Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: "Срещи в Жасминовия храм" от Мария Мира  (Прочетена 1456 пъти)
delfin
Гост
« -: Октомври 27, 2009, 14:04:47 »

пътищата са три


"Пред всеки от вас. Това е правото на избор. Затова човек често изпада в положение на кръстопът. Няма нищо общо с грешките и успехите. Това е триизмерното пътуване на човешкото същество, което е време да разбере, че не съществуват опозиции: рай-ад, бяло-черно, светло-тъмно, добро-зло и т.н. Те са само повърхността и пътят към действителното съществуване на нещата", твърди Тя - Жената с бяла наметка с дебела синя линия покрая.

“Случвало ли ти се е да сънуваш цветно, широкоекранно - същинско кино. Е, това е сън. Разказвам ти. Издигаш се нагоре. Звездното небе те поглъща със страхотната космическа тишина.

Не чувстваш нито студ, нито жега. Тишина. Не чувстваш тялото си. Там е блажена безтегловност, в която обаче най-добре претегляш себе си.
 
Виждаш сгради или нещо наподобяващо на сгради от типа на земните. Влизаш вътре. Придвижването е много лесно, защото се движи мисълта ти. Помещението прилича на класна стая. Прилича. Има и други като теб. Сядаш. Слушаш. Гледаш. Мислиш. Периодично минава едно огромно кълбо подобно на слънце, което бълва потоци от информация, от която прихващаш някаква микронна част.

Такива училища има много. Външните белези, с които се описват, могат да бъдат различни. Зависи от индивида, от живота му, от моментното състояние, от вида спирка, на която се намира: на пътя, на пътечката или на кръстопът.


Пътят

Той е сладък за всеки човек. Малко обаче го намират. Ако го намерят, трудно остават на него. Или го правят твърде късно, след което извървяването губи част от смисъла. Нищо в този свят не може да стане набързо. Поговорката, че хубавите работи стават бавно, крие невероятен космически смисъл. Но не и обобщаващ, разбира се. Става дума за време при натрупване най-вече на знания. Можеш да прочетеш материала от 1 до 11 клас за една година. Ако се напънеш - можеш. Ефектът обаче ще бъде друг - какъвто и да си. 11 години = 1 година ще прозвучи по друг начин и ще доведе до друго. Когато отслабнеш с 11 кг, не можеш да ги качиш обратно за 1 ден - дори да се пръснеш от ядене.

За всичко има точно определено време и даже - място. Ако не изминеш това, което трябва, или избързаш - няма да спечелиш, а ще изгубиш. Тогава от пътя ще се окажеш на пътечката. Същото е и, ако изостанеш. Никой няма да те чака. Това е като на рали. Ще те задминават без да им мигне окото. И тогава ще се окажеш на кръстопът.

Ако усетиш, че си на пътя (част от признаците са вътрешна хармония, душевно и физическо здраве, хобито е и работа, човек отляво или отдясно) внимавай, както с бързането, така и с бавенето. Сложно е. Затова има и пътечки.


Пътечката

Чувала си сигурно, че всеки си има своята крива пътечка. Така е. Само че тя не винаги е крива. Може да бъде толкова заблуждаващо права, че да си мислиш, че си на пътя. Подобни признаци: вътрешно доволство (но не хармония!) - нещо все те човърка отвреме-навреме, реализация - да, но не е това, което ти се иска, човек отляво или отдясно – да, но защо ли ти липсва и някой друг... Понякога кривата пътечка е по-благосклонна към индивида и го извежда по-лесно на пътя. Защото той със сигурност страда, докато я прекосява. Но като всеки път с повече завои и промени излиза по-бързо до местоназначението. Не се задават и много кръстопъти, докато правото отклонение ги сервира неминуемо. Това става под формата на предложения и възможности от най-различен характер. Всичките до едно - фалшиви, но толкова примамливи.

Най-точният показател, че се намираш извън пътя, на права пътечка, е фактът, че те засипват с уж добри предложения, но за толкова ненужни неща. Това трябва да включи червената лампа в съзнанието ти и да помислиш накъде отиваш. Изходът е да не се отказваш от вътрешната крайна цел, от себе си. Каквото и да ти струва това, колкото и да те разубеждават околните, обстоятелствата, предразсъдъците… Така много скоро ще излезеш на кръстопът, където ще те накарат да избираш. Ако устоиш на своето аз – ще излезеш на пътя. Ако не – пътечките продължават.

 

Кръстопът

Най-често в човешкото съзнание това е неприятен момент. В действителност е предложението за избавление от твоите досегашни проблеми. Ако си научила урока, ще избереш вярната посока. Кръстопътят не те пришпорва. Не! Светкавичните решения и постъпки са само привидно такива. Наличието им значи добре извървяна пътечка. Ако си в момент на избор и животът ти поднася безпрекословно и категорично да вземеш решение (което задължително довежда до отказ от нещо и приемане на друго - двете не можеш да ги имаш заедно повече), трябва да предвкусваш облекчението. За съжаление в повечето случаи на кръстопът индивидът се видиотява, изнервя, прекалява, отстъпва и … греши. За радост, често кръстопътят извежда на пътя.

Съветът е отново да послушаш себе си. Душата е най-верният съветник. Независимо от привидните “благинки” или ущърби - единствено душата може да види през тях. “Когато приемеш малкото зло, ще изгониш голямото. Когато приемеш малкото добро, ще дойде и голямото.” Казал го е един от пратениците, свързали съдбата си с България. Той е основателят на Бялото братство и част от духовната група на Исус Христос. Помисли за това, което можеш да разбереш за него, извън масовите извращения на учението му. Истината, запазена в няколко малки зрънца, ще бъде определяща за съдбата на България, в която живееш сега. Красивото в тази съдба е свързано с белите знамена и женското начало. В момент на кръстопът е много важно да прочетеш посланията на душата си. Затова околните съвети доста често ще бъдат погрешни.”

Няколко дни преди този разговор бях ходила в градината на Учителя, както го наричаха в определени среди. В тишината на следобеда чух гласовете на гълъбите в един от софийските квартали и стъпките на стария градинар. Той ме поздрави като добре дошла и ме покани да седна на някоя от пейките. По-късно се появи “Тома Неверни” – така нарекох в съзнанието си човекът, който се настани до мен и започна да ми обяснява как не вярва в … това учение… Докато ме убеждаваше в своята искрена “невяра”, разбрах, че е професор по физика и идва тук почти всеки ден от… 40 години…

Помолих Я да ми обясни за този вид “невяра”.

“Всичко е въпрос на позиция и гледна точка. Зависи от човешкия ъгъл – той се променя и много лесно вярата може да стане “невяра” и обратно. И така - прецени къде се намираш, т.е. откъде гледаш”, продължи ТЯ. “По какво вървиш в момента и как го правиш. На въпроса “Как?” се отговаря също по няколко начина: с нормална скорост, бързаш, бавиш се, спрял си. Последното е най-страшното, където и да си, но най-вече на кривата пътека. На нея може да те застигне какво ли не, защото си е пълна с опасности. На нея не се спира. Тя е като кутията на Пандора, която веднъж отворена, не бива да се затваря, докато не излязат всички злини. Последна ще излезе истината. Ако си там – незабавно тръгвай! Независимо от трудностите. Те ти показват, че си на краткия път, който трябва да те отведе директно до мисията.

Не пропускай да посещаваш своето училище. Човек през деня забравя, но през нощта живее друг живот, в който се учи в някоя от тези зали.

Долните светове са направени по подобие на горните, т.е. колкото по-надолу слизаш, толкова повече отклонения ще има в огледалния образ. Изкачването на стъпала не е случаен символ. Затова сте тук и се връщате отново и отново.”

изд. "Интервю Прес", 2005 г.

 
« Последна редакция: Декември 06, 2009, 15:56:36 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Октомври 27, 2009, 14:16:01 »

Още от тази авторка -


"Всичко е в Нея!
Чувствате ли Земята под краката си? Това е добре. Време е за скок.

Във времето.  В пространството. И себе си. Тя е тук. Жената с бяла наметка с дебела тъмносиня лента покрая. Дойде една вечер и каза, че има и друг Свят. За да изпълним пространството с Любов.

После тръгнахме на път. Двете. Това пътуване промени живота ми. Завръщането даде ново начало. След което разбрах, че трябва да го получат и други. Тези, които имат Любов. Търсят я. Намират я. Боготворят. Тези, които знаят, че в божествения Свят няма нищо друго, освен Любов. Останалото е Матрицата, в която се простират полетата на пустотата.

Тя ми помогна да подредя пъзела. Собствения. И след това добави, че трябва да го разруша. Това беше най-трудният момент. Много дълго се колебах, преди да го направя. Толкова ми беше добре в подредбата.

Кротко ми обясни и неведнъж, че тази подредба е привидна. Ако я задържа, ще се спра. А най-силното - не само в човешкия, но и в другите светове, е Пътят. Затова трябва да унищожа картата, по която разбрах, че е разчертан живота ми, и да продължа нататък. Само с това, което успея да запомня.

В момента, в който заличих с един замах създаваното години, се научих да вървя. Да се срещам и да се разминавам с хората по Пътя. Да разпознавам изпратените за мен. Да не съдя различните. Да се дистанцирам от вредните. Тогава за първи път усетих Свободата. И веднага след нея - Щастието.

Няма нищо, освен Път. Жасминовият храм е спирка на него. За тези, които биха искали да си починат. Да погалят Душата. Да вземат храна, вода и Жасминови капки за из път. Да се срещнат с Нея и да сътворят Любов. Да почувстват аромата и той да ги обгърне, за да ги съхрани.

Понякога ми се струва, че сънувам. Но този сън е по-реален от заблудите, в които потъвах ежедневно и считах за реалност. Случва ми се да кажа на някой от търсачите на Любов, когото срещна, че е време за събуждане. Може да стане само с едно докосване. Може да не се осъществи и след хиляди разтърсвания. Въпрос на индивид. Път. Пътечка. Или кръстопът.

"Покорителите не завиждат на покорените, защото само те знаят колко са нещастни. И едните. И другите", казва неочаквано Тя. Поглеждам към Нея. Утро е. Изгрява Слънцето. Усещам как вятърът повдига косите ми. Няма съмнение. Излитаме. Полетът ще продължи толкова, колкото трябва. И всеки ще стигне там, закъдето е тръгнал. Другото са подробностите от пейзажа, които ще описваме, когато и където се завърнем.

А дотогава..."




"Добре прекрачили в Жасминовия храм!

И нека ароматът бъде с вас!

Жасминовият храм съществува от хилядолетия и в него се изповядва едно от най-древните земни вярвания – Jasminum Christal - JC.* Явява се част от Цветните храмове, известни и като Храмове на цветята, които са били естествен начин за контакт на долните с горните светове в продължение на хилядолетия.

Храмът е достъпен за посветени жени и мъже, достигнали до познанието за Любовта, Мира и Силата. Преди хилядолетия никой не е оспорвал подобна забрана – проявите на Богинята са били твърде директни. В някои по-късни вярвания Жасминовият храм е получил материално въплъщение в светилищата на Парвати (Индия), Изида (Египет), Гея Кибея (Гърция), Света Богородица. Част от изкривяванията при опитите за копирането му е построяването на публични домове в подножието на всеки един от храмовете.  В по-късните и по-елементарни човешки представи оттърсването от материалното е било твърде явно предхождащо пътя към духовното. В съвременните тоталитарни религии материалното и духовното вандалски и лицемерно се разделят, което довежда до още повече изкривявания и страдания в живота на т.нар. цивилизован човек.

Жасминовият храм не е достъпен за очите. В същото време е напълно видим. За достъп до него се счита познанието. Част от него е, че в съществен период от време, предхождащ днешния ХХІ век, създателите на човешката раса са контактували с хората чрез Цветните храмове.

Хилядолетия по-късно, след един от големите взривове, започва историята на днешното човечество (поредна раса) – отчасти позната на уважаемия читател, отчасти - не.

И в обозримата човешка история (в минимални части документирана) Жасминовите храмове продължават да съществуват. Посещават ги основно жени, гоненията срещу които се налагат като водещи от почти всички познати ни религии.

Наричат го Жасминов, защото при появата си Богинята е предшествана от сладък и тръпчив аромат, който най-много се доближава до уханието на жасмина, познато ни и днес. Другите Й атрибути са словото, музиката, танците и картините. Това не се е променило от хилядолетия.

И нека ароматът бъде с теб!"

Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Октомври 27, 2009, 14:20:04 »

"Срещи в Жасминовия храм"

е първата книга, подписана от Мария Мира. В нея се казва, че нищо не е случайно. Както и срещата с теб, читателюУсмивчица

Един ден, преди 33 години, се появява красива Жена с бяла наметка и изтрива сълзите на дете, което неволно си е ударило главата. Минават 20 години и Жената се връща отново - три месеца преди началото на бомбардировките над Сърбия и Косово, за да напомни за срещата. През 1999 г. заедно с порасналото вече момиченце тръгват на път. От София през Дунава, остров Крит, италианската Павия и пещерите на Родопите се завръщат в България, донасяйки древно и нужно познание, старателно пазено през хилядолетията в тайни общества.

