Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Задушница  (Прочетена 1279 пъти)
Eona Lightholder
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2558


NEVERENDING STORY

« -: Юни 11, 2011, 13:01:05 »

От няколко дни непрекъснато се сещам за починали близки и си мисля доста за тях. Днес сутринта пак и си викам ,брех какво ми става ,може би има скоро задушница. Поглеждам , днес било събота и Черешова задушница. Това е един предхристянски празник за почитане на предците и съществува по цял свят под различни форми .
Ще се помъча да ви намеря хубава и вярна информация за празника в България.
Ако искате да си споделим ,какво е значението на предците и защо има дни в който ги опоменаваме, запалваме им светлинка и почерпваме хората с думите " Да им се намери"

Активен

"weird " is indication for creative force ♥
Житара
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 419

« Отговор #1 -: Декември 03, 2012, 12:33:14 »

На последната задушница се зачудих, защо го има това вярване? Задължително ли е
на задушница да почитам починалите и ако пропусна този ден, може ли да ги
почета на някой друг? Може ли всеки ден да е задушница?
Стори ми се смешно, всичи отиват на гробища, все едно душите на починалите са там
(пристигнали с автобуса отнякъде си)
и чакат някой да се сети за тях.
Активен

☺ ∞♥ oNe レo√乇
Ru Alfa
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 315


« Отговор #2 -: Декември 03, 2012, 18:42:32 »

Стори ми се смешно, всичи отиват на гробища, все едно душите на починалите са там
(пристигнали с автобуса отнякъде си)
и чакат някой да се сети за тях.

Темата е сериозна, обаче това като го прочетох си го и представих и ме разсмя, съжалявам.
Предполагам, че нарочно е определен този ден като специален, в който да почитаме мъртвите, нещо като техен си ден, ако мога така да се изразя, в който да покажем уважението си и това че не сме ги забравили. Иначе мисля, че може да се ходи на гробища когато поискате, освен че май имаше някои изключения. Сигурно има един такъв  по-специален ден като Задушница, че иначе хората ще се чудят "дали днес да ида, дали не утре, кога ли...?"

почерпваме хората с думите " Да им се намери"

Това не го знаех. Ще ми бъде интересно да науча повече за този празник.
« Последна редакция: Декември 03, 2012, 18:59:54 от RU@ » Активен
viosta
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 55


« Отговор #3 -: Декември 03, 2012, 22:07:03 »

Предполагам, че нарочно е определен този ден като специален, в който да почитаме мъртвите, нещо като техен си ден....

Може точно тези дни да се отварят някакви портали , или там както му се казва , или небето се отваря .... и душите на мъртвите слизат на земята . Или по друг начин казано тогава небето е най-близо до земята. Много не мога да обясня какво имам предвид , а пък и е само някакво предположение.....

Активен
вожда
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 403


I.F.Y

« Отговор #4 -: Декември 04, 2012, 13:38:23 »

Аплодисменти Добре дошла отново, viosta.
Помъдряла, отпочинала и все така будна и търсеща.
Задушницата, в чисто християнски план, не се различава много от езическите и пантеистични практики за почитане душите на мъртвите.
Странното е това, че именно християнството най-категорично отхвърля идеята за прераждането.
Древните не са гледали на смъртта като на край, а като на ...естествен стадий, през който всеки преминава, така както е детството, зрелостта, старостта. Така, както гъсеницата се превръща в какавида, а сетне в красива пеперуда.
Почитали са мъртвите, така, както и живите.
Така, както празнуват, раждане, бракосъчетание и идването на различните сезони и навлизането във всяка възраст, така са имали дни, в които са почитали мъртвите си прадеди, роднини и приятели.
Цитат на: Житара
Задължително ли е
на задушница да почитам починалите
Уважението, почитта и любовта не могат да се внушат като задължения.
Няма нищо задължително. По същия начин би прозвучал въпрос от сорта на "Задължително ли е да почетем приятел на неговия рожден ден?".
Да, днес сме навикнали да правим нещата механично, просто защото така се очаква от нас и така правят другите. Кичим се с мартеници, украсяваме елхи и разменяме подаръци, чупим боядисани яйца и ходим на рождени дни, сватби и погребения... механично.
Ако дълго време човек не се е сетил за свой приятел, а точно на рождения му ден му се обади или отиде с подарък (както е прието), това не е гласуване на почит и уважение, а дори, някои го приемат като досаден ангажимент, дето викаш - по задължение.  Същото е и със задушницата. Някога, постоянно са гласували почитта си към мъртвите, така, както и към живите (не само хора).
Например, след хранене, са оставяли по малко храна за душите на умрелите, споменавали са ги в молитвите си, а при някои народи, дори са говорили за тях като за живи хора. Когато някой човек ни е близък и се сбогува с тялото си, той не изчезва и не спира да ни е близък. По същия начин, както ако сме приятели с някое дете, когато то порастне и вече не е същия човек, не означава, че детето е изчезнало.
Та... по същия начин, както има дни, в които уважаваме приятел, смяната на сезоните, годините и т.н. и носим подаръци, разговаряме с тях, гласуваме им уважението си, така и за мъртвите, има дни, в които трябва да направим нещо по-специално за тях, да им занесем... да дадем нещо от себе си, да поговорим с тях, да се погрижим за мястото, където почиват тленните им останки.
Ако нямат подарък, много хора не биха отишли при рожденник да го уважат и да отпразнуват с него, неговото рождение.
При мъртвите не е така. Понякога са доволни, дори и когато само отидем, помълчим малко и си мислим за тях.
Разбира се, че е несериозно, ако в точно определен ден само ги почитаме,
Цитат на: viosta
Може точно тези дни да се отварят някакви портали , или там както му се казва , или небето се отваря .... и душите на мъртвите слизат на земята.
Мисля, че не си съвсем далеч от истината. Да, някои народи, като чокто, инуит и дори при хопи, са вярвали, че в определени дни (нещо като тяхната задушница), всички души на техни покойни близки и роднини, идват на трапезата им. Те не са ходили на гробищата, но са имали такива дни, макар и без календар, според които са определяли кога точно ще се случи това. Има предания за големи чудеса, които се случват в тези дни и знаци, които духовете дават, за да подскажат, че са доволни или не са.
Обикновено идват в съня, след този ден.
За това, някои народи, дори пазят предмети, на своите покойни роднини и в тези дни ги изваждат. Например, мястото, където е обичал да седи го приготвят и никой не сяда там, запалват му лулата, която е пушил приживе и му сервират, сякаш е там. Обикновено се пази тишина, но не винаги. Понякога, всеки член от семейството му говори. Казва му как е, какво го тревожи, как се чувства, ако е изгубил пътя го моли за съвети или знаци, които да му праща в съня (и не само).
Това не винаги са всеобщи “празници”, ами семейни такива. Изключително сближаващи, сплотяващи и задушевни моменти за всяко едно семейство, племе, народ, общност.
Днес хората са забравили какво е това уважение. Нормално е, след като не почитат себе си, след като не почитат живите да не могат да гласуват уважението си и на невидимия свят. Разбира се, който се смята за изключение, нека не се обижда. Говоря като цяло, според това, на което съм се натъкнал през годините.
Активен

Някои неща се променят, други никога не се променят.
Ахо!
,___,  
[O,o]
/)__)  
-”–”-
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  


Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright