Духовно развитие

          

Страници:  1 2 3 [4] 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Импулс за Родителство  (Прочетена 4236 пъти)
Gi
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 127


« Отговор #45 -: Юни 09, 2011, 22:11:53 »

Няма нищо по-хубаво да чуеш думичката "Мамо" и то по стотици пъти на ден.А бащите.за тях още повече.
Моята реакция: Сигурно наистина е така, но уви никога няма да разбера.
Друг е въпроса дали си готов да станеш родител с подходящия човек,има  такива които им е призвание да бъдат родители,а други не,само да ги раждат и захвърлят.Въпрос на време е да се осъзнае подходящия момент.
Моята реакция(малко клише, но повярвайте, всички бездетни се ядосват на това и недоумяват):Готова съм от 10 г. Подходящ или не, аз съм готова мам.. .. Как може тези, които не искат и ги захвърлят да раждат... защо ми напомняте, че има такива глупави хора?
Аз имам две деца,две момичета,едната е на 8 години ,а другата на 7 месеца.Толкова слънчеви деца....Повярвайте ми няма скука в къщи,особено докато растат децата и се учат да говорят,такива уникални бисери,а прохождането..не мога да ви опиша с думи какво е усещането да знаеш  че създаваш човек,всеки ден да наблюдаваш как се развива и расте това мъничко създание.Усещането е уникално по своему.А за всеки,който все още не иска да има деца,нека не бърза,нека намери подходящия за  него човек и когато се чувства готов-да го направи.Няма да съжалява за нищо на света,че се е случило.Няма нищо страшно да си родител,много е хубаво!!
Моята реакция: Късметлийка, завиждам й наистина... Аз никога няма да изпитам тези радости. Защо ми навира в лицето радостта си  и с това ме кара да й завиждам? Нямам лоши чувства, не ме разбирайте погрешно! Но това е истината...
Децата дават смисъл в живота ни!
Нима моят живот няма смисъл?! Защо по..... тогава съм тук?

Ето как, иначе хубавите ви постове, скапват деня на една уж примирила се жена с факта, че никога няма да е майка. И аз що годе съм го приела това, но ако го бях прочела преди 3 години примерно, повярвайте ми, щяхте да ме вкарате в леглото с дълбока депресия поне 1 седмица... Жестоко е, наистина е жестоко да искаш нещо толкова съкровенно, а да не можеш....
« Последна редакция: Юни 09, 2011, 22:30:29 от Gi » Активен
Soenya
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 52


« Отговор #46 -: Юни 09, 2011, 22:16:35 »

Мисля, че избързвате.
Никой не е казал да криете децата си или да не им се радвате.


Цитат на: soenya
Ги не сме безчувствени,но това е форум. До тук имаше чудесни коментари от майки,които са щастливи да споделят опита си. Не смятам,че това е обидно,а напротив похвално и прекрасно. Тук говорим за мъртви (въпркеи,че има много хора с починали роднини и приятели),обсъждаме Ромите,а аз лично съм си писала с момиче от този етнос. Всеки ,който иска да се обиди,винаги може да намери за какво. Не смятам, че рекацията ти е правилна.

Soenya, мисля, че избързваш. Би била права, ако ставаше дума за марка кола, която, да речем, някои хора не могат да си купят.
Вникни. А и тя не ви се кара... да речем, че си пропомня.
Никъде не е казала, да не се радвате на децата си, даже напротив. Няма начин да ви го обясня, ако не се поспрете с клавиатурите и не помислите сами. Деликатно е. Няма дори аналогичен пример, с който да ви насоча.
Сещам се за нещо... приблизително.
Например, офицер, бил на фронта. Бил се е в много битки, изгубил е много приятели пред очите си, по ужасен начин. Въпреки всичко, неговите войници печелят всички битки. И макар, че са останали малцина живи, офицера си мисли: "Заслужаваше си".
Да, но политиците губят войната и офицера разбира, че всичко е било напразно. Всичко. Половината му живот, както и всичките, които е изгубил на фронта. При което, Не иска и да чува за война повече. започва да се занимава с риболов и влиза във форум за риболов. Във форума за риболов, той намира начин да забрави за войната. Изведнъж, обаче, някой от форума, решава да направи тема "Колко е хубав мира. Ходиш си на риба, когато си поискаш, с приятелите и е много весело".
Не е ли е нормално, това да го подсети за войната, за неговите приятели, за лишенията, на които се е подложил, с надеждата да го има този мир?


Цитат на: Gi
Нямаше ли някъде форум "БГмама", където се обсъждат такива въпроси?!
Да, има. Форум, в който ако не иска човек, не влиза.

Прав си Санги. Може би избързах,но затова дадох няколко примера. Собствената ми братовчедка има същия проблем,затова знам добре за какво иде реч- не говорим за марка коли и не смятам че съм се отнесла толкова повърхностно към проблема. Знам също така,че и Ги е емоционална,но напоследък чета все такива емоционални коментари и повече се натоварвам във форума, отколкото да се разтоварвам или да се уча. Тук има 2500 човека,ако всеки тръгне да избухва или да си припомня мъката...ще стане доста неприятно. Въпросът тук е,че Ги си сподели мъката,хората се опитаха да дадат съвет,тя меко казано им отклони подадената ръка и в крайна сметка излезнаха всички ужасни и безчувствени. Затова не искам да става объркване - аз не съдя,а отбелязвам и казвам.
Активен

Аз знам! Аз мога! Съединение!
Ich
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1644

  • Град: различни планетки
  • Michail Kolev
    « Отговор #47 -: Юни 09, 2011, 22:22:36 »


    Нима моят живот няма смисъл?! Защо по..... тогава съм тук?


    Гити, има смисъл!

    И един от смислите е хората да разберат, че не може целият смисъл на живота да се върти около децата, около семейството.
    Че има и други също толкова важни, а може би и по-важни неща, които могат да осмислят живота на човека и да допринесат полза на другите и на цялостното развитие.

    И, както посочих в по-горния си пост, няма да е далеч времето, когато всеки човек ще бъде принуден да го осъзнае.
    Активен
    Gi
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 127


    « Отговор #48 -: Юни 09, 2011, 22:22:50 »

    Вие давате ли си сметка, че това е от ония мъки, които те скапват доживот? Вие давате ли си сметка колко съкровенни неща са това и че не можете да ги сравнявате с каквото и да е друго - нито коли, свински меса, цигари, риболов и каквото и да е там?! Давате ли си сметка, че по света има много хора с този проблем и темата е наистина деликатна, и затова е по-добре да си остане във форумите предназначени специално за това?! Тук не става въпрос само за мен, а за всички жени в моето положение, които ще влязат уж във форум за духовно развитие и ще им се навре в лицето най-голямата им болка! Разбирасе, че ще има емоции и е нормално те да са повече от към ощетената страна! Ясно е, че авторът на темата не е искал да нарани никой, нито жената която е писала поста, който лично на мен ми скапа целият ден, е целяла това! Напротив, нейните цели са били точно обратните и аз долавям положителните нотки и искриците, които тя изпраща към онези, които просто се отказват ей така. Но за Бога, има ни и нас, онези които искаме и не можем, и моля ви съобразявайте се с нас! Когато подхващате толкова деликатен въпрос, мислете, мислете за висчки възможни страни!!!
    Активен
    Наблюдател
    Гост
    « Отговор #49 -: Юни 09, 2011, 22:28:53 »

    Нищо в този живот не се случва случайно и от нас си зависи каква полза ще извлечем от всичките ни трудности и предизвикателства!
    Активен
    Soenya
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 52


    « Отговор #50 -: Юни 09, 2011, 22:30:55 »

    Soenya, благодаря ти за намека, че създавам кавги отново! Не знам колко си чувствена и колко безчувствена, но въобще не усети какво ви казвам директно и то на няколко пъти. Темата е много хубава, браво! Самоче не за всички!!! За такива, като мене тя предизвиква болка и не съм единственната в този форум! Просто ви казвам да мислите, преди да пускате теми. Казвам ви да мислите и за отсрещната страна!!! Да се поставите поне за миг, на мястото на другите! За да не разбереш най-добре, ще ти цитирам изречение по изречение, поста който човърка най-дълбоко в раните и какво предизвиква той в мен, а и предполагам всички бездетни жени. Но преди това искам да привлека вниманието ти към нещо, което явно ти е убягнало и като чувство (защото даваш примери с месо и цигари) и в поста ми, че съм споделила какво всъщност е този родителски импулс и как се е проявил при мене. Не само че ви отговорих по темата, но и ви казах какви са последтствията от натрупаният такъв импулс!



    Ще пропусна първите ти две изречения. Относно това какво ми се случва в момента и промените в начина ми на хранене и съществуване- тези примери как реши че са насочени към теб? Аз споделям как се чувствам какъв е моят импулс или и това не трябва да се казва? Трябва ли да се разваля сега цялата тема? Ще помоля всичките последни спам постове да се преместят. Единствено и само Послеписа беше насочен към теб. Влезнах да коментирам моят опит като дъщеря и жена,а не твоите постове.
    Активен

    Аз знам! Аз мога! Съединение!
    Gi
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 127


    « Отговор #51 -: Юни 09, 2011, 22:41:23 »


    Ще пропусна първите ти две изречения. Относно това какво ми се случва в момента и промените в начина ми на хранене и съществуване- тези примери как реши че са насочени към теб? Аз споделям как се чувствам какъв е моят импулс или и това не трябва да се казва? Трябва ли да се разваля сега цялата тема? Ще помоля всичките последни спам постове да се преместят. Единствено и само Послеписа беше насочен към теб. Влезнах да коментирам моят опит като дъщеря и жена,а не твоите постове.
    Не, не съм решила, че са насочени към мен. Решила съм, че на фона на това което е родителският импулс в действителност, това са смешни примери и сравнения. Аз може да нямам деца (както и ти впрочем), но съм жена с вече съществуващи такива импулси от 10 г. Именно това прави болката ми толкова голяма и непрестанно се чудя: Защо аджеба ги имам?! Може да се каже и че съм до някъде майка, защото съм отгледала и възпитала вече едно дете, макар и самата аз да бях дете едва 13 г., когато сменях памперси и пр.,така че мисля имам какво да кажа и то доста адекватно. Отново намекваш, че моите постове развалят темата, докато аз ви моля /за не знам кой път вече/ само едно: Мислете когато пишете, как постовете ви се отразяват на отсрещната страна! И на свой ред също, ще помоля ДА НЕ СЕ МЕСТЯТ ПОСТОВЕ! МНОГО СА СИ ПО ТЕМАТА ДАЖЕ!
    Активен
    Soenya
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 52


    « Отговор #52 -: Юни 09, 2011, 22:44:33 »

    Вие давате ли си сметка, че това е от ония мъки, които те скапват доживот? Вие давате ли си сметка колко съкровенни неща са това и че не можете да ги сравнявате с каквото и да е друго - нито коли, свински меса, цигари, риболов и каквото и да е там?!


    Защо трябва да обезценяваш/подценяваш това,което чувствам или изживявам аз? Твоят опит ли е по-важен? Аз имам хиляда здравословни проблеми- някога да съм го обсъждала в целия форум? Някога някой да е усетил,че не съм в кондиция или в настроение чрез мой пост или коментар?  Правилно си използвала думичката съкровени/лични,защото не мисля,че е нормално нещо такова да се коментира от 2500 човека. Тук не влизам за да попивам от нечие лошо настроение или неконтролируем характер,а за да споделям и да се уча. Не може да забраниш на една майка да каже че обича децата си,това е смешно. Не можеш и да ми кажеш аз как да се чувствам и кое е истински импулс и кое не. Издребняваш вече.
    Активен

    Аз знам! Аз мога! Съединение!
    Турист
    почиващ на стари лаври
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 580


  • Град: Варна
  • martin.kristov1
    « Отговор #53 -: Юни 09, 2011, 22:45:06 »

    Мдаа, сложна тема се оказа тази...
    Все пак аз открих 35% от съдържанието й, които бяха полезни за мен...
    1. ставаш родител, когато се почувстваш готов за това
    2. но може да станеш родител и когато Съдбата реши това
    3. и не бива да се чувстваш зле, ако все още не си осъзнал вътрешна потребност да станеш родител

    Интересно тълкуване на нещата дава Щайнер (описано от Их). Бъдещето е в насочване на вниманието на човечеството не в раждането, а в по-важни от това неща. Не знаех Усмивчица

    Благодаря на всички без изключение, затуй че взехте отношение по тази тема. Затуй че показахте радостта и мъката, която предизвиква тя. Аз не съжалявам, че съм я създал. Така научаваме повече или по-малко един за друг. Така изпращаме позитивни мисли към всички, които са ни мили и драги в този форум Усмивчица

    Ще си позволя да добавя и още нещо, което съм чувал за двойки, които не могат да се сдобият с рожба. Понякога странични люде казват, че Бог не ги е избрал да са един за друг. Не се намира душа, която да се въплати и заживее в точно тази родителска комбинация.

    Поздрави Намигване
    Активен

    Зрей, зрей форумче,
    бавно ти узрей,
    За да родиш вкусен плод!


    Защо ни куца
    Комуникацията?!
    Еруин
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 417


  • Град: Варна
  • « Отговор #54 -: Юни 09, 2011, 23:28:11 »

    Децата идват, когато те решат и където те решат. Разбира се и посрещачите им на този свят са важни. Бог си знае работата.
    Децата не са задължителен момент от съществуването. Не на всички е писано едно и също. Всеки има различен принос за света и по-нататъшното му развитие. Всеки разполага с живота си и с опциите, които му предоставя живота му по негово усмотрение.
    Често (съм забелязала в тази побъркана реалност) хората си мислят, че като имат проблеми и родят едно дете всичко ще се оправи- едва ли изненадващ факт е, че нищо не се оправя при такива хора и след появата на дете.
    Въобще всички, които чакат някакво знаменито събитие и си вярват, че след него живота им ще стане коренно различен - рядко са на прав път.
    --------------------------------------------------------------------------------------------------------

    Ги, не си права и пак започваш както преди, а уж всичко се беше оправило. Нямам нищо против теб, но това ми звучи като поредната тема станала жертва на желанието ти да покажеш колко си права, а живота колко е крив спрямо теб.
    Всеки има неща в живота си, които не му харесват и допадат.
    Без лоши чувства.
    « Последна редакция: Септември 26, 2011, 10:15:11 от Administrator » Активен

    I told you
    That we could fly
    'Cause we all have wings
    But some of us don't know why
    Странник
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1374


  • Град: Варна
  • « Отговор #55 -: Юни 09, 2011, 23:37:34 »

    За да имаш дете,трябва човек да е готов предварително му се посвети и да се отрече от много свои неща(да не кажа от себе си) и мечти понякога.
    И това се случва едва след любовта и силното желание да се слееш с човека до теб.
    Както и човека до теб да е готов за това изброеното по-горе.
    Това е сливане в името на едната цел -създаване на живот.
    Никога това не е едностранен процес.
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Gi
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 127


    « Отговор #56 -: Юни 10, 2011, 00:20:18 »

    За да имаш дете,трябва човек да е готов предварително му се посвети и да се отрече от много свои неща(да не кажа от себе си) и мечти понякога.
    Точно така е Странниче. Детето винаги е най-важното същество, неговият живот е по-важен от всичко останало,та дори и да не е твоето. Бих направила това за всяко едно дете с или без родителски импулс... Възхищавам се на всички древни народи, на прабългарите, индианците и пр. в това отношение: За тях децата са на всички и на никой в същото време. Не ги делят на мое, твое и наше... Та нали бъдещето е в децата, та нали те са толкова крехки и имат нужда от нас, нашата подкрепа, обич, която ги изгражда, като личности....
    И това се случва едва след любовта и силното желание да се слееш с човека до теб.
    Както и човека до теб да е готов за това изброеното по-горе.
    Това е сливане в името на едната цел -създаване на живот.
    Никога това не е едностранен процес.
    Това обаче, трябва да се случва дори и да си сам, без любим човек до теб. Трябва да е в съзнанието на всеки един, като закон може би...
    Иначе в личен план, говорейки за свое собствено дете си е точно така, както го казваш.. Аз само разширих гледната точка....
    Активен
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2519


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #57 -: Юни 10, 2011, 13:11:20 »

    Значи моят импулс за родителство се появи преди 15 години . С партньора с който исках да имам деца бях 11 годни заедно , но така станаха нещата ,че именно поради причина деца се разделихме. Със сегашния ми партньор ,чаках 4 години да назрее момента за неговият родителски импулс ,който май накрая насилих и всъщност импулса му дойде с виждането на детето. Та когато се беше навил да правим бебе то не ставаше 8 месеца и накрая стана на 30тият ми рожден ден. После след време открих ,че детето се е родило в много особено време от планетарна комбинация ,за което съм писала във форума. Т.е тези 15 години ми бяха кошмар от чакане , надежди и тнт. Но ако погледна назад виждам ,че има логика и внимателен подбор от детето , за време, място, родители и тнт.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    sahaj
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 130


  • Град: България
  • WWW
    « Отговор #58 -: Юни 11, 2011, 13:07:46 »

    Няма по хубаво чувство от това да бъдеш родител аз съм на по малко от 40 години , но въпреки това напълно съзнателно реших да бъда родител . Не споделям мнението на их , че на жените им се внушава чувството за майчинство , според мен това си е природен инстинкт а колкото до безодговорността на мъжете също не споделям това мнение това си е до самата личност а не до значението , кой от какъв пол е.

    За да станеш родител обаче смятам , че предварително трябва да си прецениш това до колко голяма отговорност може да понесеш а не толкова до финансови средства , защото детето изисква много грижи и най вече ЛЮБОВ.

    колкото до чалга културата и другите пороци за които беше споменал чиста енергия то това е не толкова да изолираме детето от тях а да го научим на разграничение за да може да разпознава кое е добро и кое не.

    Нека Бог да ви благослови
    Активен

    "Истинската свобода е възможна, ако откриете собствените си сили вътре във вас. Трябва да усетите съществуването на  Духа чрез вашата централна нервна система, чрез вашия съзнателен ум."
    Eona Lightholder
    Global moderator
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 2519


    NEVERENDING STORY

    « Отговор #59 -: Юни 11, 2011, 16:02:23 »

    Не е честно да се съди и анализира ,когато ти е непозната болката на друг.
    На мен ми е позната.Мога единствено да съчуствам и да давам надежда ,че нещата могат да се променят , но то не е достатъчно да притъпят болката. Това че тази болка набира връх през определен период от време е нормално , както е нормално да си показваме и болките и страховете и слабостите тук , както каза Сахаж , тук очакваме да ни разберат.
    Болките водят до неконтрулируеми емоции, но претендирайки за интуитивност ,би трябвало да имаме реакции като:

    Успокой се Гити, ние се молим за теб и вярваме ,че рано или късно перфектния Божи план за теб ще се изпълни и както врабченцата не остават ненахранени и твоите най-искрени копнежи ще се изпълнят, защото ние също вярваме ,че го заслужаваш.
    Активен

    "weird " is indication for creative force ♥
    Страници:  1 2 3 [4] 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Паник атака | Планински кристал - Кварц  © Copyright