Какво очаква България, Балканите и Света през следващите години и десетилетие? Как да открие щастието Човекът в драматично променящия се Свят - част от отговорите дава тайнствената Жена с бяла наметка.



"Да се огледаме

Какво виждате? С очите и с душата си. Сигурна съм, че където и да сте, в която и част на Земята да обитавате, погледът ви попада на тревожни събития, пейзажи и факти. Те зачестяват. Днес. Вчера. И утре. "Нямам Силата да ги отменя", казва Жената с бяла наметка с дебела тъмносиня лента покрая. "Но мога да ви кажа как да ограничите периметъра на действието им, ако сте сред тези, които ги виждат. Щом виждате и това ви пречи, според космическото законодателство, имате право на защита. Дава ви се автоматично! Остава да го осъзнаете.

На добър час!"
« Последна редакция: Октомври 27, 2009, 14:21:54 от delfin » Активен
anabela
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 1

« Отговор #3 -: Ноември 12, 2009, 11:05:34 »

В "Срещи в Жасминовия храм" за:

http://www.mariamira.com/story.php?objid=42

Децата

   Обичам децата. Невероятното удоволствие от докосването с тях – дали физическо или толкова вълшебно духовно, ме изпълва с енергия. Нещо отвътре ме кара да им говоря като на възрастни. Добри и умни. И разбирането е взаимно.

   В кафенето беше шумно и препълнено, но бяха отворили прозореца заради цигарите. Момиченцето се закачаше с посетителите от най-близките маси. И с мен. Майката говореше с някакъв мъж, но отвреме-навреме се провикаше: “Ангелина, ела тук…”

   Бях влязла за едно кафе, но заради тази малка Ангелина останах по-дълго. Прочетохме в погледите си съзаклятие и бях сигурна, че приятелството ни е скрепено… Усмихнах се. Точно сега исках да си спомня това, което ТЯ каза за децата.

   “Децата са повече от истината. Към Земята настъпва едно ново преселение, с което се цели да се обнови кръвта. То е в състояние дори физически да понесе отровните условия на планетата (а те продължават да бъдат влошавани от поредица безумни действия, които няма да спрат през настоящото човешко десетилетие).

Тези деца пристигат от няколко противоположни по знак планети, които преди време са воювали. Изпращат ги тук като доказателство, че мирът е единственият изход за живот и който го постигне, знае, че е силен. Докато те пораснат обаче (това са родените основно, но не само! след 2000 г. от човешкото летоброене) войните ще продължат с пълна сила. Очакват ви войни на религиозна основа, които след изчезването на парите, ще прокънтят кухо като ламаринена кутия. И ще се покаже лицето на единствената сила, който движи света. Дотогава - раждайте деца.

   На тези деца няма да е необходимо лечение с лекарства (повечето от тях ще проявяват силни алергии!), както и фалшивите изисквания на т.нар. обществен живот. Те ще учат тези, които са ги родили, но и ще зависят от тях.

   Човечеството трябва да се подготви да ги посрещне, ако ли не - скоро те ще го посрещнат, защото ще станат повече и по-силни, ако е необходимо.

Целта: смяната на кръвта на човешкото същество, а при нужда и на самото същество.

НО ЖИВОТ НА ТАЗИ ПЛАНЕТА ЩЕ ИМА И ТРЯБВА, ПОРАДИ СТРАТЕГИЧЕСКИ КОСМИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ, НА КОИТО СЕ КРЕПИ СВЕТЪТ.
АКО НЕ СА ХОРА, ДРУГИ ЩЕ БЪДАТ.”

Когато дойде детето

Мина време. За двете години, през които пишех и вдишвах чудесата в земния свят, се родиха много деца. С някои от тях имах възможност да общувам и през бебешките им дни. Невероятна е информацията, която разменят с нас, ако сме с отворени сетива. Неведнъж се случваше да занемея пред мислите на някой “новороден” мъдрец или да се спусна по пързалката на очарованието и женската хитрост, излъчвано от друга “новородена” укротителка на мъжки сърца.

Да, вече зная, че те идват със спомените, които са толкова наситени, гъсти, цветни, разтърсващи. Постепенно започват да ги поставят на заден план, а после и да забравят. Защото новият живот ги залива. Като морски вълни, които отмиват, отмиват, отмиват и посяват мидите на новото съществувание. Те идват с бръчките отпреди, с някой или друг белег, с погледа. И се оказват безпомощни. Малки бебешки ръчички, краченца, устенца без зъбки…

Един ден, докато си играех с двумесечния ми племенник, почувствах странно притегляне. След няколко дълги секунди осъзнах, че ме викаше не някой друг, а… бебето в мен – забравеното, скритото, завинаги повитото в някоя от пелените. Спомените беше отключила една от тях, която майка ми беше запазила през всичките тези години. В този момент същата пелена беше на креватчето на малкия… Застинах в невероятното пътуване назад…

Усещането за връзката с майчината утроба и възприятията на земния свят са едновременно сладки и мъчителни. Няма нищо по-велико от това да се върнеш на земята през тесния тъмен тунел с пълното съзнание, че те очакват изпитания. Няма нищо по-мъчително да осъзнаеш, че губиш макар и за известно време свободата на Светлината. Най-трудно е, когато се свестиш, затворен в малкото телце, което не си научен да управляваш. Отгоре на всичко ти улавяш всичко и всеки, виждаш и това, което “оглупелите възрастни” не виждат. Ти си антена, която приема сигнали и от приятели, и от неприятели. Нямаш право на избор - трябва да се гмурнеш… беззащитен… и в чистия басейн, и в тинята на този свят. И тогава е толкова важно около теб да има Любов, Спокойствие, Разум и Простор… Ако липсва повече или по-малко от тях, ти запълваш със страх липсите. Страхът…. Нима?

“Да. Точно в тези “бебешки” моменти се ражда, загнездва се в тялото, човешкият страх. Не случайно казвам – в тялото. То е безпомощното, то е уязвимото, тялото ти зависи от други, макар и по-слепи и глухи от теб в ролята на бебе. Душата не познава чувството на страх. Сега е времето да чуеш нещо много важно: ТЯЛОТО ИМА СВОЙ РАЗУМ И СВОИ ЧУВСТА, КОИТО СА ОТДЕЛЕНИ ОТ ДУШЕВНИТЕ И СЕ ПОДЧИНЯВАТ САМО НА ЗЕМНИ ПРАВИЛА. Страхът е човешко качество, с което тече непрекъсната космическа борба, защото той е най-лесната врата за отдалечаване от собственото АЗ. Много често човеците го оправдават като полезен, наричайки го инстинкт за самосъхранение и … грешат. Страхът е затвор, а не защита! При хората единственото спасение от страха е Любовта…”

Кротко ми говореше ТЯ. Красива. Нежна. Със светла корона на главата. Беше в Слънчева дреха и държеше слънчев лъч. Огъна го в обръч, който застана над бебешкото креватче като дъга…
 
“Раждането (откриването*) на дете е щастливо събитие в човешките представи”, продължи да говори с усмивка, докато връзваше Слънчева гривничка на пухкавата бебешка ръчичка. “Външната дандания е много пъстра - на моменти смешна, друг път и тъжна. Фактът остава непроменен, независимо от нея. Фактът е новороденото.

Въпросът на кого ще прилича (или забележи - прилича?), как ще се облича, ще се развие ли животът му като на мама, тате или някой друг преуспял или неудачен роднина, е безсмислен още от началото. И до края. Детето е дошло самостоятелно. Като Исус Христос (не говоря за това, което е разпространено за идването му). Като душа, която има толкова много спомени и е избрала именно тези лица за родители, именно това място, именно тази обстановка за решаваща при вземане на решение. В много случаи то ще изгуби и реалната физическа прилика с родителите си. В други ще я затвърди, защото пътят не е само един. Това зависи от избора. Собствения. Личния.

ПЪТИЩАТА СА ТРИ. ПРЕД ВСЕКИ ОТ ВАС. ТОВА Е ПРАВОТО НА ИЗБОР. ЗАТОВА ЧОВЕК ЧЕСТО ИЗПАДА В ПОЛОЖЕНИЕ НА КРЪСТОПЪТ. ТОВА НЯМА НИЩО ОБЩО С ГРЕШКИТЕ И УСПЕХИТЕ.

Това е триизмерното пътуване на човешкото същество, което е време да разбере, че не съществуват опозиции: рай-ад, бяло-черно, светло-тъмно, добро-зло и т.н. Те са само повърхността и пътят към действителното съществуване на нещата.

