Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2 3 ... 5   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: !!!Кратък урок по граматика!!!  (Прочетена 6777 пъти)
giti
Гост
« -: Октомври 13, 2009, 03:21:04 »

Нещо полезно за всички:

Употреба на главни букви

Главни букви се пишат в следните случаи:

1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.

2. В собствени имена:

• в имена на лица, в презимена и в прякори.

• в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

• в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.

• в имена на небесни тела като астрономически понятия.

• в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Забележки:

o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.

• с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Забележка:

o Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.

• титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

• в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

• относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.


Правила за писане на препинателни знаци

1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.

2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.

3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч

4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.

5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.

Препинателни знаци:

1. Точка

• Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения.
Например :
Кажи си името. Не бързай толкова.

• След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.

• За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.

• Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата:
напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

2. Въпросителна

• Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения.
Например:
Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?

• След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително.
Например:
Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.

• В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.

3. Удивителна

• Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения.
Например:
Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!

• Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства: Браво! – Братя мили!

4. Запетая

• В рамките на простото изречение запетая се употребява:
- За отделяне на еднородни части помежду им.

o При изреждане.

Забележка:

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз "и", "или".

o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: "а", "но", "обаче", "пък", "ама", "ами", "ала".
Например:
Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.

o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – "и", "или – или", "нито – нито", "ту – ту" и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/.
Например:
Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.

o При еднородни части, свързани със съюзи "както - така" и
"колкото – толкова", се пише запетая само пред втория съюз.
Например:
Колкото по-бързо, толкова по-добре.

o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.

- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

o Обръщения и междуметия:
Благодаря ви, братя мили, за честта. Братя мили, благодаря ви за честта. Благодаря ви за честта, братя мили.

o Вметнати изрази /предимно глаголни/ като:
"разбира се", "да кажем", "надявам се", "мисля", "изглежда", "струва ми се", "тъй да се каже", "напротив", "обратно", "от една страна".
Например:
Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като "обаче", "наистина", "може би", "следователно", "по такъв начин", "като че ли", "сякаш", "навярно", "вероятно", "очевидно" в случаи като следнитте:
Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш?
Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая:
Той искаше да дойде, обаче се разболя.

- За отделяне на особените части на изречението.
o а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например:
По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.

o Думи и изрази, пред които стоят съюзи както "и", и "то" и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение:
Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.
Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него:
Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.

o Еднородни части, свързани с обяснителен съюз "или", "т. е.", "сиреч" се обособяват.
Например:
След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите "и", "или" се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

- За отделяне на частиците "да" и "не", употребени самостойно в изречението, например:
Да, вярно е. Не, не е вярно.

• В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.

o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.

o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като "но", "а", "обаче", "ала", "то", "пък", "ако", "ето защо", "затова", "че", "или", "понеже", "защото", "като че /ли/", "сякаш" и др.

Забележка:

В изречения, които съдържат повторителни съюзи "и – и", "или – или", "ту – ту" или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение,
Например:
Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.

o Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като "който", "какъвто", "чийто", "когото", "където", "колкото" или др.,
Например:
Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.

Забележки:

o При сложни съюзи като "само че", "ето че", "в случай че", "макар да", "при все че" или др. запетаята се пише пред първата им съставна част.
Например:
Планът е добър, само че трябва да го изпълним.

o Наречия "тъй", пред съюза "че", както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях.
Например:
Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.

o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението.
Например:
Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.

o Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая.
Например:
Мисълта, че ще замине, го радваше.

Забележка:

Когато подчиненото изречение със съюз "да" пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края,
Например:
Мисълта да замине веднага не го напускаше.

o Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва "да" се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

• Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:

o Пред съюза "и", употребен еднократно.

Забележки:

o Пред съюза "и" може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията.
Например:
Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.

o Пред съюза "и" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи.
Например:
Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.

o Пред съюза "и" не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения.
Например:
Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.

o Пред съюза "да", употребен еднократно.
Например:
Вън се зачу да свири хармоника.

Забележка:

o Съподчинени изречения, които започват със съюза "да", се отделят помежду си със запетая.
Например:
Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.

o При повтаряне на съюза "да" в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая.
Например:
Исках да го помоля да ми услужи.

o Пред съюза "да" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи.
Например:
Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.

o При сложни съюзи за "да", "без да", "преди да" и др., запетая се пише пред предлога, например:
Отиде си, без да каже нищо.

o Когато съюзът "да" не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая.
Например:
Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.

o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/.
Например:
Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.

Забележки:

o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението "това" или след съществително, например:
Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.

o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното:
Дали това беше вярно, той още не знаеше.

o Между два съюза, поставени един след друг "като" "но" "ако", "а когато", "но тъй като", "но щом", "но който" и пр. например:
За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.

Забележка:

Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението.
Например:
Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.

o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като "само", "едва", "чак", "даже", "тъкмо", "именно" и др. или отрицание "не".
Например:
Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.

o Пред изрази като "който и да е", "колкото е възможно", "когато и да било", "кой знае" и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.

5. Точка и запетая

Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:

• За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.

• За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения.
Например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.

6. Тире

Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:

• На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.

• Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.

• След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне:
- Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!

• За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение, например:
Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.

7. Двоеточие

Двоеточие се пише в следните случаи:

• Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например:
Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.

Забележка:

Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.

Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:

Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:
- Колко цветя! Колко цветя!
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”

8. Кавички

Кавички се използват в следните случаи:

• За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например:
Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.

Забележки:

o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например:
Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/

o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е "?" или "!", ако е някой друг – слага се пред второто, например:

“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/
“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”
“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”
“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”


o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.

Забележка:

При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.

9. Скоби

• Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.

• Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.

10. Многоточие

Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:

• В края на недовършен израз, например:
Можеше да не бъде така, но ...

• При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например:
"Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже..." и пр.

Правила за писане на числа и номера

1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.

2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.

3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.

4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.

5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.

6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.

7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.

8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.

9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.

----------------------------------------





« Последна редакция: Октомври 13, 2009, 03:37:55 от giti » Активен
giti
Гост
« Отговор #1 -: Октомври 13, 2009, 03:26:28 »

Членуването:

За мъжки род: пълен член -ът, -ят, употребява се, когато съществителното е подлог в изречението, в останалите случаи се употребява кратък член: -я, -а.
 При женски род понякога се получава двойно "т", когато думата завършва на "т" и не бива да се изпуска едната буква: страстТА, слабостТА и т.н.


Правилото за двойно "н"


 Ако в мъжки род ед. ч. прилагателното завършва на "нен", като се съгласува получава двойно "н"

Пример: непостянен - непостоянно, непостоянна; бременен - бременна; временен- временна, временни и т.н.

А ако прилагателното не завършва на "нен", съответно не получава двойно "н".

Пример" двоен - двойно, двойна; завършен - завършено, звършена; местен - местна, местно и т.н.
« Последна редакция: Октомври 13, 2009, 03:41:03 от giti » Активен
giti
Гост
« Отговор #2 -: Октомври 13, 2009, 03:38:28 »

Поради зачестилите постове, пълни с правописни грешки, искам да обърна внимание на следното:

НЕПРАВИЛНО: Коя е резонансната честота?Точно тя тябва да се променя защото се променя капацитета.Повтарям се:Имаме резонанс...
ПРАВИЛНО: Коя е резонансната честота? Точно тя тябва да се променя, защото се променя капацитета. Повтарям се: Имаме резонанс...

Няма интервали между изреченията и запетая на мястото, където трябва да има такава.

Още един пример:
Неправилно: Поздравления ,а не ти ли гръмна защото...
Правилно: Поздравления, а не ти ли гръмна, защото...


Най-масово допусканите елементарни грешки са:
1. ЛИПСА на интервал след препинателен знак (точка, запетая и т.н.) - изключително досадно при четене, иска се много малко усилие от ваша страна, за да го отстраните.

2. Липса на запетаи.

3. Дълги и несвързани смислово изречения.
Ползвайте КРАТКИ изречения. Много по-лесно е за всички останали да се опитват да четат и осмислят постовете ви.
Активен
giti
Гост
« Отговор #3 -: Октомври 13, 2009, 03:46:51 »

"И" VS "Й" http://gramatika.blog.bg/nauka/2007/02/28/i-vs-i.47532
Активен
summerwine
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 51


  • Град: София
  • « Отговор #4 -: Октомври 13, 2009, 10:47:09 »

    Чудесна тема!!!
    Активен

    ПРЕДАЙ НАТАТЪК
    11WOLF11
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 301


  • Град: София
  • « Отговор #5 -: Януари 18, 2010, 22:07:02 »

    Да, би било хубаво тази тема да се изпрати на правителството на Република България.
    Активен
    Админ
    Дидо
    *****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1133


  • Град: Варна
  • dean.radnev
    WWW
    « Отговор #6 -: Януари 18, 2010, 22:12:38 »

    Да, би било хубаво тази тема да се изпрати на правителството на Република България.

    Също така и на пресата Намигване
    Активен

    sh0w_m3.l0ve
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 43


    « Отговор #7 -: Юни 27, 2010, 16:16:52 »

    Наистина е урок по граматика, ама за КРАТЪК УРОК малко бих поспорила Веселяк
    Активен

    Има само един човек, който винаги ще ме обича и това съм аз.. : ))
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #8 -: Юни 27, 2010, 22:14:06 »

    Баща ми си е накупил девет дебели книги с уроци по граматика Безмълвие     Усмивчица  чак ще затъпея ако ги прочета Ухилен
    Активен
    Хristo
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 482


    Бъди себе си и отвори сърцето си за света! :)

    « Отговор #9 -: Юни 27, 2010, 22:17:17 »

     А какво правиш ти по този въпрос? Усмивчица
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #10 -: Юни 28, 2010, 10:28:10 »

    По кой въпрос какво правя Затъпяване Затъпяване Затъпяване
    Активен
    Хristo
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 482


    Бъди себе си и отвори сърцето си за света! :)

    « Отговор #11 -: Юни 30, 2010, 21:01:15 »

     Хубаво е, че се опитвате да намерите отговори на въпросите, на които търсите, но добре би било преди публикуване на нова тема да прегледате дали правилно сте я написали. Всеки допуска грешки, но нека поне темите да бъдат правилно написани.
    Активен
    bars_i
    Гост
    « Отговор #12 -: Юни 30, 2010, 22:26:37 »

    Я да видим коя тема имаш в предвид.
    Активен
    yyy
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 181

  • Град: Варна
  • « Отговор #13 -: Септември 06, 2010, 21:09:05 »

      Да ви предложа и три аксиоми за граматиката от мен (аксиомите са
    твърдения, които човек не си прави труд да доказва; много са удобни):

    А1) Спазвай граматиката освен ако няма нещо по-важно от граматиката.
    А2) Когато си склонен да спазваш граматиката спазвай граматиката освен
        ако тя не прекалява.
    А3) Не мисли, че някой взема граматиката много насериозно освен 
        учителите по граматика и езици, които с това си изкарват прехраната.

      И леко разяснение по аксиомите, как ги разбирам аз.
      Когато искаш да изразиш Словото, да изразиш едно послание на Духа не
    мисли за граматиката. Словото на Бога е по-важно от формалната
    граматика. И не че то не спазва граматиката, просто то я носи в себе
    си. Истинската граматика не е нещо формално. Не се страхувайте да
    излезете от калъпите на формалната граматика, не се страхувайте да
    излезете и от калъпите на разбираемостта на това, което казвате. То ще
    се разбере когато му дойде времето.
      Когато граматиката не ти е тясна, помисли как да използваш правилно
    граматиката. За всички, които я знаят, това е едно улеснение. Но
    граматиката няма да ти помогне ако мисълта ти е бледа и неясна или ако в
    себе си не си си изяснил какво искаш да кажеш. Кой ще те научи на това -
    да мислиш дълбоко и да мислиш правилно? Формалната граматика няма да те
    научи. Освен това граматиката не може да компенсира липсата на идеи,
    духовната нищета, дори ако те са оформени в правописно и граматически
    правилна скука.
      И най-после, наистина не мисли, че някой взема граматиката много
    насериозно, защото когато казваното не носи нищо особено в себе си то
    обикновено е разбираемо, дори ако е пълно с правописни и граматически
    грешки. В крайна сметка то изпълнява комуникативната си функция. Но
    човек може да се понакичи с добро владеене на граматиката,  особено ако
    полезният продукт, който създава, е раждането на текст. Аз предпочитам
    някой да е накичен с добър правопис и граматика вместо с простотия (за
    съжаление доста хора днес се кичат именно с простотията си).
      Като умерен привърженик на граматиката да присъединя и моята
    благодарност на Сандалфон, че ни е предоставила доста пълен справочник
    по практическа БГ граматика (и дори с примери)
      Уау, аз цяло есе написах бе... надявам се да ви е интересно...
    Активен

    Ползувай винаги Първоизточника
    izida
    Гост
    « Отговор #14 -: Септември 06, 2010, 21:11:14 »

    Супер, само където не си проверил/а, че не си първият/та, която обръща внимание на това, а и за първи пост....малко туу мач!!! казано на чист бългЪрски!
    Активен
    Страници:  [1] 2 3 ... 5   Нагоре
    Отиди на:  


    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright