Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници: [1]   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Децата ни са уморени от ужасни родители  (Прочетена 1801 пъти)
Странник
Global moderator
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 1382


  • Град: Варна
  • « -: Май 28, 2011, 10:03:14 »

    Децата ни са уморени от ужасни родители

    Всеки ден едно дете у нас посяга на живота си. Звучи като в роман на Стивън Кинг. Но е истина. Такава е статистиката на Националния център по обществено здраве за миналата година. Уморени деца посягат на живота си, преди да са живели. Най-малката жертва е само на 8 години. Какво може да накара второкласник да си тръгне от света без предизвестие?! Лоши оценки? Несподелена любов? Едва ли. Остава вечният заподозрян - семейството. Забързаните родители, които нямат време за заченатата с обич рожба. Или родители, които вече не се понасят, чупят чинии през вечер и се псуват вулгарно и безпардонно. А синът или дъщерята попива словесната помия и в един момент разбира, че иска да отиде по най-бързия начин на друго място.

    Представителите на по-добрата шеста раса, призвани да променят света, ни напускат безмълвно. Мълчанието им е най-страшната плесница. Не зная дали има деца индиго, но зная, че всички деца са ангели. И че те отдавна биха възцарили рая на Земята, ако ги нямаше възрастните. "Е, нали все пак някой трябва да създаде тези деца, няма идеални неща", ще възкликне в този случай най-добрата приятелка на Малкия принц, лисицата. Децата обаче едва ли са чували за добрата лиса. Защото вече няма кой да им чете приказки.

    Днешните родители са на хиляди слънчеви години от духа на британския писател ерудит Джоузеф Ръдиард Киплинг. Блестящият повествовател и поет започва да разказва на трите си деца историите на различни животни, за да им донесе поука и радост. Без да знае, че "Книга за джунглата" ще го направи по-полурярен от другите му творби и че благодарение на нея редица поколения ще израснат с въображение.

    Днешните родители не измислят приказки за децата си. Не намират дори време да прочетат вече написаните. Най-лесно им е да пуснат анимационни филмчета, в които гротескни герои гледат с изкривени лица, плещят ругатни, убиват за "Добър ден", скачат от небостъргачи ... и после продължават безобразията си. Децата не разбират, че така не бива да се прави. Или го разбират, когато връщане назад няма. Като 14-годишния тийнейджър от село Суходол, който умря, защото се хвана на бас с приятелите си, че може да пипне с голи ръце жици с високо напрежение.

    Децата имат нужда от добри примери. Но за жалост чуват и виждат само лошите. Затова си отиват. Те искат да вярват, че са толкова силни, че могат да вдигнат цял кон като Пипи Дългото чорапче. Че могат да се преборят с вещици и зли кучета като Оловния войник на Андерсен...

    Дошло е време възрастните да се повдигнат на пръсти и да се огледат в детските очи. Тогава ще разберат, че трябва да четат вечер преди заспиване "1001 нощ", за да се очовечат. Тогава ще разберат, че в словото има повече сила, отколкото в хилядите "важни работи", които издигат стени между тях и децата им. Тогава ще разберат, че няма нещо по-ужасно от това да кажеш на детето си: "Колко пъти съм ти казвала да не правиш така, олигофрен такъв!" Защото нима има нещо по-ценно децата?


    статия на Румяна Милева http://www.moreto.net/novini.php?n=134451

    Децата са цветята на живота!
    Без коментар!
    Активен

    Ако не ние -кой? Ако не сега - кога?
    Мар
    Гост
    « Отговор #1 -: Юни 02, 2011, 15:52:03 »

    ПОКОЛЕНИЕТО НА ИЗПУСНАТИТЕ ДЕЦА

    Те не могат да вършат нищо, но искат да имат всичко



    Илиян Савков
    Мартин Карбовски

    Има сайтове, където на разбираем български език са описани всичките болести, които ходят по хората. Болната нация влиза вътре в тези сайтове, вижда си болежките, сравнява симптомите и се опитва да се самолекува. Но за една национална болест няма лечение. Това са изпуснатите деца. Малките пораснаха. Родителите, църквата и училището им дадоха свобода да избират как да живеят. Те избраха да живеят в затвора. Да се освободят от свободата, която им дадохме.

    Не става дума за това колко лошо е новото поколение.

    Всяко ново поколение винаги е по-лошо от предишното.

    Става дума за това как децата се оглеждат във нас. Ние, болните от липса на човечност и липса на държава, сме проектирани в децата. Наричат ги пубери в публикациите. А те са чисто нови хора на новия начин на живот. Те са расли там, където растяха бандитите, чиято шайка бе кръстена Наглите. И само един поглед в огледалото е достатъчен да видите кълновете на бъдещия живот. Картинката трябва да бъде наречена Наглите джуниър.

    За да победят свой конкурент в любовта, момче, което е взело гаджето ти, децата го отвлекли. Както си трябва - с кола. От цялата компания Наглите джуниър най-стар бил шофьорът - на цели 20 години. Другите били на по 15 и 16. Качват в колата любовния опонент и го водят на Витоша. Вицовете за мутри са единственият житейски сценарий на тези момчета.

    Нещата не минават без маска.

    Основният похитител си слага черна скиорска маска. И всичко дотук можеше да бъде извратена детска игра, видяна от лошите възрастни. Но всяко поколение добавя свой почерк - засегнатият любовник съблича конкурента си и изрязва върху кожата на гърба му буквата "М". Момичето се казвало Мария. Както в песничката "Мария, Мария, мойта малка дъщеря".

    Като бях малък децата мечтаеха да са космонавти.

    Сега мечтаят за отмъщение.

    Какво толкова им направихме, че да мечтаят за такова индианско отмъщение, да режат кожата на съучениците си и да се наказват, защото Мария е заобичала друг? Каква е тая диагноза и къде е тоя сайт, който да ни помогне да се самолекуваме?!

    Необичайна жестокост - така изглежда диагнозата, когато я слушаш от телевизията или четеш от вестника. Но това е на повърхността. Убийците на обърканата Севилия Райчева от Люлин я затриват с необичайна жестокост, но имат и мотив - десет грама злато. После се държат нагло в съда. После ще ги пуснат и те ще се държат нагло пред камерата или навън. Докато забравим, докато не се появят други, докато не ударят пак.

    Това е диагнозата - те не могат да вършат нищо, но искат да имат всичко. Простичка диагноза, която, за да се развие в истинска епидемия, й трябва само да нямат страх. А те нямат страх.

    Страхът лекува престъплението, но те страх нямат.

    Когато попиташ едно 16-годишно момиче каква кола ще кара, като порасне, тя внезапно и решително казва: "Бентли". Но как така - ти дори не ходиш на училище. Ти не можеш да правиш нищо. Сексът е професия само за кратко, но ти не го знаеш. Ти не знаеш дори какво ти се прави. Като те попитат с какво се занимаваш, ти отговаряш с простичкото изречение: "...ми по цял ден си купувам дрехи, но тия дни нещо ме мързи...".  Облича се като за фолк дискотека, вече е правила секс за пари, по цели нощи пие и се разхожда с батковци. Диагнозата на това дете е всички смъртни грехове - леност, суета, алчност, похот, гняв, завист. Както и един нов тип чревоугодие - спазването на диета, която да й осигури колкото може по дълго практикуването на другите шест гряха.

    Те смятат, че заслужават да са щастливи. И че щастието изглежда като крадена кола. Нямат друг вариант да са щастливи освен да направят някого нещастен. Те вярват, че няма невъзможни неща. Някой трябваше да ги напляска, преди да започнат да си пишат по кожата с ножове. О, да, това не беше добра практика. Вече няма значение, вече е късно, историята се пише с ножове. Върху детска кожа. Просто традициите не са това, което бяха. Диагнозите - също. А нацията гледа иззад ракиения си облак - тиха, невъзмутима.

    От днешния брой на в-к "Стандарт" - 2 юни 2011 г.
    Активен
    nia.boneva6
    Гост
    « Отговор #2 -: Юни 02, 2011, 19:55:51 »

    Двете крайности.. Аз съм на мнение, което стои по средата.
    Активен
    Sirius_999
    *
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 42


  • Град: ***
  • « Отговор #3 -: Юни 06, 2011, 16:01:56 »

    Да, свързваме го с неосъзнатоста ни като родители, кое е по- важно, дали физическото оцеляване или духовното.Насилието между двете страни, поражда агресия у децата.Четвъртото измерение изисква висока осъзнатост на мисията на родителството, да даде път на новото съзнание и да трансформира своето мислене по пътя на Светлината и Божествения промисъл.
    Активен
    Kissing You Good Night
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 448


  • Град: Варна
  • zdr kp животче, вървиш ли?

    « Отговор #4 -: Юни 09, 2011, 12:08:59 »

    Ами аз - какво да кажа - всички казват, че родителите ми са прекрасни хора, но аз като ежедневно сблъскващ се с тях като проблем, не мога да се съглася с думите на другите - нито пари дават за закуска на училище, та трябва да се блъскам като грешен дявол, за да изкарам левче да отида хапна нещо мазно от бараката срещу училище, нито искат да ми помогнат за елементарни работи, та трябва да чакам по (обърнете внимание) 9 месеца към 28.05.т.г., за да ми се оправи компютъра, при условие, че от страна на баща ми време бол, желание - niente! И още повече, че още не ми е оправен компютъра, та трябва да ходя да прося оттук-оттам интернет, за да ви пусна някой постинг насам... Какво да ви кажа - морука дома - чети, чети, чети.... Майка ми - чети, чети, чети.... Искат само да чета, да не се храня, да не ходя по нужда, да не гледам телевизия, да не ходя навън.... В психологията преди около век, Фройд, ако се не лъжа, е отделил три типа родители - авторитетни, авторитарни и неглижиращи.... Но не е подозирал, човечецът, че ще се появят нови типове родители, като тоталитарните, каквито са моите... Има и родители-ангели, каквито аз познавам, има и техни антиподи - родители-демони, за каквито бих могъл да дам пример, но не искам, защото рискувам да превърна форума в бойно поле... Така че трябва да се създаде нов тип психология, каквато да отговаря на съвременните изисквания! И с тая психология да се помага по един градивен начин на деца и родители, а не на децата да се набива като с парен чук в главите начина на мислене на родитеите им.... Ей това е моят визия за утрешния ден!
    Активен

    Повърхностната температура на атмосферата на Уран е -225°С. Или с около 45° повече от тази на сърцето и душата ми
    Speed_Of_Pain
    Румпелщилцхен
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 134


    « Отговор #5 -: Май 12, 2013, 18:32:41 »

    хмм... Определено интересна тема за която не трябва да седим слепи. Това е един ця
    Активен

    Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
    Speed_Of_Pain
    Румпелщилцхен
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 134


    « Отговор #6 -: Май 12, 2013, 19:09:48 »

    хмм... Определено интересна тема за която не трябва да седим слепи. Това е един цял пример за облига на сегашния свят, или нека оточним България. Чувам го от ужастно много хора, че днешото поколение е неграмотно, просто и нагло. Кои сме ние за да кажем че това не е вярно. Вярно но е, но ние сме тези които им дават пример, ние сме тези от които децата се учат.
    Мисля си че не всеки трябва да има деца, защото не всеки знае как да възпитава. Не всеки е пораснал с главата. Още от малка съм си мислела че светът в който живея никък не е любов и уважение, нащратив той беше извратен и мръсен.
       Издигаме хора от хайлайфа и те дават пример на децата как да се държат и какво да правят. Чалгата е на ниво. Какъв е този пример на безвкусица и елементарност, само външния вид има невероятно голямо значение, колкото повече тъпо и да не казвам как да се държиш те смятат за герой, за онези готините на които трябва да подръжаваме. Лицемерието е навсякъде. Виждалили сте българските филми като " Революция Зет" най-добре показват как се държи младото поколение. Още на 15 годишна възраст в училище те питат дали си правил секс, с някъква присмех, че си мамино синче.
      Всеки ден чувам от учителите че сме били тъпи, глупави елементарни, викат ни с какви ли не глупости. Един час по математика реших да запиша убидите на учителя и да видя колко ли са те..." Нагли дубичета, гадни същества, гнусни мърди" и т.н..та ние не сме ли такива? Училището се превърна в нещо друго но не и училище. Всеки един ученик може да си изкара една оценска невероятно лесно стига да не го мързи. Имам невероятно голям обем от шестици по Изтория, но казано честно, аз незнам нищо. Училището не беше ли това да научим нещо? Определено не ни учат на нищо, повечето от нас, почти всички седът там за пресъствие, да не поучат някъкво неприятно отсъствие за което после незнаят как да извинят.  Щом има лицемерни учители, на къкво биха ни научили те.
      Липсата на възпитание ни води до тук. Мислим си че ние не сме отговорни за това. Всички сме, всички зависим един от друг и ако повече хора знаят за това, няма да има такова нещо, няма да има боклуци и определено няма да има Глобално затопляне и замърсявъне.
    Ако помислим какви ще бъдат децата на сегашното поколение, е ,,... ня къде вървим тогава..?
    Активен

    Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
    мушу
    ***
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 102


  • Град: София
  • « Отговор #7 -: Май 15, 2013, 19:28:51 »

    Децата с лошото си държане всъщност ни питат дали ги обичаме и изобщо забелязваме. Наказанието е грешен отговор.

    Възпитанието е само личен пример и малко безусловна любов. Забележки, наказания, нравоучения не вършат никаква работа.

    Не мога да си обясня, защо толкова родители не могат да излязат от порочния кръг, в който са ги вкарали техните родители.
    Активен
    Speed_Of_Pain
    Румпелщилцхен
    **
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 134


    « Отговор #8 -: Май 15, 2013, 21:33:11 »

    Възпитанието е невероятно важно, дори и да е елементарно. Нека да не пиша, но направи разлика между роми и примерно германци. Всеки се ражда и от там започва пътят му, но не е справедливо. Държавите се превърнаха в паралелни светове. Лондон и Африка , едни беднеят, други се давят в пърите си, е разбирасе по-малко. Благодаря мушу.
    Активен

    Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
    abrego
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 126


  • Град: Тук...сега...
  • « Отговор #9 -: Май 15, 2013, 22:26:42 »

    Цитат
    Не мога да си обясня, защо толкова родители не могат да излязат от порочния кръг, в който са ги вкарали техните родители.
      Защото си забравят,че и те са били деца,а там е ключът.Ако на децата им се говои като,на равни,и не се срамуваме да признаем грешките си пред тях ще ни слушат повече.Много е популярно това ,,афторитетно,,държание пред децата,а какви щети нанася само,и какви последици има...
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #10 -: Май 16, 2013, 02:16:02 »

    Не им остава време да се замислят какви са били детските им чувства, от работа ,напрежение, недостиг на средства и нерви.Когато света се освободи ще бъде различно.Ще имаме повече време за истинските неща.Аз също съм родител и се старая, но по-горното го казвам от личния си опит.Аз нямам време от глупости, да обърна специалното време на детето си.И затова ми е най-жал..Защото зна, че почти никой родител няма това ценно за детето време..
    Активен
    abrego
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 126


  • Град: Тук...сега...
  • « Отговор #11 -: Май 16, 2013, 03:11:56 »

     Да, и аз съм родител и знам как е,но това не е извинение нито оправдание.Понякога сме толкова вдадени да осигурим всичко онова,което смятаме,че им е нужно ,че забравяме малките но същественни неща.
       Колко секунди са необходими за да прегърнеш детето си?
       Колко секунди са необходими да му кажеш,че го обичаш,или че се е справило добре?
       Нима сме толкова забързани и всичко друго е на първо място,пред тези секунди?
       Защо да се чака да стане нещо непоправимо и тогава да видим,че е имало време...
    Не бива да подценяваме децата си те ни разбират повече от колкото предполагаме.
    Активен
    Ariam
    Ariam(Маха Оръга)
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 1236


    « Отговор #12 -: Май 16, 2013, 04:00:24 »

    Никога не пропускам да го прегърна или да му кажа, че мама го обича най-много и повече от всичко на света, но говорим за реакциите в разни житейски ситуации, в които трябва да се подхожда към децата с разбиране и правилно подаване на информацията за света, а рядко това се случва.
    Активен
    Ru Alfa
    ****
    Неактивен Неактивен

    Публикации: 315


    « Отговор #13 -: Август 24, 2013, 15:59:07 »

    http://www.youtube.com/watch?v=TDh2fF4ccwI

    Разказът на 11 годишната Нада Ал Ахдал от Йемен, която избяга от насилствен брак уговорен от родителите й или за това как невинността бива погубена, а детските мечти разбити.
    В някои от тези страни това е обичай. В най-крехките си години, тогава когато имат нужда да се доверят, да бъдат обичани и подкрепяни, тези дечица биват предадени от най-близките си хора. Огорчени, неразбиращи, продадени като парче вещ, несвикнали с това, което им се случва, подложени на насилие и унижения тези деца често посягат на живота си.
    Активен
    Страници: [1]   Нагоре
    Отиди на:  


    Подобни теми:
    Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
    публикация
    Звездни родители « 1 2 »
    Космогенезис
    delfin 18 4279 Последна<br />публикация Юли 27, 2010, 14:54:18
    от @di
    Децата на новото хилядолетие. Как децата медиуми променят света
    Книги
    lotus 2 2293 Последна<br />публикация Юни 18, 2009, 22:10:15
    от lotus
    Децата в училище
    Други деца на новото време
    Аэ съм 9 1704 Последна<br />публикация Май 04, 2011, 01:43:16
    от rouzira
    Приемни родители
    За родителите
    Турист 0 622 Последна<br />публикация Септември 24, 2011, 22:53:03
    от Турист
    Децата и лъжата ...
    За родителите
    zagorka 7 927 Последна<br />публикация Януари 26, 2012, 05:41:02
    от mirokiriakov

    Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
    Ширинан | Психолог  © Copyright