Новороденото бива обграждано с грижи (най-често!). Те са може би най-туткавите грижи, които ще има щастието/нещастието да получава през земния път. В общуването между него и родителите му (най-често майката!) и заобикалящия го свят позицията е абсолютно неравноправна. То знае значително повече от тях и ежедневно забравя с висока скорост. Забравата носи облекчение, което впоследствие трудно позволява на по-разумното (по-невежото!) същество, в което се превръща с израстването си, да се реши да отвори вратата към спомените и да си помогне. Друг е въпросът дали това трябва да стане или не?**

Но откъде все пак идва зависимостта от родителите? Защото тя наистина съществува. Тя е във всичко, свързано с тялото, което облича в този конкретен случай астралът, както и във всичко, което се наслагва върху душата като вторично знание за конкретното времево пространство, наричано от хората - възпитание.

•   Физически белези?
Да, отчасти. Те ще се затвърдят или заличат в зависимост от желанието на индивида. Най-често са съвпадение, което не се изключва и при хора, които нямат роднинска връзка (т.нар. астрологични близнаци – близки астрали, които се въплъщават в далечни според човешките връзки тела).

•   Способности, таланти?
Не. Индивидът идва с тях. Съвпадение е съществуването в рода, семейството на лице с подобни способности. Най-често се избират, за да може и чрез възпитанието те да се развият и затвърдят.

•   Характер?
Не. Индивидът го носи в себе си. Средата може да сформира външни прилики, но те не се наследяват. Те се придобиват!

•   Разположение към болести?
Да, ако човешката медицина е това, което е в момента (февруари 2000 г.). Изобретяването на апаратури, съвременни методи на лечение и усъвършенстването им на базата на техническите достижения не издигат нивото на медицината. Тя не е помръднала от периода на Средните векове. Ако Медичи, в които са се преродили няколко мисионери, са били лечители, те също са разбирали, че лекуват симптоми, а не заболяване. Разположението към болести, т.е. появяването на различните симптоми през човешкия живот, е придобито от живота на земята зло.

Индивидът е чист и здрав от гледна точка на космическите измерения. След надяването на физическата обвивка, той става подвластен на симптомите - повече или по-малко (въпрос на избор!) в зависимост от защитата, предадена от родителите на физическото тяло. Ако медицината се обърне към лекуването на душата, болестите на тялото ще бъдат преодолявани без лекарства или оперативни интервенции. Представете си например, спиране на кръвотечение с мисъл. Със собствената мисъл! Но до този етап не могат да достигнат всички астрали на Земята (вж. Кастите). Друг е въпросът, че душата му може да лекува и поддържа тази обвивка в продължение на СТОТИЦИ ГОДИНИ. Но за това се изисква хармония между духа и тялото, която човеците не владеят (с минимални изключения). На Земята все още живеят т.нар. старци, за които възраст от 300 години е добра младост. Разни хора, разни идеали.

•   Късмет/Кар(м)а?
Не. Това е лична и неприкосновена собственост. Дори живот в близост до (-) заредени с късмет индивиди не може да повлияе на (+) заредения с късмет. Влиянието е обратно. Затова има хора, за които казват, че са “кадемлии”, т.е. носят късмет. И това не е случайно, нито маловажно. Тази способност имат малко лица и тя се дава с цел, т.е. т.нар. късмет е външно изражение, повърхностно, видимо описание на определени черти от кар(м)ата.

   Когато се роди дете - бъдете спокойни и добри. Обичайте го с тази обич, която извира отвътре и му давайте това, което считате, че трябва да му дадете. Това е така. Но следва и по-важното. Започнете да се учите да го слушате. То ще казва ежедневно толкова много неща. Знайте, че вие заслужавате своето дете и то не идва случайно при вас. Никога не преставайте да желаете да разберете ЗАЩО?
   
И друго - не се отказвайте от детето си! Каквото и да става. Помнете, че отказът няма да намали звукът на посланието, а ще го усили! И още - за адекватното развитие на едно дете в отделните периоди е достатъчен и един адекватен възрастен, способен да изпитва любов (ВТ)… Човешките предразсъдъци за децата, които растат само с майка или само с баща, само с леля, баба или дядо, възпитателка или възпитател, трябва да се отправят към кошчетата за боклук. Още сега…”
* Физическото раждане и осиновяването са форми на откриване на детето, което заслужавате. Тези, които се отнасят с предразсъдъци към второто или към първото, носят своите белези в житейските надпревари. Който има очи да види…
** вж. Вратата към спомените

Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright