Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Въпрос за една икона  (Прочетена 941 пъти)
Sita
13
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 344

« -: Юни 03, 2011, 19:47:25 »

Иконата за която питам е Богородица Троеручица.
Защо има 3 ръце? И защо са метални? И при това и 3-те са различни една от друга..

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d8/Three_Handed_Virgin_of_Troyan_Monastery.JPG/496px-Three_Handed_Virgin_of_Troyan_Monastery.JPG

http://www.bulgariamonasteries.com/troianski_manastir/ikonata_bogoroditsa_troeruchitsa-2_40_23_big.html
Активен
nia.boneva6
Гост
« Отговор #1 -: Юни 03, 2011, 19:59:40 »

Металните ръце са добнавени много след като иконата е направена и може би са дарени от някого. (Както и металните ореоли.)
А изглежда, че най-долната ръка отначало дори не е била нарисувана.

За бройката, първото, което ми хрумна е светата троица..

Ето един мит за иконата.
Цитат
Иконата "Св. Богородица Триръка" (Троеручица) от Троянския манастир

Св. Богородица Троеручница, икона от XVIII в. в Троянския манастир. Както иконата "Св. Богородица Одигитрия" в Рилския манастир, така и "Св. Богородица Триръка" Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.

Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи.

Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.

Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир.

Славата на чудотворната икона "Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.

Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.

Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето  Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.

- Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, - как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!

Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.

- Голямо чудо показа св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.

Изкусни майстори направили гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата църква. И те прославили св. Богородица Милваща. И който дойде в манастира с вяра, получава благодатна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.

Александра Карамихалева

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/troyanski/index.htm
« Последна редакция: Юни 03, 2011, 20:07:42 от Ихра » Активен
Sita
13
***
Неактивен Неактивен

Публикации: 344

« Отговор #2 -: Юни 03, 2011, 20:17:50 »

Цитат
Славата на чудотворната икона "Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.

Миналата година посетих Троянския манастир и ми казаха накратко за силата на тази икона. В интерес на истината, наистина бе силно усещането когато я докоснах, помолих за едно нещо и то взе, че се сбъдна.
За добро или не, не знам, но точно сега ми се ще да не бях молил за това, но щом е станало, явно така трябва.

И все пак, за мен остава загадка защо ръцете са 3. Две от тях изглежда са си на мястото, но чия е третата..
Активен
Страници: [1]   Нагоре
Отиди на:  



Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright