Колективна онлайн медитация за прочистване на енергийното поле около България
(Всеки Понеделник, Сряда и Неделя от 22:00ч.)


          

Страници:  [1] 2   Надолу
Сподели тази тема във Facebook Сподели тази тема във Facebook
Автор Тема: Мед, фруктоза и други естествени подсладители  (Прочетена 18232 пъти)
delfin
Гост
« -: Октомври 11, 2009, 15:42:21 »

ПОДСЛАДИТЕЛИ, КОИТО ОРГАНИЗМЪТ НИ УСВОЯВА


Фруктоза

Тази натурална плодова захар в свободно състояние се намира в плодовете, цветния нектар, в семената на растенията и в пчелния мед. Тя е по-сладка от захарозата 1,7 пъти. Използва се обогатена с витамин С (4 лъжици от такава смес изцяло покриват дневната необходимост от този витамин).

Плюсовете: Фруктозата е с 30 % по-малко калорична от захарозата. Освен това, тя в по-малка степен влияе на нивото на захарта в кръвта, затова е разрешена и за някои болни от диабет. Ако обикновената захар се замени с фруктоза, козуначените кифли и закуски остават по-дълго меки и пухкави. При това фруктозата е един от малкото подсладители, които имат консервиращо свойство и затова се използва за приготвяне на диабетични конфитюри и сладка. Още едно безспорно качество на фруктозата: ускорява разграждането на алкохола в кръвта.

Минусите: В по-големи количества (над 20 % от дневната дажба) може да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания.
Безопасна доза: не повече от 30–40 г на ден.

Сорбит (Е420)

Съдържа се в ябълките, кайсиите и други плодове. Обикновената захар е 3 пъти по-сладка от него. Този природен подсладител има приятен сладък вкус. Тъй като той не е въглеводород, може да се използва от диабетично болни без никакъв риск.

Добавят го в соковете и газираните напитки като консервант. Неотдавна европейските експерти по хранителни добавки му присъдиха статус на хранителен продукт. Което означава, че неговото използване всячески се поощрява и приветства.

Плюсовете: Сорбитът (сорбитол) е добро жлъчногонно средство. Последните изследвания показват, че той помага на организма да снижи разхода на витамините В1, В6 и биотин, а така също спомага за подобряване на стомашната микрофлора, синтезираща тези витамини. И понеже този сладък спирт е в състояние да поема влагата от въздуха, храните, произведени на негова основа, дълто време остават пресни.

Минусите: С 53 % е по-калоричен от захарта, затова не е подходящ за онези, които спазват диета. В по-големи количества може да предизвика странични ефекти: подуване на корема, гадене, стомашни проблеми.

Безопасна доза: не повече от 30–40 г на ден.


Ксилит (Е967)

Получават го от царевичните кочани и от шлюпките на памученото семе. Калоричен и сладък е почти като обикновената захар, но за разлика от нея подобрява състоянието на зъбите и затова влиза в състава на някои пасти за зъби и дъвки.

Плюсовете: Предотвратява развитието на кариеса, а така също повишава секрецията на стомашен сок и притежава жлъчногонно действие. Ксилитът бавно прониква в тъканите и при това не влияе на нивото на захарта в кръвта.

Минусите: В по-големи дози това вещество има слабително действие.

Безопасна доза: не повече от 40–50 г на ден.
« Последна редакция: Октомври 11, 2009, 15:44:03 от delfin » Активен
delfin
Гост
« Отговор #1 -: Октомври 11, 2009, 15:48:53 »

ПОДСЛАДИТЕЛИ, КОИТО ОРГАНИЗМЪТ НЕ УСВОЯВА

Няколко проучвания през 70-те години свързват захарина с рак в лабораторни животни. Върху опаковките на сладкиши и диетични напитки в САЩ има предупреждение: “Употребата на този продукт може да бъде опасна за вашето здраве, тъй като съдържа захарин…”
Въпреки това, захаринът може да бъде открит в голямо разнообразие от продукти: детски сокове, сладоледи, чипс, сладкиши, напитки и др.

Захарин (Е954)

Търговско наименование — Sweet’n’Low, Sprinkle Sweet, Twin, Sweet 10. Изобщо не се усвоява от организма и при това е 300-350 пъти по-сладък от захарозата. Основното му качество е устойчивост в кисела среда и на високи температури. Това синтетично вещество влиза в състава на почти всички таблетирани захарозаменители (най-популярният у нас е HUXOL)

Плюсовете: Сто таблетки захарин заменят от 6 до 12 кг захар — и нито една калория!

Минусите: Метален привкус. Някои учени и досега са убедени, че в захарина се съдържат канцерогенни вещества, и затова не препоръчват да се пият напитки, в чийто състав той присъства, на гладен стомах и без да се приема едновременно с него въглехидратна храна (хляб, макарони, сухари и др.) И до днес остава подозрението, че захаринът предизвиква жлъчни кризи. В Канада той е забранен.

Безопасна доза: не повече от 0,2 г на ден.

През 50-те години диетичните напитки включваха смес от захарин и цикламат.
През 1969 г. изследване на хроничната токсичност показва, че такова съчетание причинява рак на лабораторни плъхове.
През 1970 г. цикламат е забранен за употребата в храни, напитки и лекарства в САЩ. Въпреки това, обаче, днес повече от 55 страни все още одобряват неговата употреба.

Цикламат (Е952)

Синтезиран е през 1937 година. 30–50 пъти по-сладък от захарозата. Този подсладител обикновено влиза в състава на комплексните заместители на захарта в таблетки. По-често се използва натриев цикламат, но има и калциев, а така също и цикламатна киселина. Всички те, за разлика от захарина нямат неговия метален привкус.

Плюсовете: Подсладители, съдържащи цикламат, не съдържат калории. Лесно се разтварят във вода и издържат много високи температури, затова с тях удобно се подслажда храната в процеса на приготвянето й.

Минусите: Натриев цикламат не следва да се употребява при бъбречна недостатъчност, а така също и по време на бременност и кърмене. Попадайки в стомаха, този заместител на захарта под действието на живеещите там бактерии се превръща в циклахексаламин — вещество, което не е изследвано и изучено окончателно. Вероятно поради това той е забранен в САЩ и страните на ЕС. Поради ниската си цена обаче този подсладител все още се използва в някои страни, особено в Източна Европа.

Безопасна доза: не повече от 0,8 г на ден.

Аспартам

съдържа токсични киселини, които могат да причинят мозъчни проблеми. Аспартамът съдържа метанол, който се освобождава в дебелото черво, където се преобразува във формалдехид, доказан канцероген. Хроничното излагане на много ниски дози от формалдехид се свързва с повреди в имунната и нервната системи, както и главоболия, общо влошаване на здравето, перманенти имунни увреждания и поредица от други сериозни здравни проблеми.

Аспартам (Е951)

Най-често се използва под наименованието Nutrasweet. В момента това е най-популярният подсладител. Получен е за първи път през 1965 година. Създаден е от две естествени аминокиселини, участващи в синтеза на белтък от организма. Аспартамът е 180–200 пъти по-сладък от захарта и няма никакъв привкус. Произвежда се в лесноразтворими таблетки и прах, с който се подслаждат напитки и сладкарски изделия. Влиза и в състава на комплексни заместители на захарта. В чист вид се произвежда като NutraSweet.

Плюсовете: Аспартам не съдържа калории и една стандартна опаковка от него замества 4–8 кг обикновена захар.

Минусите: Термонеустойчив е. Противопоказан е на хора, страдащи от фенилкетонурия. Съдържа токсични киселини, които могат да причинят мозъчни проблеми. Много хора съобщават за замаяност, главоболия, пристъпи, подобни на епилептични и менструални проблеми след употребата му.

Безопасна доза: не повече от 3,5 г на ден.

Ацесулфам К (Е950 или още Sweet One)

200 пъти по-сладък от захарта. Също като захарина, цикламата и аспартама не се усвоява от организма и бързо се извежда от него. Широко се използва в производството на безалкохолни напитки, смесен с аспартам.

Плюсовете: Дълъг срок на съхранение, не предизвиква алергични реакции и не е калоричен.

Минусите: Съдържат метилов етер, който влошава работата на сърдечно-съдовата система, и аспарогенова киселина — тя оказва възбуждащо действие върху нервната система и с времето може да доведе до привикване. Тестовете показват, че при животните тази добавка причинява рак. Ацесулфамът се разтваря лошо. Продукти, в които се съдържа този подсладител, не се препоръчват на деца, бременни и кърмещи жени.

Безопасна доза: не повече от 1 г на ден.

Сукразит

Производно на захарозата. Не влияе на нивото на кръвната захар и не участва във въглехидратния обмен. Освен сукразит в таблетките се добавя и сода бикарбонат и фумарова киселина (регулатор на киселинността).

Плюсовете: Опаковка от 1200 таблетки замества 6 кг захар — и нула калории!

Минусите: Фумаровата киселина в известна степен е токсична, но въпреки това е разрешена в Европа.

Безопасна доза: не повече от 0,7 г на ден.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #2 -: Октомври 11, 2009, 15:52:27 »

ИДЕАЛНИЯТ ПОДСЛАДИТЕЛ   


Всички подсладители имат някакъв недостатък: захаринът има метален привкус, сладостта на ацесулфама се усеща мигновено, но за кратко, докато аспартама отначало изобщо не се усеща като сладък. Именно затова най-често се предлагат комбинирани заместители на захарта. Изменяйки съотношението на веществата в смесите, се постига вкус, максимално близък до вкуса на захарта.

Какъв е правилният избор? — минимум калории или комплекс витамини и полезни вещества? Може би е най-добре, ако се съвместява и едното, и другото и все пак, най-важното е мярката. И още. Въздържайки се от лъжичка захар в кафето, ние трудно се отказваме от чаша кола, сладолед, бонбон и едно питие за отпускане. Но нали в тях също има подсладители. И ето че по-голямата част от сладката отрова, поемаме без самите да подозираме това.

***
Плодовата захар има отношение към надебеляването

Фруктозата – захар, която се съдържа в плодовете, меда и някои подсладители, използвани широко в много храни, може би “подвежда” организма и създава фалшиво усещане за глад, съобщиха специалисти, публикували своето изследване в Nature Clinical Practice Nephrology.

Тази констатация може да обясни защо много хора, които са предимно на плодова диета, не само не отслабват, но и наддават тегло.

Учените от Университета на Флорида са установили, че фруктозата е част от биохимичната верига от реакции, която води до надебеляване и причинява други характеристики на метаболитния синдром – предшественик на диабет от ІІ тип.

При направените опити с животни те са доказали, че при намаляване употребата на фруктоза започва процес на намаляване на теглото, спадане нивото на триглицеридите в кръвта и на кръвното налягане.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #3 -: Октомври 11, 2009, 15:53:40 »

Като подсладител използвайте сурова меласа, мед (незатоплен) или кленов сироп – в малки дози. Това също са захари. Калориите са сравними, но подслаждат два пъти повече. Меласата, отпадък при производството на захар, е богата на минерали. Една супена лъжица съдържа повече калий, желязо, калций и магнезий, отколкото четвърт литър мляко или парче пиле!

Тя съдържа и малки количества от всички витамини от групата В, които са изключително важни за зрялата възраст, както и по-малко калории, отколкото другите захари. Медът, считан от някои култури за съвършена храна, когато не е варен и не е филтриран, съдържа по-малко захар от меласата и повече фруктоза, отколкото плодовата захар, която е и по-трудно смилаема. В него има и калций, магнезий, калий, желязо, витамините В и С, както и няколко протеина. Със своите калории и хранителна стойност кленовият сироп е някъде между меласата и меда. Използвайте ги в малки дози.
 
Забравете изкуствените подсладители. Те съдържат големи количества захар, скрита под различни наименования: сукроза, декстроза, малтоза, фруктоза, царевичен сироп, цвеклов сироп или инвертирана захар (50% фруктоза и 50% декстроза). По етикета ще разберете, че колкото захарната добавка е по-високо в списъка на съставките, толкова по-голямо е нейното съдържание. Много захар има в консервите от плодове и от някои зеленчуци, плодовите кисели млека, подправките за салати и много мариновани туршии.



Има натурална плодова захар която се казва фруктоза и е проста захар, т.е. се усвоява от организма много по лесно ... не мисля че тя е вредна .... от нея не се пълнее аз я използвам близо година! На пазара за диетични продукти има един продук глюкозо - фруктоза, от която така се пълнее а я дават за диетична! Това е от моя опит ...



В различни части на света в качествота на подсладители се използват мед, палмова и плодова захар. Асцеките са употребявали сладкия сироп от царевицата, така както ние днес използваме захарта. Медът като подсладител се отличава със значително съдържание на фруктоза и глюкоза, както и захарта, но в него има някои други продукти, които му придават особения вкус. От стъблото на соргото в древен Китай са получавали сладък сироп. Индия е единствената страна, където са получавали палмова захар. В Япония се използали малтозата, която се характеризира със силна сладост.

Ако се върнем по-назад във времето ще видим, че в Индия преди 4000 години са получавали захар от цветовете на растинието мадука (Madhuca). В Африка използваи за същите "сладки" нужди вида Melianthus major. В Библията медът се използва доста често. В "сладкия постник", явяващ се главния подсладител в библейските времена, се съдържало мед.

Древният човек е задоволявал своите нужди от захар чрез меда и плодовете.
         
Активен
delfin
Гост
« Отговор #4 -: Октомври 11, 2009, 15:57:26 »

ПЧЕЛЕН МЕД

Пчелният мед е сладко вещество, което се получава от пчелите чрез преработка на нектар и мана. Представлява смес от различни захари, предимно фруктоза и глюкоза, както и други вещества като органични киселини, ензими и твърди частици, попадащи при неговото събиране. Не се приемат за натурален мед продукти, получени от преработката на голямо количество захарен сироп от пчелите или смесването на меда с каквито и да са други хранителни съставки, хранителни добавки и др.

Според Наредба за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека:
„Наименованието "пчелен мед" се използва за сладък продукт, получен от медоносни пчели (Apis mellifera) от нектара на растенията или от секрети на живите части на растенията, или от екскретите на смучещите насекоми по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, отлагат, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки до съзряване.“



Видове мед     

В зависимост от произхода на меда съществуват следните три вида пчелен мед:

Нектарен пчелен мед — пчелен мед, получен от нектар на растения. Нектарът е воден разтвор на захари и съдържа захароза, глюкоза и фруктоза в различни съотношения, което е пряко свързано с условията на средата. Този мед от своя страна се разделя на монофлорен мед и полифлорен мед.

Монофлорният мед се получава от нектара на едно растение. В България по-големи количества (с търговско значение) монофлорен мед се получават от акация, липа, лавандула и слънчоглед. Останалите видове монофлорен мед (кестенов, тютюнов, памуков, рапичен) се получават в много малки количества и не се предлагат в търговската мрежа.

Полифлорният мед се получава от едновременно цъфтящи овощни, тревисти, фуражни, етерично-маслени и други медоносни растения.

Манов мед — мед, получен главно от екскретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията. Маната може да е животинска мана или медена роса.

Смесен пчелен мед — мед, получен при смесването на нектарен и манов пчелен мед.

Химически състав

Основните компоненти на меда са:

въглехидратите (70-80%), представени главно от глюкоза и фруктоза, дизахарида захароза и около 20 други ди- и тризахариди. Общото количество глюкоза и фруктоза варира между 65-75%. Съдържанието на захароза е под 5%, но в някои случаи (акациев, лавандулов и манов мед) достига 8%.

вода, която съставлява около 15-20% от състава на меда. При водно съдържание над 20% се създават условия за ферментационни процеси.

огранични киселини в малки количества — глюконова, ябълчена, лимонена, оксалова, винена, млечна, малеинова, янтарна, пироглутаминова, бензоена, мравчена.

минерални вещества — в най-голямо количество са калий, натрий, калций, фосфор, сяра, магнезий.
белтъчни вещества — 0,1-1,5%.

аминокиселини, които в меда са около 20 на брой — пролин, лизин, хистидин, аргинин, треонин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, глицерин, метеонин, изолейцин, лейцин, тирозин, триптофан, фенилаланин и др.



Физически характеристики         

Вкус — сладък, а някои видове манов мед имат възгорчив или специфичен привкус. Вкусът се определя от количествата на фруктозата, глюкозата и захарозата, но зависи и от съдържанието на органични киселини. При протичане на ферментационни процеси медът придобива кисел привкус.

Аромат — зависи от произхода. Определя се от съдържанието на алдехидите, кетоните и алкохолите в меда. Особено подчертан е аромата при липовия, ментовия, тютюневия мед. Ароматните вещества са летливи и при продължително престояване ароматът намалява.

Цвят — Цветът на меда, в зависимост от произхода му, варира от почти безцветен до тъмнокафяв. Със светъл цвят са акациев, детелиновия и медът от репко.

Консистенция — Пресният мед е гъста, полутечна и прозрачна маса, която постепенно кристализира до втвърдяване. Някои видове мед кристализират по-бавно от други или изобщо не кристализират (като акациевия мед), а други кристализират още в първите дни след центрофугирането.

Плътност — по относителната плътност (масата на единица обем) на меда може да се определи неговото водно съдържание.

Енергийност — Медът има средна енергийност от 300 калории на 100 g продукт.


Употреба

Пчелният мед се използва основно като хранителен продукт. Той е източник на бързо освобождаваща се енергия и лесно усвоими въглехидрати. При ежедневна употреба е доказано, че влияе благоприятно на двигателната активност на стомашно-чревния тракт и върху секрецията на стомаха и червата.

Пчелният мед се използва и като лечебно средство. Използва се за основно или помощно средство за лечение на гастрити, както и при променена киселинност на стомаха. Оказва лечебен ефект при заболявания на дихателната система, а също и при възпалителни заболявания на кожата и лигавиците, което се дължи на антибактериалното действие на меда.

Използва се и като диетично и лечебно средство при чернодробни заболявания, защото осигурява въглехидрати за синтезирането на гликоген.

Медът не е регламентирано лечебно средство, а преди всичко храна с определено диетично и лечебно действие. Пчелният мед се използва и в козметиката под формата на маски и кремове, в които влизат и други съставки. Продуктите действат омекотяващо и почистващо.

Не се препоръчва даването на мед на кърмачета и деца до 1 година, защото храносмилателната им система е недоразвита и може да предизвика ботулизъм. Медът е противопоказан при хора, които са алергични към него, както и към болни от захарен диабет на инсулиново лечение. При болни от захарен диабет 2. тип може да се дават определени сортове мед, богати на плодова захар и витамини, като слънчогледов, акациев, люцернов, от детелина, гречиха (цитирано от "Лечение с пчелни продукти, апитерапия и основи на пчеларството, София 1999 г., ISBN 954-05-0383-3, д-р Стоймир Младенов, инж. Миленко Радославович, стр. 178). В тези случаи дозата на меда от посочените сортове е до 50 g дневно, разпределен в 4-6 приема, разтворен в сокове, чай.

При здрави хора профилактичната денонощна доза мед е 1-2 g/kg телесно тегло, разпределен в няколко приема. По-високи дози не се препоръчват, тъй като могат да доведат до развитие на захарен диабет.


Биологичен пчелен мед

Тенденциите за увеличаване на популярността на биологичните храни и продукти засягат и пчелния мед. От началото на 90-те години на XX век датират първите сертифицирани производства на биологичен пчелен мед в световен мащаб. Биологичен пчелен мед и биологични пчелни продукти се получават в сертифицирани биологични пчелини, при спазване на редица строги изисквания в процеса на отглеждане на пчелите и производството, обработката и съхранението на пчелния мед. Биологичният пчелен мед, както и останалите биохрани е обект на сертификация от съответните одобрени на национално ниво организации. Крайната цел при прилагането на принципите на биологичното пчеларство е да се елиминират всички възможни пътища за замърсяване на пчелния мед и пчелните продукти.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #5 -: Октомври 11, 2009, 16:01:22 »

ЗАХАРТА И ХРАНИ - ИМИТАТОРИ И ЗАМЕСТИТЕЛИ

Сега живеем в епохата на хранителните имитации. Съвременната индустрия позволява те да се разпостраняват в огромни мащаби по целия свят.

За тези, които обичат нещата да са ясни и прегледни, ето една сравнителна таблица за съответствията между естествените и изкуствените храни.

 

Промишлени имитации и сурогати, които изместват или заместват истинските храни

Мед   
Захар и повечето захарни изделия – бонбони, пасти, бисквити, кроасани, всички видове вафли, десертчета, сладки, повечето конфитюри, сладка и мармалади и др.

Мед със сусамов тахан   
Шоколад – бял и млечен

Ядки   
Царевични и пшенични пръчици –Зрънчо, Кроки и всички подобни

Плодове, сокове прясно изцедени   
Всички промишлени “натурални” сокове в кутии, всички видове безалкохолни напитки

Краве масло   
Маргарин и всички хидрогенирани масла



Кой е най-разпостраненият фалшификат сред храните в глобален мащаб? Това е несъмнено захарта, добита по промишлен начин. Тя е имитация на плодовата захар, която в естествената си форма е една от най-важните храни, защото тялото извлича енергия от нея (когато е във формата на глюкоза). Значението на глюкозата за поддържането на живота е толкова голямо, че ако организмът не получава достатъчно въглехидрати (които превръща в глюкоза), има механизъм за използването на запасите от мазнини и дори от белтъчини и превръщането им в глюкоза (глюконеогенеза). Най-чистата, поддържаща здравето и полезна захар е фруктозата, енергийната съставка в плодовете. Усвоява се пряко, преди всичко в черния дроб, и се преобразува в глюкоза за незабавните потребности от енергия или пък се складира като гликоген за по-късна употреба. Затова най-естественото нещо на света е да си "падаме по сладкото". Но за съжаление през последните две столетия изкуствената захар постепенно е изместила естествената.




Алтернативи на някои от индустриалните храни       

Може би мнозина от разумните хора, осъзнавайки реалните и потенциалните опасности от по-горе коментираните продукти, биха се запитали – какво да ядем и с какво да храним децата си, след като трябва да изхвърлим на боклука повечето от индустриално произведените храни. На първо място стои въпросът с какво да заместим захарните изделия. Отговорът на този въпрос е много ясен и лесен. Той се състои от една вълшебна думичка и тя е МЕД (може би не е случайно, че е съставна част от думичката МЕДицина). Нашите прадеди преди повече от сто години, а и още от библейски времена са хранели децата си изключително с мед и нима са били по-малко здрави и щастливи. След навлизането на хранителната индустрия в бита, тази скъпоценна храна – меда, бива малко по малко изместена от всякакви сурогати и фалшификати - продукти на промишления начин на производство на храната. Забележително е, че медът – истинската храна – бива изтласкан от полезрението на масовия консуматор и на негово място се явяват милиони лъскави опаковки с имитации на неговата сладост и полезност.

А в съвсем буквален план статистиката сочи, че с нарастването употребата на захарни и кофеинови изделия намалява употребата на скъпоценния мед. Това може всеки да го установи и в собственото си семейство – нека сам направи сметка например колко пари месечно харчи за сладкарски изделия и колко за мед. Според статистически изследвания пропорцията е пет към едно в полза на сладкарските изделия. Т.е. ако едно семейство дава 20 лв. за сладки храни, то само 4 лв. от тях са за мед. Не изглежда ли това крайно неразумно - за храни, имитиращи истинската храна и имащи определено нездравословно въздействие, да се влагат пет пъти повече средства? За съжаление чрез реклама и медии до такава степен съзнанието и вкусът на масовия консуматор са обработени, че той вече трудно различава фалшивата от истинската храна, ако пък му е останал някакъв усет, няма сили да се съпротиви на мощните обществени нагласи, които постоянно му промиват съзнанието чрез реклама и дезинформация. Всичко това се контролира от бизнес интереси в глобален мащаб, от хора, за които финансовия мотив стои над всичко останало.

Освен меда, има и много други полезни естествени продукти, божии дарове като плодовете и зеленчуците, които хората са употребявали хиляди години преди индустриалната революция, но които са изместени от промишлени сурогати, като “натурални” плодови сокове, безалкохолни напитки и др. След като вече е научно установена вредата от употребата на подобни квази-питиета, е време отново да сложим нещата по местата им, за да възвърнем онова равновесие, което е съществувало преди индустриалната революция. За целта добра алтернатива на промишлените сокове и безалкохолните напитки могат да бъдат плодовете, компотите, чайовете и прясно изцедените плодови и зеленчукови сокове.

По отношение на какаовите продукти добри алтернативи са посочените по-долу:

Шоколадовите бонбони спокойно можем да сменим с фурми. Плодът на финиковата палма по вид и форма е много подходящ като алтернатива на традиционната почерпка с какаови бонбони. Освен това фурмите са не по-малко сладки и вкусни и имат отлична хранителна и лечебна стойност. Те "имат високо съдържание на естествен аспирин. Противодействат на някои видове рак, особено на панкреаса. Имат разхлабително действие." 6 "Източната народна медицина е използвала фурмите като укрепващо средство при изтощителни болести. Фурмите се препоръчват и при сърдечно-съдови заболявания."

Течният шоколад спокойно можем да заменим със смес от сусамов тахан и мед. Тази смес по вкусови качества не отстъпва на шоколада. А като лечебна и профилактична храна е силно средство за укрепване на храносмилателната, сърдечно-съдовата и имунната система. Съчетанието от тези два продукта (меда и сусама) е високоенергийна храна, особено подходяща за деца, бременни и подложени на стрес индивиди. И това е, защото сусамовото масло:

конкурира зехтина по съдържание на мононенаситена мазнина 8 , защитаваща сърцето и сърдечно - съдовата система

съдържа хранителната съставка Убиквинол 10 (Коензим КУ 10), един от най-добрите антиоксиданти, които помагат за детоксикацията на лошия ЛНГ холестерол, предотвратявайки по този начин заболявания на сърцето.
по съдържание на лесноусвоим калций суровите сусамови семена превъзхождат всички останали продукти. Важно предимство на калция в сусама е, че в сравнение с калция от млечните продукти, е много по-лесно абсорбиращ се от организма

сусамът, подобно на шоколада, съдържа фенилаланин, който е естествен "допинг" за мозъка и организма, за разлика от фенилаланина в шоколада.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #6 -: Октомври 11, 2009, 16:06:38 »

Монозахаридите (гликозата и фруктозата от плодовете и меда) отделят в кръвта най-малко захар, след тях идват сложните въглехидрати (полизахаридите от житните продукти, брашното, картофите и сушените зеленчуци) и накрая - дизахаридите (бялата рафинирана захар, малтозата от бирата и лактозата от млякото).



ТРЯБВА ДА СЕ УПОТРЕБЯВА ТЪМЕН МЕД        ,


За усвояването на желязото спомага и фруктозата, която се съдържа най-вече в меда. Той се препоръчва основно на бременните жени, ако, разбира се, не страдат от алергия, от захарен диабет или от затлъстяване. Денонощната доза от този продукт би трябвало да бъде 50 г (почти 3 супени лъжици). Той може да се консумира не наведнъж, а на няколко пъти. Схемата на употреба се определя от състоянието на стомашната киселинност. Ако тя е повишена, медът трябва да се разтваря в топла вода и да се пие около два часа преди ядене. Ако киселинността е понижена, трябва да разтваряте меда в студена вода и полученият сироп да се пие непосредствено преди ядене. За предпочитане са тъмните сортове мед, или както още го наричат “сладкото злато”, защото в него се съдържа четири пъти повече желязо, отколкото в светлите сортове.

ВНИМАНИЕ!

• Медът не трябва да се консумира с чай, особено от бременните жени - чаят е вреден, защото, както и кафето, съдържа голямо количество танин. Чаят и кафето рязко ограничават усвояването на желязото. Затова може би желязодефицитната анемия се среща най-често в страните от Средна Азия. Попадналият в организма танин блокира както тривалентните, така и двувалентните йони на желязото. По време на ядене, пък и след това, чай не трябва да се пие. По-добре е бъдещата майка да пие плодови сокове, отколкото чай.




ПЧЕЛЕН МЕД           


Пчелният мед представлява сладък сок, който пчелите събират от растения, преработват го, обогатяват го с ензими в своята гушка и го складират във восъчни пити. Натуралният мед по своите вкусови и хранителни качества е един от най-ценните хранителни продукти, познат още от древността. Той се усвоява изцяло от организма. От 1 килограм мед в организма на човека се разграждат 3400 калории енергия. Относителното тегло на меда е 1,4 (обемът на 1 килограм вода заместен с мед тежи 1,4 килограма). Медът и е един от най-трайните хранителни продукти (неограничена трайност). Съхранява се на сухо, чисто и проветриво място при температура от 50C до 100C. По своя произход медът бива нектарен и манов. Изходният материал за нектарния мед е нектарът, който пчелите събират от цветовете на растенията, а за мановия – маната - сладък сок отделян от листни въшки и друти насекоми, хранещи се със соковете на липата, върбата, дъба и други дървета.В състава на меда влизат : инвертна захар ( плодова или гроздова ) - 73%, тръстена ( цвеклова ) захар - 2%, вода - 20%, декстрин - 2%, азотни вещества - 0,99%, киселини - 0,1%, минерални вещества - 0,1%. Освен тези вещества в меда има : белтъчни вещества, витамини – В1, В2, В3, В6, K, C, E, провитамини – A, PP, хормони, ферменти. Медът притежава различни лечебни и диетични свойства и по-тази причина неговото приложение в народната и научната медицината е голямо. Съвременната медицина препоръчва медотерапия при различни стомашно-чревни, белодробни,чернодробни,бъбречни и сърдечно-съдови заболявания и кожни рани. Медът се използва и като козметично средство – за подхранване на кожата и изглаждане бръчките на лицето.

"Наръчник по пчеларство"
Проф. Ал.Тошков, В.Петков, Ан.Дончев, Н.Грънчаров, Ем.Петков, д-р Ст. Недялков, Б.Митев

"Календарен справочник по пчеларство"
Любен Радоев




ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПЧЕЛЕН МЕД


"Пчелен мед" е хранителен вискозен, течен или кристализирал продукт, произвеждан от медоносни пчели от нектара на цветовете или секрециите от или върху живите части на растенията, които пчелите събират, трансформират, комбинират с конкретни вещества, които те отделят, складират и оставят да узреят във восъчни пити.

ВИДОВЕ ПЧЕЛЕН МЕД


Източници на пчелния мед са нектарът и маната. Те произхождат от флоемния сок на висшите растения, в който се съдържат 15 – 25 % сухо вещество. Около 90 % от неговото съдържание съставляват въглехидратите – предимно захароза (без монозахариди). Видът и количеството им зависи от климатичните условия, вида на растението и др.

1. В зависимост от произхода си меда се разделя на:

- "нектарен пчелен мед" - пчелен мед, получен от нектара на растенията
Нектарът е воден разтвор на захари и обикновено съдържа захароза, глюкоза и фруктоза в различни съотношения, което е пряко свързано с условията на средата. В нектара се съдържат различни вещества, от които: захари 3-80 %, неголеми количества азотни и фосфорни съединения, органични киселини, витамини, пигменти, ароматични вещества, минерални соли, ензими и аминокиселини. Обикновено нектара има кисела реакция рН 2,7 – 6,4 и много рядко алкална до рН 9,1.

- "манов пчелен мед" – той бива два вида:

животинска мана- продукт, получен главно от екскретите на смучещи насекоми по растенията (Hemiptera)

медена роса - продукт получен от секрети на живи части от растенията – листра и млади клонки (растителна мана).

Прясно отделената мана е безцветна, но на въздуха бързо потъмнява и се сгъстява. Маната съдържа 5 – 18 % сухо вещество, рН 5,1 – 7,9. Въглехидратите съставляват 90 – 95 % от сухото вещество и са представени от глюкоза, фруктоза, захароза, малтоза и др. сложни захари. Съотношението между захарите зависи от вида на въшките и на растенията. Азотното съдържание е 0,2 – 1,8 % от сухото вещество. Количеството на отделената мана зависи от броя и продължителността на развитие на въшките (животинска) и от климатичните условия (и при двата вида). Някои автори са на мнение, че растителна мана не съществува.

- "смесен пчелен мед" – продукт получен и при смесването на нектара и маната от пчелите.


ПРЕРАБОТКА НА НЕКТАРА В ПЧЕЛЕН МЕД


Пчелите-събирачки изсмукват сладкия сок (нектар или мана) с хоботчето си и го събират в медовото си стомахче. От хипофарингиалните жлези, разположени в главата н пчелата, се отделят ензими – инвертаза, диастаза и др., които са в основата на преработката на нектара в пчелен мед. Пчелата пренася събраният и обогатен с ензими нектар в медовото си стомахче до кошера. Там го предава на една или няколко кошерни пчели-приемачки. Те го преместват многократно от медовото си стомахче към хоботчето и по този начин изпаряват водата от нектара. Когато водното съдържание намалее до 35 – 40 % пчелите го поставят на малки капчици по стените или дъната на килийките, като постепенно ги запълват. Благодарение на активната вентилация в кошера, изпарението на водата продължава, и когато нейното съдържание в нектара достигне 15–20/21%, а количеството на захарозата под действието на ензимите достигне до 5 % нектара вече е пчелен мед. След това пчелите допълват килийките и ги запечатват с восъчно капаче, което предотвратява поемането на влага от пчелния мед. За преработване на нектара в пчелен мед са необходими 1–3 дни, в зависимост от водното съдържание, температурата, влажността на въздуха в кошера, силата на пчелното семейство и притока на нектар.


ХИМИЧЕСКИ СЪСТАВ НА ПЧЕЛЕН МЕД


Основните компоненти на пчелния мед са:

Въглехидратите 95-99% от сухото вещество. Те са представени главно от глюкозата 20,4–44,4% и фруктозата 21,7–53,9%, които обикновено се означават като редуциращи захари. Съдържанието на захароза в нектарния мед е до 5%, а в мановия мед до 10%. В меда се съдържат следните захариди:

- монозахариди – глюкоза и фруктоза

- дизахариди – малтоза, кожибиоза, тураноза, изомалтоза, захароза, мултилоза, изомултилоза, нигероза, трехалоза, гентиобиоза и ламинарибиоза

- олигозахариди – ерлоза, паноза, малтотриоза, кестоза, изомалтотриоза, мелецитоза, изопаноза, 6-a-глюкозилзахароза, рафиноза, 3-a-3-изомалтозилглюкоза, изомалтотетроза и изомалтопентоза

Водата е вторият преобладаващ компонент на меда. Количеството й варира 15 – 23% и е в зависимост от медосбора, климатичните условия, вида на растенията, раса/вид на пчелите, сила на пчелното семейство, влажност и температура в кошера, условия за преработка и съхранение.

Органичните киселини се съдържат в пчелния мед в малки количества. Някои от тях са мравчена, оксалова, янтарна, лимонена, винена, млечна, маслена, малеинова, ябълчна, пироглутаминова, глюконова, валерианова, бензоена и някои висши мастни киселини. Техните естери определят аромата на меда.

Минералните вещества, които преобладават в пчелния мед са калий, натрий, калций, фосфор, сяра, хлор, магнезий, желязо и алуминий. В по-малки количества присъстват берилий, бор, бисмут, барий, ванадий, германий, галий, злато, литий, молибден, мед, манган, никел, сребро, силиций, стронций, хром, цинк, олово, арсен, калай, титан и цирконий. В нектарния мед се съдържат по-малко минерални вещества в сравнение с мановия. По-тъмните видове мед са по-богати на минерални вещества. Пепелното съдържание на нектарните медове варира от 0,09 за Акациев и Слънчогледов до 0,9 за Кестенов, а при мановите е около 0,49-0,85%.

Белтъчните и азотните вещества в меда са представени от албумин, глобулин, пептони, ензими и съставляват половината от колоидните вещества. Количеството им в нектарния мед варира от 0,3-0,4 %, а в мановия мед до 1,67%.

Аминокиселините съдържащи се в меда са около 20 на брой.

АМИНОКИСЕЛИНА

мгр/100гр.

лизин-0,4-38,2 хистидин-0,56-10,7 аргинин-0-5,8 аспаргилова киселина-0,06-17,0 треонин-0,2-4,5 серин-0,34-11,8 глутаминова киселина-0,5-19,0 пролин-6,2-29,7 глицин-0,12-5,9 аланин-0,31-10,5 цистин-0-6,1 валин-0,19-9,7 метионин-0-7,56 изолевцин-0,12-4,6 левцин-0,12-4,9 тирозин-0,18-6,9 фенилаланин-0,28-10,5 триптофан-0-0,1

В състава на меда са установени следните витамини (на 100 гр.) – аневрин (В1) – 4,4-5,5 мг, рибофлавин (В2) – 26,6-61,0 мг, пантотенова киселина (В3) – 0,02-0,1 мг, пиридоксин (В6) – около 10,0 мг, никотинова киселина (РР) – 0,2 мг, аскорбинова киселина (С) – 2,0 мг, фолиева киселина (Вс) – 3-15 мг, биотин (Н) – 0,04-0,066 мг, в малки количества токоферол, провитамин А (каротин), К и Е.

Витамини

мгр/100гр

аневрин (В1)-4,4-5,5 рибофлавин (В2)-26,6-61,0 пантотенова киселина (В3)-0,02-0,1 пиридоксин (В6)- 10,0 никотинова киселина (РР)-0,2 аскорбинова киселина (С)-2,0 фолиева киселина (Вс)-3-15 биотин (Н)-0,04-0,066

Пчелния мед съдържа минимамни количества липиди, които се състоят от триглицериди, стероли, фосфолипиди, свободни мастни киселини (палмитинова, олеинова, лауринова, стеаринова и др.) и техни естери.

Пчелния мед съдържа още етерични и ароматични вещества, деривати на хлорофила, меланин, гликутил-фактор, флавоноиди около 0,1 %, холин и ацетилхолин – 5-6 мг/100 гр.

Някои видове мед съдържат токсични за човека и пчелите вещества – алкалоиди и гликозиди. Такъв е медът от растения от сем. Ericaceae – Пиренови (Рододендрон, Азалеа, Андромеда, Калмиа), от сем. Лютикови, от Зеленика и др.


ФИЗИЧЕСКИ СВОЙСТВА НА ПЧЕЛНИЯ МЕД


Цветът, вкусът и аромата са най-важните органолептични свойства на мчелния мед. Зависят от произхода и условията на преработка и съхранение.

Цветът на пчелния мед варира от светложълт, жълт, кафяв до тъмно кафяв в зависимост от произхода му. Пчелния мед става по-светъл при кристализация, но потъмнява при продължително съхранение. Цветът на пчелния мед е свързан и със съдържанието на пепелни елементи – желязо, мед, манган.

Ароматът на меда се придава от три групи вещества – карбонилни съединения (алдехиди и кетони), алкохоли и естери. В меда се съдържат над 50 съединения които определят аромата му, но голяма част от тях не са идентифицирани.

Вкусът на всички видове мед е сладък, а кестеновият, тютюневият и някои видове манов мед имат горчив вкус. Ароматът и вкусът могат да се променят след нагряване.

Едно от свойствата на монозахаридите е, че при нагряване с минерални киселини се обезводняват и образуват пръстенни съединения – хидроксиметилфурфурол (ХМФ). Естествено в меда ХМФ се среща под 1мгр/ 100 гр. изключение прави меда от някои субтропични страни (11,7мгр/100гр.). По този показател може да се съди дали меда е загряван, лошо или дълго съхраняван, или фалшифициран с търговска захар или промишлена глюкоза.

Консистенция. Пресния мед е гъста, прозрачна, полутечна маса, която постепенно кристализира до втвърдяване.

Пчелният мед е преситен разтвор на глюкоза и преминава спонтанно в равновесно състояние чрез кристализиране на излишното количество глюкоза в разтвора. Някои видове мед кристализират бавно или не кристализират (акациев, кестенов, манов мед с високо съдържание на ерлоза), а други (репица, манов с високо съдържание на мелецитоза) кристализират в първите дни след центрофугирането. Склонността на меда да кристализира зависи от неговия състав, съотношението глюкоза/фруктоза и глюкоза/вода (Г/В), и от условията на съхранение. Ако съотношението Г/В е под 1,7 медът не кристализира, ако е над 2,1 кристализира бързо. При съдържание на глюкоза под 30% медът изобщо не кристализира. Наличието на зародишни кристали ускорява кристализацията – отстраняването им чрез нагряване или филтруване забавя кристализацията. Най-благоприятната температура за кристализация е между 10 и 150С. При по-ниска температура нарастването на кристалите се затруднява поради забавената дифузия, а при по-висока се увеличава разтворимостта на захарите. Дребнозърнеста кристализация се наблюдава при незагряван мед и при мед който кристализира самопроизволно или при добавяне на дребнокристален мед. Когато медът кристализира бавно, или е загряван, се образуват едри кристали. Кристализира глюкозата, а фруктозата остава в течно състояние в горния слой. Колкото повече фруктоза и вода съдържа медът, толкова по-бавно кристализира.

Хигроскопичността на пчелния мед се обуславя от високото съдържание на захари. При съприкосновение с въздуха медът поглъща или отдава вода в зависимост от водното си съдържание и влажността на въздуха. Поради голямата вискозност водата от повърхностния слой трудно прониква в дълдочина. Това създава благоприятни условия за развитие на ферментационни процеси. При допир със сух въздух водата се изпарява от повърхността. Образува се сух слой, който затруднява по-нататъшното изпарение. Интересно свойство наречено тиксотропия има меда от Caluna vulgaris, Leptospermum scoparium и Carvia callosa. То се изразява в това, че при разбъркване или тръскане на меда вискозността намалява, а след прекратяване на разбъркването се възстановява първоначалната вискозност. Обратното се наблюдава при някои видове Евкалиптов мед. При разбъркване тяхната вискозност нараства.

Жилавост е способността на меда да се противопоставя на разтягане. Медът има висока жилавост и се точи бавно. Тя намалява с повишаване на температурата и водното съдържание.

Активната киселинност на меда варира от рН 3,2 до 6,5 т.е. медът има кисела реакция. Мановият мед е с по-високи стойности на рН от нектарния.

Специфичната топлоемкост се изразява с количеството топлина, необходимо за повишаване на температурата на единица маса с един градус. Стойността на този показател за меда е 2260-2679 Дж/кг.К. Кристализиралият мед има по-висока топлоемкост от течния.

Топлопроводимост зависи преди всичко от температурата и от водното съдържание на меда. При повишаване на температурата и намаляване водното съдържание, топлопроводимостта се увеличава. При 210С тя се изменя от 0,523 до 0,540 Вт/м.К, в зависимост от водното съдържание.

Повърхностно напрежение зависи от количеството на колоидните вещества и е свързано с пенливостта на меда при технологична преработка.

Коефицент на рефракция. Пряко е свързан с водното съдържание на меда. Измерва се при 200С на течен мед. Ако меда е кристализирал трябва да се втечни. При 15 % водно съдържание е 1,4992, при 18% е 1,4910 и при 21% е 1,4840 т.е. с увеличаване на водното съдържание намалява.

Плътността е масата в еденица обем, а относителната плътност – отношението между масата на определен обем от веществото и масата на същия обем вода. За меда тя варира от 1,420 до 1,440. По относителната плътност може да се определи водното съдържание. При минус 36 0С медът замръзва и обемът му намалява с 10%. При нагряване се разширява и при плюс 25 0С обемът му се увеличава с 5 %.

Пречупването на поляризираната светлина зависи от вида на меда и от естеството на захарите в него. Фруктозата върти поляризираната светлина наляво, а глюкозата, ди- , три- и олигозахаридите надясно. Нектарният мед върти поляризираната светлина наляво, а мановия надясно.

Електропроводимостта на разтворите на пчелен мед се дължи на съдържащите се в него минерални вещества, органични киселини и белтъци. Електропроводимостта на нектарния мед най-често е под 5х10 -4 Ом -1 cm –1.

Енергийността на меда е средно 1272 Дж или 304 кал на 100 гр.


НАЧИНИ ЗА ДОБИВАНЕ НА ПЧЕЛЕН МЕД


В зависимост от начина на производство и/или представяне пчелният мед може да се раздели на:

а. "пчелен мед във восъчна пита" - пчелен мед, събиран от пчелите в килийките на новоизградени пити от пчелен восък без пило и продаван в запечатани цели пити или части от такива пити;

Това е така нареченият луксозен мед, който може да се получи и чрез поставяне на специални "рамчета" в магазинните рамки. След изграждането и запечатването им от пчелите се изваждат и се опаковат.

б. "пчелен мед с восъчна пита" - мед, съдържащ едно или повече парчета восъчна пита;

в. "отцеден пчелен мед" - продукт, получен след отцеждането на разпечатана восъчна пита;

г. "центрофугиран пчелен мед" - продукт, който е получен чрез центрофугиране на разпечатани восъчни пити;

използват се различни центрофуги (радиални или хордиални) С 2-72 и повече рамки, с помощта на които медът се изважда от питите.

д. "пресован пчелен мед" - продукт, получен след пресоване на медени восъчни пити със или без прилагане на умерено нагряване, но не повече от 45 0С; Използват се преси. При този метод питите се разрушават.

е. "филтриран пчелен мед" - продукт, получен чрез отстраняване на чужди органични или неорганични примеси по начин, по който съществено се намалява съдържанието на цветни полени.


ФАРМАКОЛОГИЧНИ КАЧЕСТВА НА ПЧЕЛНИЯ МЕД


Носители на терапевтичния ефект са, от една страна, отделните му съставки – захари, микроелементи, витамини, ензими, флавони, флавоноиди, органични киселини, ароматни съединения, растителни антибиотици и др., а от друга тяхното комплексно лечебно действие.

Фруктозата има предимство пред глюкозата като енергиен източник при редица болестни състояния: диабет, кетози, паренхимни заболявания на черния дроб, сърдечни заболявания, постоперативни състояния и др. При смущения в обмяната се усвоява по-леко и 20 пъти по-добре от глюкозата.

Глюкозата има предимство пред фруктозата само при въглехидратен недоимък на периферните тъкани.

Глюкозата и фруктозата способстват още за регулиране на нервната дейност, разширяват кръвоносните съдове, подобряват храненето на сърдечния мускул, усилват диурезата, подобряват обмяната на веществата, имат кръвоспиращо действие, нормализират сърдечната дейност, понижават високото кръвно налягане. Поради това медът се препоръчва при декомпенсирано сърце, аритмия, хипертония, отоци от сърдечно и чернодробно естество, като слабително и тонизиращо средство. Захарите в съчетание с минералните вещества, ензимите витамините и органичните киселини го правят ценно детоксикиращо и антисклеротично средство.

Витамините в меда имат по-голяма активност в сравнение със синтетичните, защото действието им върху организма зависи не само от тяхното количество, но и от другите съставки на меда, които играят роля на катализатори.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #7 -: Октомври 11, 2009, 16:10:27 »

КОЙ ПЧЕЛЕН МЕД Е ПО-ХУБАВ ЗА КОНСУМАЦИЯ, ТЕЧЕН ИЛИ ЗАХАРОСАН, ИЗБЕРЕТЕ САМО?       

Много често пчелният мед се намира в познатото кристализирало (захаросано полутвърдо или твърдо) състояние. Това се дължи на кристализирането на една от трите съдържащи се в меда захари - глюкозата, когато достигне ниво на пресищане. По принцип кристализацията (захаросването) е нежелано състояние и затова се използва метод за контролирана кристализация. Така се получава т. нар. крем мед или маслообразен мед. При неконтролираната, извършваща се по естествен път кристализация се получава мед с груба структура-едри кристали.


Защо кристализира медът?

Когато медът се превърне в преситен разтвор, кристализира. Това състояние (на преситеност) се реализира, когато съотношението на общото количество естествени захари е над 70%, а количеството на водата е под 20%. Глюкозата в меда има склонност към кристализация. При това наситено състояние пчелният мед винаги кристализира. Кристалите на глюкозата, под формата на монохидрат, изпълняват функцията на кристални зародиши. Освен това други малки частици (парченца восък, клей и др.) също спомагат за осъществяването на кристализацията. Някои видове мед не се захаросват никога, а други започват да кристализират няколко дни след като сме ги центофугирали и прецедили.

Склонността на центрофугирания мед към кристализация е по-голяма, когато центрофугиран и по - малка, когато се намира в килийките на пчелните пити. По принцип всички видове мед в течно състояние в период от няколко седмици след центрофугирането кристализират.


Кои фактори вияят при кристализацията?


Има няколко фактора, които влияят на кристализацията на меда:

съдържащите се в меда други захари освен глюкозата и установените над 180 съставки като минерали, протеини и киселини;

прашецът, малките парченца восък и въздушните балончета, които могат да се съдържат в меда;

топлината, влажността на мястото, където се складира и съхранява медът;

състоянието на съда (казан, тенекия, бидон, буркан и т.н.), в които се поставя медът.


Какво влияние оказват съдържащите се в меда захари?

Медът се състои главно от глюкоза (гроздова захар) и фруктоза (плодова захар), намиращи се в почти равно съотношение, малтоза и захароза, които са в по-малко количество. При затоплянето на меда кристалите се разрушават и медът отново става течен. Важно е да се знае, че температурата на съда в който разтопяваме кристализиралия мед, трябва да бъде не по-висока от 50–70 градуса. По-високите температури водят до влошаване на лечебните качества на меда, а понякога и до карамелизирането му.
Как се произвежда крем мед с помощта на контролирана кристализация?

Леко захаросаният мед, приемайки консистенцията на масло е по-привлекателен продукт за консумация. По света крем медът е по-търсен от течния мед. За да се получим малки леки кристали, използваме процесът на Дyce. При този метод загряваме меда два пъти (първо при 49 градуса, след това при 66 градуса). След това началният кристален зародиш трябва да го прецедим. Охладеният, омекотен, с намалено количество влага мед, който е с много малки кристали се смесва с престоял прецеден течен мед. В срок от три дни се наблюдава втвърдяване, а след 6 дни медът придобива кремообразна гъстота, която може да се маже.
Може ли да се предотврати кристализацията?

Естествената кристализация може да се предотврати благодарение на контролирано съхранение (при определена топлина и влага), загряване и/или прекарване през филтър. В хода на затварянето в буркани е необходимо да се поддържа температура на меда между 40 и 71 градуса. С това се забавя процесът на кристализация. Загряване при ниска температура, осигуряваща разрушаването на кристалите, също отлага захаросването. Шоковото загряване при висока температура (60-71 градуса), освен че осигурява разпадането на кристалите, спомага за отстраняването на въздуха, който влияе на кристализацията. Отстраняването на малките парченца восък и др., чрез филтриране също забавя кристализацията. Мед, в който съотношението глюкоза/вода е по-ниско, кристализира по-бавно в сравнение с този, при който това съотношение е по-високо. Почти всички видове мед, след като бъдат изцедени от питите, кристализират. Въпреки това медът от градински чай, където процентното съотношение глюкоза/вода е по-ниско от 30%, е по-устойчив на кристализация.
Как влияе складирането на кристализацията?

При стайна температура, кристализацията на меда започва след няколко седмици или месеци (много рядко след няколко дена). При подходящи условия на съхранение кристализацията може да се предотврати. Затова трябва да се осигурим подходящи условия за съхранение. При продължително складиране на пчелния мед се препоръчва употребата на бидони, не поемащи въздух, устойчиви на влага и направени от неръждаемо желязо. Ниските температури под 10 градуса са идеални за предпазване от кристализация. Средните температури 10-21 градуса увеличават процеса на кристализация. По-високите температури (над 27 градуса), намаляват склонността към кристализация, но предизвикват понижаване на качеството на меда. Обработеният мед трябва да се съхранява при температура между 18-24 градуса. Съхранението на необработения мед при температура под 10 градуса е по-подходящо. Алтернативни изследвания показват, че ако медът се съхранява най-малко четири седмици при 0 градуса, а после при 14 градуса, то той запазва течното си състояние.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #8 -: Октомври 11, 2009, 16:18:51 »

ЯБЪЛКИ, ЛИМОНИ И ОРЕХИ, КОЙТО НЕ ЯДЕ...

Плодовете могат да бъдат смятани за истински лекарства, особено тези, които съдържат желязо, магнезий, флуор, натрий, никел, калций и т.н., те са необходими за равновесието в човешкия организъм

Лимони

Знаете ли защо се поставя лимонов сок върху някои ястия? За вкус разбира се, но най-вече от хигиенна гледна точка. Лимонът притежава свойства, които убиват бацилите на тифуса, дизентерията и холерата. Освен това той се препоръчва на чернодробно болните и на страдащите от подагра. Лимонът има затягащо свойство (при разхлабен стомах). Витаминното му съдържание е много богато. Съдържа витамин С (53%), който е стабилен, тъй като в сока на лимона има голямо количество киселини. Дори при загряване до 100 градуса този витамин почти не намалява. Той е с отлично въздействие върху организма на човека, като повишава защитните му сили срещу простудни и инфекциозни болести.
Препоръчва се лимоните да се консумират с кората, защото в нея се намират по-голямата част от витамините и ензимите. Лимоните са много необходими за бременни, кърмачки и стари хора. Лимоновият сок е подходящ за младите жени, които имат мазна кожа. Той е ефикасен и против бръчки.

Портокали

Богат на витамини В и С, той улеснява храносмилането и подобрява кръвообращението. Особено ценни в него са органичните киселини- ябълчна, лимонена, винена. Портокалът утолява жаждата и възбужда апетита. Той е много добро диуретично средство. Препоръчва се да се консумира заедно с кората, която е богата на витамини и други съставки, като предварително се остъргва външната жълта част, която съдържа дразнещи стомаха етерични масла. Много е полезен за лицето и кожата изобщо. Достатъчно е да разрежете един портокал наполовина, да обелите малко от кората, и да масажирате леко лицето. Останете така половин час. След това се измийте с розова вода.

Кайсии

От всички плодове тя съдържа най-много витамин А. Отличава се с богат минерален състав - калий, калций, фосфор, магнезий, натрий, желязо, а също така и микроелементите кобалт, йод, манган, мед, цинк, които имат огромно значение за живота на човека. Препоръчва се за подхранване на нервните клетки. Този плод има и антианемични свойства. Чернодробно болните трябва да го консумират умерено.

Дюли

Дюлите се препоръчват за храна не само на здрави хора, а и на болни от различни заболявания. Лечебният им ефект се дължи на пектина и дъбилните вещества, които оказват противовъзпалително и затягащо действие. Ето защо те са ефикасни при диария и други чревни смущения под формата на компоти без захар. Дюлите са полезни при анемия у децата, защото имат високо съдържание на желязо. Отварите от дюлеви семки са отдавна познато средство против простудни заболявания и възпаления на дихателните пътища.
Дюлите са много ефикасно средство против бръчки. Лосионът е лесен за приготвяне. Накиснете за две седмици кората на две дюли в чаша ракия от 20 градуса. После добавете същото количество розова вода. За упорит ентерит - гъст сироп от дюли, захар и малко вода.

Грозде

Голямата му хранителност се дължи на захарите. То съдържа до 24% захари- глюкоза, фруктоза и гроздова захар. Гроздовата захар не се преработва от храносмилателните ензими. Постъпва направо в кръвта и се приема пълноценно, а киселините, които съдържа гроздето, подпомагат храносмилателната и отделителната система. Минералите, които то съдържа - калий, магнезий, калций, фосфор - са много необходими за човешкия организъм. Гроздето е най- добрият реминерализатор. Този плод е по-активен ако се консумира сутрин. Преди консумация трябва да се измива много добре, за да се отстранят химикалите, с които е пръскано. Гроздовият сок тонизира и освежава.

Ягоди

Ягодите са много ценен плод поради разнообразния им химически състав, който им придава много добри вкусови, хранителни и лечебни качества. Те съдържат захари, пектин и пектинови вещества, органични киселини. Ягодите са богати на минерални вещества - калий, магнезий, калций, фосфор, желязо, натрий, които са много необходими на човешкия организъм. Този плод е позволен за диабетици. Пушачите, които кашлят сутрин, трябва да пият чай от листата на ягодите (30 гр листа за 1 л вода). Подсладете с мед. Отвара от 100 гр листа на 1 л вода облегчава болките в бъбреците. Лосион от ягоди почиства лицето. Ето рецептата - към сок от ягоди се прибавя една кафеена лъжичка розова вода и един белтък, разбит на сняг. Тази маска дръжте на лицето си половин час. После се измийте с розова вода.

Бадеми

Бадемите са много хранителни, тъй като съдържат голямо количество мазнини (57%), белтъчини и въглехидрати. Имат свойството да възбуждат апетита. Те съдържат следните минерали - фосфор, калий, калций, магнезий. Това прави бадемовите ядки най-богатите източници на мазнини, минерални вещества и витамини. Бадемите съдържат повече аминокиселини, отколкото орехите и фъстъците. Бадемовото мляко е истинско мляко на красотата.

Орехи

Орехът е висококачествен продукт с много ценни хранителни, вкусови и лечебни качества. С богатото си съдържание на мазнини, белтъчини и витамини той е незаменима храна. Като лешниците съдържа 50% мазнина. Особено много е витамин С в зелените орехчета. Ореховите ядки са богат източник на минерали. Те съдържат калций, така необходим за укрепването на организма, за строежа на костите, магнезий - необходим за дейността на мозъка, мускулите, сърцето, желязо, което е свързано с изграждането на хемоглобина. Те съдържат още и фосфор, който участва в строежа на костите, в дейността на нервната система. Ореховите ядки съдържат и много микроелементи - мед, цинк, йод и др. Орехите са почти единствените плодове, които съдържат йод, толкова необходим за правилното функциониране на щитовидната жлеза. Важно условие е те да се сдъвкват добре, защото в противен случай предизвикват дразнене на гърлото. Ако натъркате откритите части от тялото си с листа от орехи, няма да ви жилят оси и пчели.

Лешници

Наложилото се повсеместно схващане е това, че трябва да стоим настрана от ядките (орехи, лешници, бадеми, фъстъци и пр.). Причината е във високото съдържание на мазнини и подвеждането под общ знаменател в нашите представи на тези мазнини и холестерола. Наситените мазнини са лошите мазнини, каквито присъстват в маслото и месото. Те именно съдържат холестерол. Докато ядките са растителни продукти и те не съдържат никакъв холестерол, имат ниско съдържание на наситени мазнини. В лешниците те са само 7% например. По принцип 90% от мазнинте в ядките са моно- и поли- ненаситени. Те са т.н. добри мазнини. В заключение, консумацията на ядки повишава съдържанието на ненаситените мазнини и намалява съдържанието на еннаситените мазнини и намалява съдържанието на лошите наситени мазнини в кръвоносната система. Лешниците са богати на протеини, въглехидрати, диетични влакна, на минералите желязо, натрий, калий, калций, магнезий, фосфор, на микроелементите мед и цинк. Те са богати също и на витамините В1, В2, В6, Е и С. Лешникът, освен за пряка консумация, е намерил широко приложение в нашата кухня, при приготвянето на:
хлебни изделия - хлебчета, кифли, бисквити, вафли и др.;
мезета, антрета, салати;
сосове, рибни ястия и блюда от телешко месо;
в сладкарската индустрия - бонбони, шоколади, пасти, течен шоколад, кремове, и пр.;
напитки - напр. лешниково кафе с мляко, ликьори и коктейли ( Ангелска целувка, Италианска лунна светлина и др.)

Малини

Малините съдържат захари (глюкоза и фруктоза), които се усвояват много лесно от организма. Също значителни количества минерални соли, витамини и ензими. Техният минерален състав е много разнообразен - калий, калций, фосфор, магнезий, натрий, желязо, а също така и микроелементите кобалт, хром, цинк, манган и др. Малините са много полезни за хора, които страдат от запек. Чаят от листата на малините е много ефикасен за хора болни от бронхити, фарингити и ларингити. Малините са позволени за диабетици.

Череши

Черешите са малко хранителни, но те са регулатор на червата и лекарство против запек и дизентерия. Чаят от дръжките на черешите е познат като добро диуретично средство. За предпочитане са дръжките на черните череши. Пюре от пресни череши, нанесено като маска на лицето и шията, освежава кожата и я прави еластична и мека. Диабетиците трябва да консумират умерено този плод. Черешите съдържат захари, пектин, целулоза, киселини. Минералният им състав е много разнообразен. Те съдържат калий, фосфор, магнезий, натрий, както и микроелементите йод, флуор, хром, никел, цинк и др., както и витамин С.

Праскови

Прасковата е богата на витамини и е един от най-лесно смилаемите плодове. Тя регулира солите в организма. Сокът от праскови е отличен лосион за лицето. Този плод съдържа захари, в които пробладава захарозата, пектин, целулоза и киселини. Освен това фосфор, калций, магнезий, желязо, натрий и микроелементите флуор, кобалт, йод. С разнообразието си от минерали, соли, витамини, органични киселини, целулоза, ароматни вещества, прасковите усилват отделянето на стомашен сок, с което се подобрява храносмилането. Нектарът от праскови е много полезен, той не съдържа целулоза и може да се консумира от малки деца и от тези, които имат стомашно-чревни смущения.

Банани

Бананите са основна храна в много страни. Те благоприятстват растежа. На бананите им липсват мазнини, затова е добре да се консумират с мляко. Съдържат три пъти повече желязо, отколкото млякото, а млякото от своя страна - 12 пъти повече калций от бананите. Почти забранени са за диабетици.

Круши

Крушата е лекарство против артрит. Солите на калиевия карбонат, които крушата съдържа, са отличен разтворител на пикочната киселина. Този плод може да се консумира от диабетици. Крушата съдържа плодови захари като глюкоза, фруктоза и захароза, на които се дължи голямата й хранителност. Тя съдържа следните минерални соли - калий, магнезий, фосфор, желязо. В крушата могат да бъдат открити микроелементите мед, цинк, йод и др. Киселините й придават приятен вкус и усилват процесите на храносмилането, подобряват обмяната на веществата, усилват дейността на бъбреците, черния дроб и червата. Те притежават и противомикробно действие.

Вишни

Вишните съдържат значително количество киселини - лимонена, ябълчна и в малки количества салицилова киселина. Затова те са подходяща храна при простудни заболявания и ревматизъм. Този плод действа освежаващо, възбужда апетита, увеличава отделянето на храносмилателни сокове. У тях ще откриете калиеви, калциеви и фосфорни соли - много необходими за човешкия организъм. Вишните съдържат в малки количества микроелементите цинк, мед, йод и др. Отварата от дръжките на вишните има силно диуретично действие. Понякога тази отвара се ползва и за намаляване на кръвното налягане.

Шипки

Лечебните и хранителните качества на шипките са добре известни. Затова те се ползват широко като храна и лекарство. Това се дължи на богатото и разнообразно съдържание на активни биологични вещества. Шипките съдържат захари - глюкоза, фруктоза и захароза, киселини- ябълчна, лимонена, пектин, които са крайно необходими за човешкия организъм. Шипките съдържат още микроелементи - цинк, кобалт, и витамини в голямо количество, особено С и А. Всичко това доказва, че този плод е естествен поливитаминен източник. По съдържание на витамин С тя държи палмата на първенството всред всички плодове и зеленчуци. Количеството на витамен С е 30 пъти повече отколкото в лимоните и портокалите, 100 пъти повече, отколкото в ягодите например. Това показва, че шипката е естествен концентрат на витамини С, А, Р. Лечебните свойства на шипковите плодове се дължат на богатото им съдържание на витамините С, А, Р, каротин, лимонена и ябълчна киселина, танин и пектин.

Боровинки

Боровинките имат интересен биохимичен съства. Те съдържат захари- глюкоза, фруктоза, органични киселини- ябълчна, лимонена, винена. Важни техни лекарствени съставки са таниновите вещества, а също така минералните соли - калий, калций, фосфор, магнезий. Всеизвестно е, че сокът от боровинки действа благотворно върху зрението. Боровинките влизат в продуктите на космическата диета като лечебно и профилактично средство. Този плод трябва да присъства във всекидневното ни меню за поддържане на добро зрение. Той е с доказан ефект.

Сливи

Сливите имат богат минерален състав - калий, калций, фосфор, желязо. Тези минерални вещества им придават диуретични свойства. Поради сравнително високото съдържание на желязо, сливите са добра храна при анемии. Заедно със смокините, консумирани изсушени, са най-доброто средство против запек. Този плод се препоръчва на чернодробно болните и не се препоръчва на хора със слаб стомах. Ядките от костилките на сливите са лек против глисти. Пектинът и пектиновите вещества в тях ги правят отлично желиращо средство при приготвяне на мармалади и конфитюри от други продове като кайсии, праскови и т.н.

Ябълки

Поради високите си хранителни качества ябълката е най-консумираният плод в света. Тя има разнообразен минерален състав. Съдържа фосфор, калий, калций, магнезий и желязо. Витамините й се намират най-вече в кората и в месестата част непосредствено под кората. Най-доброто качество, което има, е да подобри лошото храносмилане. Ябълките действат благотворно върху човешкия организъм с богатото си съдържание на захари, органични киселини, минерални соли, витамини и ензими. Те не трябва да липсват от трапезата. Ободряват и освежават. Благодарение на фосфора, който съдържат, отлично възстановяват нервната система. Добре е, когато приготвяме компот от ябълки, да прибавяме и по малко круши. Ябълките се препоръчват за диабетици. Ябълките (Ренета)- настъргани и положени върху клепачите, премахват отока и прилива на кръв.

Фурми

След гроздето и смокините фурмите са на трето място като благотворни при гръдни болести. Те много помагат при възпаление на сливиците и бронхите. Понасят се трудно от хора с взискателни стомаси. От всички плодове, фурмите съдържат най- много магнезий. Много специалисти смятат, че дълголетието в страните, които ги произвежат, се дължи на фурмите.

Киви

Родината на този екзотичен плод е Китай. Има силно антиоксидантно въздействие върху човешкия организъм, като по този начин намалява риска от ракови заболявания и възпаления, засилва имунната система, директно въздейства върху вируси и бактерии. Полезен при сърдечно-съдови болести и сърдечни пристъпи, алтернатива на аспирина като защитно средство срещу сърдечно-съдовите заболявания. Две кивита на ден значително намаляват риска от тромбофлебит и понижават съдържанието на мазнини в кръвта.

Авокадо

Родината му е Централна и Южна Америка, където то се отглежда от 8000 г. пр. Хр. Богат източник е на мононенаситени мастни киселини- напр. на олеиновата киселина, която понижава риска от рак на гърдата. От всички плодове авокадото е с най-високо съдържание на биоактивни каротиноиди, които подтискат растежа на раковите клетки на простатата. Богато е на витамините С, К, В, на минералите калий и мед, на диетични фибри, фолиева киселина. Може да се добавя към салати от моркови, маруля, спанак, доматени и зеленчукови пюрета, което, освен обогатяването на вкусовите им качества, води до повишаване на усвояването от човешкия организъм на каротиоидите, съдържащи се в останалите плодове и зеленчуци.

Грейпфрути

Той не се радва на същата популярност като портокала и лимона, макар, че заслужава не по-малко внимание. Благодарение на неговите биогенни съединения е едно изключително диетично и лечебно средство. Грейпфрутът съдържа тонизиращи вещества, които повишават жизнеността на организма, средство е срещу преумората. Препоръчва се при възстановяване на хора след продължително боледуване.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #9 -: Октомври 11, 2009, 16:21:31 »

Фруктозата за ползване в ежедневието се продава във вид на кристали, с големината на солта или на пудрата захар. Тя се ползва в рамките на диетичен план, без да се прекалява. Глюкоза също се продава във форма на кристали, не само в течно състояние. Аз си харесвам само фруктозата, за мен тя е най-добрата алтернатива за заместване на рафинираната захар и всякакви други изкуствени заместители.

Моето мнение продължава да бъде, че медът е най-чист само при захранване на пчелите с техния си мед. Пчелите в естествената им среда, а не в кошерите направени от дърво от човека, са истинските диви пчели. Те живеят там, където са си решили те самите /или майката, където ги заведе/. И те се хранят само по естествения си начин, както са се хранили през вековете, само с техния си мед.

А човекът изкуствено започва да добавя рафинирана захар, за да компенсира това, което е взел от тях. Захарта излиза по-евтина от меда.

Негативното ми отношение спрямо добавянето на захар в меда е, че на собствен гръб изпитахме това нещо. Мъжът ми има нарушен въглехидратен толеранс. След откриването му започна да консумира по малко мед, който купувахме уж от производители по пазарите в София. Но за съжаление започна да вдига още повече захарта, от което се чудехме откъде може да бъде това повишаване, тъй като изцяло се промени начина му на хранене и се хранеше /както и аз/ само с разрешените храни в рамките на диетичен план. Оказа се, че причината е в консумирания мед, в който за наше разочарование след изследване се показа наличие на захар. Започнахме да разпитваме и чрез познати се свързахме с хора, отглеждащи пчели. И те ни казаха, че меда, който се продава на българския пазар е с високо съдържание на захар. Смесват меда със захар.

Така че този нарушен въглехидратен толеранс не се превърна в диабет само защото навреме се хвана причината. И оттогава никакъв мед не се позволява на моята половинка, освен ако не е чист мед, да няма добавка на рафинирана захар. Колкото и да търсихме не можахме да намериме някой да продава мед от пчели, хранени само с мед. Който имаше такъв мед не го продаваше, а си го ползваше само в рамките на семейството, тъй като получаването му излизало много скъпо. И няма приятели, няма познати - само за собствени нужди.

Едва меда, който получихме от Атон беше чист.

Диабетиците могат да ползват мед, но да е чист в рамките на диетичния си план, но не повече от 1-2 с.л. дневно след като си проверят нивото на кръвната захар.

Аз лично мед мога да ям само върху филия намазана с масло. Не понасям подслаждане в билковите чайове, тъй като не се разтваря добре. Билковите отвари си ги пия точно като такива, горчиви.

От няколко години си правя спиртен извлек от прополис, както ми е казал един лекар-фитотерапевт. Ползваме го в къщи от 1.10 до 31.03  - идеално средство за предпазване от настинки и грип. А ако някой все пак прихване настинка, то тя минава много по-бързо и леко. Прополиса е естествен антибиотик, идеално средство е за укрепване на имунната система. Прилага се при широк спектър от заболявания като допълващо средство за лечение, а и за премахване на странични последствия от използването на по-силни лекарства.

Поначало прополиса, билките, антиоксидантите, иглотерапията, хомеопатията, соколечението, ароматотерапията, ваните на краката или ръцете, минералната вода, нагревките с парафин, здравословното хранене - без прекаляване, си имат голямо място в лечението и профилактиката на различни болести. Не напразно все повече и повече тези неща се използват успоредно с химическите препарати, а за по-продължителна употреба са незаменими.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #10 -: Октомври 11, 2009, 16:24:50 »

ПЧЕЛИЧКАТА МАЯ И НЕЙНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Семейството на пчелите наброява над 100 хиляди вида, към които спадат всички оси, някои видове мравки, ихневмони и всякакви ципокрили роднини. 25 хиляди от тях са "истински пчели" като всяка година се регистрират нови видове. При пчелите царува пълен матриархат. Те живеят на колонии, в които водеща роля е отредена на царицата майка. Колониите се обитават още от търтеи и пчели-работнички.

Царицата майка е единственият екземпляр от женски пол, който полово е напълно развит. Едва двудневна ларва, тя бива избрана от пчелите-работнички за носителка на царската корона. Единадесет дни по-късно тя излиза от своята клетка, за да се чифтоса с приблизително осемнадесет търтея. По време на чифтосването тя приема няколко милиона сперматозоидни клетки, които ще са достатъчни за оплождането й до края на двугодишния й живот. Търтеите - представителите на мъжката част на пчелите, нямат жила, не събират храна и единствената им цел е да оплодят царицата майка. Поради този факт, често мързеливите мъже биват наречени търтеи (сякащ оплождането е лесна работа).

Пчелите-работнички са най-мнoгобройният представител на колонията. Те са дребни на ръст и полово недоразвити женски екземпляри. Животът им зависи от годишния сезон и е между 28 и 35 дни. Някои екземпляри, родени през септември и октомври могат да доживеят и до края на зимата. Те се грижат за прехраната на ларвата, на царицата-майка, охраняват входа на кошера и го охлаждат или затоплят като пърхат с крила, поддържайки температура от 33-34 градуса, независимо от времето извън кошера. Броят на размахванията на четирите крила на пчелата достига до 11 400 в минута, което създава така познатото ни жужене. Работничките изпълняват и ролята на строители. Те изграждат восъчните пити под формата на плътно долепени един до друг шестоъгълници, дебелината на стените на които е половин милиметър, но могат да издържат натоварване до двадесет и пет пъти собственото си тегло. Когато отиват за храна, те се отдалечават на два-три километра от кошера, но има случаи, когато пчели са засичани на 14 километра разстояние (как ли пък са го премерили?), движейки се със средна скорост 20 км/час. Всяка работничка "произвежда" една и половина чаени лъжички мед за целия си съзнателен живот. Освен, че се грижат за всичко гореописано, пчелите опрашват растения като динята и доматите и без тяхната намеса една трета от храната на нашата трапеза нямаше да съществува.
Пчелите са една от най-големите научни загадки, тъй като от появяването си до днес са останали почти непроменени. Рождената дата на пчелата се губи в периода преди около 70 до 100 милиона години. Предполага се, че пчелите са еволюирали оси-ловци, които веднъж опитали вкуса на цветния нектар, решили да станат вегетарианци. Направо не ми се мисли какво би се случило, ако бяха попаднали на животинска тор.

Праисторическия човек започнал да събира мед от диви пчели някъде към 7000 г. пр. Хр. Това бил единствения начин да си осигури нещо сладичко на трапезата. През бронзовата епоха поради липсата на алкохолни напитки и коктейли, нашите предци празнували с медовина - напитка, получена при ферментацията на мед. Може да се каже, че медовината е дядото на съвременния алкохол. В стари времена освен меда, на почит се радвал и пчелния восък. Той бил използван като дар за боговете, при кръщенета, обрязвания, сватби и погребения, за запечатване на ковчези и мумифициране на важни исторически особи. Най-нтересната роля, приписвана на восъка, е, че служел за средство за... разплащане при търговия и плащане на данъци (чудя се дали данъчните ще приемат една пита с мед, за да опростят тазгодишните ми задължения). А пък около 50 година преди Христа древните римляни започнали да използват разтопен и оцветен восък, за да... рисуват. Как благоверните им не са се сетили, че могат да си боядисват косите, например?

Законите на страната ни регламентират медът да се дели по няколко признака:

- според произхода на: "нектарен пчелен мед", получен от нектар на растения и "манов пчелен мед", получен главно от секретите на смучещи насекоми по растенията (Hemiptera) или от секрети на живи части от растенията;

 - според начина на производство на: "пчелен мед във восъчна пита" за пчелен мед, събиран от пчелите в килийките на новоизградени пити от пчелен восък без пило и продаван в запечатани цели пити или части от такива пити; "пчелен мед с восъчна пита" - за продукт, съдържащ едно или повече парчета восъчна пита; "отцеден пчелен мед" - за продукт, получен след отцеждането на разпечатана восъчна пита; "центрофугиран пчелен мед" - за продукт, който е получен чрез центрофугиране на разпечатани восъчни пити; "пресован пчелен мед" - за продукт, получен след пресоване на медени восъчни пити с или без прилагане на умерено нагряване, но не повече от 45° С; "филтриран пчелен мед" - за продукт, получен чрез отстраняване на чужди органични или неорганични примеси по начин, по който съществено се намалява съдържанието на цветни полени.

Най-често ние го делим според вида на растението, което пчелите-работнички са посещавали, за да извлекат пресен нектар, на: акациев, евкалиптов, цитрусов, лавандулов, кестенов, липов и т.н. Имайте едно на ум, че пчелите са много своенравни и трудно можеш да ги накараш да добиват мед само от един вид растение и затова това деление се отнася за преобладаващия аромат в дадена партида мед. Когато медът няма ясно изразен аромат от едно растение го наричаме полифлорен.

Медът е богат източник на въглехидрати - основно фруктоза (около 38 %) и глюкоза (около 31 %). Останалите въглехидрати включват: малтоза, сукроза и още цял куп захариди със сложни имена. 17 % от състава на меда е вода, но това не му пречи да е по-сладък от захарта, чието водно съдържание клони към нулата.

Медът е богат на витамини, минерали и аминокиселини, както и на вещества, които действат като антиоксиданти. Да се чудиш просто как толкова много неща са успели да се съберат на едно място.

Медът е изцяло натурален продукт (с изключение на този, който понякога се продава по нашите магазини) и не съдържа никакви добавки и консерванти. Цветът и ароматът варират според това от какво растение е добит медът. Цветът може да бъде от почти безцветен до тъмно кафяв, а вкусът - от мек до силно изразен. По правило леко оцветеният мед има по лек вкус. Нему се приписват и афродизиакални способности. В пристъп на полова немощ намазваме партьора с мед и започваме еротично да го облизваме. Резултатът е гарантиран! Само не прекалявайте с количеството, защото ако не сте добри в облизването, излишния мед ще се полепи по чаршафите и после мамма мия – няма изпиране!

Ако след гореописаното упражнение ни остане, медът може да се използва не само за приготвяне на десерти, но и при основни ястия и супи. За да не си помислите, че ви занасям, ще спомена няколко рецепти, които отдавна са станали класика: Крем-супа от моркови и мед; Супа от пащърнак, запчечен с мед; Пържени пилешки крилца в мед, сусам и соев сос; Агнешка плешка с ароматна коричка от мед и билки; Пиле с чесън и мед и много други.Това няма да ви подмлади с двадесет години, но поне ще го подслади и ще помогне да се предпазите поне малко от птичия грип. Знаете ли защо птиците боледуват от грип? Защото не консумират мед!

Ако сте от хората като мен, които не обичат да се лекуват по традиционния начин (с лекарства), медът ще се погрижи за част от болежките ви. Медът помага при констипация (запек). Една супена лъжица мед, разтворена в чаша хладка вода и изпита сутрин на гладно ще ви помогне да се чувствате, както казва една реклама, леко през целия ден.

Пчелният нектар помага и при проблеми с кръвното. Една чаена лъжичка мед, чаша сок от цвекло, чаша сок от моркови плюс една чаша сок от хрян се смесват със сока на един лимон и се пие два пъти дневно един час преди ядене. Може кръвното да не спадне, но поне няма да навреди.

Ако вечер не можете да заспите (но не защото съвестта ви гложди), същата рецепта като при запек, само че преди лягане, ще ви осигури дълбок сън. Медът е най-безвредното сънотворно лекаство.

Освен птиците, медът предпазва и хората от грип, ангини и всякакви простудни заболявания. Това се дължи на антибактериалните му свойства и на ензимите, с които го обогатяват пчелите. Едно от най-ценните качества, които се приписват на меда е способността му да предпазва от склероза. Аз редовно консумирам и лично съм се уверил в това му действие. Та, за какво говорхме?

Тъй като забравих, ще завърша, че ако сме болни трябва да отидем при личното ни ДжиПи, което ще ни изпише необходимите лекарства, а пък меда можем винаги да си го похапваме като илач, за профилкатика или просто, защото е много вкусен.

Да ви е сладко!
Активен
delfin
Гост
« Отговор #11 -: Октомври 11, 2009, 16:26:11 »

ТАНЦЪТ НА ПЧЕЛИТЕ

При своя полет до постоянния източник, който посещават, пчелите се ориентират не само чрез зрението си, но главно чрез съвършената сигнализация – чрез т.нар. мобилизиращи (вербовъчни) танци на пчелите разузнавачки, които първи са открили този източник. Като напълни медовата си гушка с нектар или кошничките на задните си крака с прашец, пчелата разузнавачка облита цъфтящите растения, за да запомни тяхното местонахождение, след което се завръща в кошера, като се ориентира по запомнените предмети по пътя и по разположението на слънцето. Прилетяла в кошера, тя още на входа или по питите бива посрещана от 5 – 6 летящи пчели, на които предава нектара и във възбудено състояние започва да извършва вербовъчен танц. Танците са своеобразен “език” за пчелите. Те са два вида кръгов и осморков.

Когато източникът на (пашата), от който е прелетяла, е на близко разстояние (до 200 м), пчелата извършва кръгов танц. Тя бързо пробягва в малък кръг около една килийка и веднага се обръща на 180 градуса, като повтаря същия кръг, но в обратна посока. Така тя продължава да „танцува” на едно място около 15 – 30 секунди, при което обкръжаващите я пчели следват нейните движения с насочени към нея антени възприемат аромата, който тя е принесла от растенията. От там отива на още два – три участъка на питите, където повтаря същите движения. След това пчелата също напуска кошера и отново натоварена се завръща, като повтаря „танците”. Мобилизираните и възбудени пчели едновременно излизат и по аромата, който са възприели, намират източника на нектар или прашец. Те се привличат и от аромата на Насоновата жлеза, оставен в цветовете на пчелите, които са ги посетили преди тях.

Когато пашата е на по – голямо разстояние, „танцът” на пчелите е осморков. С него „танцуващата” пчела дава по – пълна информация на завербуваните пчели – посоката и разстоянието до пашата, както и нейната продуктивност и концентрацията на нектара. При осморковия „танц” пчелата най – напред пробягва в полукръг около няколко килийки, след което пробягва в права линия към изходния пункт като трепти, особено с края на коремчето си, вляво и вдясно. Като дойде на изходния пункт, тя отново пробягва в полукръг, но в противоположна посока, като по този начин описва осморка. След това отново прибягва по същата линия и като дойде до изходния пункт, повтаря същата фигура. Така тя „танцува” в продължение на 1 – 3 минути на едно място, като обкръжаващите я пчели се въртят заедно с нея. След това „танцуващата” пчела отива на друго място, където продължава да „танцува” по същия начин сред друга група пчели. Колкото е по – дълъг правият пробег и трептенията на коремчето са по рядко, толкова по – далече е пашата. Мобилизираните (завербованите) пчели възприемат информацията като „разшифроват” отделните елементи на този „танц”.

Когато „танцуващата” пчела пробягва по права линия нагоре по питата, това означава, че пашата е по посока на слънцето, а ако пробягва надолу, пашата е в посока обратна на слънцето. Ъгълът, под който правата линия на пробега се отклонява вляво или вдясно от отвесната линия на питата, е същият, който се сключва между двете линии, свързващи кошера със слънцето и кошера с пашата. Колкото „танцът” е по – продължителен, и трептенията на коремчето са по – чести, толкова е по – голямо разстоянието до пашата. Колкото „танците” са по – чести, толкова пашата е по – продуктивна (богата), а когато при трептенията на пчелата тя издава по – силен звук, концентрацията на нектара е по – висока, което по – силно мобилизира завербованите пчели да отиват на паша по дадените им „указания”. Когато пашата премине и нектароотделяне няма, пчелите преустановяват „танците”.
Активен
delfin
Гост
« Отговор #12 -: Октомври 11, 2009, 16:30:28 »

ПЧЕЛИТЕ ГОВОРЯТ НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ

Различните видове пчели имат различни диалекти при комуникация с техните родственици
Медоносните пчели от различни видове, които използват танци като средство за обмен на информация, имат свои диалекти, което не им пречи да се разбират една с друга. До този извод достигнаха авторите на изследване публикувано в списание PLoS ONЕ.

Както е известно танцът на пчелите е единствения известен начин за комуникация при тях. В зависимост от направлението и разстоянието от открития източник на храна се променят и фигурите в танца на пчелата. По този начин тя показва на пчелите от кошера къде да търсят храна.

Ентомолозите провели на територията на Китай експерименти, при които създали смесена колония от различни видове пчели: азиатските Apis cerana cerana и европейските Apis mellifera ligustica.

Оказало се, че диалектите в танца на тези два вида пчели значително се различават, даже и ако те добиват храна в едно и също обкръжение, коментират учените. Въпреки разликите пчелите успявали правилно да декодират съобщенията, предавани от техните родственици. Това изследване е първото доказателство за успешна комуникация между два вида пчели.


Източник:http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=15255
Активен
delfin
Гост
« Отговор #13 -: Октомври 11, 2009, 16:32:11 »

Прополисът (пчелният клей) е продукт от пчелите работнички. Той представлява смолисто вещество с тъмнозеленикаво жълт до тъмнокафяв и понакога черен цвят, трошлив при ниска температура и омекващ при затопляне. Има специфичен мирис на тополови пъпки, мед, восък и други.

Прополисът е смес от смоли, восък и прашец от пъпките и цветовете на растенията, обогатени с ферменти и подложени на млечно-кисела ферментация в храносмилателните органи на пчелите. Изследванията показват, че прополисът се състои от: 50-80 процента смоли и балсами, 12-40 процента восък, 4-10 процента етеричне масла, 5-11 процента дъбилни вещества, канелена киселина. Съдържа също микроелементи, които имат голямо значение за обмяната на веществата, като желязо, калций, алуминий, магнезий, силиций, мед и цинк. В състава му влизат витамини: В1, В2, С, Е, Н, РР, Р и провитамин А.

Прополисът притежава широк антимикробен спектър и действа бактериостатично и бактериоцидно. Това му свойство се дължи на съдържащите се в него термостабилни антибиотици. Притежава противовъзпалително, антисептично, дезинфекциращо, болкоуспокояващо и противогъбично лечебно действие. Стимулира гранулацията на тъканите и регенерацията на повредените участъци от кожата.

Прополисът се прилага в хуманната медицина и стоматологията. Използва се за лечение на дерматити, невродермити, обикновени рани, труднозаздравяващи рани, екземи, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, колити, ентерити, при белодробни заболявания, астма, хроничен и спастичен бронхит, туберкулоза, бъбречни заболявания, ларингити, фарингити, синузити, стоматити, гинекологични заболявания и др. Лечението се провежда по лекарско предписание и контрол с мехлеми, разтвори, сиропи, инхалации и др. в зависимост от заболяването.


       
Това е листовката от прополиса, който продават в Пчеларска кооперация "Нектар" - гр.София.

В нея и е използвана литература: АПИТЕРАПИЯ Д-р Ст. Младенов и инж. М. Радославович
Активен
delfin
Гост
« Отговор #14 -: Октомври 11, 2009, 16:34:00 »

Ето ви и рецепта за прополиса -

1 пръчица прополис се нарязва и се слага в 1 шишенце спирт. Обикновено го дават в 95-градусовия спирт, но аз го правя в по-слабия - 70-сет градусовия. Престоява известно време (аз го държа поне около 2 седмици) като през известно време се разклаща шишенцето. )Това го правя за да може по-еднородно да се получи настойката. После се прецежда през цедка и се слага най-добре в шишенце, в което отгоре си има капкомер. Или ако нямате в къщи, в каквото шишенце имате. С капкомер се отмерват по 30-40 капки в супена лъжица вода 30 мин.преди хранене. (Това ми е дадено от известен лекар - фитотерапевт, при когото ходиме често).

Когато прополиса се приема продължително време, както в къщи го ползваме от 1 октомври до 31 март за профилактика срещу настинки и грип, ние го взимаме сутрин и вечер по 20 капки, но го разреждаме в повече вода, защото вкуса не е много приятен (в половин чаша вода). Ако някой не може да го взима на гладно поради някаква непотосимост, може и след храна да се взима (мъжът ми така го пие - след храна).

Така приготвеният прополис от спиртен извлек има трайност 1 година.

Водният извлек не е за препоръчване поради малката трайност на разтвора.

Когато се взима прополиса постоянно тогава е добре да се пие само по 20 капки 1 път на ден.

И още, което съм забелязала при нашия лекар. Той не дава да се пие прополис по 20 или 30 капки 3 пъти на ден повече от 1 месец, без да се почива след това, или дозата да се намали ,както вече я писах - по 20 капки 1 път дневно.

Надявам се, че съм била полезна.
Активен
Страници:  [1] 2   Нагоре
Отиди на:  


Подобни теми:
Заглавие Започната от Отговори Прегледи Последна
публикация
Тесла заимствал идеите си от “други светове”
Езотерика
delfin 0 1930 Последна<br />публикация Март 07, 2010, 14:57:46
от delfin
Водите - минерални, изворни и други
Здрав дух здраво тяло
delfin 3 9945 Последна<br />публикация Октомври 06, 2010, 17:49:16
от небесният ангел
Древни цивилизации: Блаватска и други
Книги
Аэ съм 8 2198 Последна<br />публикация Ноември 09, 2010, 02:55:38
от sanguinary
Пърхутка и други видове гъби
Даровете на природата
Админ 0 2083 Последна<br />публикация Февруари 10, 2011, 16:39:52
от Админ
Дигитални изработки, които изразяват нас и други неща
Изкуство
Sentinel 4 1091 Последна<br />публикация Април 26, 2011, 11:43:53
от Fifi

Бог е Любов и е в мен, аз съм Любовта и с Бога в едно цяло с вярата и упованието в Бога аз съм неговото най-достойно проявление, за което той ме обича и облича в ризница от Любов, която да ме пази и закриля от всякакви зли сили и вмешателства в живота ми и в мен самия! Амин
Ширинан | Психолог  © Copyright