Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Какво да правим, когато ни тормозят?  (Прочетена 1699 пъти)
Ianica
Гост
« -: Юли 11, 2011, 00:10:05 »

Здравейте отново. Аз мислех, че съм регистрирана, но ми показва, че съм само гост и не знам какво повече от това да направя. Ще се радвам да си пиша с вас. В момента съм на такъв етап от живота си, в който се чувствам много самотна. След като завърших университета съдбата ме раздели с най-добрите ми приятели. Чудя се как съм живяла преди да ги срещна, но не помня някога да съм се чувствала по-самотна от сега. Рядко си пиша с приятелите си защото в момента съм се захванала с нещо, което все още не е време те да знаят. Не знам дали това е подходящата тема, но бих искала да се посъветвам нещо с вас. Една колежка непрекъснато ме тормози, прави ми подмятания и ме обижда по всякакъв начин, а аз не знам как да и отговоря и само си мълча защото не ми идват толкова бързо отговори, а и не мога да съм зла като нея. Май трябваше да обясня по-подробно. Аз съм само стажантка в държавно учреждение и стажът ми скоро ще приключи. Ние бяхме 10 стажанти и шефът постоянно ни разместваше в различните отдели и хората които работят в тях бяха наши настойници и ни обучаваха. Всички до момента бяха много мили с мен и ми обясняваха каквото не разбирам. Но от април ме настаниха в една стая, където настойничките се отнасят зле с мен, особено едната. Те са три- едната е на 50 години, а другите две са на 30 и на 33 години (аз съм на 26). Най-възрастната не е злобна, но просто е много нервна и припряна. Най-малката нищо не ми прави, но я усещам, че се забавлява с нещастието ми. А средната ме гледа злобно още откакто отидох на работа там, още преди да бъда в тяхната стая, а аз дори не я познавам и не разбирам какво има против мен. Не отговаряше на поздравите ми когато се разминавахме, а по време на обяд тя и някои нейни приятелки от други стаи ме гледаха подигравателно. А когато ме настаниха в нейната стая, тя просто взе едни папки и ми ги тръшна грубо, каза как да подредя нещата в тях и излезе някъде по работа. Всичко ми беше абсолютно ново, това е първата ми работа, а те се отнасяха с мен така, сякаш съм длъжна ей така от нищото да знам всичко. А аз очаквах внимание и търпение, напоследък страшно много ми липсват. Винаги обясняват "с половин уста" и аз все съм под напрежение. Та, мисълта ми беше, че тази колежка непрекъснато ме подлага на стрес и ме обижда и колкото повече ме обижда, аз толкова повече грешки правя. А освен това си позволява да ме обижда и за неща, които нямат нищо общо с работата и го прави скрито, за да не мога да и отговоря, но аз разбирам и от половин дума. Веднъж ги чух да си говорят трите, беше на втория или третия ден откакто бях при тях. Тогава тя каза, че си личи от далеч, че аз съм откачена, а аз си изглеждам съвсем нормално.(представям си какво щяха да си мислят, ако им бях говорила за нещата, които си пишем тук:)) Майка ми казва да не и отвръщам на обидите, за да се запази досегашното впечатление от мен на неконфликтна личност и да не си развалям авторитета пред останалите, които имат добро мнение за мен. Освен това нейният език е много груб и цветист и почти няма човек, за когото да е казала нещо хубаво и ако и отговоря по нейния начин после аз ще се почувствам гадно. Но от друга страна аз тая всичко в себе си и вече започвам да изпитвам омраза, а това чувство ми е било непознато до сега. За пръв път съм в такова положение да не мога да се защитя по никакъв начин, чувствам се като с вързани ръце. Вие какво ще кажете по въпроса- трябва ли и аз да започна да я обиждам или това ще ме повлече назад в духовното ми развитие? А ако я мразя скрито това не е ли по-лошо? И защо Господ винаги ме среща с такива хора като нея точно когато съм в най-тежък период от живота си? Винаги така става-срещам се с такива неприятни хора точно когато и без друго страдам, когато не мога да надигна глава за да им отвърна. А когато нещата се оправят и отново съм силна, тогава... Ами тогава аз просто губя желание да отмъщавам на съответния човек, който ме е наранил, опиянена от новото си щастие и така сигурно оставям впечатление на слаба и беззащитна. Извинявайте за дългото ми писане:)
Активен
Еlsha
Диди
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 525


« Отговор #1 -: Юли 11, 2011, 00:26:13 »

Цитат
Вие какво ще кажете по въпроса- трябва ли и аз да започна да я обиждам или това ще ме повлече назад в духовното ми развитие? А ако я мразя скрито това не е ли по-лошо? И защо Господ винаги ме среща с такива хора като нея точно когато съм в най-тежък период от живота си? Винаги така става-срещам се с такива неприятни хора точно когато и без друго страдам, когато не мога да надигна глава за да им отвърна.

За да можеш да развиеш сила в себе си(или да я запазиш), въпреки всичко и всички и да продължаваш да правиш, това което смяташ за правилно, независимо от критиките. Усмивчица Прегръдка
Активен

Карма - КаРаМа - движение, живот, анализиране. Усмивчица
Турист
почиващ на стари лаври
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 579


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #2 -: Юли 11, 2011, 07:07:32 »

    Колкото повече мълчиш - толкова повече те тъпчат!
    Не е нужно САМО с поведение и тяло да им показваш, че държанието им спрямо теб ти е неприятно.
    Направи го и с думи. Инак ще си мислят, че ти харесва да си мазохист.

    Аз също имам доста груб колега в работата ми. Минал съм етап през който съм спорил и съм се карал с него, видях че шефа одобрява моят колега като специалист в областта си, въпреки, че и на него му е известно за грубото му държание към всички ни, но казва:
    "Вие така сте му позволили да се държи с вас!"

    Затова и сега в повечето случаи се съгласявам с това, което предложи да майсторим колегата ми (работя като поддръжка в завод, двамата с него сме от един екип), въпреки че аз имам друго виждане относно свършването на дадена задача.

    Съзнавам, че той е поставен не напразно на пътя ми. Елша навярно е права Усмивчица

    Успявай Намигване
    Не си сама! Много видими и невидими същества ни подкрепят и знаят за трудните ни периоди Намигване
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    Ianica
    Гост
    « Отговор #3 -: Юли 11, 2011, 23:57:22 »

    Ами аз докато умувах 3 месеца какво точно да правя с тази жена, днес вече ме изместиха в друга стая:)
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1237


    « Отговор #4 -: Декември 09, 2011, 01:27:24 »

    Аз имах една съученичка Мария.Още от 1ви клас се познаваме.В началото с нея бяхме много добри приятелки,но в един момент тя просто реши да ме мрази.Във 2ри клас бях се преместила в друго училище за 3 месеца,заради развода на родителите ми така се наложи.На 4тия месец се върнах в моето старо училище.От мига в който тя ме видя тогава -до ден днешен не е спряла с тормоза.Настройваше всички против мен(целия випуск),подиграваше ми се за всичко по мен-косата,дрехите,това ,че не съм се била гримирвала,че никое момче нямало да ме погледне,колко съм била тъпа,проста,елементарна и всякакви такива.
    Преместих се в друг клас заради нея,но там това продължи.Дори се стигна до там учителите да имат лошо мнение за мен,защото тя беше близка с тях и им говореше какви ли не неща по мой адрес.Един ден ме накара да попълня някакъв въпросник,имаше въпрос "Какво мислите за госпожата по български език?",накараха ме с още едни нейни приятелки да напиша,че е куха лейка.Държаха ме за косата през това време,дори се опитаха да ми блъскат главата в чина.Аз го написах,после съответно госпожата разбра,ходих при директора ,викаха родителите ми...
    В 9ти клас отидох да уча в друго училище.Мислех си "няма я вече сега ще ми е спокойно",да ама не.
    Хванах си някво гадже ,оказа се ,че било нейното бивше "О ужас!" Мария познаваше всеки от съответната компания и беше естествено в много добри отношения с тях.Забъркаха ме в една страшна интрига.Няма да обяснявам всичко,но се стигна до раздялата ми с това момче,бой с Мариичето,естествено аз бях губеща,защото и казах ,че няма да се бия с нея и не го направих,а тя ме "смля" дет' се вика.
    Не отидох на училище 3 месеца искаха да ме изключват,пак родители даскали и али-бали беше отвратително.
    През тези 3 месеца обаче аз намерих други хора които и до ден днешен са ми приятели и много ги обичам и уважавам ,те мен също Усмивчица Благодарение на Мария зарязах чалгата като музика и начин на живот(без да обидя някой),но тези неща-градивните в живота ми,немогат да изтрият  болката,унижението,стреса и най-вече неправдата.Признавам си ,че искам да и отмъстя,но не да я нараня,искам да и покажа ,че сега съм по-силна искам тя да го види да се почувства зле от това.Само дето аз не съм...

    Ianica незнам как да ти помогна,но искренно ти съчувствам,това което изживяваш сега е голяма болка,надявам се ти да можеш един ден да покажеш на твоята колежка ,колко силна си и чрез твоята доброта- колко  по-добра си от нея.Успех мила!Пожелавам ти мноооого любов,искренно от душа..бъди силна винаги и не се предавай на такива ограничени хора."Силата е с теб"  Плезещ се Сърце
    Активен
    Мила
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 11


    http://www.facebook.com/m
    « Отговор #5 -: Декември 09, 2011, 10:53:53 »

    Аз имах една съученичка Мария.Още от 1ви клас се познаваме.В началото с нея бяхме много добри приятелки,но в един момент тя просто реши да ме мрази.Във 2ри клас бях се преместила в друго училище за 3 месеца,заради развода на родителите ми така се наложи.На 4тия месец се върнах в моето старо училище.От мига в който тя ме видя тогава -до ден днешен не е спряла с тормоза.Настройваше всички против мен(целия випуск),подиграваше ми се за всичко по мен-косата,дрехите,това ,че не съм се била гримирвала,че никое момче нямало да ме погледне,колко съм била тъпа,проста,елементарна и всякакви такива.
    Преместих се в друг клас заради нея,но там това продължи.Дори се стигна до там учителите да имат лошо мнение за мен,защото тя беше близка с тях и им говореше какви ли не неща по мой адрес.Един ден ме накара да попълня някакъв въпросник,имаше въпрос "Какво мислите за госпожата по български език?",накараха ме с още едни нейни приятелки да напиша,че е куха лейка.Държаха ме за косата през това време,дори се опитаха да ми блъскат главата в чина.Аз го написах,после съответно госпожата разбра,ходих при директора ,викаха родителите ми...
    В 9ти клас отидох да уча в друго училище.Мислех си "няма я вече сега ще ми е спокойно",да ама не.
    Хванах си някво гадже ,оказа се ,че било нейното бивше "О ужас!" Мария познаваше всеки от съответната компания и беше естествено в много добри отношения с тях.Забъркаха ме в една страшна интрига.Няма да обяснявам всичко,но се стигна до раздялата ми с това момче,бой с Мариичето,естествено аз бях губеща,защото и казах ,че няма да се бия с нея и не го направих,а тя ме "смля" дет' се вика.
    Не отидох на училище 3 месеца искаха да ме изключват,пак родители даскали и али-бали беше отвратително.
    През тези 3 месеца обаче аз намерих други хора които и до ден днешен са ми приятели и много ги обичам и уважавам ,те мен също Усмивчица Благодарение на Мария зарязах чалгата като музика и начин на живот(без да обидя някой),но тези неща-градивните в живота ми,немогат да изтрият  болката,унижението,стреса и най-вече неправдата.Признавам си ,че искам да и отмъстя,но не да я нараня,искам да и покажа ,че сега съм по-силна искам тя да го види да се почувства зле от това.Само дето аз не съм...

    Ianica незнам как да ти помогна,но искренно ти съчувствам,това което изживяваш сега е голяма болка,надявам се ти да можеш един ден да покажеш на твоята колежка ,колко силна си и чрез твоята доброта- колко  по-добра си от нея.Успех мила!Пожелавам ти мноооого любов,искренно от душа..бъди силна винаги и не се предавай на такива ограничени хора."Силата е с теб"  Плезещ се Сърце
    Здравей, ariam,

    Само няколко мои мисли ще предложа в отговор на искрената ти изповед. Първо, браво за смелостта да разкриеш това, което си преживяла - за да помогнеш на друг, да му кажеш, че го разбираш и да му вдъхнеш кураж!  Слънце Дори само този факт  говори, че ти вече си тръгнала по по-хубавия за теб път!  Слънце

    Началото на разказа ти е разказ на "жертва". Аз самата съм била в това положение, когато бях малка, затова и аз те разбирам напълно и знам как си се чувствала.

    По-късно осъзнах, че съм имала типично поведение и излъчване на жертва... Това е, което е привличало към мен хора от тип "насилник" - било тези, които тормозят в училище, било други, в личния живот. И ти вече знаеш, че изходът от това е в промяна на нашата позиция, на нашето самочувствие, в това, да си кажеш "Стига!" и да поемеш юздите на живота си в собствените си ръце.

    Това решение минава през поемане на пълната отговорност за всичко, което правим, защото кой каквото и да ни говори, решението да направим или да не направим нещо е наше и само наше. Дори ако под някаква форма на принуда направим нещо, което всъщност изобщо не искаме, има начини да оправим нещата след това бързо и категорично - като се изправми и заявим - не съм го искала, принудиха ме по еди-какъв си начин, но това не е мое желание, ТОВА НЕ СЪМ АЗ.

    Освен това, решението да поемем юздите на живота си минава и през решението да поемем пълната отговорност за това, което ти се случва. Преставаме да обвиняваме другите за нещата от нашия живот. Често хората казват - защо пък аз да поема отговорност за действията на другите? Не стига, че съм потърпевш(а), ами и ще се чувствам виновен (на) и отговорен (а)? На пръв поглед, много правилно разсъждение... В действителност, обаче, ние винаги по някакъв начин привличаме подобни хора и събития в живота си. "Насилниците" усещат много ясно над кого може да издевателстват и дори и не опитват да го направят с хора, които са силни вътрешно, уверени в себе си и балансирани. Затова ключът за нас е -  да променим нещо в начина си на мислене и усещане на света, за да си отидат "насилниците" и да престанат да идват други - а да почнем да "каним" по пътя ни други хора, които ни обичат и ценят такива, каквито сме.

    Ти казваш, че не си по-силна...  Усмивчица Аз мисля, че още не си осъзнала силата, която имаш у себе си, и не си поискала да си я върнеш. Или не си повярвала, че можеш.  Мисли Всички имаме тази сила и всички можем да го направим - казвам ти го като някой, който е бил като тебе. Сега, не само че отдавна в живота ми няма никакви "насилници", но и самата аз помагам на хора, които преживяват насилие.

    Тръгнала си по пътя, върви по него смело и спокойно - това е твоят път на израстване.
    Успех!
    Активен

    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright