Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Животът след смъртта според Рудолф Щайнер  (Прочетена 2937 пъти)
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « -: Юни 07, 2011, 06:57:39 »


    ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА

    Душата е свързващият елемент между Духа на човека и неговото тяло.
    Нейните сили на симпатия и антипатия, и тяхното взаимно отношение
    пораждат проявленията на душата: алчност, възбудимост, желание,
    удоволствие, страдание и т.н. - те действуват не само всред душевните
    формации, но се проявяват и спрямо съществата от другите светове,
    физическия и духовния. Докато душата живее в тялото, тя взема участие
    във всичко, което се извършва в него. Когато физическите процеси в
    човешкото тяло протичат правилно, тогава в душата възникват
    удоволствие и приятност; когато тези процеси са смутени, идват
    страданието и болката.

    От друга страна, душата участвува и в проявленията на Духа: една
    мисъл я изпълва с радост, друга - с отвращение; едно правилно съждение
    получава одобрението на душата, а едно погрешно съждение нейното
    неодобрение.

    Наистина, еволюционната степен на един човек зависи от това, дали
    неговите душевни качества са насочени повече в една или друга посока.
    Един човек е толкова по-съвършен, колкото повече душата му изпитва
    симпатии към проявленията на Духа; той е толкова несъвършен, колкото
    повече неговите наклонности се удовлетворяват чрез тялото.

    Духът е основното ядро на човека, тялото е посредника, чрез който Духът
    наблюдава и опознава физическия свят, за да осъществява там своите
    действия.  А душата е посредница между тялото и духа. Тя отхвърля
    физическото въздействие, което трептенето на въздуха упражнява върху
    ухото, извличайки удоволствие от съответния тон. Всичко това тя
    предава на Духа, който по този начин стига до разбирането на
    физическия свят. Чрез душата, една мисъл, която се поражда в Духа,
    може да се превърне в желание за своето собствено осъществяване, и
    едва по този начин с помощта на тялото да прерасне в действие.

    Но човек може да изпълни своето призвание, само ако позволи на Духа да ръководи
    всичките му действия. Душата може - чрез самата себе си - да насочи своите
    склонности както към тялото, така и към духа. Тя спуска своите пипала
    надолу към физическия свят, както ги протяга и нагоре към духовния
    свят. Навлизайки в материята, нейната собствена същност се прониква от
    природата на физическия свят.

    И понеже Духът може да действува във физическия свят само чрез душата, той сам се обръща към физическия свят.
    Неговите идеи са привлечени към
    физическия свят именно чрез силите на душата.

    Нека да разгледаме недоразвития човек. Наклонностите на неговата душа зависят от
    процесите в неговото тяло. Той изпитва удоволствие само от
    въздействията, които физическият свят упражнява върху неговите сетива.

    Така неговият духовен живот е изцяло привлечен към тази сфера.
    Неговите мисли служат само за задоволяването на неговите потребности.

    Докато Духът-Себе (развиващ се в човека, стремящ се да овладее своите инстинкти, страсти и желания),
    напредвайки от едно прераждане в друго, все
    повече и повече ще извлича своите импулси от духовния свят.

    Неговото познание ще бъде определяно от Духа на вечната Истина, неговите
    действия - от вечното Добро.


    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #1 -: Юни 08, 2011, 08:08:19 »


    Разгледана като факт от физическия свят, смъртта представлява едно
    изменение в процесите на тялото. След смъртта то престава да бъде
    посредник между душата и Духа. По-нататък тялото се оказва напълно
    подчинено на физическия свят и неговите закони; то потъва в материята,
    за да се разложи в нея.

    Достъпни за физическите сетива са само
    физическите явления, които настъпват след смъртта на тялото.
    Тези сетива не могат да проследят какво настъпва тогава с душата и Духа,
    понеже душата и Духът могат да бъдат наблюдавани в сетивен смисъл
    само дотолкова, доколкото те придобиват външен израз във физическите
    процеси. След смъртта такъв израз е вече невъзможен. Ето защо
    наблюдението на физическите сетива и на основаващата се върху тях
    наука не са валидни и нямат никаква стойност за съдбата на душата и
    Духа след смъртта. Тогава именно влиза в действие едно висше познание,
    което се основава върху наблюдението на процесите в душевния и
    духовния свят.

    След като Духът се отдели от тялото, той все още винаги остава
    свързан с душата. И както по време на физическия живот той е бил
    свързан с тялото във физическия свят, така сега душата го свързва с
    душевния свят. Но неговата истинска същност не се намира в този
    душевен свят. Душевният свят само временно трябва да го свърже с
    неговото поле на действие, с физическия свят (преди смъртта).

    Обаче, за да се появи в едно ново прераждане с една по-съвършена форма,
    той трябва да черпи сили от духовния свят.
    Но ето, че (преди смъртта) той е заплетен чрез душата именно във
    физическия свят; той е свързан с едно душевно същество, проникнато от
    природата на физическия свят.

    След смъртта душата не е свързана повече с тялото, а само с Духа.
    Тя живее само в едно душевно обкръжение.
     Ето защо само силите на душевния свят могат да действуват
    върху нея. Духът е свързан с този живот на душата в душевния свят,
    както беше свързан с тялото по време на физическото въплъщение.

    Когато тялото умира, това е предопределено от неговите закони.
    Изобщо трябва да се каже:
    не душата и духът напускат тялото, а то се освобождава от тях,
    когато неговите сили не могат повече да действуват в
    смисъла на човешката организация.

    Нещо подобно съществува и в отношението между душата и Духа (след смъртта).
    Душата освобождава Духа в по-висшия, духовен свят, когато нейните
    сили не могат да действуват повече в смисъла на душевната човешка
    организация. Духът ще бъде свободен в този миг, когато душата му е
    предала всичко, което е могла да преживее само в тялото, а се запазва
    само това, което може да продължи да живее с Духа. Този "остатък" може
    да бъде съхранен като плод само в Духа и той свързва душата с Духа в
    един чисто духовен свят.


    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #2 -: Юни 10, 2011, 08:08:09 »


    За да изучим съдбата на душата след смъртта, трябва да разгледаме
    нейния процес на разпадане. По време на въплъщението, тя имаше
    задачата да насочи Духа към физическия свят. В мига, когато тази задача
    е изпълнена, душата се обръща към духовния свят.

    Като се има предвид естеството на тази задача,
    щом тялото я освобождава при смъртта й,
    следователно, щом не може да играе вече своята роля на посредница, тя
    би трябвало да има всъщност само духовна дейност.
    Това би било така, ако по време на своя живот в тялото
    тя не би се повлияла от него, ако не би била привлечена от него.

    Без този нюанс, дължащ се на нейното
    пребиваване във физическото тяло, веднага след смъртта, тя би се
    подчинила само на законите на душевния и на духовния свят и би
    изгубила всякаква връзка със сетивния свят.

    Ето защо заедно със смъртта човек би трябвало да изгуби всякакъв интерес към земния живот
    и всички страсти, всички желания, произлизащи от съществуването,
    което той напуска, да са вече задоволени. Доколкото това не е станало,
    незадоволените страсти и желания остават свързани с душата.


    За да избегнем всяко недоразумение, трябва грижливо да различаваме
    причините, свързващи човека със земния живот, които ще могат да бъдат
    заличени в едно бъдещо въплъщение, от тези, които го свързват за едно
    определено въплъщение, а именно последното. Първите причини ще
    бъдат унищожени чрез закона на съдбата, на Кармата; вторите могат да
    бъдат унищожени само след смъртта.

    След смъртта, човешкият дух минава през един период, когато душата
    отхвърля наклонностите, които я привличат към физическото
    съществувание, за да се подчини вече само на законите на душевно-
    духовния свят и да освободи Духа. Естествено е този период да бъде
    толкова по-дълъг, колкото повече душата е свързана с физическия свят.
    Той ще бъде кратък за един човек, който малко е държал на
    физическия живот, а дълъг за онзи, чиито интереси са били свързани само
    с физическия живот; така че при неговата смърт много страсти и желания
    все още изпълват душата му.

    За да улесним разбирането на състоянието на душата по време на
    първите моменти, които следват смъртта, нека да си представим следния
    случай:

    Нека вземем един доста често срещан случай - удоволствията на
    едни чревоугодник. Той познава само удоволствията на яденето. Разбира
    се, само по себе си, удоволствието не е физическо, а душевно.
    Наслаждението живее в душата, както и желанието за наслаждение.
    Но, за да го задоволим, необходими са физическите органи, небцето и т. н.
    А след смъртта душата не изгубва веднага своите желания; тя обаче вече не
    притежава телесните органи, необходими за тяхното задоволяване.
    Тогава положението - макар и по различни причини, чийто ефект е
    подобен, само че неизмеримо по-силен - е същото, както с един човек,
    който се намира в пустиня, лишен от вода, и който страда от изгаряща
    жажда.

    Така страда душата, изгаряйки от желание, защото е лишена от
    органите, които биха могли да го задоволят.
    Същото е положението и с
    всички онези желания на душата, които могат да бъдат задоволени само
    от тялото. И периодът, през който душата се намира в това състояние,
    може да бъде наречен "място" на желанието, въпреки че, както се
    разбира, не се касае за едно "място", а за едно състояние.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #3 -: Юни 11, 2011, 10:35:20 »


    Душата, която прониква в душевния свят след смъртта,
    е подчинена на неговите закони.
    Действията на тези закони определят начина, според който ще бъдат
    премахнати наклонностите, които я привличат към физическия свят. Този
    начин е различен, според душевните субстанции и сили, с които душата
    влиза в допир. Всеки вид субстанция и сила ще упражнява върху нея
    своето пречистващо действие.

    Процесът е следния: всички елементи на антипатия, които душата
    притежава, биват малко по малко победени от силите на симпатията, а
    тази последната сама нараства до най-висока степен. Защото тази крайна
    симпатия към целия душевен свят е силата, която ще предизвика, така да
    се каже, сливането на душата с този свят и пълното угасване на егоизма.
    Душата престава да бъде като същество, което е привлечено към
    физическия свят; тя освобождава Духа.
    Следователно, тя се пречиства,
    минавайки през различните области (на душевния свят),
    които описахме (в предишния раздел на книгата), докато стигне до
    областта на съвършената симпатия, в която се съединява с целия душевен
    свят.

    Духът остава свързан с душата до последния момент - момента на
    освобождението - защото по време на земния живот, той се е сродил
    напълно с нея. Неговата връзка с душата е неимоверно по-силна от тази с
    тялото, защото с тялото той се свързва чрез душата,
    а с тази последната е свързан непосредствено.
    Тя изгражда неговия личен живот.
    Ето защо Духът не е свързан с разлагащото се тяло,
    а с постепенно освобождаващата се душа. Поради непосредствената си
    връзка с душата, Духът не се чувствува свободен, освен когато самата тя
    се слее с всеобщия душевен живот.


    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #4 -: Юли 17, 2011, 10:01:07 »



    Като обиталище на човека веднага след смъртта, душевният свят се нарича
    "място на желанията".
    Различните религиозни системи, в ученията
    на които е запазено съзнанието за тези състояния, са дали на това "място на желанията" различни наименования:
    "чистилище", "пречистващ огън"
    и т.н.

    Най-нисшата област от душевния свят е тази на "горещото желание".
    След смъртта там биват унищожени най-грубите и низши егоистични
    страсти, които са свързани с живота на тялото. Защото чрез тях душата
    може да изпита действието на силите на тази душевна област.
    Незадоволените желания, които й остават от физическия живот,
    образуват допирната точка.

    Симпатията на тези души се простира само до
    елементите, които подхранват тяхното егоистично съществувание, а
    антипатията, която те разливат върху всичко останало, е безкрайно по-
    силна.
    Цялото им желание e насочено към физическите наслади, които не
    могат да бъдат задоволени в душевния свят. И тази невъзможност да
    бъдат задоволени, възбужда до най-висока степен тяхното желание.


    Въпреки това, именно тази невъзможност за задоволяване на желанието
    става причина то да угасне постепенно. Отначало горещо, то постепенно
    угасва и душата скоро разбира, че единственото средство да се освободи
    от страданието, което силното желание по необходимост поражда, е да угаси това силно желание.
    По време на физическия живот винаги се намират нови поводи то да бъде задоволено. И страданията, причинени от горещото желание, се крият по този начин зад едно було от илюзии.
    След смъртта, в "пречистващия огън", това страдание се явява без никакво
    було.


    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #5 -: Август 25, 2011, 10:41:20 »

    Душата е подложена на страшните изпитания, произтичащи от
    лишението. От само себе си се разбира, че те засягат само онези нива,
    които през време на физическия живот са били под влиянието на груби и
    низши страсти.

    Душите, които не са познавали горещите желания,
    преминават през това състояние без да забележат нищо, понеже те нямат
    никакво родство с него.


    Трябва да се отбележи, че колкото повече една
    душа е познавала горещото желание през време на земния си живот,
    толкова по-дълго време ще остане под техните влияния.

    Не трябва да си представяме това пречистване по същия начин,
    по който усещаме болките във физическия свят.
    Защото след смъртта душата желае своето пречистване,
    което единствено може да излекува несъвършенствата,
    които тя признава в себе си.


    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #6 -: Септември 03, 2011, 19:54:50 »

    Вторият род явления, които душата среща в душевния свят, се
    характеризират с равновесието, което силите на симпатията и
    антипатията достигат там. Душата ще бъде повлияна от тези явления
    известно време след смъртта според това, до каква степен се намира тя в
    едно подобно състояние.

    Това състояние се отличава с онова лекомислие
    и радост, които някой изпитва от преходните впечатление на сетивата. То
    е характерно за онези лица, които се оставят под влиянието на всички
    незначителни събития на деня; но понеже тяхната симпатия не се стреми
    към определен обект, влиянията, които изпитват, са преходни. Всичко,
    което надвишава сферата на нищожните "неща", е антипатично за тези
    лица.

    След смъртта, техните души, бидейки лишени от сетивно-
    физическите процеси, които по необходимост са свързани с
    удовлетворението на този вид желание, изпадат в едно състояние, което
    рано или късно стига до своя закономерен край.

    Естествено, състоянието на лишение, което цари в душата преди
    пълното отмиране на този вид желания, е нещо болезнено. Но тъкмо това
    болезнено и мъчително състояние е истинска школа за разрушаване на
    илюзиите, от които човек е обгърнат по време на физическия живот.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #7 -: Септември 18, 2011, 11:18:24 »


    На трето място, в света на душите наблюдаваме една съвкупност от
    явления, където господствува симпатията, където преобладава
    "желанието". Душите изпитват тяхното влияние чрез всичко, което след
    смъртта създава в тях една атмосфера на "желание". Но и тези желания
    постепенно отмират поради невъзможността да бъдат задоволени.

    Областта на удоволствието и неудоволствието, която е четвъртата в
    душевния свят, предлага на душата едно особено изпитание.
    По време на своя физически живот, душата взема участие във всичко, което засяга
    тялото.
    Тъкмо то дава усещания на приятност и неприятност, на удоволствие и неудоволствие.
    По време на своето физическо съществувание, човек усеща своето тяло като свой Аз,
    като че то е самият той.
    Това, което наричаме самолюбие, почива на това усещане.
    И колкото по-сетивен е едни човек, толкова по-голямо е неговото самолюбие.


    След смъртта, тялото, което досега му служеше за основа, престава да
    съществува, но самолюбието остава.
    Душата се чувствува като опразнена, като че е изгубила самата себе си.
    И това чувство трае докато тя признае,
    че истинският човек не се намира във физическия свят.


    Следователно, действието на четвъртата област се състои в това, да
    унищожи илюзията за телесния човек. Душата се научава да не приписва
    на тялото някаква съществена стойност. Тя е излекувана и пречистена от
    влечението си към него. Тя тържествува над всичко, което я свързваше с
    физическия свят и оставя силите на симпатията да се разгърнат напълно
    свободни. Тя се е освободила, така да се каже, от себе си и е готова да се
    разлее в душевния свят, и да вземе участие в неговия живот.

    Не трябва да скриваме, че самоубийците са особено подложени на
    изпитанията, които ги очакват в тази област. Те са напуснали своето
    физическо тяло по изкуствен и насилствен начин, но всички чувства,
    които са свързани с него, остават непроменени.
    Естествената смърт носи
    след себе си частично угасване на тези чувства. Към мъченията, които
    чувството на внезапната празнота поражда у самоубиеца, се прибавят и
    тези на неудовлетворените желания и страсти, които са го подтикнали
    към самоубийство.


    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #8 -: Септември 19, 2011, 08:23:35 »



    Петата степен от душевния свят е тази на душевната светлина.
    Симпатията към другите същества добива тук най-висока стойност.
    Душите влизат в отношение с тази област дотолкова, доколкото през своя
    физически живот не са се задоволили да изпълняват само своите нисши
    желания, а са изпитвали истинска радост към заобикалящия ги свят.

    Увлечението към природата, например, което е пропито с един сетивен
    характер,
    е подложено тук на пречистване. Не бива да смесваме това
    увлечение с възвишения живот в природата, който е от духовно естество
    и навсякъде в предметите и явленията вижда откровенията на Духа.

    Този специален усет към природата е едно от средствата за развитие на
    самия Дух, създаващ у себе си един траен елемент. Но той няма нищо
    общо с чувственото удоволствие, което някой храни към природата. Тук
    душата трябва да се пречисти от това чувство, както и от всяка друга
    наклонност, която произхожда от физическото съществувание.


    Мнозина са онези, които виждат своя идеал в институциите, служещи
    на чувственото удоволствие, в една система на възпитанието, която
    преследва преди всичко удоволствията на физическото съществувание.
    Не може да се каже, че тези лица служат само на своите егоистични
    наклонности, но въпреки това, душата им е обърната към света на
    усещанията и силата на симпатията, която царува в петата област на
    душевния свят, трябва да я излекува.
    Тук тя постепенно разбира, че
    трябва да търси нови пътища за своята симпатия. Тя ще ги намери, само
    ако насочи своята симпатия към заобикалящия свят, ако тя самата се
    разлее в околното душевно пространство.

    Душите, които се отдават на религиозни обреди
    с цел да подобрят своето сетивно благосъстояние,
    също ще бъдат пречистени, независимо дали техните копнежи са
    насочени към един земен, или небесен рай. Те ще намерят този рай в
    "царството на душите", но само за да разберат неговата суета. Разбира се,
    това са само няколко примери за пречистване, които стават в петата
    област. Техният брой лесно може да бъде умножен.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Уж-Ум
    Vakuu
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 54

    NO MORE!

    « Отговор #9 -: Септември 19, 2011, 08:58:27 »

    ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА

    това заглавие не е вярно, тези нива могат да се постигат и тука, без да трябва да се умира физически, умират отделни съзнания, през които преминаваме, и съзнаваме по нов начин, всичко е на ниво съзнание. Браво на щайнер! Усмивчица приблизително добре ги е предоставил Усмивчица интересно ми е до къде е стигнал Усмивчица

    съзнваш, биваш според това което съзнаваш, и съзнаваш и биваш, съзнаваш и биваш, и няма нужда от 5, 10, 100 живота , всичко може сега в този, времето е предостатъчно
    Активен

    Който ме подценява, че мога да се справя и сам. Може спокойно да се отдръпва и да не се притеснява. Усмивчица
    Самотата е илюзия. Усмивчица
    Заедността е истина, независимо от илюзиите за самота. Усмивчица
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #10 -: Септември 22, 2011, 11:11:01 »


    Шестата област, тази на душевната сила, влече след себе си
    пречистването от жаждата за действие, което една душа може да
    притежава.

    Лишена от егоистичен характер, тя все пак търси сетивното
    удоволствие, което произтича от самите действия.
    Индивидите, които
    поддържат това желание за действие, оставят впечатления за идеалисти;
    те изглеждат въодушевени от духа на саможертвата.

    Но всъщност това, което ги интересува,
    е да увеличат чувствената радост, която изпитват в
    хода на действията.
    Много артистични натури и хора, отдадени на
    науката, се намират именно там. Това, което свърза тези души с
    физическия свят, е вярата, че изкуството и науката имат смисъл за техния
    живот, само защото им доставя определено удоволствие.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #11 -: Септември 23, 2011, 09:09:28 »


    Седмата област, тази на същинския душевен живот,
    освобождава човека от последните му влечения към сетивния свят.


    Всяка една от гореизброените области отнема на душата онзи елемент,
    който е родствен с нея.
    Духът не е вече обладан от убеждението, че му е необходимо да
    посвети цялата си дейност на сетивния свят.
    Тяхното верую може да бъде окачествено като материалистическо.
    Това верую трябва да бъде разрушено и това става именно в седмата област.
    Сега тези души си дават сметка, че материалистическият светоглед е несъстоятелен.
    Той се стопява като лед на слънцето.
    Отсега нататък душата е погълната от света, на който тя принадлежи,
    и Духът, освободен от всички препятствия,
    се издига към областите, където ще намери своята естествена среда.

    Душата е изпълнила своите земни задачи; след смъртта се разпадат
    всички пречки, които тези задачи поставяха пред духa.
    Тържествувайки над земните останки,
    душата се завръща обратно в своя собствен свят.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #12 -: Септември 24, 2011, 10:59:35 »


    От описаното дотук следва, че опитностите в душевния свят и,
    успоредно с тях, душевни състояния след смъртта, добиват един все по-
    приемлив вид, колкото повече човек се отърсва от земните си връзки с
    физическото тяло.

    Според условията, които е създала по време на своя живот на Земята,
    тя ще остане по-кратко или по-дълго време в една или в друга от
    областите на душевния свят. В онази област, към която изпитва родство,
    тя ще остане докато това родство се заличи. Тя ще премине, без да
    почувствува никакво влияние, през онези области към които не е
    развивала никакво родство.

    Тук исках да опиша само основните характерни черти
    на душевния свят и в общи черти живота на душата в този свят.

    По същия начин ще постъпя и с описанието на духовния свят.
    Да се разпростра повече върху естеството на тези висши светове, би
    означавало да надхвърля рамките на този труд.

    Наистина, без да се разпрострем по-нашироко върху този въпрос,
    едва ли бихме могли да разберем условията във висшите светове,
    които по нищо не приличат на пространствените и времеви условия,
    характерни за физическия свят.
    Съществени подробности в тази насока са посочени в моята
    Тайна наука.

    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #13 -: Септември 24, 2011, 11:03:48 »

    ДУШАТА В ДУШЕВНИЯ СВЯТ СЛЕД СМЪРТТА

    това заглавие не е вярно, тези нива могат да се постигат и тука, без да трябва да се умира физически, умират отделни съзнания, през които преминаваме, и съзнаваме по нов начин, всичко е на ниво съзнание.


    Заглавието няма да е вярно, ако нито една душа не попада в онези области/състояния след смъртта на съответния човек.
    Ако някоя душа не попада там, а другите попадат, пак ще е вярно.

    Цитат

    съзнаваш, биваш според това което съзнаваш, и съзнаваш и биваш, съзнаваш и биваш, и няма нужда от 5, 10, 100 живота , всичко може сега в този, времето е предостатъчно


    Предостатъчно за какво?
    Можеш ли да станеш съвършен за един човешки живот?
    Активен
    Ich
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1648

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #14 -: Октомври 01, 2011, 11:41:17 »


    ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ

    Преди да проследим Духа по пътя, който той ще поеме, трябва да
    разгледаме областта, в която той навлиза.
    Това е "светът на духа".
    Този свят се различава толкова много от физическия свят,
    че всичко, което ще кажа за него,
    ще изглежда фантастично за всеки, който се доверява само
    на своите физически сетива.


    За да го опишем, ние трябва да си послужим със символи, и то в много
    по-голяма степен, отколкото за душевния свят.
    Защото нашият език, който е подходящ най-вече за сетивната действителност,
    съвсем не е богат на изрази,
    които бихме могли да употребим направо за "светa на духовете".


    Ето защо моля читателя да счита много от нещата, които ще
    кажа, само като едно загатване.
    Всичко, което ще опиша, е толкова различно от физическия свят,
    че този е единственият метод, който може да се приеме,
    и аз съзнавам колко малко моето описание се доближава до
    истинската опитност в този свят.
    Причина за това е в несъвършенството на езика,
    който ползуваме в условията на физическия свят.

    Нека от самото начало изтъкнем, че духовният свят е изграден от
    веществото, от което е съставена и самата човешка мисъл.

    (Думата "вещество" е употребена тук в един съвършено неподходящ смисъл).

    Но мисълта, която живее в човека, е само сянката,
    схемата на истинската мисъл.

    Нейното отношение към същността, която и отговаря в "света на духовете",
    е подобно на отношението, което във физическия свят
    съществува между сянката на един предмет и самия предмет.

    А когато се пробуди духовното сетиво, човек действително възприема истинската
    същност на мисълта, както сетивното око възприема една маса или един стол.
    Той се движи между мисловни Същества,
    между Същества, изградени от мисли.


    Сетивното око възприема лъва, а мисленето, което е насочено към
    сетивния свят, улавя идеята за лъва като една сянка, като един
    схематичен образ.
    Духовното око вижда мисълта за лъва в "света на духовете"
    също така реално, както физическото око вижда физическия лъв.

    Казаното относно "душевния свят" важи също и за това, което казваме тук.
    Както сляпороденият, който е опериран, открива изведнъж,
    че светът, средата, в която живее, има нови качества светлина и цветове,
    така и средата, в която прониква човек, който е научил да си служи
    с духовното око, му се явява като един нов свят, изпълнен с живи мисли
    или с духовни същества.


    Теософия, Рудолф Щайнер

    Активен
    Страници:  [1] 2   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Въведение в Тайната Наука - Рудолф Щайнер
    Книги
    Ich 14 2158 Последна<br />публикация Май 27, 2012, 17:20:10
    от Ich
    Откровения на Кармата - Рудолф Щайнер « 1 2 »
    Книги
    Ich 27 2850 Последна<br />публикация Април 09, 2012, 08:57:10
    от Ich
    Отвъд , какво става след смъртта ?
    Видео клипове
    Amaranth 0 2087 Последна<br />публикация Ноември 13, 2010, 04:51:39
    от Amaranth
    Мисията на Христос според Щайнер « 1 2 3 »
    Духовни учения
    Ich 31 2960 Последна<br />публикация Юли 25, 2012, 10:59:34
    от Pelin
    Евангелието на Йоан - Рудолф Щайнер « 1 2 ... 8 9 »
    Книги
    Ich 134 6891 Последна<br />публикация Ноември 23, 2013, 12:09:51
    от Ich

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright