето. Силата 10 всъщност е една нова сила 1, която по основни характеристики е подобна на Първичната сила 1, но след като тя вече се е развила. Резултатът от това “сгъстяване” на Първичната сила създава явлението Звук. А 0 е едно ново огледало или ново,колкото и да е парадоксално, различно от изначалното време. Ще си послужа със следния наивен пример – мъжът и жената се преобразуват в своето дете, което вече си има неговото, различно от тяхното време.
    Тази сила 10, или новите 1 и 0 започват процеса на “оглеждане” или преобразуване, като повтарят всичко описано дотук и начеват да развиват следващото, по-вътрешно ниво на Всемира.
    Това решава един много дискутиран проблем, който досега няма отговор : как времето и пространството се преобразуват едно в друго ? Не само, че то е възможно, но се осъществява непрекъснато – времето се преобразува в пространство спрямо световете. А пространството се преобразува в ново време спрямо явленията. Понятията пространство, светове и явления ще бъдат пояснени в раздела “Ключове”.
    Тук се дефинира и едно преобразуване, за което никой не се е сетил – преобразуването на световете в явления. Световете се преобразуват в явления спрямо пространството. Явленията се преобразуват в нови светове спрямо новото време. Така се осъществява непрекъснатото обновление на всички нива на развитие. Тези два основни вида преобразувания, пространство-време и светове-явления, водят еволюцията по строго определен път.
    Изначалната идея сама по себе си е възхитително проста, но тя носи у себе си структурното и смислово познание за цялото последвало развитие на Мирозданието. Отново наивният пример, който мога да предложа едосещането на биолозите да възстановят целия организъм по генетичната информация на всяка, макар и маловажна периферна клетка. “Сгъстена”, оплодена от своето развитие Изначалната идея е “бременна” с механизма на последвалото си осъществяване – преминаването си в Първична сила 1, която от своя страна, разполагайки се във времето 0, довежда до възникването на пространството, а между тях – до появата на световете и явленията.
    Сега ще разгледаме ефекта на кокошката и яйцето от втори вид. При този ефект от първи вид имаме общо три сили, идеята – 1 , кокошката и яйцето – 2 и 3. В ефекта от втори вид идеята е качествено и количествено обогатена, тя съдържа в себе си вече силите 1, 2 и 3 (първата троица) като нещо неотделимо и единно, а кокошката и яйцето се явяват силите 4, 5, 6 и 7, 8, 9 (втората и третата троици). Така достигаме до постулативния философски извод , че при развитие на Първичната сила навътре в себе си, идеята се усложнява и разширява навън в своите проявления.
    Спряхме се на първия етап или цикъл от развитието на Първичната сила. След четирикратно преобразуване Силата 1 естествено премина в силата 10 – този процес се нарича трансформация и е известен на физиката. Преобразуване и трансформиране са два различни процеса и те често се бъркат един с друг. При трансформирането Първичната сила запазва същността си, а се изменя само нейната големина. Всяко трансформиране трябва да се разгледа като четирикратно преобразуване. Спомнете си основополагащия принцип – “каквото е горе, това е и долу” или това, което се случва в Мирозданието с развитието на Първичната сила, се повтаря и в най-обикновения трансформатор. Трансформирането е изследвано във физиката, но никъде този процес не е описан в неговата същност като следствие от четирикратно преобразуване.
    Достигнахме до създаването на сила 10, която представлява една нова 1-ца или нова Първична сила, която спрямо големината на изначалната Първична сила 1 е изгубила 0.1 от стойността си. Така тя се е трансформирала, има ново огледало време и в своето развитие образува следващото, по-вътрешно ниво на Всемира. Новосъздадената сила 1 повтаря вече описания процес на трансформация чрез четирикратно преобразуване. В продължаващото и последващо развитие навътре се получава трета сила 1 със своето ново време 0, която спрямо големината на изначалната Първична сила 1 е загубила вече 0.2 от стойността си.
    Процесът на трансформация се повтаря общо 9 пъти, докато последната сила 1 добие крайна стойност 0.1. Така едно от друго се сътворяват деветте нива на Всемира, след което завършва цялостното развитие на изначалната Първична сила навътре в себе си. При това движение навътре Първичната сила се осъществява и ние възприемаме материализираното й проявление в световете и явленията.
    Първият етап от развитието на първичната сила определя най-външната обвивка на Всемира. Това означава, че Всемирът е ограничен. Невъзможно е за нашето съзнание да обозре това ограничение, защото самите сили са нематериални. Много е трудно да се даде форма на нематериален обект, но най-вероятната форма на Всемира е яйцевидната.
    Първите три нива от развитието на Всемира са нематериални. Следващите три нива са материални и са преобразувани от предходните. Последните три нива са материални и преобразувани от вторите три нива или общо 9-те нива на Всемира са съставени от три отделни троици, които съществуват едновременно.
    Сега ще разгледаме “ефекта на кокошката и яйцето” от трети вид. При ефекта от първи вид имаме общо три сили, идеята – 1, кокошката и яйцето – 2 и 3. В ефекта от втори вид идеята е качествено и количествено обогатена, тя съдържа в себе си вече силите 1, 2 и 3 (първа троица) като нещо неотделимо и единно, а кокошката и яйцето се явяват силите 4, 5, 6 и 7, 8, 9 (втора и трета троици). При ефекта от трети вид идеята е вече първите три нива на Всемира (1-во, 2-ро , 3-то), а кокошката и яйцето са 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо, 8-мо, 9-то нива на Всемира. Тук наистина идеята се е саморазгърнала и самоосъществила докрай, в своята завършена Цялост. Един и същ творящ “механизъм”, повтарящ се на различни нива, създава цялото многообразие и сложност на собственото си Битие.
 
     4. Кръстът – промисъл като съществена част от развитието на Първичната сила
 
    Паралелно с преобразуването на силите се създават 4-те рамена на един кръст. Нарекъл съм го Кръст-промисъл, защото в него наблюдаваме проявлението, “материализацията” на тези Сили. Четирите му рамене по реда на създаване са – време, светове, пространство и явления. Тъй като всяко преобразуване трябва да се извърши спрямо нещо, то рамената на този Кръст-промисъл изпълняват тази задължителна функция и могат да бъдат сравнени със свойствата на вече описаните полупрозрачни огледала. Той не само преобразува Силите, но ги пречупва и отразява. Така самият Кръст-промисъл всъщност е едновременно и следствие, и причина. За да продължи да се развива Силата, тя трябва да има спрямо какво да се преобразува, пречупва и отразява. Това – спрямо какво – се явява именно Кръстът-промисъл. Неговото първо рамо е следствие от преобразуването на Първичната сила 1 и е равно на нея по стойност 1 (спомнете си как линейно проявена единица се явява диаметъра на 0 ). Или първото рамо на Кръста-промисъл е 0, едно “огледало”. Всяко от неговите четири рамена ние трябва да мислим като реално съществуващи огледала, а това са – времето, световете, пространството и явленията. За силите, които се развиват между раменете на Кръста-промисъл, ние нямаме сетива да ги възприемем.
    Времето и пространството са в единствено число, докато световете и явленията са в множествено. Това показва единствеността на време и пространство и множествеността на световете и явленията....
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #2 -: Юли 15, 2011, 21:18:48 »

 Раздел 2   -   Ключове
 
    От книгата Изход е известно, че Мойсей поверил на Исус Навин Ключовете на устното предание, но те “ръждясали” от ужаса на войните и гражданските междуособици, които бушували в Израел по времето на Ездра. Въпреки това били запазени, но не в светилището на храма, а в средите на светското общество, на ясновидците и пророците, от които най-известен е Есей. В Средните векове в тази тайна, или поне отчасти в нея били посветени алхимиците и астролозите, богомилите, розенкройцерите, тамплиерите и т.н.
    Ключовете, оставени от Мойсей, едва ли са били формулирани по същия начин като изложените по-долу от мен. Навярно тогава понятията са били облечени в друга словесна форма. Но Законът на Единството – който е всеобщ закон на съзиданието, действа винаги и неизменно, независимо от конкретния момент на обществено развитие. От тази гледна точка Ключовете, оставени от Мойсей, са универсални и отварят вратите на Познанието. При решаването на всеки философски, физически, природонаучен въпрос обикновено се ползват няколко ключа. Интересното е, че с тях се открехва определена “врата” и достигнатото решение се явява “ключ” за отварянето на нова врата. Ключовете непрекъснато се допълват и взаимно изясняват, защото всичко в Битието е неразривно свързано и произтича едно от друго.
    Номерацията им не е съобразена с тяхната значимост. Всеки ключ има своето значение.
 
                                    1 ключ   - Непроявеното
    Непроявеното, Изначалната идея е определено в Кабала със своите три етапа, които са : 1. Айн ; 2. Айн Соф ; 3. Айн Соф Аур.
    И непроявеното има свой кръст. Знанието за непроявеното е недостижимо за нас, но ние ще се опитаме да прозрем в него, доколкото това е възможно. Възникването на непроявеното е равнозначно на “сгъстяване” на Изначалната идея, на нейното трансформиране през рамената на Кръста-промисъл до Първичната сила – 1.
    АЙН е първият воал на непроявеното и той съставлява първата троица, като началото се символизира от А, първата буква от тази троица. “Ефектът на кокошката и яйцето” важи и тук. А е идеята, Й и Н са кокошката и яйцето. Следва вътрешното развитие и преобразуване на тзи троица, при което Изначалната идея се “сгъстява” до АЙН СОФ или втория непроявен воал. При продължаващото уплътняване на идеята се появява и третия воал АЙН СОФ АУР. “Ефектът на кокошката и яйцето в този скрит воал се проявява по следния начин – АЙН е идеята, а СОФ и АУР са кокошката и яйцето.
    Най-интересното е , че в АЙН СОФ АУР единствената буква, която се повтаря е А, тя се явява на първо и седмо място, а много по-късно, на седмо ниво навътре във Всемира се появява явлението Човек. Така се създава уникалната възможност на Човека да съзидава, да твори, дори да достигне до просветление и по това той се отличава от всички други явления. Точно по тази причина будизмът определя прераждането в Човек за най-успешно, за по-добро дори от прераждане в света на ангели и архангели.
 
                           2 ключ – Каквото е горе, това е и долу
    За този ключ споменавахме многократно. Изначалната идея се проектира в цялото Битие. Дълбинният й смисъл е вложен във всичко видимо и невидимо, лесно е да се убедим, че цялата небесна “конструкция”, съдържащите я физически закони се проектират и тук, на Земята, дори във всеки от нас. Този ключ служи за проверка дали направените от нас изводи за каквото и да било са верни, като се търсят примери от природата, която ни заобикаля.
 
                          3 ключ – Кръстът-промисъл (знакът на знаците) 

    Анх (кръст с ухо, с прикачения отгоре символ на времето – 0 ) е известен от изображенията на египетските богове, които го държат в ръката си и така показват, че носят познанието. Техните имена и духовни характеристики изразяват скритата същност на първичните сили и сложните им взаимоотношения.

    Всяко нещо, което е създадено, има своя кръст. В първата част на това изложение разгледахме същността на процеса, който го образува, а оттам и абсолютната му всевалидност в развитието на Всемира. Интуитивно в себе си ние познаваме и носим тези всеобемащи свойства на кръста. Не случайно той е възприет като религиозен знак в християнството.

    Кръстът-промисъл е с реално съществуващи рамена, които са  - време, светове, пространство, явления. Ще повторя, ние нямаме сетива за Силите, които се развиват между рамената на Кръста-промисъл. За нас реални са само проявленията, възникващи в тях.

 



 

                          4 ключ – Развитие в Кръста – промисъл

    За да разгледаме как става преобразуването в Кръста-промисъл, трябва да познаваме общите характеристики на отделните му части. Горната половина на Кръста-промисъл е “духовната”, а долната – “материалната” част на развитие. Това са две ясно различими противоположности, но всяка от тях е съставена от още две противоположности. Така духовната цялост се разделя на две части, източната е определена с “фино” – намаляващо, западната е “грубо” – намаляващо развитие. Материалната цялост също се разделя на две части, източната е определена с “грубо” – увеличаващо се, западната с “фино” увеличаващо се развитие. Тези понятия “грубо” и “фино” за всеки конкретен случай имат различни тълкувания, но като общо тези термини определят степента на сгъстяване на силата.

    По този начин има 4 вида предопределени развития : 1 Грубо духовно – намаляващо от 10 към 1 и 0 ; 2 Фино духовно – намаляващо от 1 към 0 ; 3 Грубо материално – увеличаващо от 0 към 1 ; 4 Фино материално – увеличаващо от 1 към 10. Това важи за всеки кръст. Началото на Кръста-промисъл е в северозападното рамо и се определя от момента на трансфомирането на Силата 10 до сила 1 и рамо от кръста време 0. Определянето на мястото и посоката е от наша Земна гледна точка. В действителност основното движение на развитие е обратно на часовниковата стрелка и започва от североизток.

    Нищо не може да съществува без своя Кръст-промисъл. Не е случаен изразът “всеки си носи своя кръст”. Не случайно и Исус носи своя кръст.
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #3 -: Юли 15, 2011, 21:19:30 »

 5 ключ – Двойнственост ( или символът Ин и Ян )
 
    Символът Ин и Ян е известен от древни времена и в него се съдържа значимо знание за развитието. В много текстове се описва мистичното значение на числата 3 и 7. Петият ключ дава основните връзки между числата 1, 2, 3, 4 и 7.
    Символът Ин и Ян е съставен от две равни части, при които разделителната линия не е права, а вълнообразна. Някои го наричат двете риби, защото има две “очички”, или точки във всяка от половинките, които са оцветени с противоположния цвят на основния. Това ни подсказва, че древните са знаели за количествените и качествените характеристики при преобразуването, а също и че количествените натрупвания водят до качествени изменения.
    Символът Ин и Ян илюстрира Първичната сила 1 и нейната същност (двойнствената природа на всичко), а това означава, че проявява и единството на противоречията, т.е. числото 1. Но по двойнствената си природа Ин и Ян изразява и 2. Двете “очички” са два нови символа Ин и Ян, които в развитието на Първичната сила 1 бяха разгледани като силите 2 и 3. Тези нови символа Ин и Ян също имат “очички”, които проявяват двойнствената им природа. Трите символа, получени досега, се свързват с числото 3 Всеки един от двата “вторично” получени символа Ин и Ян се разделя отново на по две части. Така на третия етап се явяват още четири Ин и Ян, които обаче вече нямат “очички” или числото 4. Общият брой на символите е седем и се свързва с числото 7, а нивата на тяхното развитие навътре в дълбочина са три.
    Този основен ключ е заложен в създаването на еврейската азбука. В Кабала се казва, че е съставена от 22 букви : 1. три матрици (майки); 2. седем двойни (наречени така, защото всяка от тях има две произношения и изразява два смисъла : единият – положителен, твърд, а другият – отрицателен, мек ); 3. дванадесет прости. Така всяка еврейска буква изразява три понятия : 1. буква , или йероглиф ; 2. число, според местоположението си ; 3. идея .
    Комбинирането на отделните букви е всъщност комбиниране на идеи, а съставянето на думи и по-големи словесни пасажи изразява изказа на нови основополагащи идеи. Това е една от основните тайни на Кабала. И не забравяйте, че Библията е част от Кабала, че в нея, освен познатия, “видим” разказ за Битието, е включено познанието и за Закона на Единството.
 
                                 6 ключ – Начин на преобразуване
 
    Всяко преобразуване в Битието се извършва в рамената на Кръста-промисъл. Този кръст е съставен от 4 пресичащи се под прав ъгъл полупрозрачни огледала.
    Пример за полупрозрачно огледало е стъкло на прозорец. Когато застанем от страната на слънцето, ние виждаме своя образ, отразен в стъклото, но също така се виждаме и огледани зад него. Така двата образа са преобразувани един спрямо друг и изразяват “ефекта на кокошката и яйцето”. Ние отъждествяваме “идеята”, а отразените ни пред и зад стъклото образи са “кокошката” и “яйцето”. По същия начин при преминаването на всяка сила през полупрозрачното огледало се получават два противоречиви “образа” – единият отразен пред рамото на Кръста-промисъл и другият – огледан зад него.
    Всяко от четирите полупрозрачни рамена на Кръста-промисъл има различни свойства на отразяване и оглеждане в зависимост от мястото : горе-долу или ляво-дясно. Тези полупрозрачни рамена могат да оглеждат както обекти, така и сили, и идеи.
    Сега, надявам се, по-ясно ще разберете как Изначалната идея се “сгъстява” до получаване на Първична сила 1, която в своето движение в раменете на Кръста-промисъл се мултиплицира до времето, световете, пространството и явленията.
 
                                  7 ключ – Числата, формата на силите и тяхната двойнственост
 
    Разделението на силите се изобразява с арабските цифри. Познатата на всеки десетична система и числата 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 са известни като арабско творение. Те са били взаимствани от Индия, където са ги използвали само за философски цели. Арабите са ги приложили за практически нужди. Произходът на цифрите е санскритски и те се пишели със знаците “деванагари”.


                                 8 ключ – Светове
 
    Всемирът беше определен с яйцевидна форма и обхваща постоянното преобразуване на Първичната сила 1 от първия й етап на развитие. Както вече знаем, създавайки от себе си последователно силите от 1 до 9, в силата 10 тя вече се трансформира, преосъществява, “разпада” се в нова Първична сила 1 (единица) и 0, която се явява първото рамо-огледало на новия Кръст-промисъл. Така изначалната Първична сила се трансформира девет пъти, като на всеки етап от своето развитие губи по 0,1 от стойността си и последователно образува деветте нива на Всемира.
    Светове е второто рамо от Кръста-промисъл. Като физическа величина то зависи единствено от времето, защото само времето е създадено преди него. До огледалното рамо светове времето намалява и затова световете зависят от намаляващото време.
    Световете ние ги познаваме в два аспекта и те са : слънчевите системи и химическите елементи. Химическите елементи са изследвани и подредени в Менделеевата таблица. Ако от тази гледна точка погледнем на слънчевите системи, то вероятно ще бъде съставена същата таблица като Менделеевата и според броя на планетите тя ще определя типа слънчеви системи.
    Както е известно, химическите елементи се свързват, реагират един с друг, това важи и за слънчевите системи. Химическите елементи образуват стабилни и нестабилни съединения – слънчевите системи също. Има съединения, които при определени условия “избухват” – това се случва и със слънчевите съединения. Твърдението на съвременните физици, че някога, преди милиарди години е имало Голям взрив – е напълно възможно от гледна точка на Закона за Единството.
    Световете трябва да се възприемат като система с динамични характеристики. Пространството трябва да го разглеждаме като структура със статични характеристики.
    По начина на своето създаване световете имат едноначална кръгова конфигурация. Това означава, че двете противоречиви части на рамото светове започват да се развиват от една точка в две протвоположни посоки. Това, което ние познаваме и наричаме химически елемент, или слънчева система, е създадено от развитието на единият “клон” на световете. Едновременно се развива и другия “клон” на огледалото  светове. Физиците го наричат антиматерия.
    Ще се опитам да дам обяснение и на един друг феномен във видимата, материална Вселена – Черните дупки. Под Черни дупки разбираме сведени до възможно най-малки размери материални обекти с огромна маса, които имат толкова мощно гравитационно поле, че поглъщат, “засмукват”всичко от околното пространство и нищо, дори светлината не е в състояние да се излъчи от тях. По Закона на Единството това означава, че тази Черна дупка е отразен или огледан “образ” на “бяла дупка”, която представлява област на свръхразредено пространство с гигантски размери и минимална гравитация.
    В първите три нива от Всемира силите, които ги образуват, все още не са се сгъстили до материя. Затова и световете там са нематериални. В следващите шест нива силите се сгъстяват до енергии в рамената на Кръста-промисъл и световете са материални, такива, каквито ги познаваме .
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #4 -: Юли 15, 2011, 21:20:05 »

    9 ключ – Явления
    Явленията и световете се развиват във времето последователно. Явленията са преобразувани светове спрямо пространството. Явленията имат двуначална, или линейна конфигурация и се образуват последни в Кръста-промисъл, т.е. те са неговото последно четвърто рамо. Явленията са толкова, колкото са нивата на Всемира.
    Ние възприемаме Явленията с тяхната специфична честота, например светлината има по-голяма честота от звука. Всъщност отношението пространство/време дава честотата на явлението. С появата на всяко ново явление в по-вътрешно ниво от Всемира неговата честота на проявление се увеличава. Това е така, защото стойността на пространството винаги е равна на единица, а времето намалява.
    Например : 1:0,5 = 2 ; 1:0,05 = 20 ; 1:0,005 = 200, последните числа от тези равенства 2, 20 и 200 изразяват честотата на проявление.
    Всяко ниво от Всемира е характерно с явлението, което се създава в него. Или обратното – всяко явление се създава в строго определено ниво от Всемира. В полупрозрачните рамене на Кръста-промисъл явленията се пречупват и отразяват, те се смесват в различните нива на Всемира и така се получава цялото безкрайно разнообразие на Битието. В различните нива на Всемира всяко от вече сътворените явления се проявява с различна честота.
    Редът, по който са създадени явленията в различните нива на Всемира е : 1. Звук, 2. Миризма, 3. Вкус, 4. Светлина, 5. Растение, 6. Животно, 7. Разумно същество (човек), 8. Ангели, 9. Архангели.
    Да, Човек е явление както Звука и Светлината. Но ние не познаваме явлението Човек в неговата пълнота – а единствено човека като негов материален носител. Човекът като явление е създаден на седмо ниво от Всемира. Впоследствие (вторично) със своето ефирно тяло хора от седмо ниво преминават в шесто. Така преди милиони години на Земята се появява първата човешка раса, а нейните представители са известни като ангелоподобни създания. Техният ръст е бил около 60 метра. В последвалото си развитие тези почти нематериални създания се превръщат в призракоподобните хора, които се смятат за втората раса. Следват лемурийската, атлантската раса до нашата поява. Това познание е било известно на будисткия мистицизъм и е описано от Е. Блаватская. То е използвано и от учения Е. Мулдашев за доказване на неговите тези в знаменитата му книга “От кого сме произлезли ?”.Читателят навярно е забелязал привидното противоречие, че сега, хората на Земята, живеят в света на животните. Защо е било необходимо на високо разумните, ангелоподобни същества от седмо ниво да се качат обратно на шесто ? Основната причина, както ще разберете е, че единствено от пето и шесто ниво на Всемира може да се достигне до просветление. Навярно Земята не е единственото място в обозримата ни Вселена, където е станало подобно “преселение”, но точно защото живеем в света на животните, учените трудно ще открият друг високоразвит разум. Така можем да приемем, че Земята е наистина уникално, одухотворено място в познатата ни Вселена.
    Навярно ви удивлява мястото, отредено на Ангелите и Архангелите. Общата престава за тях е, че те са някъде по-нависоко от нас, “в небето”, а в реда на създаване те се оказват в по-вътрешните нива на Всемира от явлението Човек. Но забележете, колкото по-навътре в нивата на Всемира се създава едно явление, толкова е по-съвършено. Най-вътрешното, девето ниво се намира във всичко и управлява по-външните нива.
    Явленията Звук, Миризма и Вкус са създадени в духовната част на Кръста-промисъл и носителят на тези явления е духовен, а другите шест явления имат материален носител
 
                                  ГРУБО                       *                          ФИНО
                                                                     *
                                                                     *                                     ДУХОВНО
                                *************************************************************
                                                                     *                              МАТЕРИАЛНО
                                                                     *
                                 ФИНО                        *                            ГРУБО
 
    Законът на Единството допуска преминаване от едно ниво на Всемира в друго през хармоничната точка на пространството. При такова преминаване към по-вътрешно или към по-външно ниво отношенията в размерите между явленията се изменят. Ако човек попадне в следващото по-външно ниво на Всемира той ще стане великан, или десет пъти по-голям, ако прескочи през едно ниво, ще стане сто пъти по-голям или гигант. И обратното – при преминаване от външно във вътрешно ниво на Всемира, той ще стане джудже, или десет пъти по-малък. Древните са знаели за хармоничата точка в пространството, не случайно приказките и преданията са населени с джуджета и великани.
 
                                10 ключ – Време
                         Знанието за Времето отдавна бе разпиляно сред пясъците и мокрите крака на Жадните го отнесоха в неизвестни посоки. Само Сънуващите виждаха блясъка му, но не можеха да го докоснат.
                      Рама Прасад – “Фините неща в природата”
 
    Времето е първото рамо на Кръста-промисъл и то е първопричина за създаването на световете, пространството и явленията.
    И до днес времето се определя като следствие на движението, което не е вярно. Колкото и да звучи парадоксално, движението е следствие на времето. Движението и статиката са двете противоречиви форми на проявление на материята. Всъщност няма абсолютно статичен материален обект, той просто е в относителна неподвижност спрямо друг. Като статична можем да приемем структурата на кристалната решетка, но и тя се изменя с времето. Доказано е преминаването на диаманта в графит, което показва, че пространството е преобразувано време.
    Във всяко ниво на Всемира се създава ново време и то е конкретно, специфично за дадено ниво. Така ние възприемаме винаги само едно време.
    Световете и явленията, създадени в определеното ниво на Всемира, зависят от спецификата на времето, в което са възникнали.
    Времето има едноначална или кръгова конфигурация. То съдържа две противоречиви части на развитие, които “текат” паралелно. Във формалните си изчисления често физиците въвеждат т. нар. Имагинерно време, без да дават никакво обяснение за него. Всъщност то е реално съществуващо и се явява втория паралелен клон от познатото на нас време. Ние обаче живеем и осъзнаваме само едно, нашето време.
 
                                  11 ключ – Летоброенето в различните нива на Всемира
    На 01.01.46 г. пр. Хр. в Рим Юлий Цезар въвежда календара, който използваме до днес и е основан на движението на Слънцето. В него годината има 365 дни, а на всеки 4 години към тях се прибавя един – преходен ден. Така според Юлианския календар средно една година се състои от 365.25 дни. Слънчевата година обаче е 365.2422 дни. Разликата от 11 минути и 14 секунди на пръв поглед е незначителна. Всяка година астрономическото начало на пролетта се премества с 11 минути в посока към зимата. След 128 години това прави цял ден.
    Папа Григорий XIII си дава сметка, че трябва да се предприеме нещо и това става на 4.10.1582 г. Той нарежда дните от 5 до 14 октомври да бъдат прескочени едникратно. Въвеждането на този календар има своята история и сега повечето страни от света са възприели Григорианския календар. В Израел обаче използват календар, според който сега сме в 5770 година от сътворението на света, а арабските страни използват Ислямския календар, започнал през 622 г, с преселването на Мохамед от Мека в Медина.
    Посочените съпоставки показват колко ‘неуловимо” и относително е времето. За да го представим асоциативно от гледна точка на всяко ниво на Всемира, ще използваме пример с часовник, който има 9 стрелки. Девет, защото всяка от тях измерва времето в отделните нива от Всемира. Първата се движи най-бавно и отчита времето на първото ниво. Ще пресметнем колко години изминават на нашето шесто ниво, докато на първото е протекла една година (условно приемаме, че една година има 365 дни) :
    За първата стрелка – 1 година
    Втората стрелка е преминала 365 години
    Третата стрелка – 133225 години
    Четвъртата стрелка – 48627125 години
    Петата стрелка – 17748900000 години
    Шестата стрелка – 6478348700000 години
    Когато на първо ниво от Всемира е изтекла една година, то на нашето шесто ниво са изминали 6478348700000 години.
 
                                     12 ключ – Летоброенето във втората троица( в която живеем ) от нивата на Всемира
    Сега да разгледаме часовник с три стрелки, който отчита времето във втората троица или това са 4-то, 5-от и 6-то ниво от Всемира. Той измерва времето от развитието на явленията и световете. Ние се намираме на 6-то ниво. Да приемем, че всяка от стрелките на този часовник изминава един час за 100 години, тогава 12 часа ще бъдат равни на 12000 години или 12 века.
    За първа стрелка – 12 века = 12000 години
    За втора стрелка – 120 века = 144000 години
    За трета стрелка – 1440 века = 1728000 години
    Това летоброене (или календар) не е случайно и ни е оставено от източния мистицизъм, от индуизма. Според него изчислените 1728000 години се разделят на 4 периода, подобно на 4-те наши сезона, които са по 432000 години. Така при изминаване на 432000 години, достигаме до характерни хармонични точки от нашето развитие тук на Земята.
    А “Ерата на Водолея” за човечеството ще продължи 144000 г...
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #5 -: Юли 15, 2011, 21:20:38 »

13 ключ – Пространство
 
    Това е, което ни заобикаля и познаваме.
    Пространството е преобразувано време спрямо световете и се преобразува в ново време спрямо явленията. То има линейна или двуначална конфигурация. Отново ще повторя разликата между пространство и светове. Пространството е структура със статични характеристики, а световете са система с динамични характеристики.
    Пространството е форма. От тази гледна точка ние наблюдаваме и възприемаме тази форма като кристали. 7-те основни форми на пространството се отъждествяват с основните видове кристални решетки, а те са : 1. кубична, 2. квадратична, 3. триклична, 4. моноклинична, 5. ромбоична, 6. ромбоедрична, 7. хексогонална.
    Времето и пространството са величини, чрез които се измерват явленията и световете. От гледна точка на първото ниво на Всемира времето разделя, а пространството свързва явленията и световете, а от земна гледна точка е обратното, времето свързва, а пространството разделя явленията и световете.
    Единствено чрез хармоничната точка на пространството може да се премине в другите рамена на Кръста-промисъл. Т.е. да се “пътува” във времето, да се опознаят световете и явленията, да се преминава от едно ниво на Всемира в друго негово ниво. В своите знаменити книги Карлос Кастанеда описва как с помощта на енергийното ни “тяло” става това.
 
                               14 ключ – Формула на Закона на Единството
 
    Законът на Единството е първият и най-общ закон, който включва в себе си всички останали. Непознаването му поставя неразрешим глобалния въпрос за причината и следствието – не е възможно да се разбере “ефектът на кокошката и яйцето” в неговите три проявления, защото ние наблюдаваме само две от тях.
    В Библията чрез 10-те имена на Бог, написани на староеврейски, са кодирани и десетте основни физически закона. Но те са включени в Закона за Единството, който се изразява чрез първата физическа формула. А тя съдържа в себе си гениалната простота и цялата невероятна сложност на Битието й е : 1 (първична сила) = 1 (пространство).
    Тази аксиоматична формула доказва, че в природата всичко е промяна и процес. Ако за познатите ни закони важи правилото, че за да се разбере философията, трябва да се знае формулата им, то за Закона за Единството е обратно – за да се разбере формулата, трябва да се познава философията на закона.
    Смисълът на Закона се изразява във връзката между двете противоречиви развития – на Първичната сила и на Кръста-промисъл, при което се получава цялото безкрайно многообразие в Битието. Ние нямаме сетива да възприемем Силите, а само времето, пространството, явленията и света, в който съществуваме.
    Светлинният лъч е енергия, която е материализирана Сила, или с негова помощ можем да онагледим как се развиват Силите в Кръста-промисъл. От физиката знаем : когато един лъч, разпространяващ се във въздуха, попадне върху гладка повърхност ( например огледало ), той се отразява. Още древните гърци с опити установяват, че ъгълът на отражение е равен на ъгъла на падане – закон за отражение на светлината
    Холандският физик Уилброрд Снелиус е намерил зависимост, известна като Закон на Снелиус, от който следва, че когато светлината преминава от среда с по-малък показател на пречупване (напр. Въздух) в среда с по-голям показател на пречупване ( напр. Стъкло), пречупения лъч се приближава към перпендикуляра, или ъгълът на преупване е по-малък от ъгъла на падане http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%87%D1%83%D0%BF%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0
    Така и Първичната сила при своето преобразуване в Кръста-промисъл всеки път изменя ъгъла на своето движение. Това означава, че тя се и отразява, и пречупва от полупрозрачните огледала-рамене на Кръста – промисъл, които са време, светове, пространство и явления. По този начин тя създава нови четири самостоятелни отражения.
 
                             15 ключ – Развитие на Човека
 
                                                             *
                                                             *
                                                             *
грубо духовно тяло                            *          фино духовно тяло
фино материално тяло                       *         грубо материално тяло
                                                             *
                                                             *
 
    Грубото материално тяло изразява онази част от кръговрата, която наричаме земен живот. Нашето раждане на Земята става при изтоното рамо на Кръста-промисъл (светове) и животът ни тук се характеризира с грубо (плътно) материално тяло. В непрекъснатия процес на човешко прераждане движението в Кръста-промисъл е по посока на часовиковата стрелка.
    От горната схема се вижда как с всяко достигане на рамо от Кръста-промисъл следва смърт, а след преминаването му, настъпва ново раждане. Или един пълен кръговрат се състои от 4 раждания и 4 пъти смърт на различните носители на душата, а те са : грубо духовно тяло, фино духовно тяло, грубо материално тяло и фино материално тяло. Този кръговрат е наречен Самсара ( от санскрит – порочният кръг, редуването на живот и смърт, който прозилиза от невежеството и се характеризира със страдание ) и е характерен за всички явления. Духът (душата) се преражда многократно, като непрекъснато е в различен “носител”, в зависимост от това в коя четвъртинка от Кръста-промисъл се намира. Движещата сила на това развитие ние наричаме карма. Удивителното е, че нашата карма може да бъде променяна само тук, на Земята, докато човешкият дух (душа) е в груб материален носител. Кармата всъщност е ъгълът, под който пресичаме рамената на Кръста-промисъл. Той определя специфичния ни, личен, неповторим път на развитие в цялостния кръговрат. От него зависи синхронизирането на раждане и смърт спрямо звездите, спрямо биологичните родители и мястото ни на раждане. Синхронизирането е като настройване на радиото на различни станции. Ще повторя, този ъгъл е пространствен и задължително неизменен при кръговрата с изключение на онази част от Кръста-промисъл, когато се намираме в грубо материално тяло и имаме щастливия шанс да го променяме. Ето защо животът ни тук, на Земята е изключително ценен, съдбовен за всекиго.
    Сега вече можем да обясним две любопитни подробности в познанието си, които упорито се натрапват – какво е просветление и непорочно зачатие. Според будизма всеки от нас с човешкото си поведение и медитации има възможност само тук, на Земята да се освободи от порочния кръг на Самсара, да преодолее процеса на непрестанно и мъчително прераждане от живот в смърт и обратно. Под просветление будизмът разбира “разтварянето” на егото, на ума ни в пустотата, преливането на нашата индивидуалност във всичкото. Според Закона на Единството просветление означава след земната си смърт да се преродим в 4-то ниво на Всемира, в което е създадено явлението Светлина. Ако си спомним “ефекта на кокошката и яйцето” от втори вид, 4-то, 5-то и 6-то ниво образуват една троица. Така 4-то ниво е идеята, а 5-то и 6-то са “кокошката и яйцето” и Самсара се намира между тях. Всъщност просветлението изразява способността на подготвения дух (душа) да се върне, “разтвори” и остане в нетленността на идеята.
    Зачатието на Иисус от Назарет е непорочно, защото неговият дух  (душа) не идва на Земята от Самсара, а се “снема” направо от 4-то ниво на Всемира, от идеята, и донася тук нейния озарен смисъл. Затова при неговата поява небето се осиява с Витлеемската звезда, ярък символ на явлението Светлина, което е създадено на 4-то ниво. Древните са го знаели, не случайно във всички последвали изображения на Христос от него струят лъчите на изрисуваното Слънце, сам по себе си Той е светлина, понеже е носител на явлението Светлина .........
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #6 -: Юли 15, 2011, 21:21:18 »

 16 ключ – Пространствено-времевия континуум
 
    Пространствено-времеви континуум аз наричам броя на определящите части, които образува в своето развитие Първичната сила. Общо те са 310, а толкова са и измеренията в Мирозданието. Пространствено-времевия континуум е във всичко, което ни заобикаля, той е валиден не само за познатия от нас, зрим Космос, където физиците го търсят, но и за явленията и световете. Изразява се с число, което е получено от преброяването на основните троици в развитието на Първичната сила и броя на рамената на Кръстовете-промисъл.
    Дотук разгледахме образуването на първите три троици при развитието на Първичната сила. Ако изразим всяка от тях с черта, ще получим триъгълник. Ако начертаем и огледалния им образ с триъгълник, се получава изображение, известно като Печата на Соломон. Нарича се печат, защото многократно се проектира в пространствено-времевия континуум, както ще видим по-нататък.
    Троиците се разделят на подвижни и неподвижни. Неподвижни наричаме тези, които не изменят местоположението си в пространствено-времевия котинуум, а подвижни – тези, които го изменят.
    Неподвижните са изначално създадените от пречупването на Първичната сила и са изразени с Печата на Соломон, който има шест троици. Тези 6 изначални троици се повтарят 9 пъти, по един път за всяко ниво на Всемира. 6 троици по 9 нива правят 54 неподвижни троици от пространствено-времевия континуум (6 х 9 = 54).
    Подвижни троици се създават при отразяването на Първичната сила в огледалните рамена на Кръста-промисъл ( виж отново ключ 14 ). По този начин се получават 4 отражения с по един печат на Соломон в тях. Или 4 отражения по 6 троици са 24 троици. Тези 24 подвижни троици преминават през 9-те нива на Всемира и, умножени по тях, правят 226 подвижни троици. (24 х 9 = 216).
    Общият брой на неподвижните и подвижните троици в пространствено-времевия континуум е 270 (54 + 216 = 270).
    В пространствено-времевия континуум се намират също и рамената на Кръста-промисъл на непроявеното ( на Изначалната идея ), както и рамената на последвалите 9 начални Кръста-промисъл, получени от преобразуването на Първичната сила последователно в 9-те нива на Всемира. Всеки кръст има 4 рамена. Така броят на рамената в пространствено-времевия континуум са : ( 1+9) х 4 = 40, те също са неподвижни.
    Общият брой на частите в пространствено-времевия континуум е (270 + 40 = 310). Тези части ние можем да ги наблюдаваме единствено в явленията и световете, които познаваме.
 

                               17 ключ – Ъгъл на движение ( свойства на огледалните рамена на Кръста-промисъл )
 
    Подвижните Сили ( енергии ) се преобразуват, оглеждат и отразяват в полупрозрачните рамена на Кръста-промисъл и непрестанно изменят ъгъла си на “движение” – т.е. ъгъла, под който пресичат отделните му рамена. Всяко от рамената на Кръста-промисъл, в зависимост от мястото на създаването им имат свои собствени свойства и точно тези специфични свойства повлияват, изменят ъгъла, следователно и пътя, който изминава Силата между две съседни рамена. Така рамото време изменя пътя на силата хоризонтално на 90 градуса и вертикално на 90 градуса. Рамото светове променя пътя на силата хоризонтално на 180 градуса и вертикално на 90 градуса. Рамото пространство изменя пътя на силата хоризонтално на 90 градуса и вертикално на 180 градуса. Рамото явления променя пътя на силата хоризонтално на 180 градуса и вертикално на 180 градуса. Този ъгъл на пресичане на рамената на Кръста-промисъл е задължителен за всяка сила (енергия), за световете и явленията и е известен като карма. Следователно всичко, което съществува, на което и да било от нивата на Всемира има своята карма. Кармата е един от основните инструменти на Бог, с помощта на който Той управлява и предопределя Битието и най-важното, сътворява цялото невероятно многообразие, неповторимостта в него.
    Ще повторя, духът ( душата ) на всеки от нас има своя индивидуален ъгъл, под който пресича рамената на Кръста-промисъл и той може да бъде променен единствено тук, в земния ни живот.
   
                          18 ключ – Къде се намираме сега в нашето развитие
 
    Всеизвестно е, че човечеството навлиза в Ерата на Водолея. Началото на този процес се характеризира с това, че ние завършваме етапа на фино материално развитие и започва етапа на грубо материално развитие ( виж ключ Явления ). В своята същност финото материално развитие означава, че материалните ценности (цялото многообразие от технически средства като : самолет, хладилник, телевизор, джиесем) достигат до отделния човек. Всички сме свидетели на един особен процес в човешкото съзнание, тези чисто материални ценности се мултиплицират, заливат ни отвсякъде, стават все по-евтини, тиражирани и достъпни, но сякаш се “разпадат”, губят своята стойност у нас. Спомнете си какво щастие бе само допреди около 50 години да имаш телевизор и кола. Следващият етап, в който навлизаме, е на грубото духовно развитие и той се характеризира с духовното усъвършенстване вече на цялото общество. И днес познаваме множество високо просветени люде, но това се дължи на личния им избор и усилия, а духовността все още не е основна, приоритетна, задължителна ценност за обществото, за всички.
    От знаците на И Дзин (книгата на промените) настоящата промяна ще настъпи от силата въздух. Това означава, че в периода, в който навлизаме, основните природни бедтсвия ще бъдат бури, урагани, циклони и т.н., свързани със силата Въздух. Не случайно широка известност е получил изразът “вятърът на промените”. Разбира се, никоя природна сила не се появява сама, тя винаги е свързана с останалите – вода, огън и земя.
    От специфичните свойства на различните “огледала”, след пресичането на западното рамо на Кръста-промисъл, следва да изменят местата си Южният и Северният полюс на Земята, но заедно с това ще настъпи промяна и в местоположението на Изток и Запад. Изтокът ще се измести на 90 градуса на Запад. Ние определяме Изтока с духовното, а Запада се свързва с материалното развитие. При това преминаване в Ерата на Водолея районът около Черно море ще стане Изток, т.е. ще се превърне в средище на най-висока духовност и ще бъде водещ за развитието на цялото човечество.
    Определящото явление за настоящия етап от развитието, в което се намираме, е звукът
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #7 -: Юли 15, 2011, 21:21:48 »

19 ключ -  И Дзин
 
    Ще се спра накратко на част от знанието, съхранено в източните учения през вековете. Целта е не да ги разяснявам, а да дам ключ за тяхното разбиране от гледна точка на Закона за Единството. Дао на И Дзин, или Книгата на Промените, се смята за най-древната в Китай и се използва за предсказване или получаване на полезна информация. Твърди се, че И Дзин е извлечена от природата по един привидно лесен начин и е разкрита чрез великата мъдрост и познание на древните китайски философи. Те изучавали и изследвали времето и цикъла на живота.
    Известно е, че император Ци Ши Хуан (221 – 207 пр. Хр.), който е построил Великата китайска стена, създава тиранична обществена система в страната си. Той решава да премахне образованието с цел народът да бъде покорен. През 215 г. пр. Хр. нарежда учените да бъдат заровени живи и унищожени всички литературни и философски произведения. Той обаче запазил една книга – И Дзин, защото се нуждаел от нея за предсказване на управлението си.
    Историята на И Дзин е далеч по-древна, еволюцията на триграмите започва още от първия император Фу Си (2953 – 2838 г. пр. Хр.). Той намерил триграми, които съответстват на природните сили. Така И Дзин се превръща в система, която ползва триграмите и се основава на двойнствеността. Тази двойнственост е изразена чрез Ин и Ян. Различните им комбинации във всяка триграма изразяват определен смисъл, а подреждането на триграмите конкретизира този смисъл. Всяка триграма се състои от три линии една над друга. Тук Ин (женското начало) се изобразява с прекъсната линия, а Ян (мъжкото начало) с непрекъсната линия. Фу Си образува серия от 8 триграми. Забележете, сборът от числата на 2 противоположни триграми винаги е равен на девет, а девет са нивата на Всемира.




    Семантично триграмите се свързват с части от тялото, със сезоните, с времето и т.н. На всяка от тях е определено място в посоките на света и е обвързана със символ – небе, езеро, огън, гръмотевица, вятър, вода, планина и земя ; със свойство – жилавост, радост, великолепие, стимул за движение, проникване, улавяне в капан, спиране, покорност ; с животно – кон, овца, фазан, дракон, пиле, свиня, куче и вол.
    Общото название на 8-те триграми е Тай Дзи, а тук е показан пътят на създаването им от двойнствената природа на Тай Дзи.
       ЯН  - ТАЙ ЯН  и  ШАО ИН                               ИН    -    ШАО ЯН  И ТАЙ ИН
( Тай Ян – огън, Шао Ин – дърво, Шао Ян – метал, Тай Ин – вода )
   ТАЙ ЯН  - ЦЯН и ДУЙ      ШАО ИН   -   ЛИ и ЧЖЪН
   ШАО ЯН   -   СЮН и КАН       ТАЙ ИН    -      ГЪН и КУН
 
     По времето на династия Ся  (2205 – 1766 г.пр. Хр.) триграмата била удвоена и превърната в серия от 64 хексаграми. Хексаграмата е шест линии една над друга и те са комбинация ит две триграми. Това подреждане е било направено по време на династия Шан (1766 – 1150 г. пр. Хр.) – любопитно е, че тогава Знанието се е записвало върху черупки от костенурка. Цар Уен ( 12-ти век пр. Хр. ) първи изяснява значението на всяка една от хексаграмите. Сами разбирате, че в тях вложеният смисъл значително се обогатява и по тях вече ние можем да предсказваме бъдещи събития и да ги тълкуваме.
    Много поколения философи и мъдреци са посветили дните си в развитието на системата И Дзин. Най-известните от тях, с най-голям принос са : Фу Си, цар Уен, владетелят Джоу и Конфуций.
    Изучаването на И Дзин може да отнеме цял живот. Познавайки Закона за Единството разбираме, че И Дзин се занимава с взаимоотношенията на нивата на Всемира, с времето в тях, а оттам и с настъпващите промени.
    В И Дзин се използват хексаграми, защото ние се намираме на шесто ниво от Всемира и ни интересуват промените на това ниво. И Дзин е система, която работи безпогрешно за тези, които я познават. Ако се доверим на правилото “каквото е горе, това е и долу”, развитието на световете във времето е повтарящо се на всички нива. Това са разбрали тези, които са създали системата И Дзин. Тя е една стройна, извлечена от целостта на Мирозданието система и по нея може да се определи с точност, какво и кога ще се случи, независимо какъв период се разглежда – ден, година или век.
   
                             20 ключ – Фън Шуй
 
    Някой си човек на име У (около 2000 г. пр. Хр.) срещнал вълшебна костенурка, а костенурката в Китай била традиционен символ на дълголетие и щастие. Върху черупката й той открил необикновена рисунка от черни и бели кръгчета, които можем да определим с числата от 1 до 9. У започнал да разработва универсална теория на живота, която трябвало да донесе процъфтяване на страната му и да дари поданиците й с дълголетие и щастие. Между особено подредените числа се открива идеално равновесие, тъй като сумата им във всяка посока е еднаква и равна на 15. Тази универсална карта представлява Всемира и всичко живо в него .
 
                                                                         
             
 
                                                                                9
                                                                     4                     2
                                                       3                      5                    7
                                                                    8                      6
                                                                                1
       
           
    Учените от древен Китай доразвили теорията, според която Всемирът се състои от 5 основни елемента – Дърво, Огън, Земя, Метал и Вода. Смятало се, че всички природни явления и живи същества са комбинации и взаимодействие от тези 5 елемента. Те си влияят един на друг и са свързани в сложни взаимоотношения. Освен това всеки от елементите е подложен на влиянието на силите Ин и Ян.
    Напоследък Фън Шуй получи голяма популярност у нас. Има Фън Шуй за дома, за душата, за ароматерапия, за свещи и т.н.
    Ключът към системата Фън Шуй, от гледна точка на Закона за Единството е, че в нея се разглежда местонахождението, взаимодействието и взаимното влияние на Първичните сили от 1 до 9. Както тези Сили се развиват във всяко едно ниво на Всемира, така на принципа “kakвото е горе, това е и долу” те се проектират и във вашия дом. Смисълът на Фън Шуй е да даде възможност на всеки от нас да управлява и използва проекциите на тези сили в ежедневието си....
Активен
нео нула
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 63

« Отговор #8 -: Юли 15, 2011, 21:22:36 »

  Послеслов

 

    По сравнително най-достъпния и ясен начин се опитах да представя пред любознателния читател Цялостния модел за възникването на Всемира. Умишлено пропуснах множество важни подробности, както и математическия апарат, защото те крайно биха затруднили възприемането на и без това сложния текст. Познанието се постига с помощта на езика и най-важното, като неизвестното се сравнява с известното. Ограничеността на словесния език ме принуди да въведа понятия (Изначална идея, Първична сила, Кръст-промисъл, Огледала, “оглеждане” и т.н.), които освен да са верни, максимално точни, би трябвало да ни отвеждат, да ни “сближават” с кръга на познатото.

    И тъй, в праначалото, в нищото съществува единствено и само Изначалната идея. Преминавайки последователно през рамената на Кръста-промисъл, тя се преобразува, “сгъстява” и така създава първото ниво на Всемира заедно с времето, световете, пространството и явленията. Това са изначалните, “утробните” време, светове, пространство и явления, те имат различни свойства и честота на трептене и нямат нищо общо с познатите от нас. В своето развитие (оглеждане, отразяване и пречупване) в рамената на Кръста-промисъл Първичната сила последователно се преобразува в силите – 1,2,3,4,5,6,7,8,9, а силата 10 естествено се “разпада” на 1 и огледалото 0, на една нова, умалена с 0.1 от стойността си Първична сила, която в своето последвало развитие сътворява второто ниво на Всемира. “Механиката” на този “утробен” и забележителен процес се повтаря девет пъти, до появата на деветото ниво, в което се завършва и окръгля Целостта на проявената вече Изначална идея, на Бог.

    Явлението човек се намира в шестото ниво, и то е познаваемият за нас свят, онзи заобикалящ ни, вече материален и относително безкраен свят, който сме нарекли Вселена. Удивителното и крайно благоприятно за хората е, че единствено разумните същества от това шесто ниво и то само, когато “духът” им се намира в материален носител ( в тленното им тяло), са в състояние да променят своята карма, която не е нищо друго освен ъгъла, под който “духът” пресича рамената на Кръста-промисъл в неспирната поредица от раждане и смърт. Т.е. единствено разумните същества от шесто ниво с помощта на своя разум и воля са в състояние да напуснат самсара , страданието , причинено от несекващите прераждания и да получат просветление, да се приобщят и “разтворят” в светлината на четвърто ниво, в благодатта на това изумително явление.

    В това изложение разгледах и първия физически закон, от който произлизат всички останали. Намирането на всеки следващ природен закон обогатява и дообяснява ИДЕЯТА за противоречивото, двойнствено развитие на Първичната сила. А в основата на това развитие стои Законът за Преобразуването. С помощта на Закона на Единството се помъчих да дам нов смисъл на основните физически величини и понятия, както и да определя тяхната последователност на създаване. Опитах се и да отговоря на основни въпроси като : Кое е първичното –кокошката или яйцето (проблемът за причинно-следствената връзка в Битието) ? Какво е преобразуване и какво е трансформиране ? Какво представляват числата ? Каква е тяхната структура ? Какво представлява пространството ? Начина на преобразуване на времето в пространството и обратното. Какво представлява пространствено-времевия континуум ? Какво представлява времето и има ли имагинерно време ? Как е възможно да се “пътува” във времето, пространството, световете и нивата на Всемира ? Какво представляват световете ? Колко и какви явления има ? Каква е тяхната последователност на създаване ? Какво представляваме ние, хората ? Кой е принципът на създаване на еврейската азбука, защо заложеното древно познание в И Дзин ( Книгата на промените ) и Фън Шуй е действащо и вярно ?

    Законът на Единството разглежда създаването на Битието от гледна точка на Изначалната идея – от горе на долу. Той се основава на принципа “създател- създадено”и описва абсолютната цялост на Битието. Ако искаме да разглеждаме Битието от наша, Земна гледна точка – от долу на горе, от принципа “наблюдател – обект”, за тази цел трябва да се напише нова физическа теория, наречена “Обща теория на илюзията”, началото на която е поставено от Общата теория на относителността на Айнщайн. Тя ще се казва така, понеже където и да се намираме във Всемира, независимо на кое ниво, ние можем да възприемем само нищожна част от Цялото, а за тази наша недостатъчност са виновни и ограничените възможности на сетивата ни. Затова в източния мистицизъм се казва “всичко е илюзия”, и че нашият живот протича в Майя, в особена форма на “сънуване”, на постоянна промяна и изтичане на Битието.

    Колкото и овладян, разумен да е животът ни, той ни се изплъзва, моделиран е от нашето съзнание и така наистина се явява форма на сънуване. Ние се потапяме в самсара, не сме в състояние да се задържим за нещо конкретно, защото сме затънали в постоянната промяна, “наказани” сме от нея и можем да наблюдаваме единствено кармата на нещата – причината и следствието. Всяка причина поражда следствие, което от своя страна се явява нова причина за последващо следствие. Така в личното си битие сме жертва на “ефекта на кокошката и яйцето”, на постоянно изменящата се като подвижни пясъци причинно-следствена връзка. За да удържим разума си, за да се себеосмислим, ние си създаваме привидно вечни ценности – материални и духовни, от които най-трайни са представите за Бога и изкуството. Особено ценно е словото, художествената литература, тази прекрасна дреха, с която обличаме Мирозданието, за да го спрем, за да го направим познаваемо, “вечно” и наше.

    Човек винаги е бил любопитен да научи нещо повече за себе си. За това къде се намира в обкръжаващата го безкрайност, какво го очаква и коя е правилната, окриляща посока, по която трябва да се поеме, защото ние винаги, във всеки миг от краткия си живот в инкарнация сме на кръстопът. Много можем да научим от западния мистицизъм ( понятийно е по-близък до нас ), от тайните на египетската цивилизация, а най-вече от Кабала ( Библията е само малка част от Кабала ) . Смайващо дълбинни познания са заложени в източния мистицизъм – в индуизма, будизма и даоизма. Науката и източният мистицизъм все повече се сближават в идеите си за същностната природа на света. В забележителната си книга “Дао на физиката” световноизвестният физик Фритов Капта казва : “Теориите на атомната и субатомната физика правеха съществуването на елементарните частици все по-невероятно. Те разкриха базовата взаимовръзка на материята, като показаха, че енергията на движението може да бъде преобразувана в маса, и предположиха, че частиците са по-скоро процеси, отколкото обекти. “ . И още : “Същественото обаче е фактът, че и съвременната физика, и древната китайска мисъл смятат промяната и преобразуването за първичен аспект на природата и разглеждат като вторични структурите и симетриите, създадени чрез промените”. И в западния, и в източния мистицизъм, и в последните изследвания на модерната наука ще намерите ясни доказателства за Закона за Единството. Той е общовалиден и един. Защото и знанието е едно .
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Разбиране -> Хармония -> Прогрес
Духовни връзки и взаимоотношения
praiseyou 8 1570 Последна<br />публикация Август 26, 2011, 22:05:50
от Турист
Коментари и препоръки към „Да заживеем в хармония!” « 1 2 »
Инициативи
За Едно 24 1288 Последна<br />публикация Ноември 04, 2011, 09:41:34
от air_fairy
Акция: Да заживеем в хармония! « 1 2 »
Инициативи
За Едно 21 3077 Последна<br />публикация Юни 14, 2012, 13:20:03
от Sunshine(sun)
Баланс, дисбаланс, среда - хармония.
Духовни учения
Ariam 2 887 Последна<br />публикация Ноември 15, 2012, 19:54:01
от Странник

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright